Tyxo.bg counter Кои сме ние, днешните българи?
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 21, 2018, 00:54

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Посетете и сайта http://de-zorata.de/blog
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  "Не хлебом единим жив человек..."  |  Науки  |  Тема: Кои сме ние, днешните българи? 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: [1] Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Кои сме ние, днешните българи?  (Прочетена 8107 пъти)
Fanna
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 192



Профил
« -: Юни 07, 2010, 22:42 »

Попаднах на интересен материал, отчасти непрофесионален и неубедителен, но съдържащт интересни факти.
 
Цитат
Мадарски конник в Афганистан

Прилича на нашия, наричат го Мадара. Местните разказват легенди за българите, имат местности Шумен и Варна
Поради тази причина екипът успява да посети единствено някои северни части на страната и град Балх, който също се свързва с етнонима болгар. В Балх екипът прави интервюта с местни историци.

Името българи сред тях е познато и близко

 „Реално е наш проблем да разберем кои точно земи сме обитавали”, коментира иранистът.

Поради нажежената обстановка експедицията не успява да разгледа местностите Варна и Шумен, тъй че въпросът дали нашите и тамошните наименования имат общ произход остава отворен.

Посещават обаче друг важен паметник – тамошния Мадарски конник. Изследването на този барелеф може да се окаже от решаващо значение при изясняване на произхода ни.

Още преди 20 години наши учени предоставят фотоси на изсечения в скала ездач. Те дават и точните координати на местонахождението му – 2500 м надморска височина в планините на областта Шамарк. След 50-минутен преход с джип и още толкова катерене по стръмните скали екипът достига заветната цел.

Конникът е масивен и внушителен. За съжаление е обезглавен от талибаните, които рушат всичко, което не произхожда от тяхната култура. А Мадара безспорно произхожда отпреди ислямския период.

Името Мадар произлиза от персийската дума за майка „модар”. Така го наричат местните – майка. Обикновено това название се свързва с мъдрост. „По същия начин гробницата на основателя на персийската държава Кир се нарича „модар де Соломон” – майката на Соломон, т.е. става дума за някаква мъдрост. – обяснява доц. Панов. - Допускаме, че същата мъдрост е закодирана и в Мадарския конник, но тепърва трябва да разберем точно какво е посланието на тези, които са го сътворили.”

Мадарският конник в България Прототипи на Мадарския конник могат да се намерят на много места из земите на Иран, но те ще бъдат посетени при следващи експедиции. Ако тяхната загадка намери решение, може би ще се превърнат в ключ и към енигмата на нашия Мадарски конник. Освен величествения скален паметник, експедиция „Българи – прародина” се връща с още много материал за изследване.

Откриват над 800 думи, които се срещат във фарси и в българския

Например в памирските езици лош е лош, а луд – лауда. Някои от думите не са стигнали до нас чрез езици посредници като турския или арабския. Откриването на названия, които присъстват само в персийския и в българския, ще покаже, че някъде има допирни точки между двете култури. Но тяхното издирване и класификация тепърва предстои.

В Афганистан и до ден днешен се носят легенди за герой на име Ходжа Болгар. Пак там вее българският вятър. За него се знае, че ако човек е болен, трябва да излезе на полето, да го духне този вятър и той ще се излекува.

В много от произведенията на класическата иранска литература в периода VІІІ – XV в. има споменавания за българите под името „болгар”. Вече повече от десетилетие научен екип изследва персийския фолклор и произведенията на персийските автори класици. Принос в това отношение имат както българските иранисти, така и афганистанските писатели д-р Розек Руин и преподавателят в специалност “Иранистика” Голам Ягоне, а също и младият ирански учен и преподавател Алиреза Пурмохаммад. В тези произведения

красотата на българката е пословична, най-хубавите жени се сравняват с българки

(в Афганистан все още се използва поговорката: „Хубава като българка” – бел.ред.)

Българите са се славили навсякъде по онези земи като майстори кожари. Предлаганите от тях ботуши, конски юзди и седла са били високо ценени заради умелата изработка. „Тези стоки не са били внос - уверява доц. Панов, произвеждани са на място.”

„Чайнак-е болгар” е уникален български чайник от кожа

Той е известен със способността си да излекува всякакъв здравословен проблем. В него се запарва чай за болни или се умива мъртвец.

В различни области записват песни, в които се споменават българите. Сега текстовете им се превеждат, за да могат да бъдат изследвани. Музиковедът открива и доста допирни точки в ритмите, тактовете, мелодиите. Тамбурата е позната под името булгарела.
http://www.ossem.eu/article.aspx?pg=arl54
Активен
Асен Чилингиров
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 36


Профил
« Отговор #1 -: Юни 08, 2010, 05:34 »

Нямам намерение да се намесвам в спор по този въпрос, който дори за непрофесионалистите не е нито нов, нито непознат. За целите, с които се подхвърлят на нашия народ такива идеи съм написал и издал само през последните пет години пет книги с над 1000 страници. За незапознатия с основния проблем читател / респ. форумец / би било достатъчно да прочете внимателно третия и четвъртия абзац на статията, посочена с линк от Фана, за да види кои участват в експедицията и на чии основи лежи тезата, че българите били дошли от Средна Азия. И нека сравни тези имена с имената, посочени неотдавна при откриването на досиетата - обстоятелството, че някои от участниците не са посочени в тези списъци съвсем не доказва тяхното неучастие в системата, която управляваше (а управлява и до сега) висшето образование в нашата родина.  Не е безинтересно да се знае кой финансира фондацията "Тангра - ТанНакРа" и с чии пари се финансира въпросната експедиция, но и списанието, където е поместена статията. И ако умее да мисли, ще си извади съответните заключения. Ще разбере, че тази подхвърлена теза, ако и да не е убедителна по думите на Фана, затова пък се излага и изпълнява напълно професионално. Със същия професионализъм, с които се управлява политиката на нашата страна посредством марионетни правителства от 65 години насам: без никакво изключение.
Активен
kalva4
Гост
« Отговор #2 -: Юни 08, 2010, 15:10 »

Ако трябва да сме честни, след 65-годишна промивка на мозъка, в болшинството си сме хора люшкащи се от крайната степен на чувство за малоценност та до мегаломания /това, което е другата страна на същата монета/.
Гордеем се с Траките, с това, че са НИ клали и сме на "неподходящото" място...
И сме забравили дедите си.
Някак ама твърде далеч от сърцата са ни думичките "НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРСКА Църква", ОБЕДИНЕНИЕ, Сръбско-Българска война, НЕЗАВИСИМОСТ!
Та колко от днешните българи знаят, че 3-ти март е ден на Независимостта на ...Сърбия?!?
Сърбите не честват 3-ти март, ние - да!?!
Активен
bull_garo
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 8


Профил
« Отговор #3 -: Юни 13, 2010, 19:30 »

Не е безинтересно да се знае кой финансира фондацията "Тангра - ТанНакРа" и с чии пари се финансира въпросната експедиция, но и списанието, където е поместена статията. И ако умее да мисли, ще си извади съответните заключения. Ще разбере, че тази подхвърлена теза, ако и да не е убедителна по думите на Фана, затова пък се излага и изпълнява напълно професионално.
Здравейте Г-н Чилингиров !
Радвам се ,че мога директно да Ви кажа ,че съм Ви голям фен!
Тюрко-алтайско-монголите вече са в небитието!
Сега с тая иранската "теза"ще се пре-специализират доста стари кадри!
Бъдете жив и здрав!
Успех в начинанията Ви!
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #4 -: Август 12, 2010, 12:50 »


http://www.ivanstamenov.com/2010/05/1414/
Автор: проф. Георги Сотиров
Квебек-Уинипег, 1971

Превод: Иван Стаменов



Омирово ехо в съвременната трако-македонска топонимия

I. УВОД. Възможно ли е в топонимията на Македония да са се запазили имена от времето на Омир до наши дни? Ако е така, какво е историческото и лингвистично значение на този факт? Следната извадка от 20 имена ще позволи на читателя да прецени дали такова оцеляване на названията може да се приеме като основателна хипотеза за по-нататъшни изследвания в тази област.

2. За да не възникнат недоразумения, трябва да се отбележи, че преди да стане обособена политическа единица, Македония е била смятана за част от Тракия [1]. Омир никъде не споменава името Македония, въпреки че говори за тракийски принцове, градове, коне, мечове и златни чаши – повечето от които се отнасят до района на Солун, тоест в сърцевината на македонската област. Страбон, който е писал почти хиляда години по-късно, говори за част от “Тракия, която сега се казва Македония” [2].
Съобразно с това, нашият списък включва имена както от самата Македония, така и от нейните съседни и най-близки области в Тракия. Само ще вметнем, че някои средновековни автори говорят за Македония, когато всъщност имат предвид събития, за които от други източници знаем, че са се случили в източна Тракия [3].



3. Всички извадки, които ще споменем в тази статия, представляват имена на градове, села и местности, и които могат да се открият на карти от 19 век и първите десетилетия на 20 век. В античността повечето от тези имена са принадлежали на исторически или митологични герои. Не всички са споменавани от Омир. Две имена се срещат при Исиод (Hesiod), две при Аполодор (Apollodorus), едно при Калимах (Callimachus). Някои са с неизвестни автори. Общото между всичките имена е това, че се отнасят до периода около Троянската война – преди, по време на или скоро след нея.

Ще ви направи впечатление, че от имената, които се откриват при Омир, няколко се изписват различно от вариациите, които се появяват в съвременните източници на различен от гръцки език. Това обаче не трябва да ни притеснява, тъй като гръцките транскрипции са били променяни няколко пъти в хода на историята. В настоящата статия латинизирането на всички имена е направено според т.нар. “лингвистичен ключ”. (Кирилизацията е по същия “ключ”, доколкото е необходимо, тъй като става дума за български или съседни на България области, тоест достатъчно известни – б.пр.) Номерата на приложената карта съответстват на реда, в който се изброени въпросните имена.



II. СЪВРЕМЕННАТА ТРАКО-МАКЕДОНСКА ТОПОНИМИЯ

4.
(1) Kasandra (Касандра)
Това е името на най-западното разклонение на полуостров Халкидики в Солунския залив. Днес е под гръцка власт. Името Касандра е носела и най-красивата дъщеря на Приам. Според преданието, след Троянската война тази Касандра се паднала след жребий на Агамемнон, който я взел със себе си в Микена. Клитемнестра убила нейния съпруг, а след това убила самата Касандра и двете й бебета. В предгръцки времена тази ивица земя се е наричала Pallene (Палена). Съмнително е, че гръцки владетел или като цяло гръцките заселници са решили да обезсмъртят името на пленения враг, давайки го на част от сушата. Друга възможност е името да е било дадено на целия полуостров от град Cassandreia (някога тракийски град с име Potidaea), след като бил възобновен от македонския цар Cassander [4].

(2) Enos (Енос)
Край устието на река Марица (древната Hebrus) откриваме прочутия тракийски град Enos, който днес е турско владение. Твърди се, че градът е основан от Aeneas (Еней) при престоя му на това място преди да отплава за Италия [5]. Интересно е да се отбележи в тази връзка, че през месец юни тракийците честват особен празник, наречен Еньовден. Също така едно цвете, което цъфти по същото това време на годината, се казва еньовче [5а]. Друг любопитен факт идва от Snorre Sturalson (Heimskringla, глава I), който пише, че Европа понякога е била наричана Енея (Enea).

(3) Anxialo (Анхиало)
Наскоро даденото име на този черноморски град е Поморие. Според Конон (Conon), Еней някога е плавал през Проливите и е стигнал до “залив, наречен “топъл”.” Там баща му ANCHISES (Анхисес) се споминал и бил погребан в 18]. Може да се отбележи също, че след Троянската война един от приамовите синове – Helenus – отива да живее в Епир, отчасти тракийска област. Че Елена (Helen) е било разпространено име в Тракия, може да се съди от много неща, но и от това, че така се е казвала съпругата на Константий. Синът им Константин Велики е роден в дарданския (тракийски) град Ниш (Naissus). Във връзка с това Helenopolis е името, което дава Константин на града, някога наречен Drepanum и разположен в тракийската част на Мала Азия. Там е било родното място на майка му (Procopius, Buildings, V.ii – Loeb, vol. VII, p. 321).

(9) Ilientsi (Илиенци)
Около 20 километра на изток от София се намира село Илиенци, тоест “хората от Илион”. Може би ще е дръзко предположение, ако свържем това име с името на Ilia – майката на Ромул и Рем. И все пак, наистина ли нямаме право да правим връзка с легендата, според която областта, в която е основан Рим, е мястото, където се установява Еней със своите спътници от Илион? [19] Друго странно съвпадение, което заслужава да се спомене в тази връзка, е съществуването на град COTYLE в областта на Италия, която е обитавана от пеласгите преди Троянската война [20]. Изненадата престава да бъде такава, след като научаваме, че “пеласги” е старото име на македонците – тракийски народ, който и до днес има град Котел.

(10) Žeravna (Жеравна)
Аполодор ни казва, че когато Херакъл (Heracles) унищожил рода на Нелей (Neleus) от Пило (Pylos), младият Нестор се е спасил, благодарение на това, че тогава е бил сред Gerenian-ците [21]. Кои са тези Gerenian-ци? Според Страбон, в Elis имало едно място, наречено Gerenus, река на име Geron и друга река на име Geranius. Някои автори смятат, че от тези имена Омир е извел епитета “Gerenian” за Нестор. Месенците (Messenians) пък твърдят, че епитетът идва от месенианската Gerena, някога многолюдно място [22].

Освен това Плиний (Pliny) споменава град Gerania в днешна България, а жителите на този град били “прокудени от жерави” [23]. Дали това има нещо общо с баснята на Омир за битката между жеравите и т.нар. Pygmies, е интригуващ въпрос. Във всеки случай Жеравна – град на жеравите – продължава да съществува на мястото, на което го поставя Плиний.

(11) Rhodopa (Родопа)
Името на планинска верига в Тракия, разположена успоредно на Егейско море. RHODOPE, както казва Исиод, е била една от дъщерите на Океан (Ocean) [25]. Херодот е познавал тракийска куртизанка Rhodopis, която направила блестяща кариера в Египет, и то до такава степен, че на нея се приписва поводът за строителството на една от пирамидите [26]. На гръцки RHODON означава “роза”. В дълбоката античност буквата “delta” понякога е била произнасяна като “dz”, а звукът “v” понякога е изписван с “p”. Не е изключено местните хора да са произнасяли името на планината като “Rozova”, означаващо “планина на розите”. Всъщност Долината на розите не е никак далеч от тази планина.

(12) Pirin (Пирин)
Според Аполодор, PEIRENE е една от дъщерите на Danaus [27]. Исиод говори за един PEIRENOS, баща на прочутите 10*. (Aegimius, 3 – Loeb, стр. 273) Днес Пирин е името на особено живописна планина в България.

    Бел. Стопанина: Във връзка с името Пирин би могло да се посочи и името на трако-илирийския цар Перун. За него иеросхимонах Спиридон Габровски (1792) пише: “…След смъртта на Ладо дойде Перун или Пеперуд. По това време се роди Александър Македонски, и той (Пepyн) взимаше данък от Филип Македонски, докато порасна (синът му) Александър. Когато Александър възмъжа, дойде срещу Перун и разби войската му, уби Перуна и зароби двата му сина. Сега българите почитат Перуна по време на суша: събират се юноши и девици и избират един, или от девиците, или от юношите, и го обличат в мрежа като в багреница, и му плетат венец от бурени в образа на крал Перун, и ходят по домовете, играят и пеят, и често споменават този бяс. И поливат с вода и този Перун, и себе си…”

(13) Struma (Струма)
На гръцки това име се среща във формата STRYMON. Исиод казва, че това е името на река, което е вярно [28]. Конон обяснява, че това също така било името на тракийски принц, баща на Rhesus, който дал името си на река, която по-рано се казвала Eioneus [29]. На трако-македонски език “struia” означава струя, а “str’men” означава стръмен. Действително Струма е доста бързоструйна река.

(14) Sveti Vrač (Свети Врач)
По някое време след 1945 този град е преименуван на Сандански. Известно е обаче, че на същото място е съществувал тракийски град, чието име е изгубено. В трако-македонската реч думата sveti означава светец, а vrač означава врач или лечител, народни думи за доктор. Вярва се, че през Средновековието двама лечители – Козма и Дамян – са изцерявали болните при топлите извори на въпросната област. Така мястото е получило името си “свети лечител(и)” или “свети врач”.

Има едно обстоятелство обаче, което се е изплъзнало незабелязано от вниманието на изследователите, а то е, че древните гръкоезични учени са имали проблеми с ползването на звуковата комбинация “vr”. Те са я изписвали с rho, която обикновено е била аспирата (произнасяна с придихание). В случая на думата vrač от това се получава RHES, а в пълна гърцизирана форма – RHESOS. Цар RHESOS, син на Eioneus (Strymon), е един от тракийските съюзници на Троя [30]. Възможно ли е Rhesus да е бил принц-лечител?

(15) Orfano (Орфано)
Край устието на река Струма се намира селото Орфано, което днес е под гръцка власт. Заливът, в който се влива реката, носи същото име – Орфански залив. Сходството между това име и Orphas е очевидно. Orphas е дорийската форма на Orpheus (Орфей) – името на тракийски цар и поет [31]. Орфей загива при нападение на тракийски жени, а Орфанският залив е мястото, където се смята, че тези жени са изхвърлили disiecta membra (разчленените крайници) на божествения поет [32].

(16) Vrania (Враня)
Бащата на Орфей е тракийският цар Yagros (Oiagrus) [33], а майка му е нимфата Калиопа. Yagros, приравнен от гърците с Аполон (Apolodorus, The Library, I.III.2), е имал още една жена. Нейното име е било OURANIA [34]. Излишно е да се отбелязва сходството между имената Vrania и Ourania. Всъщност те са идентични. Враня е името на град в северозападна Тракия, както и името на село в северна Македония. В тази връзка трябва да се отбележи, че “vran” e старославянска дума, означаваща тъмнокос.

(17) Sveti Axil (Свети Ахил)
Това е името на малък остров в Преспанското езеро, Македония. През 983 година българският цар Самуил пренася на този остров, на който е имал величествена резиденция, тленните останки на Свети Ахил, които са били погребани в местната църква [35]. Не е установено дали островът е наречен по името на светеца или костите му са пренесени там, защото островът вече се е наричал така. Във всеки случай в областта откриваме два града, чиито имена са свързани с това на Ахил (Achilles – героят на Омир – б.пр.).

(18) Pirot (Пирот)
Български град, днес на запад от югославската граница. Намира се на около 150 километра на север от Свети Ахил. Името му наподобява на PYRRHUS, син на омировия Ахил.

(19) Petrič (Петрич)
Между Пирот и Свети Ахил се намира град Петрич, както някой би го нарекъл, ако имаше нещо общо с PATROCLUS, най-добрия приятел на Ахил.

(20) Doiran (Дойран)
Македонският град Дойран е разположен край езерото, носещо същото име. Знаем, че гръцките автори не са обичали да запазват букви или срички, които не са им звучали достатъчно цивилизовано. Съществувал е даже технически термин, с който са елиминирали варварското звучене: metaplasm. Изглежда си имаме работа с точно такъв случай при името Doiran, от което лесно се получава Dorian. В тази връзка трябва да се отбележи, че на тракийския поет Thamyras се приписва измислянето на т.нар. “Dorian harmony” (Дорианска хармония), което станало в град, наречен Dorian [36]. За дорианците се знае, че поселват Пелопонес, идвайки от север. На македонски език хората от Дойран се наричат doirantsi, както тези от Ilion се наричат ilientsi. (Респективно на гръцки DORIEIS и ILIEIS)

III. ЗАКЛЮЧЕНИЯ

5. Списъкът далеч не е изчерпателен. Все пак, макар и кратък, той предполага, че някои имена на местностни в Македония, Тракия и Мизия имат 30-вековна история, ако не и повече. Тази хипотеза се подкрепя от това, че всичките тези имена са струпани на малка площ от около 50,000 кв. километра – едва ли резултат на някаква случайност.

6. Друго значимо обстоятелство е това, че имената са фригийски (троянски), а не гръцки. Едноплеменността на фригите и тракийците е засвидетелствана от различни автори. В тази връзка няколко наблюдения на Страбон са особено интересни. “Има много имена”, пише той, “общи между траките и троянците” [37]. На друго място същият автор казва, че “фригите са бриги, тракийски народ”. Трябва да напомним, че самият Ахил е определян като “варварин” или “скит” [38]. Скитите са считани за родственици на тракийците и често се идентифицират с последните [39].

7. Кръщаването на градове, реки и планински върхове на прославени мъже и жени не е новост. Имаме Александрия в Египет, за да ни напомня за великия македонски цар. Имаме залива Хъдсън, за да ни напомня за навигатора Хенри Хъдсън, както и планина МакКинли в чест на 25-ия президент на Съединените щати. Въпросите, които изникват във връзка с двайсетте македонски, тракийски, троянски и скитски имена в нашия списък, са основно два:

(a) Дали диалектите, говорени в тези негръцки области са или не са тясно свързани, а също

(b) дали оцеляването на толкова много имена са свидетелство, че диалектите са се запазили до днес в близка форма до речта на Касандра, Анхис и Еней.

8. Последният въпрос е особено интересен в светлината на факта, че много лични имена, споменати в гръцката митология и които не се отнасят до неодушевени обекти – градове, планини и други – са се запазили в трако-македонските диалекти с отличителни значения. Като само някои примери можем да посочим: MAIA, LETO, PRIAM(OS) и HERA. Излишно е да подчертаваме, че тези и други подобни имена заслужават по-обстойно внимание в отделна статия.

Следват АВТОРСКИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ТЕКСТА

Активен
Асен Чилингиров
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 36


Профил
« Отговор #5 -: Август 18, 2010, 18:31 »

Когато Fanna на 7 Юни 2010 помести един цитат от статия във в. ОСЕМ с линк към самата статия и с това постави началото на нова тема „Кои сме ние, днешните българи?”, в България вече по всички форуми бушуваше буря на възмущение, разразила се след прожекцията от BTV на поредния филм, посветен на произхода на нашия народ, заснет за дезинформация на телезрителите и излъчен в края на април. Само в един от форумите, при това съвсем не най-популярния, броят на постингите отдавна надхвърли 1000, а техният текст се копира на над 110 компютърни страници:

   http://saradiva.blog.bg/history/2010/04/27/sramen-za-bylgariia-film.535701

Смятам, че ще бъде интересно и даже поучително за съфорумците от други страни да надникнат в тези постинги, за да се уверят, че на младото поколение в България вече е писнало да го пращат за зелен хайвер и да му разправят небивалици.

Дори и за „готите”!
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #6 -: Март 05, 2011, 10:59 »

Имало ли е друга България?
Д-р Георги Владимиров открива наши родственици край Волга

Такъв въпрос ще изненада мнозина. Защото всички са убедени, че на Дунав се намира държава, наречена България, и тя, както се пее в една много популярна песен, е "една, милата наша страна". Но д-р Георги Владимиров иска да ни убеди, че освен нея е имало и друга България, разположена по бреговете на друга река. Това той прави в книгата си "Другата България на Волга", излязла неотдавна в колекцията "България - загадка от вековете" на издателство "Световна библиотека". Наистина жителите на тази страна не носят нашето народностно име, но се оказва, че са наши близки родственици.
Името на тяхната държава е Татарстан
Част е от днешната Руска федерация, а хората, които я населяват, се наричат татари. Дълги години те носят това несвойствено за тях етнополитическо и етнокултурно име и едва в последните години историческите изследвания доказват тяхното изконно българско потекло.
Книгата на Г. Владимиров е прекрасно оформено издание, но не това е най-впечатляващо. В нея са поместени много цветни илюстрации, които отразяват отчасти оригинални архитектурни художествени паметници, отчасти умели възстановки на сцени от народния бит и обществено-политически живот на тази страна през нейната многовековна история. Те са подчинени на подчертана историчност, от тях безпогрешно може да се получи представа за културата, религията и ежедневието на хората, както и познания за най-значителни исторически събития. В това се състои и огромният познавателен характер на този труд.
Безспорно на преден план стои разказът и негова отличителна страна е умелото съчетаване на строгите научни факти с живите и образни описания на един богат обществено-политически живот. Естествено това читателят може да види, разгръщайки страниците на книгата. Тогава той ще се запознае с историята на един народ и държава, която се създава след разпадането на Велика България на хан Кубрат в южноруските степи през средата на VII век.
Интересно е да се отбележи, че Дунавската българска държава на хан Аспарух и Волжка България поддържат активни и многостранни връзки няколко столетия. Във връзка с това и друг път съм давал за пример на тази близост два показателни текста.
В Х век руският княз Святослав се изповядва
Пред майка си той казва: "Не желая да бъда в Киев, желая да живея в Преславец на Дунав - там е средата на моята земя; там се стичат всички блага: от гръцката земя - злато, тъкани, вино и различни плодове, от Чехия и Унгария - сребро и коне, от Русия пък - кожи и восък, мед и роби". Почти по същото време (ХI век) в старинна песен се прави аналогична похвала на волжките българи: "Вие наверно идвате от Булгар? Български коне яздейки, вие минавате дори през Хинда. Липови чаши с кехлибарен мед, фаянсови чаши за медовина, бисери, огърлици, рубини и сапфири - всичко тече към Булгар". Така образно се е изявявала еднаквостта и близостта между двете български държави.
Възниква законният въпрос - откъде идва различието в наименованията: българи и татари. Сериозните изследвания дават ясно да се разбере, че в годините на монголското и руското робство волжките българи са били наричани "разбойници" или "чужди хора" (тат ар) и това название остава и по-късно, та до днес. Опити да се върне старото народностно име е имало непрекъснато, но те са били неуспешни, за да се стигне до 25 юни 1920 г., когато е учредена Татарската Съветска република. Но през изминалите 90 години желанието на татарите за възвръщане на изконното и исторически оправдано име не престава. И най-сетне се увенчава с успех, макар и засега частичен. Съвсем наскоро в пресата се появи съобщението: "Последна минута. В Русия, във връзка с предстоящото преброяване, след почти 90 години, официално се възстановява в 21 варианта името "булгари", българска народност за наследниците на волжките българи.
Българските историци винаги са били причастни към проблемите на "булгарския народ" на Волга. Няма да забравя подкрепата, която те им оказаха в последните десетилетия, особено в 1989 г., когато от печат излезе книгата на незабравимия проф. Алфред Хасанович Халиков "Татарският народ и неговите предшественици". Посвещението, което той сложи на екземпляра, предназначен на мен, гласеше: "Дорогому другу праболгарина от праболгарина" (На добрия ми приятел прабългарин от прабългарина).
В наши дни сериозни усилия в изучаването на Волжка България и нейната история полага младият ми колега Георги Владимиров. Неговите усилия получиха искрено признание от татарските историци и археолози. Това съвсем ясно изрази член-кореспондентът на Академията на науките на Татарстан Фаяз Хузин: "Появата на трудовете  на младия български учен може да се оцени като знаменателно събитие в нашата наука, своеобразен призив към сътрудничество с татарските учени". А съвсем официално в една среща между българския министър на външните работи Ивайло Калфин и президента на Татарстан Минтимер Шаймиев последният персонално отбеляза приноса на Владимиров в проучванията на общата история на двата народа.
Ето защо, подписвайки тези редове, искам да завърша с хубавата и правдива мисъл на автора от края на книгата "...знанието за другите често се превръща в познание за себе си".
Димитър Овчаров


http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-03-05&article=359793
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #7 -: Декември 28, 2011, 10:00 »


Проф. Чилингиров разказва какво сме ние, българите

<a href="http://www.metacafe.com/fplayer/5495158/chilingirov.swf" target="_blank">http://www.metacafe.com/fplayer/5495158/chilingirov.swf</a>


Източник: http://aig-humanus.blogspot.com/2011/07/blog-post_02.html
Активен
В. Кандимиров
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 68



Профил
« Отговор #8 -: Декември 28, 2011, 12:09 »

Стив Джобс, създателят на високотехнологични играчки за възрастни, когото техните потребители горчиво оплакаха наскоро, бил странна личност. Защо - вижте по-долу.
http://kandimirov.com/miscellaneous/236-v-pamet-na-stiv-dzhobs.html
Активен
В. Кандимиров
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 68



Профил
« Отговор #9 -: Януари 03, 2012, 22:05 »


Ето още нещо по въпроса кои сме и що сме (за тези, които се интересуват сериозно от история. Четенето му изисква все пак известен минимум познания по сравнително езикознание).
http://kandimirov.com/stylish/237-parvobalgarskiyat-nadpis-v-sakrovishteto-ot-nagy-szent-miklos.html
Активен
Страници: [1] Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  "Не хлебом единим жив человек..."  |  Науки  |  Тема: Кои сме ние, днешните българи? « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!