Tyxo.bg counter За заплахата, пред която сме изправени
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Октомври 23, 2017, 06:06

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Архивът на "Де зората" (юли 2006 - февруари 2010) е тук: http://de-zorata.de/sites/forum
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  Песни и танци на народите  |  Тема: За заплахата, пред която сме изправени 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: 1 [2] 3 4 5 6 7 Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: За заплахата, пред която сме изправени  (Прочетена 38937 пъти)
Stoyan Chonev (Stoni)
Гост
« Отговор #15 -: Юни 05, 2010, 20:44 »

Коментар на Алекс Алексиев в Панорама, на 04.06.2010, за инцидента с т. нар. помощи за Газа и за опасността, пред която сме изправени като европейски граждани и съседи на османизираща се Турция:

Инцидентът с флотилията не беше случаен, това беше една провокация, организарана от една ислямистка партия в Турция, според мене с помощта, може би косвена, на правителството на Ердоган, което целеше да злепостави Израел и в голяма степен успя да направи това, каза Алекс Алексиев. Блокадата, която е направена на Газа, е насочена срещу Хамас, която е една терористична организация, призната като такава от Европейския същз и САЩ, и ООН. Тази блокада е легитимна по международното право, поясни още експетът.

Целият коментар тук


Ето това е и моята позиция. Идеологиите и крайните религиозни секти са онези, който воюват на страната на злото. Тези секти не са религии водещи и търсещи пятя към Него, Бог, Доброто а онова, което целят дискридитиранто и извеждането на немислещите и хората без уши за Неговите посляния, представящи ги за миряни на някоя от основните религии.

Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #16 -: Юни 09, 2010, 03:08 »

Mgr Luigi Padovese assassinated in southern Turkey
by Geries Othman
An aide stabbed the prelate to death. A pastor closely involved in ecumenical work and in the dialogue with Islam, he was getting ready to travel to Cyprus to meet the Pope. After Fr Andrea Santoro was killed, he spoke about the slain priest. The director of the Holy See Press Office comments the event.

Ankara (AsiaNews) –Mgr Luigi Padovese, bishop of Iskenderun, in Anatolia, was killed today around 1 pm. A priest friend had just met and spoken to him right after 12 o’clock. The prelate’s driver and aide, a Muslim who had worked for the prelate for some time, is thought to have attacked the bishop with a knife. Eyewitnesses said that the driver appeared “depressed, violent and threatening” in recent days.

Mgr Padovese, 63, was appointed Apostolic Vicar to Anatolia in 2004. Currently, he was the president of the Catholic Bishops’ Conference of Turkey.

He was closely involved in ecumenical work and in the dialogue with Islam as well working to revive Turkey’s Christian communities.


He had met Turkish authorities yesterday to discuss problems affecting Christian minorities. He was supposed to visit Cyprus tomorrow to meet Benedict XVI who is visiting the island where he will issue the Instrumentum Laboris for the Synod for the Churches of the Middle East.

This is not the first time that the Catholic Church in Turkey is the subject of threats, violence and death. In 2006, a Fidei Donum priest, Fr Andrea Santoro, was assassinated in Trabzon.

In 2006, during the memorial Mass for the murdered priest, Mgr Padovese said, “we forgive whoever carried out this act. It is not by destroying someone who holds opposing views that conflicts can be resolved.  The only path that must be taken is that of dialogue, of reciprocal recognition, of closeness and friendliness.  But as long as television programs and newspaper articles produce material that shine a bad light on Christians and show them as enemies of Islam (and vice versa), how can we imagine a climate of peace?” Always talking about Fr Santoro, he added, “Whoever wanted to erase his physical presence does not know that his witness is now even stronger.”

Fr Federico Lombardi, director of the Holy See Press Office, said, “What has happened is terrible if we think about other examples of bloodshed in Turkey, like the murder of Fr Santoro a few years ago. [. . .] Let us pray that the Lord may reward him for his great service to the Church and that Christians not be discouraged,” but instead “follow his strong witness and continue to profess their faith in the region.”


Witnesses said they heard the bishop cry out for help. But more importantly, is that they heard screams of Murat immediately after the murder. According to these sources, he climbed on the roof of the house shouted: "I killed the great Satan! Allah Akbar! ".
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Fanna
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 192



Профил
« Отговор #17 -: Юли 06, 2010, 22:37 »

http://www.dnes.bg/world/2010/07/06/skopski-vestnik-prez-bylgariia-idvat-pari-za-djamii-v-makedoniia.93969
Цитат
Скопски вестник: През България идват пари за джамии в Македония

Един милиард евро са инвестирани в радикалния ислям в Македония, пише във вторник скопският всекидневник "Нова Македония".

Вестникът отбелязва, че най-големите суми, с които се финансира строителството на джамии в Македония, влизат в страната незаконно – най-често през България, Турция и през летището в Косово. За тази информация "Нова Македония" цитира свои неназовани източници.

Според изданието през последните 10 години в Македония са влезли 1 милиард евро за разпространение на исляма, 600 милиона от които само за построяването на джамии.

Над 300 джамии са построени в Македония през последните 10 години. Само в столицата Скопие и околностите има двадесетина нови, най-често без разрешение за строителство и без пълната документация, необходима за това обектът да е законен.

Експанзията в строителството на джамии е най-очевидна в Западна Македония и в северните части на страната, но през последните години се строи и близо до българската граница - около Щип и Валандово.

По груба оценка на строителните фирми, занимаващи се с градене на джамии, за изграждането на такъв обект са нужни над 1 милион евро.

Само минарето струва между 50 000 и 60 000 евро.

Новите мюсюлмански храмове в Македония са построени по арабски тертип, за разлика от старите от времето на Османската империя.

Според неофициалните източници на вестника най-много пари за изграждането им в Македония идват от арабските страни, като Саудитска Арабия, Кувейт, Катар и Египет.  

Официално пък най-много пари дава правителството на Саудитска Арабия.

Тези пари са предназначени за откриване на училища и за промотиране на религията, както и за хаджилък в Мека и Медина.

Преди 10 години на хаджилък от Македония са отивали по един автобус хора, а през последните години – по 25-30 автобуса.

Транспортните разходи на тези хора се плащат от правителството на Саудитска Арабия.

Активен
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #18 -: Август 29, 2010, 16:23 »

Сарацин разтърсва Германия

© Милен Радев


В края на лятото в Германия набира сила скандал, който можеше да мине за сатиричен водевил, ако в основата му не стоеше въпрос, жизнено важен за днешното, а още повече за утрешното германско общество. Ако в него не се фокусираха в критично изострена форма съществени проблеми, които вълнуват много граждани и които се пренебрегват или дискутират манипулативно от утвърдените политически играчи.

Всичко започна преди няколко месеца със статия на бившият водещ финансист, сенатор (министър) в местното правителство на федерална провинция Берлин и днешен член на борда на Бундесбанката Тило Сарацин в реномираното литературно списание „Lettre International“.

В нея той излага аргументирано, спокойно и разсъдливо загрижеността си от социалното развитие на кризисните райони в големите германски градове и преди всичко в Берлин. Това са районите с преобладаващо мигрантско население, в които по-голямата част от семействата разчитат на социална помощ, в които немски се говори само по изключение, децата тръгват на училище без да познават езика и едва ли някога го научават, тъй като в паралелките немски деца почти няма.



В няколкото подобни квартала в Берлин — преди всичко Нойкьолн и Вединг — по-голямата част от населението живее в реалност, паралелна и рядко пресичаща се с официалната обществена система на Федералната република. Много квартали са де факто разделени на „зони на влияние“ на определени арабски, кюрдски или турски кланове, които често водят ожесточено съперничество помежду си. Всекидневието на обитателите на тези райони се реализира в „своите“ магазини, чайни клубове, паркове и джамии, културните съпреживявания се въртят около пищни семейни сватби, гастроли на музикални звезди от родните им страни, медийно информиране от многобройните турски и арабски вестници и ТВ-сателитни канали.


Зачестяват признаците, че дори спорни граждански въпроси се решават предимно вътре в етническата общност в рамките на традиционната култура, а правната система на Германия се възприема като чужда и незаслужаваща доверие. Така се затваря кръгът на изолиране от общогерманската действителност, която се възприема главно чрез своята администрация за изплащане на социалната помощ. Съгласно редките откровени заявления на полицейски служители, дори силите на обществения ред избягват да замръкват в определени квартали на споменатите райони. Не са вече голяма рядкост и открито враждебни изяви на групи младежи срещу изпълняващи службата си полицейски служители.


В своята статия в списанието „Lettre...“ Сарацин описва и други явления, които са по принцип познати, но официално премълчавани или медийно разхубавявани в стила на соцреализма. Става дума за организираното доставяне на млади и дори малолетни момичета от Анадола като булки на местните турски и кюрдски ергени второ и трето поколение, кланово-семейната принуда за забулване с фереджета, заливащата тези квартали битова и организирана престъпност.

Веднага, с неумолимостта на Павловия рефлекс, върху социалдемократа Сарацин се нахвърлиха радетелите на „политическата коректност” и мултикултуралистите от ляво. Негови съпартийци го призоваха публично да напусне партията и дори започнаха сложната процедура по изключването му. Повечето големи медии затръбиха същата стереотипна мелодия: расист, популист (десен), невеж и безотговорен политик, опасен подпалвач на обществено напрежение, ислямофоб.

В течение на месеци Тило Сарацин стана обект на всеобщо официално охулване и заклеймяване в стил, фатално напомнящ на нас, туземците от Архипелага на милиционеросоциализма, някогашните кампании срещу смелчаците, нарочени за дисиденти и клеветници на строя.

Както често се случва в сковани в противоречията си и разколебани до бездеятелност системи, вестоносецът бе охулен заради вестта, която се е осмелил публично да огласи.

Постепенно кампания „анти-Сарацин” позаглъхна, но ето че през последната седмица, трескаво активна, тя набра нова сила. В заклеймяването му (съвсем съзнателно ползвам тази обременена дума) се включиха, наред с логично очакваните Зелени, соцдемократи и разни мигрантофилски сдружения, вече и политици от консервативния ХДС. Те публично призоваха Бундесбанката да го изхвърли от своето ръководство за да не позорял образа на Германия по света. Дори Ангела Меркел намери за нужно чрез своя говорител да се покаже възмутена от „клеветническите и обидни” изказвания на Тило Сарацин.

Чудещите се на внезапното лумване на уж поугасналия скандал ще открият бързо причината за безпокойството на политическата класа: тези дни излиза от печат книга на популярния финансов експерт под заглавие „Германия се самоликвидира”. В най-голямата онлайн книжарница Амазон тя светкавично, само по предварителни поръчки, превзе първите места на бестселърлистите във всички категории. Читателите започнаха да пишат десетки възхитени, но разсъдливи, умерени, в повечето случаи далеч от екстремизма коментари. Хиляди потребители дават там своята най-висока оценка (5 звезди) за тезите на Сарацин.

Много скоро невъобразимата на пръв поглед реакция не закъсня: от събота следобед amazon.de започна последователно да трие рецензиите под анонса за новата книга. Оставят се само по 5 - 6 колкото да не е без хич. На възмутени питания до администрацията на сайта (говоря от личен опит) не се получава отговор...

Предвидено публично четене на Тило Сарацин в т.н. Дом на световните култури като част от Литературния фестивал на Берлин вече бе отменено от управата под натиска на Съвета за миграция - сдружение на 74 мигрантски и спонсориращи мигрантите организации, което напоследък си издейства все по-голямо обществено влияние...

Изказването на публична позиция в подкрепа на Сарацин постепенно се превръща в проява на личен и граждански кураж. Друг е въпросът, че такива мнения нямат голям шанс да влязат в програмите на големите електронни медии или на водещите печатни издания. В момента интернет остана едва ли не единствената платформа, в която могат да се прочетат сериозни анализи с положително отношение към тезите на доскорошния политик.



В понеделник Тило Сарацин представя в Берлин своята книга на нарочна пресконференция. Поради огромния интерес издателството му се принуди снощи да преустанови акредитацията на журналисти. Леви групировки като Сдружението на преследваните от нацисткия режим (?!) вече призовават в интернет и из медиите на протестни акции час преди събитието около сградата в правителствения квартал. Възванието е озаглавено „Не на духовните подпалвачи!”...

Както изглежда, въпреки прихлупеното есенно небе и смразяващият дъжд, който ни залива безспирно, горещите дни в Берлин няма скоро да отминат.
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
BIAD
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 47


Профил
« Отговор #19 -: Август 29, 2010, 19:17 »

Този проблем не е само в Германия, часовникът "цъка" ...въпрос на мерно време е да бъде решен..така, или така... става дума за една цивилизация и за екзистенца и...нито повече, нито помалко. мисля си аз...
Активен
Goussev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 106


Профил
« Отговор #20 -: Август 30, 2010, 13:54 »

Е, друго си е Запад(на) Германия (не е запад-нала, но с неуморимите усилия на собствените й популисти нещата вървят в тази посока).
Докато там един Тило Сарацин може и да предизвика обществено напрежение, у нас в България един Янко Янков-Вельовски вече 35 (Тридесет и пет) години не може да си покаже главата на повърхността, притиснат от тоталната омерта на управлявали, управляващи и канещи се да управляват.
В този малък детайл е голямата разлика между Запад(на) Германия и Източ(е)на България...
http://iankov.blogspot.com
Активен

God doesn't ask us about our CAPability but our AVAILability.
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #21 -: Август 31, 2010, 00:16 »

Милене, разбрах, че германските социалдемократи се готвят да изхвърлят от редиците си непослушното партийно другарче... Ухилен
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #22 -: Септември 01, 2010, 11:03 »

Както вече бе съобщено в текста по-горе, завчера се проведе пресконференцията на Тило Сарацин за новата му книга «Германия се самоликвидира». Пред залата - стотина леви демонстранти, синдикалисти и лозунгаджии с един запомнящ се плакат - карикатурно изображение на финансовия експерт с типично социалистическия призив «Затваряй си плювалника!»

Вътре, още 15 минути преди началото, нямаше място за дишане. Както чух от влизащи в последния момент, вратите са били затворени и опашката тълпящи се журналисти е била върната, поради препълване. Наложи се да напусна по едно време заетото си седящо място, зарази непроницаемата стена от камери и оператори, която се събра пред редиците със столове. Затова и видеозаписите ми са с вдигната високо над главата ръка, постоянно блъскан от бутащи се и минаващи журналисти. Качеството е калпаво, но все пак са си документи.

В началото Неджла Келек, една забележително смела и компетентна турска социоложка и публицистка, представи книгата. Както винаги нейният анализ е точен и частично безмилостен към онези от нейните сънародници, които фанатизирано се придържат към реакционната традиция на исляма и отказват културно и битово сближение със западноевропейското общесто.

В словото си Келек назова неща, които, ако бяха казани от германски публицист, моментално биха го поставили в ъгъла на националистите и расистите - както сега се върши със Сарацин.

Отношението към нея на събрания "елит" на т.н. германска "качествена журналистика" бе осезаемо презрително, подигравателно и враждебно...

<a href="http://www.youtube.com/v/nQnSfxlsUsw?fs=1&amp;amp;hl=de_DE&amp;amp;border=1" target="_blank">http://www.youtube.com/v/nQnSfxlsUsw?fs=1&amp;amp;hl=de_DE&amp;amp;border=1</a>
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #23 -: Септември 01, 2010, 11:05 »


<a href="http://www.youtube.com/v/6ypBu9k4oGw?fs=1&amp;amp;hl=de_DE&amp;amp;border=1" target="_blank">http://www.youtube.com/v/6ypBu9k4oGw?fs=1&amp;amp;hl=de_DE&amp;amp;border=1</a>
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #24 -: Септември 01, 2010, 11:07 »

Хенрик М. Бродер съм го превеждал и препубликувал неведнъж, затова ще си спестя неговото представяне. Човек, активно ангажиран с позиции, близки до тези на Неджла Келек и Тило Сарацин, отдавна заклеймен заради изявите си като десен реакционер, ционист и ислямофоб, Бродер не можеше да не присъства на наистина историческата пресконференция в Берлина на 30 август.

Следва негово кратко интервю, в което той иронично коментира уникалния за историята на Федералната република казус, канцлер да се изказва критично за дадена книга и да намеква, че един автор трябва заради своите писания да бъде изхвърлен от Бундесбанката. Според Бродер, тази интервенция на канцлера е ново доказателство за стремителното „Verostung“, т.е. „подхлъзване на Изток“ (или „Източнозация“) на Германия...

Нервната реакция на политици и властващи медии срещу една още непубликувана книга Бродер определи като "преждевременна еякулация" (ejaculatio praecox на медицински)...

<a href="http://www.youtube.com/v/Rsz8YtFgVAk?fs=1&amp;amp;hl=de_DE&amp;amp;border=1" target="_blank">http://www.youtube.com/v/Rsz8YtFgVAk?fs=1&amp;amp;hl=de_DE&amp;amp;border=1</a>
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #25 -: Септември 05, 2010, 23:48 »

Оруелова демокрация

Обединена Германия по стъпките на ГДР-овската медийна политика

© Милен Радев


В края на лятото в Германия се разрази скандал, който, погледнат отстрани, би могъл да мине за сатиричен водевил, ако в основата му не стоеше въпрос, жизнено важен за днешното, а още повече за утрешното германско общество. Ако в него не се фокусираха в критично изострена форма съществени проблеми, които очевидно вълнуват все повече граждани и които се пренебрегват или дискутират манипулативно от утвърдените политически играчи.

Всичко започна преди година със статия на бившия водещ финансист, сенатор (министър) в местното правителство на федерална провинция Берлин и днешен член на борда на Бундесбанката Тило Сарацин в реномираното литературно списание „Lettre International“. В нея той излага аргументирано, спокойно и разсъдливо проблемите в социалното развитие на кризисните райони в големите германски градове и главно в Берлин. Става дума за райони с преобладаващо мигрантско население, в които по-голямата част от семействата разчитат на социална помощ, в които немски се говори само по изключение, децата тръгват на училище без да познават езика и едва ли някога го научават, тъй като в паралелките немски деца почти няма.

В Берлин, преди всичко в кварталите Нойкьолн и Вединг, голяма част от населението живее в реалност, паралелна и рядко пресичаща се с официалната обществена система на Федералната република. Много квартали са де факто разделени на „зони на влияние“ на определени арабски, кюрдски или турски кланове, които често водят ожесточено съперничество помежду си. Всекидневието на обитателите на тези райони се реализира в „своите“ магазини, чайни клубове и джамии, при „свои” лекари и адвокати. Културните съпреживявания се въртят около пищни семейни сватби, гастроли на музикални звезди от родните им страни, медийно информиране от многобройните турски и арабски вестници и ТВ-сателитни канали. С ентусиазъм и стечение на масите се посрещат гостуващи турски полици, като премиера Ердоган, който неотдавна на препълнен стадион сред развълнувано море от червени флагове с полумесец нарече „асимилацията“ на своите сънародници в Германия „престъпление“ и настоя за повече улилища и гимназии на турски език.

Зачестяват признаците, че дори спорни граждански въпроси се решават предимно вътре в етническата общност, в рамките на традиционната култура. Правната система на Германия се възприема като чужда и незаслужаваща доверие. Така се затваря кръгът на изолация от общогерманската действителност, контактите с която се ограничават до администрацията за изплащане на социалната помощ и за жилищно настаняване. Съгласно редките откровени заявления на полицейски служители, дори силите на обществения ред избягват да замръкват в определени квартали на споменатите райони. Не са вече голяма рядкост и открито враждебни изяви на групи младежи срещу изпълняващи задълженията си полицейски служители.

В споменатата си статия в списанието „Lettre...“ Сарацин бе описал и други явления, по принцип познати, но официално премълчавани или медийно разхубавявани за избягване на „излишно етническо напрежение“. Става дума за организираното доставяне на млади и дори малолетни момичета от Анадола за невести на местните турски и кюрдски ергени второ и трето поколение. За кланово-семейната принуда за забулване с фереджета, за ширещата се в тези квартали битова и организирана престъпност, за така наречените „убийства на честта”, когато най-често братята на предпочела модерния живот девойка, убиват сестра си за да спасят семейството от „позора“.

Веднага, с неумолимостта на Павловия рефлекс, върху социалдемократа Сарацин се нахвърлиха радетелите на „политическата коректност” и мултикултуралистите от ляво. Негови съпартийци го призоваха публично, да напусне партията и дори започнаха процедура по изключването му. Повечето големи медии затръбиха същата стереотипна мелодия: расист, популист (десен), невеж и безотговорен политик, опасен подпалвач на обществено напрежение, ислямофоб.

В течение на месеци Тило Сарацин бе обект на остра критика. Постепенно кампанията позаглъхна, докато от две седмици не набра нова, трескаво активна сила. Разбра се, че в реномираното издателство DVA излиза книга на финансовия експерт под заглавие „Германия се самоликвидира”. Далеч преди някой да бе видял, камо ли прочел обемистия том, на основата само на няколко откъса по списанията, Тило Сарацин стана обект на всеобщо официално охулване и заклеймяване (неслучайно ползвам тази обременена дума). В стил, фатално напомнящ на нас, туземците от архипелага на милиционеро-социализма, някогашните кампании срещу нарочените за дисиденти и клеветници на строя, големите медии се занадпреварваха, кой да се разправи по-ярко, демагогски и не без унизителни нападки на личностно ниво с нестандартния автор.

Критиката започнаха, както можеше да се очаква политически кръгове на Зелените, социалдемократи, различни мигрантофилски сдружения. Към тях бързо се включиха и политици от консервативния ХДС с публични призиви към Бундесбанката да отстрани Сарацин от своето ръководство за да не позорял образа на Германия по света. За пръв път в историята на Федералната република, канцлер си позволи да влезе в ролята на литературен критик. Чрез своя говорител Ангела Меркел възмутено осъди книгата, която била „клеветническа и обидна” за чужденците в Германия и освен това „не била от полза”...

Избраният неотдавна по благоволението на Меркел президент на републиката Вулф също реагира и препоръча на борда на Бундесбанката, да се раздели от своя член, който „вредял” на имиджа на Германия. Президентът на независимата (!) институция Бундесбанк Вебер, който храни надежди да бъде предложен от Меркел за президент на ЕЦБ нямаше друг изход и на спешно свикано заседание бордът реши да отстрани своя колега Тило Сарацин. Това става без той да е нарушил никакъв статут на банката и само заради формулирани в книга, експертно обосновани негови социално-политически възгледи...

СДПГ, партията на Тило Сарацин, издигнала го заради неговата компетентност преди 2 години на високия пост в националната банка, сега побърза да се разграничи от своя многогодишен член. И то въпреки, че той заявява навсякъде, че до гроб не желае да се разделя от червената си членска книжка. Водещи социалдемократи се надпреварват в охулването му, а партийната му организация започна процедура по изключването му.

Вълненията на политическата класа, колкото и да са пресилени и по същество слабо обосновани, са все пак обясними именно с политически съображения. Социалдемократите се стремят да привличат в бъдеще колкото се може повече от гласовете на получаващите германско гражданство (съгласно от тях приетото законодателство) турски мигранти. Консервативните партии пък имат всички основания да се опасяват, че идеите на Сарацин, веднъж публично формулирани от човек с неговия интелектуален потенциал, при това съвършено чужд на дясно-екстремистките и неонацистки маргинални групировки, могат да срещнат силна подкрепа сред избирателите. Това би станало очевидно за сметка именно на консервативния електорат.

Не така лесно обяснима е реакцията и кампанийната политика на всички големи, обществени и частни медии. Главни и замглавни редактори, елитни коментатори и мераклии за отличаване млади журналисти се надпреварват в общ хор по сякаш зададена от едно място партитура, с едни и същи шаблонни обвинения и демагогски изкривявания на тезите на Тило Сарацин. Прилагат се всички регистри на медийното очерняне с познатите публицистични жестикулации на възмущение, на осъждане и искания за разправа с неудобния автор.

Присъствах на първата пресконференция при представянето на книгата на Тило Сарацин в Берлин. Залата е на самия край на някогашния Източен Берлин, досами линията на някогашната Стена. Стълпотворението на водещи журналисти, на известни звезди на публицистиката, на безброй камери и микрофони бе необичайно. Затова пък атмосферата в залата ми се стори странно позната и близка до ситуацията от тази страна на реката Шпрее допреди 20 години.

Помнещите онази медийно-партийна реалност не можеха да не разпознаят хищния израз по лицата на заелите централни места в залата грандове на германската публицистика - всеки с партийно поръчение в джоба си. Познати бяха подигравателните им гримаси при словото на представящата книгата смела и критична към исляма турска публицистка Неджла Келек, презрителните коментари за тезите на Сарацин, натегаческите напъни на младите журналистки, съзнаващи, че поставят ли на тясно с един лукаво формулиран въпрос, пържения на бавен огън на подиума автор, могат да осигурят за дълго кариерата си. В този ден - и то далеч не само по мое мнение - духовете на идеологическите чистофайници на Хонекер сякаш отново се бяха надвесили над столицата на обединена Германия.

Разговарях и с колеги, които познавам и които не криеха, че споделят тезите на Тило Сарацин за критичното развитие в някои мигрантски общности и за неспособността на социалната държава да се справи с натрупаните проблеми. Същевременно те са наясно, че не могат да споделят тези симпатии в своите редакции на големите всекидневници, защото „отгоре” им е спусната друга линия: Сарацин си играе с огъня, Сарацин унижава мюсюлманските мигранти, Сарацин е расист, Сарацин е лаком за пари. Сарацин е суетен популист.

Това е лайтмотивът, под който се разиграва тези дни медийната реалност в Германия. Под този съпровод става все по-голяма пропастта между фикцията, която си създава политическият и медиен елит и другата действителност - тази на гражданите, всекидневно сблъскващи се с описаните от Тило Сарацин компетентно, с помощта на сериозна статистика и интелигентен анализ, проблеми на Германия 2010. И ето че изведнъж нервността на политическата класа става обяснима. Защото със своята трескава и необоснована реакция политиците от големите т.н. „народни” партии СДПГ и ХДС провокират тъкмо онова, което се стремят да избегнат.

Плакативно наричаният „глас на народа” започва да се чува все по-осезаемо. Книгата на Тило Сарацин бе разграбена още в деня на излизането й. За броени дни издателството пусна още 4 тиража, но излезлите до сега 180 000 не могат да задоволят и минимална част от интереса. Интернет книжарницата Амазон приема заявки за след седмици, а коментарите на читателите там, както и във всички сериозни интернет форуми са поразително единодушни: най-после един политик, който да изрича нещата и да поставя диагнозата, позната на всеки, живеещ реален живот в големите германски градове. Както се чува, големите партии са затрупани от писмени протести на свои членове, които се възмущават от демагогското третиране на книгата и на нейния автор. Плахо проникващи на повърхността резултати от проведени сондажи сочат впечатляващи 80 % на подкрепа за Сарацин и тезите му, колкото и деформирано да се представени те в големите медии.

Истинският обществен дебат, извън политически коректните, гладки и нищо не означаващи вече медийни говорилни на мултикултурализма, сега се води в интернет. Няколкото популярни сайтове и блогове, в които пишат блестящи публицисти, за които трудно се намира място в послушно мениджираните медии регистрират тези дни лавинообразно нарастване на посещаемостта. Германската общественост не е пасивна и политически апатична - тя просто измества фокуса на своето внимание. Настрани от презастраховащите се, благополучно устроени носители на политическата власт и техните медийни застъпници. С интерес и симпатия към онези, изговарящи истини, които в течение на десетилетия бяха и са табу в публичния живот.

Кампанията „анти-Сарацин” и съпровождащите я рецидиви от една уж съвършено чужда и отминала действителност маркира според мнозина историческа преломна линия. Едва ли само предстоящата есен обещава да бъде гореща и напрегната в Германия.
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #26 -: Септември 06, 2010, 00:05 »


Пасажи от „Германия се самоликвидира“ на Тило Сарацин, Мюнхен 2010

„През последните 45 години никога не е воден разумен дебат за демографското развитие в Германия. Който не бе готов да се включи в строя на оптимистите и вечните успокоители, на рицарите на безпроблемността, който дръзнеше да прояви загриженост, бързо констатираше фрустриран, че остава сам самичък. Нерядко такъв индивидуалист се оказваше натикан в ъгъла в ролята на реакционен националист. Общественият дискурс в Германия се намира в едно странно противоречие: от една страна в публичното пространство преобладава страстта към развлеченията и скандалните разкрития, а от друга в него господстват евфемизмите на политическата условност:
- десетилетия не беше позволено да кажеш и дума за спада на раждаемостта, без да рискуваш заклеймяването ти като реакционен шовинист
- социалното бреме на неуправляваната миграция бе табу, а разговорът за това, че хората са различни - едни интелектуално по-надарени, други - по-малко, едни по-мързеливи, други по-трудолюбиви, някои повече, други по-малко морално устойчиви, бе съвършено невъзможен
- табу беше да се казва, че може и да избуташ 90 % от учениците от дадена година до матура, но едва ли и 10 % от тях ще отговарят на изискванията да следват математика
- табу бе да се твърди, че като народ губим средностатистически интелигентност, щом по-интелигентните сред жените раждат по-малко на брой деца от средното или въобще нямат деца
- табу бе да се твърди, че индивидът е сам отговорен за своето поведение, а не обществото...”

*  *  *

„Като икономист и политик съм констатирал постоянно, че когато си на отговорна позиция може и да не е невъзможно, но поне е изключително трудно да изговаряш неудобни истини. Има разбира се политическа мъдрост в това да се концентрираш върху решими проблеми и върху предложения, които мнозинството би подкрепило. Но такъв подход усложнява както ясния анализ така и необходимата терапия и ако човек не внимава, умът му може бързо да се замъгли до пълна загуба на способността за лична преценка. Всички водещи политици са в това положение; мнозина от тях търсят спасение в плитки води. А същевременно в обществото е налице много силна потребност към неразкрасената истина. Онзи обаче, който реши да задоволи тази потребност, поема голям политически риск и лесно става жертва на медийната власт, която упражняват политически коректните....”

*  *  *

„Икономически погледнато Германия се намира в късната фаза на онази златна епоха, която започна около 1950 г. и сега бавно отива към своя край. От 20 години реалният доход на трудово заетите не се покачва, след най-късно 10 години той ще почне да спада и вследствие на демографските деформации този тренд ще се запази. Такава прогноза не се връзва с актуалните успехи на германския експортен бизнес, не пасва към инициативите за елитно качество на образованието на германските университети и не пасва към многобройните други хубави новини, с които ни радват всекидневно. Каква полза има обаче от такива краткосрочни успехи, когато пропиляваме базата за бъдещ растеж на жизнения стандарт и то и количествено, и качествено:
- количествено, защото от 45 години насам всяко ново поколение е с около 1/3 по-малко от предходното, при същевременно запазване на средната продължителност на живота,
- качествено, защото способностите за образование и предпоставките за образование на новородените устойчиво се влошават, а в манталитета на новите поколения закърняват онези качества, които са основа на всеки продуктивен възход...”

*  *  *

„... Броят на мигрантите мюсюлмани в Германия възлиза по мои изчисления на 6 до 7 милиона. Средната им възраст е под 30 години, докато средната възраст на автохтонното немско население е 45 години. Дялът на мюсюлманите между под 15-годишните е вече 10 %, техният дял сред новородените е значително по-висок.

От 15-те милиона души в Германия с миграционен произход, 25 до 45 % произхождат от мюсюлмански страни. Но в тази група са концентрирани 70 до 80 % от проблемите на мигрантите, свързани с комплексите образование, трудов пазар, социални трансферни плащания и престъпност. Недиференцираното вкарване на всички мигранти в „един кюп”, както се прави в Годишния статистически доклад на правителството е заблуждаващо. То пресилва проблемите на успешните групи сред мигрантите или дори внушава проблеми там, където такива няма. Същевременно този метод завоалира специфичните интеграционни проблеми, свързани с мигрантите от мюсюлмански страни. Много по-ниско отколкото сред другите групи е средностатистическото участие на мюсюлманите в Германия на пазара на труда и в областта на образованието, а много над средното е тяхната квота сред получаващите социални трансферни плащания и в престъпността с употреба на насилие...”

*  *  *

„Надеждите, че интеграцията на мигрантите мюсюлмани, която се измерва с успехите в областта на образованието, представеността на пазара на труда и при владеенето на езика ще отбележи успехи в течение на годините не се изпълниха. Напротив, степента на интеграция и готовността за интеграция изглежда че спадат и това се отнася с особена сила за второто и трето поколение. Причините се крият в недостатъчните успехи на мюсюлманските младежи в системите за образование и професионално обучение, в преобладаващото сключване на бракове с партньори от родината, но и в прекомерната фиксация върху традиционната родна култура..”

*  *  *

„Неджла Келек, Сейран Атеш, Гюнер Балджъ са израснали в Германия публицистки от турски произход. Те, също както забягналата от Холандия Хирси Али, от години се опитват да убедят германската общественост, че ислямските общества са колективистични по характер, че на тях са им присъщи презрението и потискането на жената, които често ескалират до прояви на насилие.

Част от германците - включително от обществения елит - не могат да схванат проблема. В техния непосредствен битов, семеен, работен свят мюсюлманските мигранти не присъстват пряко или ако ги има, то само като домашни чистачки или като екзотични статисти по време на Карнавала на културите в берлинския квартал Кройцберг. Нещо повече, част от интелектуалците и либералните медии дори изпитват зле прикрито злорадство от факта, че мюсюлманската миграция руши устоите на Германия...”

*  *  *

„Завършвам тази книга с два постулата:
1. Всяка държава има правото да решава, кой може да имигрира на територията й и кой не.
2. Западните и европейски ценности и съответните културни особености на народите си струва да бъдат запазени. И след 100 години датчаните трябва да могат да живеят като датчани сред датчани, а германците като германци сред германци, стига да го желаят.

Срещу изразената в двата постулата ценностна система на една гражданска средна класа се води в Германия от десетилетия ожесточена борба - с открити и с прикрити средства. Който мисли по този начин бива отритнат в ъгъла на реакционната десница. Разпространеният в Германия мним либерализъм в традициите на поколението от 68-година, смята всяка форма на демографска политика за осъдителна и всяка имиграция за по принцип добра. Управлението или ограничаването на миграцията е според тези кръгове нещо незаконно или поне неморално. Във всички случаи то се смята за израз на мрачни националистически стремежи за запазване на германския характер на Германия.

Аз желая обаче моите потомци и след 50, и след 100 години все още да живеят в една Германия, в която езикът на общуване ще е немски и в която хората ще се чувстват германци, страна, която ще е запазила и развила своите културни и духовни способности, страна, улегнала сред Европа на отечествата. Ще ме извините, но за мен този въпрос е по-важен от въпроса дали през следващите 100 години нивото на Северно море ще се покачи с 10 или с 20 см. Сигурен съм, че и нашите източни съседи в Полша желаят и след 50, и след 100 години да са поляци, също както французите, датчаните, холандците и чехите желаят съответно същото за своите народи и страни...”

*  *  *

„... Ако обаче масовата имиграция на чужди на образованието и културата групи от Африка, от Близкия и Среден Изток продължи, проблемите ще се задълбочат. Мнозина не желаят да чуят това. Продължим ли в този дух, всяко ново поколение германци ще бъде с една трета на брой по-малко от предходното и при това образованите слоеве ще се свиват все по-ускорено. Липсата ще попълваме с анадолски селяни, с палестински бежанци и с бежанци от зоната Сахел.

Германия няма да загине с внезапен гръм и трясък. Тя ще си угасне тихо и мирно заедно с германците и с демографски обусловеното изчерпване на нейния интелектуален потенциал. Германското в Германия се разрежда и изтънява все повече и повече, интелектуалният потенциал се губи още по-бързо. Кой ще познава след 100 години „Нощната песен на скитника” на Гьоте? Ученикът на Корана от съседната джамия едва ли...

Но дори и да няма повече германци, Северогерманската низина няма да остане безлюдна. В Централна Европа винаги ще живеят хора. Климатът е приятен, централното местоположение дава предимства, а наследената инфраструктура е добра. Само германските острови на територията, която носи названието Германия, ще стават все по-малки и малки, ако не се промени нещо фундаментално. Няма да е нужно кой знае колко време - нашите внуци и правнуци ще го преживеят. Германският елемент може да изчезне от Централна Европа, както е изчезнал гръцкият от Мала Азия. Само дето ще е по-бързо и вероятно ще е без кръвопролитие. Нас, германците няма да е нужно да ни прогонват, ние се сбогуваме тихичко от историята, според закономерностите на таблицата на смъртността на Федералната статистическа служба...”

Превод: © Милен Радев

Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Goussev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 106


Профил
« Отговор #27 -: Септември 08, 2010, 13:13 »

Съвременна Европа - олицетворявана от Европейския съюз – е de facto протодържавно  образувание от социалистически тип, облечено за приличие в капиталистически одежди.
Подобни общества са изградени върху  основни показатели, предпоставящи всички останали като произтичащи от тях:

-   СОЦИАЛИЗЪМ – една обществено-политическа структура, имаща своя първообраз във ФЕОДАЛИЗМА – идентична система на собствеността (държавна), същите зависимости между елити и демос, между суверен и поместни феодали;
-   АТЕИЗЪМ – Случаен ли е фактът, че Европейският парламент категорично отхвърли идеята в Конституцията на Европа  да бъде записано, че тя е общност на държави с християнски традиции?
-   ДВОЕН СТАНДАРТ – Осъждане, съпроводено с наказване  престъпленията на фашизма и национал-социализма, покаяние от страна на деца, внуци и правнуци на престъпниците; и тотално пренебрегване на призивите за осъждане и наказване  многократно по-геноцидните престъпления на социализма (евфемистично назоваван „комунизъм“), подигравки от страна на деца, внуци и правнуци на престъпниците ("БСП ще поеме вината, но с мезе"), довеждане на българското население до скотска борба за оцеляване (ситуация, предизвиквана от несмущаваното от демократичния Запад ограбване на националните ни богатства);
-   ИЗВРАТЕНОСТ - ХОМОСЕКСУАЛИЗЪМ – Това геноцидно течение е намерило изключително благодатна почва до степен европейски парламенти, министри, кметове (да не говорим за т.нар. „културни дейци“, особено в сферата на всемогъщите медии) да развяват с подчертана гордост смрадливата част от тялото си като знаме на Свободата, Братството и Равенството;
-   СРАМНА  ПЕРФИДНОСТ при назначаването на ключови постове наследници на  изявени комунистически сатрапи и/или сътрудници на комунистически тайни служби ( виж за подробности  http://iankov.blogspot.com/2010/08/6.html ) и мълчаливо отхвърляне на автентичните борци срещу източноевропейския тоталитарен социализъм;
-   ТРИВИАЛНА ЗАСЛЕПЕНОСТ от силата на парите, необуздана склонност за раболепна религиозна почит към Златния телец – бил той ограбените от комунистите и прехвърлени в западни банки пари на  българската нация, подкупното заемане на  космически платени постове във фирми на довчерашните „гробокопачи на капитализма“ ( Геншер ),  или геноцидното третиране на софиянци – и не само на тях ( виж   http://iankov.blogspot.com/2010_09_01_archive.html );
-   ИЛЮЗИИ за Равенство там, където Злото (Варварството) постулира безпрекословната отстъпчивост на Доброто (Цивилизацията). Резултатът е предизвестен: „...Варварството умее да изгражда и да поддържа у своите носители висока степен на дистанцираност, на страх и на ненавист към цивилизацията, и при тази именно нагласа винаги интерпретира цивилизацията съвсем не просто като „враждебна“, съвсем не и като „обективна историческа алтернатива на самия феномен на варварството“, а единствено като „дяволско изобретение“, прелъстяващо и хаотизиращо считания за идеален варварски свят.“ (с.264 от монографията на проф.Янко Н. Янков-Вельовски ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ – С., „Янус“, 2007. – 490 с.).
 
Перспективата?

Или читавата богобоязлива християнска част от западноевропейския елит ще поеме курс на връщане към Бога и християнските ценности, създали и утвърдили проспериращата Западна Европа,

или

ислямският фундаментализъм, коопериран с късогледството на европейския социалистически парламентаризъм ще доведат до закономерното възникване на

СЕРИСИ (Свещен Европейски Радикален Ислямски Социалистически  Интернационал).

Дали тогава Европа ще е добро място за живеене...
Активен

God doesn't ask us about our CAPability but our AVAILability.
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #28 -: Октомври 04, 2010, 11:06 »

Хеерт Вилдерс: „Германия, изпълнена с джамии и населена със забулени жени, не е вече Германия на Гьоте, на Шилер, на Хайне, Бах и Менделсон!“
 
Звездата на холандската политика на първо посещение в Германия


 
Милен Радев, Берлин
 
Няма още и два месеца от избухналия в Германия скандал с книгата на бившия министър и управител на Бундесбанката Тило Сарацин, а в обществената атмосфера тук вече се усеща ефектът от неговите решително формулирани тези.
 
Едногласният фронт на иронизиращите и охулващите автора традиционни медии започва да се рони. Все по-често, тук и там пробиват и се чуват гласове и то гласове на хора с авторитет, които потвърждават диагнозите на Тило Сарацин. Сразени от незапомнения успех на книгата и многохилядните читателски аудитории, които той събира на своите четения из страната, политици, синдикалисти и публични фигури, макар и все още уклончиво, започват да признават наличието на сериозни проблеми с интеграцията на мигрантите в Германия.
 
През уикенда немислимото до скоро стана реалност: на спешно свикана конференция на Синдиката на учителите в Берлин – една определено лява организация - бяха обсъдени актуалните тезиси на засегнати учители от най-проблемния берлински квартал Нойкьолн. Те изнесоха публично факти за поголовния тормоз, на който са подлагани в училище от страна на мюсюлманските им съученици немногото, останали в този квартал германски деца. Описани бяха поразителни форми на физическо и психологическо насилие от страна главно на арабски и турски младежи в класните стаи, в училищните дворове и по улиците на Нойкьолн и Кройцберг.
 
Типично в стила на старата „политическа коректност“ реагира един от училищните директори. Според него не бивало да се говори за антигерманска дискриминация, защото жертви на тормоз и насилие в тези квартали били не само немски, но и американски и еврейски деца... След бурни дебати синдикалистите накрая се самоуспокоиха с „правоверната“ диагноза, че по никой начин не ставало дума за германофобия, а за „протест на социални лузъри“, отчаяни от безперспективната си ситуация...
 
Такъв тип „диагнози“ междувременно се възприемат със съответния сарказъм и възмущение от онази все по-голяма част от германската публика, която не крие разочарованието си от традиционните партии и от мейн-стрийм медиите, конструиращи и обслужващи обществени схеми без много пресечни точки с реалността.

*  *  *

Много по-силно от сарказъм бе отношението на активните граждани, които този уикенд, точно в дните на 20-годишния юбилей от Обединението на Германия участваха в проявите на няколко новосъздадени и основаващи се граждански и политически субекта в Берлин.
 
„Гвоздеят“ без всякакво съмнение бе първото гостуване в Германия на холандския политик, лидер на „Партията на свободата“ Хеерт Вилдерс, постигнал сензационен резултат на последните парламентарни избори и сега участващ в управлението на Холандия, толерирайки правителство на малцинството.
 
Хеерт Вилдерс бе поканен в Берлин от депутата в парламента на федералната провинция, доскорошния член на фракцията на консервативната ХДС, Рене Щадкевиц. Политикът от Източен Берлин придоби име през последните години, когато единствен от колегите си активно подкрепи гражданска инициатива против строежа на турска джамия в благопристойния, буржоазен, населен изключително от германци квартал Панков. След поканата към Вилдерс Щадкевиц бе подложен на силен натиск от своята партия да я оттегли, а когато отказа да се подчини, бе спешно изключен и от партията, и от парламентарната група.
 
Реалността в Германия и в частност в Берлин е такава, че подготовката на посещението на холандския политик трябваше да се извърши в условията на дълбока конспиративност. От една страна властите следят с орлово око всеки повод за обвиняване на германските партньори на Вилдерс в разгаряне на национална омраза и дискредитиране на религиозни общности – обвинения, подобни на онези, заради които самият Вилдерс е изправен тези дни пред холандския съд. Негласното влияние стига до там, че хотели и собственици на зали се подлагат на натиск за да не дават под наем помещенията си за подобни публични прояви.
 
От друга страна левицата и нейните особено агресивни екстремистки групировки са винаги нащрек и чрез интернет мрежите активират своите симпатизанти за предотвратяване на всяка изява на заклеймяваните от тях като „ислямофоби“, „ксенофоби“, „расисти“ и „неонацисти“ политически противници.
 
От седмици, регистрираните за срещата с Хеерт Вилдерс, бяхме известявани от организаторите с кодирани имейли за развитието на програмата, а последните дни със сложна система на пароли и месиджи получихме едва 2 часа преди началото указания за точното място на срещата – реномирания хотел „Берлин“. Пред входа все пак се бяха събрали 50-на протестиращи комунисти и мигрантофили, държани в шах от масивно полицейско присъствие. Не се мина разбира се без дюдюкания и скандирания, точно колкото да се даде повод на големите берлински вестници на другия ден да озаглавят материалите си с образци на журналистическа балансираност и обективност като „Хеерт Вилдерс посрещнат с освирквания и аплодисменти в Берлин“.
 
Аплодисменти е доста слабо понятие за онова, което се случи в залата, препълнена с около 600 души от цяла Германия, с гости от Австрия, Италия, Франция. Водещ бе Щефан Херре, създателят на най-популярния, все по-масово четен блог в Германия „Politically Incorrect“, дефиниращ своята платформа така: „новини срещу течението • проамерикански • произраелски • срещу ислямизацията на Европа • за Конституцията и човешките права“.
 
След него говори депутатът Рене Щадкевиц. Той трудно може да бъде наречен харизматичен лидер, едва ли е и роден оратор, но звучи спокойно, разсъдливо, въздейства автентично и неафектирано. Още в началото Щадкевиц разграничи критиките към исляма като политическа система с тоталитарни елементи, принципно противна на германската конституция, от отношението към хората, които го изповядват, към умерените и добронамерени мюсюлмани. Който обаче иска да живее в Германия, заяви категорично Щадкевиц, трябва да се съобразява с Конституцията, да бъде лоялен и да приеме, че основните ценности на тази страна имат юдео-христиански фундамент.
 
Като бивш член на ХДС германският политик изказа недоумението си от думите на канцлера Меркел, че съжалявала за новосъздаденото правителство в съседна Холандия и се извини на Вилдерс за оскърбителните атрибути, използвани от председателя на тази партия по негов адрес като „десен популист“, „демагог“, който „демонизира цяла една религия“ и пр. Така могат да говорят само политици, каза Щадкевиц, които не са разбрали, че тяхната същинска задача е да защищават интересите на своя народ и нищо повече от това. Госпожа Меркел, увери госта Рене Щадкевиц, не изразява мнението не само на мнозинството от германците, но дори не и на мнозинството в собствената си партия ХДС.
 
Вместо да осъжда политическия избор в една съседна европейска държава канцлерът Меркел би трябвало да надигне глас на протест, когато в Турция се тормозят и убиват хора само защото са християни, когато в ислямски страни жени са изтезавани и убивани по законите на шариата, когато момичета се омъжват насилствено или когато в Центъра на Берлин левичари публично изгарят Библията, продължи Рене Щадкевиц.
 
Прекъсван от постоянни аплодисменти Щадкевиц не скри, че според него предстои съществена промяна в партийнно-политическия баланс на силите в Германия. Без да го заяви директно, той даде да се разбере, че предстои формалното основаване на новата, отдавна очаквана, Партия на свободата и много енергично отхвърли всякакви опити за сплашване, за съдебна разправа и за изнудване, защото по неговите думи „сега, през 2010 година нещата са стигнали толкова надалеко, че нашата критика, нашите намерения не могат повече да бъдат елиминирани“.

*  *  *

На Хеерт Вилдерс се падна ролята да съобщи публично за предстоящата нова партия в Германия и да пожелае на своя германски колега същия успех, който има неговата партия в Холандия. В началото на почти едночасовата си реч на перфектен немски, русокосият Вилдерс цитира неотдавнашното изказване на Ангела Меркел, че в бъдеще в Германия неминуемо ще има повече минарета. Този пасаж взриви залата с викове на възмущение и освирквания, преминали в аплодисменти след призива на госта „Нека не приемаме като неминуемо неприемливото за нас, а да направим всичко необходимо за да го предотвратим!“
 
В центъра на изложението на Хеерт Вилдерс бе исторически преглед на развитието на исляма и последователните вълни на неговата експанзия на Запад. Основен източник за преценката му на актуалния ислям са изследванията на американския професор Бърнард Луис, който в труда си „Комунизъм и ислям“ открива паралели в тоталитарния характер на двете системи. Вилдерс цитира и политолога Марк Алекзандър: „Погрешно е да се мисли за исляма като за една от големите световни религии. Ислямът е или политическа система или не съществува въобще и при това е политическа система с духовно измерение. Той няма да се спре пред нищо преди да елиминира Запада, преди Западът да бъда тотално ислямизиран“.
 
В детайл Вилдерс разгледа сравнителния анализ, който Марк Алекзандър прави на комунизма, националсоциализма и исляма и изтъкна впечатляващи паралели в трите системи – от принудата на цели народи да водят живот според предписанията на тоталитарната доктрина, през безмилостните чистки и налагането на еднопартийна диктатура до екстремния антисемитизъм. Ислямът като заплаха, каза Хеерт Вилдерс може да бъде наречен комунизма на нашето време. През 1848 г. Маркс писа за призрака, който броди из Европа – призрака на комунизма. Днес, смята Вилдерс, един друг призрак броди из цяла Европа – призракът на исляма. Опасността е също така политическа и също така екзистенциална за европейските ценности както опасността от комунизма в миналото – защото ислямът не е само религия, но е политическа идеология.
 
Тъй като ислямът е глобален и не познава граници, само една силна и ефективна международна организация може да се бори с неговото влияние, смята Хеерт Вилдерс. Такава организация ще бъде създаденият от него Алианс на свободата, в който ще влязат всички сестрински партии в Европа.
 
Дисидентите от съпротивата срещу комунизма като Солженицин, Хавел и Буковски учеха, че трябва да се живее не по лъжата, припомни Вилдерс. Свободата иска постоянно да си готов да я защитаваш, същото е и с истината. Според Солженицин истината рядко е сладка, но най-често тя е горчива. Трябва да имаме смелостта да погледнем днешната истина в очите, трябва отново да се научим да ценим свободата и да сме готови и на жертви за нея. Само тогава имаме шанс да оцелеем като цивилизация, смята холандският политик.
 
Паралелно на срещата с Хеерт Вилдерс, в Берлин се проведоха още две публични срещи на организации, които се идентифицират с тезите на Тило Сарацин в неговата шумно оспорвана и одобрявана книга „Германия се самоликвидира“. На Потсдамския плошад Гражданското движение „Пакс Европа“ бе призовало на митинг под заглавие „За демокрация и човешки права – срещу идеологията на несвободата“, а на централния западноберлински площад пред Мемориалната църква самозаявеното за дясно гражданско движение „Про Дойчланд“, което вече регистрира политически успехи в региона на Кьолн с твърдата си съпротива срещу строителство на нови джамии бе призовало на първия публичен митинг на солидарност с Тило Сарацин. „Про Дойчланд“ вече започва агитацията си за предстоящите през 2011 г. парламентарни избори в Берлин.
 
Интересно и за двете движения, свързвани в медийното пространство с дясно-екстремистки задкулисни сили, бе ярко и многократно заявяваната симпатия с Израел като фронтова държава, нуждаеща се от всеобща солидарност в борбата си с най-агресивната част от исляма. Въпреки силното полицейско присъствие, големи групи леви демонстранти успяха да стигнат в непосредствена близост до проявата и с безогледни скандирания, кречетала и свирки почти провалиха речите на своите опоненти. Освен обичайните „Вън нацисти от Германия!“, „Затваряйте си плювалниците!“ сред най-любопитните и навеждащи на много размишления скандирания на съвършено загубилите контрол, забулени в черно, развяващи червени знамена демонстранти бяха такива като „Никога вече Германия!“ и „Отворете границите за всички чужденци!“
 
За сега изглежда сякаш двете последни организации нямат персонален и политически потенциал за по-сериозно участие в политическото пространство на национално или берлинско ниво. Новата партия на Рене Щадкевиц обаче при едно обмислено позициониране пред избирателите, с вече загатнатите организационни възможности и с капацитета, който блогът „Politically Incorrect“ дава като достъп до новите средства за информация, би могла да създаде сериозни проблеми пред партията на Ангела Меркел, която все повече престава да бъде политически дом за разочарования консервативно-либерален избирател.
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Goussev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 106


Профил
« Отговор #29 -: Октомври 04, 2010, 12:29 »

Преди четвърт век написах книга, посветена на малцинствената проблематика. Един от изводите на изследването гласеше: "Деликатен и засега въобще незабелязван е въпросът за съотношението между упражняването на друга, освен християнска, религия у нас. Ние потвърждаваме, че определен брой български граждани изповядват исляма. В определен момент е възможна промяна на турската позиция: от претенции за "турско етническо малцинство" към такива за р е л и г и о з н о   м а л ц и н с т в о." (Разбира се, книгата беше забранена за печат, а ръкописът – прибран в секретната каса на министъра на външните работи).

Ето че (макар и с 25-годишен толеранс) изводът се потвърждава.

Всъщност религията няма място в политиката. Неслучайно Исус Христос казва: "-Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието – Богу" (Матей 22:21). Католическото Средновековие показа по достатъчно убедителен начин (чрез Инквизицията) вредата от неспазването на това правило. С няколковековно закъснение днес друга религия се надига със същите политически претенции: "Свещеният джихад" върви по стъпките на "Свещената инквизиция".
Активен

God doesn't ask us about our CAPability but our AVAILability.
Страници: 1 [2] 3 4 5 6 7 Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  Песни и танци на народите  |  Тема: За заплахата, пред която сме изправени « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!