Tyxo.bg counter Правото да знаем
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 23, 2018, 00:15

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Архивът на "Де зората" (юли 2006 - февруари 2010) е тук: http://de-zorata.de/sites/forum
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Правото да знаем 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: 1 [2] 3 Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Правото да знаем  (Прочетена 17726 пъти)
Anamary
Гост
« Отговор #15 -: Септември 23, 2010, 15:28 »


Невинните

Даниела Горчева

<a href="http://www.dnevnik.bg/shimg/zx450y250_871039.jpg" target="_blank">http://www.dnevnik.bg/shimg/zx450y250_871039.jpg</a>

„Огромен брой детски смърти – неразследвани и в голямата си част предотвратими.”

Това е един от изводите  на Български хелзинкски комитет (БХК) след направените проверки на всички домове за деца с умствени увреждания в страната.

Убити по особено мъчителен начин – от глад, занемаряване, студ, залежаване, лоша хигиена, измръзване, удавяне, изгаряне, задушаване... Това са тези 238 деца в България, убити между 2000 и 2010 година.

Да, убити, а не умрели от естествена смърт и защото „те толкова си могат”, както цинично обясняваше през 2007 социалната министърка Емилия Масларова.

Четете >>>тук



Още по темата:

Има виновни



Надежда се ражда. Hе, това е друга история.  

Надеждa се ражда с увреждане. Вкарват я в дом. Tам я фиксират с ремъци за леглото, връзват я в количката й, стягат я в усмирителна риза. Там лежи години в креватчето си и така не пораства никога. Там се клати по цял ден на пода. Там не й се случва нищо. Там се самоуврежда, защото предпочита да чувства болка пред това да не чувства нищо. Там методично блъска главата си в металния крак на леглото. Там изсмуква палеца си дотолкова, че гангренясва и й го отрязват. Там чеше ръцете си до кръв. Всеки ден до кръв. Там си играе с камъни. Там яде камъни. Там плаче от глад. Там блъскат каша в устата й, без да я чакат да преглътне. Там никой не я прегръща. Там пищи и вие. Там e тъпкана с лекарства за грешна диагноза. Там е химически обуздавана с медикаменти, които смазват съзнанието и тялото й. Там е горена с гореща вода и кожата й се свлича. Там е удряна, ритана, блъскана, задушавана, хапана. Там с нея се блудства.

После Надежда умира. Ha три умира oт недохранване. На четири умира от раните си, причинени от залежаване. На шест умира oт зарази заради лоша хигиена. На седем умира от измръзване, на осем от удавяне, на девет от задушаване, на десет от обесване.

И всичко това е вярно. Просто Надежда е колективният образ на децата с увреждания в домове в България.

Продължава>>>тук
Активен
Fanna
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 192



Профил
« Отговор #16 -: Октомври 17, 2010, 10:41 »

Цитат
Електронният вариант на сборника "Държавна сигурност – структура и основни документи" вече може да бъде изтеглен от страницата на комисията по досиетата (http://www.comdos.bg).


Цитат
Комисията по досиетата издаде най-важните документи на Държавна сигурност
В документалния сборник са подбрани основните материали за структурата на ДС, агентурния апарат и оперативния отчет в периода 1946-1989 г.

Христо Христов

Комисията по досиетата събра в документален сборник най-важните документи на Държавна сигурност. Фототипното издание, озаглавено "Държавна сигурност – структура и основни документи", ще бъде официално представено в понеделник, 18 октомври 2010 г., от 11 ч. в Нова конферентна зала на СУ "Св. Климент Охридски".

В сборника хронологично са проследени три основни аспекта на бившата Държавна сигурност – развитието на структурата й, изграждането на агентурен апарат и работата с него, и оперативния отчет, представляващ строго установена вътрешна система от правила за функционирането на ДС.

Значителна част от публикуваните материали в трите направления са неизвестни не само на широката публика, но и на изследователите поради съществуващия до скоро ограничен достъп до архивите на Държавна сигурност.

За първи път в сборника на едно място са събрани основополагащите устройствени документи за дейността на ДС, приемани от бившето висше партийно ръководство на БКП и тяхното продължение в самата Държавна сигурност - строго секретни заповеди и инструкции за усъвършенстване на структурата и функционирането на агентурния апарат и оперативния отчет. По този начин може да се проследи взаимовръзката между Политбюро на ЦК на БКП и нейния репресивен апарат в лицето на Държавна сигурност.

Подборът и селекцията на публикуваните документи са извършени на базата на изследване на близо 20 000 архивни единици от архива на ДС.

Освен архива на ДС в МВР проучването обхваща архива на Първо главно управление на ДС, съхраняван в Националната разузнавателна служба, както и Централния държавен архив, където са оригиналите на секретните партийни решения за Държавна сигурност.

В книжното издание са включени 46 документи, а в електронния вариант, който се подготвя, се очаква бъдат поместени около 200 документа.

В сборника са публикувани коментарни бележки към всеки един документ, с които читателят е улеснен в запознаване с обстановката, при която той е бил приет и причините за това.

Със събраните документи се дава възможност да се проследи организацията и вътрешните механизми на функциониране на Държавна сигурност и еволюцията им през годините на комунистическото тоталитарно управление.

С изданието комисията по досиетата утвърждава изследователската си дейност, разписана в закона за досиетата. Миналата година комисията издаде първия подобен сборник, посветен на връзките на ДС с КГБ.

Електронният вариант на сборника "Държавна сигурност – структура и основни документи" вече може да бъде изтеглен от страницата на комисията по досиетата (http://www.comdos.bg).
http://capital.bg/blogove/dosieta/predstaviam_vi/2010/10/17/977924_komisiiata_po_dosietata_izdade_nai-vajnite_dokumenti/
Активен
Fanna
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 192



Профил
« Отговор #17 -: Октомври 19, 2010, 06:26 »

http://capital.bg/blogove/dosieta/predstaviam_vi/2010/10/18/978720_zashto_e_vajno_da_poznavame_osnovnite_dokumenti_za/
Цитат
Защо е важно да познаваме основните документи за Държавна сигурност*
Публикуването на най-важните архивни материали за ДС отваря широки възможни пред изследователите за осветляване на близкото минало
Д-р Орхан Исмаилов
Комисията по досиетата представи днес в Софийския университет "Св. Климент Охридски" новия сборник "Държавна сигурност - структура и основни документи". Изданието съдържа най-важните документи за структурата, агентурния апарат и оперативния отчет на Държавна сигурност в периода 1946-1989 г. Сборникът, чийто електронен вариант може да бъде изтеглен от сайта на комисията по досиетата (http://www.comdos.bg) е вторият, който тя издава, след като през 2009 г. беше публикуван сборникът "ДС и КГБ - връзки и зависимости 1950-1991г.".
Представям ви въведението на зам.-председателя на комисията по досиетата д-р Орхан Исмаилов в новия сборник.

Сборникът "Държавна сигурност - структура и основни документи" е второто документално издание на Комисията за разкриване на документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. То е значима част от дейността на комисията в изпълнение на законовото изискване за осигуряване на достъп до архивните дела, които осветляват същността и действията на бившите тайни служби в България по време на комунистическото ни минало.

Сборникът е и част от научен проект за създаване на единен информационен модел на структурата и управлението на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

След приемането на закона за декласификация на тези документи пред изследователите се откриха широки възможности за проучвателска дейност. В работата им по отделни теми е от голямо значение запознаването им със самата структура на службите, задачите, които са изпълнявали, зависимостите им от партийното ръководство на държавата и от Съветския съюз и по специално от КГБ.

Структурирането на системата и промените, които са ставали през годините, контролът, който органите на Държавна сигурност са упражнявали върху останалите държавни институции и отделните граждани – български и чужди, механизмите на робота с агентура, появата на нови управления и отдели през годините, разрастването на апарата и целите на структурните промени. Това ни мотивира да публикуваме тези основни документи, за които смело мога да твърдя, че са "А" и "Б" на изследователската работата с архивите на бившата Държавна сигурност.

За разглеждания период от 1946 г. до 1989 г. документите, които бихме могли да определим като основни са над 200. В рамките на книжното издание, което предлагаме на изследователската аудитория сме включили само 46, поради техническите ограничения на хартиеното издание.

Водещият принцип на подбор на включените в сборника документи е свързан със значимостта на материалите по три основни теми, засегнати в изданието – структура на Държавна сигурност, работа с агентурния апарат и оперативен отчет на ДС, представляващ главния вътрешен механизъм, по който тя е осъществявала своята дейност. Така в процеса на изследване на различни архивни фондове в МВР, Националната разузнавателна служба и Държавна агенция "Архиви" са отсети най-важните документи по посочените по-горе три направления.

Същевременно с това приоритетни са били онези основни документи, които носят със себе си съответните атрибути, удостоверяващи тяхната автентичност и валидност, като оригинални подписи на длъжностни лица, печати, изходящи номера и специфични сигнатури. Подбраните документи се публикуват в тяхната цялост.

Хронологичният подход по трите основни направления спомага и за по-ясното проследяване на основните структури на Държавна сигурност, както и за открояването на тенденциите в задачите и оперативна й дейност за отделните периоди от историческото развитие на страната и зависимостта им от властовите промени в управляващата БКП.

От тази гледна точна могат да бъдат обособени три периода от развитието на Държава сигурност, засягащи едновременно проследените в изданието основни направления – структура, агентурен апарат и оперативен отчет. Първият от тях е свързан с овладяването на Държавна сигурност и промяната на заварената на 9 септември 1944 г. структура, както и подчиняването на силовия институт на теснопартийните интереси на БКП. Този период условно обхваща първите няколко години от установяването на т. нар. "народна власт" 1945 г. – 1949 г.

Вторият период е свързан с периода на култа към личността в България (1950-1954), когато партиен и държавен ръководител е Вълко Червенков, наложил сталинския модел на управление в страната. Впечатление правят следващите една след друга и само през няколко месеца промени в документите, уреждащи работата с агентурния апарат и оперативния отчет. Това е обяснимо с факта, че по това време ръководството на партията провежда чрез органите на Държавна сигурност чистка на "врага" с партиен билет, която не подминава и самата Държавна сигурност, където няколко хиляди служители са уволнени по подозрение, че не са лоялни към властта.

Този период е характерен и с първите по-сериозни структурни промени в Държавна сигурност и обособяването на Първо и Второ управление (разузнаването и контраразузнаването).

Третият условен период е свързан с управлението на Тодор Живков като генерален секретар на БКП и първи държавен ръководител (1956-1989). През този 35-годишен период структурата на Държавна сигурност се усъвършенства и развива по модела на съветския КГБ. Най-характерното от документите за този период е пряката подчиненост на ДС на генералния секретар на Политбюро на ЦК на БКП, постановка, която буквално е застъпена в един от основните документи – "Указ за "Основни положения на Държавна сигурност" от 1974 г.

* Тексът е част от въведението на д-р Орхан Исмаилов, публикувано в документалния сборник "Държавна сигурност - структура и основни документи". Заглавието е на водещия блога "Досиета" Христо Христов.
Активен
Fanna
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 192



Профил
« Отговор #18 -: Октомври 24, 2010, 23:37 »

Цитат
Как царската Държавна сигурност се превърна в репресивен орган в ръцете на БКП
Новият сборник на комисията по досиетата показва еволюцията в структурното развитие на ДС и основните промени в периода 1946-1989 г.
Христо Христов
Издаденият от комисията по досиетата документален сборник "Държавна сигурност – структура и основни документи", който беше официално представен тази седмица, съдържа едни от най-важните архивни материали, хвърлящи подробна светлина върху структурното развитие на ДС през комунистическия период на управление в България. Документите дават възможност да се проследят етапите, през които Държавна сигурност преминава от наследения царски отдел "Държавна сигурност" към дирекцията на полицията до изграждането, утвърждаването и усъвършенстването на ДС като самостоятелен институт в системата на МВР.

 

Превратът на 9-ти септември 1944 г. заварва царската "Държавна сигурност" като отдел в съществуващата по това време дирекция на полицията. Той е създаден през 1925 г. към дирекция на полицията на мястото на отделение "Обществена безопасност" в резултат на терористичната дейност на БКП, забранена след приетия през 1924 г. Закон за защита на държавата БКП и последвало решение на Върховния касационен съд. Сред извършените серия терористичен актове от представители на БКП е и взривяването на църквата "Св. Неделя", при който загиват 213 души, а ранените са 500.

В началото в отдел "Държавна сигурност" са създадени две отделения – вътрешна сигурност и външна сигурност. Със Закона за държавната полиция през 1937 г. отделенията стават четири, а в началото на 1944 г. – пет. На отделение А е възложена борбата срещу нелегалните политически организации. Отделение Б е външното контраразузнаване, отделение В отговаря за некомунистическите политически организации. Отделение Г осъществява връзките с германското разузнаване, а отделение Д е създадено за контрол на печата и легалните сдружения.

Отдел "Държавна сигурност" под шапката на Народната милиция

Още на 10 септември 1944 г. по предложение на новия министър на вътрешните работи в правителството на Отечествения фронт Антон Югов с постановление №1 на Министерския съвет е създадена щатна милиция. Разпуснати са всички областни дирекции и околийски управления на МВР, уволнени са всички полицейски началници и 30 000 служители в полицията. На тяхно място в милицията са назначавани само верни кадри на БКП. Със създаването на униформената милиция съществуващия отдел "Държавна сигурност" попада под нейната шапката. ДС става отдел към Дирекцията на народната милиция. 

След отказа да участват в изборите за обикновено Народно събрание през лятото на 1945 г. и бойкотирането на изборите на 18 ноември същата година се стига до разцепление в ОФ. Демократичните партии го напускат и се превръщат в опозиция на комунистическата партия. На среща в Москва през декември 1945 г. външните министри на САЩ и Великобритания се опитват да договорят в българското правителство да участват и представители на опозицията, а контролът върху МВР да бъде отнет от комунистическата партия, но Сталин проваля договореното решение.

В началото на януари 1946 г. на среща с българската правителствена делегация, съветският ръководител заявява, че "нашата задача в отношението ни с тая опозиция в Румъния и в България е да съдействаме за нейното разложение…" След отказа на Никола Петков и Коста Лулчев да изпълнят ултиматума на пратеника на Сталин в София Андрей Вишински незабавно да се споразумеят с комунистите Москва предопределя съдбата на българската политическа опозиция.

В началото на юни 1946 г. Георги Димитров, Васил Коларов и Трайчо Костов се срещат със Сталин в съветската столица, където се решава опозицията да бъде обезглавена. Започват първите политически процеси срещу Кръстьо Пастухов - БРСДП(о) и задочно срещу д-р Г. М. Димитров. През май 1946 г. е разбит легионерският център начело с Илия Минев.

Ролята на ДС в обезглавяването на опозицията

В тези процеси отдел "Държавна сигурност" играе важна роля. Той е преструктуриран така че да изпълнява новите задачи, поставени от комунистическото ръководство. На отделение А е възложено вътрешното политическо разузнаване. На отделение Б е поверено контраразузнаването, а на отделение В – контрола върху печата и дружествата. В отделение Г се обединява информацията и статистиката, а отделение Д води следенето и проучването.

Към отдела ДС са създадени самостоятелни служби като следствието и арестите, служба за контрол на транспорта, служба за вътрешно милиционерско разузнаване и службата за задгранично разузнаване. От един доклад за организацията и дейността на отдела в периода септември 1945 г. – септември 1946 г., изготвен от неговия началник до директора на народната милиция, става ясно за репресивните функции, възложени на ДС. В отчетния доклад се посочва:

 "Създалата се след отлагане на парламентарните избори обстановка даде възможност да се организират наново фашистките остатъци. Разните опозиционери и гемевисти, окуражавани от чуждата разведка също се опитваха да създадат в страната, чрез въоръжени провокации и нападения над органи на властта, обстановка, която да предизвика чужда намеса. Задачата беше да се разузнаят и унищожат нелегалните вражески гнезда. Да се разузнаят плановете и ходовете на опозицията и връзките им с чуждото разузнаване...

Трябваше ДС да проникне дълбоко в редовете на врага със свои агенти, да създаде агентура вътре във вражеските организации… ДС разполага с широка агентурна мрежа във всички почти свои обекти, както в София така и по цялата страна. Разбира се тая нова за нас метода на работа се прилага с големи недостатъци, дължащи се на неподготвеността и необиграността на нашия кадър…

Но може да кажем, че едно ново силно оръжие е завладяно вече, сега остава то само да бъде по-нататък усъвършенствано. Ясна представа каква огромна работа е извършена в това направление ни дава факта, че само в София ние разполагаме с 1313 информатори и 246 сътрудници."

От доклада става ясно, че благодарение на създаването на собствен агентурен апарат ДС успява в този период да реализира разработките си срещу легионерите на Иван Дочев, да нанесе удар срещу ВМРО на Иван Михайлов, като по този начин не позволява да се създаде въоръжено съпротивително движение. Като успех е отбелязано осуетяването на организирания от хората на Г. М. Димитров "опит да се подрие авторитета на властта и вярата на народа в здравината и стабилността на ОФ властта". Посочено е, че разработките срещу троцкистите и анархистите са доведени до такова ниво, че ДС е в състояние да нанесе удар по тях "във всеки момент, когато се сметне за политически целесъобразно".

Документ

Структура на Държавна сигурност 1946 г.


Началникът на отдел "Държавна сигурност" докладва:

"По линия на опозиционните партии и вражеската дейност сред ОФ партиите нашето разузнаване има сериозни успехи. Завербувани са вътре в самите управителни тела наши сътрудници, които ни дават възможност да знаем за главните намерения, цели, замисли на тези партии. Това ни открива и възможността да влияем активно на политиката на тези партии, която възможност трябва да разширим и използваме".

По линия на контраразузнаването е отчетено, че е започнало проучване на целия персонал на всички дипломатически мисии.

"Нашите служби по контрол върху печата бележат също завоевания. В настоящия момент са обхванати от нашия контрол 143 списания, 126 ежедневници и периодически вестници, 100 книгоиздателства, 130 печатници и 400 вестнико продавци", се посочва в един от първите отчетни доклади на ДС.

Обособената едва в началото на 1946 г. следствена служба в Държавна сигурност също бележи успехи. За по-малко от година тя е провела 1022 цялостни следствия с резултат 112 предадени на прокурор и 585 изпратени в трудово-възпитателни общежития (лагери, б. а.). Проведени са 504 ареста в София.

ДС - свърталище на прропаднали и неспособни хора

В същото време ръководството на Държавна сигурност признава проблема с кадровото си обезпечаване. "Една от причините за трудното набиране на кадър на ДС е тая, че на хората, които работят при нас и на цялото ДС в наши близки среди се гледа като дело не народно, а по-скоро на като на свърталище на хора пропаднали, авантюристи, неспособни и прочие – отношение както към старата полиция. ДС още не се е наложила в нашия обществен живот като един авторитете орган", пише в документа от септември 1946 г.

Мнението на началника на Държавна сигурност е, че "за правилното разгръщане на ДС е необходимо да се прекрати съществуващото положение, при което ДС е орган на милицията наравно с другите нейни органи. ДС трябва да се издигне в самостоятелен орган за вътрешно и външно политическо разузнаване, защитник на политическите интереси на държавата и да бъде освободен от всякакви административни функции."

Изграждането на агентурна мрежа сред опозиционния БЗНС и масовите репресии води до това, че преди изборите за VІ Велико Народно събрание през октомври 1946 г. са убити около 40 дейци на БЗНС. БКП участва със самостоятелна листа и печели абсолютно мнозинство от 270 мандата, а обединената опозиция около БЗНС начело с Никола Петков - 90 мандата.

Издигането на ДС

Макар и да не става веднага самостоятелен орган на управляващата комунистическа партия още през следващата 1947 г. отделът "Държавна сигурност" е издигнат в Дирекция "Държавна сигурност" към Главна дирекция на милицията в МВР. Особено важно звено в ДС става следствената служба. Тя е пряко подчинена на съветските съветници, изпратени в България от Берия, под чиято диктовка се провеждат всички скалъпени следствия срещу политическата опозиция.

Жертва на комунитическата репресия става лидерът на опозицията Никола Петков. Той е арестуван в началото на юни 1947 г. по време на заседание на Народното събрание заедно с други 24 депутати. Депутатският му имунитет е отнет и е обвинен във "въоръжен заговор". Осъден е на смърт и обесен на 23 септември 1947 г. Ръководената от него партия е обявена извън закона. До края на 1947 г. е преустановена и дейността на останалите опозиционни партии.

След като БКП взима еднолично властта структурата в дирекция "Дрържавна сигурност", която пряко е натоварена с разгромяването на опозицията е І-ви отдел, получил еднозначното заглавие отдел "за борба с контрареволюцията". ІІ-ри отдел е за контраразузнаване ІІІ-ти отдел за разузнаване, ІV-ти отдел – следствие и V-ти – охрана. През 1949 г. към дирекция "Държавна сигурност" се създават отдел "Икономически", "Технически", "Картотека и архив" и "Радиослужба".

Структура по съветски образец

През 1950 г., когато начело на БКП вече застава Вълко Червенков, Държавна сигурност вече е оформена като самостоятелен институт в системата на МВР, от който новият партиен лидер иска да е "очите и ушите" на партията. В този период в структурното развитие ДС започва да следва неизменно съветския модел на тайните служби. Оформени са основните управления на ДС, както и нейните самостоятелни отдели. І-во управление е външното разузнаване, ІІ-ро управление е контраразузнаването.

Структурата, която много преди бъдещото Шесто управление на ДС да бъде припознато като политическа полиция, в началото на 50-те години има същите функции ІІІ-то управление на ДС "за борба с контрареволюцията". То следи и разработва лицата, свързани с предишната власт, определени в архивите на ДС като "бивши хора", а също така и оцелели представители на разбитата опозиция. Не на последно място обекти на ІІІ-то управление на ДС са представителите на българската интелигенция и духовенство. На същото управление е възложена и борбата срещу горяните, организирали въоръжената съпротива против комунистическия режим до 1952 г.

Обособеното в началото на 50-те години ІV управление на ДС отговаря за разработките по линия на промишлеността и селското стопанство. Тогавашното V-то управление на ДС е военното контраразузнаване. VІ-то управление на ДС е по линия на транспорта, а VІІ-мо управление на ДС е управлението за безопасност и охрана. По това време в структурата на ДС влизат 10 самостоятелни отдели.

Документ

Структура на Държавна сигурност 1953 г.


Тази структура се променя през следващите няколко години и през 1953 г. придобива по-изчистен вид (виж графиката "Структура на ДС 1953 г."). Този период е характерен с нови репресии, жертви на които са не само са бивши офицери и духовници, но и членове на партията. В редица доклади пред Политбюро на ЦК на БКП в този период тогавашният министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков изтъква като особена заслуга на ДС справянето с "врага" с партиен билет, разправата с Трайчо Костов и останалите партийни дейци, съдени по делата на ДС след него.

В едно описание на структурата на МВР от декември 1953 г. (документ №7 в сборника "ДС – структура и основни документи"), върху което е поставен гриф "Строго поверително. Да се съхранява като шифър", се дават подробни данни за Държавна сигурност в системата на МВР. В него не само е описана общата структура на ДС, но детайлно е посочена дейността на всяко едно от управленията й и на самостоятелните й отдели към края на 1953 г.

В архивният документ са посочени и щатове (оперативни и технически) за всяка една описана структура, както за ДС като цяло (общо 8266 души, от които 6244 оперативен състав и 2022 технически), така също и за милицията (8702 души), и за МВР, възлизащо заедно с войските и другите подразделения към него на общо 16 419 души.

 Структурни промени при Тодор Живков

 Държавна сигурност продължава да бъде самостоятелен институт в системата на МВР и след 1956 г., когато за първи секретар на БКП е утвърден Тодор Живков. След като обаче през 1962 г. той отстранява своя последен конкурент в Политбюро на ЦК на БКП Антон Югов, който по това време е министър-председател, и оглавява и правителството Живков приема първия по рода си устройствен документ за МВР и ДС, носещ заглавието "Основни положения за работата, правата и задълженията на МВР и неговите органи по места" (документ №19 в сборника).

Показателен за стремежа към овладяване и контрол върху ДС от страна на Живков е фактът, че първият по рода си устройствен документ е одобрен още в деня, в който първият секретар на БКП Тодор Живков поема правителството, след като си е разчистил сметките с отстранения от него Антон Югов. "Основните положения" са одобрени със секретен протокол от Политбюро на ЦК на БКП на 20 ноември 1962 г. Решението на Живков е незабавно след смяната на най-сериозния му по това време партиен противник, като се има предвид, че докладната на министър Дико Диков, с която е предложен устройствения документ за МВР и ДС, е внесена за разглеждане в Политбюро 4 месеца по-рано, през юли 1962 г.

След приемането на този документ следват и сериозни структурни промени на ДС, които се изразяват в редуциране на управленията на ДС. Те са сведени до пет, като с изключение на едно от тях – ІV-то техническото всички запазват номерацията си до рухването на комунизма в България през 1989 г. І-во управление е външното разузнаване, ІІ-ро управление е контраразузнаването, ІІІ-то управление е военното контраразузнаване, ІV-то управление е техническото, а V-то е УБО – Управление за безопасност и охрана, което през всичките години на Живковото управление остава под негово пряко разпореждане.

Създаване на Комитет за Държавна сигурност

Доста скоро след тези структурни промени Живков предприема радикална промяна, свързана с контрола върху тайните комунистически служби, като изважда Държавна сигурност от системата на МВР и я обособява в Комитет за Държавна сигурност (КДС) към Министерския съвет, в който заема поста министър-председател. Това става през лятото на 1965 г. с протокол на Политбюро на ЦК на БКП от 6 юли 1965 г. (документ № 22 в сборника) В решението си Политбюро мотивира промяната с намерението, "за да се укрепи още повече Държавна сигурност и се подобри по-нататък работата на всички нейни поделения".

Истинската причина за отделянето на ДС към правителството обаче е разкритият по сигнал три месеца по-рано заговор за военен преврат срещу Тодор Живков от групата на Иван Тодоров – в Горуня. Това е най-сериозният опит за свалянето на Живков от власт през цялото му управление и той като министър-председател вижда в създаването на КДС възможност за още по-пряк контрол на Държавна сигурност.

За ръководител на КДС Живков поставя Ангел Солаков, а първи негов заместник прави ген. Мирчо Спасов. И двамата водят разработката срещу групата на Горуня, като по този начин Живков им се отблагодарява за лоялността и верността. Експериментът с КДС обаче не се оказва удачен и през 1968 г. ДС отново е прехвърлена към МВР.

Създаването на нова политическа полиция

Преди това обаче в рамките на КДС през 1967 г. е създадено ново VІ-то управление на ДС "за борба срещу идеологическата диверсия, контрареволюционните, националистическите и други противодържавни прояви в страната", което се превръща в новата политическа полиция, както ІІІ-то управление на ДС за борба с контрареволюцията на при Вълко Червенков през 50-те години. Новото управление е създадено с решение на Секретариата на ЦК на БКП от 18 ноември 1967 г. (документ № 41 в сборника).

Чрез VІ-то управление Живков успява да следи и да предотвратява в зародиш недоволството не само сред интелигенцията, но и да парира критики сред редовите комунисти и сред ръководния партиен елит.

През 1969 г. по примера на КГБ Живков променя статута на І-во и ІІ-ро управления, като ги издига в главни управления. Основната структура на ДС в следващите 19 години остава същата само с една промяна. През 1986 г. е решение "Б" №1 на Секретариата на ЦК на БКП от 16 януари 1986 г., е създадено самостоятелно управление на ДС за контраразузнавателно обслужване на икономиката (документ №37 в сборника).

Документ

Структура на Държавна сигурност 1969-1990 г.


Новото управление е извадено от структурата на ІІ-ро главно управление на ДС, където е обособено през 1982 г. В структурата на ДС то става ІV-то управление (икономическо) на мястото на техническото, което остава в системата на ДС под названието Оперативно-техническо управление (ОТУ).

Указ за Държавна сигурност

През 1974 г., когато Живков вече е председател на Държавния съвет Политбюро на ЦК приема нов устройствен документ за ДС, по който Държавна сигурност работи до трансформирането й в нови специални служби през 1990 г. Устройственият документ е озаглавен "Основни положения на указ за Държавна сигурност" (документ №45 в сборника). В него е узаконена пряката подчиненост на ДС на Тодор Живков с формулировката, че "Държавна сигурност осъществява своята дейност под ръководството и контрола на Централния комитет на БКП, респективно на Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП".

В строго секретна докладна записка от завеждащия отдел "Военен" на ЦК на БКП ген. Велко Палин до Политбюро (документ №43 в сборника), с която се подкрепя предложението на министъра на вътрешните работи за одобряване на Указ за Държавна сигурност, се подчертава, че в документа "широко е приложен опитът на Комитета за държавна сигурност при Министерския съвет на СССР". Това едва ли трябва да учудва някого, тъй като по това време Живков вече е утвърдил практиката на най-тясно взаимодействие на ДС с по-големия "брат" КГБ.
http://capital.bg/blogove/dosieta/durjavna_sigurnost/2010/10/24/981561_kak_carskata_durjavna_sigurnost_se_prevurna_v/
Активен
Fanna
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 192



Профил
« Отговор #19 -: Декември 10, 2010, 23:25 »

Цитат
Александър Кашъмов: България е на едно от челните места в Европа по неспазване на човешките права
10 декември 2010 | Агенция "Фокус"

По повод Международния ден за правата на човека - 10 декември, Агенция „Фокус” разговаря с Александър Кашъмов – ръководител на правния екип на Програма „Достъп до информация”.

Фокус: Г-н Кашъмов, спазват ли се в България човешките права? Как се отнасят резултатите в сравнение с останалите страни?
Александър Кашъмов: Този въпрос винаги е относителен – дали се спазват. Винаги има случаи на неспазване на някакви права в една или друга степен. Това сравнение с други страни също е въпрос на конкретна и прецизна оценка. От гледна точка на обективните критерии – статистиката на броя дела в Европейския съд по правата на човека, които България е осъдена, страната ни е на относително челно място в Европа, което означава, че правата не се спазват в особено висока степен. Можем да коментираме и как стоят нещата в план, в който сравняваме състоянието преди време и сега в самата ни страна. Може да се каже, че видяхме определени тенденции през последната година към силови и полицейски методи за сметка на нарушаване на човешки права. Видяхме опити да има достъп до трафични данни, до данни, свързани с електронните съобщения на хората от страна на МВР и на службите без да има съдебен контрол. Този опит не успя благодарение на Програма „Достъп до информация”, на други неправителствени организации и на медиите. Доколкото ни е известно, и по този въпрос продължава да има опити за заобикаляне на създадения режим. Едновременно с това виждаме, че има едно разширено подслушване без много ясни законови основания. Има основания за притеснение. Ако трябва да говорим конкретно за права, не съм убеден, че правото на справедлив процес е добре решено у нас. Изпълнителната власт продължава да пречи на това да има ефективен и справедлив процес, включително чрез предварителни оповестявания на полицейските операции в ранен етап – нещо, което не е полезно, за да има осъдителни присъди в съдебния етап. По отношение на прозрачността и достъпа до информация, нещата лека полека вървят напред, не с темповете, които би ни се искало, но се стараем да действаме в тази посока. Съдилищата също осъществяват контрол върху отказите на администрацията, така че обществото получава повече информация.
Фокус: Да разбирам, че на база делата, които се водят в Европейския съд по правата на човека, България е на едно от челните места в Европа по неспазване на човешките права?
Александър Кашъмов: Да, разбира се, като се направят съответните сравнения спрямо броя на населението в страната и т.н. Водещите страни са Турция и Русия, но за една страна-членка на Европейския съюз, България е на челните места. Все пак ние имаме различно положение в Съвета на Европа. В нашата група, ние сме на челните места.
Фокус: Споменахте за негативни тенденции, които се наблюдават в последната година. Отчитате ли положителни резултати?
Александър Кашъмов: Да, има хубави неща. Отчитаме един опит за по-голяма прозрачност на управлението, например на МВР, което в началото на тази година разкри щатната си структура и информация, която до този момент беше класифицирана. Там се правят опити за по-голяма публичност и прозрачност. Политиката на прозрачност на управлението и достъп до информация трябва да бъде доведена докрай, за да бъде посочена като положителна стъпка. От другите области, като изключим прозрачността, ми е трудно да се сетя за положителен опит. Не смятам, че промените, които се направиха в законите, касаещи съдебната власт, са положителни, напротив. Смятам, че непрекъснатите промени не водят до добро, а води до задълбочаване на проблемите там. Може би трябва да се цитира с добро това, че управляващото мнозинство в парламента предвиди съдебен контрол в случаите на достъп до трафични данни от страна на МВР и на службите. Това също трябва да получи положителна оценка, както и фактът, че се създаде контрол на Народното събрание посредством подкомисия върху достъпа до трафични данни, така и прилагането на СРС-та. Това също са положителни тенденции, трябва оттук нататък да следим Народното събрание – как осъществява това правомощие. От няколко години насам България е една нормална страна, в която трябва да отбелязваме както положителните, така и отрицателните тенденции и едните да критикуваме, а другите да поощряваме.
Фокус: Кои са най-честите случаи на дискриминация по отношение правата на човека и кои са дискриминираните групи?
Александър Кашъмов: В редица случаи това са тези групи – на социално слаби, които принадлежат към някой етнос или към група хора в неравностойно положение, например хора с увреждания. Случва се тези хора да са изложени на по-голяма дискриминация, на по-голяма възможност за нарушаване на техните права. Това започва от случаите на полицейско насилие и стигнем до случаите на достъпна среда в населените места. Включително оказва влияние и фактът, че страната ни е най-бедната в ЕС, защото за да може да се създават сериозни условия за по-добра среда, трябват пари, а се оказа, че това не е приоритет при нас. Приоритет са някакви други неща, които са главно в сферата на силовите министерства – нещо, което не смятам, че е образец на спазването на човешките права. Другият голям въпрос е, че няма сериозен поглед към образованието у нас, тъй като образованието е средство за решаване на проблемите и на човешките права в сферата на етническите малцинства и други групи в неравностойно положение. Образованието в една съвременна демократична страна е най-сериозното оръжие за справяне с проблемите, но при настоящето управление ми се струва, че то е сериозно пренебрегнато за сметка на кобура и палката, които се смятат за решаващи всички проблеми – нещо, което не е добре премислено и се надявам да има промени в това отношение.
Аделина ГЕОРГИЕВА
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #20 -: Декември 26, 2010, 18:59 »

Една "новина" гръмна в мрежата: отличаващият се с безмерна скромност и благотворителност наш президент е получил скъп подарък от всички нас. Да му пожелаем да доживее с него до Видов ден (когато всеки получава заслуженото)!

Първанов яхна брониран “Мерцедес” S 600



Българската Коледа дошла в аванс за президента Първанов - държавният глава си направил царски подарък, платен от данъкоплатците - последен модел "Мерцедес S 600, пише в. "Уикенд". Миналия четвъртък на откриването на Панаира на книгата в НДК президентът бил докаран с решения в черно брониран "Мерцедес", чиято стойност е около 1 милион лева.

Уникалната лимузина пристигнала от Щутгарт преди два месеца. Според "Уикенд" изглеждало обаче, че държавният глава предпочита данъкоплатците да не знаят за коледния подарък, който са му поднесли. Макар вече да бил част от автoпарка на президентството, баровският мерцедес не бил с регистрационна табела СА 0001, каквато номерация се полага за президентските автомобили. Луксозната лимузина имала "цивилни" табели и само синята лампа на предния прозорец и костюмираните гардове със слушалки в ушите подсказвали, че мерцедесът е ползван от висш държавник.

Чисто новият мерцедес на Георги Първанов бил най-мощният възможен - 6000 V12 с двойна турбина. Колата притежавала рядко използвана екстра - най-надеждна бронировка В8. Лимузината, бронирана в завода на "Мерцедес" в Щутгарт, била достигнала тежест от 5 тона! Сега автомобилът на Георги Първанов можел да издържи атака с гранатомет и химическо оръжие - при евентуална опасност колата се превръща в същински Ноев ковчег, твърди изданието.

Най-новият и мощен брониран "Мерцедес" заслужено получавал и друг епитет - луксозен. Защото екстрите в него превръщали лимузината в един подвижен 5-звезден хотел. "Уикенд" изброява малка част от тях: лаптоп, цветен принтер и безжичен достъп до интернет, два 15-инчови телевизора, вградени в облегалките на предните седалки, хладилник, микровълнова печка, подвижни масички, самозатоплящи се седалки. Декорацията на елементите в президентското возило били изработени от явор и сандалово дърво. Огромният разход за автомобил рязко контрастирал с декларацията на Първанов за скромност и аскетизъм при харчовете на президентството, отбелязва вестникът, като припомня, че неотдавна държавният глава дори се оплака от ниския бюджет и от действия на финансовия министър Симеон Дянков, свързани с орязването на парите му.


http://etrud.blogspot.com/2010/12/s-600.html
Активен
Fanna
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 192



Профил
« Отговор #21 -: Декември 26, 2010, 19:02 »

Из ФБ: Веселин Драгов от албума весели колажи

Активен
Anamary
Гост
« Отговор #22 -: Декември 26, 2010, 19:07 »

Колажът не е много различен от реалността. Отврат!!!  Ядосан  Ядосан  Ядосан
Активен
Fanna
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 192



Профил
« Отговор #23 -: Януари 07, 2011, 17:54 »

С малко думи нещата се поставят на мястото им.


http://www.vsekiden.com/84970
Цитат
Адвокат Александър Кашъмов:
Толкова повече ще изтичат СРС-та, колкото повече се употребяват ненужно



Г-н Кашъмов, как виждате скандала със записите на разговори между Ваньо Танов, Симеон Дянков и Владислав Горанов?
За начало искам да кажа, че СРС-та могат да се ползват в изрично посочени от закона случаи, които са два – разследване на тежки престъпления и защита на националната сигурност. Ние от Програма “Достъп до информация” се отнасяме с голямо притеснение към свободното боравене на СРС-та и обясненията, че е полезно да се ползват, защото това преведено на прост език означава, че е нормално да се смята, че министрите са извършители на тежки престъпления и действат срещу националната сигурност. От една страна, когато има съмнения – би трябвало да се използва това средство, но от друга страна да се ползват с широка ръка просто, защото някой е решил, че това е добро средство за контрол, абсолютно противоречи на принципите на демокрацията и на Конституцията. Нейният член 34 беше специално посветен на това да се каже завинаги довиждане на подслушването по времето на Държавна сигурност, които знаете за какво се ползваха.

В този смисъл промените в Закона за специалните разузнавателни средства отвориха ли вратата за масово подслушване, както се говори от дни?

Не смятам, че тези промени са отворили такава врата. Всъщност те имаха добра цел, тъй като България беше осъдена в Страсбург затова, че законът е лош и целта на промените беше да го направят по-добър. Моето лично мнение е, че тази цел не беше постигната, защото основни неща, които Европейският съд по правата на човека беше констатирал, не са отстранени като проблем. А именно това, че хората никога не са уведомявани, че са подслушвани, това, че не могат да получат обезщетение, това, че спрямо тях са ползвани такива средства и т.н. Но така или иначе проблемите, които констатира съдът бяха огромни, а именно, че в България липсва реален контрол за изпълнението на този закон и резултатът от това е една свръхупотреба на СРС-та.

Дори тогава Съдът в Страсбург направи съпоставка между България с цифрата 10 хиляди издадени разрешения на година с Великобритания, в която годишно се дават 400 разрешения. Това е средногодишно за период от 10 години. Мисля, че това достатъчно показва, че и преди 10 години се злоупотребяваше със СРС-та, но сега за първи път злоупотребата се превръща в норма и повод за хвалба от страна на политици на високо ниво. Аз недоумявам. Това е все едно утре някой да започне да се хвали, че извършва убийства по улиците.

Имате ли съмнения откъде изтекоха тези СРС-та. Появиха се съмнения, че става дума за частно подслушване?

Аз смятам, че няма никакви доказателства, че става въпрос за частно подслушване. Силно се надявам, че компетентните институции, в това число подкомисията за СРС-та в Народното събрание, ще направят преценка, ще проучат случая и ще изяснят фактите. Но аз се съмнявам това да е частно подслушване, защото чухме твърде силна апология за използването на СРС-та. А щом като толкова се защитава тази употреба, значи най-вероятно става дума за СРС-та, които за използвани от институциите на властта. Проблемът с изтичането? За съжаление толкова повече ще изтичат СРС-та, колкото повече се употребяват ненужно, защото колкото повече е една информация, толкова по-трудно тя може да бъде опазвана. СРС-та трябва да се ползват по предназначение – за борбата с престъпността, а не така като средство за някакви други неща.

петък, 7 януари 2011 17:00
Галина Гиргинова
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #24 -: Януари 07, 2011, 22:12 »

 Отварянето на досиетата
Стефан Краев:

В началото на януари се очаква отговор от президента Георги Първанов на предложението на министър Николай Младенов за отзоваване на посланиците с агентурно минало. Очаква се и дебат в парламента – дали хора, свързани с ДС, могат да представляват България в дипломатическите ни мисии по света. Редакцията на Eurochicago.com потърси за мнение Стефан Краев – известен български емигрант, бизнесмен във Виена. Вместо отговор от него получихме материал от личния му блог www.viennainvest.com. Публикуваме го със съвсем малки редакции.
Отварянето на досиетата

Автор: Стефан Краев

Наскоро дискутирах с един мой приятел, млад емигрант – антикомунист, инициативата на ГЕРБ за изчистване на дипломатическите ни мисии от креатури с агентурно ДС минало и с почуда открих, че масово е разпространено мнението, че ДСБ са в основата на този успех за Демокрацията – отварянето на досиетата. Смея да твърдя, че това не отговаря на истината, а всичко започна от една моя инициатива, в един (тогава) десен форум*.
И не е само това – когато се обърнах за помощ (посредством мейлове) към някои от активистите на ДСБ, с разочарование забелязах, че нещо увъртат и не са склони да подкрепят инициатива, не координирана (съгласувана) с ръководството на партията.
Тогава на своя глава я стартирах – слава Богу, че в техническото изпълнение ми помогнаха много от редовите участници във форума. Все пак трябва да отбележа, че по онова време (края на май, първите дни на юни, 2006 г.) още никой не беше си позволил да пише директно до ЕС депутатите и да ги моли за съдействие – много хора се смущаваха, как ще се реагира на подобна постъпка. Лично аз нямах притеснения, защото от 1987 г. съм австрийски гражданин, порядъчен ЕС данъкоплатец и бях убеден, че ще получа отговор на молбата ми за интервенция, относно отварянето на досиетата. Заради това и текста съчиних, написах и подписах лично, за да се конкретизира проекта. След това молбата-послание, заедно с един отговарящ на текста плакат, бяха изпратени персонално до всичките над 700 ЕС депутати.
Ето посланието заедно с плаката:

Sehr geehrte Herr/Frau ………….. !

Helfen Sie mit Ihrem Einfluß, dass die Akten der alten Staatssicherheit Dienst in Bulgarien geöffnet werden.

Das Parlament ist von alten Kommunisten und Angehörigen/Spitzel des alten Kommunisten repressiven Apparates besetzt und mit aller Kraft versuchen sie, dass diese Informationen ihren Weg nicht an die breite Öffentlichkeit finden.

Diese Akten sind der Grund für die massenhaften Erpressungen und Drohungen von den Vertretern des alten repressiven Apparates.
Ihre Hilfe ist ausgesprochen wichtig für alle bulgarischen Bürger, welche in die EU als gerechte und stolze Bürger eintreten wollen.

Mit freundlichen Grüßen

Mag. Stefan Kraev
www.democrati.org


Същия текст и снимка изпратих до водещи принт-медии в Европа и го публикувах в един сайт, където членуват наистина отбрани европейски политици, бизнесмени и журналисти – Cyre Club® Community.

Инициативата имаше неочакван, дори и за мен, успех. Не само, че повечето ЕС депутати отговориха, че ще се застъпят за каузата, ами и много от тях в лични мейлове започнаха да ме разпитват за положението с страната тогава. Някои от тях се заинтересуваха и за политическата ми принадлежност. И аз въпреки, че по това време никъде не членувах, написах ДСБ – трябваше да се идентифицирам някъде, а тогава тази партия отговаряше най-точно на моите критерии. (В последствие доста неща се промениха, ама това не е нито момента, нито мястото за до уточняване).

Няма да забравя, как някои от хората отговарящи за евентуално ни присъединяване в ЕС (Elmar Brok, Michael Kambeck) се обърнаха директно към мен с молба да формулирам по-конкретно, какво точно смятам, че би било най-удачно в случая, като натиск върху правителството, за отварянето на досиетата…

Без излишно скромничене трябва да спомена, че се гордея с  постъпката (инициативата) си от онова време, защото аз знаех, че имам дебело досие и моята малка война с комунистите тогава, беше именно, отварянето им.

Инициативата, тъй като беше съвсем открита и всяка стъпка беше опомената и поствана във въпросния форум, послужи след това, като почва за стартиране на много други платформи, целящи сезиране на западното мнение.

——————–
* Б.А. Форумът е  Демократи.орг.  Всичко написано от мен може да се проследи по дати, освен ако не е архивирано в някаква закрита част на форума. Първата молба за съдействие, касаеща отварянето на досиетата, изпратих на 05.06.2006 г. Лично пазя цялата си кореспонденция с всички ЕС депутати от тогава.


[Digg this!] [Add to del.icio.us!] [Stumble this!] [Add to Techorati!] [Share on Facebook!] [Seed Newsvine!] [Reddit!] [Add to Yahoo!]
2 Comments »

    *
      Tchekov said:

      Браво на Стефан Краев! Българското общество заслужава да знае истината. ДСБ или неговите членове от СДС, когато имаха цялата власт, не направиха НИЩО за отваряне на досиетата.Пардон, не точно така. Те изнамериха открехването на досиетата на хора, които им пречиха. По този начин те се превърнаха в щафета на комунистическия начин да се елиминират инакомислещите и пречещите.
      # 7 януари 2011 at 1:00 PM
    *
      Стефан К. said:

      Точно така беше, Чеков. Когато ОДС имаше пълната власт отвориха половинчато досиетата, защото не бяха наясно, дали от всеобщо достъпни такива, биха имали повече полза или ако са известни само на тях.

      Оправданието, че зависими висши съдии са виновни за спънките с досиетата не отговаря на истината, защото от една страна те бяха в малцинство, а от друга, те самите идваха уж от „дясно“…

      Според мен причината за тогавашното потулване на досиетата, беше в грешната илюзия на някои десни лидери, че имайки само те достъп до тях, това би им гарантирало някаква скрита власт. Глупости на търкалета, защото самата ДС много преди тях е имала всичко копирано, дори по-обстойно, а не преработено от ген. Семерджиев.
     


http://www.eurochicago.com/2011/01/stefan-kraev-otvaryaneto-na-dosietata/
Активен
Fanna
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 192



Профил
« Отговор #25 -: Януари 08, 2011, 09:05 »

Чорапа се разплита! Не е очудващо, че Източна Европа буксува от 20 години. За мене лично новото е, че Европа и света старателно си стискат затворени очите за истинското лице на комунизма и комунистите. Това беше моя лична илюзия явно. По-добре късно, отколкото още по-късно!

http://www.dnevnik.bg/sviat/2011/01/07/1021735_chehiia_obiavi_imenata_na_magistratite_koito_sa_bili/
Цитат
Чехия обяви имената на магистратите, които са били членове на комунистическата партия
Чешкото министерство на правосъдието оповести днес имената на действащите съдии и прокурори, които са били членове на комунистическата партия преди падането на комунизма преди повече от 20 години, съобщи Асошиейтед прес.

Данните, публикувани на уебсайта на министерството, показват, че една пета от сегашните 3076 съдии и почти една трета от действащите 1272 прокурори са били членове на комунистическата партия.

Този ход беше предприет, след като Конституционният съд постанови през ноември, че обществото има право да знае подобна информация. Според съда оповестяването на тези данни не нарушава законодателството за защита на личния живот.
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #26 -: Януари 21, 2011, 11:59 »




Всяка трета проверка за това кой с кого общува в интернет и по телефона става без разрешение на съдия. Поне 10 000 частни комуникации са били проследени от службите и прокуратурата само за първите 7 месеца, през които действат новите правила в Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

..........................................

Според адвокат Александър Кашъмов указанията на главния прокурор водят до абсурдна ситуация - получаването на трафични данни за нуждите на националната сигурност да става със съдебно разрешение, а за разследване на престъпление такова да не е необходимо. Юристът не вижда логика и в това за отказите на мобилните оператори прокурорите да уведомяват КРС.

"Както не може някой да бъде наказан за това, че не си изпразва доброволно джобовете, а полицаят разполага с последващата възможност да се снабди с разрешение за личен обиск, така не би трябвало да бъдат санкционирани и мобилните и интернет операторите, ако не окажат доброволно съдействие", заяви той.

Източник: Дневник и Капитал

Активен
Fanna
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 192



Профил
« Отговор #27 -: Февруари 02, 2011, 08:54 »

Толерантност по български!

Цитат
Възможен ли е друг български поглед към комунизма
От Христо Христов


Автор: Иван Кутузов


Петицията срещу пенсиите на ДС и тоталитарните организации е внесена в парламента - 29 юли

Общо 1346 сътрудници на ДС са били в ръководния състав на МВР - 27 юли

Близо 50 млн. лева ще излезе намаляването на пенсиите на служителите в ДС и в тоталитарните организации - 07 юли
Миналата седмица в интернет беше публикувана петиция до Народното събрание, която настоява за намаляване на пенсиите на бившите служители в Държавна сигурност и на лицата, работили в редица номенклатурни организации от епохата на комунизма.

Инициативата е на няколко граждански организации, сред които Центърът за памет за съпротива срещу тоталитаризма "Хана Аренд", Центърът за подпомагане на хора, преживели изтезания (АСЕТ), Асоциация на свободното слово "Анна Политковская", Гражданска инициатива "Справедливост" и др.

Появата на петицията съвпада с дебата за реформата в пенсионната система, но в по-широк план кампанията следва пътя за преосмисляне на близкото минало, по който минаха  други страни от бившия източен блок. Неотдавна полският парламент например даде зелена светлина за

намаляване на пенсиите на служителите от бившите комунистически репресивни служби

Както е известно, през последното десетилетие Полша поднови лустрацията срещу кадри на бившия комунистически апарат.

През 2004 г. германският Конституционен съд също намали размера на пенсиите на сътрудниците на ЩАЗИ до средното ниво с аргумента, че са несправедливо завишени. Магистратите оставиха възможността несъгласните с решението им  да водят дела и да доказват "заслугите" си.

Практиката показа, че делата, които често се водят от вдовиците на агентите на ЩАЗИ, обикновено биват губени.
В Румъния съвсем наскоро управляващите приеха закон за лустрацията, показвайки, че дори 20 години след рухване на комунистическия режим тоталитарното наследство продължава да рефлектира негативно върху политическото и икономическото развитие на страната.

Миналия месец

унгарският парламент приравни престъпленията на комунистическия режим с холокоста

С гласовете на мнозинството депутати от управляващата партия ФИДЕС (Унгарски граждански съюз) бяха приети поправки в Наказателния кодекс на страната, с които отричането на престъпленията на комунизма в Унгария, поставянето им под съмнение или принизяването на степента на тяхната сериозност вече е наказуемо деяние, за което се предвиждат от една до три години лишаване от свобода.

Преди броени дни, на 23 юни, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа по инициатива на представители на групата на Европейската народна партия - християндемократи, прие препоръка към Комитета на министрите за организиране на проучване и установяване на общи стандарти за компенсация на жертвите в страните - членки на ЕС, които са пострадали от тоталитарните комунистически режими.

България не мина през процес на декомунизация

и мнозина смятат, че това е една от причините за забавения преход към демокрация и за продължаващите и до днес негативни проявления на тоталитарното наследство. Опитите за въвеждане на  лустрация бяха възпирани от Конституционния съд, за който впоследствие се оказа и официално, че също е представляван от агенти на бившата ДС. Така е и до днес - инициативата за неизбиране на сътрудници на ДС за председатели на парламентарните комисии в Народното събрание например, която управляващите от  ГЕРБ формално подкрепиха, последва същата съдба.

Без правни последствия остава и приетият през 2000 г. в България Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен, в който подробно са изброени нарушенията на основните човешки права, извършвани от репресивния апарат на БКП в периода 1944-1989 г.

През септември 2009 г. българският парламент, с изключение на БСП като наследничка на БКП, се присъедини към Пражката декларация - документът, с който нацистките и комунистическите тоталитарни режими се определят за най-голямо зло, поразило ХХ в.

В нея се настоява за промени в учебниците по история, така че

децата да научат за престъпленията на комунизма, както учат за нацистките

Предлага се 23 август - датата на подписването на пакта между Хитлер и Сталин, да стане ден за възпоминание на жертвите на нацизма и комунизма.

Когато обаче в България се заговори за пари и особено за отнемане на привилегии от епохата на тоталитаризма, реакцията на бившите комунистически функционери, на техните наследници и на лобито на ДС в политиката и в медиите е на консолидиран отпор. Спомнете си как се жалваха лидерите на БКП/БСП в началото на прехода, когато държавата предприе съдебни искове срещу партията за незаконното й финансиране. Че тези дела не бяха възприети като политика от правителствата след 1992 г. е отделен въпрос.

Неуспешен беше и опитът по съдебен път да се върнат на държавата вилите и имотите на така наречените правоимащи от върхушката на БСП, в която са били включени и висшите ръководители на ДС. Засегнатите от тези съдебни искове бивши комунистически функционери  обявиха, че с това им се нарушават гражданските права.

Години бяха пропилени в неуспешни опити да се отворят досиетата на ДС, които осветяват задкулисните връзки и разклоненията на репресивния апарат на БКП в политическия и обществения живот след промените.

Милиардите долари, вложени и спечелени от задграничните дружества, които така и не бяха върнати след 1989 г. от нито едно правителство в държавния бюджет, са

емблематичен пример за ограбването на българското общество и държава

от комунистическата номенклатура и ДС.

От тази гледна точка инициативата за намаляване на пенсиите на кадровите служители на ДС и номенклатурчиците, работили в тоталитарните казионни организации, няма изгледи да срещне сериозна политическа подкрепа. Както и искането за последователна държавна политика, подобно други бивши комунистически страни от Централна и Източна Европа, за преосмисляне на тоталитарното минало и въздаване на справедливостта в обществото.

При всички случаи обаче инициативата показва, че макар и малко като мащаб и представителност, и в България съществува някакво ядро на  гражданското общество, което не смята да стои пасивно по тези въпроси. Всички останали ще решат дали да заемат позиция и каква според съвестта си. В по-широк смисъл общият резултат от пороците на българския преход също е справедлив - защото е заслужен именно с безразличие.
http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/07/01/926557_vuzmojen_li_e_drug_bulgarski_pogled_kum_komunizma/


* Авторът поддържа блога http://capital.bg/blogove/dosieta/>
Активен
Fanna
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 192



Профил
« Отговор #28 -: Февруари 04, 2011, 14:17 »

Цитат
Когато информацията изобличава властта

Достъпът до информация е човешко право. Силата на това право е безспорна в упражняването на контрол върху управлението и общественото участие във взимане на решения, както и в разкриването на злоупотреби и корупция. Активното упражняване на правото на достъп до информация образова и дисциплинира властта, стимулира я в постигане на открито и отчетно управление.

Съществуват ли опасности за упражняващите правото на информация? Защитени ли са търсещите достъп, ако сведенията, които искат да получат, не само изобличават  корупционни практики във властта, но накърняват и крупни бизнес интереси?

Когато през октомври 2007 в „Ню Йорк Таймс” бе публикувана статия за жестокия побой, над Иван Павлов директор на Института за развитие на свободата на информация в Русия, общността на застъпниците за свобода на информацията бе потресена. Според „Защитникът на малко познатото право в Русия” от К. Дж. Шивърс полицията определя нападението като рекет, заради спецификата на работата на Павлов – да се застъпва за широк обществен достъп до информацията, съхранявана от държавните институции. По времето, когато му нанасят побоя, Иван Павлов опитва да принуди държавно учреждение да публикува стандартите, които регулират услугите и производството в руските заводи. С кампанията си Павлов застрашава интересите на чиновници, които печелят от продажата на същата тази информация на черно.

След побоя Иван Павлов постъпва болница, но желанието и стремежът му да превърне управлението на Русия в добро чрез свободен достъп до обществена информация не секват.

„Гражданските права са като мускул - ако не ги използваш, атрофират”, казва Павлов на журналиста от „Ню Йорк Таймс”.

Не такъв късмет има Амит Джетуа от Индия. Законът за правото на информация в най-голямата демокрация в света е в сила от 2005. Оттогава милиони индйски граждани го използват, за да спрат корупция на ниско ниво или да разрешат основни проблеми, като това да получат субсидия за храна или държавна пенсия без да плащат подкуп. В статия от 22 януари 2011 Лидия Полгрийн, журналист в „Ню Йорк Таймс” разкрива другата страна на монетата. Жертвите на пресичащите се бизнес интереси с политиката и правото на гражданите да знаят, за да направят информиран избор или да спрат незаконна дейност, са безчет, твърди репортерката.

„Високата цена на индийския закон за информацията” разкрива жестоката практика на физическа саморазправа с твърде активните застъпници за достъп до информация в страната. 38-годишният Амит Джетуа е застрелян пред офиса на адвоката си след среща с него по повод завеждането на дело за спиране на незаконна мина за варовик в щата Гуджарат, Индия. Джетуа многократно подава заявления за информация, за да разбере имената на тези, които управляват мината, и какви действия са предприети срещу незаконната им дейност. Изниква името на Динубхай Соланки – влиятелен член на Парламента от  партията, която управлява Гуджарат. Според местни активисти, зад гърба му стоят местната полиция и администрация, а други подозират, че именно той е движещата сила и основният облагодетелстващ се от незаконната мина за варовик.

През февруари 2008 Джетуа е жестоко пребит. В писмо до министъра на Гуджарат, Джетуа пише: „Ако някой ме атакува, или ме убие в инцидент, ако бъда наранен, отговорен за това ще бъде Соланки”. На 28 юни 2010 Джетуа подава иск за дело. На 20 юли 2010 е убит. Активистът има жена и две деца. Джетуа е убит на входa на щатския върховен съд. Полицията започва светкавично разследване. Обвинен в убийството е племенникът на Соланки. За съжаление, полицията не прави и опит да разследва самия Соланки.

Според Ананд Ягник, изтъкнат индийски правозащитник, посланието от подобно бездействие е, че ако упражниш правото си на достъп до информация, за да притиснеш политик, дори и след убийството ти, той ще се измъкне безнаказано. Това би накарало всеки активист да премисли многократно подаването на заявление за информация, което би накърнило политически или бизнес интереси. И дали цената си заслужава.

Тези примери на саморазправа и тормоз върху заявителите за достъп до информация са от Русия, страна с не особено добра репутация в спазването на човешките права или откритото управление, и Индия – в която феодалните привички и колониалните принципи все още силно доминират в обществените отношения. Ето защо е фрапантен контрастът с опита да се сплашат заявители за достъп до информация в България.

ПДИ вече коментира случая да бъдат сплашени граждани, поискали обществена информация от кмета на Варна. Във връзка с гражданска кампания за прозрачност на обсъжданията на Общия устройствен план на общината, над 20 граждани подават заявления на бланка с еднакво съдържание. Те искат от кмета копия от протоколите от всички обществени обсъждания на предварителния проект на Общ устройствен план на Община Варна и звуковите записи от тези обсъждания. Част от гражданите са привикани в ОД МВР – Варна отдел „Досъдебно производство”, група „Икономическа престъпност“ като свидетели по досъдебно производство срещу неизвестен извършител. Въпросите, на които трябвало да отговарят били свързани с кампанийното подаване на заявления – кой е направил типовата бланка, имали ли са сътрудници в тази си дейност, къде е изработена и разпечатана бланката, как е разпространена. Накарани са и да попълват бланка за графологична експертиза.

Макар и предприети от контролните органи, а не под формата на физическа саморазправа, подобни действия имат безспорната цел да спрат по-нататъшни инициативи на застъпниците за свобода на информацията. Но те противоречат на българските и международни норми. И докато има организации като Института за развитие на свободата на информация в Русия и Програма Достъп до Информация в България, упражняването на правото на достъп до информация ще нараства, мускулите на гражданското общество ще заякват, за да се противопоставят на управляващите.
Диана Банчева, ПДИ

http://www.aip-bg.org/publications/%D0%91%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BD/%D0%9A%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0/108067/1000757543/

Активен
Anamary
Гост
« Отговор #29 -: Февруари 08, 2011, 23:25 »


Правозащитници атакуват в Страсбург Закона за СРС

<a href="http://www.dnevnik.bg/shimg/zx450y250_1039914.jpg" target="_blank">http://www.dnevnik.bg/shimg/zx450y250_1039914.jpg</a>  <a href="http://www.dnevnik.bg/shimg/zx450y250_1039913.jpg" target="_blank">http://www.dnevnik.bg/shimg/zx450y250_1039913.jpg</a>

Правозащитниците Александър Кашъмов и Михаил Екимджиев са подготвили нова жалба до Европейския съд за правата на човека в Страсбург срещу Закона за специалните разузнавателни средства...

Четете тук

Активен
Страници: 1 [2] 3 Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Правото да знаем « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!