Tyxo.bg counter Правото да знаем
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 20, 2018, 08:50

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Посетете и сайта http://de-zorata.de/blog
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Правото да знаем 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: [1] 2 3 Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Правото да знаем  (Прочетена 17708 пъти)
Fanna
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 192



Профил
« -: Април 20, 2010, 09:33 »

Един много важен линк към новия блог на журналиста Христо Христов:

http://www.capital.bg/blogove/dosieta/

Това, което трябваше да е станало преди 20 години. Сега обработвани, пресявани, фалшифицирани, все пак излизат наяве свидно кътаните тайни на "меча и щита" на Партията, "гордоста" на преданните слути на Партията, нашите досиета.
Мисля си само, че нещата не са толкова прости, като е ясно, че ДС все още работи, слухти и подпитва, не само за пари, а и за да ни контролира и всява страх. Всеки, който живее в Западна Европа и посети България, добива след ден-два усета, че хората в България говорят с недомлъвки, премълчават, нямат желание да изясняват проблемите до край и са готови на самоубийствени компромиси.
Моето лично отрезвяване преди три-четири години, бе предизвикано от факта, че до момента най-близки мои приятели, с които се знам още от училище, ме подлагаха на постоянен контрол при всички мои пребивавания в България. Както в последствие разбрах, касаеше се за КГБ агенти, втора генерация. Другото, което също искам да споделя. Това бяха хора, които имаха облаги от сътрудничеството си, но това семейство не беше нито щастливо, нито физически здраво. Нещастници в моите очи. Господ да им прости греховете.
Активен
Fanna
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 192



Профил
« Отговор #1 -: Юни 11, 2010, 20:38 »

http://zonabg.info/Focus.40_42/4210.article/
Цитат
Европари
Роман Майевски, 11 юни 2010 г.
В края на януари 2008 г., след дълги старания от моя страна, в България пристигна президентът на една от най-успешните консултантски фирми в Европа, специализирани в подготовката на проекти, съфинансирани от еврофондове. Целта на посещението бяха организираните срещи с някои български кметове – потенциални клиенти на тази фирма.

Веднага след настаняването поканих госта на вечеря, на която присъства и един мой приятел, опитен министериален кадър. Вечерята премина под формата на лекция за Кохезионния и Структурните Фондове, тяхната философия и методи за печелене на съфинансиране. След като нашият гост се оттегли, за моя голяма изненада приятелят ми коментира – “Тая работа не е за българи“.

Оттогава до днес аз се опитвам да оборя това мнение. Засега без успех, но по пътя разбрах много неща, за които явно не съм си давал сметка, а които моят приятел бе усетил инстинктивно. Днес мога, на базата на преживяното досега, да обясня защо България няма да усвоява европейски средства и защо европейското бъдеще на страната се превръща в културен проблем.

Нашият гостенин бе посрещнат навсякъде много добре, но веднага пролича, че домакините не разбираха предизвикателствата, поставени пред тях от кохезионната политика на Европейския Съюз. Генералната идея бе, че има някакви големи пари, които се полагат на България, и че трябва да се изпълнят някакви формалности, за да се “усвоят”.

Опитите на гостенина да получи информация за дългосрочни планове за развитие или поне визия за бъдещето на дадена община, останаха безрезултатни. Получените отговори описваха по-скоро пожелания и дребнави намерения “на парче”, които ще могат да се реализират чрез този нов, “полагащ се” бюджет.

Вследствие на такова мислене, подходът към еврофондовете бе чисто консуматорски - “Дай да  видим за какво дават пари и да пишем”. Така  бенефициентите започнаха да пишат проекти според достъпността на дадени средства, а не такива, подчинени на актуални или бъдещи нужди на обществото.

 Необходимостта от предпроектни анализи и обществено обсъждане на инвестиционните намерения и досега, на много места е извън мисловните хоризонти на  ръководителите на общини. Тук описвам състоянието в кметства с добронамерени кметове, а не като този, който след дълго обясняване за “фондовете” ми заяви с обезоръжаваща откровеност: “Тия европейски работи ще станат по моя начин, или няма да станат” . Разбира се не станаха, но човекът пак си е кмет.

Не отричам, че алчността и съпътстващата я корупция са сериозен проблем, но загубите от некадърност са значително по-големи. Регионалните и централни власти оформят така наречения “политически и административен” елит и след двадесет години на неговата култивация, можем да кажем, че основните характерни черти на този елит са интелектуалната импотентност, провинционализъм и неграмотност.

Тези качества проличаха веднага след присъединяването на България към ЕС. Като че ли беше изненада. След шумното новогодишно парти започна трескава и до голяма степен неефективна дейност по “евроинтеграцията”.

Хаотичните и несъгласувани действия доведоха до големи закъснения, които си отмъщават днес.

 За сравнение, в Полша оперативните програми бяха предварително подготвени и отворени веднага след присъединяването. Десет месеца по-късно тръгнаха първите плащания по проекти. У нас само за да се отворят програмите бяха нужни 13 месеца. Това закъснение не може да се “отработи”. Времето е загубено безвъзвратно. числата 2007-2013, поставени след всяка оперативна програма, не са декорация. Това са крайни срокове. Европейската система за съфинансиране (N+2) означава, че от тази година (2010) България ще може да кандидатства за прогресивно все по-малки проекти, такива, които няма да излизат със своето приключване  извън 2013 г.


Трябва да се има предвид, че това бе чисто техническата част от целия процес, т.е. най-лесната. Тя бе подготвена от най-компетентните кадри в страната, служители в централната държавна администрация, каймакът на специалистите по евроинтеграция. Какво е нивото на регионалните специалисти, можете да се досетите. А тяхното ниво няма как да е високо, защото, както те, така и останалите граждани на България са жертви на изумителната централизация на държавата.

 Централизация, която е всеобхватна - политическа, административна, финансова, икономическа, културна, интелектуална и най-важното – информационна.

Колко пъти сте чули за някаква конференция, лекция или събитие с национално – обществено значение, проведено извън София?

Дори медиийните информации обикновено започват с “днес в София се проведе ”. В минало време, естествено. Тук показателно е едно решение на американския спомагателен фонд “СЕАФ” от близкото минало, с което финансирането на български проекти бе временно прекратено поради странния факт, че след две години действие на програмата всички финансирани инвестиции са били в София. Остатъкът от достъпните средства бе пренасочен към страната. Оказа се, че там никой не бе чувал за тази възможност за кредитиране.

Задържането на информация на централно ниво е сигурен инструмент за контрол на финансовите потоци и възможностите, свързани с тях.  То поражда нуждата от “връзки” и “контакти” по високите места,за да се уреди каквото и да било.   

И до днес чувам за проекти, които са “сигурни”, поради добри контакти в “министерството”. Подобен подход е много успокоителен, но също и оправдателен.
Добрата “връзка” освобождава от задължението за усилие, компетентност или дори смисъл. “Връзката” ще се погрижи за взаимния интерес. А ако не стане, то винаги могат да се оправдаят, че някой друг е имал по-силна такава и оставайки в коловоза на този манталитет, мечтаят за още по-добра връзка.

Разширяването на информационния обхват при така действащата ситема никога не е било приоритет или дори цел на администрацията. Подобно разширяване би подкопало монопола на “знания” и “умения”. Естествено, правят се проформа действия, които по задължение, трябва да бъдат извършени. Това задължение е наложено от европейските процедури, които няма как да се избегнат, но нашенският инат се опитва по всякакъв начин да заобиколи и това.

Към края на мандата на предишното правителство министър Джевдет Чакъров публикува обществена поръчка за консултантски услуги: "Организиране обучения на бенефициенти по ОП “Околна среда 2007 -2013г.” на стойност 750 000 лв. След закупуване на документацията и подробно запознаване се оказа, че целта на поръчката е всъщност избор на туроператор, който да резервира хотели, зали и да сервира кафета.

Консултантите вече са известни и това са самите служители на министерството ( !!! ). Имат се предвид хората, които ограбиха САПАРД и спряха парите по оперативните програми. Сега те ще бъдат наградени със 750 000 лв, като обикалят страната да “обучават” (!!!). А, да …, има в поръчката и две лекции в чужбина (Ъ?). Предполагам, че никой няма съмнения що се отнася до качеството на тези обучения или тяхната реална цел.

Обученията са критично важни в процеса на усвояване на европарите. На правителствено ниво, независимо от волята и старанията, проекти не се пишат. Това е цел и задължение на бенефициентите. Затова е от изключителна важност те да бъдат обучавани постоянно и качествено.

 За съжаление, провежданите от администрацията действия в тази посока са редки и на съмнително ниво. Редица общински служители се оплакват, че информацията, която получават е повърхностна и достъпна в интернет. Практически обучения от типа “уорк шоп” не се провеждат, а и в България няма специалисти на съответното ниво, особено по големите оперативни програми.

Значимостта на доброто обучение е най-добре показано от страните, които са лидери в използването на европейското финансиране. В момента в Полша започват обучения на бенефициенти за новия бюджетен период 2013 – 2020. Страната е постигнала завидни резултати досега, но е заявила, че ще стане неоспорван лидер в усвояването за новия период.

Бихме могли да се поучим от чуждия опит, но провинционализмът неизменно надделява. Особено полезен би бил опитът на тези консултантски фирми, които работят успешно в страните от бившия соц. лагер, поради сходните донякъде проблеми, с които са се сблъсквали там. Такъв опит е безценен, но в България неоценен и нежелан.

Някой би казал, че това са грехове на предишното правителство, и че сегашното има волята и възможностите да промени нещата. Уви, но не. Воля или по-скоро желание сигурно има, но само това.А както знаем, или се надяваме, че знаем, само с пожелания няма да стане.

Министерството на околната среда и водите  обяви обществена поръчка за консултантски услуги по „Подготовка на Национална стратегия и План за действие за управление на водите и на необходимите промени в нормативната база” от 23.03.2010.

 Изискванията към участниците бяха много високи, особено в частта: икономически и технически възможности. Образованието и опитът на необходимите специалисти, техният брой и отговорности – описани най-подробно.

Обявата, публикувана в европейската база данни на публичните поръчки, бе явно насочена към най-добрите в бизнеса. И всичко щеше да е чудесно, ако не бе едно изречение в поръчката, според което : всички главни специалисти, специалисти и техните началници от страна на кандидата трябва да владеят писмено и говоримо… български език (?!).

 На мое запитване по този повод ми беше отговорено,че юристите на министерството не виждат проблем. Естествено, проблем има и то сериозен. Нарушени са поне две европейски директиви.

Тази за защита на свободата на конкуренцията и изричната забрана на дискриминационни условия. В крайна сметка процедурата бе прекратена поради бойкота на участниците. От 13 закупили документацията, само един е подал оферта. Той обаче само говорил български и не отговарял на другите условия. Естествено, ще има нова процедура, но няма такива пари на света, които да ни купят загубеното време.

За съжаление, това не е единичен случай и поради това бодряшките закани на Бойко Борисов, че ще усвои 40-50 % от фондовете до края на годината и 100% до края на мандата (при тези темпове мандата му трябва да му приключи догодина) означават единствено, че премиерът не разбира какво говори или смята усвояването като подписване на договори.

Доколкото е теоретично възможно да се подпишат договори за такива суми, то изпълнението е съвършено невъзможно. В България просто няма такъв ресурс, който да извърши подобен обем работа в зададените срокове. Нито интелектуален, нито технически, нито човешки. Тоест това, което ефимерично наричаме липса на административен капацитет.

При така сложилите се обстоятелства, ще бъде невероятен успех, ако България успее да направи  половината от половината  до края на 2012 г. Но е малко вероятно.
Активен
Stoyan Chonev (Stoni)
Гост
« Отговор #2 -: Юни 11, 2010, 22:57 »

 Генералната идея бе, че има някакви големи пари, които се полагат на България, и че трябва да се изпълнят някакви формалности, за да се “усвоят”.
.
Активен
Fanna
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 192



Профил
« Отговор #3 -: Юни 29, 2010, 14:30 »


Петко Сертов ( в средата) и Павлин Димитров (вляво) са започнали кариерата си в ДС.
Фотограф: Анелия Николова

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/06/29/925184_petko_sertov_i_pavlin_dimitrov_izliazoha_sutrudnici_na/
Цитат
Петко Сертов и Павлин Димитров излязоха сътрудници на ДС в доклад на комисията по досиетата
undefined
От Христо ХристовБившият председател на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) Петко Сертов и настоящият зам.-министър на вътрешните работи Павлин Димитров бяха обявени за кадрови служители на бившата Държавна сигурност.

Това стана с 12-ия доклад на комисията по досиетата от проверката за принадлежност към ДС на ръководния състав на МВР след промените у нас. Докладът съдържа списък на ръководните служители, чиито имена започват с буквата П.

Петков Сертов (1956) е бил щатен служител на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) от 1984 г. Комисията го е обявила в качеството му на началник на направление в МВР през 1993 г.

Още когато през 2005 г. тогавашният премиер Сергей Станишев назначи Сертов за свой съветник по национална сигурност и за секретар на Съвета по сигурност към Министерския съвет в публичното пространство беше разпространена информацията, че той е бивш служител на ДС. Сега комисията по досиетата обявява този факт официално.

През 2008 г. Станишев назначи Сертов за председател на новосформираната ДАНС, която той ръководи до миналата година, когато след серия от скандали беше принуден да си подаде оставката.

Така след ген. Иван Чобанов и ген. Иван Драшков Сертов е третият ръководител на българското контраразузнаване след промените в България, чиято професионална кариера е започнала в Държавна сигурност.

Името на Павлин Димитров (1952) беше обявено от комисията по досиетата през ноември 2009 г. при проверката на правителството на Бойко Борисов. Според данните, огласени от комисията, той е бил назначен през 1985 г. за зам.-началник по Държавна сигурност на районно управление в Ботевград. През 1987 г. е изкарал 3-месечна школа в КГБ в СССР.

След промените е инспектор в сектор "Криминална полиция" към служба "Полиция" при РДВР – София (1993), а по-късно става началник на РПУ – Етрополе. През 1999 г. е назначен за зам.-директор на Национална служба "Полиция", а през 2006 г. при правителството на Сергей Станишев е издигнат за директор на областната дирекция на полицията в Бургас.

С указ на президента Георги Първанов през септември 2008 г. той е назначен за генерален комисар на МВР (днес длъжността е главен секретар). На този пост остава до идването на правителството на Борисов, в което е определен за един от двамата заместници на министър Цветан Цветанов, пост, който заема и в момента.

От март 2010 г. комисията по досиетата започна проверка по азбучен ред на бившите сътрудници на ДС във вътрешното министерство. С новият списък бяха обявени общо 102 лица, заемащи ръководни постове в системата на МВР, чиито кариери са започнали и са се развивали в различни структури на ДС до промените у нас. В предишните доклади бяха обявени общо 950 сътрудници на ДС в МВР. Така вече бившите служители на Държавна сигурност на ръководни постове във вътрешното министерство нараснаха на 1052 души.

А има ли служители в МВР, които не са в ДС и тайните, законспирирани огани, институти, управления?
Активен
Stoyan Chonev (Stoni)
Гост
« Отговор #4 -: Юни 29, 2010, 19:55 »

Името на Павлин Димитров (1952) беше обявено от комисията по досиетата през ноември 2009 г. при проверката на правителството на Бойко Борисов. Според данните, огласени от комисията, той е бил назначен през 1985 г. за зам.-началник по Държавна сигурност на районно управление в Ботевград. През 1987 г. е изкарал 3-месечна школа в КГБ в СССР.

След промените е инспектор в сектор "Криминална полиция" към служба "Полиция" при РДВР – София (1993), а по-късно става началник на РПУ – Етрополе. През 1999 г. е назначен за зам.-директор на Национална служба "Полиция", а през 2006 г. при правителството на Сергей Станишев е издигнат за директор на областната дирекция на полицията в Бургас.

С указ на президента Георги Първанов през септември 2008 г. той е назначен за генерален комисар на МВР (днес длъжността е главен секретар). На този пост остава до идването на правителството на Борисов, в което е определен за един от двамата заместници на министър Цветан Цветанов, пост, който заема и в момента.

Това човече се инфилтрира в СФС с поставени хора...едвам се одържат нещата...постоянно получавам сигнали от хората контра статуквото в МВР за системен натиск и отсяване на опортунистично настроените.

Не всички в МВР са били от ДС но всички са свързани или зависими от нея. Тази ситема изучаваше и проучваше всички кандидати из основи и класифицираше, селектираше всеки един прецизно..
Тумора ДС беше завлядял държавния мозък и създаваше обауванието си в държавата целево на принципа на собствената си позитивна селекция. Днес ние се опъваме не на отделни единици в системите а на една мафиотска ерархична структура в която тук там има и някой който е и чист и самоосъзнал се човек.
Активен
S T B
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 65


Профил
« Отговор #5 -: Юни 30, 2010, 13:32 »

Преди няколко дни , когато се обсъждаше закриването на сайта "Читанка", някой от съфорумците даде линк към (цитирам по памет) читанкагдбоп. С този сайт можеше да се прочете все още някоя книга.
   За жалост , разчитайки на памет, не го копнах и сега не мога да го намеря?
   Някой би ли ме насочил в кои раздели поне да търся и приблизително към коя дата? (Може и с ЛС .)
   Благодаря!
Активен
Fanna
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 192



Профил
« Отговор #6 -: Юли 01, 2010, 13:07 »



http://webcafe.bg/id_1125375254_Kashamov_Positive
Цитат
Кашъмов Positive

Има хора, които нормират нещата от живота от своя връх - такива, каквито е добре да бъдат. Без назидание, с градивния тон на реализиращия каузите си човек. "През последните 10 години хората започнаха да имат значение в случващото се", казва Александър Кашъмов от неправителствената организация "Програма достъп до информация", която от години се бори за повече прозрачност и отчетност на институциите към търсещите информация.  

Неговият BG Positive поглед интерпретира българите като освободени от повечето посттоталитарни механизми на съзнанието, а през последните години хората дори са станали по-умни. "Станахме граждани, демократи, цивилизовани хора, които искат да участват в избора на своя собствен живот", твърди Александър Кашъмов, според когото пасивността и несвободата са невъзвратими.

Личността


Обикновено като кажем "личност", си представяме хора на някакви отговорни позиции с много повече влияние по отношение на други хора. В чест на истината обаче, личности са хората, които дават примери за това каква изобщо е ролята на личността в нашето общество.

Познавам доста хора, които показаха, че могат да правят история в ситуации, в които на мнозинството му изглежда, че нещата са предрешени, че няма начин да се повлияе. Първата личност, за която се сещам по естествен начин, е съдията от Върховния административен съд (ВАС) Александър Еленков. С някои свои решения и особените си мнения по редица случаи той успя да преобръне нещата.

Например изрази особено мнение преди много години по въпроса дали подлежи на обжалване решението за изграждане на АЕЦ „Белене". По подобен начин той изрази мнение, когато  "Програма достъп до инфромация" поиска достъп до договора между тогавашния министър на финансите Милен Велчев и британската фирма "Краун Ейджънтс". Въпреки че беше класифициран като държавна тайна, имено съдия Еленков изрази становище, че всъщност в договора няма тайна и това беше повод петчленен състав на ВАС да реши, че е отказът е незаконен.

Разбира се, има неизбежен драматизъм в такива личности - в някои ситуации Еленков е в позицията на изолирано малцинство, единствен в мението си. Но решенията му имат значение за хората и за мен подобен тип поведение показва личността и нейното влияние върху историята.

Подобен е случаят с гражданина Вилиям Попов, който редовно подава много интересни заявления за достъп до информация и има личен принос за отварянето на цели институции към хората. Това показва как обикновеният човек или - ако си послужим с езика на Чаплин - "малкият човек", може да се окаже по-голям от формирования, които на пръв поглед изглеждат като мастодонти, предопределящи живота ни.

Събитието

Еманципацията на хората от тяхното собствено мисловно робство, което в продължение на дълги години е било доминанта. Простото и формално случване на свободата - като онова през 1989 г., обикновено не води до мисловно освобождаване, дори дълбоко да се самоопределяш за десен...

Но през последните години прави силно впечатление самоосъзнаването на хората; представата, че можем да правим нещата със собствените си ръце и със собствената си мисъл. И че в крайна сметка не сме просто зависими от политиката или бизнеса.

Колкото и основание за песимизъм да има, хората вече усещат, че не са толкова зависими. Според мен дори станаха доста умни. Все повече се справят в ситуации, в които сами трябва да държат съдбата в ръцете си - отмира нагласата да се чака от държавата.

При новото поколение предизвикателството е по-голямо. Вярно е, че моето поколение беше революционно настроено, имахме срещу какво да се съпротивляваме, издигахме каузи за коренна промяна, докато младите са израснали в свобода.

Това обаче отслабва защитата им срещу бесовете на демокрацията, срещу манипулацията, възможността нещо да не е такова, каквото изглежда. Липсва им повече подозрителност и критичност към случващото се.

Но пък съм оптимист, тъй като те имат по-широки възможности за избор и ако мислят със собствената си глава, няма да имат кой знае какви проблеми.

Явлението

Многообразието. Което е пробен камък на много неща. То е, от една страна, резултат от свободата. От друга страна, проявявайки нещата такива, каквито са, многообразието дава възможност простотията да избие наяве. А скритата простотия е доста по-страшна от явната.

Разбира се, сложно предизвикателство е да приемеш, че си е намерила място под слънцето простотия, самоосъзнаваща се като величие. Но начинът, по който нещата могат да се променят и подобрят, не е посредством забрана и дисциплиниране. Повечето културни хора биха предпочели чалгата да не се случва. Но тя е своеобразен възел между Изтока и Запада, завързан точно тук - по културно-исторически причини.

Така че възможността да се видим различни е позитивно явление, един вид еманципация - като детето, което за пръв път се вижда в огледалото. Аз поне се усещам така, защото като един доста консервативен човек, обичащ консервативните форми и категории като добро и зло, си давам сметка, че светът е многолик...И в това има нещо човешко, което може да ти помогне да помъдрееш.

Голямата опасност е, че на някои това може да им помогне да затъпеят... Но униформеността никога не е била гаранция за интелект. Създаването на униформеност трябва да е твърде умно, за да има полза в обществото и понеже такова не е измислено, си мисля, че разнобразието е интересното явление за последните 10 години.

Откритието

В началото на 90-те доста хора бяха абсолютно отчаяни заради това, че комунизмът си е отишъл. Днес тази нагласа я няма. Или поне съвременната идилия към комунизма е просто привидна.

В началото на прехода това беше плач по току-що изгубената форма на живот - хора, които са били по-пасивни, усетиха, че са загубили гръбнака си. И представата за шок тогава беше доста сериозна. Но ако погледнем лозунгите сега и ги сравним с тези от началото на 90-те, ще видим, че хората са променили нагласата си.

Сега има залитане към радикалната промяна, всичко трябва да се промени из основи - и хората са склонни да вярват на всеки политик, който го казва. Значи - пренастроили сме се.

Помислете колко по-лесно можеш да опровергаеш нечия носталгия по комунизма днес - например, докато пътуваш в такси и шофьорът ти каже: "Ама тогава имаше много хубава наденица..." Като му кажеш обаче: "Е, да, ама беше само една", той е съгласен... Днешната идилия към комунизма е мечта за нещо, което хората всъщност не помнят добре. Прилича малко на носталгия по някакъв идеализиран свят.

Творбата

Винаги са ме интересували повече теми от областта на правото и историята, философията и богословието. Смятам, че мислители като професор Калин Янакиев и професор Цочо Бояджиев дават възможност на хората да се приобщават към европейското и цивилизовано мислене.

Извън тези области, смятам за знакови двете книги на журналиста Христо Христов, свързани с убийството на Георги Марков ("Убийте "Скитник" и "Двойният живот на агент "Пикадили"). Той написа и още няколко разследвания за комунистическия режим, разбивайки мита, че не може да се четат документи от архивите на бившата Държавана сигурност, че не може да бъде реконструирана историята на тяхна основа.

Христо направи и много интересни разкрития за отделната роля и на политици от последните 20 години. В интервютата му се вижда, че нещата не са толкова еднозначни, не са черно-бели, и в тях човек може да намери един невероятен справочник за това кой кой е в България.

Повратната точка

Събития като влизането в ЕС са по-скоро някакво външно изражение. Така че повратната точка според мен се състои в това, че нещата са невъзвратими вече.

Докато през първите 10 години на прехода това не беше сигурно, сега вече е сигурно. Никой не може да ни вземе чувството за свободност, свободното слово, ориентацията към Запада, дори ценноста към демокрацията, надявам се. Държавата вече не може да бъде диктатор на съдбите на хората - или поне хората няма как да започнат пак да мислят по този начин.

Незабравимото


За мен по-важното от това кое е незабравимо е кое трябва да бъде незабравимо. Според мен не трябва да забравяме кои сме ние, откъде сме тръгнали, през какво сме преминали - защото това, което без съмнение липсва в нашето общество в момента - или поне в нужната концентрация, е по-голяма честност, почтеност и добродетелност на най-различни нива, не само управленски.

И ако хората малко повече мислят за това, че не трябва да забравят какво е добро и зло, че трябва да свързват това, което са правили, с това, което ще правят - мисля, че ще дойде тази почтеност. Която е дълбоко желателна, за да може самите ние да живеем по един малко по-добър начин и малко повече да се харесваме.

Но най-вече не трябва да забравяме хората, на които трябва да сме благодарни.
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #7 -: Юли 01, 2010, 21:05 »

От "Дневник":
<a href="http://www.dnevnik.bg/shimg/oo_580462.png" target="_blank">http://www.dnevnik.bg/shimg/oo_580462.png</a>
Христо Христов




Възможен ли е друг български поглед към комунизма

Автор: Иван Кутузов

Миналата седмица в интернет беше публикувана петиция до Народното събрание, която настоява за намаляване на пенсиите на бившите служители в Държавна сигурност и на лицата, работили в редица номенклатурни организации от епохата на комунизма.

Инициативата е на няколко граждански организации, сред които Центърът за памет за съпротива срещу тоталитаризма "Хана Аренд", Центърът за подпомагане на хора, преживели изтезания (АСЕТ), Асоциация на свободното слово "Анна Политковская", Гражданска инициатива "Справедливост" и др.

Появата на петицията съвпада с дебата за реформата в пенсионната система, но в по-широк план кампанията следва пътя за преосмисляне на близкото минало, по който минаха  други страни от бившия източен блок. Неотдавна полският парламент например даде зелена светлина за

намаляване на пенсиите на служителите от бившите комунистически репресивни служби.

Както е известно, през последното десетилетие Полша поднови лустрацията срещу кадри на бившия комунистически апарат.

През 2004 г. германският Конституционен съд също намали размера на пенсиите на сътрудниците на ЩАЗИ до средното ниво с аргумента, че са несправедливо завишени. Магистратите оставиха възможността несъгласните с решението им  да водят дела и да доказват "заслугите" си.

Практиката показа, че делата, които често се водят от вдовиците на агентите на ЩАЗИ, обикновено биват губени.

В Румъния съвсем наскоро управляващите приеха закон за лустрацията, показвайки, че дори 20 години след рухване на комунистическия режим тоталитарното наследство продължава да рефлектира негативно върху политическото и икономическото развитие на страната.

Миналия месец унгарският парламент приравни престъпленията на комунистическия режим с холокоста.

С гласовете на мнозинството депутати от управляващата партия ФИДЕС (Унгарски граждански съюз) бяха приети поправки в Наказателния кодекс на страната, с които отричането на престъпленията на комунизма в Унгария, поставянето им под съмнение или принизяването на степента на тяхната сериозност вече е наказуемо деяние, за което се предвиждат от една до три години лишаване от свобода.

Преди броени дни, на 23 юни, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа по инициатива на представители на групата на Европейската народна партия - християндемократи, прие препоръка към Комитета на министрите за организиране на проучване и установяване на общи стандарти за компенсация на жертвите в страните - членки на ЕС, които са пострадали от тоталитарните комунистически режими.

България не мина през процес на декомунизация

Продължава тук

Активен
Stoyan Chonev (Stoni)
Гост
« Отговор #8 -: Юли 02, 2010, 16:13 »

С гласовете на мнозинството депутати от управляващата партия ФИДЕС (Унгарски граждански съюз) бяха приети поправки в Наказателния кодекс на страната, с които отричането на престъпленията на комунизма в Унгария, поставянето им под съмнение или принизяването на степента на тяхната сериозност вече е наказуемо деяние, за което се предвиждат от една до три години лишаване от свобода.


Това е ефективна мярка, защото лустрацията ще извади закъснелите но ще подмине отрочетата им, които са не по малко вредни. В целия ЕП, световни институции плуват такива трупчета със зараза в биоса си. Приемайки такива закони и в други страни ще трябва да напуснат системите със явната си пропаганда и леко покритата си такава, защото ще излетят от структурите реално. Остава им скрития фронт в тъмното, където си им е мястото по принцип.
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #9 -: Юли 02, 2010, 18:05 »


ГЕРБ се опитва да прокара пореден лобистки закон

Комисията по земеделие в тези може би девет месеца, в които работи, внася четвърти или пети ярко лобистки закон. Това заяви депутатът от Синята коалиция Михаил Михайлов по време на пресконференция на СДС по повод предложените от ГЕРБ и приети на първо четене от Народното събрание Закони за собствеността и ползването на земеделските земи и за опазването на земеделските земи. Михайлов заяви, че ако законопроектите бъдат приети и на второ четене, Синята коалиция ще сезира Конституционния съд.

Синият депутат обясни лобисткия текст с думите: "В параграф четвърти на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се задължава собственикът да я предложи първо на арендатора. Все едно да имате апартамент, законът да ви задължи да го продадете на наемателя на цена, която той ще определи".

Той заяви, че законите се създават, за да защитават правата на гражданите, а това, което се предлага с двата закона, грубо нарушава правата на частната собственост и правата на десетки хиляди български граждани.

Михайлов беше категоричен, че подкрепяните от ГЕРБ поправки в двата закона са грубо нарушение на Конституцията.

Синият депутат заяви, че в средите на ГЕРБ и в правната комисия на парламента становището е, че член 4, който задължава собствениците на земи да предлагат земята си за продажба първо на арендаторите, е противоконституционен. Той обяви, че СДС ще внесе поправки в текстовете на тези законопроекти, за да отпаднат предложенията, направени от председателя на земеделската комисия в парламента, Десислава Танева. Продължава тук


Във фейсбук се създаде група "Дори турците не пипнаха земята на българина, сега ГЕРБ иска да я хариже ..."







 
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #10 -: Юли 03, 2010, 22:15 »

http://sulla.bg/2010/07/03/1469.html
От блога на Иван Стамболов:

Проблемът не е в закона за земята

Проблемът е в мисленето. В желанието на държавата да се меси в свободния пазар, да задълбочава проблемите и след като ги задълбочи, да поиска да се намеси още повече, та да превърне кризата в катастрофа. Проблемът не е в закона, защото той ще падне в конституционния съд. Проблемът е в откровения социализъм и атаката към последната крепост на капитализма – частната собственост.
Продължава тук

<a href="http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc4/hs038.snc4/34255_134208989942066_100000588979720_258558_1729608_n.jpg" target="_blank">http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc4/hs038.snc4/34255_134208989942066_100000588979720_258558_1729608_n.jpg</a>

Активен
Anamary
Гост
« Отговор #11 -: Юли 23, 2010, 12:49 »

http://www.eurochicago.com/2010/07/pet-vaprosa-kam-polititcheskite-partii/

Пет въпроса към политическите партии

По данни на различни официални български иниституции в чужбина живеят между 3 и 4 милиона българи, от които над 1 милион са напуснали страната след 1989 г. От години българската диаспора безуспешно настоява за институционализиране на нейните връзки с Отечеството. По повод на предстоящото изработване на нов Изборен Кодекс www.Eurochicago.com се обърна към парламентарно представените български партии (и няколко от по-големите извън НС) със следните въпроси: Следва тук

Активен
Anamary
Гост
« Отговор #12 -: Август 06, 2010, 21:45 »



"Пожарът в партийния дом е ключово събитие. Мафията, разбойниците, бизнесмени някакви, те водят своето начало от там. От там започват всичките машинации с огромните суми и кражби", каза неотдавна пред "Капитал" режисьорът Малина Петрова.

"Приключено по давност", последният от нейните 12 документални филма, представлява двегодишно разследване на пожара в бастиона на бившата Българска комунистическа партия (БКП, впоследствие преименувана на БСП) в нощта на 26 срещу 27 август 1990 г. Образуваното следствено дело 15 години не влиза в съдебната зала и накрая е прекратено по давност. В този филм тя доказва кой, защо и как е запалил партийния дом. "Когато някой не казва истината, аз правя филм." За Малина Петрова този пожар е едно от най-печалните събития в новата история на България, защото легитимира версията за "липсващите" документи. В пламъците изчезват свидетелствата за съдбовни действия и решения на комунистическата партия.

Преди няколко седмици група интелектуалци инициираха писмо до председателя на Комисията по правни въпроси в Народното събрание Искра Фидосова, главния прокурор Борис Велчев и министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, с което молят за възобновяване на разследването на пожара преди изтичането на погасителната давност от 20 години. С писмото е изпратен и филмът на Малина Петрова, който съдържа ценна информация и свидетелства ("Приключено по давност", който почти нямаше екранен живот и сега се разпространява апокрифно, представлява 167-минутно разследване, в което всеки факт е проверен, а интервютата с преки участници или наблюдатели, някои от които вече не са между живите, са уникален материал - бел. ред.)

Прокуратурата отговаря формално и съвсем не по същество – имало е образувано дело от 1990 г., впоследствие прекратено по давност. За евентуално възобновяване на разследването не се споменава нито дума.

"Мълчат, разчитат на времето да се забрави." Думите на Радко Поптодоров – един от свидетелите на пожара, казани пред камерата, простичко обобщават тъжния извод след 20 години мълчание около събитието.

Минало забравимо

Двайсет- и дори 30-годишните днес не знаят нищо за пожара – какво е горяло, кой и защо го е запалил и какво от това. Което за съжаление не ги спасява от участта да живеят в светлината на пламъците от нощта на 26 август.

"За всяка нация е нездравословно да затваря страници, които не са детайлно прочетени и анализирани", смята историкът Антонина Желязкова, подписала се под писмото до институциите за възобновяване на разследването. По думите й допускането на виновни за престъпления да се укрият и да останат ненаказани удря държавата в нейните устои – сигурност, морал, правораздаване и справедливост.

"Историята е важна за самия теб, за да можеш да взимаш правилни решения дори в собствения си живот", добавя Малина Петрова.

"Голямата манипулация около опожаряването на партийния дом, свързана с прикриване на истинските виновници и мотиви за извършването на този пожар, всъщност прикрива определена отговорност за това, че днес нашето общество се намира в такова състояние", коментира Михаил Иванов - съветник на президента Желю Желев по етническите въпроси и пряк свидетел на събитията. По думите му пожарът е изиграл съществена роля за това тогавашната политическата власт на комунистическата партия да се трансформира в икономическа. И може би, ако не се беше случил, последните 20 години нямаше да протекат по този начин.

Поетесата и един от инициаторите на писмото до институциите Малина Томова отива още по-далеч - "злото, което шепа творци са се опитвали да разпознават, формулират и назоват през годините на социализма и посткомунистическия преход, е вече гигантска работеща машина, смазала не една и две идеи, човешки съдби и ценности". За нея този модел вече е станал е всеобхватен и "ето така тихомълком и нежно се е промъкнал от нашето минало в настоящето ни, респективно и в бъдещето ни".

В пламъците изчезват много архиви. Най-засегнати от пожара са именно стаите, в които се съхраняват ключови документи от времето на БКП - за финансирането на партията, за изнасянето на капитали, секретни решения на Политбюро.

Димна завеса


"Палежът беше умишлено организиран от самата комунистическа партия или от известни среди от нея – вероятно свързани с Държавна сигурност", разказва друг свидетел на събитията, режисьорът Евгений Михайлов. По думите му добре организираната акция е имала за цел и да изкара екстремисти хората, които през лятото на 1990 г. протестират срещу фалшифицирането на резултатите от изборите за Народно събрание. "Фактът, че никога не се стигна до край на разследването и до излизане на истината още тогава, само потвърждава това, че тази истина е била неудобна", смята Михайлов. А още по-тревожното е, че нито едно от правителствата след промените не довежда разследването до адекватен край. Така пожарът в партийния дом - както много други неизяснени събития в България, остава единствено в спомените на очевидците.

Въпреки служебния отговор на прокуратурата свидетелите на пожара едва ли ще се откажат да търсят истината. "Не можем да гледаме в бъдещето, ако не знаем миналото. Защото и настоящето ни е фалшиво", смята Малина Петрова.

Всъщност в зависимост от тежестта на обвинението срокът на давност варира, като най-дългият възможен е 22 години и половина, което би могло да даде още две години и половина надежда за разкритие на фактите и търсене на отговорност на виновниците. Правозащтникът адвокат Йонко Грозев не е оптимист за решаването на случая: "Дори и да се възобнови разследване, вероятността то да успее да приключи на три инстанции в срок от две години и половина не е особено голяма. Страхувам се, че тази история ще остане в ръцете на историците, не толкова на юристите."


Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2010/08/06/943606_ogneupornata_istina/?ref=miniurl
Активен
Goussev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 106


Профил
« Отговор #13 -: Август 07, 2010, 09:50 »


"Пожарът в партийния дом е ключово събитие. Мафията, разбойниците, бизнесмени някакви, те водят своето начало от там. От там започват всичките машинации с огромните суми и кражби", каза неотдавна пред "Капитал" режисьорът Малина Петрова.

Правозащитникът адвокат Йонко Грозев не е оптимист за решаването на случая: "Дори и да се възобнови разследване, вероятността то да успее да приключи на три инстанции в срок от две години и половина не е особено голяма. Страхувам се, че тази история ще остане в ръцете на историците, не толкова на юристите."


Уважаемият правозащитник е, меко казано, неправ: даже не всяко възобновяване на което и да е дело, а дори всяко искане за възобновяване или за извършване на каквито и да било процесуални действия по него,  прекратява давността и започва да тече нова давност.

Страховете му, че "тази история ще остане в ръцете на историците, не толкова на юристите",  са неоснователни - стига на тази територия, известна някога като гордата държава България, а днес  като 137-а в света по жизнен стандарт (в обкръжението на най-изпадналите афроазиатски лузъри)  -  да са останали читави некорумпирани юристи в следствието, прокуратурата и съда.

Имайки предвид това съображение, проф.Янко Н. Янков-Вельовски вече повече от 30 години води битките си за Право и Справедливост пред сляпата и оглушала от нанесените й поражения българска Темида. В резултат понася неминуеми поражения върху здравето и живота си (да си припомним опита да бъде убит на 21 юни 2010 г. пред вратите на софийската Съдебна палата. Тук му е мястото да  отбележим, че не само официалните медии тотално премълчаха случилото се, но и отделни много известни сред правозащитниците лица целенасочено се противопоставиха  да излязат публично в защита на професора).

Независимо от ударите "отляво", "отдясно" и "от приятелски огън", този човек ни напомня с примера си притчата на Господ Бог Исус Христос за вдовицата и неправедния съдия (Лука 18:1-8). Що се отнася до Правото и Закона у нас, проф.Янко Янков-Вельовски с прецизна научна точност прави безпощаден анализ в публикуваната през 2007 г. от издателство "Янус" монография "Легитимните основи на политическата власт в България".

Но колцина от нас застанаха зад него...

Активен

God doesn't ask us about our CAPability but our AVAILability.
Goussev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 106


Профил
« Отговор #14 -: Август 07, 2010, 12:12 »

Отто фон Бисмарк (1815-1898)  
   А. Отто Едуард Леополд фон Шьонхаузен Бисмарк (Otto Eduard Leopold von Schonhausen Bismark) (1815-1898) е крупен държавен и политически деец, дипломат и първи райхсканцлер на Германската империя, автор на мемоарни и други произведения  и обект на изследователското внимание на голямо множество автори .      
Като първи канцлер след войната с Австрия през 1866 г. и с Франция през 1870 – 1871 г. той успява да обедини разпокъсаните малки и големи германски държави и да създаде Германската империя начело с Прусия. Води политика за укрепване на монархическия режим и за ограничаване правата на парламента. Води борба срещу социалистите и открива пътя на колониалната политика на Германия.
   Отто фон Бисмарк е роден в имението Шьонхаузен в Бранденберг като трети син на Фердинанд фон Бисмарк-Шьонхаузен и Вилхелмина Менкен, и при раждането си получил името Отто Едуард Леополд.
   На 17-годишна възраст постъпил в Юридическия факултет на Гьотингенския университет, където в битността му като студент бил получил репутацията на човек ангажиран не толкова с науката, колкото с гуляите, скандалите и дуелите. През 1835 г. Бисмарк се дипломирал и бил зачислен на работа в Берлинския градски съд, през 1837 г. бил назначен за данъчен чиновник в Ахен, а през 1838 г. постъпил в гвардейския егерски полк в Потсдам и в Грейфсвалд. През 1839 г. напуснал службата и се заел с управлението на семейните имоти в Померания, като в същото време започнал да изучава изключително внимателно трудовете на Хегел, Кант, Спиноза и Фойербах, и осъществил пътешествие в Англия и Франция.
   След смъртта на баща му през 1845 г. Отто фон Бисмарк получил наследствения си дял и през 1847 г. се оженил, а по време на конституционната борба в Прусия през 1848-1850 г. бил депутат в долната палата на Пруския и на Ерфуртския Парламент, където станал известен със своите консервативни позиции и се обявил срещу създаването на федерация на германските държави, тъй като считал, че обединението служи като база на набиращото сили революционно движение. В своята т. нар. Олмюцка реч Бисмарк защитил капитулиралия пред Австрия и Русия крал Фридрих Вилхелм ІV, а през 1851 г. кралят го назначил представител на Прусия в Съюзния сейм във Франкфурт-на-Майн. От позицията на новия си статус той официално се противопоставил на плановете Прусия да участвува в конфедерация с другите германски държави под егидата на Австрия и заявил, че войната срещу Австрия ще бъде неизбежна ако Прусия заеме господствуваща позиция в обединението на германските народи. През 1859 г. Бисмарк бил назначен за посланик в Санкт-Петерберг, където бързо се сближил с руския министър на външните работи и успял да постигне известна дипломатическа изолация на Австрия и Франция.
   През 1862 г. Бисмарк бил изпратен за посланик в Париж, но скоро бил отзован от крал Вилхелм І, за да участвува в решаването на някои вътрешнодържави проблеми, и през септември бил назначен за глава на Правителството, а два месеци по-късно - и за Министър-Президент и Министър на външните работи на Прусия, и предприел стратегия към извършване на военна реформа - която, впрочем, била осъществена през 1863-1866 г., а през следващото десетилетие той въвлекъл Прусия в три войни, целта на които била да постигне обединение на германските държави в Северногермански съюз .
   На 18 януари 1871 г. пруският крал Вилхелм І обявил обединението на Германия, създаването на Германска империя и провъзгласяването на себе си за император, както и провъзгласяването на Бисмарк за Канцлер на Германската империя. Тъй като проведените в доминиращо протестантската Прусия реформи засегнали интересите на католическата църква, към която принадлежало около една трета от населението, а римският папа протестирал, Бисмарк обявил стратегията „Kulturkampf” („борба за култура”), в хода на която били арестувани почти всички видни представители на католическата църква и всички църковни назначения били станали възможни единствено със съгласието на държавата.
   Макар че до 1884 г. Бисмарк фактически не давал достатъчно ясни поводи да се говори за наличието на колониална стратегия, все пак Германия постепенно започнала да се формира като колониална империя.
   Встъпването през 1888 г. на престола на Вилхелм ІІ практически отнело контрола на Бисмарк върху правителството, и честолюбивият  канцлер се оказал във второстепенна позиция, а през март 1890 г. фактически бил принуден да подаде оставка, за сметка на което получил херцогска титла и званието генерал-полковник от кавалерията. Оставката, розбира се, не означавала край на неговата политическа активност, и през 1891 г. той бил избран в Райхстага на Хановер, където, обаче, въобще не стъпил в продължение на двегодишния мандат, а през 1894 г. отказал да поднови кандидатурата си за депутат. Все пак през 1895 г. цяла Германия тържествено отбелязала 80-годишнината на „Железния канцлер”, а през юни 1898 г. той починал.
   Заслужващи специално внимание негови литературни произведения са „Размисли и спомени” („Gedanken und Erinnerungen”) и „Голямата политика на европейските кабинети” („Die grosse Politik der europaischen Kabinette”, 1871-1914, 1924-1928), както и 47-томната му дипломатическа кореспонденция, имаща характера на същинско съкровище на дипломатическото изкуство.

   Б. Въпреки носталгията на масите постигнатата през 80-те и 90-те години на ХХ век договореност между Западните и Съветските елити безвъзвратно отпрати в аналите на историята социализма от съветски тип, а заедно с това и съветската социалистическа теория и практика на държавата на всеобщото благоденствие. Отваряйки широко вратите на престъпния мафиотски посткомунистически капитал, тази договореност засегна и устоите на прословутата американска мечта, показвайки на американците, че в Америка личното благоденствие на емигрантите от бившия Съветски блок вече не зависи от Труда като една от трите основи (наред със Свободата и Собствеността) на досегашния американизъм, а зависи от престъпната им дейност в собствените им страни и съучастието на корумпирани властови американски елити. В резултат на тази договореност драматично и във висока степен трагично беха засегнати и устоите на европейското етатично социално благоденствие, основите на което бяха положени именно от Отто фон Бисмарк.
   Всъщност, може напълно определено да се каже, че същинският  баща на Западната теория и практика на държавата на всеобщото благосъстояние и благоденствие е именно германският канцлер Отто фон Бисмарк.   
           Когато през 1870 г. Германската социал-демократическа партия бе получила своята победа в изборите за Райхстаг, кайзер Вилхелм и лидерите на неговото консервативно политическо направление взели решение да неутрализират появилата се за властта им опасност, и така в началото на 1880 г. лично кайзерът одобрил подготвения от самия  Отто фон Бисмарк пакет от законопроекти, насочени към създаването на устойчива система на социално осигуряване на низшите слоеве на обществото. Когато десет години по-късно един американски журналист попитал Бисмарк поради какви причини се е бил погрижил да осигури на всички поданици на Германската империя медицинско обслужване, пенсионно осигуряване, висока минимална работна заплата, здравословни условия на труда, платен отпуск и обезпечение при безработица, Бисмарк чистосърдечно му отговорил, че неговата същинска цел е била „да подкупи” работническата класа, или по-точно да осигури нейната поддръжка на държавните институции, които, от своя страна, да имат грижата да осигуряват всеобщото обществено благосъстояние.
   Разбира се, би било напълно погрешно и недобросъвестно да се счита, че възникването на съвременната държава на всеобщото благоденствие е било резултат на цинични политически разчети, тъй като политическата целесъобразност е демократичен феномен, същностно отличаващ се от циничната пресметливост.
   В издадената през 1915 г. книга „Социализираната Германия” („Socialized Germany”) американският изследовател Фредерик Хоу (Frederic Clemson Howe) , възхищавайки се на германската държава на всеобщото благоденствие, макар и да признава, че в крайна сметка тоталният държавен контрол върху социалното осигуряване прави така, че индивидът съществува за държавата, а не държавата за индивида, все пак пределно ясно подчертава, че това съвсем не означава загуба на свободата на личността, съвсем не означава, че в Германия има по-малко свобода, отколкото в Америка, съвсем не означава, че германският патернализъм ограничава свободата на личността; а че дори напротив - германците се ползуват с много по-голяма свобода от американците, тъй като германската свобода е икономическа свобода, имаща характера на пълна защита на слабите, на недопускане на каквато и да е експлоатация и злоупотреби с беззащитните социални слоеве и личности.
   В. Да бъде дадена същностна характеристика на специфично правните възгледи на германския канцлер Отто фон Бисмарк е задача изключително трудна, тъй като той, макар и юрист по формация, всъщност никога не е бил (а и никога не е и искал да бъде) правен теоретик, а винаги е бил политик и стратегически държавен деец по мислене и по професионална дейност, а цялата негова дейност винаги е била насочена към анализ и формиране на политическата реалност.
   Все пак, в голямото множество написани от него текстове съществува и един слой, който, макар и във висока степен условно, може да бъде определен като „юридически възгледи”, съдържанието на които възгледи, обаче, невинаги е достатъчно ясно и недвусмислено формулирано; и вероятно именно това обстоятелство е било дало основание на известния в средата на миналия век либерален историк Е. Ейк да формулира тезата, че макар и да е притежавал рядко срещащото се качество да бъде богато надарена натура, все пак природтата е била отказала да даде на Бисмарк способността да разбира същността на Правото и на Справедливостта.
   От друга страна, обаче, тази подчертано негативна визия върху същността на личностновата натура на Бисмарк се сблъсква с недвусмислено опровергаващите я факти, съгласно които именно той е бил човекът, който е създал не само Германската имперска Конституция, но и Германската система на социалното осигуряване и на всеобщото работническо благосъстояние; с което дело фактически е бил встъпил и като един от най-изявените представители и творци както на школата на германското държавно право, така и на школата на социално-осигурителното право.
   При това изключително силно впечатление прави фактът на постоянно звучащата и проникващата през абсолютно цялата му дейност християнска религиозна тоналност, съгласно която:
   *всяка държава, която е заинтересована за своето продължително съществуване, е длъжна да полага цялостната си дейност върху основата на религиозните принципи;
   *за да може да пребъде в бъдещето, германската държава е длъжна дъ бъде християнска и изцяло да основа своята дейност върху християнското учение;
   *създаваните от държавата факти на ежедневното управление в никакъв случай не бива да подкопават увереността на германския народ, че законодателството се основава върху християнското учение и че има за цел да реализира именно предписанията на това учение;    
   *ако на самия него му бъде отнета християнската вяра, то той не би служил на краля и на Отечеството си дори и един час, и въобще не би могъл да бъде канцлерът, като какъвто всички го знаят;
   *без неговата дълбока християнска вяра той никога не е бил щял да се мотивира и да се ангажира и със създаденото от него социално-осигурително законодателство - което, макар и да бива наричано (от лидера на прогресистката партия в райхстага Евгений Рихтер) социалистическо, всъщност е именно християнско.

   Впрочем, многобройните биографи и изследователи на личността и дейността на Отто фон Бисмарк недвусмислено подчертават, че:
   първият жалон на неговия житейски път е бил поставен от приобщаването по силата на рождението и произхода му към консервативно-монархическите традиции;
   вторият жалон е бил поставен по силата на неговия личен избор по време на студентските му години, изразяващ се в превръщането на настолни ръководства на произведенията на античните философи и на Хегел;
   и третият жалон на неговия живот е бил поставен в деня на навършването на 40-годишната му възраст през 1855 г., откогато именно той превърнал всеки миг от своя живот в изключително тесно съприкосновение с идеите и възгледите на т. нар. Християн-германско общество на померанските пиетисти, имащо характера на насочено към благочестие реформаторско движение на немското протестанство (в което именно общество той е бил срещнал и бъдещата си съпруга Йохана).
   Когато след победата на Прусия над Австрия през 1866 г. били поставени основите на Северногерманския съюз и била възникнала потребността от Съюзна Конституция, създаването на същата фактически било станало възможно именно благодарение на бисмарковото интелектуално юридическо творчество; а когато след 1870 г. в Съюза встъпили и южногерманските държави, именно това бисмарково конституционно творение  се превърнало в юридическа основа на Германската империя, всеки текст на който правен акт е бил тотално пронизан от монархическия принцип.  

(§175  от книгата на проф.Янко Н. Янков-Вельовски "Политически и правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис, Том 9. Новото време. Книга 3", с.54-61).

Забележка: Поради характерните особености на Форума сме спестили десетките източници (под линия), на които се позовава авторът.
Активен

God doesn't ask us about our CAPability but our AVAILability.
Страници: [1] 2 3 Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Правото да знаем « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!