Tyxo.bg counter In Memoriam
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 24, 2018, 11:22

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Архивът на "Де зората" (юли 2006 - февруари 2010) е тук: http://de-zorata.de/sites/forum
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  "Не хлебом единим жив человек..."  |  Място за cпомен и размисъл  |  Тема: In Memoriam 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: [1] 2 3 4 5 6 7 8 Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: In Memoriam  (Прочетена 42650 пъти)
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« -: Април 01, 2010, 17:56 »

В навечерието на Разпети петък Вихрен много щедро споделя с форума "Де зората" това свое есе, изнесено на възпоменателна вечер за поета Свилен Капсъзов в салона на Сатиричния театър преди 15 години.



КОГАТО МИСЛЯ ЗА СВИЛЕН КАПСЪЗОВ...

Вихрен Чернокожев

Когато мисля за Свилен Капсъзов, думите упорито отказват да се подредят в минало свършено време. Няма да разказвам спомени за него: помня Подвързачовите думи как се прави този жанр: зрънце историческа истина се залива с пълен котел вряло самохвалство. Ако Свилен ни гледа сега някъде отгоре, искам да му кажа, че книгите, които ни остави не са ми никакво утешение. Докога ще се повтаря все това: първо да убиваме своите поети, после – виновно да ги възкресяваме...

   Какво ни остава – да се дивим на прогледа му до същината – сякаш сме забравили, че поетите идват от много далече и отиват много далече. За мен Свилен е поет от Яворово коляно. Той знаеше какви унижения ще му струва всеки честен стих, знаеше, че зад всяка дарба усърдно дебне някой хайта палач, но макар и капка в океана, запази формата си. И в най-робското българско време той живя свободен, непоклатимо си вярваше, че:

„И бяс, и чума да върлуват,
след теб и Юда да върви,
но прав ли си – недей умува –
ори си нивата, ори.”

   Хубавата му и чиста душа едва ли е намерила покой в отвъдното; тя още тревожи тъмните духове и съвести. Беше им неудобен свидетел – затова го убиха!

   Ала криво са си направили сметките – за словото на поета смърт няма. Докато четях романа му „Краят на потоците” – роман-протест, а не епопея, защото от безсъвестно време епопеи не стават! – у мен се връщаше вярата, че словото е най-истинската ни родина. В него, единствено в него, може да се живее не като заточеник и не като духовен емигрант. Словото на поета и властта никога няма да се разберат, макар и да сядат отвреме-навреме един до друг. Словото е общение, съпричастност, доверие, властта – необщуване, равнодушие, отчуждение. Свилен го е казал в романа си ясно и категорично: всякое сближаване на твореца с властта е компромис.

   За разлика от г-жа Ганка Найденова – автор на предговора към романа, аз мисля, че главен герой в романа съвсем не е родопската песен, нито родопските пейзажи. Които познаваха Свилен знаят, че той гледаше с подозрение на безкрайните героически щампи – главен герой в романа е насилието на „възродителите”. Зловещо изобретателно, то легендарно се завръща сега под маската на социална демокрация. Всичките си песни в едно да съберем, вездесъщото зло пак ще мине през тях с тъпчеща крачка, но „в името на човека”. А и колко струва песента в един свят, където са фатално разменени местата на всички неща. Ето как го е казал Свилен:

   „Думите се изпълват с противоположно съдържание: приятелката не ти е приятелка, а шафрантия; любимият се представя за дързостен, но неосъществен талант, когато всъщност е сантиментален сметкаджия; министърът е плячкаджия, композиторът – плагиатор, писателят – преразказвач... Каква зловеща и зловонна кал под пъстрия карнавал!”

   „Краят на потоците” е книга за унизения и оскърбен от „възродителите” дух на Родопа, за унизения и оскърбен човешки дух. И ако всичко това е станало даже „багра в природата”, част от един родопски залез, съгласен съм, че Свилен Капсъзов е забележителен пейзажист. Спомнете си началото на романа: ручеите, които се задават бистри и тънки от върховете и винаги намират път сред мъхове и кал, сега, изведнъж посечени, свършват в тъмнокафявия хаос на реката; там те се загубват в общата маса, стават й завинаги подвластни. Ако водата, която е най-естественият съюзник на живота, не може да се осъществи, какво остава за човека – той е осъден на неуспех. Човекът идва на тоя свят като потока – чист и несъкрушим, а се изгубва из водовъртежите преди да е станал цел и прилив. Може и така да се разкаже историята на трите поколения Кехайови. Това не е метафора, не е хроника на няколко човешки животи, заключени в „кръстовище на  песни и омрази”.

   „Краят на потоците” започва с песен, спокойно и плавно, почти йовковски красиво, а завършва апокалиптично. През несложните сюжетни нишки Свилен Капсъзов е стигнал до същината на нещата, отвъд видимото. Човек се ражда свободен – като водата, като песента, - а страхът и насилието го правят само средство, инструмент на властта. Водата, ако я спрат насред път – умира, превръща се в тиня; песента – млъква в протест. Само човекът ли свиква с тиранството?

   Братът и сестрата Кехайови, дядо Станой, с цялото си същество се съпротивляват на тиранството, което мачка и смалява света по свой образ и подобие, отнема на човека даже онова, което си е най-негово – името. Апокалипсисът в последните двадесетина страници на романа е още по-чудовищен, защото не е измислен. „Краят на потоците” е достоен и най-важното – навреме даден отговор /книгата е писана през 1987-1989 г./ на купищата фалшификации специално съчинявани в угода на чудовищния „възродителен процес”. И сега има „възродители”, на които той още е мил и драг, щом искат даже от толкова човечния филм на Малина Томова да раздухат верска нетърпимост. Това е част от зловещото безумие на тиранството – другият не е човек, само защото името и вярата му са различни.

   Ще оставя други да говорят за пейзажа на този роман. За мен тук е наистина потресаващ пейзажът на насилието. Не може да се измисли по-зловещ негов образ от премазаната, погаврената под черните оченца на автоматите песен. Цялата нравственост на света да се изправи пред палачите – пак няма да ги спре! Скривано зад високи принципи и идеи, тиранството има много имена и едно-единствено предназначение – да забравиш кой си, какъв си, къде си, унизен до девето коляно от ония уж борци за правда, които гладуваха, а после „се разхождаха и продължават да се разхождат с чепици върху хляба ни” – както пише Свилен Капсъзов.

   Страшен е разказът на дядо Станой как се премазват съдби и души – все в името на права и свободи. Пак иде време за тирани, а може би то въобще не е и свършвало. Уви, животът не започва и не свършва с песен. Човек идва на тоя свят с плач и като въздишка си отива... Остава написаното.

В. „Литературен форум”, 1995 г.
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Anamary
Гост
« Отговор #1 -: Април 01, 2010, 21:51 »

"...за словото на поета смърт няма" е написал Вихрен в есето си. Добавям зрънце от поезията на Свилен Капсъзов.


<a href="http://geom-bg.com/wp-content/uploads/2008/09/svilen_kapsazov-261x300.jpg" target="_blank">http://geom-bg.com/wp-content/uploads/2008/09/svilen_kapsazov-261x300.jpg</a>

Рисунка - Ангел Банков

ЗАВЕТЪТ НА ЕСХИЛ

Не правете роби
вашите подобия.
Всичко е превратно
и се помни всичко!
Зарад злобата ви сляпа
и тиранството ви глухо
роби ще са утре
вашите потомци.


Активен
Anamary
Гост
« Отговор #2 -: Април 08, 2010, 15:01 »

Почина проф. Розалия Ликова


Поклон и светла й памет!


Чета в Mediapool
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=163877

"През 1972 г. е отстранена от университета (до 1975) и изключена от СБП за повече от 10 години заради статията й "Принципи на гледната точка на разказвача", визираща и творчеството на Георги Марков."

Активен
Anamary
Гост
« Отговор #3 -: Април 08, 2010, 20:41 »

8 Април 2010

Кръстю Пастухов

IN MEMORIAM
 
                            На Розалия Ликова

 
 
Тъй
    ненужни
           закачалки вече
остават  в гардеробите
И ти ги остави
И книгите в библиотеката
И тях
Вземи си само
    Белия костюм
       с изящния и строен
                        панталон
защото
          и ангелите
                  над облаците
се разхождат
а през Април
       са всички с бяла
                 Роза във ръка






http://www.svobodata.com/page.php?pid=3008&rid=35

Активен
Anamary
Гост
« Отговор #4 -: Април 08, 2010, 21:09 »

Да напишем заедно книга за Атанас Далчев

Розалия Ликова
Съдбовни срещи

На въпроса за любим поет обикновено се затруднявам да отговоря. "Любими" са всяко ново талантливо име и стихотворение. Но с Далчев не е така. Той влезе в живота ми и неговото място се обновява с докосването му до всяко ново поколение, което по свой начин възприема и интерпретира неговата поезия.

За пръв път чух името му от Радой Ралин - негов горещ почитател и последовател. А и как да чуя това име по-рано, когато то не съществуваше в списъка на българските писатели, когато не се преподаваше и никой не пишеше за него през почти половин век. Едно лято в началото на 50-те години се разхождахме вечерта с Радой Ралин по морския бряг на Балчик. Не помня вечерта, не помня морето, но няма да забравя как два часа, през цялата разходка, Радой Ралин, без за миг да замлъкне, създаде устен панегирик за Далчев. Не запомних нищо от думите му, впечатли ме само възхитата му от Далчев и сравнението на слънцето с домат, като най-красив и най-убедителен образ, който той познава в световната поезия. Десетина години по-късно, когато - още млад асистент - дръзнах да напиша книга за поезията между 1918-1944 г. (излязла през 1961), прочетох за пръв път стиховете на Далчев. Беше празник, беше чувство за откриване на непознат материк, някакво усещане за чудо. Влюбих се задочно и хукнах да търся поета. Намерих го в една малка стая, в една забутана редакция на детски вестник, външно невзрачен, тих, невероятно скромен, нямащ нищо общо с искрометните ми очаквания. Никаква поза, никаква показност, каквато, лишена от външни ефекти, е и поезията му.

Четете тук

Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #5 -: Април 08, 2010, 21:47 »

Светла да е паметта на Розалия Ликова и лек пътят й към отвъдното.
Тя бе моя преподавателка и в онези едновременно жестоки, но и  сиви и безлични времена на "социалистическия реализъм."  Вярвах й, защото не употреби интелигентността и дарованието си в услуга на режима. Това пролича в лекциите, в написаното от нея. С дълбоко уважение говореше за истинските класици в българската литература, които тогава наричаха "буржоазни, упадъчни, безидейни". Притежаваше духовна сила, а бе тъй крехка и деликатна - както името си - име на цвете, обичащо слънцето.
Няма да забравя усмихнатите й очи, светлината, която излъчваше Розалия Ликова.
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #6 -: Април 09, 2010, 06:12 »

Бог да я прости. Беше светла личност.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Lucy
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 23


Профил
« Отговор #7 -: Април 09, 2010, 08:18 »

Бог да я прости! Дълбок поклон пред тази невероятна жена!

Няма да забравя как седнала в дома й с ученическа престилка и с голяма неувереност й подадох един мой разказ, който отказваха да публикуват, защото «такива» неща в нашето общество не се случват, а и въобще писането ми «намирисвало» на западно влияние. Чаках примряла , докато тази изключителна жена, четеше съсредоточено, драсканиците на някаква си там ученичка. Няма да забравя и ироничния й поглед и думите й «Пиши и не се съобразявай с никого.» Бях смутена поради респекта и сериозността, с които тя се отнесе към мен. Не бях свикнала на такова отношение. Много по- късно щях да разбера, че такива могат да бъдат само великите хора.

Не зная защо през всички тези години не я потърсих нито веднъж. Може би , защото  за някой хора ни се иска да вярваме, че никога няма да напуснат този объркан свят. Свят, където без тях става студено и неуютно...
Активен
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #8 -: Април 13, 2010, 23:18 »


Това още вчера бях пуснал във Фейсбук с позоваване и благодарност към Весо Н. за това, че ме бе подсетил за него:

<a href="http://www.youtube.com/v/79bTi5pFlwI&amp;hl=de_DE&amp;fs=1&amp;" target="_blank">http://www.youtube.com/v/79bTi5pFlwI&amp;hl=de_DE&amp;fs=1&amp;</a>

Третата част на клавирната соната оп. 35 е разбира се Траурният марш (Marche funèbre).
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #9 -: Май 17, 2010, 14:09 »


Един от хората съм, които гледат като теле в железница. Съвършено не знам за кого става дума... Ъ?
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Михаил
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 127



Профил WWW
« Отговор #10 -: Май 17, 2010, 15:12 »

Вечна му памет на Дио!!!  Класически рокаджия, а и човек който харесваше България.
Активен

Ecce Homo Религия и Философия на историята

Πο-δοβρε Де-зориран от колкото дезориентиран
Симеон
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 209


Профил
« Отговор #11 -: Май 17, 2010, 15:22 »

Ро̀ни Джеймс Дѝо (Ronnie James Dio) е известен американски рок певец и композитор на рок, хард рок и хеви метъл музика. Роден е на 10 юли 1942  г. в Портсмът, Ню Хампшър, но израства в град Кортланд, щата Ню Йорк. Истинското му име е Роналд Падавона. По време на 53-годишната си активност е вокалист на групите Elf, Rainbow, Black Sabbath, Heaven & Hell и неговата група Dio. Умира на 16 май 2010  от рак на стомаха.

Википедия

http://forum.de-zorata.de/index.php/topic,169.msg1416.html#msg1416
Активен

Хей, народ поробен, що си тъй заспал,
ил живот свободен теб не ти е мил...
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #12 -: Юни 02, 2010, 16:03 »

Току що пристигна това съобщение.

Мога само да се присъединя с едно "Светла му памет"!



Уважаеми господин Радев,
Не можах да се свържа с Вас по телефона.
Късно снощи ми съобщиха от Министерство на културата, че г-н Траян Радев е починал.
Бог да го прости, Светла му памет!

Румяна Пашалийска


Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Симеон
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 209


Профил
« Отговор #13 -: Юни 02, 2010, 21:34 »

Бог да го прости!
Активен

Хей, народ поробен, що си тъй заспал,
ил живот свободен теб не ти е мил...
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #14 -: Юни 03, 2010, 08:22 »


In Memoriam Траян Радев

Милен Радев

На 81 години почина Траян Радев, синът на летописеца на «строителството на съвременна България», дипломата и общественик Симеон Радев. Както научих от близък, Траян, който живееше сам и болен, е намерен след като е паднал и лежал 4 дни безпомощен в апартамента си. Починал е в реанимацията на Военна болница. Краят му знаково завършва една съдба на труженик за българската идея, пренебрегнат и изолиран от силните на деня, мачкащи и гаврещи се с истинската култура и с националната памет.

По волята на съдбата имах възможност през последните години да се срещам и общувам с Траян, да усещам почти веществено в негово лице връзката с онази стара България на духа и идеите в нейните естествени граници –простираща се оттатък свещените Ресен, Шар и Костур.

След като Траян сега си отиде, мисля че мога да споделя нещо, на което по естествени причини, съобразявайки се с неговата деликатна чувствителност не съм давал до сега по-голяма публичност. След първата си среща с него преди 5 години съм се опитвал нееднократно да представям пред ползващи се с възможности и с определено реноме личности неговите незавидни жизнени обстоятелства. Да призовавам за някаква форма на редовно спомоществувателстване.

Отклик нямаше никакъв. Държа да оповестя едно изключение: Митко Василев - управителят на Германо-българската индустриално-търговска камара в Софи, единственият от хората, към които съм се обръщал, прие с необикновено участие съдбата на Траян и с лични средства и преди всичко с личното си оскъдно време сам му носеше хранителни продукти, погрижи се за стоматологичните проблеми на стареца и бе при възможност на негово разположение за беседване. Думите на благодарност са слаб израз на признателност към този наш съвременник

Всички други опити или не получаваха отговор, или отговорът им не водеше до никакъв резултат за Траян, или дори ставаха повод за срамни, съкрушаващи отзиви на бездушно безучастие.

Следва писмото, с което съм се обръщал към тези личности и институции през годините. Публикувам го като документ за времето ни и защото то съдържа концентрирано и част от онова, което имах да кажа за покойника и делото му.






Траян у дома си пред портрет на Симеон Радев на младини

Уважаеми г-н ......,

Казвам се Милен Радев. Живея от около двадесет и пет години в Германия. Работя като преводач и публицист.

Позволявам си, да се обърна се към Вас с молба да ми отделите кратко внимание и малка част от сигурно наситения Ви дневен график.

Предварително държа да подчертая, че във въпроса, по който Ви пиша, нямам никакъв личен интерес, а съм движен, както са се изразявали предците ни, единствено от идеални подбуди. Нямам и никакви роднински връзки с човека, за когото ще стане дума по-нататък, а съвпадението на имената ни е чиста случайност. Живеейки в Германия, продължавам да съм свързан както по предмета на работата си, така и емоционално и рационално с България.

Неотдавна в разговор с моя близък приятел, берлинския славист Norbert Randow, стана дума за това, че е посетил, докато е бил в София, сина на своя някогашен познат и наш виден литератор и общественик Симеон Радев, Траян. От разговора с г-н  Randow научих за тежката жизнена ситуация, в която се намира в момента (и пребивава както изглежда от години) Траян Радев.

Тъй като работя над един проект по издаване на неизлизала след 1944 г. книга на Симеон Радев (уникалното и библиографски голяма рядкост издание на «Македония в българското Възраждане»), установих контакт с Траян Радев, за да получа от него допълнителна издателска информация и съгласие за издаването.

От разговорите по телефона, а също и при срещите ми, които започнах да имам по-сетне с г-н Радев имах възможността да се запозная с един изключително интересен и интелектуално ангажиран свидетел и пазител на ценна историческа памет.

За съжаление, успях също така да установя, че г-н Траян Радев не е избегнал участта на повечето пенсионери през последните години. Той живее в изключителна финансова оскъдица. В неговия случай съдбата му се утежнява допълнително от това, че е останал абсолютно сам, без никаква подкрепа, както и от тежки заболявания. Особено го затруднява състоянието на краката му, тъй като не може да се движи свободно и да се грижи за насъщни нужди.

При срещите ми с г-н Траян Радев в София съм му оказвал съвсем скромна материална помощ. Разбира се, тя не може да реши нито един от по-сериозните проблеми на неговото съществуване, нито да облекчи съществено работата му по обработване и съхраняване на безценните архивни и литературни материали на неговия баща.

Позволете ми накратко да изложа аргументи в полза на това, че всяка евентуална подкрепа, оказана на г-н Траян Радев, би била заслужено признание преди всичко на неговия собствен принос към голямото дело на покойния му баща. Още от 50-те години, когато зрението на Симеон Радев отслабва катастрофално, Траян не само работи по 10 часа на ден извън къщи, за да издържа изпадналите в немилост баща и майка, но прави и проучвания в библиотеки и архиви по поръчение на баща си. Нощем писателят диктува,  а Траян записва всичките му късни трудове. Траян е най-близкият и в дълги периоди единственият събеседник, редактор и консултант на Симеон Радев, който бе изтласкан в течение на много години на периферията на обществения и културен живот.

Всички ние, българската култура и народната памет  дължим много на г-н Траян Радев и евентуална скромна материална помощ би била заслужено признание на наследника и помощника на един от интелектуалните стълбове на гражданското общество в нашата Родина в миналото. Чрез посредници се бях обърнал преди месеци към съпругата на президента Първанов, при нейно посещение в Берлин. Тя прояви участие в съдбата на Траян Радев и бе видимо подтисната от описаното от мен. Три дни по-късно получих от посолството нарочно потвърждение от нея, че въпросът е предаден на компетентен неин сътрудник.

При вчерашната ми среща в София с Траян Радев научих, че до сега никой не се е обръщал към него и в ситуацията му няма никаква промяна.

Господин Траян Радев живее в центъра на София на ул. Гладстон xx. Телефонът му е xxxxxxxxx. Едва ли е нужно да споделям пред Вас, че при запознанството си с него установих, че г-н Радев е изключително чувствителен на тема сегашното си материално положение и всяка възможна деликатност по този въпрос би била повече от уместна. Разбира се, не съм говорил с него нито дума за опитите ми да потърся подкрепа за този заслужил и изстрадал сънародник.

Оставам с надеждата, че не съм Ви досадил прекалено с този частен, но тъжен случай и, съзнавайки Вашата претовареност, се извинявам за ангажираното до тук време.

На Ваше разположение съм за всяка необходима допълнителна информация или мнения.

С уважение и пр.
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Страници: [1] 2 3 4 5 6 7 8 Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  "Не хлебом единим жив человек..."  |  Място за cпомен и размисъл  |  Тема: In Memoriam « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!