Tyxo.bg counter София
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 24, 2018, 11:36

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Архивът на "Де зората" (юли 2006 - февруари 2010) е тук: http://de-zorata.de/sites/forum
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: София 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: 1 [2] Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: София  (Прочетена 9896 пъти)
BIAD
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 47


Профил
« Отговор #15 -: Август 23, 2010, 07:55 »

Навремето (преди да сте била родена) имаше един хубав сръбски филм: "Срещал съм и щастливи цигани..."
Такава реплика  Ъ?, под тези снимки...  Усмивчица
.
.
.
това е като че ли обобщение на коментариите под написаното от Л.Русева във в-к "Дневник" днес.
Активен
В. Кандимиров
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 68



Профил
« Отговор #16 -: Август 25, 2010, 09:29 »

Може и да е прав Юлиан Попов. Той гледа нещата отдалеч. Може пък и да не е прав, именно защото ги гледа отдалеч и подробностите му убягват. Аз пък ги гледам много отблизо и не мога да кажа прав ли е или не, именно защото ги гледам отблизо и може би ми убягва същината. Само някои подробности не карат да недоумявам.
Напр., защо червените коси да са нещо лошо? Жените, като се боядисат червени, стават по-възбуждащи. Или може би именно това е лошото?
Защо пък, в противовес на това, замразената баница да оправя положението? И, ако е така, къде се продава тая замразена баница? Аз не съм я виждал.
Да оставим настрана тенис чорапите и пуканките в киносалона. Нямам отношение към тях. Но защо това отрицателно отношение към сандалите? Толкова са удобни през лятото! Толкова е приятно да праскаш по сандали! А авторът не казва с какво да ги сменим.
Би ли ме открехнал някой?
Ще обуя нещо по-така, и нещата ще тръгнат още по-надобре.
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #17 -: Януари 13, 2011, 00:19 »

Блог Стара София
http://stara-sofia.blogspot.com/

По случай 50-годишнината от избирането на София за столица на България Софийската градска община възлага на Комитета за история на София с негови средства да издаде Юбилейна книга.

Книгата има две издания - обикновено и представително.

 

Книгата започва с обръщение на тогавашния кмет на града, генерал Владимир Вазов, не само към всички софиянци, но и към целокупния български народ:



Активен
Anamary
Гост
« Отговор #18 -: Март 05, 2011, 22:30 »

Спомени за стара София: Паметникът на Васил Левски

Из книгата на Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни"

<a href="http://stara-sofia.com/pamlevski.jpg" target="_blank">http://stara-sofia.com/pamlevski.jpg</a>

Ако признателната памет на един народ е потърсила някога най-убедителния начин да се изяви пред своите бъдещи поколения, то тя е сторила това в София с построяването на паметника на Васил Левски.

.........

Издигнат близо до лобното място на великия Апостол на свободата, обесен там на 19 февруари 1873 г., този паметник е бил проектиран от талантливия чешки архитект на служба в Столичната община Антонин Колар. По-късно пак Колар ще украси столицата ни и с чудесните фасади на сградите на Военното училище, на Военния клуб, Военното министерство, стария грандхотел „България" и още няколко монументални сгради, но все пак неговият щастлив „прощъпалник" в София завинаги ще си остане великолепният му паметник на Левски, чийто проект той осъществява още през същата година. Датата върху проекта му е 29 юли 1878 г.

Привърженик и поклонник на строгите и чисти ренесансови линии и форми, Колар украсява все пак доста богато своя бъдещ паметник с немалко корнизи, гирлянди, триглифи, паметни плочи, надписи и редица други украшения, които той полага в долната част на паметника му, докато в горната част – една съвсем гладка пресечена пирамида, той се въздържа от всякаква пищност на декоративните елементи. Планът му бива приет от Общинската управа, която одобрява макета на паметника, изработен от един друг чех – скулптора Франк Новак.

Историята около построяването на първия български паметник след Освобождението е дълга и извънредно сложна. Парите за неговото издигане биват събрани чрез народна подписка, но тъй като не са достатъчни, в цялата история се намесва и кметът Димитър Петков-Свирчо. Именно той става човекът, осигурил цялостно средствата за паметника на най-великия син на нашето отечество.

В създаването на този първи мемориален знак на признателната народна памет до края обаче се намесват още двама чужденци – австрийският скулптор Рудолф Вейер, който изработва пластичния образ на Левски, и италианският каменоделец Алфредо Перукети, под чието ръководство става издялването на каменната част на паметника.

Целият текст тук

Активен
Симеон
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 209


Профил
« Отговор #19 -: Декември 10, 2011, 16:34 »

Илюстрация към разговора между Rhino и Aleph за европейския характер на София преди войната.




Активен

Хей, народ поробен, що си тъй заспал,
ил живот свободен теб не ти е мил...
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #20 -: Декември 10, 2011, 18:37 »

 Благодаря ти, Симеон за чудесните снимки. Те говорят сами по себе си.
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #21 -: Декември 11, 2011, 09:01 »

За добро утро добавям още две снимки от стара София.   Усмивчица




През 1895 г. в чест на новородения престолонаследник градината е наречена "Княз Борис Търновски"





Снимка от 1935 г. с "каменната лилия", от която бликат 36 струи вода.
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #22 -: Декември 11, 2011, 09:28 »

Вижте какво открих:

Паметникът на загиналите юнаци-легионери

Текстът е публикуван през 1939 г. в книгата „Паметниците на София” с автор Н. Ганев. Изданието е любезно предоставено от отдел „Краезнание” на Столичната библиотека.

Намира се в игрище „Юнак". Издигнат е в памет на загиналите юнаци-легионери през Балканската и Междусъюз­ническата войни. Инициатор за издигането на паметника е бил големият юнак-покойник Георги Данаилов. Последният, в качеството си на председател на Софийската юнашка област, на 23 октомврий 1927 г., в тържественото заседание, стана­ло по случай петнадесетгодишния юбилей на юнаците-легионери от Балканската и Междусъюзническата войни, направил пред­ложение да се основе фонд за построяване на паметник на загиналите юнаци-легионери.



.....................
Основният камък на паметника е бил положен на 9 юний 1930 г. и още същата година бил изграден и самият памет­ник. В основния камък на паметни­ка е бил зазидан следния акт, прочетен от секретаря на Коми­тета И. Буреш:

„Днес, на 9 юний на праздника „Св. Дух", хиляда деветстотин три­десетата година от Рождество Хри­стово, в столица София, през два­надесетата година от царуването на Негово Величество Борис III — цар на Българите, при министерствуването на г. г. Андрей Ляпчев, министър-председател и министър на вътрешните дела и народното здраве, Атанас Буров, министър на външните работи и изповедани­ята,....."

........................
Паметникът се състои от железобетонен пиедестал и статуя от бял врачански камък. Висок е 8 метра. Ста­туята представлява легионер на пост на „Маркова стъпка" (1), гледащ към поро­бена Македония. Легионерът е с пелерина на гърба, юнашки калпак на глава и пушка в ръце.



източник на снимката

Пиедесталът е направен по проекта на архитект П. Димитров, железобетонната му работа е извършена под ръководство­то на инж. Д. Агура, а статуята е израбо­тена от скулптора Тома Делирадев. Отвътре пиедесталът е кух — напра­вено е помещение, което да служи за легионерски музей. В него ще бъдат по­ставени разни легионерски вещи от времето на поменатите по-горе войни, емблеми и земя (пръст) от всички поробени краища. Отвън на пиедестала е направена спираловидна стълба с парапетъ, която води до основата на статуята. Според строителите на паметника, спираловидната стълба символизира постепенния възход на легиона (2) в борбата му за освобожде­нието на Македония, а именно: победоносния му марш от Хасково през Кърджа­ли, Мастанлъ (Момчиловград), Балкан-Тореси, Гюмюрджина, Мерхамлъ, Софлу, Узун-кюпрю, Малгара, Шаркьой и пр. до Маркова стъпка.


Булевард Евлоги Георгиев в отсечката между Граф Игнатиев и Цар Освободител, вдясно се вижда стадион Юнак с паметника.

За паметника, който, поради липса на средства, не е още окончателно привършен и открит, са изразходени 220,000 лева. Сумата е била събрана от дарения на юнаци-легионери, от вечеринки и други забави, устройвани от Комитета, от по­мощи на юнашките дружества, от дарения на частни лица и др.

..........................


Юнашкият легион преди заминаването му за фронта, снимка: Изгубената България

Паметникът отдавна не съществува. Днес на неговото място има метростанция. Въпрос на чест и лично достойнство за всички столичани е да се преборят за възстановяването поне на скулптурната му част!


Източник на публикацията: http://stara-sofia.blogspot.com/2011/10/blog-post.html
Активен
S T B2
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 251


Профил
« Отговор #23 -: Декември 11, 2011, 23:29 »

Благодарности за всички публикувани тук  документи.   Добре е да се помнят и съхраняват някаде такива свидетелства на времето.  По този повод  и  от наблюдаваното от мен   из Борисовата градина и софийските улици бих искал да  споделя следното.
   На много места  имаше скулптури предполагам от чугун които изчезнаха в началото на 90те. В Борисовота градина изчезнаха мечетата от фонтана при "езерото с лилиите" (някога казваха "с рибките") Изчезна и сърничката(тя бе от бронз) на колелото с детски игри - до т.н. "тенис кортове на БСФС". С тази сърничка вероятно има десетки или стотици снимки на деца. Беше едно от любимите места за снимки на хлапетата. За изчезналите бюстове на бележити българи  или изкрадените букви под паметниците е излишно да говоря. .... За жалост такива паметници изчезнаха безследно и от вътрешни квартални градинки. Пред кафе-сладкарница феята изчезна каменната "фея".  В малкото затревено триъгълниче м/у "Ив. АсенІІ", и   "Янтра" (Или "Черно море"?)    до кино Влайкова изчезна бронзова фигурка на момче с рибка, от която струеше вода за фонтаче... и тя изчезна. 
   Може ли по някакъв начин, да популяризираме търсенето на фотографии които биха съхранили паметта за всичкото това богатство на София. Пък... кой знае... може някога, някой ден да ги възстановят макар и от цимент,  та да не се краде.... Плачещ
   
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #24 -: Декември 12, 2011, 15:26 »

В книгата "Пътеводител на София", издадена през 1935 г., срещнах следните данни:

"Право на безплатно лечение в държавните и общински лечебни заведения има всеки български гражданин, който установи със специално за случая свидетелство за бедност, издадено от общинското управление, че неговото материално състояние не надминава следните норми":


Численост на семейството                                                                           София,Пловдив Варна, Бургас, Русе      Други градове       Села
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Едночленно семейство     /собственик на недвижим имот до 120 000 лв/                                                                 /80 000/             /60 000/  
"  "                                                                                                                      12 000                                          9 000                 6 000
Двучленно   " "                                                                                                     18 000                                        14 000                 9 000
Три и четири членно " "                                                                                        24 000                                        18 000               12 000
Пет и повече членно   "  "                                                                                     30 000                                        24 000               15 000

Обикновен лекарски преглед тогава е струвал 20 лева. За сравнение, средната чиновническа заплата в страната е била около 2-3 хиляди лева месечно, като с нея често са се издържали цели семейства.                                                  
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Anamary
Гост
« Отговор #25 -: Декември 12, 2011, 21:26 »

Цитат на STB2:
Цитат
Може ли по някакъв начин да популяризираме търсенето на фотографии които биха съхранили паметта за всичкото това богатство на София. Пък... кой знае... може някога, някой ден да ги възстановят макар и от цимент,  та да не се краде....

В сайта на Пейо Колев "Изгубената България", за който е ставало дума и тук във форума, е събран богат архив от снимки. Той е много популярен и предполагам, че всяка изпратена снимка е добре дошла.

Рино, много впечатляваща статистика си открил! Когато фактите/цифрите говорят, ... и т.н.
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #26 -: Декември 17, 2011, 13:02 »

От сайта на проект "Непознатата София"


Славейковите дъбове




Поляна „Славейковите дъбове“ се намира в квартал “Лозенец”, градинката до бул. “Свети Наум”, малко под Семинарията.

Поляна „Славейковите дъбове“ е естествена среда на природни забележителности и е паметник на културата от национално значение. Мястото е зелена площ, разположена в софийския квартал “Лозенец” и е автентично наследство от известните писатели Петко и Пенчо Славейкови. Славейковият дъб е най-старото дърво в парка, то е на повече от 500 години. Петвековно дърво се намира на бул. „Свети Наум“.

Със заповед на Министерството на културата и туризма от 19 май 2005 г. “Дядо Славейковото място и дъбът на Пенчо Славейков” (както ги наричат хората) са обявени за паметник на културата от национално значение. Същевременно то е последната оцеляла част от старата дъбова кория на София – Курубаглар, поради което 300-годишните й дъбове са обявени за защитени природни обекти. Мястото е било градина на семейство Славейкови. Тук се срещат четворката от кръга “Мисъл” – Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров, д-р Кръстев, както и Мара Белчева, Боян Пенев и много други приятели и общественици. Именно тук Пенчо Славейков написва някои от най-известните си произведения. През всичките години от смъртта на Пенчо Славейков досега родът Славейкови настоява това място да бъде посветено на паметта на двамата поети.

Активен
Страници: 1 [2] Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: София « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!