Tyxo.bg counter Източна Германия - ............. години по-късно
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Октомври 23, 2017, 06:09

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Посетете и сайта http://de-zorata.de/blog
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  Песни и танци на народите  |  Тема: Източна Германия - ............. години по-късно 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: 1 [2] Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Източна Германия - ............. години по-късно  (Прочетена 10985 пъти)
BIAD
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 47


Профил
« Отговор #15 -: Август 08, 2011, 16:52 »


Филм на RTL за убийствата по българските граници по време на комунизма



Благодаря на Анамари....изгледах го....срам ме е!!!
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #16 -: Август 08, 2011, 18:35 »

Филмът може да се гледа тук (след кратка реклама):
Трудно е да се опишат чувствата, които бушуват...

Die Vergessenen - Tod, wo andere Urlaub machen

Забравените. Смърт там, където други отиват в отпуска

Активен
Anamary
Гост
« Отговор #17 -: Август 16, 2011, 09:08 »

От блога на Милен Радев: http://de-zorata.de/blog/







     

<a href="http://de-zorata.de/blog/wp-content/uploads/2011/08/0421-1024x964.jpg" target="_blank">http://de-zorata.de/blog/wp-content/uploads/2011/08/0421-1024x964.jpg</a>



Активен
Anamary
Гост
« Отговор #18 -: Август 18, 2011, 19:52 »

http://men.hotnews.bg/n/berlinskata-stena.13215.html

Берлинската стена

Преди 50 години, на 13 август 1961-а, започва изграждането на Берлинската стена, отделяща Западен Берлин от източната част на града и територията на ГДР. Стената бързо се превръща в символ на Студената война и разделението на Европа. При опити за нейното прескачане загиват общо 239 души, а 260 са ранени. Ето защо тя е наречена зоната на смъртта. Стената „пада” вечерта на 9 ноември 1989 г.

..............

Факти за стената:

43 км е дължината на стената в Берлин
3,6 м е височината й
155 км е цялата дължина на стената
239 души са убити при опит да я прескочат
260 са ранените
70 тунела са били прокопани под стената с цел бягство
5043 са успели да избягат (от тях 574 са войници)
3221 са арестувани близо до стената
302 наблюдателни кули са били използвани от източногерманските граничари, както и:
20 бункера
259 кучета






Günter Litfin е първата жертва на стената. Убит е през август 1961 г.




18-годишният Peter Fechter  може би e най-драматичната жертва на стената. Застрелян е на 17 август 1962 г. и е оставен да умре на улицата пред погледа на минувачите. Днес на това място има негов паметник.




20-годишният Chris Gueffroy е последната жертва. Убит е на 6.02.1989 г. – девет месеца и три дни преди падането на стената

2 семейства са избягали със самоделен балон




Стената през 1986 г. От западната страна всеки е можел да се приближи и да рисува върху нея.





26 юни 1963 г. Американският президент Джон Кенеди е в Западен Берлин и произнася репликата
Ich bin ein Berliner (Аз съм берлинчанин!)





Ханс Конрад Шуман (1942-1998) На 15 август 1961 г. (третият ден от изграждането) той е на 19 години и охранява стената, която е все още под формата на телена ограда. Фотографът от Хамбург Петер Лайбниг (1941-2008) прави фотоса на живота си и заснема скока на Ханс – може би най-силната визуализация на Студената война.





12 юни 1987 г. Американският президент Роналд Рейгън е в Берлин по повод 750-годишнината на града. В речта си пред Бранденбургската врата той казва: „Мистър Горбачов, отворете тази врата, махнете тази стена!”




10 ноември 1989 г.

Активен
Anamary
Гост
« Отговор #19 -: Ноември 26, 2011, 20:57 »

http://www.desebg.com/2011-04-30-05-03-10/458-2011-11-04-17-10-19

Бягство към свободата през комунистическата граница на НРБ    
Написано от Драгомир Иванов   




Травмите от източноевропейските диктатури остават за цял живот, а страхът още тегне върху щастливците, успели да избягат през Желязната завеса. Макар и повече от 20 години след падането на Берлинската стена, днес продължават да излизат неразказвани истории за стремежа към свобода, отприщващ невероятна смелост и изобретателност.

Сайтът Държавна сигурност.com представя една тях по материали от страницата на Федералния пълномощник за архивите на ЩАЗИ, www.bstu.de.



Волфганг и Гертруд след успешното бягство (дамата вляво).
Вдясно е австрийката, предоставила паспорта си за плана |
Снимка: BStU.de.


Австрийците Гертруд и Волфганг Фервюстер са женени от близо 40 години, но едва наскоро решиха да споделят част от биографията си, пазена в тайна десетилетия. Поводът бе пътуващата изложба на германската служба за архивите на ЩАЗИ (BStU), която през октомври гостува в Университета в Грац. Един ден уредниците са изненадани от двама посетители, които носят цяла чанта с исторически документи, снимки и предмети.

Семейството разказва как с помощта на фалшифицирани паспорти успява да се събере. В личната история централно място заема България, тъй като бягството се случва през българските граници по времето на комунизма.

Невъзможна любов

Волфганг Фервюстер е роден в австрийския Грац. В началото на 70-те години пътува като турист в ГДР. Там се запознава с 22-годишната Гертруд. Между двамата пламва любовта и те пожелават да се оженят. Мъжът е наясно с трудностите, но първо опитва по официалния ред. Пише до държавния и партиен ръководител на ГДР Ерих Хонекер, с молба да разреши на любимата му да се пресели в Австрия.

Както може да се очаква, отговорът е отрицателен. В типичния си арогантен стил гедерейските власти уведомяват „многоуважаемата госпожица”, че молбата не може да бъде изпълнена, но пък няма да има проблеми, ако австриецът поиска се пресели при нея в ГДР и дори да започне работа. Двамата осъзнават, че единственият начин е Гертруд да избяга. На помощ идват професионалните умения на Волфганг. Мъжът работи като словослагател и разбира от печатно дело, шрифтове, щампи, матрици и т.н. През лятото на 1973 г. той разработва доста рискован план, в който трябва да подправи печати от българската граница, за да може да изведе през нея източногерманката.

Волфанг взема истинския паспорт от своя близка приятелка-австрийка. Младата жена не само му помага, но по щастливо стечение на обстоятелствата външно прилича на Гертруд. Но освен в нея в конспирацията са посветени много малко хора – още един-двама близки.

Планът за бягство през комунистическа България

Планът на Волфганг е да влезе с автомобил в България, на път за Турция, където отива уж на почивка. Гертруд от своя страна се снабдява в ГДР с българска виза за туристическо посещение. В България тя трябва да се качи в колата на Волфганг и с австрийския паспорт (в който има фалшив входен печат от ГКПП Калотина) да мине като „австрийка” границата с Турция.

Проблемът е, че при влизане българските власти отделно отбелязват и броя на пътуващите в автомобила. Тоест австриецът трябва да пътува с още един човек. Негов приятел се съгласява и двамата австрийци пристигат в България. Спътникът на Волфганг слиза и веднага отпътува за родината си. Гертруд се качва при Волфганг и двамата поемат към Турция.

Волфганг вече е поставил фалшивия входен печат от ГКПП Калотина в австрийския паспорт на приятелката си. Видимо копието е толкова професионално, че днес австриецът се шегува, че изглеждало по-добре от оригинала.

В багажа си той носи печатните матрици, както и още варианти на шаблоните, в случай, че българите междувременно са променили щампите. В няколко малки флакончета австриецът е скрил и мастилата.

Пътуването към ГКПП Капитан Андреево двамата наричат „най-рискованата постъпка в живота си”. „Подобно приключение сплотява изключително силно. Въобще не си представяхме, че нещо може да се обърка”, казва семейството.

Промъкването през ГКПП Капитан Андреево

Волфганг е толкова смел, че решава доста рисковано да провери качеството на фалшификата си. Дава газ с реното си и веднага КАТ го спира за превишена скорост. Австриецът знае, че при проверката българските милиционери неизбежно ще огледат внимателно документите на пътниците. Тестът е издържан успешно, на самата граница - колкото и невероятно да звучи – никой не забелязва нищо нередно и Фервюстер минават бариерата без проблеми.

От Турция, където остават само ден, бегълците продължават към Гърция. Там се прехвърлят на ферибот за Италия и след няколко дни стигат благополучно в Австрия.

Премеждието дълго време оставя своя отпечатък. „После никога не пътувахме отново на изток. Не се осмелихме да идем дори и в Югославия”, казват Фервюстер.

Спомените за преживяното

Сега историята повторно оживява, когато виждат изложбата за ЩАЗИ в Грац. „Не искахме да вдигаме шум, нито пък да навредим на някого. Не ни интересува и медийното разгласяване”, обясняват двамата дългогодишното си мълчание.

„Освен всичко друго тогава фалшифицирах австрийски паспорт, което вероятно би било подсъдно”, добавя Волфганг.

Печатът от влизането в Гърция носи историческа дата – 13 август 1973 г. Това е 12-та годишнина от построяването на Берлинската стена.

За семейство Фервюстер преодоляването й се оказва изключителен късмет, но не и за стотици други източногерманци, заплатили желанието за свобода с живота си. Включително и по границите на България.

Сега, след 38 години, австрийците Гертруд и Волфганг искат да видят какво има за тях в архивите за ЩАЗИ. Двамата вече са подали молба за достъп до документите.


Двамата на ферибота от Гърция към Италия | Снимка: BStU.de.










Активен
Страници: 1 [2] Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  Песни и танци на народите  |  Тема: Източна Германия - ............. години по-късно « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!