Tyxo.bg counter Новини
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 21, 2018, 00:21

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Посетете и сайта http://de-zorata.de/blog
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  Актуални  |  Тема: Новини 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 [17] 18 Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Новини  (Прочетена 70726 пъти)
Anamary
Гост
« Отговор #240 -: Юни 17, 2012, 09:33 »



ДОБРО УТРО!

АВТОР: ГЕОРГИ ДЕЯНОВ

Ако позволите и лична позиция по протеста на „еколозите“, с който Вашият протест най-вероятно ще обмени много участници утре ( т.е. днес, когато ще опакаваме позорния съветстки паметник на НЕсвободата с българското и европейското знаме- бел. ivo.bg). . Въпреки че на пръв поглед са организирани по напълно различни поводи, и двата протеста са движени от стремеж за нормалност.

Добро утро!

Едно поколение се събуди недоволно за граждански живот. Последните дни крещи с дробове, изгарящи от болезнено нахлуваща свобода.
Ние сме недоволни, защото сме недоспали. Не, нас не можете да упоите с безумни турски сериали. Неудобно е, но не мислим чрез телевизор. Интернет предоставя безкрайно по-адекватно съдържание по поискване, репортерите ни са хиляди и непрестанно предават от мястото на събитието. Желанието ви да се видите и „разберете“ с „организаторите“ ни предизвиква смях. Най-страхотния ви кошмар се сбъдна – змеят на мнозинството има възможност да се самоорганизира. Спонтанно, стихийно, светкавично, ефективно. Без възможност за противодействие.

Сбъркахте с гората.

Връзката на българите с гората и планината е дълбока и магическа. Горите и планината винаги са били последното убежище на свободата. Селищата, равнините и реките ни са владени, но горите – никога. Какво очаквате от звяра на недоволното множество, поставено в безизходица? Инстинктът за самосъхранение ни изведе на площада. И този път е сериозно.

Опитахте се да ни излъжете и да си разпределите нашите гори, но не ви позволихме. Свирепо захапахме туловището на статуквото и откъснахме тлъсто парче лъжа. Бързо развиваме вкус, огладняваме за още. Озверяваме интелигентно.

Днес ще спасим горите си от Цеко Минев. Но цекоминевци, данчолазаровци, чорбаджиненовци са затиснали повсеместно нормалността. Не искаме смяната на едни елити с други. Не е важно кой управлява, важно е какви са правилата на играта. Радостни, жизнерадостни, поемаме глътка въздух. Нямаме бунтовен опит, но сме с ДНК на производители на революции. Живеем в интересни времена, днешната битка не се води в горите кой ще владее площада, а на площада за това кой притежава горите. Днес попречихме за горите. Обединихме се спряхме раздаването на поредната привилегия. Утре ще спрем друга. Вдругиден ще отнемем някоя. Протестът е принципен. Крещим против лъжата.

Отказваме да вярваме в Торбалан. Някакво неясно зло, някакво дорелигиозно същество, което е откраднало нормалния живот и го крие. Отказваме да вярваме в Дядо Коледа, батковци и други юнаци, които героично ще ни избавят от проблемите. Не, пичове. Тая приказка не струва.

Битката е различна и ние сме готови да я поведем. Тя не е срещу личности, защото те са второстепенни. Битката е срещу системата, която произвежда цекоминевци. Тя се крепи изключително на два стълба – привилегии и монополи. Против сме олигархичният елит да стои извън закона и да монополизира всички сектори на стопанството, политиката и обществения живот. На улицата сме срещу непрозрачното взимане на решения и разпределяне на порции зад завеси, на маса, по залез слънце и в обредни клубове. Против сме каквото и да било ограничаване на свободния достъп до възможности за реализация.

Привилегии и монополите се борят с прозрачност и състезание. Гласност и постоянна нетърпимост към престъпването на правилата, които всички сме се съгласили да спазваме. Правила, които облагодетелстват колкото се може повече хора и никога шайка олигарси за сметка на мнозинството. И състезание, състезание, състезание. Не е вярно, че преходът е завършил. На другия край трябваше да има благоденствие и върховенство на закона. А получихме сплескана от монополи и привилегии мизерна реалност. Борбата тепърва предстои.
Сега е по-сложно. Врагът не се разпознава лесно по шапката. Родителите ни не разбраха. Излъгаха ги самопровъзгласили се шамани с добро сценично поведение. Борбата е за смяна на правилата.

Но ние сме нови играчи. Прагматични. Адаптивни, жилави, интелигентни. Оцеляхме и сега идва нашето време. Работим, не очакваме подаръци. Енергични сме. Информирани. Свободолюбиви. Израснахме в смутно време, без авторитети за добро или зло. Полуизоставени. Не ни научихте да работим с компютри, сега сме сред най-добрите. Не ни научихте как да сме пълноценни граждани в отворено общество, но нямайте съмнение, че и в това ще сме отлични.

Ние сме децата на прехода. Децата, които ще осиновят родителите си и ще ги научат. Ние сме вече тук, порастваме, прибираме се. И сме се подготвили. Ние сме юристи – знаем правата си, когато ни арестувате. Не можете и законотворчески да ни лъжете, сами можем да напишем законите. Ние сме икономисти – знаем, че бедността се причинява от изкривяването на пазарното състезание от монополи и картели. Знаем как пълноценно да разпределим ресурсите си, да ги умножим и да подобрим организацията си. Ние сме солидарни – разбираме, че напредъкът идва само и единствено в състезание, в което печелят най-добрите, но опъваме защитна мрежа за тези от нас, които се спънат. Отговорни сме, няма да ги оставим. На ти сме с информационните технологии – използваме платформи за обмен на информация, новини, експертиза, опит в обеми и скорост, които не знам дали успявате да осъзнаете. Ние сме програмисти – ще създадем нови платформи и среда за организация против вашите монополи и привилегии.

Също сме и предприемчиви – виждаме къде и от какво имат нужда хората и сме готови да им го предоставим; създаваме нови нужди. Изобретателни сме – трябваше да станем. Ние говорим езици, черпим опит от приятели от други страни. Ние сме спортисти, готови сме да се състезаваме и сме убедени, че по-добрите трябва да спечелят в честно и отрито състезание. Пътуваме – общуваме активно, попиваме най-добрите практики и ги прибираме вкъщи. Често не ни позволявате да ги приложим. Но и това ще мине. Ние сме оператори и режисьори и ще направим каталог с безобразията ви. Ние сме 200 и няколко барабанисти. Ние сме утрешните ви лекари. Ние сме танцьори – танцуваме танца на протеста.

Ние сме историци, художници, учени, философи, арестанти, рекламисти, математици, ние сме родени от планината. Хора.
Ние сме внуците на Щастливеца, ние сме чисти, връзката ни с природата е важна и значима. Ние протестираме, защото знаем какво трябва да се промени и как. Заедно сме и сме наелектризирани от емоция, опиянени от победата и сме секси. Сега имаме още една причина да се будим сутрин.






Протестиращи се събират отново днес в 19:30 часа на Орлов мост при езерото Ариана, за да засадят цветя и заедно да направят плакати за предстоящите протести.

Поредната мирна акция отново се организира спонтанно във Facebook.

“Нека се съберем днес да си измислим и направим заедно плакати и да съживим настъпените цветя. Нека всеки да дойде и днес с по едно малко цвете в саксия за засаждане около Орлов. (Една от манипулациите на bTV беше да показва “стъпчените от природозащитниците цветя”.)”, – призовават повечето от заявилите, че ще участват.
Активен
slavimir genchev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 200


Профил
« Отговор #241 -: Юни 17, 2012, 22:20 »

Демократи срещу пса

<a href="http://slavimirgenchev.info/wp-content/uploads/2012/06/SP_B2931.jpg" target="_blank">http://slavimirgenchev.info/wp-content/uploads/2012/06/SP_B2931.jpg</a>

Групата за демонтаж на паметника на съветската армия в Княжеската градина не пропусна да отбележи по подобаващ начин датата 17 юни.  Преди година на този ден група художници изрисуваха като герои от американски комикси една от скулптурните композиции в основата на паметника и предизвикаха многопосочни, меко казано, емоции и реакции. Каквито и да са били намеренията на анонимните шегаджии, те поставиха под съмнение дълбоко охраняваната сакралност на обекта, наречен паметник на съветската армия, и отприщиха множество други инициативи, подчинени на една основна цел - демонтаж и преместване на друго място на символа на окупацията на България от съветската армия и на насилственото налагане у нас на комунистическата диктатура, довела от своя страна до съсипването на страната и до продължаващото й разсипване от същите просъветски и прококомунистически "елементи".

<a href="http://slavimirgenchev.info/wp-content/uploads/2012/06/SP_B2932.jpg" target="_blank">http://slavimirgenchev.info/wp-content/uploads/2012/06/SP_B2932.jpg</a>

<a href="http://slavimirgenchev.info/wp-content/uploads/2012/06/SP_B2933.jpg" target="_blank">http://slavimirgenchev.info/wp-content/uploads/2012/06/SP_B2933.jpg</a>

<a href="http://slavimirgenchev.info/wp-content/uploads/2012/06/SP_B2934.jpg" target="_blank">http://slavimirgenchev.info/wp-content/uploads/2012/06/SP_B2934.jpg</a>

<a href="http://slavimirgenchev.info/wp-content/uploads/2012/06/SP_B2935.jpg" target="_blank">http://slavimirgenchev.info/wp-content/uploads/2012/06/SP_B2935.jpg</a>

При днешната акция за разлика от предишната, когато с български знамена бе закрит позорният надпис, изразяващ несъществуващата признателност на българския народ към "армията освободителка", а знамената бяха разкъсани още същата вечер от безродни и продажни рублофилски ръчички, инициаторите сега опасаха с трикольора и със знамето на ЕС цялата основа на паметника. Така в продължение на цял час (с разрешение, поискано по надлежния ред от Столична община) демократите антистенисти (от стена - б.а.) бяха закрили гореспоменатия надпис и показаха за пореден път, че няма да се откажат да поставят въпроса с демонтажа на пса пред българските власти и Европа.

Трябва да е ясно на всички господа и другари, които днес също са недоволни от нещо и много се оплакват от дереджето на страната, че има хора, които ясно виждат топлата връзка между пса и българската трагедия.

Онези, които пазят ледено мълчание по тази тема; онези, които се преструват, че все едно нищо не е станало; онези, които балтавят, че не това бил големият проблем в момента (а кой момент няма общо с комунизма, другари, да ви питам аз?); онези, които яростно и с пяна на уста защитават пса като символ на победата (над кого, ако не над собствения им народ, насила наврян в затвора на комунизма, на текезесетата (в които комунисти избягваха да работят, понеже е трудно), хвърлен в лапите на безумната съветска индустриализация, съсипала и хората, и природата), да, нека те знаят, че "позицията" им е твърде прозрачна и е основана единствено на тяхната лична благорадност към съветския ботуш, на който те дължат личното си благополучие, независимо дали е малко, или голямо.

http://slavimirgenchev.info/?p=3159
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #242 -: Юни 17, 2012, 22:39 »

Още няколко снимки от днешното събитие:


фотография: DeZona









Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #243 -: Август 09, 2012, 00:34 »

Поредна великолепна победа над Германия. Да продължим така и срещу руснаците, на които има много да връщаме...

Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Anamary
Гост
« Отговор #244 -: Октомври 15, 2012, 08:17 »

БРАВО!!! Невероятна човешка дързост!!!



Баумгартнер скочи от ръба на Космоса!
http://www.dnevnik.bg/sviat/2012/10/14/1925558_baumgartner_skochi_ot_ruba_na_kosmosa_obnovena_v_2400/

Активен
S T B2
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 251


Профил
« Отговор #245 -: Октомври 29, 2012, 14:12 »

 Внимание!! Не отваряйте съобщение/я вав вашия СКАЙП, които започва с
" lol is this your new profile pic ?"
Това е вирус, който се разпространява по веригата от приятелите ви в скайпа. Предупредете вашите абонати/приятели на скайп- както направих аз при вас и в скайпа си
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #246 -: Октомври 29, 2012, 14:58 »

Много благодаря за предупреждението! Вчера го получих, слава Богу, не го отворих. Сега започвам известяването.
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #247 -: Ноември 16, 2012, 17:30 »

Оправдаха генерали за геноцида в Хърватия

Международният съд в Хага оправда двамата хърватски генерали Готовина и Маркач, обвинени за престъпления срещу човечеството и военни престъпления.Анте Готовина и Младен Маркач са оправдани на втора инстанция във Военния трибунал в Хага и ще бъдат освободени. На първа инстанция през 2011 г. двамата бяха осъдени на съответно 24 и 18 години затвор за геноцид и етническо прочистване в Хърватия след отделянето от Югославия през 1995 г. Трибуналът смята, че няма никакви доказателства по обвинението на двамата 57-годишни генерали, считани за отговорни за избиването на етнически сърби при конфликта за връщането на областта Крайна в Хърватско, съобщава ВВС. Магистратите в Хага смятат, че заповедта на Готовина и Маркач за обстрелване с гранати на Обровац, Грачач, Книн и Бенковац за време на войната в Хърватия не е било незаконно и не са извършили престъпление.
 
Маркач и Готовина приеха без никаква емоция решението на съда. Поддръжниците им в залата обаче реагираха бурно и няколко минути са прегръщаха и поздравяваха взаимно. Хиляди хървати наблюдаваха процеса на живо и на огромни екрани на централния площад в Загреб. По време на войната в Хърватия (1991-1995) Готовина ръководеше операция „Буря“, която целеше отвоюването на самопровъзгласилата се република Сръбска Крайна, един от последните пунктове на съпротива, държани от хърватските сърби през 1995 г. „Става дума за двама невинни", заяви след обявяването на решението хърватският премиер Зоран Миланович. „Това обаче не означава, че войната не беше тежка, кървава и справедлива. За онези, към които Хърватия има грехове, дългът към справедливостта ще се изпълни. Това не трябва да се забрави. Готовина и Маркач, благодарим ви, че направихте толкова много за Хърватия. Това трудно ще се обясни на семействата”, обяви Миланович.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #248 -: Ноември 22, 2012, 21:28 »

http://www.reporterbg.com/index.php?id=52041
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
S T B2
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 251


Профил
« Отговор #249 -: Ноември 23, 2012, 13:25 »


А!? Това ли е причината за напускането на Европарламента от  Емил Стоянов?
http://www.facebook.com/photo.php?fbid=3466440038116&set=a.1366414178782.44636.1784490290&type=1&ref=nf
Когато ПС напусна активният политически живон в РБ, дни след това ЕСтоянов стана евродепутат.    Сега обратното.  Ясно е, че по някакъв начин и двамата зависят от Герб.  Шокиран   Така че ПС няма къде да ходи и "ще приеме".
  А изказването на председателя на СДС - Кабаиванов, че ПС не е знаел, е смешно и отчайващо елементарно. То човек се пита като го номинират за общински съветник , камо ли за КС. Кой би повярвал? Що за политик и интелект има този човек щом прави такива глупави изказвания?
Активен
S T B2
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 251


Профил
« Отговор #250 -: Ноември 23, 2012, 22:51 »

Радвам се, че сгреших в оценката , че Петър Стоянов "няма къде да ходи" и намери решение да излезе сух от наприятната ситуация, в която щеше да накисне, и себе си и СДС!   Намигване
  
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #251 -: Ноември 25, 2012, 14:34 »

Conservapedia - новата консервативна Уикипедия.

http://www.conservapedia.com/Main_Page
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Радомир
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 80


Профил
« Отговор #252 -: Януари 19, 2013, 22:10 »

http://www.euronews.com/nocomment/2013/01/19/bulgaria-the-leader-of-movement-for-rights-and-freedom-escapes-an-assassination/

Цитат:
"В Евронюз ние вярваме в интелигентността на нашите зрители и смятаме, че мисията на един новинарски канал е да представи фактите, без становище или пристрастия така, че зрителите да могат да си съставят собствено мнение относно световните събития.
Също така мислим, че понякога картините нямат нужда от никакво обяснение или коментар, и затова създадохме No Comment и сега No Comment TV: да покажем света от различен ъгъл."
Активен

Знам колко много не знам. СОКРАТ
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #253 -: Февруари 01, 2013, 09:55 »

В новия брой на възстановения вестник "Демокрация" - много интересно интервю с Цвета Трифонова, посветено на книгата й за Георги Марков и на някои други злободневни въпроси.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Anamary
Гост
« Отговор #254 -: Февруари 11, 2013, 23:31 »




http://www.kultura.bg/bg/article/view/18965

Размисли за основите на правото
Реч на папа Бенедикт XVI пред германския парламент

В периода 22 – 25 септември 2011 г. в Германия на официално посещение бе Римският папа Бенедикт XVI. По време на визитата си той подчерта, че Църквата не се нуждае от реформи и модернизация в отговор на искане на Централния комитет на католиците в Германия за ръкополагане в свещенически сан на женени мъже, за възможност разведените двойки да се причастяват, за по-голямо участие на жените в църковните служения. Посещението бе съпровождано от протестни акции, в това число 80 депутати бойкотираха изказването на папа Бенедикт XVI в Райхстага и взеха участие в демонстрациите пред Бранденбургската врата. От гледна точка на интелектуалния елит, обаче, речта на папата пред парламента, произнесена на 22 септември, предизвиква голям интерес. Тя бе приета като продължение на дългия спор за идентичността на Европа, за основите на демократичната държава и на човешките права. Тук предлагаме речта на вниманието на читателите.

 

Сърце разумно – размисли за основите на правото

Господин президент на Федералната република,

Господин президент на Бундестага,

Госпожо канцлер,

Дами и господа членове на парламента,

За мен е чест и голяма радост да говоря пред толкова почтена аудитория, пред парламента на моята родна Германия, който, бидейки демократично избрано представителство на народа, се събира тук, за да работи за благото на Федерална република Германия. Бих искал да благодаря на Президента на Бундестага за поканата да направя това обръщение и за добрите приветствени и признателни думи, с които той ме посреща. В този момент се обръщам към вас, уважаеми дами и господа, като ваш съотечественик, който през целия си живот е съзнавал тясната връзка с родната Германия и е наблюдавал делата й с неотслабващ интерес. Въпреки това, поканата беше отправена към мен като към Римски Папа, Епископ на Рим, който носи височайша отговорност за католическото християнство. С тази покана вие признавате ролята, която играе Светият престол като партньор сред общностите на народите и държавите. Като изхождам от международната отговорност, която лежи върху мен, бих искал да предложа на вашето внимание някои мисли за основите на свободната правова държава.

Позволете ми да започна разсъжденията си за основите на правото (Recht) с кратка история от Свещеното писание. В Трета книга, Царства, става дума за това, че след като младият цар Соломон се възкачил на престола, Бог му предложил да иска от него, каквото си пожелае. И какво е можел да поиска младият владетел в такъв важен момент? Успех, богатство, дълголетие, победа над враговете? Царят не избрал нито едно от тези неща. Вместо това, той си поискал сърце разумно, за да съди Божия народ и да различава доброто от злото. В тази притча Библията ни казва кое в крайна сметка трябва да бъде най-важното за един политик. Основен критерий и мотивация за дейността му трябва да бъде не успехът и още по-малко материалната изгода. Политиката трябва да бъде стремеж към справедливост, което означава, че тя трябва да установи фундаменталните предпоставки за мирно съществуване. Естествено, политикът винаги ще се стреми към успех, иначе той няма да има възможност да води ефективна политика. И все пак, успехът трябва да бъде подчинен на критериите за справедливост, на волята за правилни решения и на разбирането на закона. Успехът може да се превърне в съблазън и да открие път към извращаване на закона, към унищожаване на справедливостта. „Махнете справедливостта – и какво тогава ще представлява държавата, ако не шайка разбойници?”, както веднъж беше отбелязал Свети Августин. Ние, германците, от собствен опит знаем, че това не са празни думи. Ние видяхме как властта се отделя от правото, как започва да му се противопоставя и да го разгромява, превръщайки държавата в инструмент за унищожаване на правото – във високо организирана банда разбойници, представляващи заплаха за целия свят, тласкащи го към ръба на пропастта. Да служи на справедливостта и да се бори срещу надмощието на несправедливостта е и ще бъде фундаментална задача на всеки политик. В определен момент от историята, когато човек придобива власт, която по-рано той изобщо не е можел да си представи, тази задача придобива първостепенна важност. Човекът може да унищожи света. Той може да манипулира природата си. Той може, ако ми позволите така да се изразя, както да създава човешки същества, така и да отрича човечността у човека. Как точно да разберем кое е справедливо? Как да различим кое е добро, а кое – зло, къде е истинското добро и къде е онова, което само изглежда праведно? И днес молбата на Соломон си остава най-важният въпрос, който стои пред политиците и политиката.

За повечето въпроси, които трябва да се регулират със закони, достатъчен критерий може да бъде подкрепата на мнозинството. И все пак, очевидно е, че по основополагащи въпроси на правото, които пряко засягат достойнството на човека и човечеството, принципът мнозинство гласове не е достатъчен: всеки, който заема отговорна позиция, трябва лично да се опита да намери критериите, които да спазва при формулирането на законите. През ІІІ век сл. Хр. известният теолог Ориген дава следното обяснение за неприемането на определени правови системи от страна на християните: „Да допуснем, че някой е попаднал при скитите, които имат нечестиви закони, и като няма възможност да избяга оттам, той ще е принуден да остане да живее при тях. Този (човек), в името на истинния закон, който от своя страна представлява беззаконие за скитите, би могъл, използвайки разумни доводи, да се обедини с хората, които имат същите схващания като него, макар и те да са нарушение на законния ред от гледна точка на скитите”.

Именно подобна убеденост бе движещата сила на съпротива срещу нацисткия и другите тоталитарни режими, като с това оказа огромна услуга на справедливостта и на човечеството като цяло. За тези хора беше несъмнено и очевидно, че действащият закон всъщност е противозаконен. Но когато нещата опират до решения на демократичен политик, въпросът какво в този момент съответства на закона на истината, кое в действителност е справедливо и може да бъде прието като закон, не е толкова очевиден. Когато става дума за по-дълбоки антропологични проблеми, отговорът на същия въпрос напълно престава да бъде ясен и разбираем. Въпросът как да разберем кое в действителност е справедливо, за да послужим по този начин на правосъдието при изковаването на законите, никога не е бил прост, а днес - предвид увеличаването на нашия ресурс от знания и възможности, стана още по сложен.

Как да разберем кое е справедливо? В исторически план правовите системи почти винаги са се опирали на религията: решенията какво трябва да бъде законно в света на хората винаги са се вземали с поглед, обърнат към божеството. За разлика от другите големи религии, християнството никога не е предлагало на държавата и на обществото закон, основан на Откровението. Напротив, то е посочвало природата и разума като истинни източници на закона – и хармонията на обективния и субективния разум, която, естествено, предполага, че и двете сфери произхождат от творческия разум на Бога. По този начин християнските теолози са се мислели в единство с философското и юридическото течение, което започнало да се оформя през ІІ век пр. Хр. През първата половина на това столетие социалният естествен закон, разработен от стоиците, попаднал в ръцете на големите учители на римското право. В резултат на този досег възникнала и юридическата култура на Запада, която е била и продължава да бъде от изключително значение за юридическата култура на цялото човечество. Този дохристиянски съюз на правото и философията отваря пътя, през който да можем да преминем през християнското Средновековие и юридическите течения от епохата на Просвещението и да достигнем до провъзгласяването на правата на човека и приемането на Основния закон на Германия през 1949 г. В този закон нашата нация се обявява за привърженик на „ненакърнимите и неотменими права на човека като основа на всяко човешко сдружаване, на мира и на справедливостта в света”.

За развитието на закона и за развитието на човечеството е било изключително важно християнските теолози да отхвърлят религиозното право, свързано с политеизма, и да застанат на позициите на философията, да признаят природата и разума в тяхната взаимовръзка като универсален действен източник на закона. Тази крачка вече е била направена от апостол Павел в посланието към римляните, в което той пише: „защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон; че делото на закона е написано в техните сърца, за което тяхната съвест свидетелствува...” (Рим 2; 14-15) Тук виждаме две фундаментални концепции за природата и съвестта, където съвестта е не друго, а разумното сърце на Соломон, разум, отворен за езика на битието.

До епохата на Просвещението, до момента на провъзгласяване правата на човека след Втората световна война и на разработването на нашия Основен закон тази концепция е обяснявала същността на нашето законодателство. Но през последните петдесет години ситуацията се промени по възможно най-драматичния начин. Идеята за естествения закон днес се възприема като чисто католическа доктрина, която не си струва да се обсъжда в некатолическа среда. Някои смятат за срамно да я споменават. Позволете ми накратко да опиша как възникна тази ситуация. Това стана главно поради налагането на тезата, че между „съществуващо” и „подобаващо” има непреодолима пропаст. „Подобаващото” никога не произтича от „съществуващото”, тъй като те се намират на съвсем различни плоскости. Причината за утвърждаването на тази гледна точка е в това, че позитивисткото схващане за природата стана на практика общоприето. Ако природата – както казва Ханс Келзен – се разглежда като „съвкупност от обективни дадености, свързани от причинно-следствена връзка”, от нея наистина не може да се изведат никакви етични импликации. Позитивистката концепция за природата като нещо изключително функционално – точно така я виждат естествените науки – не може да изгради мост към етиката и закона, тя е способна да дава само чисто функционални отговори. Същото се отнася и до разума: позитивистите смятат, че само истинският научен разум може да бъде признат за разум. Според тази концепция всичко, което не може да бъде верифицирано или фалшифицирано, е извън сферата на разума в тясното разбиране за него. Следователно, етиката и религията трябва да бъдат отнесени към областта на субективното, те са външни по отношение на разума в тесния смисъл на думата. Там, където позитивисткият разум доминира и изключва всякакви алтернативи – а точно това става в нашето обществено съзнание – там се изключват и всички класически източници за получаване на знания за етиката и закона. Това е драматична ситуация, която засяга всекиго и изисква незабавно обществено обсъждане. Основната цел на изказването ми е да отправя настойчива покана тези дебати незабавно да започнат.

Позитивисткият подход към природата и разума, позитивисткият светоглед, като цяло, е едно от най-важните измерения на човешките знания и възможности, без които в никакъв случай не можем. Но сам по себе си, той е недостатъчен, за да обхване изцяло човешкия живот във всичките му измерения. Там, където позитивисткият разум смята себе си за единствена изчерпваща култура, там, където той понижава всички останали сфери до статуса на субкултури, позитивизмът принизява човека, заплашва човечността му. Като казвам това, имам предвид Европа, където се полагат координирани усилия за признаването на позитивизма като обща култура и обща основа на законодателството; по този начин всички останали прозрения и ценности на нашата култура се понижават до равнището на субкултура. В резултат на сравняването на Европа с други култури в света тя се оказва в ситуация на липса на култура, в ситуация на вакуум, който различни екстремистки и радикални движения се опитват да запълнят. В своята самопровъзгласена изключителност позитивисткият разум, непризнаващ нищо друго, освен функционалността, прилича на железобетонен бункер без прозорци, в който осигуряваме автономно осветление и автономни атмосферни условия, като не желаем повече да ги получаваме от Божия свят в цялата им пълнота. И все пак, не можем да скрием от себе си факта, че дори в този изкуствен свят ние пак черпим тайно материал от Бога, а после го преработваме в наши собствени продукти. Трябва отново широко да разтворим прозорците, трябва отново да видим безкрайния свят, небето и земята и трябва да се научим правилно да се възползваме от тях.

Но как да го направим? Как да намерим път към този безкраен свят, как отново да разкрием широката панорама? Как именно разумът може отново да намери истинското си величие, без да изпада в ирационалност? Как природата може отново да се утвърди в цялата си същност и пълнота, с всичките си потребности, с всичките си директиви? Бих искал да припомня едно събитие от неотдавнашната политическа история. Надявам се, че няма да бъде изтълкувано превратно и няма да провокира твърде едностранчива полемика. Смятам, че появата на екологичното движение в германската политика през 70-те години на ХХ век, ако и да не беше разтваряне на прозореца, беше и си остава молба за чист въздух, която не бива нито да се игнорира, нито да се отхвърля единствено заради това, че твърде много неща в нея са смятани за ирационални. Младите хора започнаха да осъзнават, че нашите отношения с природата са увредени. Те разбраха, че материята не е просто материал, с който можем са се разпореждаме всячески, те разбраха, че земята има свое собствено достойнство и ние трябва да спазваме законите й. Като казвам това, не ратувам за нито една политическа партия – дори не съм си го и помислял. Ако нещо в нашите взаимоотношения с реалността не е както трябва, всички трябва сериозно да се замислим върху това. Сякаш ни се подсказва, че самите основи на нашата култура трябва да бъдат преразгледани.

Позволете ми малко по-подробно да се спра на въпроса. Важността на екологията е безспорна. Трябва да се вслушваме в езика на природата и съответно да реагираме. Но има един момент, върху който искам да акцентирам и който днес като цяло се игнорира: има също и екология на човека. Човекът също има природа, която трябва да се уважава и която той не може да манипулира по свое желание. Човекът не е просто самосъздаваща се свобода. Той е интелект и воля, но също и природа; и волята му е правилно разгърната само когато уважава природата си, вслушва се в нея и се възприема за този, който е всъщност – който не се е създал сам. Само така и по никакъв друг начин не може да се реализира истинската човешка свобода.

Нека се върнем на фундаменталните понятия „природа” и „разум”, с които започнахме. Големият привърженик на юридическия позитивизъм Келзен през 1965 г. – на 84-годишна възраст – се отказа от дуализма на „съществуващото” и „подобаващото” (обнадеждава ме фактът, че рационално мислене е възможно и на 84-годишна възраст!). Преди това той твърдеше, че нормите могат да възникват единствено като резултат от волята. Затова, както смяташе Келзен, природата може да съдържа норми само ако там волята вече ги е заложила. Но това, по думите му, би предполагало съществуването на Бог-Творец, чиято воля е проникнала в природата. „Всякакви опити да се дискутира истинността на това вярване са напълно безсмислени” – пише той. Нима? – питам аз. Нима е безсмислено да се разсъждава дали действително обективният разум, проявяващ се в природата, не предполага творчески разум, Creator Spiritus?

Тук на помощ трябва да ни се притече културното наследство на Европа. Убедеността в съществуването на Бог-Творец позволи развитието на идеята за правата на човека, идеята за равенството на всички хора пред закона, признаването на неприкосновеното достойнство на всяка отделно взета човешка личност и утвърждаването на отговорността на човека за действията му. Нашата културна памет е формирана от тези рационални прозрения. Да я игнорираме, да виждаме в нея преди всичко миналото, значи да разчленяваме културата си, да я лишаваме от цялостност и единство. Културата на Европа е родена от срещата на Йерусалим, Атина и Рим, от срещата на монотеизма на Израил, философския разум на гърците и правната мисъл на Рим. Тази тройна среща е определила вътрешната идентичност на Европа - със своята осъзнатост за отговорността на човека пред Бога, с признаването на неприкосновеното достойнство на всяка конкретна човешка личност, тя е утвърдила критериите на закона. Опазването на тези критерии е наша задача в дадения исторически момент.

Възкачвайки се на престола и поемайки на плещите си огромна отговорност, младият цар Соломон получава правото да поиска всичко, което пожелае. Какво би било, ако сега ние, днешните законодатели, също бихме могли да поискаме, каквото си пожелаем? Какво бихме поискали? Мисля, че дори днес не можем да искаме нищо повече от едно разумно сърце – от способността да различаваме доброто от злото и така да установяваме закона на истината, да служим на справедливостта и на мира.

Благодаря ви за вниманието.
Активен
Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 [17] 18 Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  Актуални  |  Тема: Новини « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!