Tyxo.bg counter Таланти
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Декември 18, 2017, 22:16

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Архивът на "Де зората" (юли 2006 - февруари 2010) е тук: http://de-zorata.de/sites/forum
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  "Не хлебом единим жив человек..."  |  Кино, музика, литература, театър...  |  Тема: Таланти 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: 1 2 3 4 5 [6] Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Таланти  (Прочетена 53305 пъти)
Anamary
Гост
« Отговор #75 -: Януари 20, 2012, 16:06 »

Горещо препоръчвам:


Покана от Румен Александров:

Юбилеен концерт 25 години Alexandroff Ragtime Band


1 февруари 2012 г.         19:00 до 21:30          Клуб "Студио 5", НДК, вход А3

   
В концерта участват много от колегите, с които сме свирили през годините. Ще отдадем заслужена почит на тези, които ни напуснаха - Светозар Русинов - бате Заре и Юлиян Янушев - Батето.

Румен Александров - банджо
Невилиян Гемижев - кларинет
Десислава Тилева - вокал
Мери Начева - вокал
Стойко Раднев - тромпет
Генчо Въртовски - тромпет
Владимир Славчев - тромбон
Венилина Малинова - пиано
Димитър Узунов - туба
Николай Енев - туба
Николай Темнисков - туба

Със специалното участие на г-жа Светла Гостева - вокал

Вход 7.00 лв. Билети - http://clubstudio5.com/
За резервации 02 / 963 12 54


Активен
Anamary
Гост
« Отговор #76 -: Февруари 21, 2012, 21:38 »

37-та национална изложба на карикатурата: Любомир Михайлов









Активен
Anamary
Гост
« Отговор #77 -: Юни 06, 2012, 19:14 »



Лодката



Гора от мисли



Маслиново дърво



Огнено


ГАЛЕРИЯ “ЛИК” представя

ЛУЧИА ПЕТКОВА

С Изложба живопис (масло) - от 6 юни до 26 юни 2012 г.
Откриване на 6 юни /тази сряда/ от 18:30 ч.

Отзиви:  Художественият критик А. Стивала,
споделя за нейната живопис:


„Букет от жива светлина, избликнал в дърво или приютен в няколко лодки, в безкрайно, като небе море, което прелива от цветовете на трептяща светлина,извън рамките на общоприетото...
Пластика на рисунък, който пренася традицията на големите артистични школи, но и концентрира силата на маслената живопис по един нов, различен, и дълбоко модерен начин. Близка до природата на светлината – това е живописта на Лучиа Петкова.”



Изкуствоведката Грета Хейвърс отбелязва:

„Експресивен, спонтанен стил, обобщавщ мащабно класически и импресионистичен подход. Живописта на Лучиа Петковa изненадва
със смелото цветово присъствие.”



Лучиа Петкова е родена в гр. София, 1985 г. [....] Първите й опити в изобразителното изкуство са от ранна възраст. Детска рисунка на Лучиа е публикувана и премирана от UNICEF. Възпитаничка на Колежа за изобразителни изкуства “Etobicoke School of the Arts”в Торонто, Канада;

Общи художествени изложби:
„Spectrum gallery” – Торонто, Онтарио
“Еnvers and Chapin Gallery” – Монтреал, Канада
“Progressive Editions fine arts” – Бъфало, САЩ
„PE fine arts” – Ню Йорк, САЩ

Освен художник, Лучиа е психолог, преводач и автор. Преводач-консултант е на първото в България библиографско
изследване за живота и творчеството на Джек Лондон – публикувано в книгата „Джек Лондон - Морякът от Оклънд” – 2008 г.
Част от изследванията и обзорните й статии, са посветени на темата: „Религиозно-екзистенциален дискурс при възприятие на 18 картини за мадоната и младенеца” към „НБУ” (2005), и на „Мотивационни и емоционални аспекти на Аз-а” (2008). Кратките й студии за ритуала на чаената церемония - „Чайната церемония” и студията за ритуала на сватбения обряд – „Традиции и сватби” – от културната поредица ”Век XXI”, впечатляват с оригинален научен подход и своебразен
изследователски прочит.

Есето й върху студията на Jorgen Dines Johansen на тема “A semiotic definition of literary discourse” („Семиотична дефиниция
на литературния дискурс”), е радушно прието от колегите в Югоизточноевропейския център за семиотични изследвания.
Лучиа има професионален опит и като ПР и арт консултант на „Петков Арт студио” в Торонто и в България.
Награди:
- Почетен член на „Father John Redmond Honor Society”
за отличен успех.
- Първенец на випуск – 2000 г., Торонто, Канада – медал,
грамота и почетен плакет;
-Награда за конкурс по живопис за млади художници –
2002.,Торонто, Канада
-Награда на конкурса за млад художник в галерията
„Lakeshore art gallery ON” – 2003.
-„Психология”, Хуманитарни науки.
-----------------------------------
Галерия “ЛИК” ул “Лайош Кощут”№37 тел: 02-470-1234 www.gallery-lik.com
Работно време: от 11. 00 ч. до 19. 00 ч. – (от Понеделник до Събота)

Активен
Anamary
Гост
« Отговор #78 -: Септември 08, 2012, 08:20 »

Валери Попова - прекрасна и незабравима...

Valerie Popova - Ave Maria - Otello

<a href="http://www.youtube.com/v/7VGPcqrySP0?version=3&amp;amp;hl=bg_BG" target="_blank">http://www.youtube.com/v/7VGPcqrySP0?version=3&amp;amp;hl=bg_BG</a>



J. S. Bach, Matthäuspassion - "Aus Liebe" Valerie Popova - soprano, Dobrin Petkov - conductor

<a href="http://www.youtube.com/v/uKK_ewO5fVM?version=3&amp;amp;hl=bg_BG" target="_blank">http://www.youtube.com/v/uKK_ewO5fVM?version=3&amp;amp;hl=bg_BG</a>
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #79 -: Ноември 12, 2012, 22:40 »


Активен
Anamary
Гост
« Отговор #80 -: Ноември 12, 2012, 22:44 »

Магия, наречена творчество. Вълшебство, пропито със слънчевата усмивка и чудесното излъчване на авторката, художничката Лиляна Найденова.
















Световноизвестният виолончелист проф. Стефан Попов, удостоен с една от най-престижните музикантски награди на нашето време, „Кавалер на виолончелото”, ученик на проф. Мстислав Ростропович.





Цигуларят Ангел Станков - първият български музикант с орден от Елизабет II.

Активен
slavimir genchev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 200


Профил
« Отговор #81 -: Декември 14, 2012, 10:16 »

"Излагация" от класа




Тази студена декемврийска вечер (13 декември 2012 г.) в Централния дом на архитектите - София, арх. Белчо Дончев разкри второто си "аз" - този път на поет, представяйки пред многобройна публика от близки, приятели и почитатели на поетичното слово стихосбирката си „В режим на оцеляване".





Както самият Белчо бе заявил в поканата си за премиерата, искал да се "изложи" по подобаващ начин. В публичната "излагация" много качествено и достойно се включиха Иво Инджев и Любомир Перчемлиев,





който прочете артистично емблематични за поета Белчо стихотворения. Това, че те се харесаха на присъстващите, които ги изпращаха с бурни аплодисменти, не се държеше на актьорския прочит (иначе достатъчно професионален), нито на приятелско куртоазно отношение, а на нещо съвсем простичко: защото са талантливи, художествени, истински и емоционално въздействащи.





Няма да кажа искрени - и не защото Оскар Уайлд е написал, че най-лоши са искрените стихове, а защото в "тази работа" са важни истинността и талантът, който превръща истинността в поезия, а не просто в изразяване на чувства, мисли и идеи в стихотворна форма, на каквото сме свидетели днес - и то в апокалиптични размери.
„В режим на оцеляване" съдържа стихотворения, писани от 1982 г. до наши дни. Подредени са хронологично, което означава, че Белчо Дончев не мирясва и че не е прописал едно време само заради бягството от социалистическата реалност, а защото поетичното му "аз" го е принуждавало да си каже думата.
Явно поради привидната си достъпност,  Словото първо падна в "жертва" на демократизацията. Мнозина решиха, че "поезията - това е много просто". Но подир дългото мълчание или пустословното каканижене на соцреалистически език, дойде ред на употребата на думите с техните истинските си значения. Думите, "измъчвани в казармениите плацове" (Христо Фотев) на социалистическия реализъм, бяха изпразнени от съдържание, деформирани до неузнаваемост, превърнати в  заложници на класово-партийния подход и на марксистко-ленинската "естетика".

Ето защо не бе и не е случайно, че стремежът след т. нар. демократични промени е именно в това: нещата да се върнат по местата им (в най-широк смисъл), а думите - да възстановят своите същини, своя първичен смисъл и заряд. Няма вече кой да охранява и монополизира Словото и да го пази от "посегателства" на "непрофесионалисти". Няма запазени територии, охраняеми позиции, "заплюто" пространство за когото и да било. Елейните или дори умерено критични (доколкото цензурата дозволяваше това) стихоплетства за социалистическото строителство, живот, бит и душевност умряха скоропостижно заедно със системата, въпреки че авторите им така и не искат да повярват в присъдата на времето.

Толкова по-зле за тях! Въпреки че те упорито продължават да стихоплетстват, не отстъпвайки по нищо на армията от нови словоблудци, които по свой, "демократичен" начин издевателстват днес над беззащитния език. Но това е дълга тема...

Когато животът е истински и когато думите са употребени честно и със своите истински значения, без шикалкавене и тарикатлъци, се явява Нейно Величество Поезията. И това с пълна сила важи за поезията на Белчо Дончев, което може много лесно да се провери - с нейния прочит.

...............................................................

 ЧОВЕК ОТ НАРОДА

 Аз гледам отгоре как нейде далече

там пуши ли пуши завода -
и сутрин го гледам, и гледам го вечер -
нали съм Човек от народа!  
И къща, и вила, и служба си имам,
и куче от чиста порода,
колата – държавна, държавен бензина,
нали съм Човек от народа!

За мене не вáжат всеобщи закони,
за мен се запазва природа.
Аз крача напред , който може – да гони -
та аз съм Човек от народа!

Когато потрябва, комуто е нужно,
аз пея хвалебствена ода
и после разказваме с него задружно
как сме дошли от народа.

И мойте дечица, които играят
ей - там, на небето под свода,
те малки са още, но вече си знаят -
и те са Деца от народа!

Човекът към мен тъй сервилен и мек
е Човек на Човек от народа,
а този край него пък, той е Човек,
на Човек на Човек от народа!

Аз давам на тях, те дават на мен,
изгода се среща с изгода.
Ех, как е красиво в свят така подреден
да бъдеш Човек от народа!  

КВАДРАТНО  

Със плахи крачки, в строя, подир Другарка млада,
аз влизам, първолаче, в квадратна, жълта сграда.
Във нея всичко светло, уютно и приятно,
прозорци, стаи, маси – всичко е квадратно.  
Прекарвам в тази сграда година след година
с уроците квадратни, с квадратна дисциплина.
Отпред, от към дъската, като от пчелна пита,
квадратни правилата, в квадратен ред излитат.

И ако има мисъл на Принципа обратна,
веднага правилата превръщат я в квадратна.
И мозъкът ми влиза в квадратната си форма.
За мен квадратът става стандарт, всеобща норма.

След туй, в квадратна стая, в апартамент квадратен,
живея си в комплекса извън града запратен –
напред, наляво, в дясно, прилежно, акуратно,
живея си стандартно и винаги квадратно.

Докато най – накрая, аз знам, напред с краката,
самият аз ще влезна в устата на квадрата...

А ако някой някога света е с нещо слисал,
това било е само със неквадратна мисъл...

1983 г.

---------------------

В СТРАНАТА СЪС РАЗМЕР ЧОВЕШКА ДЛАН  
В страната със размер  човешка длан,
доскоро свита във червен юмрук,
объркан, ала не разколебан,
захвърлил петолъчка, сърп и чук,
живея днес – внезапно обкръжен
от множество новородени пръсти.

Един от тях отново е червен,
макар че почна в църква да се кръсти.

А тази длан е тежкия ми кръст,
във тази длан човешка съм роден,
със тази длан измервам своя ръст,
за разлика от онзи пръст червен
отново обявяващ – “Пак съм тук!
Пак моят път е верен и победен!”

Навярно бих повярвал, че е друг,
ако не беше откровено среден !

1991 г.

ХЕЙ, ПРИЯТЕЛ !
Хей, приятел, живял ли си сам?
Мимо теб да се трупат снежинки,
да заспиваш на петстотин грам
и при этом - на доста годинки?

Хей, приятел, Великата Русь
като някаква зла орисия
все се пречка по пътя ми. Пусть!
Аз поетому начал да пия!

Хей, приятел, не е за пари.
Просто тука ме сброси съдбата.
И видел я такива игри,
че в два слов - закружилась главата!

Хей, приятел, защо ми е враг?
И защо тук намесилась мафия?
Я хотел жизнь прожит - просто так.
А иначе мне, бляд, эпитафия!

Хей, приятел, не надо нам драм.
Аз в такива игри не играю.
Просто надо по петстотин грам
и пора. Тоест, я засыпаю…

07.02.1998г.  Русия - Екатеринбург

------------------

АКВА НУДА

Дишам бавно, дишам трудно,
Сякаш става нещо.
Хладно е. И нищо чудно,
че е тъй горещо.  
Някъде запират думи,
като кост на гърло.
Шумолят далечни друми.
Пие ми се върло.

Попоглеждам циферблата -
как вървят стрелките.
Не очаквам непозната.
Време е да спите.

Аз доливам си ракия,
пия, разсъждавам.
Късно ми е да си лягам.
Рано е да ставам.

А животецът се ниже
вечно горе - долу.
Горе - някой да ме стриже.
Долу си е голо.

Дишам бавно, дишам трудно,
дишам по принуда.
Важното е да не лудна.
С поздрав:
Аква Нуда.  

1999 г.  

КОГАТО БЕХ ДРУГАРЧЕ  
Когато бех Другарче,
бех тъп като галош.
Признавам си, макар че
и днес не съм по-лош.
(Признавам си, макар че
аз днес съм не по-лош.)

Та, като бех Другарче,
сънувах сладък сън -
че съм богат, макар че
съм тъп кат некой пън.
(Съм депутат, макар че
по-тъп съм и от пън.)

Щом пукнеше Аврора,
в миг ставах комунист,
и трепех, трепех хора…
но ставах все по-чист.
(Изтрепах сума хора,
а съм кристално чист.)

Живеех в чужди къщи
и плюсках чужд имот,
бех пън един и същи,
ама ми беше гот.
(Бех пън у чужди къщи,
на който му е гот.)

Такова бех Другарче.
Сега съм стар Другар.
От мъничко гаднярче
пораснах до гадняр.
(От тонинко гаднярче,
до те таков гадняр.)

2006 г.





http://slavimirgenchev.info/?p=5713
Активен
Anamary
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 32


Профил
« Отговор #82 -: Май 15, 2014, 11:47 »

От блога на Лъчезар Тошев


НАЙ-ВЕЛИКИЯТ ОТ ВЕЛИКИТЕ! 100 години от рождението на Борис Христов




Най-великият от великите
100 години от рождението на Борис Христов


Лъчезар ТОШЕВ

На 18 май 2014 г. се навършват 100 години от рождението на Борис Христов. Най-великият от великите! Юбилеят му се отбелязва в ООН и в много страни по света, които посвещават концерти и чествания на прочутия оперен певец. За българите той беше много повече от “Царят на басите”, аплодиран от цял свят. За нас той беше символ на “Изгубената България”, онази България, която по времето на съветския комунистически режим ни беше отнета и която Борис Христов ни връщаше. Нещо повече – той ни даваше възможност да се гордеем с една специфична “неразрешена” гордост. След записите му в катедралата “Св. Александър Невски” през 1976 г. неговото изпълнение на “Многая лета!” се пускаше на плоча точно на Нова година от стотици хиляди, а може би и милиони българи, които искаха в негово лице да чуят своята България, а не словото на комунистическия диктатор!

Изкуството
С какво изкуството на Борис Христов се извисява толкова над останалите певци, че дори и днес, когато него вече го няма, светът му устройва такива чествания?
Имало е много изпълнители с големи и красиви гласове и с отлична вокална техника.
Но те нямат световни чествания и почит...
Къде е тайната на Борис Христов? Продължава тук




<a href="http://www.youtube.com/v/NJVnjzfAVjc?hl=bg_BG&amp;amp;version=3&amp;amp;rel=0" target="_blank">http://www.youtube.com/v/NJVnjzfAVjc?hl=bg_BG&amp;amp;version=3&amp;amp;rel=0</a>


Активен
Страници: 1 2 3 4 5 [6] Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  "Не хлебом единим жив человек..."  |  Кино, музика, литература, театър...  |  Тема: Таланти « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!