Tyxo.bg counter Таланти
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 24, 2018, 11:13

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Архивът на "Де зората" (юли 2006 - февруари 2010) е тук: http://de-zorata.de/sites/forum
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  "Не хлебом единим жив человек..."  |  Кино, музика, литература, театър...  |  Тема: Таланти 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: [1] 2 3 4 5 6 Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Таланти  (Прочетена 53998 пъти)
Anamary
Гост
« -: Март 07, 2010, 09:26 »

Добро утро!

<a href="http://www.youtube.com/v/JNqdLMSpJXs&amp;hl=en_US&amp;fs=1&amp;" target="_blank">http://www.youtube.com/v/JNqdLMSpJXs&amp;hl=en_US&amp;fs=1&amp;</a>

Arturo Toscanini, a 79 anni, durante una prova con la NBC di New York.
Arturo Toscanini, 79 years old, during a rehearsal with NBC of New York. Anno: 1946  
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #1 -: Март 07, 2010, 23:34 »

(от стария форум)



“Момиче в гората”
(маслени бои върху платно)

Автор: знаменитият художник и публицист Райко Алексиев,
пребит до смърт през 1944-а заради карикатури на Сталин.
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #2 -: Март 13, 2010, 23:10 »



Благовеста Македонска, керамика
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #3 -: Март 14, 2010, 09:03 »

Добро неделно утро!

<a href="http://www.youtube.com/v/I4cSVnqGmOc&amp;hl=en_US&amp;fs=1&amp;" target="_blank">http://www.youtube.com/v/I4cSVnqGmOc&amp;hl=en_US&amp;fs=1&amp;</a>

Maria Callas (1923-1977)
Giuseppe Verdi (1813-1901)
La traviata

Orchestra sinfonica di Torino della RAI
Conducted by Gabriele Santini
1953
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #4 -: Март 15, 2010, 23:02 »

Любимо изпълнение - от стария форум:

<a href="http://www.youtube.com/v/yjhHusEc2gM&amp;hl=en_US&amp;fs=1&amp;" target="_blank">http://www.youtube.com/v/yjhHusEc2gM&amp;hl=en_US&amp;fs=1&amp;</a>


http://enige.blog.bg/hobi/2009/08/28/iztoka-sreshta-iztoka.387389

"Aлбум на източните аромати; музика, която носи усмивка, саундтрак към танца на живота..." - това е проектът на Найджъл Кенеди с полската джаз формация "Kroke band", записан през 2002 г. в Краков.
Източна Европа среща Северна Африка - за Найджъл всичко това Изток.
Източна е и неговата съпруга, полякинята Агниешка, оттам и продължителното му пребиваване в Полша, и плодотворната му дружба с известната полска група "Kroke", по името на града Краков на идиш.

Четири български фолклорни песни са включени в албума / "Айде Яно", "Дафино", "Йовано, Йованке"," Вино"/, да не кажем пет /включвайки "Кукуш"от бившите български територии/.
Има и румънско /Мария Танасе е румънска певица/, има полско /Казимеж/, вплетени са и еврейската, и циганската мелодика, и характерните северноафрикански ритми.
/"Eden" и "Люлчина песен за Камила"; "Едерлези";""Т 4.2/

Найджъл е вдъхновен за този албум от полските си колеги, великолепни джаз-музиканти от Краков, град с дългогодишна джазова традиция на световно равнище. Ето какво казва той как се е родила идеята за този албум:
"С дълбоката изстрадана емоция и дълбочина на преживяването. С отношението към живота като към празник, спонтанността, чудните звуци и ритми. Когато чух изпълнението на полските ми колеги от Kroke Band и прекрасната музикална атмосфера, която те създават с характерни източни елементи, всичко това отвори сърцето ми и реших да се обърна към музиката на Изтока."

И още: "Аз чувствам "Йовано, Йованке" в сърцето си и ще се боря за тази песен".

Ето какво пишат критиците:
"Дали под лунната светлина на джаклубовете, сътворявайки наново музиката на Джими Хендрикс или зашеметявайки класическия свят с репертоар от Барток до Вивалди, Найджъл Кенеди винаги е бил тласкан от страстта към музикално разнообразие. Рядко неговият усет за авантюра е бил изразяван по добре, отколкото в "Изтока среща Изтока", в който му партнира Kroke band".
Активен
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #5 -: Март 17, 2010, 16:26 »


Благодарение на Фейсбук (срещу когото преди половин година отправях пламенни и комични филипики) научих за един съвършено непознат ми музикант, изгряваща - или вече изгряла - звезда в Австралия: John Butler с неговото трио. Освен, че е необикновено талантлив музикант, както изглежда, според написаното във Фейсбук, младежът има и народностни връзки с българското племе. Там е казано, че дедо му е от Вардарско и се е казвал Jован Бътларски (или Бътларов може би).

Едно майсторско негово парче - "Океан":

<a href="http://www.youtube.com/v/t-eBWNa3cds&amp;hl=de_DE&amp;fs=1&amp;rel=0&amp;border=1" target="_blank">http://www.youtube.com/v/t-eBWNa3cds&amp;hl=de_DE&amp;fs=1&amp;rel=0&amp;border=1</a>

А това е предварителен рилийз от новия му албум "Априлско въстание", в началото на който той показва въстаническо знаме със "Свобода или смъртъ" и казва, че негов прапрадядо бил въстаник в градче, наречено Копривщица. (и да не е вярно е мило измислено, както горе долу казват италианците). Из нета пише, че неговата баба му подарила китарата на дядо (Jован навярно) му от 1930 г., който загинал като пожарникар при гасене на горски пожар 1956 г...

<a href="http://www.youtube.com/v/vBU4Beo2u68&amp;hl=de_DE&amp;fs=1&amp;rel=0&amp;border=1" target="_blank">http://www.youtube.com/v/vBU4Beo2u68&amp;hl=de_DE&amp;fs=1&amp;rel=0&amp;border=1</a>

Тук е сайтът на албума: http://jbtserver.com/blog/


Кой знае защо с шрифт, който ми напомня сръбски стари надписи, но може да съм и свръхчувствтелен. Откъде едно днешно австралийско момче да отличава такива тънкости...
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Anamary
Гост
« Отговор #6 -: Март 18, 2010, 22:46 »

Затъжих се за нашата fa, която по основателни причини още не се е появила във форума. Отдавна се каня да пусна едно филмче за нея, но все не успявах да се справя технически с видеото. Сигурна съм, че ще останете с много приятни впечатления от филмчето и от нашата талантлива, емоционална, жизнена, непримирима и много мила съфорумка.

"Преди 35 години студентката по стенопис в Националната художествена академия Фанна Коларова среща своя бъдещ съпруг от Германия и напуска България заедно с него. Тя довършва образованието си в Берлинската художествена академия и започва своя път на свободен художник в Източна Германия. През всички тези години тя се връща със своето семейство на ваканции в България, но е успяла да направи само две изложби, на които да покаже своите картини пред българска публика. Едната от изложбите е посветена на тангото, нейна истинска страст. При своето последно идване в България Фанна открива най-важната си българска изложба в града на своето детство – Пловдив."

 Гледай филма

Активен
Anamary
Гост
« Отговор #7 -: Април 27, 2010, 22:35 »









Автор: проф.Пламен Вълчев
Взети от ФБ

Активен
Fanna
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 192



Профил
« Отговор #8 -: Април 28, 2010, 10:38 »

Anamary, сърдечно ти благодаря за представянето на високоцененият от мен колега проф. Пламен Вълчев. Аз го познавам още от Художествената гимназия, когато бяхме "млади"! Тогава в нея все още се усещаше нещо от духа на първите легендарни випуски. Бяхме почти по едно и също време "зайци". Ценни спомени.
Професор Пламен Вълчев е единственият преподавател в Националната Художествена Академия, който е възстанал срещу плана да се строи нова, чужда по стил и предназначениe сграда. През последните години се уверих, че той е един от рядко срещаните личности в днешна България, които без да жалят кариера, здраве, пари, се впускат в отчаяна борба за запазване на ценното ни наследство и за спазване на законите.
Ценя го като живописец за финия му усет към колорита и за невероятната човещина, която излъчват неговите натюрморти и детски портрети.
Това, което се знае също от малко хора е, че той е автор на великолепни шрифтове, запазени марки, пощенски марки и е голям калиграф.
Като преподавател е успял да даде много и от най-доброто, така че и до днес неговите ученици го ценят и уважават. Един от неговите възпитаници е световноизвестният илюстратор Ясен Гюзелев.
Цитат
 
 
До днешните Възпитаници на Академията

Млади колеги,

Дръзновението е качество, определящо във висша степен младежката ви и художническа същност. Вашият талант и включващата се в него неподправена чувственост, са единствения капитал, който може и трябва да определя съдбата на нашата Alma mater. За зла беда, участта ѝ се опитват да решават изпълзяли в прехода безродници. Насочените към нея мощни финансови потоци не само ще я пометат, а и ще обезличат столичния акропол където имаме честта да се намираме. „Рисувалното училище” като една от първите рожби на държавата добива онзи особен статут, който му отрежда  място в самото сърце на новоизграждащата се столица.Това не е обикновен еуфоричен жест на младата ни държава, а още един знак, с който показваме на стара Европа, че с достойнство се завръщаме в нейното семейство.Това е едно от първите и може би най-яркото свидетелство за пламенния стремеж  на следосвобожденска България към  духовен просперитет. „Рисувалното училище” е своеобразен жест към културната история и жест към бъдещите поколения на нашия народ. Затова сме длъжни високо да ценим това признание и дълбоко в себе си да пазим завещаното ни от строителите на Нова България.  А какво е то на това място където всичко е проникнато от култа към православието и държавността, към историята и духовността. Достатъчно е само да се изчетат имената на чертаещите акрополното пространство улици за да бъде открит идейния код на първостроителите за оформяне на същностното ядро на столицата. Тук веднага става ясно, че са засвидетелствани жертвеността, признателността и възторга на българите проявени в десетилетието увенчано със Санстефанския мир. Името на всяка една от тези улици, било „Московска”, ”Оборище”или ”Шипка”, „11 август” или „Дунав” подсказва идеята заложена в това градоустройствено творение, величествено  не само по своите мащаби, а преди всичко по своята епичност. В същия контекст стоят имената и на емблематичната столична улица ”Раковска”, както и на булевардите „Руски”/„Царя”/ и „Дондуков”, които съответно от юг и север определят акрополното пространство. А булевардът, затварящ от изток рамката на свещената територия, намерил най-сетне своето достойно име, това на апостола на свободата Васил Левски, става пример как сто години по-късно е възможно да бъде почувствана, разбрана и в последна сметка, завършена една идея. С това свое  решение един предишен общински елит, доизграждащ идеята в нейния вербален смисъл, всъщност сочи и то пределно ясно посоката, която трябва да бъде следвана, когато се посяга към сърцето на столицата.  Как по-сполучливо, ако не  „Оборище” би могла да се нарече улицата, която въвежда от изток в площадното  пространство и тържествено опира в абсидата на катедралния храм?  Та именно „Оборище” е мястото от където обединени от правата вяра и идеала за Свобода, избраниците в Първото и най-искрено Народно събрание поемат към онзи Български „Великден” когато Отечеството ни ще възкръсне за държавността. А онази скъпа улица, тогава кален междуселски път, по който една сутрин заедно със слънцето от изток изгряват и русите глави на носещите жадуваната свобода московци?  Има ли по-„висок” и по-кървав връх в окървавената ни история от легендарния връх„Шипка”? Там горе, високо над имперските амбиции,  българските дружини и руските солдати върнаха към живот Отечеството ни, стопляйки с кръвта си почти мъртвото му тяло. Там горе, на паметния 11 август българите разбраха цената на Свободата и показаха, най-вече на себе си, че ще могат да я бранят. Уличката пък на която е отредено най-представително място в сакралната територия - пред  храма, и към която се е устремила аристократичната „Оборище”, днес е в пълна анонимност. Действително нейното име е една векове бленувана, въжделена дата, стояла в неизвестност до деня на Освобождението – “19 февруари”(3 март)....  
...И ако въпреки изнесените цитати все пак предположим, че поне в разчетите си са допускали ухажване на общественото мнение, то допълнително усложненият план категорично отхвърля всякакви заигравания в тази посока. Възприема се имитационно-симулативният принцип и той естествено ще е за сметка на града, на неговата знакова визия, на самочувствието на неговото гражданство, на демократичността и плурализма в обществото, на държавността в последна сметка.

 Млади колеги, на вас се пада да запазите честта на АКАДЕМИЯТА, както и да защитите националната ни чест!

 БЛАГОСЛОВЕНИ ДА СТЕ!

Ваш Пламен Вълчев–професор по живопис

21 юли  2009г.

целият текст и много други публикации по темата можете да намерите на адрес:

http://nha-bg.com/
 "Да спасим сърцето на София!
посегателството върху националната художествена академия"
Активен
Fanna
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 192



Профил
« Отговор #9 -: Април 28, 2010, 11:16 »

Картини на проф. Пламен Вълчев, които почти със сигурност никой не е видял закачени в някоя изложба.
Класическата живопис е рядко срещана през последните десетилетия. Малко художници имат таланта и работливостта, за да я постигнат. Масата "колеги" прикриват скромните си възможности зад фасада от ефекти и думи. Показателно е, че ректорът на Дюселдорфската Академия обяви, че иска да основе нова Академия, която да започне отново да преподава класическите техники на рисунка, живопис и скулптура, тъй като те вече почти не се застъпвали в учебните програми и това довело до спад на нивото в изкуството.




Активен
Anamary
Гост
« Отговор #10 -: Юни 03, 2010, 21:23 »

Изложбата е препоръчана  от Lucy:

Ретроспективна изложба на Славка Денева

Съюз на българските художници Шипка 6
10 май (понеделник) - 10 юни (четвъртък), I етаж

 




Славка Денева (1929-1984)
"Автопортрет" - 1957 г.


"...Домът на Деневи бе най-вълнуващото и любопитно място, където бях стъпвала: просторни дебри, струпване на предмети, ненужни на притежателите им... Древен покой, присъщ на замъците с привидения... Чак ме втрисаше от любознателност... Из Деневия дом пристъпвах като лунатик, примамен от съблазънта що още има там и що може да се случи. ...Всъщност се губехме из просторното като самодивска поляна ателие на Борис Денев, прониквахме в кътовете, които Славка не бе навестявала от рождение, разглеждахме затрупаните платна, както и старинни предмети с непонятно предназначение. Всичко в ателието бе прашасало, изоставено и крайно загадъчно. Обитаема изглеждаше само малка площ около статива с някоя незавършена картина - радостни бои цъфтяха върху голямата палитра, сноп четки стърчаха из гърненце с терпентин. Стихвах: тук се произвеждаше изкуство..." Описание (отнася се за времето около 1937 г.) на Вера Мутафчиева в биографичната поредица "Бивалици".


Къщата на улица "Шипка" 18. Строена в началото на миналото столетие за голяма фамилия. Първоначалната идея не е осъществена изцяло. Остава без параден вход, вътрешен двор и градина. Засегната е от бомбардировките през 1944 -та и доизградена през 50-те години на ХХ век. Тук, както твърди проф. Мутафчиева, произвеждат изкуство два таланта - баща и дъщеря. Творчеството на Борис Денев и Славка Денева има своето заслужено място в историята на родната живопис. Отишла си от нашия свят, преди да навърши 55, художничката записва името си в летописа на София и с необичаен за тогава жест - подарява на Съюза на българските художници (СБХ) цялото семейно имущество - просторен апартамент, мебелите в него, нейните и на баща си картини и рисунки. Въпреки непризнаването, отхвърлянето от творческата организация. Въпреки тягостните периоди на огорчение и недоимък, въпреки болката от загубата на близките, въпреки самотата.

..................................

http://www.novinar.net/news/na-shipka-18-vitae-duh-na-tvorchestvo-talant-i-vechnost_MjE1ODs0Nw==.html


Активен
ixland
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 35


Профил
« Отговор #11 -: Юни 04, 2010, 00:35 »

Поетът Борис Христов отказа държавно отличие

Авторът на "Вечерен тромпет" открил навремето Ибряма
Отшелникът от Лещен

Борис Христов

"Като оценявам вашето признание, уведомявам ви, че отказвам високото отличие, защото противоречи на моето решение от времето, далеч преди промените в България - да не приемам държавни отличия, независимо от това коя политическа сила управлява страната." Това написа в открито писмо до Министерския съвет поетът Борис Христов. Бе научил от медиите, че правителството е решило да го награди с орден "Кирил и Методий" I степен - за заслуги в областта на културата. И отново срути тишината, както го е правил винаги досега - ненатрапчиво и деликатно.
Авторът на "Честен кръст" никога не изневерява на себе си. Още от средата на 70-те, когато прокънтя неговият първи "Вечерен тромпет": "Трябва да свиря в глухата вечер,/ докато не дочуя към мене да иде/ гласът на хиляда тромпета далечни./ Или на някой архангел невидим. /Трябва да свиря,/ трябва да срутя тишината - само викът да остане."
Стиховете му предизвикаха истински фурор и го превърнаха в идол на младото поколение. Поетът обаче прави изключение за чисто литературни награди като престижния "Орфеев венец". Присъдиха му го миналата година по време на празниците "Пловдив чете". Човекът, който от години живее със семейството си в родопското село Лещен, Гоцеделчевско, тогава отговори на пожеланията така: "Отдавна не съм този човек, написал книгите, които днес отличавате. Това е причината да се явявам пред вас като негов посредник."
Борис Христов никога не дава интервюта. Изглежда недостъпен и необщителен, както някога изглеждаше събратът му по перо Константин Павлов. Някои биха го нарекли отшелник, който дири Бога. Но не е. От къщата му, отвъд долината на Места, се вижда Пирин.
"Живее там с жена си Дария - талантлива художничка, с каракачанското куче Димчо, котарака Мачо и много птици. И синигерите идват да кълват зрънца от протегнатите длани на стопаните. Къщата на Борис е пълна с музика. Неговите дискове, събирани от всички краища на света, са толкова много, че не знам дали е възможно изобщо да се изслушат. Там има графики, майсторски копанарски работи, снимки на глухарчета, които поетът е правил, ценни книги и семейната страст - събираните от поречието на Места чудати камъни, разноцветни и разновидни. Борис със свредел им дълбае кръгли отвори и намества в тях свещици в метална обвивка. И така камъкът се превръща в молитвен къс от земята ", написа преди години писателят Георги Данаилов, който живее в съседното село Ковачевица. Веднъж Димчо се загубил и семейството го търсило повече от месец, накрая го намерили, препродаден няколко пъти. Платили и си го върнали обратно, защото някой беше казал: "Ти ставаш отговорен за всичко, което си опитомил". А пък Борис Христов беше писал: "Вдигнеш ли ръка, за да погалиш, разместваш въздуха на цялата Вселена".
Осанката и строгата хубост на поета почти не се променят с годините. Вероятно защото дните му са пълноценни, наситени и далеч от всяка градска скука, както разказват малцината, с които понякога си пие виното. Достатъчно е да хване тромпета, тамбурата, някоя от свирките, дудуците и тромбоните. Съселяните му твърдят, че свири на всички тях и то майсторски. Неслучайно бе един от първооткривателите на Ибряма.
"Крадецът се отказа да краде. Убиецът захвърли ножа. А аз какво да правя с думите?", попита той и в "Честен кръст" се зарече да не пише повече стихове. "Желая мир на твоя дом, поезио, и вярвам, че има кой да дострои високата ти сграда". Но това не бе раздяла изобщо със словото, с песента, с литературата. Той сътвори антологиите "Веда словена" и "Народни писмена", които всеки българин би трябвало да прочете. Повечето книги на Борис Христов видяха бял свят след 1989 г. - повестите "Смъртни петна", "Сляпото куче" и "Долината на обувките", стихосбирките "Думи и графити", "Крилете на вестителя", "Думи върху други думи", "Поезия".
А филмите "Смъртта на заека", "Сънувам музика", "Лабиринти", "Корабът" са по негови сценарии. Както и "Бащата на яйцето", в който деликатно ни напомня: "Почукайте по него, но полека. Човекът все още е само яйце".

Искра КРАПАЧЕВА

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-06-04&article=327225

  

Активен

...за да чуеш - трябва да мълчиш
Anamary
Гост
« Отговор #12 -: Юни 04, 2010, 08:22 »

Благодаря, Ixland! Хубаво е да прочетеш за такива светли хора в дъждовната петъчна утрин и да се заредиш със зрънце вяра, че Борис Христов не е сам на българския небосклон.

"...Искам на всички заспали да кажа,
                        че има време да се наспиме..."



ВЕЧЕРЕН ТРОМПЕТ

Борис Христов


Върти ни живота под жаркото слънце
                        и трием нозе от горещия камък...
Но щом вечерта от небето се спусне,
                        ще взема тромпета и ще седна на прага.

Стига край тия стени съм се лутал
                        като звън на пробита камбана.
Трябва да свиря, трябва да срутя
                        тишината - само викът да остане.

Искам да гръмне горещия вятър
                        и докрай да отвори вратите.
Искам да тръгне отново земята
                        след кръстоносния марш на щурците.

Искам бодливата тел пред дома ви
                        с моята песен да скъсам.
Искам съседа, който се прави
                        на глух, да възвърне слуха си.

Искам да върже своите пръсти
                        крадецът, сърце да си купи пазача.
Искам да капна от моите сълзи
                        в окото, което ръждясва.

Искам отново при нас да се върне
                        панаирът - прахта да издуха.
Искам от смях да умре и от гъдел
                        този, който умира от скука.

Искам над мъртвите като на стража
                        до сутринта да стоиме.
Искам на всички заспали да кажа,
                        че има време да се наспиме...

Трябва да свиря в глухата вечер,
                        докато не дочуя към мене да иде
гласът на хиляда тромпета далечни.
                        Или на някой архангел невидим.

Активен
Anamary
Гост
« Отговор #13 -: Юни 18, 2010, 22:21 »

За петъчната вечер

<a href="http://www.youtube.com/v/gZrao_GX4nk&amp;hl=en_US&amp;fs=1&amp;" target="_blank">http://www.youtube.com/v/gZrao_GX4nk&amp;hl=en_US&amp;fs=1&amp;</a>
Активен
Fanna
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 192



Профил
« Отговор #14 -: Юни 19, 2010, 11:19 »

За тези, които не знаят, нашият домакин Милен Радев има и друга, много дълга професионална биография на един от най-изтъкнатите карикатуристи на ГДР. Намигване




Внимание: при домашни посещения на руската мафия изисквайте винаги членска карта!




Активен
Страници: [1] 2 3 4 5 6 Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  "Не хлебом единим жив человек..."  |  Кино, музика, литература, театър...  |  Тема: Таланти « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!