Tyxo.bg counter Съветската империя и нейната дълга сянка
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 20, 2018, 09:03

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Архивът на "Де зората" (юли 2006 - февруари 2010) е тук: http://de-zorata.de/sites/forum
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  Трагедията на Русия - трагедия на Европа  |  Тема: Съветската империя и нейната дълга сянка 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: 1 2 3 4 5 6 [7] 8 Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Съветската империя и нейната дълга сянка  (Прочетена 35022 пъти)
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #90 -: Декември 05, 2010, 22:02 »


В бързината това само:

Главболгарстрой - едно от имената на руската мафия...
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Stoyan Chonev (Stoni)
Гост
« Отговор #91 -: Декември 06, 2010, 15:48 »

В бързината това само:

Главболгарстрой - едно от имената на руската мафия...

А половината коренова система и половината ствол и се намира в София, под сенките на които са се разпищолват другарите, лапайки обилно от плодовете, които им отглежда.
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #92 -: Декември 14, 2010, 11:34 »

България  | 14.12.2010
България: натрапеното русофилство
 
Големият брат пак се обажда



Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Големият брат пак се обажда
Неотдавна руската преса съобщи, че 80% от българите били русофили. И не само това: във вените на 12% от българите течала руска кръв. Е. Никлева оспорва тези твърдения и анализира опасностите за България, идващи от Русия.

 

Как ли е било установено русофилството на българите? С допитване? Или си имаме работа с типичното пожелателно мислене, което - като част от руската политика - вменява на България: вие завинаги си оставате в нашата зона на влияние, независимо към какви западни клубове се присъединявате!

В Централна Европа никога не са забравяли, че Русия все я тегли към старата й зона на влияние. Нека си припомним няколко актуални факта: Чешкото разузнаване периодично съобщава за активизиране на руската агентура в страната. Дипломатически представители на Москва бяха изгонени от страната заради шпионаж.

Съветският съюз си отиде, а
с него и всички обязаностиBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Съветският съюз си отиде, а
с него и всички обязаности

Като слънцето и въздуха...

Покойният полски президент Качински предложи да се създаде енергийно НАТО, за да се защитят новите демокрации от енергийната и политическа експанзия на Русия. (Впрочем, Чехия и Полша винаги са искали американско присъствие като гаранция за окончателното си еманципиране от Русия.)

Преди време чешкият външен министър Шварценберг и руският му колега Лавров влязоха в остър географски спор: руският представител твърдеше, че Чехия е в Източна Европа, чешкият виждаше страната си в Централна Европа. Очевидно е, че и за чехите, но и за руснаците, “Източна Европа” означава принадлежност към руската орбита.

На българите обаче постоянно се вменява, че са русофили така да се каже по произход - и винаги ще си останат такива. Нищо, че България се присъедини към Европейския, а не към Съветския съюз, както искаше Тодор Живков. Руснаците като “двойни освободители” -това днес звучи глупаво. Руският език отдавне вече не е задължителен в българските училища. Лозунгите за „вечна дружба“ и за българо-съветската дружба като „слънцето и въздуха“ за всяко живо същество днес кънтят на кухо, като комично ехо от миналото. Български студенти учат най-вече в Германия, Австрия, Англия и Съединените щати - но не и в Русия. Откъде тогава блика това предполагаемо непресъхващо русофилство? И най-важното: дали днешна Русия е пример за подражание?

Руското проникване в България

Какво представлява Русия, разкри неотдавна скандалният “теч” с дипломатическите телеграми: мафиотска държава, в която полицията рекетира малките фирми, а службите за сигурност - големите, в Кремъл се внасят куфари с банкноти, Путин е най-богатият европеец с милиарди в Швейцария, руско-украинският газ е в ръцете на организираната престъпност, а руската мафия е разгърнала структурите си от Испания до България.

Към тази ли точно Русия българите трябва да изпитват обич? Когато погледнем Русия в огледалото "Уикилийкс", понятието “енергийна сигурност” внезапно придобива и буквален смисъл. Не просто (и не само) като диверсифициране на енергийните източници, за да няма “спиране на кранчето” от Москва, но и като препятствие пред руските криминални структури, които навлизат в региона тъкмо през енергетиката.

Защо пребоядисват България?Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Защо пребоядисват България?

Известно е, че руснаци купуват имоти в България. Не е известно обаче какъв е процентът на руската собственост в страната. Защото руска собственост означава руско присъствие. Всеки знае, че стъпвайки в България, Русия стъпва в ЕС и в НАТО. Ако днес руската преса безгрижно твърди, че 12% от българите имат във вените си руска кръв, какво ще се окаже утре? Че в България има значително руско малцинство? Добре позната е политиката на Русия да прониква в други държави чрез манипулации с малцинствата.

Българинът е русофил, защото е русофил!

В българското общество безкритично се мълчи по много въпроси, липсва дебат по важни обществени теми. Но това не означава, че някой има право да говори от името на българите и вкупом да ги определя като русофили. Подобни клишета рядко се подлагат на критична преоценка.

Българинът е русофил, защото е русофил. Оттук: България остава в зоната на руския интерес, защото населението й е русофилско. Това е доста опасна подмяна, историко-политически детерминизъм, който завинаги обрича България на една и съща, неизбежна съдба. От нея имат интерес онези среди вътре в България, които теглят  страната на Изток в противовес на прозападните й ориентации.
 

Автор: Елена Никлева, Редактор: Александър Андреев
 


DW-WORLD.DE
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #93 -: Декември 22, 2010, 18:32 »

KAPO Declassifies Savisaar( Files 2)

Published: 09:07

Photo: ERR

Estonia's counterintelligence agency KAPO declassified, on December 21, information revealing that Russian Railways President Vladimir Yakunin promised Mayor of Tallinn 1.5 million euros to support his political party in Estonia's parliamentary elections in March.
See Also

    * IRL Collecting Signatures to Oust Savisaar 22.12.2010 16:27
    * Savisaar Must Provide Good Answers, Says Fellow Party Member 22.12.2010 14:03
    * Tallinn Mayor an 'Agent of Russian Influence,' Alleges Leaked Intelligence (47) 16.12.2010 10:20

In the climax of Estonia's biggest domestic political shakeup since Hermann Simm was convicted as a Russian spy in 2008, a statement by KAPO Director Raivo Aeg unveils dinner parties, country estate visits, motorboat joyrides and clandestine meetings – all to organize the transfer of 1.5 million euros from the pockets of an ex-KGB officer to the Estonian capital's most influential political party.

Earlier in the day, KAPO briefed the Government Security Commission – seated by the country's top officials - after which the committee recommended that KAPO unveil the details of the case to the public.

Just hours later, the KAPO director revealed what has been called "loathsome and disgusting,“ by the Prime Minister and "undemocratic“ by the European Commission Vice President.

At the center of the mess is perhaps Estonia's most controversial politico, a man beloved by some for his efforts to win the hearts of ethnic Russians through populist appeal, Tallinn Mayor and Chairman of the Centre Party Edgar Savisaar. He was known to be friendly with the Russian Federation, but the extent of his relations unraveled after December 16, when an anonymous source told the media that intelligence communication held by the country's top officials deemed Savisaar a threat to national security.
 
An Innocent Prologue
 
This spring, Savisaar traveled to Russia on a relations-building visit, which the national counterintelligence agency, KAPO, asserts in documents leaked to the media, led to "the most insipid story for our country's morale in the last 20 years."
 
Savisaar was headed to Moscow to meet Vladimir Yakunin, a former KGB officer, and a close friend of Russian prime minister Vladimir Putin. Director of the state-owned Russian Railways, Yakunin tends to stay out of public attention; however, the New York Times called him a potential candidate in Russia's 2008 presidential elections.
 
KAPO's declassified account of Savisaar's relationship with Yakunin begins on February 9, during a conference in Estonia for the railroad industry. That evening, a dinner took place at which Tallinn's Mayor, as well as Deputy Mayor Deniss Boroditsh, spoke with the Russian Railways boss and his administrative director, Vladimir Bushuyev.
 
During the dinner, Savisaar asked for funding from the deep-pocketed Yakunin to build an Orthodox Russian church in Tallinn's Lasnamäe district. Yakunin agreed to the investment, requesting an invoice. Savisaar said the church facade would cost 1.5 million euros.
 
During the same visit, Yakunin also met with Metropolitan Kornili, head of the Russian Orthodox Diocese in Estonia.
 
Sergei Petrov, a coal businessman from Petromaks Spediitor Ltd., was put in charge of solving the technical questions on the Russian end of the affairs. The majority of the money was transferred through Sergei Petrov's companies to the accounts of the Orthodox church in Estonia between February and October 2010.
 
Boat Rides and Country Estates
 
On May 10 and 11, Savisaar and Estonian MP Vladimir Velman visited Moscow, where they arranged for Yakunin's visit to Estonia in June. On June 23, the Estonian and Russian collaborators visited the church construction site. That evening, Yakunin arrived to Estonia, and was entertained on Savisaar's country estate to celebrate the Summer Solstice (one of Estonia's most important national holidays).
 
The following day, before noon, the guests were taken for a joyride on a motorboat in the bay of Tallinn, during which Yakunin told Tallinn's deputy mayor that he would provide only 1.5 million of the 3 million euros asked to fund the Centre Party during Estonia's national parliamentary elections.
 
Continuing their sightseeing trip, the group visited an isolated historical manor in the countryside of West Viru County, where Savisaar, Boroditsh, Bushuyev, Petrov and Yakunin dissolved to discuss the details of the transaction. One-third of the money would be paid in cash, and the rest would seep through various bank transfers. Savisaar remarked that the whole sum could be paid in cash.
 
Then, the KAPO statement details, Yakunin, an experienced former ex-KGB officer, stressed to his partners the secrecy of their dealings, so to exclude the use of telephones for financial questions and arranging meetings.
 
Petrov and Tallinn's deputy mayor were put in charge of "legalizing“ the financial transfers.
 
Savisaar and his deputy mayor visited Moscow again on September 13, attending a dinner at the headquarters of Russian Railways. The men talked with Yakunin about the progress of the church, and how to specifically time the stages of construction to influence the Estonian parliamentary elections, ostensibly by winning over the local ethnic Russian minority. The cross blessing ceremony at the Russian Orthodox church – built with 1.5 million euros attained by Savisaar – would take place just weeks ahead of the elections.
 
KAPO's Watchful Eye
 
On October 27, Petrov came to Estonia and struggled to contact Tallinn's Deputy Mayor, who could not be reached because he was on vacation abroad. The Russian businessman returned to Moscow the next day, immediately notifying Bushuyev that the prearranged meeting did not work out.
 
"Based on the above information, KAPO had enough basis to believe that the Russian side was actively seeking contacts to transfer the money to the Centre Party,“ wrote KAPO director Raivo Aeg.
 
Anticipating Yakunin's and Bushuyev's visit to the birthday of the Estonian Railway on November 4, KAPO decided on November 3 to precede the dealings and approach Savisaar and later Petrov, who arrived to Estonia on the same day.
 
"Savisaar's attention was directed to security threats resulting from potentially compromising himself and his party through the political party's request for money from a foreign country,“ wrote KAPO.
 
On November 4, KAPO questioned Boroditsh, who had returned from vacation.
These preventive measures could have blocked the party's covert financing, as the national security committee briefed by KAPO asserted on December 21.
 
Knowing that KAPO was on their heels, on November 6, Savisaar and Yakunin discussed during a telephone call the need to sign a legal public contract for the Lasnamäe church to legitimize the affair and avoid a political explosion.
 
The deal was made on November 26, when Bushuyev arrived from Moscow with the signature of Sergei Sthseblygin, the president of the Andrei Pervozvannyi Fund. The document was also signed by Metropolitan Kornili, head of the Russian Orthodox Diocese in Estonia. The mayor of Tallinn presented the document to Tallinn City Council on the following day.
 
The Decline of a Legacy?
 
Amidst the avalanche of media-moderated attacks in the passed week, it seems that everyone has turned against Savisaar, a former prime minister. Criticism from his biggest political rival, Prime Minister Andrus Ansip, who hasn't talked to him since 2007, was expected. But now even the Social Democrats, the allies of the Centre Party, have asked for Tallinn's mayor and deputy mayor to step down from their posts.
 
Savisaar has hit back at KAPO with his own accusation, blaming forces in Russia of conspiring to eliminate him from the scene, as he has continued defending the interests of Estonia.





http://news.err.ee/politics/36650917-4ee3-42db-a1b9-d0308976ea20
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #94 -: Декември 23, 2010, 05:01 »

Аферата "Сависаар" е показател на начините, по които се осъществява имперската политика на кагебистката държава. С военни средства /в Грузия/, с икономически натиск /в Украйна/, с чекистки прийоми и използване на руското малцинство/в балтийските републики/, с принуда и шантаж /на Балканите/, с купуване на политици и партии /в западноевропейски страни от ЕС/. Когато се наложи - и с комбинация от всичко изброено. Талинският кмет не е случаен човек - майка му била рускиня, той поддържа отлични отношения с рускоезичното население и партията му е една от най-влиятелните в Естония. Такива като него има достатъчно и у нас. Навремето са ги наричали "рубладжии" или "черни души".
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Anamary
Гост
« Отговор #95 -: Януари 05, 2011, 10:49 »

Арестите на представители на руската опозиция продължават


Борис Немцов в момента на ареста.
.........................
Близо 120 демонстранти, призовали в новогодишната нощ за политически реформи на протести в Москва и Санкт Петербург, бяха арестувани. Четирима от лидерите на опозицията, сред които и бивш премиер Борис Немцов бяха осъдени още в неделя на 15 дни затвор за участие в несъгласуван митинг и "неподчинение на силите на реда".

Арестите бяха извършени въпреки решение на московската управа да позволи митинга и изглежда сочат известно несъгласие с руското правителство за това как да се справи с малката, но активна опозиция в страната, отбелязва във вторник в кореспонденция от Москва вестник "Ню Йорк таймс".


http://www.mediapool.bg/show/?storyid=174394&srcpos=15

Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #96 -: Януари 13, 2011, 15:34 »

В Литва се гордеят със съпротивата срещу СССР
By Иво Инджев ⋅ януари 13, 2011 ⋅ Post a comment


Литва отбелязва 20-годишнината на Деня на защитниците на свободата
Днес, на 13 януари, се навършват 20 години от събитията във Вилнюс, по време на които е направен опит за държавен преврат с използване на въоръжените сили на Съветския Съюз и КГБ с цел да се възстанови политическата власт на Съветския Съюз в Република Литва. Загиват четиринайсет човека, стотици невъоръжени цивилни са ранени защитавайки окупираните от съветските войски телевизионна кула на Литва и сграда на литовската телевизия и радио.
В периода януари – август 1991 г., особено в дните на 8-13 януари, гражданите на Литва със силата на духа, в името на правдата и любовта отстояват съветската агресия и защитават свободата на Отечеството. Литва без оръжие се бори не единствено заради правото си да бъде свободна, независима, демократична държава. Тя се бори и за победата на основополагащи демократични ценности в цяла Европа.
Литва избра ненасилствения път и напомни на света, че бъдещето трябва да се гради не с култ към силата и дух на ненавист, а с върховните ценности на човечеството.
Победата на Литва в тази съдбовна нощ беше и победа на цяла Европа, защото тя ускори разпада на СССР, откри пътя за обединена и свободна Европа, на солидарността на нейните народи.
Подкрепата на демократичните държави, парламентарни делегации, журналисти и световната общественост в битката на Литва за свободата на народите не позволи желязната завеса да бъде спусната още веднъж.
Берлинската стена в Германия падна с усилията на всички поробени народи, в това число и литовския, въпреки че е могла само да се измести и да остане задълго по граничната линия на бившия СССР между Литва и Полша, Литва и Швеция. Литва не позволи това да се случи. Вълната на свободата продължаваше на Изток, а пътят и бе опръскан с кръвта на героите от 13 януари.

ПОСОЛСТВО НА ЛИТВА В СОФИЯ


http://ivo.bg/2011/01/13/%D0%B2-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B5%D1%8F%D1%82-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5/
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #97 -: Януари 23, 2011, 18:08 »

   
 
 

„Черната книга на комунизма” – Престъпления, терор и репресии

Същността на комунистическата идеология и „Черната книга на комунизма”(1)


    Предлагаме откъси от фундаменталното изследване за практиките на комунистическите режими и престъпленията на комунизма. „Комунизмът стои в центъра на епичното платно на краткия двадесети век, започва през 1914 г. и завършва в Москва през 1991 г. Комунизмът, предшественик на фашизма и нацизма, ги надживя и се разпространи на четирите континента. Какво точно разбираме под наименованието „комунизъм”? Необходимо е още тук да се направи граница между доктрината и нейното приложение в практиката.

Един исторически преглед на хилядолетията показва, че като политическа философия комунизмът съществува от векове. Още Платон в „Републиката” създава идеята за съвършеното общество, в което хората няма да бъдат корумпирани от парите и властта, а мъдростта, разумът и справедливостта ще го управляват. Нима изтъкнатият мислител и държавник сър Томас Мор, канцлер на Англия през 1530 г., автор на прочутата „Утопия”, обезглавен от палача на Хенрих VIII, не е също предвестник на идеята за идеалното общество?

Утопията се превръща в оръжие на критиката над действителността. Тя присъства в идейните спорове, залегнали в основата на нашите демокрации. Комунизмът, за който говорим тук, няма нищо общо с възвишените идеи. Това е реален комунизъм, който съществува в определена епоха, в определени държави, олицетворен от определени вождове. Каквато и да е степента на прилагане на комунистическата доктрина в самата практика на реалния комунизъм преди 1917 г., той въвежда системната репресия, която от своя страна проправя пътя на терора като начин на управление. Виновна ли е за това идеологията?

Тъмните и схоластични духове винаги ще настояват, че реалният комунизъм няма нищо общо с идеалния. Но очевидно е абсурдно да се търси в теории, създадени преди Исус Христос, разработвани по времето на Ренесанс и дори през 19 век, вината за явления, които се появяват през 20 век. При все това „революциите, както и дърветата, се познават по плодовете им”. Не е случаен фактът, че руските болшевики решават през ноември 1917 г. да се наричат комунисти. Още по-малко случайно е, че те издигат в подножието на Кремъл паметник за прослава на онези, които провъзгласяват за свои предшественици: Мор и Кампанела.

      За да утвърдят властта си, комунистическите режими, които започват с отделни престъпления и стигат до кланета, издигат като система на управление масовата престъпност. Вярно е, че след определен промеждутък от време терорът губи част от своята сила. Режимите се стабилизират и се превръщат във власт на всекидневната репресия, задължително съпътствана от цензура над медиите и културата, контрол по границите, прогонване на дисидентите. Но „паметта на терора” продължава да разкрива вероятността и следователно силата на страха от репресия.

В своето забележително произведение за руската революция „Съветска трагедия” Мартин Малиа повдига края на завесата, като говори за „парадокса, когато възвишеният идеал завършва с голямо престъпление”. Цветан Тодоров отговаря на този парадокс: „Живеещият в западна демокрация си мисли, че тоталитаризмът е изцяло чужд на нормалните човешки стремежи. Но ако беше така, тоталитаризмът нямаше да се задържи толкова дълго време, нямаше да увлече след себе си толкова много хора.

Тъкмо обратното, това е изключително ефикасна машина. Комунистическата идеология предлага образа на най-доброто общество и ни кара да се стремим към него: нима желанието да се промени светът в името на един идеал не е съставна част от човешката идентичност?..Освен това комунистическото общество лишава индивида от неговите отговорности: винаги „те” са онези, които решават. Отговорността често е тежък товар за носене. Привлекателността на тоталитарната система, изпитвана несъзнателно от твърде много хора, произтича от страха пред свободата и отговорността, това обяснява популярността на всички авторитарни режими”.

Към волното или неволно незнание за престъпните измерения на комунизма както винаги се прибавя безразличието на нашите съвременници към техните ближни. Не че човешкото сърце е станало ледено.напротив, в ограничени ситуации то показва неподозирани възможности, солидарност, приятелство, съчувствие и дори любов. Същевременно, както подчертава Цветан Тодоров, „споменът за нашия траур ни пречи да забележим страданието на другите”.

Дългът към историята и паметта безспорно има морално измерение. Някой би могъл да възрази: „Кой ви е дал правото да решавате кое е добро и кое зло?” В тази книга към човешката памет и към фактите от историята се прибавя и личната мотивация. Авторите й не винаги са били чужди на обаянието на комунизма, понякога дори, на ниско равнище, са заставали сред вярващите в комунистическата система, в ленинско-сталинска амалгама или в нейните сателити: инакомислещи, троцкисти, маоисти и др. Заради своя поклон на ляво – а те не се отказват от левите си убеждения – сега им предстои да разсъждават върху причините на своето заслепление.

Читателят трябва да се опита да разбере какво е представлявала тази огромна трагедия, която ще продължи да дава отражение върху историята на света. Тогава той сам ще си зададе основния въпрос: „Защо?” Защо Ленин, Троцки, Сталин и другите са решили, че трябва да унищожат всички тези хора, които определят като „врагове”? Защо са вярвали, че са избрани да нарушат неписания закон на човечеството: „не убивай”?

Из „Черната книга на комунизма”, Стефан Куртоа, Никола Верт, Жан-Луи Панне, Анджей Пачковски, Карел Барточек, Жан-Луи Марголен; издателство „Прозорец”



http://www.cao.bg/?article=9221531&pages=0&category=10
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #98 -: Януари 26, 2011, 17:54 »




Кой наложи комунизма в България
Червената армия дефилира по жълтите павета на окупирана София с "руски" джипки Willis, натоварена в "руски" камиони Studebaker и Ford .
На тази снимка: Евгений Жук (снимки), Тони Кънев



http://www.lostbulgaria.com/
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #99 -: Февруари 06, 2011, 08:25 »

6 февруари 2011, неделя
Съветско-руската стратегия за господство над света не се е променила от Горбачов през Елцин до Путин

По повод на публикацията Кога ли и ние ще се отървем окончателно от окупаторите си?:

Хаха, точно тогава бях в Унгария и този плакат наистина беше навсякъде. Само че впоследствие се оказа, че за никакъв „конец” за товарищите в Унгария не може да става дума. Унгарците продължиха упорито да гласуват за посткомунистите и разни руски агенти. А руската Пета колона невинаги е така лесно разпознаваема.

 

Ето мнението на двама компетентни автори. Първо, бившият шеф на полското военно контраразузнаване Антони Мациеревич:

„На практика процесът, чрез който Русия контролира независимостта на окупираните по-рано страни е сложна тема. Но същността на системата се крепи на огромен и влиятелен елит, който е създаден и контролиран от Съветската система. Проблемът може да бъде идентифициран в продължаващите съветски навици, невъзможността за лустрация и декомунизация, проблемите с истинската национална независимост на лидерите от бившия елит. Красноречив е примерът на полските специални сили и особено военното контраразузнаване, които до 2006 се управляваха от хора, формирани от съветското ГРУ.”

Второ, беглецът от КГБ Анатоли Голицин:

„Тъй като дори професионални анализатори на Запад невинаги осъзнават какво представлява разузнавателният потенциал на комунистическия блок в действие по отношение упражняването на влияние в полза на блока, е желателно да се дадат поне няколко теоретически примера. Да допуснем например, че определена некомунистическа страна стане цел на разузнавателния потенциал на блока. Това означава, че целият разузнавателен и контраразузнавателен персонал на всички комунистически страни ще разгледа своите разузнавателни ресурси и ще направи предложение какво може да се направи, за да се повлияе на правителството и политиката му, на дипломацията, на политическите партии, отделните лидери, печата и т.н. Това ще означава, че... няколкостотин високо обучени професионалисти и няколкостотин тайни агенти сред населението на страната ще бъдат насочени да работят в различни посоки в името на една цел според съответен единен план. Агентите ще бъдат насочени не само да придобиват информация, но и да извършват определени действия и да упражняват влияние, когато и където се изисква от плана. Техният обединен потенциал да влияят на правителството, печата и общественото мнение би бил значителен.”

При това Голицин описва една хипотетична некомунистическа страна. Какво обаче да кажем за бившите комунистически страни, които са били интегрална съставна част на съветската система? Там има не стотици, а хиляди, ако не и десетки хиляди съветско-руски агенти, които денонощно са заети с „активни мероприятия” за прокарване и налагане на руските интереси.

Не е така лесно отърваването от руските агенти, защото:

Анонимен чешки анализaтор: ... Ако тези „антикомунистически революции” (през 1989) бяха истински, нито една нямашe да е успешна и много хора щяха да загинат по време на въстанията. Никой на Запад нямаше да узнае имената на истинските дисиденти и никой нямаше да научи за истинските революции.

В случая с Чехословакия „антикомунистическият дисидент” Вацлав Хавел през 1975 година пише писмо до тогавашния комунистически президент Густав Хусак, в което осъжда комунистическия режим и обвинява комунистите за нарушаване на Хелзинските споразумения. При нормални обстоятелства такова писмо щеше да бъде разглеждано като директна атака срещу комунистическия режим и Хавел, ако беше истински антикомунист, със сигурност щеше да бъде убит или в най-добрия случай осъден на 20 години строг тъмничен затвор... Комунистическата репресивна машина никога нямаше да допусне нещо подобно, освен ако то не е дело на самия тираничен режим, разбира се, по заповедите на Москва... Хората знаеха добре какво ще се случи, ако започнат някакво въстание срещу комунистическия режим. „Смелата съпротива” на Хавел сещу режима поради това не е толкова смела, както Хавел и компания се опитват да ни внушат...

НОВАТА РУСКА ЗАПЛАХА ОТ СТАРИЯ СЪВЕТСКИ СЪЮЗ на Джеф Найкуист (американски анализатор), 28 януари 2011 г. Откъси:

Тази седмица продължавам разговора си с бившия полковник от КГБ Виктор Калашников, който беше така любезен да обрисува неразказаната история на рухването на Съветския съюз. Калашников е бил анализатор за КГБ и е работел в Австрия по време на събитията 1989-1991. Падането на Съветския съюз, казва той, е събитие, което в широки кръгове се представя и разбира погрешно...

„Аз бях свидетел и ще коментирам по памет какво преживях; как действаха властите и как реагираха. Съществува широко разпространеното мнение, че икономическите проблеми бяха основната причина за рухването на СССР и че те доведоха до реформите на Горбачов. Моите контрааргументи са:

(1) че СССР се управляваше от хора с частни интереси и мотиви;
(2) тези хора бяха напълно доволни от икономическата система на Съветския съюз.

Калашников посочи южноруския град Таганрог, където неговият чичо Алексей е бил началник на КГБ в града. „Аз посещавах него и неговото семейство много пъти през 60-те и 70-те години... той имаше най-хубавото жилище в този хубав южен град. Имаше две Волги, едната от КГБ с шофьор. Хората непрекъснато носеха огромни количества деликатеси в жилището му. Имаше голяма вила на брега на Черно море. Освен това с колеги имаше на разположение самолет..., с който пътуваха до Москва на покупки. Освен това пътуваха в Европа и по Средиземноморието. Така че обобщено чичо ми нямаше икономически проблеми в стария СССР. Повечето номеклатурчици живееха живот на ниво на горна средна класа. Разбира се, днес мнозина от тях имат още по-висок стандарт. Но през 80-те години те не бяха мотивирани да променят нищо радикално. Това бих искал да изтъкна.”

Но докато ръководният елит живее комфортно, народът на СССР живее мизерно. Според Калашников „Марина и аз правехме много скъпи пътувания в СССР като изследователи... В 1980 или 81 посетихме Урал. Да ви кажа честно, посетих стотици предприятия, колхози и совхози, кметства, хотели и села и практически никъде нямаше храна, защото всичко се разпределяше чрез сложна система сред населението. Рафтовете в магазините бяха празни... А водата през лятото почти не можеше да се пие. Миризмата беше ужасна. Условията на живот на огромното мнозинство от народа бяха напълно мизерни. Номенклатурата живееше добре, но до 90% от хората живееха в бедност. Жилищните условия за обикновените граждани бяха отчайващи или катастрофални.

Да, наистина руският народ беше изправен пред тежки проблеми, това е вярно. Но какво от това? Икономическото положение на хората нямаше влияние върху стабилността на режима. Имаше ли опасност от въстание? Абсолютно не. След терора на Сталин ръководителите знаеха как да потискат инакомислие, как да пращат хората в затвора. Те имаха ГУЛАГ. Нямаше, разбира се, никакво работническо движение. Беше напълно тихо, и това беше нормално... нямаше политически или социални вълнения. В Урал например всичко беше в ред. Горбачов можеше да продължи да управлява по същия начин още 20 години. Тогава защо всичко се промени? Аз не вярвам икономическите проблеми да са били основната причина за промените на Горбачов.”

Калашников подчертава нещо важно. Освен това ние знаем от книгите на бегълци от Съветския блок (като Ян Сейна и Анатоли Голицин), че промяната в комунистическата система е бил планирана много преди 80-те години. Тя е съставна част на дългосрочна стратегия. Непосредствената причина според Калашников да се възобнови стратегията е Роналд Рейгън.

„Не той лично, а администрацията му, политиката му, стратегията му и тази на НАТО. В началото до средата на 80-те аз бях в аналитичния отдел на КГБ и там бяха загрижени от военно-политическия натиск на Запада, особено на американците. Имаше съревнование в Космоса, океаните и във военната област. За да оцените всичко това подобаващо, трябва да погледнете събитията в началото на 70-те. Имам предвид, разбира се, войната във Виетнам. Москва извади от нея едно просто заключение. Заключението на Съветския генерален щаб беше, че американците може да бъдат победени на бойното поле, без да се прибягва до ядрено оръжие. За целта е необходима страна от Третия свят, въоръжена и обучена от нас, добра пролетарска партия и силен лидер.

За да спечели такива страни, Съветският съюз се впусна в глобална експанзия под етикета на политика на разведряване. Съветите интервенираха в Африка, превземайки Ангола и Мозамбик и се намесиха в Никарагуа. Беше успешно глобално настъпление с някои неуспехи. Това стана във време на обща американска слабост поради подкрепата, която получавахме от левите и пацифистите. Това включваше ефекта от масови демонстрации срещу американски военни и ракетни бази. Съветският съюз продължаваше така, докато нещо изведнъж не се промени неочаквано за нас.”

Както обяснва Калашников, президентът Роналд Рейгън започва да упражнява военен натиск върху СССР по време на първия си мандат... Дали американците блъфираха? Дали периодът на американска слабост беше преминал? После, през 1986, арабски терористи взривяват дискотека в Германия. „Това беше извършено от либийци с помощта на източногерманската Щази”, каза Калашников. „Трима души бяха убити, включително американски военнослужещи, а 200 ранени.

Няколко дни след това американски самолети бомбардираха Либия. Това беше масивен военен отговор, и това беше сериозно. Моите началници преценяваха ситуацията внимателно и аз участвах в няколко заседания. Само една атака срещу дискотека и американците изпращат бомбардировачи. Значи няма шега с Роналд Рейгън или неговия народ. Този епизод показа, че съветската стратегия за прилагане на натиск срещу Запада беше достигнала своя предел...”

Тъй като Съветският съюз беше започнал да навлиза в Африка, в Афганистан и Централна Америка, американците се почувстваха длъжни да подсилят отбраната си. От стратегическа съветска гледна точка нищо повече не можеше да се спечели чрез директна екзпанзия. Трябваше да започне връщане към друг стратегически модел, държан дълго време в резерва. Новата стратегия трябваше да включва дипломация.

„Става дума за идеята да се създаде общ европейски дом, позволявайки на германците да се обединят и да помолят американците да си отидат у дома, да плащат на Москва, да трансферират технологии в СССР и т.н. Аз знам, че германското обединение беше схема за благоприятен изход за Кремъл, защото в Германия се очакваше да дойдат на власт просъветски сили, главно от левицата. Ние бяхма уверени в това. Основната цел беше американците да бъдат изтласкани от Европа... Работехме директно с германците...

Но това, което се случи като следващо, беше неочаквано. Обединението на Германия се осъществи бързо, за няколко месеца. Никой не очакваше това. В течение на 1990 съветските въоръжени сили, които възнамеряваха да окупират Западна Европа, се озоваха на територия на НАТО. Нямаше опция тези войски да бъдат държани на територията на Германия. Така че руснаците се озоваха в невъзможна ситуация. Съветските войски трябваше да се изтеглят... Изтеглянето до голяма степен дестабилизира съветската система...

Ситуацията изискваше внезапна промяна на вътрешната политика. През август 1991 консервативни сили уж опитаха да направят държавен преврат. Самият Горбачов нагласи нещата защото се чувстваше измамен в Европа. Въпреки това те накараха Садам Хюсеин да окупира Кувейт и Садам започна да заплашва Саудистска Арабия. Буш-баща беше достатъчно умен, за да не навлезе прекалено дълбоко в Ирак навремето, а Съветският съюз стана незаменим партньор на Запада в ООН и Съвета за сигурност.

По-късно 11 септември 2001 беше необходим, за да се подмами американската армия в Ирак и Афганистан. Това направи Вашингтон още по-зависим от Москва, и това е ситуацията и сега. А разпадането на СССР през 1991 беше свързано с ескалация на политическата криза в Украйна. Украйна е голяма и важна част от Съветския съюз и украинците продължаваха съпротивата... Знам от служители на КГБ в Украйна, че те през цялото време се страхуваха, че нещо става и ако загубят контрол, това ще означава сериозни неприятности за Москва. Поради това украинският КГБ беше още по-брутален и по-твърд от руския. На нашите срещи в Лубянка ние... ги критикувахме. Но те отговаряха: „Нямате си представа колко опасна и тежка е ситуацията в Украйна.”

И когато съветските войски се изтеглиха от Европа, украинските активисти организираха въстание. Украинците бяха готови за въоръжено въстание. Те имаха и части сред съветските въоръжени сили. Бяхме предупредени за това и то беше сериозно. Ръководството в Киев непрекъснато молеше Москва за помощ, за някаква подкрепа. Но Москва не беше в състояние да помогне, защото беше ангажирана с Германия и НАТО. Така че беше напълно невъзможно да се мобилизират части, за да бъде потисната украинската съпротива. Това беше истинският проблем. Ако Украйна станеше независима, ако националдемократите дойдеха на власт там, със Съветския съюз беше свършено. Това беше ясно на всички. Без Украйна, СССР беше фикция...

Но не всичко беше загубено за КГБ или комунистическия елит. Десетилетия преди това съветските стратези бяха предвидили период, когато ще е необходима реформа на съветската система. В публикувана в 1984 книга беглецът от КГБ Анатоли Голицин пише за таен план за премахване на господството на комунистическата партия. Това според него ще е заблуда. Комунистическата партия ще продължи да съществува под повърхността. Тя само ще премине в нелегалност или ще се разцепи на различни нови партии и ще контролира руския политически процес по сценарии. Калашников отбелязва гъвкавостта на Кремъл в лицето на кризата:

„Москва успя да се прегрупира, да се възстанови, като създаде ислямистките сили. Така тя запази съветската легитимност. Това е изключително важно да се разбере. Дипломатически Руската федерация е днешният Съветски съюз. Тя има всички пълномощия и атрибути в Съвета за сигурност и т.н. И тя запазва статута си на ядрена свръхдържава. През 1991 ни казваха: „Слушайте, другари, това е поражение за нас. Но това е временно.” Съветският съюз никога не е приемал никакво поражение в Студената война, нито за миг. Няма дори временно прекъсване на политиката от Горбачов през Елцин до Путин. Ние се реорганизираме и ще се върнем...

А какво беше отношението на висшето ръководство на КГБ по това време?


През октомври 1991 бях на среща в Москва с генерал Виктор Иваненко, който отговаряше за сигурността в КГБ. Той искаше да ме види и да обсъдим ситуацията с парите на комунистическата партия и КГБ. Австрия, където работех за КГБ, беше централна за международния бизнес на КПСС. В Австрия ние контролирахме няколко банки, техните генерални директори бяха офицери от КГБ, т.е. в капиталистическа Австрия. Руското присъствие в Австрия беше подавляващо.

Но исках да кажа за срещата с ген. Иваненко, че ръководството на КГБ не показваше тревога или лоши чувства към събитията. Те просто преподреждаха бизнеса си според новата ситуация. В самата Виена босът на комунистическата партия смени костюма си и стана капиталист. Обратът към капитализъм в Русия не беше искрено обръщане към свободата. Приватизацията на Съветския съюз просто означаваше трансфер на държавната собственост в ръцете на номенклатурата... Това е формулата на контролирания капитализъм в Русия.

По този начин според думите на Калашников руските комунисти използваха процеса на „приватизация”, за да се превърнат самите в бизнес класа и да сключват сделки със Запада... Така те отново поставят Запада в мрачна стратегическа позиция заради Ал Кайда, заради зависимостта на Запада от руски газ и петрол и поради икономическото сътрудничество с Русия. Всичко това ще позволи на Русия да разпространи своите военно-политически операции по цялото земно кълбо. Русия днес има ресурси, за каквито дори не можеше да мечтае по време на Студената война...

Същото важи за западните медии, финанси и т.н. и т.н. Полето на разузнаването се е променило и сега се използва различна тактика... Но шпионажът е не по-малко усилен от по-рано, даже е по-интензивен. Ето как нова заплаха израства от старата заплаха. За да цитираме майора от КГБ Анатоли Голицин, това е случай на „нови лъжи за старото”.



Съветско-руската стратегия за господство над света не се е променила от Горбачов през Елцин до Путин

Автор Ангел Грънчаров 



http://aig-humanus.blogspot.com/2011/02/blog-post_2390.html
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #100 -: Февруари 23, 2011, 15:36 »

День защитника империи

    * Feb. 23rd, 2011 at 1:02 PM


Почему народу нравится праздновать 23 февраля?
Потому что мужчинам нравится форма и быть сильным.
Потому что женщинам нравятся сильные мужчины в форме.
Потому что защищать Отечество - действительно дело святое.
И к пьяным толстым рожам, плещущимся в фонтане парка культуры.
Можно относиться по-разному.
Кто-то хвалится своими подвигами.
Кто-то просто любит выпить.
Потому что народу и власти нужен праздник.
Патриотический.
А пьяные рожи в тельняшках и с бутылками на перевес.
Это и есть тот самый народ.
Который уже и не стесняется.
И празднует по-настоящему.
Именно за ту идею.
Ради которой - 23 февраля.
Поэтому в округе парка культуры.
Трудно найти "хачиков" и других "чернож...х".
Потому что "защитники Отечества" защищают.
Свое исконное право - их "мочить".

Посмотрите историю Красной Армии.
И попробуйте объяснить.
Какое-такое "Отечество" защищали.
Захватывая первые демократические государства.
Армению, Азербайджан и Грузию.
В 1921 году.
С какого кремлевского бодуна.
Красная Армия "защищала".
А точнее - зачищала Центральную Азию.
А Украина?
А Прибалтика?
Красная Армия восстанавливала Российскую империю.
Она защищала империю.
И если это так.
То так и пишите.
А лучше переименовать этот день.
В день оккупанта.
Так честнее будет...


http://olegpanfilov2.livejournal.com/2362800.html



   
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #101 -: Март 08, 2011, 19:29 »

Отворено писмо до руския посланик

    До Юри Исаков
    Посланик на Русия
    в Република България



    Господин Исаков,


В сряда, 17 септември, руският посланик в Европейския съюз Владимир Чижов заяви пред кореспондента на БНР в Брюксел, че България ще блокира евентуално решение на ЕС за налагане на санкции срещу Русия. Не за първи път този дипломат изразява отношението на Вашата страна към Република България. Негови са и думите, че България е „троянския кон” на Русия в ЕС. Бъдете сигурни, че такова унизително отношение към Родината ни, предизвиква у нашия народ единствено възмущение и погнуса. Нека мълчанието на официалните български власти не Ви заблуждава. Те отдавна не са изразители на волята на обществото.

Гражданска инициатива Справедливост е неправителствена организация и като такава работим в обществена полза. Както се вижда и от името ни, нашата цел е справедливостта във всичките и аспекти и измерения, в това число и в междудържавните отношения. Справедливостта изисква, взаимно уважение и зачитане на независимостта и суверенитета. Справедливо е да се подкрепят усилията на народите за изграждане на демократично и проспериращо общество. За това ние съчувстваме на Вашия народ и го подкрепяме в борбата му срещу руската олигархия.

Ние ясно виждаме политиката на Русия по отношение на България, целяща да замени политическата и военна зависимост от времето на Съветския съюз с икономическа и енергийна.
За нас това е неприемливо и затова ние организирахме протестите на Орлов мост при посещението на Путин в България.

Ние не изпитваме омраза към руския народ. Не сме русофоби по рождение. Имперските домогвания на Русия към страната ни ще ни направи такива.

Обичаме да четем Достоевски, Толстой и Пушкин. Радваме се на спортните постижения на Исимбаева, Шарапова и Кириленко. Що се отнася до Путин, Медведев и Лужков - благодарим, дръжте ги за Вас.

Ние, гражданска инициатива Справедливост Ви заявяваме ясно и категорично следното:

България е суверенна и независима държава.

България е член на Европейския съюз и НАТО. Днес те са нашите най-близки приятели и партньори.

Усилията Ви да вбиете клин между нас и тях ще останат напразни, защото такава е волята на българския народ. Затова България няма да стане „задунайская губерния“, нито „троянски кон“ на Русия в Европа.

Днес Русия е най-голямата заплаха за сигурността на страната ни и това ще бъде така, докато в държавата Ви не се изгради функционираща демокрация.

Рано или късно, с развитието на технологиите и с помощта на нашите партньори, ние ще се освободим от руската енергийна зависимост. Чувствата не неприязън, които сега предизвиквате, ще останат много по-дълго в душата на българина.

Ако не можете да разберете тези прости неща, продължавайте така и занапред. Няма да постигнете нищо друго, освен да заличите и онова дълбоко чувство на признателност, което ние българите изпитваме към руския народ и Царя-Освободител.


Гражданска инициатива Справедливост.

http://www.spravedlivost.net/joomla/index.php?option=com_content&task=view&id=115&Itemid=18

 
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #102 -: Март 10, 2011, 09:04 »

<a href="http://www.sedembg.com/189/7.gif" target="_blank">http://www.sedembg.com/189/7.gif</a>
брой 49 (189)     13.12.06  -  19.12.06

Отровителите от КГБ  -  с "хладен ум и горещо сърце”
Зловещата продукция на "Камерата" убива повече от осем десетилетия

.......................................

През 1921 към Лениновата ЧК (Чрезвычайная комиссия) е създаден изследователски институт
ЧК е първото име на КГБ. Днес КГБ е разделен на ФСБ (Федеральная служба безопасности) и СВР (Служба внешней разведки), която в миналото се наричаше ПГУ (Первое главное управление) и която се занимаваше с разузнаването и със "специалните операции" в чужбина.

Създател на ЧК е един от най-фанатичните сподвижници на Ленин, масовият убиец Феликс Едмундович Дзержински. “Железният” Феликс оставя на наследниците си девиза: “Чекистът трябва да има хладен ум, чисти ръце и горещо сърце”. Десетилетия кагебистките шефове в СССР (и в България – б. Р)/ кичат кабинетите си с портрета и със заветите на Дзержински.  

"Камерата"
е кодовото наименование на института по времето на Сталин. През 1934 тя се разполага на стотина метра от основната сграда на КГБ, на ул. "Варсонофиевский переулок" № 11. Разработва отровни вещества и газове. Според бившия ръководител на биологическа агентурна мрежа Александър Кузминов, който след бягството си от Русия издава в Нова Зеландия книгата "Биологически шпионаж" ("Biological Espionage"), "Камерата" и днес е главният потребител и доставчик на 12-и отдел на директория "С" на външното разузнаване - СВР, която разработва средствата и начините за водене на биологическа война.  

"Камерата" произвежда отровни химически и биологически вещества,

като използва най-новите достижения на науката и изпълнява нарежданията на поредния кремълски вожд. Всеки неин продукт е уникален, тясно специализиран, насочен към конкретен "клиент", за да даде максималния очакван ефект: най-често загадъчна смърт и по-рядко - временно изваждане от строя.

Смъртта на жертвата трябва да изглежда естествена или да бъде съпроводена с такива симптоми, които да заведат лекарите и следователите в задънена улица. За тази цел "Камерата" се профилира в умелото съчетаване на познати отрови с оригинални, трудно откриваеми в организма форми.

...................

Експерти на "Камерата" създават пълните с рицин сачми и игли, които незабелязано се вкарват в тялото на жертвата. Болката е не по-силна от ухапване на насекомо, човекът скоро умира, но в организма му не се откриват никакви съмнителни вещества.

С такава отрова българското КГБ в края на 70-те убива в Лондон журналиста от "Свободна Европа", писателя антикомунист Георги Марков. Причината за смъртта и начинът на убийството му са разкрити доста по-късно и съвсем случайно. Бившият генерал от КГБ Олег Калугин, който живее в САЩ, тогава ръководи операцията от съветска страна и я описва през 1994 в книгата си "Майстор на шпионажа" ("Spy Master").

Цялата статия тук


Активен
Anamary
Гост
« Отговор #103 -: Май 09, 2011, 08:46 »

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=179186&srcpos=9
Путин създава "народен фронт" за изборите

Създаването на "народния фронт" поставя края на политическата конкуренция в страната, смята политологът Марк Урнов. "Авторитарният режим се развива по логичен път и изхвърля всичко излишно", коментира той.



От грани.ру:
 


Лже-портье
Андрей Пионтковский

Дебютная идея, которой альфа-Цапок всея Руси поделился со своими собратьями по разуму на юге России, оказалась на поверку не такой уж и свежей.

Она действительно возникла в преддверии выборов в высший законодательный орган страны. Только не "выборов" 2011 года, а "выборов" 1937 года.

И называлась она тогда не Общероссийский народный фронт, а нерушимый сталинский блок коммунистов и беспартийных.
.................................
Создание Фронта всех людей, стремящихся к укреплению России, - это гениальная спецоперация, самая масштабная в истории карательных органов. Список всех членов Фронта автоматически задает и список всех его не-членов, или даже не-людей, то есть всех врагов народа. Причем заметьте, самим фактом своего не-вступления признавшихся в совершенных ими тяжких преступлениях.

А признание обвиняемого - это всегда царица доказательств, что в 37-м, что в 11-м.

Особому отделу Фронта останется только разделить врагов на две категории:
1) не-людей;
2) людей, но не-членов,
а затем поступить и с теми и с другими по законам фронтового времени.
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #104 -: Май 09, 2011, 09:27 »

Да си припомним тази знаменита карикатура на Милен и подобаващо силния текст на Цвета - всичко това от 2008 г.:



Карикатурата на Милен Радев „Хитлер - Сталин - Путин” е повече от актуална, тя е злободневна, съотнася се с настоящето и съвременната политика, засягаща съдбовно Европа и света. Първото и определение в този смисъл е, че е на геополитическа тема. Тя дава визуален образ на всеобщата тревога на демократичния свят от възраждането на олигархическия тоталитаризъм в Русия. Попадението е страхотно като замисъл, ако се има предвид морето от публикации по безкрайно обговаряната тема в европейския печат. Сякаш всичко е казано с милиони думи и за всички е ясно, че руският лидер е лукаво фашизоидно чудовище, с което Западът предпазливо се съобразява, имайки пред очи историческите и икономическите дадености. По щастливо съвпадение авторът на карикатурата е и публицистът, разнищвал парливата тема в многобройни свои публикации из нашите медии. Обстойното и многостранно знаене и боравене с проблема неминуемо натрупва запаси от творчески идеи и енергия. В тях сублимира всичко – емпирика и тревожна съвест, гняв, неспокойна мисъл и щедър талант. Ако човек умее да рисува и ако притежава амбивалентен интелект, то съвсем спонтанно се ражда мощен синтез - обобщение на реалността. Отлива се рисунката и в нея като в ядро пулсират напреженията и символиките на времето, в което ни тече живота.

Силата на визуалното решение е в неговата лаконичност и простота, претоварени същевременно със знаковост. Хилядите думи и съждения тук се концентрират в композиция от само четири фигури, които казват всичко още от пръв поглед – веднага се разпознават двете исторически фигури, демони на злото в паметта на човечеството. Карикатуристът е очертал най-очебийните и характерни белези на диктаторите, по които светът ги разпознава - мустаците, алаброса, шапките, лулата, петолъчката са личностни и политически индикации на двамата главорези на 20 век. Но е уловен и характерът на историческите престъпници – смръщеност и мрачна злоба вее от тези лица без човешки очи. Те са призраци от ада, слепи прилепи, излетели с черните си крила от преизподните на ужаса. Силна експресия носи рисунъкът на крилата – заострен рязък щрих, раздвижен от гънки и сгъстени сенки, той крие смисъла на кошмара и злината, спотаени в спомена на човечеството. Карикатурата ни отваря очите, че техните черни скелети отново кръжат в земната атмосфера, подушили пак власт, кръв и терор. Мрачната експресия се превръща в язвителна сатира чрез миниатюрната фигурка с опнато личице на новия руски диктатор – като го смалява така, рисунката го ситуира като жалко подобие на сатанинските му предшественици и внушава алюзията, че е тяхна рожба и наследник на зловещите им тирания. Малкият диктатор е декориран с атрибутите на руското православие и на собственото си хоби – джудо. В дребните наглед детайли е кодирана държавническата и личната философия на обекта. Но сатиричното разобличение се развихря чрез хвърчащите пачки финикийски знаци от джобовете на мъника. Те са същественият знак на изобличението и присмеха - какъв алчен и крадлив негодник се крие зад амбициозното лице на властника, а православният кръст и спортната му роба са клоунска маска. Страховитата компания му приляга и ако наистина си го отмъкнат за ръчичка в преизподнята, то земното кълбце ще олекне, ще изглежда леко и красиво като празничен балон, реещ се из вселената.
 
Няма нищо по-силно и отрезвяващо от талантливата сатира и карикатура. Тази рисунка е откровение на активната гражданска позиция, целяща да мобилизира обществената енергия срещу тиранията, надвиснала над огромната руска територия, но не само над нея. Наскоро ще се домъкне и при адептите си в България, например. Карикатурата би трябвало да обиколи света и нагледно да покаже на хората какво ги очаква, ако Путин се превърне в едноличен господар на Русия. За съжаление тя остана в топика на новогодишните честитки във форума „Де зората”, което бе находчиво - артистично, но не и функционално като решение. Публикува я вестник „Про & Анти“ (бр. 1, 2008)/, но я замота в едно ъгълче на 13 страница, вместо да я центрира като илюстрация към статията „Русия – страна на диктатори и терор”. Там вместо нея се мъдри Иван Грозни на Репин, докато съвременният Грозни си остава в сянка. Затова надеждата ми е отново в 170-те участници на форума – разпратете тази предупредителна „честитка” навред, където ви е възможно. Тя е смела и ярка, извънредно сполучлива и е приносна в битката на свободолюбивите общности против враговете на свободата. Кой знае, може би да отвори очите на много заблудени, левичарски настроени хора, може би да спечели нови привърженици на руската опозиция. Дори само един да е, пак ще е от полза и си заслужава.

http://de-zorata.de/forum/index.php?topic=12.105
(На горния линк ще намерите богата и полезна информация, която не трябва да потъва в забрава.)

Активен
Страници: 1 2 3 4 5 6 [7] 8 Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  Трагедията на Русия - трагедия на Европа  |  Тема: Съветската империя и нейната дълга сянка « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!