Tyxo.bg counter Църквата LIVE
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Декември 18, 2017, 22:09

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Посетете и сайта http://de-zorata.de/blog
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  "Не хлебом единим жив человек..."  |  Църквата  |  Тема: Църквата LIVE 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: 1 [2] Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Църквата LIVE  (Прочетена 18559 пъти)
Михаил Новак
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 157



Профил WWW
« Отговор #15 -: Април 02, 2010, 11:30 »

Зло и Изкупление

Николай Бердяев

bosch98Проблема за злото стои в центъра не само на християнското, но и на всяко религиозно съзнание. Жаждата да се избавим от злото на световния живот, от мъката на битието създава всички религии. В края на краищата всички религии, а не само религиите на изкуплението в точния смисъл на думата обещават освобождение от злото и породените от него страдания. В религията човек търси изход от своята изоставеност и самота в чуждия зъл свят, връщане в родината на духа, при близкото и родното. Още поклонението пред тотема е търсене на избавител от властта на заобикалящия го зъл свят. Рационалистичното съзнание на съвременния човек смята, че главна пречка за вярата в Бога, главен аргумент в полза на атеизма е съществуването на зло и поражданите от него мъки и скърби. Трудно е изглежда да се примири битието на Бога, Всеблагия и Всемогъщ Промислител със съществуването на злото, толкова силно и властно в нашия свят. Аргументът се е превърнал в класически и е единствено сериозният.

Хората губят вяра в Бога и в божествения смисъл на света, защото се срещат с тържествуващото зло, защото изпитват безсмислени страдания породени от злото. Но вярата в Бога и вярата в боговете са възникнали в историята на човешкото съзнание, защото човечеството е изпитвало велики страдания и е почувствало потребност да се освободи от властта на злото. Ако не беше злото, поразяващо нашия свят, човечеството би се задоволило с природния свят. Природния свят, лишен от всяко зло и страдание би станал единствено божествен за човека. Ако не беше злото и поражданата от него мъка, не би имало потребност и от избавление. Страданието и мъката от живота, свидетелстващи за съществуването на злото, са велика религиозна школа, през която преминава човечеството. Живот в този свят, който не познава злото, лишен от всяко страдание и мъка, би водил към самодоволство и самоудовлетворение. Съществуването на злото е не само пречка за нашата вяра в Бога, съществуването на злото е същевременно доказателство за Божието битие, доказателство, че този свят не е единственият и окончателният. Опита в злото обръща човека към друг свят, предизвиква свещено недоволство от този свят.

В основата на религиозния опит и религиозното съзнание, лежи песимизъм, а не оптимизъм. Всички религии на избавлението са песимистични, а не оптимистични в своето усещане на световния живот, песимистични са в отношението си към природния свят – орфизмът и будизмът  в същата мярка, както и християнството. Положителния смисъл на битието лежи в друго измерение, в духовния свят. Нашият природен свят според видимостта си се намира под властта на тържествуваща безсмислица. В него царят тление и смърт, злоба и ненавист, егоизъм и разпокъсаност. Човек е потиснат от абсурда и злото на световния живот.  В религията, във вярата той се домогва до смисъла и получава сила идваща от друг свят, в който любовта побеждава омразата, единението побеждава раздора, вечния живот побеждава смъртта.

Съществуването на злото извиква проблема за теодицеята, оправданието на Бога. Защо Бог търпи такова страшно зло, защо допуска победата му? Светът пролива кръвта си, разкъсва се на части. Дяволът, а не Бог изглежда е единственият господар на света. А къде е действието на промисъла Божи? Известна е гениалната диалектика на Иван Карамазов за детската сълза, която свършва с връщане на входния билет за световната хармония. Евклидовият ум отказващ се да разбере ирационалната тайна на живота, претендира да създаде по-добър свят, от колкото сътворения от Бог, да създаде свят, в който няма да има зло и страдание, свят напълно рационален. Човек с Евклидов, напълно рационализиран ум не може да разбере защо Бог не е създал безгрешен, блажен, неспособен на зло и страдание свят.

Но добрият човешки свят, светът на Евклидовия ум би се различавал от злия Божи свят, защото в него не би имало свобода, свободата на би влизала в замисъла му и човекът би бил добър автомат. Липсата на свобода би направила невъзможни злото и страданието. И човек е готов да се откаже от свободата, за да се избави окончателно от мъките и страданията. Евклидовият рационален човешки свят, в който няма зло, ще бъде поразен от най-страшното зло – липсата на свобода, свободата на духа ще бъде унищожена без остатък. В него вече не би имало свободни изпитания, свободни търсения. Божият свят е изпълнен със зло, но в първоосновата му е заложена свободата на духа, най-великото благо, знакът за богоподобие на човека.

Проблемът за теодицеята е разрешим единствено чрез свободата. Тайната на злото е тайна на свободата. Без разбиране на свободата не може да се разбере ирационалният факт, че в Божия свят съществува зло. В основата на света лежи ирационална свобода, стигаща дълбините на бездната. В дълбината на света зее бездна и от нея се изливат тъмните потоци на живота. Всички възможности се крият в тази бездна. Бездънният, превъзхождащ всяко добро и всяко зло мрак на битието не може да бъде докрай и без остатък рационализиран, в него винаги се крият възможности за прилив на нови непросветлени енергии. Светлината на Логоса побеждава мрака, космоса побеждава хаоса, но без бездната на мрак и хаос, без долната безкрайност няма живот, няма свобода, протичащият процес няма смисъл. Свободата е заложена в тъмната бездна, в нищото, но без свобода смисъл няма. Свободата поражда зло, както и добро, ето защо злото не отрича съществуването на смисъл, а го потвърждава. Свободата не е сътворена, защото тя не е природа, свободата предхожда света, тя е вкоренена в изначалното нищо. Бог е всесилен над битието, но не и над нищото, не и над свободата. И за това съществува зло.

Истински сериозното и отговорно отношение към живота, забелязва злото, приема неговото съществуване. Незабелязването и не разбирането на злото прави човека безотговорен и нехаен, скрива дълбината на живота. Отричането на злото означава загуба на свободата на духа, смъкване от себе си бремето на свободата. Белег на нашата епоха е че страшно нараснаха силите на злото и същевременно се отрича самото съществуване на злото. Човек остава разоръжен пред лицето на злото, когато не го вижда. Личността се кове при различаването между зло и добро, когато се установяват границите на злото. А когато тези граници се заличават, когато човек изпадне в състояние на смесване и безразличие, личността започва да се разлага и разпада. Крепкото самосъзнание на личността разобличава злото , разсича го като с меч. В смесването и безразличието, в загубената способност да вижда злото човек се лишава от свободата на духа. Той започва да търси гарантирана необходимост на доброто и пренася центъра на тежестта на живота на вън от дълбината, престава да се определя от вътре. Рационализмът отрича ирационалната тайна на злото, защото отрича ирационалната тайна на свободата. На рационалистичното съзнание е по-трудно да повярва в Дявола от колкото в Бога. И хората с рационалистично съзнание измислят различен вид учения, които отричат съществуването на злото, обявяват злото за недостатъчно добро или за вътрешен момент в развитието на самото добро. Злото се отрича от еволюционното и хуманистично съзнание, злото се отрича от анархистичното съзнание, злото се отрича от теософското съзнание.

Християнството е религия на изкуплението и за това предполага съществуването на зло, мъката на битието. Християнството не бива да опровергава съществуването на зло и страдание в света. Тъкмо за това Христос се яви в света, защото света в зло лежи. Християнството учи, че светът и човека са длъжни да носят своя кръст. Страданието е последица от злото от греха, но страданието е също път за избавление от злото. Според християнското съзнание страданието не е само по себе си зло, има и божествено страдание, страдание на Самия Бог, на Сина Божи. Всяка твар стене и плаче и чака избавление. Този факт лежи в основата на християнството и чрез него то не може да се опровергава. Противниците на християнството обикновено изтъкват, че явлението на Христа – Спасителя не е донесло на света избавление от злото и страданията. Изминаха повече от две хилядолетия след явяването на Изкупителя, а света както и преди пролива кръв, човечеството се гърчи в мъки, злото и страданието са се увеличили още повече. Този стар семитски аргумент изглежда победоносен. Евреите си представят Месия, като този, който ще избави човечеството окончателно от злото и страданията по земята. Но Християнството признава и положителния смисъл на страданията, които човечеството преживява в своята земна съдба. Християнството никога не е обещавало блаженство и щастие на земята. Християнските пророчества за земната съдба на човечеството са твърде песимистични. Християнството никога не е утвърждавало насилствено, принудително осъществяване на световна хармония, Царство Божие на земята. Християнството в най-висока степен признава свободата на човешкия дух и без участие на свободния човешки дух не смята възможно осъществяването на Царство Божие.

Рационално не можем да разберем тайната на изкуплението, както не може да се разбере никоя тайна от божествения живот. Още от св. Анселм юридическото, съдебното учение за изкуплението, което играе голяма роля най-вече в католическото богословие и от което не са съвсем свободни и другите християнски църкви, рационализира тайната на изкуплението, уподобява  я на отношенията които съществуват в природния свят. Това съдебно разбиране е единствено акомодация на небесната истина към равнището на природния човек. То не е духовно разбиране  и не отговаря напълно на истината. Не е достойно световната трагедия да се разбира като съдебен процес между Бога и човека, който Бог е възбудил поради формално нарушаване на волята Му. Това е пренасяне на езически представи за родовия живот и родовата мъст върху Божествения живот, който винаги е тайнствено мистичен. Бог в езическото и старозаветното съзнание изглежда страшен властелин, който наказва и отмъщава за непослушание, налага откуп, заместителна жертва и проливане на кръв. Създадена е била представа за Бога по аналогия с вехтата, езическа човешка природа. За тази природа са особено разбираеми яростта, отмъщението, откупа и жестокото наказание. Върху юридическата теория за изкуплението са положили неизгладим печат римските и феодални разбирания за възстановяване на честта. Заради формално нарушение на Божията воля започва съдебен процеси на Бог е потребно отплащане; потребно Му е да се даде удовлетворение в такъв размер, който е достатъчен да умилостиви гнева Божи. Никаква човешка жертва не е достатъчна, само жертвата на Сина Божи съответства по размер на извършеното престъпление и предизвиканото от него Божие оскърбление. Това са напълно езически представи внесени в християнството. Такова разбиране на тайната на изкуплението притежава външно екзотичен характер.

В християнството изкуплението е дело на любовта, а не на съдебна справедливост, жертва на безкрайната Божия любов, а не отплата. „Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, но да има вечен живот.“

Активен

Михаил Новак
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 157



Профил WWW
« Отговор #16 -: Май 22, 2010, 15:56 »

Търпението на кръста

Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това
за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а
всички да се обърнат към покаяние.
( Второто съборно послание на ап. Петър 3:9)


saints-in-glory-1755-largeТози текст от посланието на апостол Петър е изключително актуален и актуализиращ тезата за всеобщото спасение на цялото творение. Светът е изпълнен със зло и страдание, често тържествуват не добродетелите, а пороците, не доброто, а злото. В съзнанието на много хора това е сериозен препъни камък по пътя им, към вярата в Бога. В историята на човечеството има повече зло отколкото добро. Дори в наши дни злото е придобило невероятни мащаби. Ежедневно хора биват убивани, деца измират от глад и болести. Съвсем на място се поставя въпросът за присъствието на Бог в историческия процес. Бог като че ли Го няма в историята. В този свят тържествува повече дяволът отколкото Богът.

Често атеистите сочат именно този факт като довод в подкрепа на тезата им, че религията е наивна заблуда, защото на практика всичко това, което Църквата изговаря, като послание остава в сферата на теорията и доброто пожелание, а в най-добрия случай реализацията се отлага в някакво неясно бъдеще. Християнството е упреквано в утопичност, независимо от това, че някои от тези, които го обвиняваха в това, сами създадоха едни от най-зловещите утопии в историята. Комунизмът е една от тях.
Марксизмът изведе тезата, че религията, респективно християнството, е опиум за народите, тоест, чрез религията се отклонява или притъпява вниманието на широките маси от проблематиката на деня, от класовата борба, бедността и изобщо тежкото социално неравенство. На религията се гледа като на средство, чрез което една класа или каста държи друга в подчинение.
 
Въпросните две обвинения лесно може да бъдат опровергани и да се види, че те се раждат в или откровено враждебна на Църквата среда, или от лица напълно незапознати с принципите на Християнството. Макар не оборването на тези обвинения да е целта на нашия текст, ще споменем, че в Християнството призиви за световна хармония няма. Това отговаря и на двете обвинения. За разлика от езичеството и неоезичеството (атеизма)* Християнството е дълбоко реалистично, но е и екзотерично или мистично. То обхваща всяка една част на човешкия живот. Няма друга философска или религиозна система, в центъра на която проблемът за произхода, живота и бъдещето на човека да е поставян с такава острота и реализъм, както в Християнството. В християнството човекът е венеца на творението, владетеля на земята, но е и падналия грешник, който разпъна на кръст Божия Син, дошъл да го спаси и да го утвърди в богоподобието и безсмъртието.

Библията ни разкрива не митологични персонажи или събития, случили се in illo tempore, а в конкретно време и на конкретно място. Светостта в християнството не е митология и светците не са митични същества, независимо, че в почитта към тях често се е минавала границата на здравия разум, но това по-скоро затвърждава факта, че те са останали в съзнанието на широките маси като изпълнители на волята Божия, а не като някакви теоретици, каквито дори в самото християнство има не малко.

Да се полемизира с атеистите е лесно, но това не решава въпроса свързан със присъствието на злото в света. Често конвенционалното или катафатично богословие в опитите си да оправдае Бога е рационализирало вярата. В това отношения всяка една християнска църква се е потрудила достатъчно. На Бога са приписани черти, взети от ежедневния живот, отношението и разбирането за Бога е силно повлияно от социоморфизма и антропоморфизма. На Бог са приписани човешки качества. Допълнително навлизането на юридизма и римското право в християнството и на изток, и на запад е създало образ на Бога досущ като този на Римските императори. Иконографията от 4-5 век на сам е едно от много други доказателства за това. В тези вече изкривени представи за Бога по-късно се раждат и чудовищните учения за вечния ад и предопределението.

Ученията за вечните мъки и предопределението директно кореспондират с езичеството. Те са все още не напълно преодолян древен садизъм в тях ясно се разкрива кървавият ужас и страх, създал робското преклонение пред тотема и човешките жертвоприношения. В някои, но само някои текстове на Калвин, трудно може човек да повярва, че става дума за Бог, Който е любов, а не за някакво жадно за кръв южноамериканско божество.
В първите векове Маркион е бил ужасен от садизма в Стария Завет, той е направил грешка в преценката си, но тези, които са го осъдили като еретик съвсем не са намерили решение на проблема.

Бог не може да бъде мислен по аналогия с нищо, което се намира в този свят. Бог в същността си е тайна. Има божествено откровение, което е пречупено през човешкия светоглед. В крайна сметка Библията е за човека, не за ангелите. Тя е Божие Слово, но е и човешко, до колкото в написването й е взел участие и човека с всичките му съвършенства и несъвършенства. В текстовете на Новия Завет, Бог се умалява до човек, прие плът в името на спасението на творението, от любов към творението Самият Бог се пожертва, за да може Възкръсналият един ден да приведе всички при Себе Си. Това е волята на Бога - всички да се спасят и да стигнат до познаване на Истината. Бог за разлика от човека знае какво иска и може да осъществи замисленото.

За това е и това търпение в историята има още много души, които трябва да дойдат до познаване на Истината. Човекът, както се споменава в притчата за "Блудния син", трябва първо да дойде в себе си и тогава да осъзнае колко много се нуждае от Бога. Това никак не е лесно. Бог никого не насилва. Бог се обръща към човека с очакване за свободен творчески отговор, а не за робско преклонение. Христос каза на апостолите, че Бог е приятел на човека и постанови съвсем нови отношения. Бог очаква човека и това очакване е всъщност историята на човечеството. В центъра на историческия процес, в кулминацията на опитите за боготърсене или богопротивене стои кръста. Пътят към Бога минава не през социални утопии и рационализирана теология, а през божествената драма на кръста Христов. За християните Кръста е сила Божия, но и пътя, по който мина Иисус. Има немалко християни, които искат да свалят Христос от кръста. Трудно успяват да видят в "Страдащия раб Господен" (пророк Исая) владетеля на вселената. В този свят истината и доброто са разпънати. А най-доброто на което се оказва, че е способен рационализирания, евклидов ум е въпроса: "А що е истина?".   Иисус Христос, ще продължава да бъде на кръста, очакващ и последното творение да се обърне към Него с любов.
Активен

Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #17 -: Май 23, 2010, 10:06 »

Честита Петдесетница
(Неделя след Пасха)!


Святият Дух  е дарът, който Бог даде на Своята Църква  на Петдесетница. (Деяния 2:1 Йоан 14:16). Той е едновременно и дар, и Дарител. Чрез придадените дарби Той ръководи Своята църква. Апостол Павел употребява различни определения за дарбите: Дарби на благодатта, действия, проявления на Духа. Към тях принадлежат и службите на апостоли, пророци, евангелисти, пастири и учители...

Всички дарби са свързани помежду си от общо начало и общ произход. В гръцкия текст на Новия завет се среща определението "духовни дарби" или "дарби на Духа", което иска да обясни смисъла на гръцката дума "харизма" в единствено число, или "харизмата" в множествено. Това  понятие означава дар, подарък, дарба, благодеяние, даряване.
 Според Апостол Павел в Коринтяни 1 12:8 - 10 на първо място не стоят набиващите се в очи дарби, а дарбата да се разбира Словото, дарбата на Познание и Служене.
Необходимо е да сме "добри настойници на многоразличната Божия благодат."
Активен
Михаил
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 127



Профил WWW
« Отговор #18 -: Август 08, 2010, 20:42 »

За "ересите"

Активен

Ecce Homo Религия и Философия на историята

Πο-δοβρε Де-зориран от колкото дезориентиран
Михаил Новак
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 157



Профил WWW
« Отговор #19 -: Септември 13, 2010, 20:57 »

Христология, антропология и догма. Раните на Христос

презвитер Михаил Новак

Rembrandt_Harmensz._van_Rijn Християнската антропологиятрябва да изхожда от Христологията.  Тоест за човека трябва да се мисли задължително през образа на Христос  - Богочовека. Истината за човека е свързана с истината за Бога. Антропология мислена автономно, без Бога се изражда в антропософия или атеистичен хуманизъм, както и теология,  която унижава човека или отрича уникалността и универсалноста на  човешката личност, рано или късно склерозира или  до теософия, или до  небесен империализъм (теокрация). Затова отците на църквата с немалка доза религиозна ревност са отстоявали Христологичните догмати (доктрини). Водени и озарявани от Светия Дух, те прекрасно са разбирали  какви опасности,  подводни камъни  и убийствени течения ще очакватЦърквата в нейния земен път. За това служат догматите на вярата, не да ограничават, а да бъдат като морски фарове в бурно море. Те няма никого  да задължават да вярва в каквото и да било и както и да било, но  винаги  ще показват спасителния бряг.

Често се случва да настъпват  колизии в разбирането за Бога. Едни виждат в Него предимно Изкупителя,  други отмъстителя.  Католичеството и протестантството под влияние на  римското право, са разработили икономически христологични модели, в  които е заложена утилитарност. Говори се или за ползата, или за вредата  от приемането или неприемането.  И двете в еднаква степен обръщат  внимание само на едната страна, а другата, която по скромното ни мнение е  по-важна - Преображението на човешката природа, е оставено някак на  заден план. Под натиска на подобни концепции човек започва да вярва, не  заради Бога, а за да си спаси душата. Цялото ни отнощение към Бога се  обръща на пазърлък. Това е християнство, което не е скъсало докрай с езичеството и неговото разбиране за Божествения живот. Езичеството  предимно е търсило ползата от това да вярва в един или друг тотем. Както  и страха от идолите в немалка степен е провокирал идеята за  заместващата жертва. Православната църква, макар и никога да не е  споделяла подобен религиозен "капитализъм" и до ден днешен на битово  ниво принася курбани за здраве и коли животни под натиска на страха от  "мощта" на идола. Христос, както и последователите Му, които се  именуват с Неговото Име - християните в този свят могат да бъдат само  свидетели. Да, именно свидетели. Гръцката дума за свидетел и мъченик е  една и съща - Мартир. В жестокия и садистичен свят Бог  може да е само-жертва. Тук Ницше е доловил само една част от истината за  Бога - Саможертвата на Кръста. Неслучайно в Новия Завет Бог е  Саможертвен агнец, точно както е провидян от пророческите ликове в  Стария Завет. Когато се казва за Бога, че е всемогъщ, трябва добре да се  мисли, какво се влага в понятието всемогъщество. Често на Бога се приписват качества и свойства, взети от падналия свят. Това е измамното  разбиране, за което допринася социо и антропоморфизма, присъщи на всяка  една система, претендираща да опише в понятия Непонятния и Неведомия,  както и Неговите пътища, които също са неведоми. Духът според Свети Йоан  Богослов върви където Си поиска и само се чува Неговият глас, никой  не знае откъде идва и накъде отива,  същото е отредено, както  продължава и евангелският текст и за тези, които са родени от Духа.

Тук  в мира сего Бог винаги ще е жертва, докато не бъде преобразен целият  свят, докато не бъде спасен и последният грешник, докато злото не бъде  напълно преодоляно и изличено, раните на Христос ще стоят, независимо  дали в Него някой ще вижда Пантократора Вседържец или просто един много  добър човек.

Христос възкръсна в  нетленно тяло, но има нещо което малко хора забелязват - раните Му все  ще бяха видими. Това видя Свети Тома и другите апостоли. Раните бяха все  още там. Това са раните и нараняванията, които си причиняваме всеки божи  ден и не само на нас, а и на Него.

Всеки път когато се  върши зло по земята,  Христос ще ни показва раните Си. Изцелителната  сила на Христовите рани и страдания не е в някакво метафизично чудо, а в  предизвиканото състрадание към болката на другия.

Христос дойде  на този свят и прие плът не от жажда за отмъщение, а от истинска  Божествена милост и състрадание. Често ме питат кое качество на Бога е  по-важно за нас, Неговата милост или Неговата справедливост. Винаги съм  отговарял по следния начин: Неговата любов !!!

Активен

Михаил Новак
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 157



Профил WWW
« Отговор #20 -: Септември 13, 2010, 21:11 »

Финансов месианизъм

презвитер Михаил Новак

nosene_na_moshti

Или за това как камъните бяха превърнати в хлябове

"Българското правителство разчита мощите на Йоан Кръстител да донесат спасение - от финансово естество, пише американският в. "Уолстрийт джърнъл"..."

Ето  какво ще се случи в обозримо бъдеще време. Някой ще се добере до  "мощите" и ще направи ДНК анализ, и когато се докаже, че не са това, за  което се мъчат да ги  представят, не е трудно да се досети човек кой ще  инкасира негативите на една напълно неразумна постъпка.  Това няма да  са хората от снимката, които с благоговейни чувства разхождат нечии  кости, независимо чии. Няма и да са поръчителите на чудото, а единствено  и само Християнството, което не от днес, а от 2000 години говори за   действителната нищожност на идолопоклонството и свързания с него свещен  бизнес.  Това какво казва самото Християнство, никой отдавна не го  интересува, актуалната парадигма на православната институция не ме  гледай какво правя, а слушай какво ти говоря, също е на път да бъде  преформулирана в:  каквото и да ти каже правителството, приеми го за истина, дори и да е  най-опашатата лъжа. Никой и до момента не се обърна към някой богослов  за коментар по темата. Обаче търсещите сензации услужливи медии,  показаха на целукупния народ  "света" Деса Пулиева да припада от  умиление пред фалшификата. На кого няма да му се разтупти сърцето пред  подобна постановка, на която би завидял дори професионален драматичен  театър.

На народа още от римско  време му трябват две неща: хляб и зрелища. Зрелищата милиционерското  правителство му ги осигурява ежедневно.

Но има  сериозен проблем с хляба. Криза е и няма как по римския почин да се  раздава масово хляб на плебеите, за пасти пък съвсем няма пари, а пък  е и проява на снобарска лигавщина. Остава едно единствено решение, по  чудесен начин  да бъде нахранен гладния плебс. Ама ядец, няма пари в  бюджета за манна небесна, а и сме на друга географска ширина от Израел,  така че  няма как да завали хляб от небето.

Безродните тъмни политически  субекти веднага се ориентираха в тежката  библейска обстановката и поръчаха на министър Божидар Димитров да превърне  камъните в хлябове. Той за разлика от Иисус Христос, без много да му  мисли, веднага направи чудото и сега масово към Аполония се стичат  поклонници за да хапнат от него, от "чудото" разбира се.

Ясно  е като бял ден, че всички припкащи да си похапнат от "чудото" ще си  тръгнат гладни и жадни, защото, Той - Иисус Христос бе казал, че Самия  Той е истинският хляб който слиза от небето и който яде от Него, няма да  огладнее никога (Евангелие според Йоан). Всичко останало е само въпрос  на избор, който българина трябва да прави всеки ден. Да избира дали да  приеме със сърцето дори и троха, но от истинския хляб, или да преяде с  добре опаковани, че и поставени в реликварий илюзии.

Несъмнено в резултат от тази и бъдещи находки, за които нарочния  министър се бе заканил, че ще вади на конвейр,  Созопол ще стане  балканския Клондайк, икономическия тигър на Балканите, чийто пример  скоро ще бъде последван от всички религиозни и полурелигиозни  предприемачи, които съвсем до скоро и най-скромно предлагаха чудеса на  дребно. Забелязаният  от американският в. "Уолстрийт джърнъл" финасов  есхатологизъм само бележи началото на новата индустрия на чудесата.

Новото  чудо е на път да предизвика и друго, не по-малко ефектно чудо. Още от  времето на древния Рим и преоткрито в нацизма и реалния социализъм, за  всяко зло, дори и най-ирационалното бяха набеждавани и гонени, досущ  като Козел отпущения, най незащитените обществени групи, християни,  евреи, а днес сектите. В новата българска история няма правителство,  което да не се е упражнявало на тази тема.

Но по  всичко изглежда, че тази мода - да бъдат гонени сектите, при всяко  поредно  правителствено залитане (най-често в ляво) е на път да остане в  историята, заменено от далеч по-прагматичното и "хуманно" във времена   на криза - "чудотворство". Закритата от президента Петър Стоянов фабрика  за илюзии отново отвори врати, с изцяло променена, дори до  неузнаваемост стратегия, а темповете, с които заработи, навяват на една  доста "оптимистична" мисъл, че работа в тази фабрика ще има за много  хора, защото и много хора трябва да бъдат излъгани.

Активен

Михаил Новак
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 157



Профил WWW
« Отговор #21 -: Септември 13, 2010, 21:23 »

За Девла, циганите и моста

презвитер Михаил Новак

mangaliПарадоксалното е че всички превъзходителства, както и всички политици   имат необяснимо влечение към по-слабите, по-малоценните, по-бедните,   по-глупавите, по-маргинализираните и други по, по, по, та чак най...   Дали  така прикриват собствената си   негодност и нищожност или търсят  да видят този отсрещен поглед в очите с  който обикновенно хипер  православните моми гледат иконата на Спасителя?

В Евангелие според Матей Иисус казва: "...   а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е   по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в   морската дълбочина." (Матей:  18:6)

Тези  малките за които говори Иисус, не са само децата. Това е метафора за  всички простодушни и негорделиви хора, които ежедневно биват смазвани,  унижавани и лъгани.  Ства дума за тези хора върху които се излива цялата  негативна енергия на силните на деня. Тези същите "малките" те винаги  са виновни за всичко. Преди 20 години комунистите откриваха мостове и  заводи, че и деца искаха да ни правят, а за собствения им провал беше  виновен гнилия капитализъм и тези българи които им се противяха.  Партията никога не правеше грешки, когато трябваше да се убива, лъже и  краде. Така беше  възпитана в алчност и порочност цялата днешна  политическа класа.

Съблазънта за която ства дума е  свързана с гордоста, порочността и властоманията, която е характерна за  всяка  политическа  клика. Отговора на Иисус е провокиран от въпроса: "В оня час учениците се приближиха до Иисуса и рекоха: кой ли е по-голям в царството небесно?" (Матей:  18:1)

Това  е проблема на мира сего, кой е по-голям, кой е по-силен, кой е  по-богат, кой е по-алчен, но никой не пита и не иска да бъде по-добър и  по свят. Това е криза на ценности. Случва се изключително отвратителна  подмяна на добродетелите с пороци. В такава мръсна среда се развъждат  човекобожествата, които после търсят санкция за собствената си алчност и  гадост, като застават до тези малките и искат да ги съблазнят, да им  покажат, че те са тези които дават. Те са хелиос сперматикос (слънчевите  оплодители) . Бог не се нуждае от такова робско отношение и никога не  го е искал. Но човекобожествата, те са тези които искат да виждат  смазани и наведени хора. Абсурден опит да изпитат за момент какво е да  си Господ, който дава на праведни и неправедни...

Но  да се върнем при  нашите цигани които се сдобиха с мост. Дойдоха  някакви човекобожества дето от време на време слизат от правителствения  Олимп, за да  дават милостиня на нещастните хора. Всичко това се  документира от медийния слугинаж, да има, за черни дни, когато трябва да  се лъска имиджа.

Как ще свърши тази история незнам, но за  сметка на това доста добре  познавам нашите цигани. Независмо дали са  мръсни и крадливи или чисти и  вярващи, всички те имат една обща черта -  да взимат това което Девла  (Господ) им дава според тяхното си  разбиране. Така че братя цигани  радвайте се на моста дето Девла ви го  даде, а онези другите дето си  мислят, че те са ви го дали, ами те ...  те са идиоти.

Активен

Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #22 -: Октомври 10, 2013, 10:34 »

Можем да лекуваме болестите с лекарства, но единственото лекарство за самотата и отчаянието е любовта. Има много хора по света, които умират от глад, но има много повече, които умират за малко любов.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Страници: 1 [2] Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  "Не хлебом единим жив человек..."  |  Църквата  |  Тема: Църквата LIVE « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!