Tyxo.bg counter Личности
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 24, 2018, 11:35

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Посетете и сайта http://de-zorata.de/blog
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Личности 0 Членове и 2 Гости преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: 1 2 [3] Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Личности  (Прочетена 15511 пъти)
Anamary
Гост
« Отговор #30 -: Август 15, 2012, 06:37 »

Митрополит Методий Кусев и националният въпрос

Очерк-изследване за  дейността на един бележит “стар българин-македонец”
от Велислав Алтънов (М. А., Богослов и културолог)

http://www.protobulgarians.com/Stara%20Zagora%20-%20istoriya/Metodi%20Kusev-danni.htm



"Изводи за поколенията биха могли да се направят предостатъчно. Могат да се извлекат също достатъчно поуки от всичко гореописано. За тях вече стана дума в самия текст на това изследване.

Остава впечатлението, че Методий Кусев твърде много е надраснал епохата и времето си, ако помислим повече дори днешното време, в което живеем. Очевидно е превъзходството му пред редица изтъкнати държавници и представители на тогавашния елит и по находчивост, и по ум, комбинативност, изобретателност, енергия и воля за победа и успех въпреки всичко – изградено поведение, изискана позиция и офоремно мислене на… победител... Мислене, което за съжаление днес липсва на повечето от нас.

Дано описаните по-забележителни фрагменти от живота на този бележит българин и борец за всичко българско да са достатъчно предизвикателство за всеки наш сънародник от съвремието (млад или стар), който негодува от status quo-то у нас и желае то да се промени към по-добро. Фактически трябва да е ясно, че винаги може нещо да се направи, че съдбата ни е в нашите собствени ръце, в мислите, желанието и силата, с които сами разполагаме, че това да си победител, свободен, независим и самостоятелен е не външно положение на финансова състоятелност, военна сила или политическо управление, а вътрешна нагласа, настройка и състояние на ума, волята и духа на отделния човек и на народа като цяло."
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #31 -: Ноември 03, 2012, 00:01 »

ИНТЕРВЮ С ЛЕГИОНЕР

Юрий Проданов (сп.”Еуропео”, със съкращения)

Разговорът с д-р Иван Дочев е осъществен броени дни преди смъртта му през 2005 г.
Той завършва право в Софийския университет през 1936 г., а 12 години по-късно става доктор на Хайделбергския университет в областта на конституционното право. Бил е главен редактор на в. „Прелом” и на антикомунистическото списание „Идеи и дела”, председател на Националния студентски съюз през 1934 г. След девети септември напуска страната и спасява живота си от две задочно произнесени смъртни присъди. Живее в емиграция повече от 50 години в Западна Германия, Канада и САЩ, където създава и ръководи Комитета на поробените от комунизма народи. Срещал се е последователно с президентите Никсън, Форд, Рейгън, Буш-баща. Връща се в България през 1997 г. и се установява в родния си Шумен. Умира на 99 години.


„Кой изпълнява смъртните присъди, господине? Аз имам две и още съм жив!”. Гласът се освобождава със скърцане между решетките на гласните струни и остава затворен в кабинета на родната му къща в Шумен. Погледът ми постоянно е придърпван от изящния, стар като него бастун с дръжка от сребро и слонова кост. Глава на лъв, върху която са усукани тънките му бели пръсти. Посягаме едновременно към дошлите от стария орехов шкаф високи кристални чаши. Вишновка – задължителните глътки на следобедно уважение към отминалото време, в което той още е.

Докато разговаряме, се усмихвам наум. Трудно ми е да повярвам, че в ушите ми звучат подобни изречения: „Тогава Фердинанд ме покани...”, „Зададох следния въпрос на Хитлер...”, „Ванчо Михайлов ми каза...”, „Запитах Роналд Рейгън...”. В един момент аз пък си задавам въпроса не разговарям ли всъщност с целия отминал български век. Човекът срещу мене е като пратеник на историята, а гласът му, да, гласът му наистина напомня скърцането на перо по пожълтял лист.

„Митрополит Михаил извади от джоба си малка икона и ми я даде. Нося я винаги в джоба си. Кооперацията, в която живеехме в София, бе ударена от американска бомба. Оцелях. Когато почнаха терористичните атаки на комунистите, изпратиха убиец вкъщи. Нямаше ме. Хотелът ми във Виена през ноември 1944 г. бе улучен при голямата бомбардировка и бяхме заровени в мазето. Оживях. В Канада претърпях страшна катастрофа – извадиха ме без драскотина от камиона. Та отново питам: кой издава смъртните присъди, господине?”

При тези думи показалецът се надига уверено от дръжката на сребърния бастун към тавана на стаята. Почти съм готов да се съглася с безмълвната му констатация. Все пак след няколко месеца е стотният му рожден ден, а по бюрото са пръснати писма от оживена кореспонденция, сутрешни вестници, разтворена книга. Кипи живот...

-   И в двете смъртни присъди на „народния съд” ви определят като фашист.

Присвива и без това скосените си от времето очи.
- Повикаха ме в американското разузнаване. Някой си господин Майснер. Няколко души стоят там, не само той. Седнах и ми зададоха единствен въпрос: „Кажете ни на 13 май 1934 г. в 11 часа къде бяхте?”. Отговорих веднага: „Да, бях в Берлин, в канцлерството, и се срещнах с Хитлер”. Всички станаха на крака. „Значи сте фашист?!” Спокойно им отговорих: „Вие ако приемате, че щом вашият президент Рузвелт се е срещал със Сталин, е комунист, тогава и мене можете да ме наречете фашист, понеже съм се срещал с Хитлер”. Успокоиха се. Комунистите постоянно ни наричаха фашисти. Но, казвам ви, че ако се предложи закон, осъждащ фашизма, не само няма да съм против, но и ще го подкрепя. Нито аз, нито моите съмишленици от Съюза на  българските национални легиони (СБНЛ), сме били фашисти. Когато на 13 юни 1930 г. се събрахме 15-16 души на улица „Криволак” № 14 в квартал Лозенец на София и решихме да основем нашата организация, си казахме: „Ние, националните легиони, трябва да се дистанцираме от всички партии и да изградим своята идентичност”. По това време българските партии до една се бяха провалили в очите на хората. Затова получихме и огромна обществена подкрепа.

-   Това ли е причина да бъдете търсен и близък на тримата български монарси?

- С цар Фердинанд се срещнах два дни след визитата ми при райхсканцлера Хитлер. Срещата стана в Кобург, а царят въпреки напредналата му възраст се държеше, като че ли е в София – бистър ум, ясно определени мисли и въпроси. Говорихме два часа. В края той каза, че много би искал да се завърне в България и там да завърши живота си. Добави: „Какво мисли по този повод българската младеж?”аз бях проучил въпроса и знаех с абсолютна положителност, че съюзниците от Антантата никога не са подвеждали цар Фердинанд под отговорност за военни престъпления. Отговорих: „Ваше величество, ние смятаме, че с Ньойския договор бе потъпкан суверинитетът на България. Принуждавайки Ви да абдикирате, те символично ни казаха, че вече не сме суверенна държава. Смятам, че Вашето завръщане единствено символично ще каже на света, че сме възстановили своя държавен суверинитет”. Фердинанд се обърна към генерал Ганчев и каза: „Генерале, щом българската младеж мисли така, аз не се безпокоя за България”.

-   Този разговор по-късно ви спасява живота?

- Да, след 9 септември 1944 г. напуснах България с две смъртни присъди зад гърба си. Война и хаос. И тогава дойде спасението. Бяхме в Тирол, когато ни намери млад човек, който се представи под името Гюнтер и каза, че е пратен от цар Фердинанд. Царят ни канеше при него и ни даде подслон в най-трудните дни на емиграция. По-късно ми предложи да остана в Кобург, но при условие да не се занимавам с политика. Аз обаче бях заминал не като гурбетчия, а като политически емигрант, бях обрекъл живота си на България. С благодарност отклоних поканата.

- Имате срещи на четири очи и със сина му цар Борис Трети?

- След преврата от 1934 г. и забраната на политическите партии СБНЛ се превърна в една от най-сериозните обществени организации. Ние просто не бяхме регистрирани като партии и можехме легално да развиваме дейността си. Освен това вече се бяхме доказали като сила, след като година по-рано застанахме начело на националните протести срещу Ньойския договор. Това доведе и до една от най-куриозните случки. Няколко дни преди подготвената от нас демонстрация в София ме повикаха в кабинета на министър-председателя Никола Мушанов. В уречения час той ни прие и с твърд тон заяви: „Забраняваме демонстрацията против Ньойския договор! Това ще ни създаде международни неприятности с нашите съседи. Няма да го позволим!”. Слизаме по стълбите, решили да не се съобразим с думите на министър-председателя, когато на първия етаж министерски чиновник ни покани да го последваме. Влязохме в един кабинет и там ни посрещна... отново Никола Мушанов. Той пак ни поздрави и рече: „Господа, горе ви говореше министър-председателят на България, тук ви говори българинът Никола Мушанов. Ние, целият народ сме с вас, всички сме против Ньойския договор. Разбирате трудното положение на правителството. Но проведете демонстрацията – вие изпълнете вашия дълг, ние нашия”. Стисна ни ръцете и се приближи към мене. Подаде ми един плик и каза, че това е неговата лична помощ за демонстрацията. С тези пари отпечатахме листовките и направихме знамената.

-   А цар Борис?

- Той ме повика на лична среща година по-късно. Тогава, както казах, легионерите бяхме единствените реални организирани противници на превратаджиите от 1934 г. За организираните ни действия срещу тях аз бях и осъден на една година затвор. По това време по инициатива на царя се проведоха и първите наистина мажоритарни избори в историята на България. Народните представители не бяха предлагани от партии, а от обществени организации, сдружения и в лично качество. Започнахме да обсъждаме нашето участие в изборите и тогава ми се обади един от съветниците на царя – г-н Генчев. В точния час бях в двореца откъм вратата на градината на ул. „Московска”. Разговорът продължи дълго, но най-важното в него бе царската препоръка да не участваме в изборите. Той каза: „Тежки времена ни предстоят, много хора от управлението ще се изхабят и компрометират в очите на народа. Ако преживеем всичките тези събития, на България ще са ѝ нужни нови, млади хора, които да поемат управлението. Съветвам ви да не се ангажирате сега, а да се запазите за бъдещето”. На другия ден събрахме ръководството на СБНЛ и решихме да приемем съвета на цар Борис. Не участвахме в изборите.

-   Да, но по-късно ставате един от най-успешните български кметове?

- По това време кметовете не се избираха, а се назначаваха от министър-председателя. Изпратиха ме в Калофер през 1941 г., тъй като тогава правителството беше започнало строителството на метеорологическата станция на връх Юмрукчал (днес в. Ботев). Трябваше да се справим за 2-3 месеца и проблемът не беше със самото строителство, а с доставката на строителните материали. Всяка сутрин ставах в четири часа и изпращах керван с магарета, натоварени с всички материали за строежа. Справихме се, метеорологичната станция и до днес е там, а след това веднага бях назначен за кмет на Силистра. Градът току-що бе присъединен към България и бе в окаяно състояние след румънското управление. Изградихме нов градски водопровод, подобрихме водоснабдяването. Изградихме силози за зърно на пристанището, които работят и до днес. Всяка общинска дейност ставаше чрез публичен търг. Денонощно, дето се вика, съм работил за Силистра и през 1943 г. той беше обявен за град-образец и бе даден като пример за всички кметове в България. Посочен бях от силистренци за почетен гражданин, какъвто съм и сега. Но пък и издадената ми в Силистра смъртна присъда от „народния съд” също не е отменена....

- Твърди се, че СБНЛ е била организация с антисемитски уклон?!

- Нагла лъжа. Обвиненията, че сме подкрепяли искането на Германия за депортация на евреите, беше опровергано от публикуването на официално становище на Националните легиони, че те поддържат Търновската конституция, в която се казва, че всеки български гражданин, независимо от произход и религия, има право на държавна защита. Не можеше съдбата на българските евреи да се решава от която и да е външна сила, било и Германия. Аз обаче ще ви запитам защо преди войната нито един евреин не напусна България? След тази дата евреите емигрираха в Израел и САЩ с мълчаливото одобрение на комунистите. Знаете ли, че днес в Шумен, където някога имаше богата еврейска махала, училище, синагога и големи еврейска магазини, днес живеят... трима евреи? Но в политиката няма място за сантименталности. Не ви отговорих какъв беше въпросът ми към Хитлер. Той бе: „Какво е отношението на Германия към въпроса за обединението на всички българи на Балканите в границите на единна България?”. Той отговори без забавяне: „Ние признаваме вашите права за обединение!”. Нито моят въпрос ме прави фашист, нито неговият отговор променя историческата оценка за стореното от него.

В кабинета притъмнява. Иван Дочев ми подава копие от писмо. Молба до тогавашния главен прокурор на Република България Никола Филчев за отмяна на двете смъртни присъди от Народния съд. Чета: „И така аз останах в България единственият още жив български гражданин, осъден на смърт с действащи присъди. Като единствен останал жив от осъдените на смърт от Народния съд, аз се считам за задължен и повдигам пред вас този въпрос”. Прибирам прилежно плика в джоба си, а после вкъщи го прилагам към кореспонденцията, водена с Последния легионер. Никола Филчев така и не отговаря, а д-р Иван Дочев вече не задава въпроси и не пише писма. Остава споменът от вдигнатия нагоре костелив пръст и настойчивото: „Кой изпълнява смъртните присъди, господине? Аз имам две и...”.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Anamary
Гост
« Отговор #32 -: Февруари 18, 2013, 23:10 »

http://www.lostbulgaria.com/?p=5567
От сайта на Пейо Колев "Изгубената България"

Дигитална възстановка на портрета на Васил Левски в униформата на Първа българска легия, заснет от Карол Поп Де Сатмари (Carol Popp de Szathmáry) в Букурещ, Румъния 1868 г.
Активен
S T B2
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 251


Профил
« Отговор #33 -: Март 06, 2013, 12:14 »

Цитат
Отворено писмо
до Президента на България
Недостойно ест!
Уважаеми г-н. Президент,
(Моля да разглеждате „Уважаеми” и „П”резидент като отдаване на нужната почит към институцията като такава)
Днес Вие изрекохте думите:
“След всички тези кръгове на консултации Иван Костов поиска властта. Веднага, след което г-н Сидеров декларира, че ще излезе на въоръжена борба. Не ни трябва това в този момент на нестабилност на България”.
Много би ми се искало това да е неточна журналистическа интерпретация, но нямам основание да вярвам, че е така. С това изказване Вие, господин Президент дискредитирахте високата позиция, която съдбата Ви подари. Вие изрекохте една откровена лъжа, която разбира се, ще бъде възторжено приета от нежелаещите да слушат, четат и разсъждават, от тези, които 12 годишната сатанизация на Иван Костов превърна в политически зомбита, на които споменаването на думата „Костов” предизвиква атавистична реакция на озлобление и първосигнално озъбване.
Иван Костов НЕ ПОИСКА ВЛАСТТА. При цялата му самонадеяност и (напълно оправдана, от гледна точка на постигнатото в периода 1997-2001г, въпреки допуснатите грешки и непоследователност) самоувереност, той е достатъчно умен да разбира, че в кризисен момент като настоящия, поемащият властта не може да разчита на успех без всеобща подкрепа и сътрудничество, на каквито само малоумен на негово място би разчитал. Синята коалиция (колкото и да е олицетворявана с личността на Костов), но всъщност един реален и самостоятелен политически субект, предложи единствено мандата си на Вас господин Президент, за да го използвате за създаване на програмен експертен (по Ваше усмотрение и избор) кабинет, „който да има правомощията да изпълни основните искания на протестиращите” (декларация на Синята коалиция), опирайки се на действащ парламент (така, както все повече осъзнават и изискват хилядите по улиците). При всички резерви, които имам към Вас, господин Президент, не допускам, че е възможно да не сте разбрал какво Ви предлагат сините политици. Затова твърдението Ви, че Иван Костов (персонално!) е поискал властта не мога да определя другояче, освен като откровена инсинуация.
Аргументацията Ви, че отклонявате това „искане”, защото „Веднага, след което г-н Сидеров декларира, че ще излезе на въоръжена борба” би била смешна, ако не беше жалка. Вие, Главнокомандващият на българската армия, предприемате (или не) определено политическо поведение, съобразявайки се с истеричните заплахи на един изживяващ се като съвременен фюрер псевдопатриот, а всъщност откровен расист и ксенофоб, зад всеки маниакален крясък на когото издайнически звучи верноподаническо рускопоклоничество! Вие, който сте оправомощен да бъдете моралният стожер и пример за нацията, страхливо подвивате опашка пред човек, нееднократно демонстрирал както политическа, така и психическа неадекватност, показвайки му по този начин, че спокойно може да разчита на безнаказаност. (Нужно ли е да си припомняме съвета на Вашия гуру във времената, когато все още беше Главен секретар на МВР към гражданите на София да избягват местата, където се подвизават „добре облечени бизнесмени”?) И мина ли Ви през ум да попитате войнстващия патриот Сидеров, готов да запали софийската джамия и яростно нападащ турския етнос, защо не излезе на „въоръжена борба” през 2005 година, когато правителството на тройната коалиция бе създадено с мандата на ДПС, и още повече, ЗАЩО НЕ ИЗЛЕЗЕ НА ВЪОРЪЖЕНА БОРБА СЕГА, КОГАТО ПРЕДОСТАВИХТЕ МАНДАТ НА ДПС? АМИ АКО БЯХА ПРИЕЛИ?
Нима наистина на президентския пост е попаднала личност, позволила пред лицето на цяла България да бъде подръпвана за ухото от един индивид, далеч неравен нему по образование, възпитание и интелект, комуто прищявките на електората са поверили държавното кормило? Нима наистина на Вас е толкова неприсъщо достойнството (и лично и институционално) ?
А дали наистина опасенията от политическа нестабилност, от това, че „Не ни трябва това в този момент на нестабилност на България” са причина за Вашето решение? Или за Вас по-опасно е другото – че правителство, създадено с мандата на Синята коалиция (или дори на Атака, които също изказаха желание да „оползотворят” мандата си), все пак би поело и носило някаква отговорност и към политическата сила, с чийто мандат е съставено? И че би било по някакъв начин длъжно малко или много да се съобразява с „рецептите”, представени от мандатоносителя? И като такова – трудно управляемо и манипулируемо от „когото трябва”? А едно служебно правителство, абсолютно безотговорно за каквото и да е друго, освен за организиране на изборите, може спокойно да поддържа статуквото и да използва приетия изборен кодекс за имитация на свободни и неманипулируеми избори (като тези, в резултат на които бяха избрани последните местни ръководни органи, белязани от пренасяне на чували с бюлетини от лица-депутати, нямащи никакво право да припарят до изборна секция, но спонтанно обхванати от кавалерски чувства да помогнат на нещастните секционни председателки на изборни секции, обременени от дълга. А какво би се случило, ако се промени изборния кодекс, в съответствие с исканията на протестиращите? И коя от двете причини е по-малко недостойна?
Случилото се последния месец господин Президент, бе персоналният подарък на съдбата към Вас. То бе възможността да докажете, че не сте Неговият (знаете чий!) безличен избор, че не сте подвластен на която и да е олигархична групировка, че сте личност, отговорна и достойна за високия пост, който поехте, че във Ваше лице България има Своя Президент. (Трудно е във времена на спокойствие и благоденствие да бъдеш герой). Вие получихте шанса си – и го пропиляхте! Жалко…за Вас и за България!

Пламен Иванчев
(един обикновен българин)
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #34 -: Март 10, 2013, 10:14 »



Филм за Димитър Пешев

На 25 февруари 1973 г. в София умира в нищета Димитър Пешев. Като български политик той е един от най-дейните поборници за спасяването на българските евреи.
Въпреки това, през 1945 г. Народният съд го осъжда на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“.
След застъпничеството на евреи е освободен след 13 месеца.

Поклон!

(от фейсбук - чрез Петър Дяков и Михаил Новак)
Активен
Страници: 1 2 [3] Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Личности « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!