Tyxo.bg counter Личности
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 23, 2018, 00:12

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Архивът на "Де зората" (юли 2006 - февруари 2010) е тук: http://de-zorata.de/sites/forum
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Личности 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: 1 [2] 3 Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Личности  (Прочетена 15501 пъти)
Anamary
Гост
« Отговор #15 -: Февруари 19, 2011, 00:11 »

Свята и чиста република
Васил Левски - Писма и документи

http://www.vasil-levski.org/



Симеоне, и от мен благодарности за интересно и талантливо написания репортаж. Разказвай и за други събития на българо-германското дружество.  Усмивчица

Активен
Anamary
Гост
« Отговор #16 -: Февруари 19, 2011, 12:40 »

Я да повдигнем малко духа!

<a href="http://i47.vbox7.com/player/ext.swf?vid=d4725367" target="_blank">http://i47.vbox7.com/player/ext.swf?vid=d4725367</a>
Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #17 -: Февруари 19, 2011, 12:57 »

Благодаря, Анамари.


ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Христо Ботев

                О, майко моя, родино мила,
                защо тъй жално, тъй милно плачеш?
                Гарване, и ти, птицо проклета,
                на чий гроб там тъй грозно грачеш?


                Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
                затуй, че ти си черна робиня,
                затуй, че твоят свещен глас, майко,
                е глас без помощ, глас във пустиня."


                Плачи! Там близо край град София
                стърчи, аз видях, черно бесило,
                и твой един син, Българийо,
                виси на него със страшна сила.


                Гарванът грачи грозно, зловещо,
                псета и вълци вият в полята,
                старци се молят богу горещо,
                жените плачат, пищят децата.


                Зимата пее свойта зла песен,
                вихрове гонят тръни в полето,
                и студ, и мраз, и плач без надежда
                навяват на теб скръб на сърцето.

        "Обесването на Васил Левски" е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в "Песни и стихотворения". Напечатана е в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски.
        Ботев е ценял извънредно високо личността и революционната дейност на Васил Левски. Той е познавал добре Апостола.

    Литературен клуб | Христо Ботев
http://www.litclub.com/library/bg/botev/poezia/obesvaneto.htm
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #18 -: Февруари 19, 2011, 13:26 »

А това е първият вариант на стихотворението "Обесването на Васил Левски". Публикуван е във в. "България", г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г.   

Дякон Васил Левски
     

    О, Майко моя, родино света!
    Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?
    Гарване и ти, птицо проклета,
    над чий там гроб тъй грозно грачеш?

    О, зная, зная, ти плачеш, майко,
    затуй, че ти си черна робиня;
    затуй, че твоят свещен глас, майко,
    е глас без помощ, глас във пустиня!   

    Плачи! Там близо до град София
    вида аз стърчи черно бесило.
    И твоят един син, Българио,
    виси на него... Със страшна сила.   

    Зимата пее свойта зла песен.
    Вихрове гонят тръни в полето
    и студ, и мраз – плач безнадежден!
    Навяват на теб, теб на сърцето!   

    Гарванът грачи грозно, зловещо,
    псета и вълци вият в мъглата;
    старци са богу молат горещо,
    жените плачат, пищат децата.   

    Умря той вече! Юнашка сила
    твойте тиране скриха в земята!
    О, майко моя, родино мила,
    плачи за него, кълни съдбата!

  http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1&WorkID=3164&Level=1   



 
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #19 -: Май 26, 2012, 10:21 »

Източник: ФБ, стената на Полковник Борис Дрангов



Днес се навършват 95 години от смъртта на полковник Борис Дрангов. Поклон пред героя! Винаги ще го помним като най-ярък пример за това как се брани родината:

"...В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага..."






Личен албум на полковник Борис Дрангов - "Слава герою загинал за родината!"





Последното писмо на полк. Борис Дрангов до сина му Кирил Дранговq представено от Райна Дрангова, внучка на полковника. Писмото е написано на 9 май 1917 г., преди деня на Св. Св. Кирил и Методий - на 11 май. Полк. Борис Дрангов е убит на Завоя на река Черна на 26 май 1917 г.



Текстът на писмото гласи:

Драги Кириле,
поздравявам те сърдечно с именния ти ден – празника, който тук се вижда най-добре, че е велик и тържествен.
За да се носи свободно духът на великите просветители в родната земя, българската войска върши чудеса от юначество и себеотрицание.
Всичко е будно и бодро на своя пост, всякога готово да срещне врага и да го срази.
Аз съм здрав, бодър, както рядко в живота.
Желая от сърце и вие да бъдете здрави, бодри, спокойни.
Целувам нежно всички ви.
Здравствуйте!
Любещия те татко.

09. V. 1917 година



Пощеска картичка 1903г. Снимка от личния албум на полковник Борис Дрангов





Освещаване на Дранговата чешма на 6 км източно от Петрич, днес Дрангово, 16 април 1916г.

http://www.lostbulgaria.com/?p=2654




Строеви развод, проведен от началника на Скопската школа за запасни офицери подполковник Борис Дрангов, Скопие 1916-1917г.

http://www.lostbulgaria.com/?p=2643




Скопска школа за запасни офицери, команден състав с началник подполковник Борис Дрангов, Скопие 1916-1917г.

http://www.lostbulgaria.com/?p=2648




Книгата "Помни войната" съвети за строеви офицери

“Бъди възторжен идеалист, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм, честен до самопожертване…”


Активен
slavimir genchev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 200


Профил
« Отговор #20 -: Май 27, 2012, 00:29 »

Позволявам си към прекрасния текст на Мариана да предложа един спомен на Димчо-Дебеляновия първи братовчед Вельо за полк. Дрангов.

http://slavimirgenchev.info/?p=2774


В книгата си "Копривщица в сърцето" арх. Вельо Дебелянов - първи братовчед на Димчо Дебелянов, син на чичото на поета Иван Дебелянов, предава един малко известен, но много ценен свой спомен за полк. Борис Дрангов от времето, когато се е обучавал в Школата за запасни офицери в Скопие, ръководена от полк. Дрангов. Самият арх. Дебелянов (1 май 1892 - 9 май 1973) е много интересна и колоритна личност, и то не само заради близката си родствена връзка с един от най-големите поети на България, от чието рождение тази година се навършиха 125 години.

На 1 май се навършиха 120 години от неговото рождение - годишнина, която мина незаслужено незабелязано. (В друг материал ще се постарая поне малко да разкажа за този забележителен човек - политик, общественик, държавник, виден деец на Демократическата партия, кмет на Копривщица. Поради тази причина той е мразен от комунистите и след заробването на България от тях животът му става много труден, но професионалните му качества го спасяват и той успява да се реализира като архитект.)








Сега обаче ще предложа на интересуващите се само спомена на арх. Дебелянов за полк. Дрангов,  който допълва с още нюанси добре познатата, но не и сред широката общественост, личност на един от най-големите ни военни дейци и пълководци.
















Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #21 -: Юни 06, 2012, 07:04 »

През 2012 г. се навършват 100 години от рождението на големия приятел на България, проф. Хайнрих Щамлер.

http://www.kroraina.com/knigi/v_mak/1994/mak_31_7-4.html
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Anamary
Гост
« Отговор #22 -: Юни 06, 2012, 19:18 »

проф. Щамлер:

:....За тези, които говорят български език, т. нар. македонци, последните десетилетия на турското робство са били несъмнено по-спокойни в сравнение с десетилетията след тях, зашото няма съмнение, че по език, фолклорна култура и история, македонските славяни, в тяхното широко мнозинство, са западен клон на българската езикова обшност. Много обичам стихотворението "Език свещен" на Христо Огнянов - от което си позволявам да цитирам последната строфа:

    Защото тоз народ
    ще оцелее,
    ще бъде тук,
    тъй както досега,
    и както вчера,
    утре ше отпее
    заупокой заслужен над врага!
    И ще празнува
    в своя дух единен
    от Черните води
    до Изворът им син
    Великденът
    на общата родина,
    на всеки твой сърцат
    и верен син!
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #23 -: Юни 07, 2012, 15:11 »

И още от изказванията на проф. Х.Щамлер, който освен всичко друго е известен поет символист, почитател на творчеството на Т.Траянов:

… Спомени из първото ми идване в България? Пътувах с влак през Югославия и влязох в България през Цариброд. На българската граница всичко се промени. В югославските железници нямаше ред и чистота, а българските железничари обслужваха с бели ръкавици, любезни и усмихнати. Влакът се движеше по разписание и първото им впечатление беше, че тук царува ред… Аз се чувствах в България като в Европа. България беше една европейска страна, с едни малки симпатични ориенталски остатъци, нямащи общокултурно значение. За разлика от Германия по това време, в България царуваше пълна свобода на словото.

***

…Корените на македонския въпрос ни водят към средата на ХІХ в. … Въпреки, че Сърбия бе победена през Първата световна война, тя излезе от нея като победител благодарение на своите съюзници.  Тогава сърбите получиха Македония и я превърнаха в Южна Сърбия… Аз винаги казвам на моите колеги, които са измамени или подкупени и в САЩ защитават македонизма, а мнозина получават стипендии и най-различни награди от господата в Скопие: “Вашият македонизъм, изобретен в лабораториите в Белград и Москва и за съжаление отчасти в София с помощта на Георги Димитров, е в кавички. Има македонизъм, но той е български македонизъм.”

***

…Националсоциализмът трая 12 години, болшевизмът трае още. Комунистите имаха много време да насаждат своето сатанинско евангелие. Хитлер и Сталин – митологичните  близнаци-врагове, еднакво пагубни и водещи към гибел цяла Европа. Техните планове бяха ужасяващи. Фашизмът е само за Италия. В Германия имахме националсоциализъм… Антихитлеристите от Запад и антисталинистите от Изток – това са еднаквите измерения. Международната употреба на думата “фашизъм” бе въведена от болшевиките, от Сталин: те не обичаха националсоциализма, казвайки – “има само един социализъм и той е нашият!” Както Ленин в началото на 20-те години, поздравявайки западните левици, попита италианските делегати – “Другари, къде е Мусолини, защо не го виждам?”… Към 50-те години проф. Фьодор Степун ни даде своето определение за тези катастрофически явления – “Националсоциализмът бе един набързо импровизиран кървав абсурд. Но болшевизмът е едно безумие – тежко преди всичко и главно със своите последици.”

***

… Македония стана за мен кауза, която защитавам с чиста съвест. Когато човек погледне Македония, въпреки, че по принцип може да е аполитичен, той неизбежно ще се идентифицира с нейната историческа кауза в борбата за независимост и свобода. Ако сега македонците искат да базират своя национален живот върху една фантазия, неминуемо по-късно историята ще си отмъсти… С помощта и съдействието на обучени наемници академичните кръгове из целия Запад са убедени, че съществува нещо като незаконно роден “македонски” език, отделен македонски фолклор, македонска история. С тъжна гордост мога да кажа, че твърдо съм отказал да погълна тази стръв… Христос казва – съблазните са неизбежни, но горко на виновниците за тези съблазни. Аз чувствам, че макар българската сегашност да дава надежди за по-добро бъдеще, все пак в българския въздух още витаят много опасни отровни съблазни. Съблазните на фалшивото мислене. Съблазните на лъжовното представяне на българското поведение в света. Съблазните да се изтрие паметта за истинската България.

***

… За мен България сега е въплъщението на една надежда. Аз се радвам, когато виждам, че истинската българска стихия си пробива път. Но българите трябва да изучат много добре своето минало. Със съжаление констатирам, че много млади българи нямат представа за миналото на България. Само с познаването на своето минало, те ще могат да изградят своето бъдеще.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
S T B2
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 251


Профил
« Отговор #24 -: Юни 11, 2012, 10:09 »

Напоследък се хвърлят видимо много средства за лансирането на една нова политическа партия. Вчера са я учредили

http://www.facebook.com/pages/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5/284529554932809

Не бих си направил труда да коментирам партията, ако не бяха именно личностите, от които е представена. Повечето от тях са хора без силно изразени идейни позиции, но с участие във предишни структури на властта . Затова цитирах въпроса за създаването на партията на М. Кунева тук.
   
   Не знам какви са оценките на повечето съфорумци, от които съм чувал, че се чувстват  непредставени в НС. Не съм чувал и да се обсъжда сериозно във форуми какво е представителството и целите на тази партия. (Във ФБ и други мрежи няма обсъждане а има коментарии). Затова си позволих да опитам да открием една такава тема тук  или в друг раздел.
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #25 -: Юни 13, 2012, 23:03 »

Не бих си направил труда да коментирам партията, ако не бяха именно личностите, от които е представена. Повечето от тях са хора без силно изразени идейни позиции, но с участие във предишни структури на властта .

Там е и работата. Такива хора покойният Радой наричаше "властитутки". С две думи, това е партията на властитутките, начело с главната властитутка.

Главната, на която викат още Мадам Уй или Йес, е много подходяща, защото винаги казва "да" на властта - червена, жълта, пъстра -  без значение,  която би се възползвала от услугите й. Утре тя ще бъде партньорка на ГЕРБ, вдругиден /особено ако Първанов успее все пак да измести Серьогата от ръководството на БСП/, току-виж пристанала на нова тройна коалиция. А всъщност може това последното и да е целта. Във всеки случай, тя е особено подходяща за тройка, защото й липсват както претенциите на Симеон, така и амбициите на Бойко. Не че няма собствени такива, но те се ограничават до употребите на интеграцията.
Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
S T B2
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 251


Профил
« Отговор #26 -: Юни 15, 2012, 17:09 »

Цитат
15 юни 2012, петък
Мълчанието на гражданите
Аз съм категоричен противник на "hate-speech"-а в политиката. Допускал съм сам тази грешка и знам как оплюването на опонента отблъсква, а не привлича. (Пък и опитът си казва думата - видях мнозина да плюят СДС и ГЕРБ, а после да призовават за коалиция с тях). Противник съм и конкретно на грубите и безвкусни атаки срещу г-жа Кунева, на които, за съжаление, сме свидетели напоследък. Не бих употребил обидни думи нито за нея, нито за бившите си колеги, които избраха да търсят "нова десница" заедно с приемниците на НДСВ.


Давам си сметка, че тази позиция ми навлече подозрения и стаени обвинения, че държа "вратата отворена" с надежда да имам резервен вариант в политиката. Нищо по-далечно от истината. Вратата към "гражданите" е затворена. Но причините не са в семейното положение на г-жа Кунева, нито в това дали тя е "автентично дясна" (аз себе си не бих определил така, че това да е проблем), нито дори в близкото ѝ минало на деятел на НДСВ и Тройната коалиция.

Не - причините са чисто политически, от днешния и утрешния ден, не от миналото. (А смятам, че е съвсем нормално и дори възпитано да се обсъждат други партии, да се коментират и атакуват политическите позиции на конкурентите и противниците. Вярвам и в ползата от добронамерената критика...)

"България на гражданите" през изминалите няколко дена много ясно показа, че не е политическата формация, която ще върне смелостта и реформаторския устрем в българската политика. Ще дам два фрапантни примера:
1) "Гражданите" премълчаха най-сериозния скандал, свързан с независимостта на съдебната система, кадруването в нея и сделката на ГЕРБ с ВСС, въпреки отдавна заявената си отдаденост на тази тема. Премълчаха по простата причина, че главен герой в скандала беше г-н Любомир Павлов - собственик на медийна група, която безсуловно подкрепя г-жа Кунева,........
......
2) "Гражданите" опитаха да премълчат и скандала със Закона за горите. Убеден съм, че причините са същите - търсена подкрепа от едрия бизнес, силно притеснен от произвола на Борисов и Цветанов. Част от "консервативните" представители на ДБГ дори се опитаха да представят сблъсъците от 13 юни като противопоставяне между хипари-левичари и прогресивния капитализъм.  Когато стана ясно, че мълчаливата позиция е неудържима, ДБГ зае крайно хлъзгава позиция, на която ще отделя малко повече внимание:
- "Позицията" не съдържа отношение по същество към приетите поправки;
- Не се коментират възможностите за строителство в гора без сменено предназначение;
- Не се назовават олигархичните кръгове, които упражниха рекет върху Народното събрание;
- Прехвърля се отговорността върху всички парламентарни партии, на принципа "всички са маскари" и "лошите партии срещу добрите граждани".
......

   Цялата статия е в блога на Р. Кънев  
http://radankanev.blogspot.com/2012/06/blog-post_15.html
Активен
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #27 -: Юни 27, 2012, 07:03 »

Нася Кралевска - летописката на синьото движение - току що ми прати този свой текст с молбата да бъде публикуван в Де зората.

Правя го разбира се с готовност, още повече, че завчера в разговор и с Васил Станилов стана дума за това какво може да се направи за да се подкрепи и отвън Лъчезар Тошев в кандидатурата му за шеф на СДС. Тъкмо такъв текст би бил нужен, споделих с него.

Ето че Нася сякаш е чела мисли през океана и е събрала в едно най-помнещите се и важни действия и постижения в полза на каузата на почтеността, на паметта и на последователния антикомунизъм на Лъчо Тошев.

Личното си мнение за цялата ситуация в и около СДС ще спестя днес, още повече, че съм го писал тук и другаде и казвал неведнъж
... Тъжен

НАДЕЖДА ЗА СИНИТЕ

Нася Кралевска



С радост посрещнах новината, че Лъчезар Тошев е номиниран за председател на Съюза на демократичните сили. Тя възвърна у мен затихналата вяра, че синята организация все още има достойно политическо бъдеще. Защото в днешни дни едва ли има по-подходяща обществена фигура, която да гарантира на някогашните многобройни седесари, че съюзът им има основание да продължи политическия си живот.  

Лъчезар Тошев е член на “Екогласност” и на СДС от самото им създаване. От тогава досега той е депутат в шест поредни народни събрания и е бил председател или член на няколко парламентарни комисии.

В европейските структури името на г-Тошев е добре познато поради активната му дейност. Той е бил член и вицепрезидент на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, вицепрезидент на Комисията по политически въпроси в ПАСЕ, вицепрезидент на групата на Европейските демократи и вицепрезидент на групата на Европейската народна партия. Понастоящем г-н Тошев е заместник председател на групата на ЕНП в ПАСЕ и дейно участва в работата на ЕНР. През 2006 г. е удостоен с медала “За заслуги” на ПАСЕ.    
Заеманите високи постове и многобройните инициативи на Лъчезар Тошев са безспорен залог, че той би бил уважаван и подходящ лидер на Съюза на демократичните сили. Но има и нещо друго, което за мене е от изключително значение.    

На пръсти се броят политическите дейци на следкомунистическа България, които до ден днешен останаха предани на синята идея с неопетнено нравствено и икономическо досие. Които над две десетилетия неуморно и героично се борят да възкресят разпънатата от комунистите в продължение на десетилетия родина. Горещ патриот в свещения смисъл на думата, г-н Тошев е умел и опитен политик. Той е отличен познавач на историята, който наред с моралните си, делови и професионални качества и огромен опит се откроява сред колегите си с още едно огромно предимство.

В дейността си като национален и международен парламентарист той никога не забрави престъпленията на комунистическия режим и тежките последици от него. Усилията му да ги разкрие и разобличи целяха и целят да се озакони една историческа справедливост, която да спре деморализацията на обществото и да реши сериозните проблеми, помрачаващи не само днешния ден, но и бъдещето на идните поколения. Сферите на действие, с които Лъчезар Тошев се изяви на родната и на европейската политически сцени, са жизнено важни и актуални.

Ще припомня някои от тях: борбата му за откриване и връщане в българската държавна хазна поне на част от откраднатите “червени пари”, прехвърлени в задгранични дружества; усилията му за подпомагане на българското малцинство в Западните покрайнини, за възстановяване на Тараклийския административен регион на българите в Молдава и за правото на самоидентификация на “булгарите” от Волга; приноса му в Парламентарния контрол над международните организации и в Пакта за стабилност в Югоизточна Европа и международното сътрудничество в Средиземноморския и Черноморския регион; ангажираността му в решаване на проблемите, свързани с промените на климата, биотероризма, екологията, разкриване на организираната престъпност и мафиотските организации у нас.

Не била да забравяме, че г-н Тошев бе инициатор, автор и съвносител на приетата от ПАСЕ Резолюция 1481/2006 за международното осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими. Но както сам твърди, за да се довърши започнатото, оттук нататък е необходима решителната намеса на Европейския парламент.
Само за три години – от 2009 до 2012, като депутат от Синята Коалиция Лъчезар Тошев внесе в 41-то Народно събрание следните проектозакони, проекторешения и проектодекларации, сързани с престъпленията на комунстическия режим: Проект за решение относно подкрепа на европейски актове за осъждане престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими (с група народни представители); Предложение при приемане на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание депутати, сътрудничили на ДС, да нямат право да бъдат в ръководството на Народното събрание, на парламентарните комисия, нито да са членове на международни делегации; Законопроект за допълнение на Кодекса на труда, в което се предлага въвеждане на две дати за почит като неработни дни: 23 август – Ден за почит към жертвите на националсоциалистическите и комунистическите режими в Европа и 9 септември – Ден за почит към жертвите на комунистическия терор в България след 9.IХ.1944 г.; Законопроект за създаване на Институт за национална памет (с група народно представители); Законопроект за допълнение на Закона за народната просвета, с който се предлага въвеждане на задължително изучаване на историческите факти за престъпленията на комунистическите режими, както и вероучение (с Мартин Димитров); Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, с който се предлага премахване на давността за престъпленията на комунистическия режим; Предложение до Столичния общински съвет за наименуване на улица на името на дисидента Едуард Генев; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите на Република България, с който се предлага служители и сътрудници на ДС и други репресивни служби на комунистическия режим да не бъдат награждавани с ордени и медали (с Ваньо Шарков); Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, с който се предлага премахване на давността за престъпленията на комунистическия режим и въвеждане на състави за престъпления срещу човечеството; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, предлагащ въвеждането на допълнителни критерии за дипломатите и за работещите в дипломатическите представителства – да не са били служители и сътрудници на репресивните служби на комунистическия режим; Проект за Декларация относно възпоменание на Големия глад (Гладомор) в Украйна 1932-1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз (с Иван Иванов); Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, дефиниращи “Престъпления срещу правото на възползване от историческия опит и съставляващи историческа измама” за отричане, омаловажаване или оправдаване на престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими и срещу поругаването; Закон за изменение и допълнение на Закона за досиетата, с който се предлага да се премахне ограничението за репресирани лица да стават членове на Комисията по досиетата; Законопроект за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности.

Въпреки че, като никой друг се е посветил на изкореняването на пагубните последини от комунистическото ни минало в името на истината и морала, Лъчезар Тошев живее активно в настоящето.

Приел предложението да се кандидатира за председател на СДС, той споделя идеите си, които са напълно адекватни на изискванията на съвремието. Днес той вижда себе си като потенциален обединител на една затънала в спорове организация,  който да насочи енергията на партията към диалог с обществото, а не към вътрешни конфликти. Позицията му на народен предсталител му дава възможност да ползва за националния диалог трибуната на Народното събрание. Г-н Тошев обещава да прекрати практиката на еднолидерския модел в синята организация и предлага избирането на Правителство в сянка, възстановяване на в. “Демокрация” и поддържане на активни контакти с Европейската народна партия. За него правилното решение е СДС да организира диалог в широк формат, включващ представители на местното самоуправление, неправителствените организации, академичните и научни кръгове, вероизповеданията, сдруженията на репресираните и другите обществени фактори.

Голямата цел на Лъчезар Тошев е да върне смисъла на представителната демокрация и да се преодолее скептицизма на населението към цялостната политическа система, както и социалната апатия при младите българи. За Тошев борбата на синята партия в Народното събрание тръбва да се насочи към гласуване промени в конституцията и в общественото устройство на страната. Във един новосъздаден Форум на бъдещето, какъвто съществува в много държави, той препоръчва да се дискутират големите въпроси на държавното ни устройство и обществено развитие.

Убедена съм, че ако бъде избран за председател на Съюза на демократичните сили, Лъчезар Тошев ще положи неимоверни усилия, за да осъществи смелите цели, които поставя пред политическата си организация. Гаранти за това са неговите изключителни качества: честност, неуморимост, деятелност, упорство и пълно посвещение на каузата.


Ето какво каза за г-н Тошев през 2007 г. един от най-изтъкнатите дейци на Европейската народна партия Люк ван ден Бранде - по него време президент на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа: “Най-голямото качество на Лъчезар е неговата човечност… Лъчезар е пример за гражданин… Човек от неговия калибър - рядка комбинация от лични качества и политическа мотивация, не се намира често… Истински голям държавник”.         
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Anamary
Гост
« Отговор #28 -: Юли 05, 2012, 17:42 »

http://www.svobodata.com/page.php?pid=9571&rid=35&archive

Първият български европеец

<a href="http://www.svobodata.com/images/others/image/drugi-2/ivan_schischmanov_pic1.jpg" target="_blank">http://www.svobodata.com/images/others/image/drugi-2/ivan_schischmanov_pic1.jpg</a>

Изказване на Лъчезар Тошев в ПАСЕ по повод 150 годишнина от рождението на проф. Шишманов


Извадка от приложението към стенограмата на ПАСЕ, понеделник, 25 юни 2012г. от 15 часа
Лъчезар ТОШЕВ (България):


Преди повече от 20 години, на 7 май 1992 г.1, България стана пълноправен член на Съвета на Европа. Днес ние честваме тази годишнина, която ще остане историческо събитие за нас.

Горд съм, че бях един от онези първи членове от България, които бяха тук, когато българският флаг се издигна пред Двореца на Европа като първия знак за реинтегрирането на моята страна към свободния свят!

Ние, които бяхме през 1992 година тук в тази зала, не бяхме първите борци за европейската идея. По време на прочутия Конгрес на Европа в Хага през 1948 година, нямаше официални български представители сред делегатите, защото комунистическият режим тогава ни беше откъснал от останалата част на Европа. Въпреки това на Конгреса в Хага бяха допуснати като наблюдатели няколко български емигранти – бивши дипломати. Това бяха Евгени Силянов, Мильо Милев и  Димитър Мацанкев, а също така присъстваха и земеделският лидер д-р Г.М. Димитров и бившият дипломат Никола Балабанов.

За нациите от Централна и Източна Европа, които страдаха под комунистически режими тогава и не бяха в състояние да участват в това историческо събитие, Хагският конгрес символично запази няколко празни места, покрити с воал – като знак, че нашите места в Обединена Европа са запазени.

На 7 май 1992 г. ние дойдохме да заемем своите места в Европейската асамблея, оставени ни в наследство от европейските Отци-основатели! Мечтата на създателите на българската нация и на първите строители на съвременната българска държава се сбъдна! Ние, които тогава бяхме в Съвета на Европа, се чувствахме горди, че сме изпълнили тази историческа мисия! Но и преди Конгреса в Хага България участваше в европейския процес.

Както може да видите на изложбата, представена днес точно пред тази зала, Царство България е било представено на първия Пан-Европейски конгрес във Виена през 1926 година – тогава, когато се роди европейската идея! Тази изложба е посветена на проф. Иван Шишманов, който е бил българският представител на Виенския конгрес през 1926 г. Тя е по повод на неговата 150 годишнина. Професор Шишманов е бил вицепрезидент на този исторически Пан-Европейски конгрес и е работил в тясно сътрудничество с един от най-прочутите европейски Отци-основатели – граф Рихард фон Куденхоф-Калерги.

Особено удоволствие за мен е да говоря за него и неговото дело, тъй като той е роден в град Свищов – на Дунава, който е и моят роден град. Той е основателят на почти всички български културни, научни и образователни институции. Време е да си спомним за него с благодарност.

Отдавайки почит на първият български европеец, ние празнуваме 20-тата годишнина от членството на България в Съвета на Европа!

 
Активен
Rhino
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 730



Профил
« Отговор #29 -: Август 14, 2012, 08:08 »

Митрополит Методий Кусев за лъжливия социализъм


Митрополит Методий Кусев: Катунарите като олицетворение на социализма

Публикуваме размисли на митрополит Методий Кусев (1838-1922 г.) от книгата „Възпитанието в духа на християнството или Безбожието води към безнравственост, създава тирания, робство, отчаяние и социални нещастия”, издадена през 1895 година. По това време архимандрит Методий е получил епископски сан с титул Велички, назначен е за управляващ Старозагорска епархия и води остра полемика със социалистите.

„Идеите на измамния социализъм – да няма държавен строй и национална войска - могат да достигнат осъществяване само в един вид социален живот, който е подобен на социалния живот на катунарите. Ако обществото е в благосъстояние, ако личностите, които го съставят, са ценни хора, тогава, оставено без правителство и без войска, то ще попадне било в политическо, било в социално робство; ще го поробят, за да го експлоатират, или местни тирани или чужди държави.

За да е свободно при социален режим без господар, без правителство и без войска, обществото трябва да проявява само по себе си последната степен на снизеност, за да е крайно нищожно във всяко отношение, т.е. да има социален живот, подобен на социалния живот на катунарите. Само в такъв случай никой няма да има интерес да го завладява.

Животът на катунарите е единственият образец на такова социално съществуване. Те нямат нито отечество, нито господарство, нито правителство, нито войска, следователно са в пълния смисъл социалисти. При тях няма граждански различия – няма буржоа и пролетариат. Всички са равни – в праха.Следователно те са общност на идеалния социализъм.

Нямат и определено местопребиваване, не са им потребни къщи и покъщнина; не носят не само копринени, не носят и чисти дрехи. Косите си не режат, нито ги решат – като истински социалисти. Не притежават никакво лично имущество, нямат собственост, имот – следователно отговарят напълно на изискванията на социализма. Те не се нуждаят от никакво образование, защото образованието внася различия в социалния живот, издига учените над неуките...

Чеда на природата, катунарите живеят безцелно в едно с нея – живеят в шатри. Единени с материята, те нямат никаква вяра, и са или безверници, или, ако има нужда, като социалисти, могат да принадлежат на всяка вяра, без обаче да са вярващи. Като имат гледната точка на атеистичното начало, според която няма безнравствени средства, употребявани за удовлетворяване на нуждите и за достигане на целите, те лъжат – като социалисти, като катунари – представители на социалната си общност.

Лъжата за катунарина е социална потребност, без която за него е немислимо да води своя социален живот – с гуляй и без труд. Оттук иде поговорката „лъже като катунарин”. Катунаринът, като последователен социалист, е враг на труда.

Къде можеш да го видиш орач, копач или работник при някоя фабрика, или в подземните мини, или в еснафските работилници? Никога катунарин работник не се наема на надница. За да избегне труда, той е поставил своето социално положение в такъв порядък, че да прекарва живот в удоволствия и без труд, като с това е достигнал апогея в осъществяването на крайната си цел. Поради това катунаринът е предаден на музиката, на песнопението, на кючека, с една дума – на гуляя – с всичките органи на плътските удоволствия.

От друга страна, като чедо на природата, на майката материя и като социалист по мировъзрение той гледа на всички природни дарове като на свои, принадлежащи му по изконно право. Затова катунаринът, каквото намери чуждо, го взема за своя собственост и не счита това действие – да прибира чуждите вещи – за кражба. Той не се срамува, когато се открие, че е откраднал нещо. Съгласно социалния си възглед катунаринът социалист не вижда нищо безнравствено както в лъжата, така и в кражбата. Влезе ли в къщата ти или в дюкяна, той все ще ти открадне нещо. „Краде – казва се – като катунарин.”

Просията у катунарина е професия, основана на социалния възглед за изравняване в необходимото по правото на безлично равнопоставения произход от природата; по всеобщото право над даруваните от нея средства. Оттук просията на катунарина социалист не носи характер на просене на милостиня от собствеността на благотворителя, а е изискване по социално прево и се е превърнала в принудително вземане на средства. Пипне ли някого, катунаринът не го оставя на мира със своето нескончаемо „дай ми, дай ми”, докато не изнуди човек да му даде макар и с гняв.

И в семейно отношение катунарите са олицетворение на социализма. Ограниченията в родствените връзки нямат смисъл за тези чеда на природата. В социалния живот на катунарите личността няма никакво значение, както и в ученията на социализма. Катунаринът взема момата насила, без да пита за нейната воля, или обществото я предава по „мунасип”.

Това социално начало се проявява особено нагледно, когато на катунарин се случи някоя беда или процес. Тогава катунарите се вдигат на крак като общество и говорят без говорител – всички като из едно гърло. Неуморно и непрекъснато всички кряскат, грачат и говорят тяхното социално говорене. Добре е, че няма камара! Какви комедии щяха да разиграват, ако имаха народно, социално представителство! Щеше да им се наложи по един въпрос да грачат и да си дерат гърлата по цели месеци – като социалисти, като народници – все за правото и за ползата на обществото!

... Нашите социалисти трябва да са или искрени, или лицемерни. Ако са искрени, ако мислят, че онова, което проповядват, е наистина полезното за народа, в такъв случай тяхното доброжелателство за него се състои в достигането на един социален живот, който е подобен на социалния живот на катунарите. Ако те наистина мислят, че щастието, призванието на човека се състоят в такъв живот, тогава защо самите те не са последователни в приложението на идеите, които проповядват? Какво чакат? Защо не образуват със своите съмишленици едно подобно общество или да се слеят с това на катунарите?

... Защо нашите социалисти не са последователни в своите учения? Докато ние виждаме лъжливите социалисти да не живеят социално, да получават стипендии на гърба на народа, да притежават имущества, да градят палати, да присвояват печатници в името на социализма, да получават заплати и да се контят и пр. и пр., в правото си сме да считаме, че те не са искрени. Следователно, че са лъжливи социалисти....

Бащата на социализма у нас, който съумя с помощта на екзалтирани младежи да сложи ръка върху една печатница, се отнасял така жестоко със словослагателите, че те направили първата стачка в града. И какво излиза? Той бърза да извика евреи от Маджарско за словослагатели, за да смаже по този начин главите на ония, които той, докато сложи ръка на чуждия имотец, е научил да се бунтуват!

Не показва ли всичко това, че става дума за лъжливи социалисти, които слагат маската на доброжелателството към народа като средство за служене на своите инстинкти? Не се ли качиха на народната трибуна чрез това средство, за да си пълнят кесиите с дневни и пътни? Не се ли ръкуваха и целуваха със самите си довчерашни врагове, с тъй наречените либерални тирани?

Какъв разврат ще предизвика в обществото и в държавния живот на страната тази демагогия!


Из „Възпитанието в духа на християнството”, мирополит Методий Кусев;

Издател: Булхаус, Стара Загора, 2008 г.;

Активен

"Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена."
Страници: 1 [2] 3 Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Личности « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!