Tyxo.bg counter Личности
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 20, 2018, 08:53

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Посетете и сайта http://de-zorata.de/blog
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Личности 0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: [1] 2 3 Надолу Изпрати темата Изпечатай
Автор Тема: Личности  (Прочетена 15491 пъти)
ixland
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 35


Профил
« -: Март 02, 2010, 23:53 »

Константин Иречек


"…Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо."
„За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.“ (13.12.1881)


Константин Иречек е роден през 1854 година в чешко семейство във Виена. През 1872 година издава своята първа научна работа - „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806-1870“. През 1875 година завършва история с докторат в Карловия университет в Прага, където специализира история на славяните.
Дисертацията на Иречек, озаглавена „История на българите“ („Dějiny národa Bulharského“), е написана с подкрепата на много българи, между които Марин Дринов. Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 година, на руски през 1878 година и претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929 година). Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 година, но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том „История на българите“ (1939 година, посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали.
След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 година заминава за София, където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881-1882 година, по време на Режима на пълномощията, оглавява министерството в правителството на Казимир Ернрот и правителството без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при министерството и директор на Народната библиотека.
Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е един от инициаторите за възобновяването на дейността на Българското книжовно дружество в София и от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел.
През 1884 година Константин Иречек се връща в Прага, където става професор по всеобща история в Карловия университет. От 1893 година до смъртта си е професор по история на славянските народи във Виенския университет. Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския и сръбския народ.
Константин Иречек умира на 10 януари 1918 година във Виена.
Активен

...за да чуеш - трябва да мълчиш
Торбеш
Гост
« Отговор #1 -: Март 03, 2010, 10:42 »

"славянските народи и основно към историята на българския ... народ"

...Заслугите на К.Иречек към русифицирането на българската историческа наука са безценни за руските интереси и пагубни за българската наука и самосъзнание.
Моя скромност виждам положителна роля на Иречек за нас, българите, единствено като персонаж в Алековия разказ "Бай Ганю у Иречека", като фон за подвизите на нашия герой. 
Активен
Симеон
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 209


Профил
« Отговор #2 -: Март 03, 2010, 11:28 »

... русифицирането на българската историческа наука ...

Резултатите от една научна работа са едно, тяхното приложение съвсем друго нещо. Въпросът е фундаментално философски и примери за "недобросъвестно", или да го наречем по меко, нееднозначно оценимо приложение на обективни научни резултати може да се намерят стотици във всяка една област на науката.

Да се вменява лична отговорност на Айнщайн, Ферми или Бор за жертвите в Хирошима е точно толкова немислимо, колкото да се пренебрегват резултатите от "научните" занимания на Бекерле. И ако някой го прави, то е за извличане на субективни ползи, т. е. пак няма нищо общо с науката, но само с нейното приложение.

В този смисъл обективният принос на Иречек за историята на България е неоспорим.
Активен

Хей, народ поробен, що си тъй заспал,
ил живот свободен теб не ти е мил...
Торбеш
Гост
« Отговор #3 -: Март 03, 2010, 17:56 »

Симеон написа:
обективният принос на Иречек за историята на България е неоспорим.
...За съжаление!
Константин Иречек заедно със словака Павел Шафарик поддържат една невярна от научна гледна точка и пакостна за нашето самосъзнание като народ, теория.
Това е теорията за принадлежността на българския народ към един политически конструкт, обозначен най-напред в Петербург като "славянска народност".
Т.нар. от него "прабългари" били малочислена туранска орда или даже шайка от Азия, която само дала името си на тукашния залив на "славянското море".
Около тази научно невярна теория ще се завърти цялата историческа наука на следосвобожденска България, а учени като Васил Златарски ще зациментират тази теза до трайното и присъствие в читанките, учебниците, в умовете на хората.
Съвременните генетични изследвания, както и изумителните археологически открития по нашите земи днес доказват пълната несъстоятелност на тази теория, но тя е била в унисон с панславянската идея, под чието знаме Русия ще претендира за ролята на защитник, освобо..., пардон, поробител на народите от Източна Европа.
...
Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България
... Учебното дело в България се е самоорганизирало през Възраждането въпреки турската корумпирана държава и въпреки фанариотското упорство и подлости, с усилията на нашите народни будители и най-вече с усилията на ученолюбивия народ, който мило и драго дава, за да изучи децата си - най-грамотния народ на Балканите по онова време според непредубедени външни наблюдатели, е бил българският.
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #4 -: Януари 18, 2011, 14:08 »


Григор Пърличев
български възрожденец,
писател и преводач

Роден:    18 януари 1830 в Охрид
Починал:    25 януари 1893 също в Охрид



 Автобиография

Григоръ С. Пърличевъ

Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина
Министерство на Народното Просвѣщение
София, Държавна Печатница, 1894




Като се кликне на Next от този линк, може да се прочете автобиографията на Григор Пърличев.
http://www.promacedonia.org/bmark/gp/gal/index.html

Тук е дадена на части, вече на новобългарски:
http://www.promacedonia.org/gp/avtob-index.html


Активен
Милен
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 655



Профил
« Отговор #5 -: Януари 18, 2011, 19:00 »

Е, Anamary, това го приемам като най-ценен подарък за днешния ден! Не я имах и знаех досега в този вид Автобиографията (а както някои са чували я ценя извънредно!)
Активен

"Evil is powerless if the good are unafraid" - Ronald Reagan, 1981
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #6 -: Януари 18, 2011, 22:56 »





ПРЕСЕЛЕНИЕ В РУСИЯ ИЛИ РУСКАТА УБИЙСТВЕНА ПОЛИТИКА ЗА БЪЛГАРИТЕ

Георги Стойков Раковски

Първо издание, Букурещ, 1861 г.
Второ издание, Русчук, 1886 г.
Фототипно издание, София, 1998 г.



Няма по-свято нещо на света освен милото Отечество всякому. Человек де е първи път видял небесната светлина, привързан е на него място като от някоя си очарователна сила, която го тегли непрестанно тамо, щото може се каза, че тая сила става в него като един единствен нагон. Всеки, който се е за малко време отдалечавал от месторождението си, познава тая сладка наклонност, която с никакви речи не може се изказа пристойно.
Человеците, доде са още живели в диво състояние и са се преселили от един предел на други, скитающи се, не са усещали толкова тая наклонност към месторождението си; но откак са почнали да се заселват и да живеят постоянно на едно място, да си правят къщи и покъщнина, да зидат храмове, да се молят Богу, да си сеят лозя, градини, ниви и пр., оттогава тая наклонност се е преобърнала веке в силна любов и в техните сърца е станала една страст, щото всеки да предпочита да жертвува и живота си, отгдето да пропусти другиго да потъпче милото му месторождение и Отечеството му.
Человек же, който се скита от едно място на друго, оставя месторождението си пусто и не ще да знай нищо за общото си Отечество, той е подобен на едно безсловесно животно, което живей на света само и само да се прехрани. Такива человеци са укорени от сичкия свет и назовават се с презрение скитници!
Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!
Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!
Във видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и измамят много челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни Българе да се записват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страна уж на турското правителство, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия. Лъжа лукава! Само да измамят простаго народа да се пресели.
Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този предмет, нужда е да покажем вкратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала още от стари времена с наши праотци и как тя сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са тия кръстили и първите начала образования й дали.
Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинска област!
Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.
Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование.
Това е познато беки от целия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това благодеяние! Ето:
Разорили и завладели Волжското им пространство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.
До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия, са били населени от българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техният език, песни и обичаи са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и руси!
Руското царство от времето на княза им Светослава (969-976) е почнало да се усилва и да напада явно на българите. Той, Светослав, като го бяха наели със заплата Българете да дойде да им помогне против византийците и против царя им Петра, Симеонова сина, защото той, руският княз Светослав, щом влезе в България, почна да плени и да граби и поиска му се даже да я завладей, щото ония, които го бяха призовали на помощ, обърнаха се против него, изгониха го от България с помощта на Византийците и най-после Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му всичкото всичкото войнство и него самого.
От время же того Светослава до время Великаго Петра Българите никакви приятелски сношения не са имали с Русите. Великий Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е начнал да интригува против Влахо-Богданските князе, кои бяха до него време Българи, а именно против Кантимира, Молдавского княза. Той, злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде принуден да остави Молдавското княжество и да побегне в Русия, отдето намалко остана да го предадат неприятелите му на турците!
От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите започнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и робило Българите, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домородства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда!
В1812 г., кога бяха минали руските войски в България и бяха достигли до Шумен, от една страна, Русия издаде прокламация на български език (печатана в Букурещ) и възбуждаше Българите да станат против Турчина, а от друга страна, гореше градищата и селата им и насила прекарваше няколко си хиляди челяди през Дунава!... В тех времена са изгорени от Русите Разград, Арбанашко велико село, Свищов, Русчук и други много градове и села, които развалини и разсипни още до днес се виждат!Много же старци помнят и проповядват с кървави сълзи тях времена.
В 1828 г., когато Дибич премина Балкана и достигна до Одрин, пак същото последва. От една страна, подбудиха някои си Българи да вземат участие в боя и да се смразят с Турци, а от друга – немилостивите Руси си свършиха работата, опустошиха като скакалци тия места, отдето поминаха, отвлякоха пак няколко хиляди домородства Българи в пуста си Русия.! Множество от тях разорани села в Руманя* (Романя, Руманя – Тракия, Южна България, Румелия. Бел. ред.) и от тая страна на Стара планина се още и до днес се виждат в бурен и трънак обрасли!
В 1854 г., пак щом минаха Силистра, не забравиха да издадат прокламация, подписана от Паскевича, и искаха да побуждат Българите да се дигнат против Турчина, а от друга страна, бяха приготвили и закони, по които да владеят Българя, ако черна съдбина бе я покорила тям. Но щом се видяха победени, не забравиха да се ползуват от обичайния си лов и тъй отвлякоха пак със себе си тринайсет хиляди домородства в Бесарабия.
Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни Българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие. На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползвала се от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител!* (Ами днес какво правят? Всеки човек, българин, който мисли надалеч и разсъждава, бил изменник според тях. “С нас е народът”, казват те, т.е. онези, които не знаят руския камшик. З.С.)
Тя най-много е противодействувала, в последните дни, и на нашия свещен за духовенството въпрос и употребила е всички лукави средства да унищожи това народно искане, та да останат Българите пак под гръцко-фенерското духовно робство; защото тя знай, че ако българите добият независимото си свещенство, то не ще й веке допусти да мами и разорява българский беден народ, както е досега струвала и днес струва.
Сега веке, откак я победиха Европейците под Севастопол и й откриха слабостите пред цял свет, тя обърна веке друга политика и с пари и лъжи мами простодушните Българи в мирни и тихи времена да се преселят в нейните омразни пустини, да ги зароби вечно!
Българите, кои се излъгаха и отидоха в 1828 лето, като усетиха какво робство ги чака, по-голямата част останаха във Влашко и Богданско и оттамо се върнаха назад още преди танзимата* (Танзимат – реформи, започнати от султан Махмуд) в Турско, во время султана Махмуда, който изпроводи тогава и едного си чиновника с пари да им помогне. Това бе издействувал покойний нняз Стефан Богориди* (Княз Стефан Богориди, 1770-1859 г., - голям български благодетел от Котел. Внук на Софроний Врачански и историк на самия Георги Раковски. С изключителни заслуги по българския църковен въпрос. На негово собствено място и с негова помощ е построена желязната църква “Свети Стефан” в Цариград. Бел. ред.). Също и ония, които бяха минали в 1854 лето, подпомогнати от Парижкия мир. Къде отивате вие, мили братя, Видински Българи! Знайте ли вие Русия каква е? Знайте ли какво робство и вечни мъки ви чакаттамо? Защо се не посъветувахте с ония Българи, които са били тамо, да ви разкажат къде и в каква яма искате да се хвърлите? Ето какви злини ви чакат тамо:
Като се преселите от този въздух (хава), на когото сте родени и научени, с вашите жени и малки дечица, доде идете на онова място, половината ви ще измря и погина по пътя, а доде привикнете на тез блудкави и горчиви пустинни води, Бог знае колко ще останете! Това е веке знайно от цял свет, че кога человеци или животни си менят въздуха, на когото са се родили и научили, трябва непременно да пострадаят с живота си. Земете за пример татарите, които са пред очи ви, и вижте колко са измрели и колко още мрат откак са се преселили! А те са дошли на добър и здрав въздух, на плодовита и весела земя; ама вие, като идете в ония диви пустини, дето няма ни вода студена, ни шума зелена, ни трева цветовита, на едно пусто от бозалък* (Бозалък – вид едра трева. Бел. ред.) покрито диво поле, дето не може человек нито една трънка да види израсла! Сички в такова едно място ще се разболейте и повечето от вас ще измрат! Какъв тежък грях вие, мили Българи, земате огторе си? Можете ли да понесете вий този грях? Вие ставате убийци на децата си, на домородствата си! Можете ли вие в тех голи и диви пустини тутакси да направите къщи, да набавите покъщнина и да се закриляте от оная свирепа и люта зима, която става по тех диви места и ще ви найде без покрив? Я! Смислете за колко години и с какви разноски и трудове можете направи ония къщи, покъщнина и потребни прегради, които сте тук нашли от баба и дядо, или сте сами с толкова мъки направили? Ами отде ще земете и вещество (кересте) за тях, като тамо е пуста и страшна пустиня и не растат нито тръне, както казахме? Тамо не ви остава друго, освен да изкопайте дупки в земята и да живейте като къртици (слепи мишки), или да си изкопайте гробове и да се закопайте живи! Де остават вашите хубави лозя, ливади, ниви и райски градини? Де остава оная зелена и гъстолистна шума, оная гъста гора и прохладните й сенки? Няма веке да видите, не ще ги сънувате насъне и ще си оплаквате дните!
Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те са твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си? А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана? Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за Вас! Тамо няма уплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете ся помръдна никъде!
Я! Смислете, мили българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като отивате сами самоволно да заробите домородствата си? Де оставяте дядови си и бащини си гробове? Техните души и сенки щат ви преследова дето и да идете и щат ви всякога мъчи душевно, като ви говорят:
“О, неблагодарни синове! Де оставихте нашите кости? Кой ще да ни прелива и посещава гробовете, като вие ни оставяте! Ние сме ви родили и отхранили, оставили сме ви домове, лозя, ниви и други домашни потребности, а вие, о, неблагодарни синове, оставяте сичко да запустей и отивате в оная пуста и омразна земя, за да си пъхнете вратовете в железен ярем! Каква нужда, какви насилия ви накарват на това скитничество? Знайте ли вие, че ние сме претърпели повече от четиристотин години, от Делии, от Кърджалии, от Капсъзи* (Капсъзин – безделник, нехранимайко, разбойник. Бел. ред.), от убийства и грабежи – и пак сме увардили бащино си свято огнище. А вие днес, кога веке сичко се преобърна в мир и тишина и настанаха добри времена, за голи само обещания, що ви прави Русия, бягате и се преселяте, ставате убийци на сами себе си, на жените и децата си! О! Вашите души и на онзи свят щат ся казни за това във вечните мъки и в пъкъла! А телата ви ще теглят на тойзи свят от руското робство и с кървави сълзи ще прекарате злочестий си живот”.
Не е ли срамота за вас, о видински Българи! Да ви заменят с Татарите и да правят с вас трампа, като с някои си коне или волове! Я! Вижте ги тех Татари в какво бедно състояние ги е докарала немилостива Русия! Те, мислите, от добрина ли са се преселили от тамо? Не можете ли, окаяни, да разсъдите дотолкова и да разберете, че и вас ще ви докарат още в по-жалостно и по-окаяно от тях състояние! Те, като ги гледате, просят и чакат други да ги прехранят и досега са измрели половината им! Не ще ли изпатите и вие същото? Но те се намериха между вас, народ земеделски и работлив, ами вие в руските диви и голи пустини, при кого ще прибегнете и от кого ще поищете нещо си?...
От каква неволя се преселявате? Я размислете, преди петнайсе години какво е било в България, а сега какво е. В царстването на Султана Абдул-Меджида от ден на ден се ублажава състоянието на раите и ако по негде си още са останали некои злоупотребления, тия не стават по царска воля, но тия полека-лека щат се изтреби и изглади. В кое же царство не се нахождат злоупотебления, чинени от чиновници? В Русия чиновниците най-големи свирепства и варварщини чинат над бедния народ и мислите ли че то сичко дохожда до царските уши? Никога!
А в Русия освен голите и дивите пустини, както казахме по-горе, чака ви онова тежко робство, от което никога не можете се веки отърва!
Можете да кажете, че ви заплашват и вие затова се преселяте: това е една ваша най-голяма слабост, ако вие с едно голо и просто заплашване оставите бащино си свято огнище, къщи и покъщнини, имане и добитък, такава плодовита и благоразтворена земя, която нашите онези храбри и славни праотци с толкова кърви са добили и бранили и преславно име оставили – да оставите сичко това блаженство и да идете на пусти места, дето ви чака най-голяма бедност и още вечното робство! Тая ваша постъпка, ако я направите, от всякого ще се укори и вие ще бъдете укорени и поругани от цял свят.
Никакво заплашване, никакво насилие не треба да ви поколебай от местата ви, на които сте се родили и отхранили, на които сте нашли толкова добрини от славните си прадеди и на които лежат и почиват нихните кости. Никой не може да ви насили да оставите имането си, но и ако такова нещо си се опитат да ви направят, което никога не вярваме да бъде, вие треба като юнаци да предпочетете да пролейте кръвта си над гробовете на дедите и бащите си, а не да бегате като жени и мършави человеци.
Треба да знайте още, че Н.В.Султана не допуща, а и европейските сили не оставят такива насилия да станат над християните; тия времена веке минаха, когато се допущаха такива беснила. Примерът нека бъде на това нам Сирия, дето щом се появи такова нещо, Султана и европейските сили тутакси изпратиха войски в помощ бедним Християнам, умириха сичко и наказаха с най-люта смърт убийците християнски. А що треба Сирия за пример, и вие сами, Видинските Българи, знайте и помните още, че преди няколко години, щом се появиха и между вас размирици, Н.В.Султана и другите сили не оставиха необузданите некои си Турци да ви изколят и мъчат, тутакси се сичко умири и оттогаз насам не можете го отказа, във ваша видинска област много по-добре стана и не ви веке тъй мъчат спахии и други Турци, както е било от по-преди.
Ние се надейме че ще дойдете в съзнание и щете послуша гласа на един ваш съотечественик, който ви казва и съветова сичко това от чиста българска душа, и ако сте се някои си записали да идете в пуста и варварска Русия, ще се откажете от тая лудост, която ще ви зароби с децата ви и жените ви вечно. А ония, които са ви на това излъгали и наклонили, ще ги изгоните из помежду си, като подкупени оръдия руски и като черни предатели милаго ни Отечества* (Както днес ония, които са получили звонковата монета от консулатото и ходят да лъжат простите хорица. З.С.).
С надежда, че щете послуша тия спасителни за вас речи и щете престане отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи, оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здраве и вразумление от Бога.

http://devnenetz.blog.bg/technology/2008/02/06/preselenie-v-rusiia-ili-ruskata-ubiistvena-politika-za-bylga.1

Преселение в Русия или Руската Убийствена политика за Българите". Книгата е преиздадена след "освобождението" от Захари Стоянов с негов предговор; преиздадена в наши дни в Библиотека "Незаличими Свидетелства" N5 на ИК "Стрелец" , София 2004.

Активен
slavimir genchev
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 200


Профил
« Отговор #7 -: Януари 19, 2011, 09:16 »

Ради, благодаря, че ме насочи към този текст и блог. Качих ги и в моя блог, за да го прочетат повече хора!

 Усмивчица

http://parasol.blog.bg/izkustvo/2011/01/19/chetivo-za-rusofili-komunisti-i-drugi-degenerati.669994
Активен
Anamary
Гост
« Отговор #8 -: Януари 19, 2011, 11:44 »

<a href="http://www.imgs.suhranibulgarskoto.org/wallpapers/pisateli/SimeonRadev.jpg" target="_blank">http://www.imgs.suhranibulgarskoto.org/wallpapers/pisateli/SimeonRadev.jpg</a>



Живот в служба на България
Борислав Гърдев

“Дадох ли нещо на България?” – тези последни думи на умиращия Симеон Радев най-точно и пълно разкриват както неговия характер, така и мисията му, с която е живял осемдесет и осем години. А тя е да служи на България – като журналист, художествен критик, историограф, дипломат, мемоарист и просто като пример – за нравственост и художествена мяра.
Четете тук

и тук

Активен
Anamary
Гост
« Отговор #9 -: Януари 19, 2011, 11:54 »

Строителите на съвременна България. Том 1

Строителите на съвременна България. Том 2


Уникалната снимка от албума на Пейо Колев (и той беше вчера рожденик - случайно ли е това  Завърти очи),
 намерена и постната от Милен

Достолепие, финес, излъчване, ... къде сте днес...

<a href="http://www.lostbulgaria.com/pic/81.jpg" target="_blank">http://www.lostbulgaria.com/pic/81.jpg</a>

Н.В.Княз Кирил Преславски и Симеон Радев преди среща с президента Хувър


Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #10 -: Януари 20, 2011, 09:51 »

НАПЪЛНО ГЕНИАЛЕН  И ПОЗОРНО НЕПОЗНАТ
http://templar.blog.bg/politika/2011/01/18/napylno-genialen-i-pozorno-nepoznat.669592

Продължавам да насипвам в този блог представяния на хора от „личния ми пантеон”.  За всеки от тях казвам, че е изключително интересен, истински голям ум, който ако бе имал късмета да се роди в развита нация щеше да бъде световно известен. Да бъде един от големите в своята област – съизмерим не с родните читалищни хоризонти, а с хората от енциклопедиите. За жалост, поради простотията на цялата обществена пирамида у нас, тези хора са почти неизвестни, забравени и е истински късмет ако не са убити. Последното звучи налудно, но само за родените след 89'та.

 

Днес ще отбележа един български музикант, който не просто покорява музикална Европа, а направо я стъписва, изкарва и въздуха. Това е човек, който без всякакви опасения от провинциално залитане и наивен местен патриотизъм можем да наречем „Геният- цигулар на XХ век.”  Е, той успява и .... поради  простотията на цялата обществена пирамида у нас, днес е малко известен и почти забравен...

 

Когато световният магьосник на цигулката Давид Ойстрах чува негово изпълнение на цигулкови концерти на Бах, той две години не се осмелява да свири този композитор на сцена...

 

Когато белгийската кралица Елизабет I (патрон на едноименния световен конкурс) го кани на аудиенция и му предлага да стене белгийски поданик, той отговаря простичко и без патос, с обикновено съобщително изречение:

-          Няма начин Ваше величество, ние сме българи.

 

Когато войната запраща всепризнатия феномен на цигулката сред музикалните светила на Берлин, при него идва най-именитият професор по пиано и му казва:

-          Губите си времето с цигулката, вие сте съвършен музикант, за по-малко от година можете да станете най-великия пианист.

След това при него идва професор по композиция и му казва:

-          Губите си времето с цигулката, вие сте гениален музикален ум, за по-малко от година можете да станете съвършен композитор. Дължите го на света.

 

Когато известен американски диригент, чул за него от Йехуди Менухин  го намира в окупирана Германия и предлага осигурено бляскаво бъдеще за цялото семейство в САЩ, пред алтернативата да го заварят съветските войски и в най-добрия случай да го върнат в комунистическа България.... той скромно отказва.

Всичко това се случва преди 18-тата му годишнина.

 

Единственият цигулар, който е изпълнявал в един концерт 24-те копричии на Паганини, всяко от които поотделно е смятано за подвиг за виртуози.  На следващата вечер ги изпълнява отново, само че в обратен ред.

Роден в уважавано градско семейство. Баща му е професор по цигулка и ректор на Консерваторията.

На 2 годишна възраст констатират, че детето притежава съвършен музикален слух - изпитва физическа болка от фалшиви тонове.

 

На 6 годишна възраст смазващо се налага на Първия международен конкурс за цигулка във Виена над двадесетина световни виртуози. Не му дават наградата само защото като малолетен не може да участва в официалната част на конкурса, но изуменото жури му дава повече точки от победителя – 29-годишния Давид Ойстрах.

 

На 10 години  печели международния конкурс „Йожен Изаи” в Брюксел.

 

На 12 години печели международния конкурс „Фриц Крайслер” в Париж

На 13 години завършва с отличие Брюкселската консерватория.

Преди края на войната свири с най-големите оркестри в Европа, под диригентството на най-великите диригенти.

Свири без партитура, достатъчно му е да е видял нотния запис веднъж, за да го запомни завинаги.

Без някога да се е занимавал целенасочено, само по слух проговаря немски, френски, фламандски, унгарски...


Най-младият лауреат на „Димитровска награда” - на 26 години.

 

Прави уникални записи, които влизат в златния фонд на националното радио.

 

През 1956г. бяга в Германия.  Комунистическата власт го обявява за „невъзвращенец”.

Името му е забранено за произнасяне.

Книгите, в които се споменава гения му са иззети от книжарници и библиотеки и унищожени.

Плочите и лентите с негови записи в архива на Радиото са унищожени и загубени завинаги.

 

Заради преживените тежки психически травми от войната и емиграцията, смъртта на близките му и няколко претърпяни тежки инцидента, здравето му се влошава. Живее бедно и самотно.

 

На 52 годишна възраст е намерен е мъртъв в Хамбургската железница.

 

Казва се Васко Абаджиев (1926-1978)

Преди няколко дни, на 14 януари щеше да навърши 85 години!

 

Той няма паметник в България, нито улица с неговото име.

Съдбата му толкова прилича на тази на Моцарт, че ако не беше истинска история щях да кажа, че някой писател плагиатства трагичната съдба на залцбургския магьосник.

 

Последните десетина дни съм като обсебен. Всичко започна почти случайно с някакво куцо търсене в Google, което включваше думата цигулка. Зачетох се, потънах в текста, гледах и слушах, след което започнах да се гневя на себе си, че не знам за него повече от името му и че е бил цигулар през 50-те . Пощръклях и за няколко дни си намерих няколко книги и диск с негови изпълнения.

 

Добрата новина е, че паметта за преживяването Васко Абаджиев бавно и полека се завръща, благодарение на група мъдри хора, на които искам да благодаря:

 

1. Писателят Маргарит Абаджиев издава през миналата година романа „Шакона пасион”, който разказва за живота на Васко Абаджиев. (няма родство между двамата). Виж страницата на автора за романа

 

2. Отново Маргарит Абаджиев издирва в частна колекция и прави достъпна в интернет забранената и унищожена книга „Майстори на цигулката” от Стефан Грудев, писана през 1955, година преди музикантът да емигрира.

 

3. д-р Христо Василев е почитател и колекционер на Васко Абаджиев. Той събира оцеляли негови записи от БНР и от чужди звукозаписни компании, радиа и библиотеки. Благодарение на него миналата година беше издаден компакт диск с изпълнения на Васко Абаджиев.

4. Христо Василев създава сайт, посветен на Васко Абаджиев, където са качени и записи.

 

5. През 2001г. Н. Пиперов (племенник на музиканта) и  Александър Абаджиев (музиковед, не е роднина на музиканта) издават биографичната книга „ Забравеният велик Васко Абаджиев”

 

6.  През 2001г. проф. Лада Брашованова издава книгата „Паганини на ХХ век”

 

7. Известни български музиканти и цигулари учредяват фондация „Васко Абаджиев”. През 2000г. правят концерт в зала България в негова памет. Йосиф Радионов е извикан на бис. Вместо да свири, маестрото пуска запис на Абаджиев. Залата изригва...

 

8. Клуб „Юнеско – Леонардо да Винчи” е отправил официално предложение до Юнеско: 2011г. да бъде обявена за „Година на Васко Абаджиев”

 

9. Има инициатива праха на Васко Абаджиев да бъде препогребан в България.

Дискът, както и книгите "Шакона пасион" и "Забравеният велик Васко Абаджиев" могат да се купят от музикалната книжарница  на ул. Ив. Вазов срешу Нар. театър.



Единственият оцелял кинозапис. Концертът е в зала "България". На пианото е Панчо Владигеров...

 

 



Активен
Anamary
Гост
« Отговор #11 -: Януари 20, 2011, 10:21 »

Добавям от архива на форума още нещо, свързано с Васко Абаджиев:

Есе от Венцеслав Николов, постнато от Милен и специално посветено на "Де зората"
(имаше и такива форумни времена):

Специално за "...де зората...":
Гласове от ефира

За Радиото, за Радиоквартета и Васко Абаджиев, за паметта...
Венцеслав Николов

http://de-zorata.de/forum/index.php/topic,182.msg3144.html#msg3144




и

http://de-zorata.de/forum/index.php/topic,1121.msg29601.html#msg29601

За съжаление посоченият сайт на втория линк не се отваря, затова ще го дам отделно:



Сайт за Васко Абаджиев
http://vascoabadjiev.com/index.php?lang=bg


Активен
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #12 -: Февруари 18, 2011, 13:48 »

Предсмъртното писмо на Левски






Байовци, Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение.Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди”. Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате”. Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят.

За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край.Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте -Аз неведнъж съм ви казвал: ” Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.

Васил Левски1873 г.[/i



http://www.gabrovonews.bg/news/5536/
Активен
Симеон
Member

Неактивен Неактивен

Публикации: 209


Профил
« Отговор #13 -: Февруари 18, 2011, 15:47 »

Вечер посветена на Васил Левски и организирана от местното българо-германско дружество:
Кратко въведение в историко-политическите дадености на Балканския полуостров през втората половина на 19 век.
Кратко филмче за живота и дейността на Левски.
Още малко за биографията му.
Четене на три Вазови разказа за Левски.
Разговор...

Езикът - германски, публиката смесена, както и лекторите.

Интерес има. Германците, горките, с тяхното чувство за прагматизъм и търсене на рационалното не могат да разберат, как така Левски е вярвал, че с 5 хиляди души (изчислява се с германска педантичност: кръгло 500 комитета по средно 10 души = 5 хиляди) ще събори Турската империя... Макар и отслабнала, все пак е една цяла империя!!! Ами че това си е чиста проба фанатизъм (разбирай глупост)!? Не е ли така?!, пита любознателният германец. И иска още да знае "Все пак как гледат днешните българи на Васил Левски?", но започва да те гледа недоверчиво, дали пък не го поднасяш, когато отговориш простичко "С почит!"

Трудно се обяснява на човек несвързан емоционално с тези събития, че действието не е глупаво, а израз на съзнателна саможертва в името на националнта идея. Единствен отчаян начин да разтърсиш вглъбения в ежедневието си, прагматичен, рационален, необразован българин...

Много ги обърква думичката "национална". Как така национална?!  Та нали всичко, което започва с нея е прокажено, мръсно, прокълнато, защото води, пази Боже (още малко германките ще почнат да се кръстят, за да изгонят дявола), до национализъм.  Не стига фанатизъм, ами на това отгоре и национализъм!

С напредването на вечерта твърдението, че някъде някога някой е бил готов да се пожертва в името на свободата и правото на самоопределение и го е направил, се приема като факт, а не като художествена измислица, за което помагат изпреварилите твърде времето демократически виждания на Апостола. Дори съществува разбиране за прозвището Апостол. Дали се разбира саможертвата, е трудно да се каже, но учудването е налице. С което целта на вечерта е постигната - до човеците е стигнало емоционалното послание и мъничка доза от идеализма на Васил Левски.
Активен

Хей, народ поробен, що си тъй заспал,
ил живот свободен теб не ти е мил...
Smaragda
Member
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 609



Профил
« Отговор #14 -: Февруари 18, 2011, 20:19 »

Благодаря, Симеоне. Там където си научиха нещо важно за България и българите.
"С което целта на вечерта е постигната - до човеците е стигнало емоционалното послание и мъничка доза от идеализма на Васил Левски."
Активен
Страници: [1] 2 3 Нагоре Изпрати темата Изпечатай 
Дискусионен форум "Де зората"  |  Под лупа  |  България. Строители и рушители  |  Тема: Личности « назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!