Tyxo.bg counter Последни публикации
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 20, 2018, 08:58

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Архивът на "Де зората" (юли 2006 - февруари 2010) е тук: http://de-zorata.de/sites/forum
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
Дискусионен форум "Де зората"  |  Последни публикации
Страници: 1 [2] 3 4 5 6 7 8 9 10

 11 
 -: Май 29, 2016, 05:02 
Започната от Rhino - Последна публикация от Rhino
Козовете на Тръмп и играта „Без коз” - 2


Още по-силен коз е купата. В случая – търговския нюх на Доналд Тръмп, помогнал му да осъществи сделки, част от които и сам не е предполагал, че могат да станат. Американците са предприемчив народ и на това дължат своя висок стандарт и успехи в бизнеса. Няма нищо по-логично един бизнесмен, един човек външен за политиката с нейните постоянни дрязги, боричкания и компромиси, да спечели съчувствието на милиони граждани на САЩ, които са недоволни от своя статус и не вярват на политическата класа. Тръмп се хвали с много свои начинания, като не пропуска да отбележи и факта, че два пъти е фалирал и след това отново се е изправял на крака – факт, който по-скоро работи в негова полза. Обикновеният американски избирател – на първо време, републиканец – разсъждава горе-долу така: това е човек, който е способен да взима решения (и да ги коригира, ако се окажат погрешни), поставя си цели (при това – големи) и ги преследва упорито, демонстрира увереност: нещо изключително важно както за бизнесмен, така и за политик, трудолюбив е и най-вече умее да подбира хората, с които може да реализира начинанията си. Точно такъв лидер може да върне самочувствието на Америка като първа световна сила и да защитава интересите на страната по света. Доколко всичко това отговаря на истината, е друг въпрос, но точно това е имиджът, който самият Тръмп изгражда за себе си в продължение на десетилетия.

И стигаме до най-могъщия коз – пиката. Коз, който бие всички останали в наддаването. Пиката при Тръмп е проклетата политическа коректност, която той успешно цака и с поведението си, и с изказванията си (независимо колко са противоречиви понякога). Политкоректността е бичът на съвременното западно общество. Тя е следствие от липсата на ясен морален ориентир (след обявяването на религията за нещо остаряло и дори вредно) и рефлектира в превръщането на иначе добронамерени идеи в тяхната противоположност, чрез преекспонирането им ad absurdum и налагането им ad nauseаm.  Толерентността означава зачитане и на другия, а не педантично съобразяване с (евентуалното) му мнение съобразно собствените ти представи. Отделянето на религията от държавата не бива да води и от изхвърлянето й от обществото. Правото на даден индивид не отменя неговите задължение – напротив, и двете са взаимносвързани. И прочее, и прочее. Лицемерието на съвременните ултралиберални политически елити не се състои само в подмяната на грубите думи с евфемизми, то води и до изкривяване и дори отхвърляне на традиционните морални ценности в името на някакво несъществуващо и недостижимо разбирателство и благосъстояние. Тези тенденции тръгнаха именно от САЩ и не е за учудване защо първичният изказ на новоизлюпени политици като Тръмп хващат толкова дикиш тъкмо там. Като опитен манипулатор, милиардерът пуска фразите точно срещу този фалш и затова те звучат така ефектно, че правят впечатление и на тези, които не одобряват неговата личност. „Искате толерантност – тогава зачитайте и моя начин за изказ!” И това печели сърцата на обикновените хора, които се притесняват да не бъдат обвинени в сексизъм, расизъм, хомофобия, ксенофобия (и Бог знай какви още фобии и -изми). Когато чуят поредната глупост, неволно или нарочно изръсена от Тръмп, те си казват: „Ето, това е истински мъж и лидер!”.

(Следва)

 12 
 -: Май 21, 2016, 05:18 
Започната от Rhino - Последна публикация от Rhino


Маневри на първия етаж

Сега чакаме решението на Росен Плевнелиев.

Чакахме едно решение, а дочакахме три: при това едно окончателно. Първо, държавният глава очаквано предупреди, че ще сезира Конституционния съд във връзка с някои противоконституционни  проектозакони в Слави-Трифоновия референдум; второ, предупреди депутатите, че ще се обърне към същия съд заради ограничаването правото на българските граждани и чужбина; и накрая, понеже твърдоглавието на политиците му дойде до гуша, обяви, че няма да се кандидатите за нов мандат. По лични причини (а не семейни, въпреки че и семейните са лични, но тъй като всички наши демократично избрани президенти, с изключение на първия имаха подобни проблеми, това не би трябвало да впечатлява чак толкова), което не означава, че личните не са и политически.

Да видим как реагираха на последното му изявление парламентарните сили. Ще почнем по навик„пудред” и отзад напред.  Представителите на АБВ трудно скриваха радостта си, което личеше и от възбудата на почти пълния антипод на президента – Румен Петков (Запалката). С крайно доволен вид, но без да се пали, Петков снизходително обяви решението на г-н Плевнелиев за „правилно, но закъсняло”. Още по-откровен беше атакисткият лидер Волен Сидеров, който подигравателно отбеляза, че ГЕРБ би „трябвало да почерпят президента, понеже ги отървал от неудобството да не го издигат за втори път” (въпреки официалните хвалби). Сидеров намекне и за бъдещ русофилнски съюз в търсенето на общ кандидат. И защо не – очевидно кранчето от Кремъл е попресъхнало (пари се дават за свършена работа, не за безумни скандали и бомбастични изхвърляния), та „националистът” търси себеподобни за антиатлантическа коалиция сред основните заподозрени – бившите си авери от СКАТ, от БСП, АВБ – кандидат рубладжии колкото щеш. А и сред блуждаещите депутати от разпадналата се група (или трупа) на Бареков има достатъчно такива. Да не говорим за така наречените патриоти, в чиято лексика все по-често се прокрадват определения като „протестърчета”, „соросоиди”, намеци за разрухата от прехода – нещо обичайно за червения потомък Валери Симеонов Балевски и агента на ДС „Иван” Красимир Каракачанов – той пък наследник на... съдии от „народния съд” и казионни земеделци. Що се отнася до Реформаторския блок, там разделението покрай ветото стана съвсем ясно. Тези кариеристи, начело с Миглена Кунева и Божидар Лукарски, за които оставенето във властта стои високо дори над ниския морал, послушно бламираха уж харесвания от тях Плевнелиев. И обратно, хората от ДСБ и Гражданския съвет гласуваха „За” или се въздържаха, а официално дори застанаха зад президента в усилията му да вразуми депутатския инат. Впрочем, този инат не е нещо друго, освен политически сметки как да се запази крехкото единство в управлението за сметка за най-успешния и прозападен президент, който България е имала след промяната. ДПС и отцепниците от ДОСТ съвсем очаквано подкрепиха ветото  – първите с половин уста, вторите напълно убедено (промените в Кодекса засягат главно тях, понеже едно е да провеждаш агитация в Турция, друго – да организиращ изборен туризъм). БСП дори не си даде труда да участва в гласуването, защото много по-лесно беше да трупа актив от раздора в противниковия лагер, отколкото да вземе отношение. А депутатите от ГЕРБ послушно и почти в пълен състав изпълниха партийната повеля и застанаха срещу собствения си президент. За да бъде подигравката налице, в парламентарната комисия гербаджийте подкрепиха ветото...

Две думи за самите поправки. Ограничаването на секциите в чужбина (при ясно изразен стремеж за ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ), уж насочено срещу упражняващите правото си на глас в Турция, губи своя смисъл, защото при нужда отново ще станем свидетели на препълнени автобуси от южната съседка в изборния ден. ДПС все още разполага с огромни ресурси да задейства този вид „туризъм”, а сега при конкуренцията на местановите люде надпреварата ще придобие (особено при най-важния, парламентарния вот!) характер на ожесточена надпревара. И напротив, пред българското население на Запад, което в пъти превишава изселниците в Турция, ще отново се поставят административни пречки.

Явно бе, при това отдавна, че Росен Плевнелиев не се харесва на ръководството на ГЕРБ поради принципните си и последавателни позиции, заради ясно изразената проевропейски и проатлантически становища. Но опитът за елиминирането му от политическата сцена по такъв недостоен начин, като преднамерено задкулисно бламиране, ще донесе в дългосрочен план единствено негативи на издигналата го навремето политическа сила. Да си спомним какво бе казал Чърчил след Мюнхен 1938 г.: „Имахме избор между войната и позора. Избрахме позора, а няма да ни се размине и войната”....

 13 
 -: Май 15, 2016, 13:16 
Започната от Rhino - Последна публикация от Rhino
Козовете на Тръмп и играта „Без коз” - 1

Възможно най-лошите прогнози за близкото бъдеще на американския политически хоризонт се сбъднаха. Наесен отвратителният популист Доналд Тръмп ще се изправи срещу не по-малко отвратителната лъжкиня Хилъри Клинтън в спора за Белия дом. Тръмп беше желаният кандидат на Хилъри, човекът, срещу когото тя ще разчита не само на привържениците на собствената си партия (които далеч не са очаровани от нейния „имидж”), но и на много независими, на хора, които ще упражнят вота си за пръв път и дори на редица републиканци, отвратени от избора на обикновените си съпартийци, предпочели една крайно съмнителна личност пред редица почтени и заслужили претенденти от „Великата стара партия”, чието величие напоследък се състои в издигането на възрастни или спорни кандидатури. В последния случай – на двете, обединени в една.

На английски думата „trump” означава „коз”. Кои са козовете, на които заложи прословутият предприемач в кампанията си за президентския стол?

Коз „трефа”(или „спатия”). Най-ниският по стойност, но и най-разпространен коз. Не само в САЩ, но и по целия свят – това е пропастта, деляща редовите граждани от тъй наречения политически елит. Тази пропаст не само не намаля с рухването на комунизма, тя дори се увеличи, защото не бе потърсена истинска сметка на отговорните за дългогодишното безправно управление. Това позволи на старите структури да мимикрират и да се впишат в световния политически ред с нова, псевдемократическа маска. Която маска биха захвърлили в първия удобен момент. Управляващите от свободния свят, загрижени преди всичко за собствената си изгода, допуснаха (и продължават да допускат) редица компромиси със съвестта си. Всичко това доведе до невиждана корупция и лицемерие, до двойни стандарти, които тепърва ще кажат тежката си дума. В САЩ конкретно недоволството от политическия елит, символизиращ две партии, два елита и дори две фамилии, доведе до движения на политическо недоволство и отляво, и отдясно. Израз на това недоволство е и феноменът „Бърни Сандърс”, а още по-силната му проява е милиардерът Тръмп, бичуващ политическата класа и говорещ от името на обикновения американец. Тръмп заявява за готовността си да промени Америка и на върне нейното величие – нещо, което не може да направи, дори и да иска, защото държавният глава на САЩ е ограничен от Конгреса, от Върховния съд, от общественото мнение и от още много институции, създадени в уникалното двеста и двайсет годишно съществуване на тази демокрация. Но това звучи ново, звучи свежо и много хора си казват – защо пък не?

Коз „каро”. Един по-силен коз, особено на американска почва. Субкултурата, която често съвпада с културата, произвеждана от Бродуей и  Холивуд: развлекателната индустрия, не изискваща много размисъл, но предлагаща забава и удоволствия и най-вече носеща пари, е произлязла именно в  Америка и оттам се разпространява по целия свят. Задълбоченият, смислен политически диалог, предполагащ борба на идеи, все повече се измества от личността на кандидата, от неговия образ на политически каубой, способен да срази противника с точна реплика, с остроумна нападка или просто със забавна фраза. Разликата между двете основни политически партии все по-често се съсредоточва в това, кой контролира Горната или Долната камара на Конгреса, кой колко губернатора или кмета ще спечели и най-вече кой ще седне в Овалния офис. Сблъсъкът на мнения нерядко се превръща в сблъсък на инат. А съвсем нерядко – и в безпринципни договорки, които се забулват от словесни дуели за пред публиката. Днешните герои на американската обществена сцена не са политиците, а актьорите, спортистите, комиците, телевизионните водещи и шоумени. И неслучайно при първия си, още като кандидат на вече позабравената Реформистка партия, Доналд Тръмп избра не друг, а Опра Уинфри за свое евентуално вице. Дори и в днешни дни той не се е отказал от същата идея, от която разбира се ще отстъпи при по-примамливо предложение. Медийният герой Тръмп, приключенията, похожденията и предложенията на когото вече четири десетилетия не слизат от всевъзможните информационни средства, е далеч по известен (а оттам – и по-популярен) от който и да било сериозен политически деец, който не е ставал жертва на обществени скандали.

(Следва)

 14 
 -: Май 07, 2016, 07:32 
Започната от Rhino - Последна публикация от Rhino
Христос възкресе!
Възкресявам и аз една стара и любима за мене тема от един стар и вече неактивен форум.


Маневри на първия етаж

Задължителното гласуване и свързаните с него неща.

Задължителното гласуване според мене не е анахронизъм и то има своето място в съвременния политически живот. Наистина, днес то се прилага в сравнително малко страни по света, но тенденцията може да се обърне. Прилагането му е свързано с конституционното право за всеобщо гласуване, но всяко право (особено правата в обществения сектор) неизменно е свързано с някакъв вид задължение, а именно гражданския дълг за участие в политическия живот на дадена страна. Неслучайно задължителното гласуване фигурира в белгийската конституция, една от най-старите в света и първообраз на нашата. Успешно е било въведено и в Австралия, където се прилага вече близо 90 години. Задължителният вот не предлага някакво насилие над избирателя, а просто отчита тенденциите в общественото развитие. В повечето демократични страни, където то съществува, избирателят, при положение че не одобрява нито една партия или кандидат, просто пуска бяла бюлетина. Другаде (в споменатата Австралия) той дори не е длъжен да пусне плик с бюлетина, а просто се отмята в списъка. Поддържането на гражданската активност и развитието на политическата култура стават само чрез дейно участие в обществения живот. А участието и гласуването в избори и референдуми е неотменима част от демократичната процедура. Вярно е, че в нито една бивша комунистическа държава задължителното гласуване не е въведено, но затова си има обяснение. Обаче принудата задължително да гласуваш за нещо излишно не означава, че е излишно да бъдеш принуждаван за всяко задължение. Нещо повече, неучастието в съответния вот води до изкривяване на реалната политическа конюнктура и до възможността определение политически субекти да печелят със значително по-малко средства и усилия, отколкото би било възможно при широко гражданско участие в изборния процес.

Тези теоретически постулати са тясно свързани и с конкретната политическа ситуация в България. Голяма част от населението отказва да взима участие в гласоподаването по редица причини. В тези условия ролята на купения вот сред малограмотното, малоимотно и етнически обвързано население придобива огромна тежест. Трудно може да се води ефективна борба срещу покупко-продажбата на гласове, без да се отчитат тези обширни категории избиратели, чийто вот е пряко свързан с намирането или запазването на работа, а нерядко дори и с физическото оцеляване. Въвеждането на задължително гласуване до голяма степен би намалило ролята на корпоративните машинации, защото би увеличило стойността на всеки подаден глас и съответно намалило възможността за манипулация на изборния резултат. Въвеждането на задължително гласуване под една или друга форма ще бъде особено важно за страна като нашата, където средната класа още няма необходимата тежест и огромни маси избиратели са под влиянието на самозвани „лидери” или се ръководят от етнически или корпоративен диктат.

Всички тези разсъждения имат пряка зависимост към решението на Народното събрание да наложи задължително гласуване. Бедата е обаче там, че това решение беше продиктуване не толкова от гореизложеното, а от теснопартийни интереси, свързани с чисто конюнктурни съображения. Не загрижеността за манипулирания вот принуди партиите от управляващото мнозинство да гласуват въвеждането на задължително гласуване, а техният страх от новоизлюпените субекти – шоуменът Слави Трифонов и съвсем прясната партия ДОСТ на бившия депесарски и.д. водач Местан. Набързо приетите поправки в Избирателния кодекс предизвикаха огромното възмущение на голяма част от гражданите, защото вместо да изпишат вежди, т.нар. патриоти извадиха очи чрез решението да се закрият и малкото съществуващи избирателни секции в чужбина. Реакцията, особено в странство, бе силна и това наложи ГЕРБ да преосмисли позицията си. За беда отново горещия картоф, както при идеята за референдум, беше прехвърлена отново върху президента Плевнелиев. Този път той изглежда е взел сериозно задачата си и обеща да наложи вето върху част от несъобразените с конституцията текстове. Не се знае каква позиция ще вземе и Конституционният съд, където различните лобита могат да се договорят върху едно или друго решение.

Кои са основните промени в Избирателния кодекс? Първо, въвежда се задължително гласуване с отпадане от избирателните списъци след две неучастия (и никакви стимули за участие, което според мене е минус). Второ, разрешават се до 50 секции за страна в чужбина, което е несправедливо най-вече за многобройната българска емиграция на Запад, превишаваща неколкократно гласоподавателите от турски произход в югоизточната ни съседка. Трето, референдумът на Слави все пак ще се проведе заедно с президентския вот (въпреки опитите на ГЕРБ той да бъде неглижиран – на управляващите нов, при това още по-опасен Бареков не им трябва). Четвърто, таванът на преференциите вместо да спадне, се вдига. Пето, електронното и машинно гласуване се забавя. Шесто – и може би най-знаменателно – идеята за мажоритарен вот изчезна яко дим. И няма как да бъде при наличието на популист, който пълни стадиони, обещава несъвместими неща и под сянката на чието просташко шоу е израснало не едно поколение млади избиратели – с пълни или потенциални възможности да упражнят правото си на глас...

Сега чакаме решението на Росен Плевнелиев.

 15 
 -: Януари 03, 2016, 08:15 
Започната от Милен - Последна публикация от Rhino
http://www.bitelevision.com/prof-lyusien-veleva-za-obrazovanieto-reformata-tryabva-da-bade-v-prepodavatelite/

От 14-тата минута нататък - научно обяснение от български учен на климатичните промени като противовес на глобалните лъжи за затоплянето.

 16 
 -: Декември 19, 2015, 05:23 
Започната от Милен - Последна публикация от Rhino
Мюсюлманското завоюване на Европа - филм от четири части.

https://www.youtube.com/watch?v=lYGI-lQBOYk

 17 
 -: Ноември 25, 2015, 16:23 
Започната от Милен - Последна публикация от Rhino
'Global warming the greatest scam in history' claims founder of Weather Channel

http://www.express.co.uk/news/clarifications-corrections/526191/Climate-change-is-a-lie-global-warming-not-real-claims-weather-channel-founder

 18 
 -: Ноември 18, 2015, 11:48 
Започната от Милен - Последна публикация от Rhino
Александър ДЕЛ ВАЛЕ:Ислямистите са на път да изкоренят християнството в Близкия Изток

 Единствената "добра новина" на фона на сегашния ужас в Ирак е, че днес, след дългите години на дискусии за исламофобията, водени под натиска на Саудитска Арабия и 57-те държави-членки на Организацията за ислямско сътрудничество, ние в Европа най-сетне започнахме да признаваме, че християните в региона са подложени на мащабни преследвания, тясно свързани с пропития от духа на откровен геноцид проект за "окончателното решение" на проблема с (близко)източното християнство. Това обяснява и декларацията на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, осъждащ извършените от ИДИЛ в Ирак "престъпления против човечеството" по отношение на местните християни. Тоест, свидетели сме на наченки на осъзнаване на тази християнофобия на международно равнище. Досега европейските страни, с изключение на Франция и Италия, обикновено се придържаха към сравнително пасивна позиция, защото ООН неизменно критикуваше "расисткото" поведение на белите и западните християни към имигрантите и мюсюлманите. При това обаче не се казваше нито дума за ширещата се в мюсюлманските държави враждебност към християните, шиитите, юдеите, исмаелитите и т.н. Напоследък сме свидетели на подема на солидарността с иракските и източните християни дори в Канада и Австралия. Печално е, но днес на една религия може да се гледа със симпатия само, ако тя непрекъснато тръби, че е потискана. Ислямистите отлично го разбират и се възползват от това за да оправдаят собствената си агресия, но християните съвършено не са подготвени за подобни действия заради повсеместно утвърдилата се представа за християнството като религия на западните "потисници". Предвид на случващото се в Нигерия, Мали, а днес вече и в Ирак,, можем уверено да твърдим, че християнството не е само религия на "белите от Запада", а най-потиснатата от всички религии на планетата.




http://geopolitica.eu/2014/1708-aleksandar-del-vale-islyamistite-sa-na-pat-da-izkorenyat-hristiyanstvoto-v-blizkiya-iztok

 19 
 -: Октомври 29, 2015, 02:10 
Започната от Anamary - Последна публикация от Rhino
http://www.faktor.bg/novini/balgariya/58616-obyaviha-imenata-na-horata-v-noviya-obstinski-savet-na-sofiya.html

Нямам какво много да добавя. Изборите, поне в София, бяха проведени по възможно най-некадърния начин /колкото от глупост, толкова и от интерес/.

Свястно момче като Любо беше провален. Въпреки че беше пети в листата на РБ, но изпадна от нея, само защото не поиска да си осигури преференции.

 20 
 -: Юни 26, 2015, 03:46 
Започната от Stoyan Chonev (Stoni) - Последна публикация от Rhino
Що се отнася до абортите, хомосексуализма и реформата за развода, вижда се, че нещата не излязоха така, както се очакваше....След като получиха право на непублични контакти, хомосексуалистите започнаха да настояват за социално признание и одобрение на техния гей-стил на живот, да искат еднакъв статус с хетеросексуалните семейства и дори законното право да се възползват от сексуалната неопределеност на юношите.

Маргарет Тачър, "Пътят към властта", 1995
--


Защо съм срещу „прайда”?
-   Защото е смешен и глупав. Само не особено интелигентен човек би се осмелил да демонстрира публично сексуалната си ориентация, при това – демонстрация, обявена предварително и подкрепена с одобрението на незнам колко си чужди посланици. С обичта не се парадира, тя е нещо дълбоко интимно. В показа ѝ, „защитен” официално, има нещо цинично и подло.
-   Защото е предизвикателен. За днешните подрастващи, знаещи всичко, което не трябва да знаят, има препоръчване да не се гледат филми със сексуални сцени, а същевременно се рекламира на живо сексуални извращения. Еднополовата любов може да се всичко друго, но не и нещо нормално. Или поне все още, докато не е отменена и думата straight. А може би това е и поводът за подобни безсмислени паради?
-   Защото, вместо да изпише вежди, вади очи и е чудесен повод на всички ретрогради да кажат: „Ето, това са европейските ценности”. Не, уважаеми, това не са европейските ценности. Последните са свободният дух, независимостта, толерантността. А на „прайда” се демонстрира вманиаченост, обвързаност, пошлост.
-   Защото издигат левичарската идея за „равенство”. Хем били различни, хем искат да са равни. Равни за какво? Да могат  свободно да пропагандират сексуалните си предпочитания? Да налагате свой вид дискриминация? Няма да го бъде.
-   Последно, но не по значение. Защото се използва самата дума „прайд”. За вярващите християни, създателите на истинските европейски ценности (преди думата „право” да обезличи думата „задължение”) няма по-голям грях от гордостта. Всички останали злини произтичат от нея.

Страници: 1 [2] 3 4 5 6 7 8 9 10
Дискусионен форум "Де зората"  |  Последни публикации
Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!