Tyxo.bg counter Последните публикации на: Rhino
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 21, 2018, 00:47

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Архивът на "Де зората" (юли 2006 - февруари 2010) е тук: http://de-zorata.de/sites/forum
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
  Покажи публикации
Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 [13] 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 ... 46
181  Под лупа / България. Строители и рушители / Re:Из пътя на България -: Април 21, 2012, 14:28
STB2, предполагам, че е било около 1960 г. В краткия предговор към "Мисията" Мошанов споменава, че още през 1945 г. са му били отправяни нападки от различни страни за провалените преговори, а "мълчанието му през следващите 14 години дало възможност да се създадат легенди и кажат преднамерени неистини". Освен това той пише, че американският посланик в Анкара през 1944 г. Щайнхард бил по време на написването на спомените му "специален съветник на президента Кенеди по въпросите на социалистическите страни". Спомените на Мошанов не са били предназначени за издаване, а само за сведение към архива, където достъп са имали, то се знае, подбрани лица. Що се отнася до Тодор Павлов, не е излишно да се спомене, че Цвятко Бобошевски, негов колега като "народен регент", се пада зет на Ст.Мошанов.

В мемоарите на Ст.М., непубликувани в тяхната цялост, има и много интересни места, несвързани с неговата мисия в Кайро, но хвърлящи светлина върху някои слабо известни моменти в новата ни история. Такъв например е разказът за осуетения опит за държавен преврат на 3 октомври 1935 г. на професионалиста в тази област Дамян Велчев с помощта на сръбската терористична организация "Бела рука", тясна свързана със сръбския кралски двор. Велчев бил пратен за посланик в Белград, но там започнал конспирации за преврата. Българското контраразузнаване разбрало за това и чрез Г.Кьосеиванов /
тогавашен делегат на България в Обществото на народите/ отправило искане до сръбския министър-председател да изгони конспиратора или поне да го изолира в някой град далеч от столицата. Вместо това обаче Велчев с помощта на сръбските военни власти бил преместен... по-близо до българската граница, откъдето да бъде вкаран непосредствено на уговорената дата - 3 октомври 1935 г., годишнината от възшествието на цар Борис на престола. Тогава имало парад и се предполагало събраните заедно цар и министри да бъдат арестувани. На 1 октомври Дамян Велчев преминал границата и се укрил в Сливница, но майор Кирил Станчев, също звенар и участник в конспирацията, съобщил на подполковник Томов, че заверата е разкрита и Велчев трябва да се завърне в Югославия. Уплашеният Томов докладвал по надлежния ред на началството и военният министър ген. Цанев му наредил сам да отиде и арестува Велчев. Мошанов отбелязва, че "когато заловили Велчев, патрулът доложил, че гащите му били мокри". Велчев и останалите главни превратаджии били осъдени на смърт, но впоследствие помилвани. По този случай Ст.Груев в "Корона от тръни" споменава, че Гьоринг изразил учудване при разговор с цар Борис, че в случая не се постъпило така радикално, както Хитлер в заговора на Рьом.

Девет години по-късно и Дамян Велчев, и Кирил Станчев са вече сред главните съучастници в новия, деветосептемврийски преврат...

Същата съдба, както и мемоарите на Стойчо Мошанов, имат и спомените на Симеон Радев /над 10 тома, съхранявани в архива на БАН/. Тодор Павлов предлага на страдащия от недоимък С.Радев да напише преживяното срещу минимално заплащане. Симеон-Радевите творби обаче са лишени от всякакви конюнктурни примеси, за разлика от Мошановите писания, и арестът им е на по-строг режим. Съвсем наскоро, през февруари, излезе една от тях - "Д-р Стоиловата външна политика и помирението с Русия".
182  Под лупа / Из медийните дебри / Re:Из българските медии -: Април 21, 2012, 14:15
В последната си книга Дянко Марков споменава за наличие на  "национален комунизъм" след девети, сигурно имайки предвид някакво остатъчно национално самосъзнание у дейците на БРП/к/. Като примери са посочени Тр.Костов, Г.Димитров и др. Аз смятам и самия термин за пресилен, а още повече принадлежността на Гошо Тарабата към него. Впиянченият покорен изпълнител на Сталиновата воля най-вероятно е станал жертва на доскорошната си прекалена си близост с Тито. В параноичната империя на злото са виждали сметката на набеден човек и за далеч по-малки простъпки.
183  Под лупа / България. Строители и рушители / Re:Из пътя на България -: Април 18, 2012, 08:38
5.

Превратът в Румъния и последствията му основателно стряскат Стойчо Мошанов. Въпреки получените инструкции от английския посланик да се върне в Цариград и там да изчака отговора на сондажа си, той решава да се завърне в България, за да проучи настроенията сред управляващите. Опитният политик е решил да разчита на своя нюх. Неговото самолюбие и амбиции са известни отдавна. Той е от тези дейци, които, без да организират важните събития, умеят добре да се възползват от последствията им.  Произлязъл от известна дряновска фамилия, племенник на един от лидерите на Демократическата партия Никола Мушанов, Стойчо променя една буква от името си, за да се отличи от чичото. След деветоюнския преврат не се завръща в партията си, а става ляпчевист и като такъв участва в два поредни парламента. Подир 19 май е министър в кабинета на Андрей Тошев, който проправя пътя към предаването на юздите на държавата в царски ръце. Това му донася и поста Председател на 24-то Обикновено народно събрание. Изпаднал в немилост поради противопоставянето си на прогерманската ориентация, в ситуацията на лятната криза от 1944 г. Мошанов вижда за себе си възможност да се завърне в активната политика при поредния управленски кадрил. Понеже се стреми да черпи сведения от много източници, включително от ОФ-радиостанцията „Хр.Ботев”, той си дава ясна сметка, че съветската окупация е неизбежна. Доскоро поставяното условие от Сталин за примирие на България със съюзниците вече се превръща от досадно напомняне – военни действия се водят само от едната страна с бомбардировки – до пречка за съветското нахлуване и спасителна сламка за българите. Но Стойчо Мошанов не е този, които ще се хванат за сламката. В една френски биография на Талейран пише, че когато не си сигурен в какво точно се състои дългът ти, важно е да си наясно, в какво се състои интересът ти. Подобна мисъл споделя и самият Мошанов в спомените си. И няма нищо против да я следва. Защото  напълно разбира какво е истинското положение. След като е стъпил и с двата си ботуша /които бездруго няма навика често да сваля/ на Балканите, Сталин едва ли ще прескочи България, към която крои явни апетити още през 1940 г. Наистина съществува формалната пречка от Московското съвещание на министрите на външните работи на съюзниците от 1943 г., където се казва, че никоя страна няма право да обяви война на невоюваща държава без съгласието на другите две. Тоест, ако България постигне примирие с Великобритания и САЩ, за СССР ще има известно препятствие да й обяви война. Но как се наричат хората, които спомагат за преодоляване на подобни препятствия? „Полезни идиоти!", поучава Владимир Илич. А заедно с него – и болшевишките му последователи.

Така че в края на август настъпва голямото бързане. Бързат съветските власти, за да се настанят в България /за целта в Москва е извикан спешно още на 23.08. самият Жуков, който трябва да се присъедени към Трети украински фронт/, бързат българските власти, за да избегнат това настаняване, бързат да се ориентират и хора като  Стойчо Мошанов. Но, за изненада на последния, бързат и англичаните. Ако Чърчил е склонен да признае съветската зона на влияние, той съвсем няма намерение да даде България даром на руснаците. В най-добрия случай постигането на едно примирие преди съветската окупация би вдигнало английските акции в България /оценени на 25% месец и половина по-късно/, в най-лошия – тази окупация може да послужи като разменна монета за Гърция и други страни, на които Великобритания държи повече като на бивши или сегашни съюзници. Така че на 28 август Мошанов отново е привикан да продължи мисията си, която чувства като все по-голяма тежест.


/Следва/
184  Под лупа / Актуални / Re:Годишнини -: Април 18, 2012, 07:43
ВТК и досега съществува, поне аз го хващам по моята кабеларка. Днес е извън всяко съмнение, че терористичният акт е поръчан от Москва и съвпада с тогавашната политика на Коминтерна.  През лятото на 1926 г. полицията открива в едно карловско село две тенекии с взрив съветско производство, с подобно вещество е извършен и атентатът.  За да надзирава извършването на операцията от Виена специално пристига съветският шпионин Иван Винаров, по-късно български министър при В.Червенков. Идва с влака два дни преди атентата, отсяда в скъп хотел и два дни след трагедията си заминава през Лом пак за Виена.Наскоро излезе и книга от Андрея Илиев - "Атентатът в Св.Неделя и терористите", където също се твърди за ролята на съветското военно разузнаване като стоящо в дъното на безумието.

Останалите живи след атентата преки организатори-комунистически терористи избягват чрез Югославия в СССР, където впоследствие намират смъртта си в лагерите на Гулаг, с изключение на П.Абаджиев, който след девети се завръща като полковник от Червената армия и загива в автомобилна катастофа на път към Враждебна.
185  Под лупа / България. Строители и рушители / Re:Из пътя на България -: Април 17, 2012, 07:37
4.

Румънският преврат и американската изненада

На 23 август в Румъния е извършен превратът на крал Михай, който сваля правителството на ген. Антонеску. Превратът става възможен поради разгрома на немските войски при Яш-Кишиневската операция, където са взети голям брой военнопленници. Румъния е била активен участник в германското настъпление на Източния фронт и дотогавашния режим е изпратил много евреи, цигани и други малцинства в концлагерите на смъртта. Превратът обаче едва ли би станал без наличието на съветските войскови части, защото веднага германците организират контрапреврат и само намесата на Червената армия закрепва властта на тамошния ОФ-вариант.

Внезапната промяна във военно-политическата ситуация налага бързи действия и в съседна България. Анибал /или по-скоро Чингис хан/ е вече пред портите и всяка забава би се оказала фатална. Положението налага колкото е възможно по-бързо сключване на примирие със съюзниците и излизане от Тристранния пакт. Но не и прибързани мерки, които биха ни вкарали в абсурдното положение да сме едновременно във война с двете страни в конфликта /това в крайна сметка се и получва, но не поради липса на усилия у българските правителства, а поради решимостта на Москва да окупира страната ни/. Мерките, предприети от кабинетите на Багрянов и Муравиев, са насочени именно към това. Наистина, след смъртта на цар Борис в управлението липсва онази авторитетна фигура, която може да обеди нацията. Дълго време външната политика се е съсредоточавала в ръцете на монарха и наследниците му не притежават нито неговия опит, нито проницателността му.  Филов няма доверие към Багрянов, Багрянов – към Филов, двамата пък не вярват в опозицията, политическите партии са в руини и пр. Но необходимостта заставя политическия елит да заработи в една посока – спасяването на отечеството ни. Особено активна роля в последните месеци преди фаталния девети играе бившият царски адютант и дългогодишен посланик във важни европейски столици Първан Драганов /между другото, тъкмо негова е заслугата, под формата на доклад, за прозрението на Георги Кьосеиванов относно възможния нацистко-съветски пакт. Драганов, тогава пълномощен министър в Берлин, като бивш възпитаник на тамошната военна академия, поддържал тесни връзки с определени лица от германския генщаб – сред които и печално известния Фридрих  Паулус – от които поддържали тенденцията за ориентация към СССР, възприета от фюрера по тактически съображения. Ако е сигурно, че двама бандити лесно могат се споразумя за подялба дележ на плячка, дваж по-сигурно е, че те биха нарушили споразумението си при първия удобен момент/. Драганов, външен министър в правителството на Багрянов, предприема зависещото от него както да неутрализира съветското влияние, така и да осигури завоят от съюз с Германия към просъюзническа ориентация. Негова е инициативата за мисията на Мошанов в Турция. И докато усилията да се ограничи подривната дейност на комунистическия гигант се провалят /българският посланик в Москва Иван Стаменов е вербуван агент на НКВД, но постъпките на външното ни министерство за неговата замяна не водят до резултат – Молотов отказва да издаде агреман/, то стъпките по посока на откъсване от Германия и сближаване със съюзниците бележат прогрес. Още по-конкретни цели си поставя последният демократичен кабинет на Муравиев, поставил си за цел именно примирие с Великобритания и САЩ и скъсване на отношенията с Германия. В крайна сметка България не е Румъния, участието й в Антикоминтерновския пакт е станало безпредметно /след формалното разпускане на Коминтерна/, а в Тройния пакт – излишно. Сред много български опозиционни политици се прокрадва надеждата, че демократичните свободи по западен образец могат да бъдат възстановени след изгонването на нацистките войски. Не така мислят комунистите. За тях демокрацията може да бъде само „народна” и тази тавтология не изглежда чак толкова забавна, имайки предвид, че болшевиките отдавна са си присвоили правото да говорят от името на целия народ. След като поляците са преживели адските мъки на Варшавската трагедия, едва ли на българите ще бъде позволено отново да „минат метър” и безпрепятствено да се окажат на страната на съюзниците. Те трябва да получат заслужен урок. А кой може да им преподаде такъв урок, освен Вождът и Учителят на прогресивното човечество, най-великият гений на всички времена и народи?

България е осъдена да бъде смачкана, елитът й – избит и населението й – поставено под комунистическа диктатура. За целта българските комунисти трябва да откажат влизането в правителството на Муравиев, което и правят. „Не ние не ги искахме, те бягаха от нас”, свидетелства Никола Мушанов. В кабинета влиза единствено звенарят Иван Маринов като военен министър, чиито задачи са саботиране политиката на правителството и евентуалното организиране на преврат /за „въстание” силичките не достигат/. Съветският посланик в София, както и този в Кайро, са изтеглени „за консултации”. От съюзническата комисия в Лондон, изготвяща условията за примирие с бившите страни от Оста, се оттегля съветският представител с мотива, че СССР не бил във война с България. Все още.

/Следва/
186  "Не хлебом единим жив человек..." / Църквата / Re:Празници -: Април 15, 2012, 08:38


Христос Възкръсна! Светли и благословени великденски празници!
187  Под лупа / България. Строители и рушители / Re:Из пътя на България -: Април 14, 2012, 21:48
Коя година спомените ня Стойчо Мушанов са депозирани в БАН?  Тодор Павлов, който е  до края на живота си сталинист, там е пълновластен диктатор до 1962 г. Едва ли би допуснал да се напишат такива думи  за неговият кумир? А и  някои изрази се отнасят не толкова за личността колкото за поритиката спрямо България. Доста странно, невероятно е,  как мненията на СМ остават.  И по-точно как той остава жив след изказването на такива мнения за Сталин и държавата му?

STB2, предполагам, че е било около 1960 г. В краткия предговор към "Мисията" Мошанов споменава, че още през 1945 г. са му били отправяни нападки от различни страни за провалените преговори, а "мълчанието му през следващите 14 години дало възможност да се създадат легенди и кажат преднамерени неистини". Освен това той пише, че американският посланик в Анкара през 1944 г. Щайнхард бил по време на написването на спомените му "специален съветник на президента Кенеди по въпросите на социалистическите страни". Спомените на Мошанов не са били предназначени за издаване, а само за сведение към архива, където достъп са имали, то се знае, подбрани лица. Що се отнася до Тодор Павлов, не е излишно да се спомене, че Цвятко Бобошевски, негов колега като "народен регент", се пада зет на Ст.Мошанов.

В мемоарите на Ст.М., непубликувани в тяхната цялост, има и много интересни места, несвързани с неговата мисия в Кайро, но хвърлящи светлина върху някои слабо известни моменти в новата ни история. Такъв например е разказът за осуетения опит за държавен преврат на 3 октомври 1935 г. на професионалиста в тази област Дамян Велчев с помощта на сръбската терористична организация "Бела рука", тясна свързана със сръбския кралски двор. Велчев бил пратен за посланик в Белград, но там започнал конспирации за преврата. Българското контраразузнаване разбрало за това и чрез Г.Кьосеиванов /тогавашен делегат на България в Обществото на народите/ отправило искане до сръбския министър-председател да изгони конспиратора или поне да го изолира в някой град далеч от столицата. Вместо това обаче Велчев с помощта на сръбските военни власти бил преместен... по-близо до българската граница, откъдето да бъде вкаран непосредствено на уговорената дата - 3 октомври 1935 г., годишнината от възшествието на цар Борис на престола. Тогава имало парад и се предполагало събраните заедно цар и министри да бъдат арестувани. На 1 октомври Дамян Велчев преминал границата и се укрил в Сливница, но майор Кирил Станчев, също звенар и участник в конспирацията, съобщил на подполковник Томов, че заверата е разкрита и Велчев трябва да се завърне в Югославия. Уплашеният Томов докладвал по надлежния ред на началството и военният министър ген. Цанев му наредил сам да отиде и арестува Велчев. Мошанов отбелязва, че "когато заловили Велчев, патрулът доложил, че гащите му били мокри". Велчев и останалите главни превратаджии били осъдени на смърт, но впоследствие помилвани. По този случай Ст.Груев в "Корона от тръни" споменава, че Гьоринг изразил учудване при разговор с цар Борис, че в случая не се постъпило така радикално, както Хитлер в заговора на Рьом.

Девет години по-късно и Дамян Велчев, и Кирил Станчев са вече сред главните съучастници в новия, деветосептемврийски преврат...
188  Под лупа / България. Строители и рушители / Re:Из пътя на България -: Април 13, 2012, 15:45
3.

Стойчо Мошанов, интересът към Русия и сталиновите интереси

Мисията на Мошанов в Анкара е не само секретна, но и необвързваща. Мотивите му за установяване на контакт със съюзниците отначало могат да се смятат за искрени – правил е в качеството си Председател на Народното събрание знаменателни посещения в Лондон и Париж малко преди избухването на ВСВ, с което си навлича недоволството сред правителствените среди и бламирането му като парламентарен шеф. Наистина, в мемоарите му има доста моменти, където той изглежда като проводник на съветската външна политика, която се стреми да защити по всевъзможен, макар и граничещ с приличието начин. Тук обаче трябва да се изтъкнат два основни момента.

1. Голяма част от така наречената англофилска опозиция, съставена най-вече от френски и английски възпитаници /в чието число влиза и Мошанов/ още живее със спомените от годините на Съглашението, в което Франция и Великобритания са съюзници на Русия. За Русия все още се мисли като за велика сила, ръководеща се от националните си интереси. Колкото повече осезаем става обратът във войната, толкова повече се разнасят гласове за съобразяване с „освободителката”. Подобни призиви се чуват не само от левите среди – видни демократи като Буров и Н.Мушанов /чичо на Стойчо Мошанов/ също застъпват тази линия. Муравиев в спомените си пише, че Гиргинов и Багрянов редовно поддържали контакти с руското посолство, като последният продължавал тези контакти и по време на т.нар. „народен съд”/!/. Филов в дневника си /стр.752/  отбелязва, че в дните преди назначаването на последното българско демократично правителство: „Докато чакахме Муравиев, яви се ненадейно Симеон Радев, за да ми каже, че било грешка, дето не сме започнали преговорите /с Англия и САЩ – б.м./ чрез посредничеството на Русия”. Подобно отношение, дължащо се отчасти на сантиментални спомени, отчасти на надежда, въпреки многобройните доказателства за обратното, че съветска Русия би изиграла роля в защита на българските национални интереси, се оказва фатално. Сталинският СССР, начело на който стои демоничен, жесток и отмъстителен субект, има общо с имперска Русия само в завоевателната политика, но не и в съобразяване с нечии други, освен собствените, интереси. Сам произлязъл от малцинствата, издигнал се до върха на огромната държава с помощта на интриги и убийства, самоукият сатрап не е склонен да търпи нищо противоречащо по пътя си, дори и  провъзгласения за ръководен принцип във външните отношения „пролетарски интернационализъм”. Държавата му, на теория  различна от нацистка Германия, в същността си изповядва толкова еднакви принципи за потискане на човешката личност, че те изплуват на повърхността доста видимо. Затова и за него е трудно да се споразумее със западните демокрации, но съюзът с Хитлер става в разстояние на часове – двама престъпници винаги намират много по-лесно общ език  помежду си, когато се отнася до подялба на плячка или разпределение на зони за влияние. Издигнатият по време на войната националистически лозунги /”Отечествена война” и пр./ не са друго, освен маска. Коминтерът фактически не е разпуснат, а преминава под секретно подчинение на диктатора чрез верния му слуга Абакумов.

2. Стойчо Мошанов пише спомените в обстановка, когато му се налага не да се оправдава за това, че е провалил преговорите със съюзниците, а да го изтъква като своя заслуга. Времената са се променили, той е вече „бивш човек” /презрителният термин, с който комунистите обозначава тези, които смятаха за недостойни за тяхното котило/, без право на пенсия, дъщерите му лишени от правото да следват, дори внуците му преследвани от лепнатото клеймо. За да заработи някой лев, праща написаното в Академичния архив на БАН, оглавяван тогава в бившия комунистически регент Тодор Павлов, който решил да прояви височайше снизхождение. Затова и спомените, които включват и много интересни събития, са белязани от оруеловския нов език, който се беше наложил повсеместно след деветосептемврийския преврат. В този нов език изключително важно умение бе да се чете между редовете, защото много често далеч от по-голямо значение биваше това, което не се споменаваше. Да не говорим, че и нерядко написаното трябваше да се чете с обратен знак. И все пак мемоарите на Мошанов съдържат някои загадки. Той заминава за Анкара, влиза във връзка с тамошния английски посланик /известен му отпреди/, получава нареждания да изчака отговор на сондажа си. И... ни в клин, ни в ръкав се връща в София.

Кое налага спешното завръщане на Мошанов?

/Следва/
189  Под лупа / България. Строители и рушители / Re:Из пътя на България -: Април 12, 2012, 08:15
2.

Но дори да приемем, че Великобритания в този именно момент би се обвързала с гаранции за териториалната цялост на България въпреки интересите на съюзниците си в лицето на Югославия и Гърция и избягване на съветска окупация, то голямата въпросителна остава, как би погледнали на това от САЩ. Точно по времето, когато на Балканите ври и кипи /края на юли- началото на септември 1944 г/, се случва трагедията с Варшавското въстание –акция на безпримерен героизъм от страна на почти невъоръженото население на полската столица, вдигнало се на борба срещу хитлеристките части. След като дълго подклажда населението за бунт, Сталин умишлено оставя то да бъде избито от германците с единствената цел да се даде урок на антикомунистическите елементи в полската съпротива. Пълното бездействие на Червената армия е съпроводено и със забрана на съюзническите англо-американска авиация да използва летищата зад фронтовата граница, за да доставя амуниции и хранителни припаси на въстаниците. Въпреки нееднократните апели на Чърчил, „реалистът” Рузвелт предпочита да се солидаризира с „настоящето отношение на чичо Джо (sic!) към подпомагането на нелегалните сили във Варшава” и по този начин става съучастник в престъплението. Предстоят военни действия в Далечния Изток, а при наличието на непоколебимия самурайски дух у японците и при все още съществуващата неизвестност около изпитанията на ядрената бомба, Сталин и неговите дивизии изглеждат много по-ценни, отколкото съдбата на някаква си Полша. При това Полша, за чиято съдба западните демокрации са поели отговорност. А кой е поел отговорност за съдбата на България?

Самата България се е обвързала с Германия политически, икономически и военно. Всеки рязък завой във външната политика би я извадил в безтегловност и би застрашил националната й сигурност. Още е бил пресен примерът с Унгария, която в началото на годината се опитва да се откъсне от Оста, което води до преврат срещу правителството на Хорти и до масови депортации на унгарски евреи в концлагерите. Има и друг деликатен момент. Освен поемането на администрацията в Македония и Беломорска Тракия, по молба на германците е изпратен корпус от три-четири дивизии в Източна Сърбия, които да облекчат германската окупация на сръбските територии в районите на Зайчар, Крушевац, Лесковац, Бела Паланка, Княжевац, Куршумлия и Кюприя /по-късно и на Негован и Пожаревац/. Този корпус, с численост между 23 и 28 хиляди човека, изпълнява охранителни функции и изпълнява умиротворителна роля между режима на генерал Милан Недич и сръбски партизанските части – четници и комунисти. В боевете срещу съпротивата Корпусът дава 968 убити,384 тежко ранени и 3286 изчезнали, както и повод на сърбоманските локуми за „бугарските окупатори”. Доколко това отговаря на истината, свидетелства самият Стойчо Мошанов /принципен противник на прогерманската политика/ в писмото си до Багрянов от 19 юли 1944 г., преди да му бъдат възложени каквито и да било посредническа мисия: „Грешката на миналите управления бе, че вместо с Титовите части, в която разправия много дебели българоядски шумадийски глави щяха да се търкулкат, ние им станахме пандури да ги предпазим от взаимно изтребление и дадохме ценни морални и материални жертви, без да бъде защитен с това никакъв чисто български интерес”. В такава обстановка правителството на Багрянов предприема рискования ход да сондира евентуално примирие със съюзниците и неговата цена. Мошанов е изпратен с толкова тайна мисия, че за истинската й цел не знаят дори регентите /с изключение на княз Кирил/. Богдан Филов, водещият регент, дори смята, че Мошанов ще се погрижи да осигури тайно споразумение между българското и турското правителство, което трябва да укрепи отношенията между двете страни след обявяването на война на Германия от страна на Турция на 2 август 1944 г. /както пише в своя „Дневник”/.

Още едно много важно обстоятелство обаче стои на пътя пред така желаното примирие с Великобритания и САЩ .

/Следва/
190  Под лупа / България. Строители и рушители / Re:Из пътя на България -: Април 11, 2012, 06:51
ПРЕГОВОРИТЕ НА СТОЙЧО МОШАНОВ В КАЙРО - МИСИЯТА НЕВЪЗМОЖНА?
Или как опарените българи все забравят да духат кашата, преди да я опитат

Повод да споделя тези мисли тук ми даде горната статия на Лъчезар Тошев. Неговият материал заслужава поздравлени, защото повдига булото над дълго прикривани факти от новата ни история и ролята на така наречените "полезни идиоти" в нея. Един от тези безславни персонажи е именно Стойчо Мошанов, нагърбил се във важен момент с мисията на посредник и претърпял тежък провал. Дали обаче единствено е негова вината за пропуснатия шанс да избегнем деветосептемврийската катастрофа /по точното определение на Дянко Марков/ и последвалите печални събития за родината ни?

За да отговорим на въпроса /а и на още много подобни нему/, трябва да се потопим в атмосферата на бурните събития преди близо седем десетилетия, свързани с много обрати и белязани с трагична обреченост. Да проследим станалото през очите и въжделенията на участниците в конфликта. Каква е политическата обстановка в разгара на Втората световна война /ВСВ/?

България се присъединява неохотно към Тристранния пакт. Въпреки че обявява "символична война" на съюзниците от антихитлеристката коалиция Великобритания и САЩ на 13 декември 1941 г. с решение на Народното събрание /в резултат на което е наказана с далеч не символични бомбардировки над граждански обекти в столицата и други населени места/ и снабдява Германия с военни бази, България не само отказва да изпрати подкрепления на Източния фронт, но дори забранява образуването на доброволчески отряди за извършване на бойни действия в подкрепа на Оста където и да е. Нещо повече. Цар Борис III се явява активен посредник между западните демокрации и Третия Райх за предотвратяване избухването на войната в Европа. Българското правителство не се включва в авантюрите на Хитлер и Мусолини, независимо от примамливите цели на тяхната завоевателна политика. То отказва и лицемерните мечешки услуги, които му се предлагат от Москва, тогавашен ортак на нацисткия фюрер. Но големите фигури на българската политическа арена са отстранени един след друг: генерал Луков подло убит, обединителят Борис Трети починал при неизвестни обстоятелства, опитните държавници като Ал.Цанков пратени в немилост. И бедите започват една след друга да се струпват върху България.

Възможно ли е безболезнено излизане от Тристранния пакт за България?

Преломът във ВСВ започва с влизането на най-могъщата страна в света - САЩ - в нея. "Спящият гигант" постепенно преустройва икономиката си на военни релси и резултатите не закъсняват. До средата на 1942 г. не само сталиновата държава се задъхва под ударите на германските армии и авиация, но и Англия търпи удар след удар по целия фронт на военните действия, включително от японците в Далечния Изток. Неслучайно Чърчил пише след края на най-кървавия конфликт в историята: "Преди Аламейн не знаехме победа, след Аламейн не помнехме поражение". Но колкото повече нараства ролята на САЩ във войната, толкова по-зависима става Британската империя от мощния си съюзник. А последния също има своите интереси, пък и апетитът идва с яденето...Чърчил постепенно губи позиции в "Голямата Тройка" и предложението му за десант на Балканите  - "за да се помогне на Русия отдясно" /необходимо е да се уточни: в географски, не политически аспект/ е посрещнато с пренебрежение както от Рузвелт, така и от Сталин, приоритетите на които са различни. Всъщност Чърчил въобще няма намерение да жертва британска кръв за балканските проблеми и изрично подчертава това в мемоарите си: "Нямах предвид да навлезем на Балканите с армия" /писмо до фелдмаршал Ян Смютс, известния южноафриканския държавник, - "История на ВСВ" т.5,стр.117/. Турция също не изпитва особена охота да наруши неутралитета си, за да обслужва чужди интереси. Какво цели Чърчил с предложението си за десант на Балканите: влизане на Турция във войната с Германия през 1943 г. или 1944 г., като в случай на ответен удар на България СССР да нападне страната ни. Тъкмо това означава да се "помогне на Русия отдясно".

/Следва/
191  Под лупа / Актуални / Re:Поздравления и честитки -: Април 07, 2012, 15:52
Честит рожден ден, Рино!
Здраве, много радост и Божия благодат!

<a href="http://www.youtube.com/v/rQKCiuSR2F8?version=3&amp;amp;hl=bg_BG" target="_blank">http://www.youtube.com/v/rQKCiuSR2F8?version=3&amp;amp;hl=bg_BG</a>



Благодаря ти сърдечно, Анамари! Усмивчица
192  Под лупа / Актуални / Re:Афиш - дата и час -: Април 05, 2012, 06:29
И аз благодаря за силните статии, които излизат една след друга в блога ти, Милене!



Същото мога да кажа и аз. Освен силни, те са и изключително навременни.
193  Под лупа / Актуални / Re:Афиш - дата и час -: Март 28, 2012, 06:56
Имаше много хора, както написа Анамари, и не само на възраст. А защо младите не бяха повече... Нека да се спрем на книгата, издадена от Дянко Марков.

Преди две години, наскоро след като нелепа смърт застигна сина на Дянко в САЩ, ние му гостувахме и останахме отново поразени от несломимия дух на този човек. "Смъртта под вида на някакъв куршум не може да ми го отнеме, той продължава да е с мене: в мислите ми, в съня ми, в работата ми, дори тук, в тази стая", сподели старият човек. На сина му Георги са посветени и последните слова от въведението на най-новия му труд, равносилен на подвиг: почти сляп, страдащ от глухота, изнемогващ от тежестта на годините, този голям българин успя да довърши спомените си от тежките години около най-голямата ни национална катастрофа.

Тази книга е обърната и към младото поколение, за което истините около загубата на българската независимост дълго бяха скривани и изопачвани от комунистическата пропаганда. С гордост Дянко Марков пише за борбата, която демократичните сили у нас водят срещу съветската окупация и нейните проводници; изтъква, че единствено в България от всички централно- и източноевропейски страни, попаднали под съветския ботуш, опозицията постига една трета от местата в изборите за ВНС през 1946 - въпреки терора и многобройните фалшификации. "Свидетелствам под клетва" отхвърля и опровергава заблудите, съчинени и разпрострянявани и от съвременни доморасли "историчари" /както иронично ги нарича/, продали съвестта си за паница вкиснал борш.

Книгата е летопис на трагичната епоха, преобърнала съдбата на родината ни. Тя е разказ за доблестта на българското офицерство и за измяната на "черните души". Свидетелство за обречеността на малките страни, превърнали се в разменна монета при световния конфликт и за разгрома на българското село. Но тя е и нещо много повече: живо и неподправено описание на събития и случки, в които авторът е пряк участник и които той представя увлекателно и с характерната си емоционална приповдигнатост. Не скучно изреждане на факти и дати, а искрено споделяне на станалото, от което ясно прозира истината, така старателно укривана от комунистическите злодеи.

А истината е тази: след като унищожиха цвета на българската нация без съд и присъда и на скалъпени процеси като т.нар. "народен съд", предателите на отечеството се опитали да вкарат в пъклените си планове и българското легионерство, към които принадлежат десетки хиляди хора от здравата и най-патриотично настроена част от народа. Една група от десните легионери, към които спада и бай Илия Минев, пръв помощник /така го нарича Д.Марков/ на д-р Иван Дочев, опитва пътя на въоръжената борба, но става жертва на предателство. Други, като самия Дянко Марков, се опитват да служат на България, без да потъпкват принципите си и да губят достойнството си. Това обаче се оказва невъзможно в страна, където властват произволът и демогогията. Където дори и висшите комунистически управници не са пощадени, ако се отклонят от основния принцип на безродната диктатура: "Пролетариите нямат отечество!". Затова и авторът бива преследван и наказван, въпреки че остава верен на своя идеал.

Разгромът на българския патриотичен дух, ако не окончателен, бе пълен. Дянко описва случая със съкилийник, убеден комунист, който е осъден само затова, че се е опитал да защити националните интереси при сделка с продажба на медна руда на СССР. Продажникът-службаш с ранга на заместник-министър му изсъсква злобно: "Ще гниеш най-малко десет години в затвора, да ти дойде умът! Съветският интерес стои по-горе от нашия!" Резултатите от подобен начин на мислене, насаждан с десетилетия виждаме и днес. Заразата е поразила почти всичко, до което се е докоснала, като дори от тъй наречените днешни "националисти" лъха на фалш и гнилоч.

И въпреки това - надежда има! Видях на онзиденшното събрание във Военния клуб като баща води сина си /не само примера с Пейо Делчев/, дъщеря придружава престарелия си баща, младеж довежда свой приятел. Благодатните семена могат да виреят даже и на отровена почва. И да дават плодове, които се извисяват над бурени и плевели...
194  "Не хлебом единим жив человек..." / Църквата / Re:Празници -: Март 25, 2012, 19:02
Честит празник Свето Благовещение на всички дами от форума! Усмивчица
195  Под лупа / Актуални / Re:Новини -: Март 20, 2012, 07:21
Скоро ще има събитие и около ПСА.

 Ухилен


Разбрах вече, там сме! Ухилен
Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 [13] 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 ... 46
Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!