Tyxo.bg counter Последните публикации на: Rhino
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 21, 2018, 00:48

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Посетете и сайта http://de-zorata.de/blog
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
  Покажи публикации
Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 [11] 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 ... 46
151  Под лупа / Актуални / Re:Годишнини -: Август 24, 2012, 10:44
Чудесно напомняне, Анамари! Този престъпен ден никога не трябва да се забравя!
Договорът между двете тоталитарни държави доведе до унищожението на полската независимост и до избиването на милиони невинни жертви.

http://www.youtube.com/watch?v=pzJNXYnc4aw
152  Под лупа / Трагедията на Русия - трагедия на Европа / Re:Руската църква - гнездо на лъжата и разврата -: Август 19, 2012, 09:56
Потъналият в грехове (висш) руски клир си заслужава патриарха-сребролюбец, ченге и путинска подлога.

http://kranovoy.andreykor.ru/load/video/religija/skandaly_vokrug_patriarkha_kirilla/14-1-0-107
153  Под лупа / Актуални / Re:Идиотщини -: Август 16, 2012, 11:36
Измерения на политкоректността и сбърканата идентичност

От анализа на Комисията за защита на дискриминацията:

"На прощаване" - "При евентуалното възприемане на текста извън историческия контекст съществува риск за пренасяне на отрицателното отношение към турците отстрана на съучениците върху техните съвременници. Липсва съвременен коментар за историческите измерения на описани събития и явления".

"Една българка" - "...обърква учениците по отношение на собствената и чуждата идентичност. Автентичният текст не е съпроводен с подходящ коментар от страна на авторите на учебника".

"Къде си, вярна ти любов народна" - "Прочитът на такъв текст, в който турците са представени като врагове, които трябва да се колят, неизбежно ще доведе не само до предразсъдъци, но и до взаимна омраза".

 Ъ? Ъ? Ъ?
154  Под лупа / България. Строители и рушители / Re:Личности -: Август 14, 2012, 08:08
Митрополит Методий Кусев за лъжливия социализъм


Митрополит Методий Кусев: Катунарите като олицетворение на социализма

Публикуваме размисли на митрополит Методий Кусев (1838-1922 г.) от книгата „Възпитанието в духа на християнството или Безбожието води към безнравственост, създава тирания, робство, отчаяние и социални нещастия”, издадена през 1895 година. По това време архимандрит Методий е получил епископски сан с титул Велички, назначен е за управляващ Старозагорска епархия и води остра полемика със социалистите.

„Идеите на измамния социализъм – да няма държавен строй и национална войска - могат да достигнат осъществяване само в един вид социален живот, който е подобен на социалния живот на катунарите. Ако обществото е в благосъстояние, ако личностите, които го съставят, са ценни хора, тогава, оставено без правителство и без войска, то ще попадне било в политическо, било в социално робство; ще го поробят, за да го експлоатират, или местни тирани или чужди държави.

За да е свободно при социален режим без господар, без правителство и без войска, обществото трябва да проявява само по себе си последната степен на снизеност, за да е крайно нищожно във всяко отношение, т.е. да има социален живот, подобен на социалния живот на катунарите. Само в такъв случай никой няма да има интерес да го завладява.

Животът на катунарите е единственият образец на такова социално съществуване. Те нямат нито отечество, нито господарство, нито правителство, нито войска, следователно са в пълния смисъл социалисти. При тях няма граждански различия – няма буржоа и пролетариат. Всички са равни – в праха.Следователно те са общност на идеалния социализъм.

Нямат и определено местопребиваване, не са им потребни къщи и покъщнина; не носят не само копринени, не носят и чисти дрехи. Косите си не режат, нито ги решат – като истински социалисти. Не притежават никакво лично имущество, нямат собственост, имот – следователно отговарят напълно на изискванията на социализма. Те не се нуждаят от никакво образование, защото образованието внася различия в социалния живот, издига учените над неуките...

Чеда на природата, катунарите живеят безцелно в едно с нея – живеят в шатри. Единени с материята, те нямат никаква вяра, и са или безверници, или, ако има нужда, като социалисти, могат да принадлежат на всяка вяра, без обаче да са вярващи. Като имат гледната точка на атеистичното начало, според която няма безнравствени средства, употребявани за удовлетворяване на нуждите и за достигане на целите, те лъжат – като социалисти, като катунари – представители на социалната си общност.

Лъжата за катунарина е социална потребност, без която за него е немислимо да води своя социален живот – с гуляй и без труд. Оттук иде поговорката „лъже като катунарин”. Катунаринът, като последователен социалист, е враг на труда.

Къде можеш да го видиш орач, копач или работник при някоя фабрика, или в подземните мини, или в еснафските работилници? Никога катунарин работник не се наема на надница. За да избегне труда, той е поставил своето социално положение в такъв порядък, че да прекарва живот в удоволствия и без труд, като с това е достигнал апогея в осъществяването на крайната си цел. Поради това катунаринът е предаден на музиката, на песнопението, на кючека, с една дума – на гуляя – с всичките органи на плътските удоволствия.

От друга страна, като чедо на природата, на майката материя и като социалист по мировъзрение той гледа на всички природни дарове като на свои, принадлежащи му по изконно право. Затова катунаринът, каквото намери чуждо, го взема за своя собственост и не счита това действие – да прибира чуждите вещи – за кражба. Той не се срамува, когато се открие, че е откраднал нещо. Съгласно социалния си възглед катунаринът социалист не вижда нищо безнравствено както в лъжата, така и в кражбата. Влезе ли в къщата ти или в дюкяна, той все ще ти открадне нещо. „Краде – казва се – като катунарин.”

Просията у катунарина е професия, основана на социалния възглед за изравняване в необходимото по правото на безлично равнопоставения произход от природата; по всеобщото право над даруваните от нея средства. Оттук просията на катунарина социалист не носи характер на просене на милостиня от собствеността на благотворителя, а е изискване по социално прево и се е превърнала в принудително вземане на средства. Пипне ли някого, катунаринът не го оставя на мира със своето нескончаемо „дай ми, дай ми”, докато не изнуди човек да му даде макар и с гняв.

И в семейно отношение катунарите са олицетворение на социализма. Ограниченията в родствените връзки нямат смисъл за тези чеда на природата. В социалния живот на катунарите личността няма никакво значение, както и в ученията на социализма. Катунаринът взема момата насила, без да пита за нейната воля, или обществото я предава по „мунасип”.

Това социално начало се проявява особено нагледно, когато на катунарин се случи някоя беда или процес. Тогава катунарите се вдигат на крак като общество и говорят без говорител – всички като из едно гърло. Неуморно и непрекъснато всички кряскат, грачат и говорят тяхното социално говорене. Добре е, че няма камара! Какви комедии щяха да разиграват, ако имаха народно, социално представителство! Щеше да им се наложи по един въпрос да грачат и да си дерат гърлата по цели месеци – като социалисти, като народници – все за правото и за ползата на обществото!

... Нашите социалисти трябва да са или искрени, или лицемерни. Ако са искрени, ако мислят, че онова, което проповядват, е наистина полезното за народа, в такъв случай тяхното доброжелателство за него се състои в достигането на един социален живот, който е подобен на социалния живот на катунарите. Ако те наистина мислят, че щастието, призванието на човека се състоят в такъв живот, тогава защо самите те не са последователни в приложението на идеите, които проповядват? Какво чакат? Защо не образуват със своите съмишленици едно подобно общество или да се слеят с това на катунарите?

... Защо нашите социалисти не са последователни в своите учения? Докато ние виждаме лъжливите социалисти да не живеят социално, да получават стипендии на гърба на народа, да притежават имущества, да градят палати, да присвояват печатници в името на социализма, да получават заплати и да се контят и пр. и пр., в правото си сме да считаме, че те не са искрени. Следователно, че са лъжливи социалисти....

Бащата на социализма у нас, който съумя с помощта на екзалтирани младежи да сложи ръка върху една печатница, се отнасял така жестоко със словослагателите, че те направили първата стачка в града. И какво излиза? Той бърза да извика евреи от Маджарско за словослагатели, за да смаже по този начин главите на ония, които той, докато сложи ръка на чуждия имотец, е научил да се бунтуват!

Не показва ли всичко това, че става дума за лъжливи социалисти, които слагат маската на доброжелателството към народа като средство за служене на своите инстинкти? Не се ли качиха на народната трибуна чрез това средство, за да си пълнят кесиите с дневни и пътни? Не се ли ръкуваха и целуваха със самите си довчерашни врагове, с тъй наречените либерални тирани?

Какъв разврат ще предизвика в обществото и в държавния живот на страната тази демагогия!


Из „Възпитанието в духа на християнството”, мирополит Методий Кусев;

Издател: Булхаус, Стара Загора, 2008 г.;

155  Под лупа / Песни и танци на народите / Re:САЩ - какво се случва и какво предстои -: Август 12, 2012, 07:15
Congratulations to Mitt Romney on his choice of Congressman Paul Ryan as his running mate. President Obama has declared that this election is about “two fundamentally different visions” for America. Goodness, he’s got that right. Our country cannot afford four more years of Barack Obama’s fundamentally flawed vision. W
e must now look to this new team, the Romney/Ryan ticket, to provide an alternate vision of an America that is fiscally responsible, strong, and prosperous – an America that understands and is proud of her exceptional place in the world and will respect those who fight to secure that exceptionalism, which includes keeping our promises to our veterans.
 
When I think about the direction our country is rapidly drifting in, I can’t help but look at California as a cautionary tale. The Golden State once boasted the entrepreneurial innovation of Silicon Valley, the American creative engine of the arts, economically powerful and beautiful cities from San Francisco to San Diego, and fertile farmlands that helped feed the nation. Now it is descending into financial ruin accompanied by an exodus of middle class Californians leaving for other states. As one writer put it, California’s “fastest-growing entity is government and its biggest product is red tape.”
 
Obama’s vision for America will make the rest of the country look like California, minus the beautiful scenery and warm weather.
 
Obama’s America is today’s California – complete with $100 billion taxpayer funded bullet trains to nowhere; out of control environmental extremists who have destroyed family farms and left some of the most fertile farm land in America fallow in order to protect a three inch fish; permanent high unemployment; government policies hostile to small business job creators; crippling high taxes; an abysmal real estate market; bloated government that wastes taxpayer money; endless budget shortfalls due to massive unfunded liabilities; city after city declaring bankruptcy; and a state government run by, in the words of one Wall Street Journal writer, “a brothel of environmentalists, lawyers, public-sector unions and legislative bums.”
 
We can’t afford Obama’s vision. Our children can’t afford it. Today we are over $15 trillion in debt and running up trillion dollar budget deficits year after year for as far as the eye can see. And our “leaders” have no plan to stop it! President Obama and this Congress don’t even have the fundamental blueprint—a budget!—to outline where they intend to take us as they merrily roll along with their out of control spending and constant increases of our debt “limit.” Our debt to China alone is more than we can ever hope to pay off in multiple generations. Such debt and dependence on foreign nations weakens us in countless ways. And yet our government keeps on spending despite the risks and despite conscientious, hardworking citizens telling them to just stop it. Our debt is growing by $3 million per minute. This debt, in conjunction with Obama’s massive government over-reaches like Obamacare, has strangled the private sector, which in turn has stifled job growth and slowed all economic growth. The only way to get our country moving again is to get back to basics like normal people do with our home and small business budgets! That means we must live within our means, get government out of the way of our job creators, develop the God-given natural resources we have been blessed with to provide real jobs and real energy security, and stop growing government and wasting taxpayer money on D.C. cronyism and useless stimulus kick-backs for favored donors.
 
Barack Obama’s record is one of dismal failure, which is why he isn’t talking about it. He would rather spend his time demonizing his opponents. The simple fact remains that Mitt Romney is not responsible for the dire state of our economy or the corruption and incompetence of the current administration.
 
Over the next 86 days, Barack Obama will try to distract us from his record. Many in the media will roll along with him in this mission. We must not let them continue the deception and distractions, and we must not be afraid to call the President out on his lies. His entire record in office exposes the false promises he made four years ago. So, let’s take a moment to remember what candidate Obama said just four short years ago.
 
Candidate Obama promised us fiscal prudence. But President Obama’s reckless spending and lack of fiscal leadership has led to the downgrading of our nation’s credit rating for the first time in history.
 
Candidate Obama decried reckless spending and promised to cut the deficit. But President Obama and those in Congress who control the purse strings and “go along to get along” have tripled it. President Obama’s proposed budget was so absurdly and wildly irresponsible that not one member of Congress, Republican or Democrat, voted in favor of it. And yet the Democrat controlled Senate still refuses to pass a budget itself, and this refusal has been going on for years now. That is irresponsible and, much more, it’s unconstitutional.
 
Candidate Obama promised us a “smarter government,” but President Obama has created a government that’s not too big to fail, but too big to succeed.
 
Candidate Obama promised us a plan for American energy independence. But President Obama has forced American taxpayers to subsidize bankrupt green energy companies with ties to his campaign donors. And when it comes to the energy we actually use to fuel our economy, President Obama’s administration blocks drilling and drags its feet on the permitting process. Meanwhile, he supports foreign energy developments, but not American made energy development. His administration opposes everything from drilling in ANWR to building the Keystone Pipeline to coal plants, but he’s all for subsidizing offshore drilling in Brazil and sitting back on his thumb while China moves in to pursue oil deals with Canada because his administration blocked responsible energy infrastructure development.

Candidate Obama promised us “the most transparent administration in history.” But in addition to refusing FOIA-requested documents, President Obama’s administration regularly holds meetings outside the White House and off the official White House visitor list with lobbyists and corporate interests they don’t want us to know about.
 
Candidate Obama promised to unite all America, but President Obama has cynically divided us again and again in his efforts to win reelection by playing identity politics and class warfare and pitting one group against another.
 
Candidate Obama promised us a “fundamentally transformed” America, and that is the only promise he’s delivered on. We can see now what his idea of “hope” is. Now we want change. He has failed to lead, so We the People must lead. And our leadership starts at the ballot box on November 6th.
 
Please continue to focus on the presidential race and on helping Mitt Romney and Paul Ryan, but it’s also imperative that we get involved in the nation’s important House and Senate races. These candidates need our help to ensure that our next president has a responsible and ethical Congress that actually gets things done for America. Now on to November!

 
- Sarah Palin
156  Под лупа / Актуални / Re:Новини -: Август 09, 2012, 00:34
Поредна великолепна победа над Германия. Да продължим така и срещу руснаците, на които има много да връщаме...

157  Под лупа / Песни и танци на народите / Re:За заплахата, пред която сме изправени -: Август 07, 2012, 02:25
Благодаря на Милен, който ми напомни във фейса за тази личност, противоречива в някои свои възгледи, но убедителна в изобличаването на днешното фалшиво и отказало се от ценностите си общество:

http://www.youtube.com/watch?feature=endscreen&v=e-Ja-V4KiQA&NR=1
158  "Не хлебом единим жив человек..." / Кино, музика, литература, театър... / Re:Музиката на тишината -: Август 07, 2012, 02:04
И от мене най-добри пожелания за Цвета - здраве, щастие, успехи и радостни изживявания. Усмивчица
А мястото не е забравено, просто отвреме-навреме е по малко/малко по/ пренебрегвано. Случва се.
159  Под лупа / Актуални / Re:Идиотщини -: Юли 22, 2012, 01:11
Социални "тестове" пред кандидатите за "Мистър Гей България"

http://news.ibox.bg/news/id_730890493
160  Под лупа / Из медийните дебри / Re:Из българските блогове -: Юли 11, 2012, 06:10
С кого да се коалират след парламентарните избори? Сигурно смятат, че влизането им в парламента е в кърпа вързано...
161  Под лупа / България. Строители и рушители / Re:Национализъм? -: Юни 29, 2012, 06:51
в разговор  тази вечер с моя тъст д-р Георги Марков, брат на Дянко марков, той направи следната връзка. В други материали за това кой е спасил от депротация за Треблинка треньора евреин на   скопския тим"Македония" -  става дума за д-р Станишев , който лично пледира пред Бекерле за това. Станишев е лекуващ лекар на  детето на Бекерле а и министър по това време.  И Бекерле едва ли не сам е свалил от влака  тренйора, след като е спрял композицията преди да напусне   границите. Цитираните като спасители отскопие Гюзелев и Чкатров са с еобърнали към д-р Станишев за съдействие.

Илеш Шпиц, унгарски евреин и треньор на "Македония", е бил наистина спасен от проф. Ал.Станишев. Обаждането от Скопие е станало от дома на Кирил Дрангов, син на героя Борис Дрангов. След злокобния девети Дрангов се самоубива, за да не попадне в ръцете на комунистическите власти, а Станишев е ликвидиран от "народния съд". Присъда получава дори Димитър Пешев. Не е трудно да си представим каква би била съдбата и на самия цар Борис Трети, ако народното правосъдие беше упражнено и над него...

Поръчковият филм "Трето полувреме", получил огромна субсидия от правителството на Груевски, е изграден върху друга фалшификация - митът на така наречения "мач на смъртта". Истината за този мач и за това, че разстрелът на няколко украински играчи няма нищо общо с него, може да се види тук:

http://www.vidachok.com/2010/05/25/30444/

Тоталитарните режими, както е известно, разчитаха много на спортните постижения за реклама на системата... Готин
162  Под лупа / България. Строители и рушители / Re:Национализъм? -: Юни 26, 2012, 16:04
ЗА СПАСЕНИЕТО И ЗА ПАДЕНИЕТО
 
Част Втора


Главните противници в Студената война – СССР и САЩ са рамо до рамо при налагането на Резолюция 181/2/ за създаване на две независими национални държави на територията на Палестина. Обаче мотивите им са противоположни. Сталин, по буквалния му израз, иска да „забие трън в задника на Британската империя и на арабските държави, където тя има влияние”. Въпреки че СССР е първата държава, признала де-юре Израел и оказала му пряка /консултантска/ и косвена /съдействие за закупуване на оръжие/ помощ, това е направено с прозрачната цел за завоюване на позиции в Палестина и оттам – възможност за проникване в американското ционистко лоби – най-богатото и влиятелно в света. Зле скриваният антисемитизъм  на вожда е известен. Още като млад болшевик, той подхвърля, уж на шега, фразата, че в партията има много евреи и не е зле да се извърши някой и друг погром. В зрели години той забранява на любимата си дъщеря да се омъжи за известния режисьор Ал.Каплер  поради еврейския му произход. Независимо от заслугите на Каплер пред съветската държава, без значение на колко ленински или сталински награди е носител, евреин не може да стане зет на генсека. И режисьорът съответно е обявен за „английски шпионин” и пратен на дългогодишен лагер в Сибир.  В края на живота си Сталин е пред осъществяването на дълго замисляния антисемитски погром, предотвратен само от смъртта му, но предшестван от поредните зловещи чистки. От съвсем друга позиция на създаването на еврейска държава гледат във Вашингтон. Там се страхуват за избухването на нова и продължителен военен конфликт, в който САЩ ще трябва да вземат отношение. Но за разлика от предшественика си Фр.Рузвелт – политик до мозъка на костите си, за когото така или иначе дават вота си американските евреи /традиционни гласоподаватели на Демократическата партия/ и който е поел ангажимента през саудитския монарх да не предприема стъпки за признаване на еврейска държава без съгласието на богатите с петрол арабски страни/ – президентът Хари Трумън притежава твърди убеждения, базиращи се на религиозните му чувства и разбирания за справедливост. Независимо от съпротивата, оказвана от Държавния департамент, военното министерство и дори от посланика на САЩ в ООН У. Остин, Трумън е решен да изпълни обещанието си, дадено пред  ционистките лидери, още повече че общественото мнение в Америка е на негова страна. Военна помощ обаче еврейските нелегални организации не получават – наложено е ембарго. Въпреки подкрепата си за еврейската кауза, Трумън е скептичен относно терористическите методи, прилагани от някои от тези организации. „Страхувам се, че евреите са като всички преследвани хора: когато получат надмощие, те стават също толкова нетолерантни и жестоки към хората под тях.  Съжалявам за това, защото симпатиите ми са на тяхна страна” /споделя той в писмо на 23 август 1947 до вдовицата на Рузвелт/. Ала в Близкия изток  се води не джентълменска битка, а безмилостна война, като арабските страни са решени на всяка цена да не допуснат създаването на еврейска държава и ако тя все пак бъде обявена – да я изтрият от лицето на земята. Към 1947 г. в Палестина съотношението между арабското и еврейското население е повече от три към едно в полза на първото.  За да се компенсира въоръжаването на арабите от техните богати съплеменници в региона,  се организира кампания за доставка на оръжие /главно трофейско – немско и италианско/ от Чехословакия. „Кой знае дали щяхме да устоим, ако не беше оръжието и боеприпасите, които закупихме от Чехословакия и транспортирахме чрез Югославия и други балкански страни в черните дни от началото на войната, преди да се промени положението през юни 1948 г.? В първите шест седмици на войната ние много разчитахме на снярядите, картечниците и патроните, които „Хагана” можа да закупи в Източна Европа, тогава когато дори Америка обяви ембарго за доставка на оръжие в Близкия Изток”, ще си спомни много години след тези събития Голда Меир. Освен оръжието, не по-малко важен е имигрантският поток. Само за броени месеци стотици хиляди евреи зад Желязната завеса емигрират в Палестина. Числото на българските евреи в тази квота е над 32 хиляди, което представлява повече от 80% от тогавашното еврейско население у нас!

Незапознати с лупингите на висшата политика, осъществявани от  Сталин, българските комунисти евреи се показват като по-големи болшевики и от него. Главният редактор на „Еврейски вести” Хаим Бенадов в редакционна статия ругае „мразителите на строящия се социализъм” и желае те да „се махнат, за да се отърве еврейската община в България от нездравословните си елементи и врагове на ОФ”.  В същия дух се изказват Яков Барух, член на Консисторията и ръководителят на еврейската секция Жан Натан. Налага се министър-председателят Г.Димитров да ги поучава, че било ”грешка да не променим линията относно емиграцията на евреите от България веднага след речта на Громико”. Но саботажът на евреите комунисти, които вътрешно не приемат емиграция, не спира. „Почти няма ден, когато да не се втрещим от всякакви поразии от страна на нашите сънародници”, пише специалният пратеник от Палестина за емиграцията Шайке Дан.  Българските евреи, будно, интелигентно и незасегнато от нацистките преследвания население, са високо оценени в новата си родина. Това са главно трудови и жизнерадостни хора, с оптимистичен поглед към живота /занаятчии 26%, дребни търговци – 22%, работници – 20%, чиновници – 11%, свободни професии – 4%/. Те използват и последната възможност, която им е дадена, за да напуснат България, където за тях не се очертава светлото бъдеще, за което гърми партийната пропаганда. А пък краткият флирт на Сталин с новосъздадената еврейска държава приключва скоро. Сатрапът дори е приготвил вариант, в който, ако нещата се развият благоприятно, да командирова свое правителство в Израел, на което премиер да бъде дългогодишният болшевик, член на ЦК на ВКП/б/ през 1939-49 г.  Соломон Лозовски /разстрелян през 1952 г./. Ала мечтите му не се сбъдват. Израел не е тази крепост, която болшевиките могат да превземат. И тогава върху още един народ се „стоварва върховният гняв” /по Твардовски/ на генералисимуса. За наследниците му  се остане да преместят залозите върху по-обещаващата арабска „антиимпериалистиска” карта -  чак до разпада на съветската империя...

Тъжна е съдбата на останалите 6-7 хиляди евреи в България около средата на 50-те години – по-малко от 10 процента от довоенното население. Дейността на Консисторията и еврейските общински комитети е прекратена по това време и на автономията на еврейската общност в България, просъществувала векове и призната от Търновската конституция, е сложен край. Още преди това е ликвидирана обществената еврейска собственост /сгради, клубове, земи, училища, зали, синагоги, библиотеки и пр./ чрез прехвърляне или продажба на символични цени на държавни или общински субекти. Дори еврейската болница, основана в памет на 400 войници-евреи в Българската армия, загинали през освободителните балкански войни и ПСВ, е прехвърлена на правителството. Само един-единствен глас на влиятелен еврейски комунист се надига, за да спаси болницата, но той остава глас в пустиня. Евреинът-комунист /както и принадлежащите към всяка друга националност, впрочем/ трябва да бъде враг на буржоазния национализъм – дребен или по-едричък. Той трябва да се бори за асимилацията на всички народности в  общия пролетарски юмрук. Необходимо е да бъде безпощаден към класовия враг и верен на революционното дело, каквото и да означава това. Като Лазар Каганович. Или като Матиаш Ракоши. По ирония на съдбата, тъкмо вътрешнопартийният протестът на българските евреи комунисти по повод на антисемитските забележки на сталнистите В.Червенков и Г.Цанков относно това, че унгарската революция се случила, понеже в ръководството на компартията имало много евреи, довежда до окончателното ликвидиране на всички еврейски организации. Остават само „Еврейските вести”, излизащи веднъж-дваж седмично и редовно заклеймяващи ционизма във всичките му варианти. За еврейските имоти, отчуждени и загубени преди и след 1944 г. никой повече не отронва и дума.

Днешните потомци на някои от тези евреи-комунисти и техните приятели се опитват да направят паралел между съдбата на българските евреи през годините на ВСВ и позорната кампания на БКП за смяна на имената на българските турци. Ако има сходство между двете неща, то е само, че и в двата случая две трудолюбиви националности с българско самосъзнание са подложени на изпитание. Но в първия случай имаме силен натиск отвън за прочистване на неудобното население, на който царят и неговото правителство не се поддават. Във втория инициативата принадлежи отвътре, от управляващата партия /и лично на др. Тодор Живков, както се казваше навремето/ за насилствена асимилация на част от българския народ. Различни са и реакциите – през 40-те години на общонародно възмущение, през 80-те – най-много на пасивна съпротива или съчувстие към несправедливостта. Комунистическият терор за смачкване и манипулиране на личността през десетилетията е оказал своето влияние.

Толкова за падението.

Сега за спасението. Реалистичната картина на събитията показва, че  евреите – български поданици са изцяло спасени през тежките военни години, а през следвоенните – изпратени в огромното си мнозинство /90%/ в новосъздадената си родина. Само върху този фон могат да бъдат дорисувани останалите нелицеприятни подробности, които обаче не могат да затъмнят общото изображение. Нима някой е поставил кавички върху библейското спасение на евреите от Мойсей и достигането на Обетованата земя, позовавайки се на отстъпленията, престъпленията, убийствата и пропуснатите ползи, съпътстващи това спасение?

Ако някой иска да направи проучване за съдбата на имотите на еврейското население в България и земите, администрирани от нея през 1941-44 г., да направи. Има достатъчно материал в тази насока. Но нека поне да се погрижи да постави правилно ударенията и останалите препинателни знаци в своето проучване.

Край
163  Под лупа / Актуални / Re:Новини -: Юни 17, 2012, 02:21
Джеймс Уорлик откри плоча за малко известен българин

http://lifestyle.ibox.bg/news/id_1604964162
164  Под лупа / България. Строители и рушители / Re:Личности -: Юни 13, 2012, 23:03
Не бих си направил труда да коментирам партията, ако не бяха именно личностите, от които е представена. Повечето от тях са хора без силно изразени идейни позиции, но с участие във предишни структури на властта .

Там е и работата. Такива хора покойният Радой наричаше "властитутки". С две думи, това е партията на властитутките, начело с главната властитутка.

Главната, на която викат още Мадам Уй или Йес, е много подходяща, защото винаги казва "да" на властта - червена, жълта, пъстра -  без значение,  която би се възползвала от услугите й. Утре тя ще бъде партньорка на ГЕРБ, вдругиден /особено ако Първанов успее все пак да измести Серьогата от ръководството на БСП/, току-виж пристанала на нова тройна коалиция. А всъщност може това последното и да е целта. Във всеки случай, тя е особено подходяща за тройка, защото й липсват както претенциите на Симеон, така и амбициите на Бойко. Не че няма собствени такива, но те се ограничават до употребите на интеграцията.
165  Под лупа / България. Строители и рушители / Re:Национализъм? -: Юни 09, 2012, 06:08
ЗА СПАСЕНИЕТО И ЗА ПАДЕНИЕТО
 
Част Първа

Тъй като тази тема напоследък нашумя много, нека и да изразя скромното си мнение:

Правят се жалки опити спасението на еврейските граждани, поданици на Царство България, през годините на ВСВ да се омаловажи по всякакъв начин и да се представи режимът преди злокобния девети септември като „монархофашистки”, както и да се „докаже”, че българските правителства от онова време са водили антисемитска политика. Това е толкова далеч от истината и толкова близо до стандартната комунистическа пропаганда от близкото минало, че не би заслужавало внимание, ако в арията на клеветата не се бяха включили хора, които довчера решително и убедено заклеймяваха ционизма и политиката на Израел въобще и на окупираните територии в частност. Сега същите са се превърнали в глашатаи на „толерантността” и по-големи защитници на Израел от собствените му граждани. Как фактически стоят нещата?

До 1941 г. антисемитизмът е въобще тера инкогнита за българското общество – традиционно толерантно към всички религии и раси. Приемането на Закона за защита на нацията от 25-тото Обикновено народно събрание в края на декември 1940 г. и влизането му в сила на 23 януари 1941 г. внася известна  промяна в политиката на правителството. Впрочем, самият закон е насочен повече срещу тайните и небългарски организации с подривен характер – тези, които не са признати с международни конвенции /например разните интернационали/ -  отколкото срещу еврейското население. В чл. 1 от Глава първа, Дял трети се казва: Не се смятат от еврейски произход ония лица, които са родени или ще бъдат родени от заварени от този закон смесени бракове, между приели християнството лица от еврейски произход и лица от български произход и са приели или ще приемат християнството като първа своя религия. По-нататък, в  Глава трета на същия дял: чл. 25. Упражняването на свободна професия, търговия (изключая амбулантната) и индустрия от лица от еврейски произход е допустимо за всяка свободна професия, търговия (изключая амбулантната) и индустрия в такъв процент от общия брой на упражняващите тази професия в царството, какъвто е процентът на населението от еврейски произход в страната.
Тези разпоредби по-късно ще даде повод на митрополит Стефан да освободи всички семейства на покръстени евреи от ограниченията за носене на жълти звезди и макриране или затваряне на техните магазини, както и на самия министър-председател Б. Филов да направи същото за евреите, женени за неевреи.

От особена важност в Закона е Глава втора /Общи ограничения/. чл. 21 гласи:” Лицата от еврейски произход не могат: да бъдат приемани за български поданици: жените от еврейски произход следват поданството на мъжете си.” Това фактически създава законова забрана за намеса в съдбата на лица, които не са български поданици – а такива са всички жители от еврейски произход в предадените за администриране от Царство България земи по време на ВСВ. Затова те не могат да бъдат спасени, нито да се правят постъпки за облекчаване на участта им, както става в случая с освобождаването на сръбските войници с македонобългарски произход от немски плен.

Приемането на ЗЗН, както и присъединяването на България към Тристранния пакт са решения, взети под силен германски натиск. При това трябва да се отбележи, че влизането в Оста обещава на българите примамливи териториални придобивки, които до голяма степен компенсират историческата несправедливост на договорите от Версай и Ньой. Румъния и Югославия също подписват Пакта, без да им бъдат дадени такива придобивки. Впрочем, и самият Сталин изявява желание да се присъеди към Тристранния пакт, като настоява  пред германския посланик в СССР /на 26 ноември 1940 г./ да му бъде отстъпена Финландия, да получи контрол над Проливите и нефтените полета в арабските страни и Иран, а с България да се сключи договор за взаимопомощ и даде правото за разполагане съветски военни бази на наша територия. Хитлер отказва, ала по същото време се провежда прословутата Соболева акция: подривно мероприятие  на кремълския сатрап, придружено с моркова за евентуално присъедининяване към България на Одрин, Източна Тракия и земите от линията Драма-Кавала. Българските комунисти, верни изпълнители на нарежданията от Москва, изцяло се включват в „патриотичната” агитация, независимо че скоро преди това са настоявали за признаване на „тракийска нация”, а след няколко години по-късно ще проведат безпримерната си кампания за дебългаризация на македонските области.  Цар Борис и правителството му отхвърлят провокацията, но реалната съветска заплаха ги кара, след няколкомесечно колебание, да подпишат Пакта. Доброволното присъединяване към Оста гарантира запазването  независимостта на България, което не след дълго ще й помогне да спаси своето еврейско население от гибел.

Какви мерки за избавление и облекчаване участта на българските /и не само!/ евреи са предприети в тежкото за това малцинство време между 1941 г. и  1944 г.?

1.   1482 души напускат България с емигрантски визи /над 3% от еврейското население на Царство България/.
2.   Световната организация „Адаса” съдейства за емиграционна квота от 4500 деца и 500 придружители от Румъния и Унгария, но също и от България, по посока Палестина. Постигнато е споразумение за това между правителствата на България и Великобритания чрез посредничеството на швейцарското посолство в София. Нацисткият посланик Бекерле, дочул за споразумението, пряко обвинява България, че води преговори зад гърба на Германия и злоупотребява с доверието й /19 февруари 1943 г./. Въпреки всичко, преговорите продължават и през април и страните са пред подписване на споразумението. Тук обаче се намесва одиозната фигура на ерусалимския мюфтия Хадж Амин ал-Хусейни /с резиденция в Берлин/, който изпраща писма до външните министри на Италия, Унгария, Румъния и България с искане да се спре изтеглянето на евреи в Палестина и те да се насочат към концлагерите в Полша. В обръщението си до българския външен министър, мюфтията пише: „Позволявам си да Ви обърна внимание, че ще е уместно и полезно да спрете заминаването на евреи от страната ви и вместо това да ги изпратите на място, където ще са под силен контрол, например в Полша. Така ще избегнете опасността, която те представляват за вас и ще получите признанието на арабските народи” /6 май 1943 г./. Подложено на двоен натиск, българското правителство, което съвсем наскоро е предотвратило депортацията на поданиците си евреи, се отказва от споразумението.
3.   Емиграция на 1000 евреи по морски път, одобрена на 19 юни 1943 г. от българското правителство и поверена на българина Йордан Спасов /срещу собственост на кораба „Марица”/. Провалена отново по германско настояване.
4.   Съдействие на чиновниците от консулско-стопанската дирекция: завеждащият Никола Пецев и помощниците му Никола Ванчев, Хари Левисон и Любен Златаров – издавали транзитни визи за Турция по посока Палестина на източноевропейски евреи по своя преценка и без да уведомят Дирекцията на полицията. За период от три години са издадени транзитни визи и са спасени  около 1000 евреи.
5.   Лично съдействие за издаване на италиански тразитни визи на български и словашки евреи от  цар Борис или съпругата му царица Йоанна  и с участието на кардинал Анджело Ронкали – бъдещият папа Йоан ХIII и на италианския посланик в София. Стефан Груев посочва числото „хиляди” за словашките евреи.
6.   Всенародната акция на депутати, религиозни дейци и общественост, довела до приемането от страна на цар Борис и  правителството му на спасителния план за еврейските жители с българско гражданство – нека да подчертаем: става дума за 6-7 хиляди евреи от Царство България, самоволно включени от комисаря по еврейските въпроси Алексанър Белев като допълнение към 20 хилядната квота за евройското население от новите територии, одобрена по тайното споразумение с помощника на Айхман – Т.Данекер и станала причина за избавлението и на останалите евреи - български поданици.

Емануил Зисман, бивш посланик на Израел в България и един от спасените, седемдесет години по-късно ще заяви: „Ако хуманизмът беше критерий, България трябваше да приеме Европа, а не обратното”. Но някой максималист би казал: „Какво пък толкова?  Ами жълтите звезди, отнетото имущество, трудовите лагери? Ами неспасените, макар и невъзможно да бъдат спасени, евреи от новоприсъединените територии?” Нека оставим останалите европейски страни: от Норвегия до Гърция и от Холандия до Украйна, където е стъпил нацистки крак и където е имало масово изтребление, депортация и погроми, и направим сравнение със съседна Сърбия, с близък нам по манталитет, но не и по светоглед народ. След разгрома на Кралство Югославия /което, между другото, безпричинно напада България в началото на април 1943 г., завземайки Калотина и бомбардирайки София и Кюстендил, при което загиват повече от 60 мирни жители/, на 21 май 1941 г е образувана Независимата държава Сърбия. Девет дни по-късно правителството на Милан Ачимович приема ‘Наредба, коja се односи на Jевреjе и Цигане’. Напълно приемайки Нюрнбергските расистки закони, Наредбата изисква кандидатите за държавна служба да представят доказателства, че са от сръбска националност и че в семействата им няма лица с еврейска или циганска кръв /двете националности са приравнени/. За изпълнението на тази наредба е взето решение за изграждане на концлагера „Баница” в Белград , която се осъществява от местната община съвместно с полицията. Охраната на концлагера е поверена на Сръбската държавна стража /СДС/, която е образувана няколко дни след встъпване в длъжност на ново правителство начело с ген. Милан Недич на 29 август същата година. Освен това, на 15 септември с.г.  е формирано и образувание на щурмоваците  Сръбски доброволческа команда /СДК/, по-късно преобразувано в корпус и вляло се в системата на SS (Serbishes Freiwilligen-Korps der SS). Православната църква също активно сътрудничи на нацистите. Сред подписалите Апела към сръбската нация  за лоялност към германските окупатори  са 500 изтъкнати сърби, първите трима -  владици. На 30 януари 1942 г. главата на Св.синод на Сръбската православна църква митрополит Йосиф официално забранява покръстването на евреи от сръбски свещеници. С общите усилия на правителство, църква, специални служби, щурмоваците и сръбската общественост, само за една година са унищожени 94% от еврейското население в Сърбия, а през август 1942 г. Белград е обявен за първата европейска столица, прочистена от евреи (Judenfrei). Тези „успехи” дават основание на министър-председателя Недич, по време на посещението му при фюрера на 19 септември 1943 г. да поиска обявяването на сърбите за висша славянска раса /юберменшен/. Хелзинският комитет Не по-малко расистки е настроена и въоръжената четническа съпротива. В Инструкцията на Дража Михайлович точка втора гласи: „Създаване на Велика Югославия и в рамките й Велика Сърбия, която да бъде етническа чиста и да включва собствено Сърбия, Вардарска Македония, Черна Гора, Босна и Херцеговина, Сремската област, Банат и Бачко”. Точка пета включва прочистване на мюсюлманското население от Санджак и на мюсюлманското и хърватско от Босна и Херцеговина. Този символ-верую ще бъде подхванат в края на столетието от духовните наследници на четниците – комунистите на Милошевич и фашистите на Шешел.

Коренно различно е положението в България. Тук има силни националистически движения – най-вече Българските национални легиони, създадени още през 1930 г., а също „Отец Паисий”, „Бранник”, „Ратник”, и др. Единствено последното се идентифицира до известна степен с антисемитизма, докато другите издигат преди всичко верността към националните идеали. Приемането на ЗЗН среща силната съпротива на много общественици и политици, включително и на прогермански настроения проф. Александър Цанков, а срещу депортацията на еврейското население е единно цялото българско население, с малки изключения, като комисаря  по еврейските въпроси Ал. Белев и някои други. Германците нямат вяра дори на вътрешния министър П. Габровски, когото обвиняват /съгласно доклад на Шеленберг/, че не бил още ограничил достъпа на столичните евреи до обществени заведения. Посланикът Бекерле признава провала си да вдъхне антисемитски чувства у българите. При това положение, нацисткият режим решава да отложи окончателното решение на еврейския въпрос в България до окончателната германска победа по фронтовете.

(Тук би трябвало да се отвори малка скоба и да се попита – а не се ли знае всичко това отдавна, и въз основа на какво отново и отново се подвига въпросът за спасението, при това поставен в кавички и кому е нужно „развенчаването на митовете”, провеждано напоследък от с такова настървение от някои пишман историци с предполагаемото „ами би следвало да може”? И отново опираме до класическото „На кого е изгодно?”. На кого – ще видим по-долу.)

До окончателна германска победа така и не се стига, но бедите за еврейското население не свършват след съветската окупация. След 9-ти септември евреите комунисти завладяват всички местни и централни институции на еврейската общност и по безпрецедентен начин получават възможност да я управляват. Конфискуваните еврейски имоти обаче не се връщат. През първите месеци от установяването на ОФ-правителство има засилена емиграция. Некомунистическите министри – Д.Казасов, П.Стайнов, Г.М.Димитров подпомагат организирането на емграцията, като външното министерство нарежда на граничните власти да допуснат прехода на еврейските бежанци в Турция, а Гемето, като завеждащ транспорта, осигурява и вагони за техния превоз. Обаче групите с бежанци са задържани на българска територия по независещи от България причини. Първо главнокомандващият Червената армия /който трябва да даде разрешението за транзит, понеже вече сме окупирана страна/ нарежда задържането на контингента, за да „бъдел прочистен от съмнителни елементи”, а после и Турция, по искане на Великобритания, преустановява издаването на транзитни визи поради покушението над лорд Мойн /главният преговарящ от английска страна по време на Мошановата мисия в Кайро/.

Емиграция на еврейското население  през 1944-1952 г.*
Януари 1944 г. – август 1944 г.                 1 000
Септември 1944 г. – ноември 1947 г.             2 100
Декември 1947 г. – октомври 1948 г.             7 900
Ноември 1948 г. – май 1949 г.                           32 000
Юни 1949 г. – декември 1952 г.               3 000
ОБЩО:                                 46 000

Нищо не се променя в живота на повечето от спадащите към еврейска общност, което да ги накара да прекратят стремежа си да емигрират в Палестина и да се борят за създаването на собствена държава. Ционисткият характер на еврейското училище е премахнат, преподаването на иврит – ограничено и поставено под контрола на комунистическата Консистория. Комисарят по еврейските въпроси /длъжността от годините на предишния режим дори остава със същото название!/  Ицхак Франсез категорично се изказва за прекратяване на емиграцията, която фактически е преустановена за срок от почти три години – до края на 1947 г.  Стига се до парадокса от  октомври 1945 г., когато Контролната комисия на съюзниците в България разрешава емиграция на 756 евреи извън предварително одобрената квота. Англичаните одобряват отпускането на емигрантски визи, СССР позволява отплаването по море /дотогава черноморските ни пристанища са блокирани по нареждане на съветския флот/, българското външно министерство /К.Георгиев/ е склонно да предостави едно от пристанищата, а вътрешното министерство, оглавявано от  твърдия комунист А.Югов, под натиска на еврейската секция към ЦК на БКП отказва да пусне емигрантите! Положението не се променя и през цялата 1947 г., когато Сталин решава да заложи, както се казва на политически жаргон, на еврейската карта. Студената война е вече налице и трябва да се направи опит да се подкопаят позициите на доскорошните съюзници, а най-добре – да се създадат търкания между тях. Британският мандат в Палестина изтича, а на арабите „бащата на народите” доверение няма. Виж, в ефективността на евреите е убеден от собствен опит и затова залага на тях, очаквайки евентуални ползи. В този смисъл следва да се тълкуват и известната реч в ООН на Громико за правото на еврейския народ за самоопределение, и подкрепата на СССР и сателитите му за декларацията на световната организация за създаване на две държави в Палестина. В същото време еврейската секция в ЦК прави постъпления пред Политбюро, предлагайки следното: пълно централизиране в уреждането на всички еврейски въпроси и съсредоточването им в ръцете на единно ръководство, съставено само от хора, лоялни към ОФ и които да управляват въпросите на организацията, представителството, културата, образованието и емиграцията в Палестина, както и разпускането на всички ционистки организации. Отговорът на Политбюро е отрицателен, като за главна причина се изтъква обстоятелството, че „СССР не само подкрепя, но и е заинтересован от създаването на еврейска държава”. На еврейската секция се възлага единствено ролята да предотвратяване насърчаването на емиграция сред еврейската общественост. Ситуацията става трагикомична: на комунистическата партия се налага да обуздава антиционистките нападки на еврите комунисти за да прикрие пълната си зависимост от съветските зигзаги във външната политика и да спечели нужния имидж пред световната общественост /опити напразни, защото комунистическият режим дълго време е изолиран от международните организации/. А емиграцията от България съществува, освен силните ционистки стремления, и точно защото българските евреи не виждат нищо положително в съществуващата обстановка и предпочитат несигурното бъдеще в Палестина пред сигурната мизерия в родината си.
---------------


* Цитираните данни, както и редица други факти, са взети от българския превод на издадената в Израел книга на Шломо Шеалтиел „От родина към отечество” /2008 г/.
Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 [11] 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 ... 46
Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!