Tyxo.bg counter Последните публикации на: Rhino
Дискусионен форум "Де зората"
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Януари 21, 2018, 00:50

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Посетете и сайта http://de-zorata.de/blog
7416 Публикации в 276 Теми от 141 Членове
Последен член: bozman
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
  Покажи публикации
Страници: 1 2 3 4 5 6 7 [8] 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 46
106  Под лупа / България. Строители и рушители / Re:Убийствено червено -: Април 17, 2013, 04:06
http://edinzavet.wordpress.com/2009/04/14/svnedelia-victim/

Заловените и осъдени на смърт терористи са трима - Марко Фридман, клисарят Петър Задгорски и подпоручик Георги Коев. Двама от преките извършители  "Васко" и "Коста" повтарят пътя на "учителите" си  Г.Дим. и В.Кол.- първо се спасяват в Сърбия, а после - в болшевишка Русия.
107  Под лупа / България. Строители и рушители / Re:Из пътя на България -: Април 15, 2013, 14:04
Днес по БНТ от 21 ч. в рубриката "История БГ" ще бъде излъчено предаване на забележителния български учен и политик проф. Богдан Филов.
108  Под лупа / Актуални / Re:Избори 2013 -: Април 08, 2013, 12:22
Сръбските власти няма да позволят откриването на избирателни секции за предстоящите у нас парламентарни избори на 12 май.

Това стана ясно, след като Демократичният съюз на българите в Сърбия изрази огорчение и възмущение в специална декларация по повод решението на сръбските власти.

Това може да се тълкува като лош сигнал за нашите двустранни отношения, смята Драголюб Иванчов от клона на Демократичния съюз на българите в Сърбия, намиращ се в Босилеград.
109  Под лупа / Актуални / Re:Поздравления и честитки -: Април 08, 2013, 05:18
Много ти благодаря, Анамари.  Усмивчица Да сме живи и здрави всички.
110  "Не хлебом единим жив человек..." / Кино, музика, литература, театър... / Re:Музиката на тишината -: Април 03, 2013, 09:02
Колко често забравяме горните прости истини...
111  Под лупа / Актуални / Re:Афиш - дата и час -: Април 02, 2013, 09:27
Лекцията на Дянко не беше за изпускане. Големият родолюбец отново бе на висота и въпреки 90-те си години пожъна аплодисменти с блестящия си анализ на обстановката, довела до Първата балканска война и нейните последствия. Един доста недомислен съюз, който постави на карта българските национални интереси и съотвори верижна реакция от дипломатически катастрофи, оказали се в крайна сметка съдбовни за Отечеството ни. „Измама” и „измяна” – така Дянко Марков характеризира поведението на управляващите в този момент. „Измама”, защото условията на тайния анекс към договора, сключен на 29 февруари 1912 г. със Сърбия беше скрит не само от българската общественост, но и от парламентарната опозиция. „Измяна”, защото заради криворазбрани интереси беше допусната подялбата на Македония като плячка, вместо да се настоява за нейната автономия и самоопределение. Г-н Марков посочи и виновниците за създаването на Балканския съюз, който в крайна сметка обслужи руските интереси и пося както нови раздори между народите в региона, така и между българските политически дейци – русофилските партии, предоверили се на „Освободителката” и непомерните амбиции на Величеството. И, въпреки героизма на българския войник и офицер, въпреки пролятата кръв и огромните заслуги за прочистването на Балканския полуостров от османското владичество, бомбата-закъснител бива  заложена още при създаването на коалицията между страните, които е трябвало да действат като съюзници, а се оказават разбойници, готови да забият нож в гърба на победителя. Кои са фаталните грешки в политиката, довела до Балканския съюз:

1. Изоставянето от българска страна на идеята за автономна Македония. За пръв път след 1878 г. българските политици се съгласяват на дележ на територията, при това на безпринципна основа (разсъжденията на Димитър Ризов за „анатомия”, не автономия на областта). Така моралният авторитет на България е сринат, а сърби и гърци получават възможност да окупират по-голямата част от Македония, като си я поделят. От своя страна, самата Македония губи възможността да се превърне, ако не в неделима част от българската държава, то в „Швейцария на Балканите” – пример за мирно общо съществуване на всички народи в областта, което и е мечтата на просветените македонски революционери.

2. Предоверяването на съюзниците и липсата на българско лоби в Европа. Докато сърби и гърци развиват значителна пропагандна дейност, то българската справедлива кауза остава нечута и неразбрана от общественото мнение на Запад. Наистина нито една от Великите сили (тогава обединени в коалации, борещи се за територии, колонии и влияние) няма интерес от силна, а още по-малко от независима България. Но това не оправдава почти пълната изолация, в която изпада българската политика, която не е способна да защити дори правилните си действия и постъпки. Нещо, което за съжаление е валидно и до днес.

3. Последно, но може би първо по значение – допускането на Русия до ролята на арбитър в региона. Царска Русия иска единствено образуването на балкански блок, насочен срещу Централните сили, най-вече Австро-Унгария, и Сърбия (традиционен съперник на българите) е в основата на този блок. Още от самото начало е ясно, че подобен арбитраж ще бъде крайно пристрастен и няма да ни донесе нищо добро. Така и става, а прекаленото заиграване (отново!) с руската имперска политика създава прецедент, който години по-късно ще окаже непоправимо влияние върху българския обществен живот.
112  Под лупа / Актуални / Re:Избори 2013 -: Април 01, 2013, 15:45
СТБ, аз мисля, че ДСБ също е част от предходно, при това немалка. Усмивчица
Протестиращите наистина се кандидатират от различни партии. Една от тях даже им е дала цялата си квота.
Най-странно е искането за Велико народно събрание. Откъде дойде тази идея в главите на хора, които хабер си нямат от конституционализъм? Тя отдавна се лансира от Алексей Петров: преди чрез РЗС, а сега чрез новосформираната "горда" коалиция... Готин
113  Под лупа / Актуални / Re:Избори 2013 -: Март 30, 2013, 05:28
Anamary, аз ще гласувам за това, което в дългосрочен аспект няма алтернатива - демократичните сили, които в момента се представляват от ДСБ, "Единство" и (най-вероятно) БДФ. Надявам се много тази коалиция да няма затихващи функции, а точно обратното! Усмивчица
114  Под лупа / България. Строители и рушители / Re:Из пътя на България -: Март 10, 2013, 06:58
115  Под лупа / България. Строители и рушители / Re:Из пътя на България -: Февруари 22, 2013, 05:54
Особено се набляга на тока, защото е болезнена тема за всички граждани. Парното си можеш да не плащаш с години, но за електричеството още след първата неплатена сметка ти дърпат шалтера (вече се и обаждат да те предупредят! Готин).

Друга мантра е "исландският модел". Реформите там изобщо не промениха политическата система, а на предстоящите избори десницата е с големи шансове отново да се върне на власт.
116  Под лупа / България. Строители и рушители / Re:Из пътя на България -: Февруари 20, 2013, 04:51
ЗА СМЕТКИТЕ И ХОРАТА

Хората са пак по улици и площади.
Отново се бунтуват, този път срещу високите сметки.
Разбира се, донякъде са прави, ала не дотам.
А защо не са достатъчно прави, преценете сами.
Прави са, защото държавата не си е на мястото.
Разпределителните дружества не само взимат пари, но и искат да правят инвестиции, които им се отказват.
А им се отказват, защото държавата предпочита чиновници пред инвестиции.
Високите цени идват от ниското качество на услугата и загубите по мрежите.
Е, нима забравихме времената, когато токът беше съвсем евтин?
Токът беше евтин, но спираше понякога с часове.
Енергията струваше стотинки, но имахме и режим 3:1, точно при презрелия соц.
Сега плащаме по-скъпо, ама имаме достатъчно ток.
Искат да ни убедят, че ако се пусне „Белене”, токът ще поевтинее.
Само че на тази измама вече малко хора се връзват.
Междувременно провокатори се опитват да дестибилизират страната.
Това е повече от ясно, защото имаме премиер-мутра.
Което нямаше да е толкова лошо, ако премиерът бе повече премиер, а не повече мутра.
И естествено, от него точно това трудно може да се очаква.
Въпреки че сме имали и премиер-хъш, който е бил повече премиер, отколкото хъш.
Ясно е и че това е било в други времена.
Революциите започват от дребни наред неща.
Но като не се решат навреме, дреболиите се превръщат в огромни проблеми.
Основното, което доста хора забравят, е, че монополът се стреми към печалба
Защото това е целта му и то може да се премахне само със свободна конкуренция.
А няма по-противен монопол от държавния, във вид на национализация.
Да си спомним откъде започна толкова хуленият преход, че народната памет е къса.
А започна именно с искането за премахване монопола на Партията.
На която всички бяха принуждавани да благодарят и да чакат от нея.
Евтиното винаги излиза  по-скъпо, ако е получено наготово.
Голяма глупост е да се мисли, че като  стане токът по-евтин, ще стане и по-добре.
Или че като се вдигнат заплати и пенсии, инфлацията ще се размине.
Напротив, не трябва да чакаме повече на държавата.
А да запретнем ръкави и да искаме от нея да си върши работата.
Предимно да контролира и инспектира, а не да регулира и разпределя.
Разбира се, че животът е скъп, защото българите са бедни.
А българите са бедни, защото са свикнали да получават, без да работят.
Въпреки че могат и да работят здраво, когато поискат.
Япония също е била бедна, да не говорим за Корея.
Така че май е добре да престанем да виним чуждите монополи.
Българските са много по-страшни, точно понеже са български.
Единствено защото сме им свикнали и не ни прави впечатление, ако не скубят много.
Затова народът е често гигант, който не знае що върши.
Винаги и навсякъде, не само като персонаж в отделен роман.
А на разумните хора не подобава да му подражават.
Сметката не е толкова сложна и всеки може да си я направи.
117  "Не хлебом единим жив человек..." / Място за cпомен и размисъл / Re:In Memoriam -: Февруари 14, 2013, 17:55
http://edinzavet.wordpress.com/2013/02/13/genlukov-1943-2013/

http://www.bdforum.bg/prelom/?p=894
118  Под лупа / Трагедията на Русия - трагедия на Европа / Re:Другата Русия - която уважаваме и ценим -: Февруари 11, 2013, 12:11
Една новост, поне за мене, във връзка с годишнината на Висоцки.

http://www.jewish.ru/columnists/2013/01/news994314728.php
119  Под лупа / България. Строители и рушители / Re:Георги Марков - убитата съвест на България -: Февруари 02, 2013, 08:15

Цялото интервю на Цвета Трифонова, автор на книгата „ Георги Марков. Да пишеш, за да можеш да умреш” /2012 /, част от което бе изрязана в. бр 2 , 31. 01. 2013 г. на в-к "Демокрация".



Въпрос: Защо ни е нужен днес Георги Марков? Толкова ли е силна магията на този писател?

Цвета Трифонова: Писателят Георги Марков, убит от ДС с помощта на КГБ, през септември 1978 г., днес повече от всякога е нужен на българското общество и нация.Личността и творчеството му запълват множество липси на днешния ден. Защото е талантлив създател на модерна българска литература, страстен родолюбец, еталон за гражданска съвест и кураж, човек жертвоготовен за каузата на свободата.

Интелектуалец от европейски мащаб, Г. Марков е символ на свободния дух, нетърпящ оковите на тиранията. Неговите „Задочни репортажи за България“се равняват на големите български библии – „Записки за българските въстания”, „Строители на съвременна България“ и „Бай Ганьо”. Като тях са автентично свидетелство за своята епоха, писани в самота и страдание, четени със синовна обич и вдъхновение по радио „Свободна Европа и Дойче веле”, под непрестанна заплаха за живота му. Но неговата гражданска и творческа позиция против тоталитарната доктрина е ясно изявена далеч преди емиграцията - в романа „Покривът” и в „Жените на Варшава”, в пиесите „Атентат в затворената улица”, „Да се провреш под дъгата” „Комунисти“и „Аз бях той”. Поради което споделя и трагическата участ на почти всички български апостоли – прогонен от родината си, в далечното си изгнание, води самотната си битката против поредното национално робство, въоръжен единствено със силата на словото. Съвестта и таланта му го самонатоварват с мисията да компенсира в очите на света унижението и покорството на българската нация, дори с цената на живота си. Унищожен е заради изобличителните и саркастични репортажи, в които разголва истината за националното предателство, за подтисничеството и демагогския популизъм на комунистическата диктатура.

Заради това, че подбужда достойнството на българите и им вдъхва кураж за съпротива. Независимо от злостните клеветници, името на Георги Марков рано или късно ще заеме мястото си в редицата на националните ни герои.Той бе свободният глас и нравствената съвест на България през втората половина на 20 век, личността, която умива лицето на нацията в очите на цивилизованите народи.

Какво самочувствие на европейци бихме имали днес, ако не сме имали хора като несломимия Илия Минев и прокуденият писател Георги Марков, ако не е било горянското движение. Щяха да ни се смеят и кокошките - и те крякат и се дърпат, когато ги душат лисиците. Ненапразно още неговите съвременници, слушайки Задочните му репортажи по радио Свободна Европа го сравняват с Александър Солженицин. Освен това е жизнерадостен, обаятелен, остроумен, оригинален и харизматичен мъж, горда издънка на своето племе.

Въпрос: Смятате ли, че името и литературното му творчество продължава да отсъства от културния ни живот днес?

Цвета Трифонова: Вече не е възможно пълно игнориране, забрава или пренебрежение към името и делото на Георги Марков.Излязоха на бял свят забранените му произведения, макар в незначителни тиражи и в лошо качество, бяха преиздадени фаталните „Задочни репортажи”. Постепенно се формира група от интелектуалци, които настойчиво разбиват стената на мълчанието.

Журналистът Христо Христов направи невъзобразимото в тази посока с двете си книги, посветени на убийството на писателя; Георги Мишев - живият класик на родната литература и кинодраматургия, който всеотдайно подкрепя всички прояви, посветени на Г. Марков и е редакторът на моята книга; писателят Димитър Бочев, автор на културологични есета за своя приятел и колега; поетът Георги Борисов като гл. редактор на сп. Факел и публикуваше безотказно материали от и за Г. Марков, а като драматург на Народния театър възстанови пиесата „Да се провреш под дъгата” след 44 години на забрана и забрава.

Но, дали сте чули името или книгите на Г. Марков да се споменават в някоя от многобройните научни конференции, да е имало кръгла маса по повод негови годишнини? Да е направен юбилеен сборник, посветен на творчеството му? А дали книгите и пиесите на Марков са включени в университетските филологически конспекти, да не говорим за училищните образователни програми ? Няма го, защото новелите, драмите и романите му формират морални ценности, способни са да възпитават свободни личности, непримирими с робството и лъжата, а това е най-противното за властта и мафията.

Нарочно съм включила в книгата толкова много цветни портрети на Георги Марков, даже има статия „Галерия на многоликия”. Така може да се съпостави одухотвореното и умно лицето на твореца с физиономиите на сегашните тартори на науката и културата - Вежди Рашидов и Сергей Игнатов – образът на просветения хуманист и интелектуалец, контрастно откроява на символите на антикултурността.

Въпрос: Може ли да се каже, че литературната наука е в дълг към Г. Марков?

Цвета Трифонова: Категорично да. Освен книгите на Хр. Христов, които са разследваща журналистика, за две десетилетия литературознанието се отчита с 3-4 статии. Смятам, че тепърва предстои прочитът на неговото многожанрово творчество, тепърва ще се анализират темите, философските и нравствените му идеи за човека и държавата, ще се разнищва поетиката и естетиката на различните произведения.Трябва да се определи мястото и значението на наследството му в националната литературна история, да се съотнесе както към периода на соцлитературата, така и към европейските литературни процеси през 20 век.


С анализите в книгата „Георги Марков. Да пишеш, за да можеш да умреш” нищо не завършва, а напротив - показва какво не е направено и какво предстои да се извърши относно творчеството на големия писател.

Въпрос: „Да пишеш , за да можеш да умреш” и вместо паметник – плочата в калта...

Цвета Трифонова: Заглавието на книгата е първата част от максима на Франц Кафка, определян като „поет на смъртта”. Георги Марков също е жертва на своето писателско призвание и на своята морална съвест. Но максимата си има антитетично продължение – „да умреш, за да можеш да пишеш”.Освен с кръвта на автора, втората част на изречението се подписва с почерка на времето. То ще покаже дали литературното му творчество ще продължи да живее.

Същата дилема се отнася и за паметниците. Времето поставя всяко нещо на мястото му, то въздига или сваля кумири и пиедестали, животът е по–силен и балансиран от политиката. Така че можем да се доверим на точните му преценки - то и Хр. Ботев за съвременниците си е бил само един „нехранимайка”, а В. Левски е осъден за убийство, нали?


Впрочем в сатиричния си роман „Достопочтеното шимпанзе” Г. Марков в съавторство с англичанина Дейвид Филипс описва медийния популизъм и политическото инженерство като инструменти за диктатура на посредствеността и на бюрокрацията. Но нейната власт и деребейство са в краткосрочен и в конкретен план. В духовните аспекти и в мащабите на Битието фундаментални са стойностните имена, събития и дела. Те определят жалоните или идеалите на общочовешкото развитие.

Така че „паметник от бронз и мрамор“на Георги Марков ще има един ден в София, както пророкува още по време на убийството му друг забележителен български Дон Кихот – физикът-дисидент Стефан Маринов, също прогонен от България.

Въпрос: Къде и в какво младите хора да търсят духовни и морални опори?

Цвета Трифонова: О, едва ли младежите чакат някой, понеже е стар и препатил, да ги поучава ,т. е. да им показва правия път. Нашият път е назад във времето и няма защо да се самооблъщаваме и да ги заблуждаваме, че той е бил верният. Напротив, ние се заблудихме като слепи Самуилови войници, еднооки вождове ни натикаха в задънена улица. Ние самите сме грешници, за да имаме право да даваме акъл на младите. Според мен единствено необходимо е те да осъзнаят, че не някой друг, а самите те са моралната и духовната опора на обществото, да осъзнаят своя дълг към родината си, към майките и бащите си, към дечицата, които ще създадат.

Достатъчно е да разберат, че е дошло тяхното време да поемат отговорност. В тях е надеждата ни да пренесат чувството за справедливост и бунтарство, присъщи на младостта им и в обществения живот.

Напоследък съм много обнадеждена от младите хора на България – те вече осъзнават силата си и своите отговорности – в техните ръце е спасението не само на Иракли, дюните и природата, но и спасението на нацията и държавата.

Само бих им казала – не се страхувайте, момчета и момичета, от палките и полицейщината, нито от куршумите дори, както не се е страхувал Георги Марков, както не са се страхували Ботев , Георги Бенковски и Алеко Константинов, да не изброявам всички светци на българската свобода.

Не се доверявайте на лъстиви лъжепророци, които се присламчват към протеста ви. Вярвайте само на себе си, на собствения си усет за правда и на обичта си към родината.

А иначе се надявам, ако не родителите, то поне училището да им е казало, че истинските ценности са в завещанията на големите творци, учени и хуманисти, в страниците на вечните книги, в платната на световните художници, в безсмъртната и прекрасна музика на Моцарт, Бетовен, Верди, Пучини, Шопен, не и в отвратителната чалга, в бабаитските осанки и в перверзните персони, които шестват по телевизионните екрани. Те само ни унижават и срамят като културен европейски народ.

Въпрос: Къде живеете, как живеете, какви проблеми имат хората около Вас, как „четат” днешния ден и как се справят с проблемите?

Цвета Трифонова: Да се пита български пенсионер как живее днес е неудобно. Все пак хората от по-осъзнатата литературна гилдия имаме примера на държавника и затворника Петко Каравелов и ценим твърдението му, че в Черната джамия и в България няма такива работи като бой с пясъчни торби. А обяснението как се живее с българска пенсия се намира в черната хроника.
 
След принудителното пенсиониране се преселих в милия на сърцето ми град Банско. Имах сантимент към това китно и уникално с природата и архитектурата си градче , родилно лоно на бележити просветители и книжовници. Смятах го за мое духовно място, там направих двете си книги върху архива на Никола Вапцаров. Обожавам планината, исках на старини да се върна към природата.

Обаче заварих съвсем различна ситуация. Днес силно се тревожа за Банско и Пирин, те са в страшна беда. Приказният ландшафт вече е превърнат в уродлива урбанизация. Алчни гешефтари и престъпни управници са сътворили призрачно гето, с нагъчкани един в друг грамадни пустеещи хотели и изоставени строежи, без инфраструктура, без улици и без празно местенце за зелени площи, паркинги и детски площадки, без всякакви социални услуги. Лунен пейзаж с грозни боруни от камъни, бурени, пръст и боклуци, с безсмислено стърчащи бетони, обитавани от кучета и кукумявки, това са новите квартали на някогашното уютно обиталище. Там живея сега, изолирано и самотно.

Но не им стига това на безродните слуги на феодала Цеко Минев. Решили са да доограбят и довършат най-красивата българска планина, за още 30 години да владеят и да секат величествените гори от мури, възпети в песните и легендите, да отровят чистите планински реки с хиляди тонове изкуствен химически сняг от писти, които слизат в сърцето на самия град. И докато да се прочуят като „зимна столица”, да се превърнат от мултимилионери в милиардери, чиито къщи са в Дубай, на Бахамските или кой знае какви острови.

Какво им пука на олигарсите, че все повече и все по-млади банскалии по на 30-40 г. вече умират от рак и портите на старата църква постоянно са отрупани с некролози на местни хора, нещо което го нямаше преди 15 години. Не искат да знаят, че климатът се затопля глобално, цепят се километрови ледове на Антарктида и две трети от ледниците в Алпите са се стопили и че тук след 10 години няма да има нито сняг, нито гори , нито води, а само стотици декари голи урви върху гръдта на планината.

Принуждават хората служебно да участват в смешни протести, затваряйки пътя на уж желаните туристи, мобилизират общинските служители, разни охранители и персонала на фирмата Юлен в края на работния ден, но най-циничното е, че включват и невинни дечица от местните фолклорни групи в кампаниите си. Децата откъде да знаят, че участват в Дяволското хоро на властници и мафиоти над гроба на родната им планина, че обслужват скритите интереси на гробокопачите на градчето.

Да, това е Дяволско, Юдовско хоро на самозабравили се хищници, които долитат тук като лешояди, подушили богата плячка. Това, пияно от алчност Дяволско хоро, тропано от недоразумения с висок ранг - депутати, министри и от тази абсурдна председателка на НС - има аналог в литературната ни класика - описано е от Антон Страшимиров в романа му ” Хоро” – там убийците принуждават жените и майките да плюят върху труповете на синовете си и да играят хоро над зиналата черна яма.

Не съм се надявала да видя наживо подобна гротеска в любимото ми Банско, болно ми е, защото духът на родолюбивите и свободолюбивите му възрожденски предтечи е отлетял безвъзвратно. На тяхно място се е настанила лакомията.

Да, градчето и Пирин са плячка, която се гърчи в ноктите на Цеко Минев и неговите властимащи слуги и няма кой да му помогне, уви, макар че това е проблем на цялата нация. Важното е, че всички поредни управници се залепват за олигарха като мухи на мед.Той е ръката, която гребе от меда и заради тях. А като загасне най-ценното ни духовно огнище и пресъхне живият извор, като откраднат единственото съкровище, което ни е останало – прекрасната ни природа , постепенно ще загине и тялото, и цялото- нацията и държавата. Така че какво да говорим за проблемите – те са циреите на отровеното време, което имахме участта да преживеем.

Страната ни ще се излекува от болежките, когато хората или т.н гражданско общество вземат нещата в свои ръце. Симптомите са вече налице.

120  Под лупа / Актуални / Re:Новини -: Февруари 01, 2013, 09:55
В новия брой на възстановения вестник "Демокрация" - много интересно интервю с Цвета Трифонова, посветено на книгата й за Георги Марков и на някои други злободневни въпроси.
Страници: 1 2 3 4 5 6 7 [8] 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 46
Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2006-2009, Simple Machines | Sitemap Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!