За заплахата, пред която сме изправени

[Милен]

Коментар

Кой се страхува от Неда?

© Милен Радев

Кога за последен път пред очите ви е издъхвал застрелян с куршум дум-дум човек? Ставали ли сте свидетел на смъртната му мъка, виждали ли сте отблизо как вместо последни думи, от устата бликва кървав поток, а впереният му във вас поглед замръзва и животът напуска завинаги телесната обвивка?

На мен и на десетки хиляди хора по цял свят това се случи в събота вечер. Пред очите ни, благодарение на изумителните способности на модерната техника и комуникация, издъхна едно младо и красиво иранско момиче. Издъхна в ръцете на баща си, който не преставаше да се кае и, както по-късно се разбра, да я призовава «Не се страхувай, дъще! Остани при мен, Неда!»

Неда обаче, застреляна от снайперист на силите за сигурност на техеранския режим, си отиде пред очите ни и ни остави безмълвни, покъртени, разярени.

Три дни видеоклипът, заснет с GSM-а на анонимен демонстрант се намира в мрежата на новата платформа за нередактирана, нефилтрирана информация iReport. Той се разпространява от човек на човек, обикаля глобуса и вече се превръща в най-силното възможно визуално послание, свиделстващо за безчовечността на режима на аятоласите в Иран.

Само минути след качването на клипа, той бе споделен и с българските потребители на форума Де зората. Три дни обаче трябваше да минат преди утвърдените, "академични" световни медии и агенции да се осмелят да заговорят за него, за така конкретната и съ-преживяна смърт на горещия техерански асфалт.

Къде бяха големите медии?

В събота през нощта и в неделя Световната служба на Би Би Си, CNN, авторитетните немски медии, които следя, продължаваха да се надпреварват със съобщения за «сблъсквания» в Техеран, за многобройни ранени и за «жертви», но винаги с уговорката, че това била «непотвърдена от независими източници» информация, че тъй като достъпът на техните журналисти бил блокиран от властите, не бивало да се прибързва със заключенията и изводите...

По същото време, когато със средствата на Facebook, Twitter и на платформата iReport свидетелства от първа ръка обикаляха света и показваха на всеки, решил да се откаже от сладката си дрямка и спестил си омекването на мозъка пред поредния ТВ-сериал, издевателствата на ислямистките опълченци и жандармерията, по същото това време солидните медии се упражняваха в общи многословни коментари, игнорирайки почти напълно раздиращите сърцето и бунтуващите ума картини на любителите репортери от Техеран.

Дори YouTube многократно сваляше без смислено редакционно обяснение клипа за Неда и подобни записи, запечатали завинаги смъртната мъка на други жертви на тоталитарния ислямски произвол. Само настойчивостта на хиляди потребители и постоянното качване на нови места на видеоклиповете, осигури кратка, «неверифицирана», но разбираема и убедителна за всеки, участвал в подобни улични събития информация.

С наивна слепота за обречеността на такава тактика CNN и Би Би Си до последно отказват достъп до своите сайтове за най-драстичните свидетелства на терора в Техеран. Едва днес сутринта «Шпигел» отдели малко място в коментарните си колони за «случая Неда» и за вихъра, с който този клип заплашва да отнесе приемания като неоспорима даденост информационен монопол на големите агенции.

Намираме се в преломно време.

Световните информационни мастодонти с техните безкрайни финансови и технически възможности не от вчера треперят пред възможностите на необвързаната с правителствени и икономически интереси гражданска журналистика. Сковани в неадекватни на новото време журналистически канони и в десетилетни предубеждения, все по-тежко повратливи и трудно криещи своите собствени задкулисни зависимости, медийните гиганти са на път да загубят своя монопол за бърза и достоверна информация. А когато пред лицето на очевидния за всеки здравомислещ човек изборен фарс в Иран в тях все още четем многоучени умувания за това дали и доколко демократични и честни са били президентските избори в Иран тогава и всяка претенция за сериозност започва да изглежда комична.

Реализацията на най-същински демократичното право на гражданите – да произвеждат и разпространяват без филтър новини от своето непосредствено социално битие заплашва традиционната, утвърдена конструкция за създаване и управляване на световно обществено мнение. Формите на съпротива срещу информационното самоопределение са най-различни. Те стигат от куршума дум-дум до игнорирането, злепоставянето и клеветата.

За щастие тези дни показват, че съвременната техника не позволява дори на тоталитарен режим като Техеранския да прекъсне изцяло връзките със света. Това със сигурност се регистрира с внимание в Пекин. Където вече предчувстват и силно треперят. Почти толкова, колкото в медийния истаблишмънт, в ръководните етажи на CNN, Би Би Си и Ройтерс.

А как ли е в София?

[Милен]

Оригиналният видеоклип на iReport:

http://www.ireport.com/docs/DOC-277999

[митко]

Знаете ли защо Запада и Щатите трябва да подкрепят протестите в Иран ,без особени притеснения ?
Защото и без това ще бъдат обвинени в съпричастие .
Сигурно сте чували резонната реплика към дете което плаче безпричинно - "Ела да ти обърша два шамара ,та поне да има за какво да ревеш !" .
Пропагандата в Иран вече реве ,та направо цвили ,остава само да и бъдат отвъртяни шамарите .

[dimitar]

Важно е какво мислят гражданите на страната, а не кой кого е надвикал.

[S T B]

Важно е какво мислят гражданите на страната, а не кой кого е надвикал.

 
За гражданите не знам, но населението мисли така, както се вика повече и по-гръмогласно.
......
Както у нас! За жалост.
В повечето страни населението е повече от гражданите, но интелектуалният елит и медиите се стремят да направят от населението граждани.
У нас обратно!

[Rhino]

Интересна статия от О.Дъскарев, публикувана в последния брой на "Седем":

Ахмадинеджад победи

Победата на Ахмадинеджад на президентските избори в Иран на 12 юни е факт. Независимо от това световните медии, анализатори и политици не искат да приемат този факт. Без никакви доказателства /засега/ много от тях твърдят, че Ахамадинеджад е фалшифицирал и откраднал изборите. Световните медии се надпреварват да показват протестите на иранската опозиция, но почти винаги пропускат да споменат, че сега Ахмадинеджад получи 62.6% от гласовете, което на практика е същата подкрепа /61.69%/, получена от президента на победните избори в 2005г.
Несъмнено изборите в Иран не са свободни и честни според западните стандарти. Най-вероятно на сегашните избори е имало големи манипулации и фалшификации /въпреки, че за това няма категорични доказателства/. Несъмнено кървавото потушаване на опозиционните митинги от властите е крайно недемократично. Но медиите, политиците и анализаторите изглежда забравиха, че през последните 30 години в Иран се проведоха редица оспорвани /частично свободни или не/ избори – президентски, парламентарни и местни. Западните анализатори преувеличиха подкрепата за Мир Хюсеин Мусави, главният съперник на президента. Те не обръщат внимание, че Ахмадинеджад го победи и в телевизионните дебати преди изборите. Експертите пренебрегнаха обстоятелството, че Ахмадинеджад има огромна подкрепа сред селското и слабообразованото население на Иран. И преди всичко – въпреки вероятните масивни манипулации и фалшификации, е абсолютно невъзможно да бъдат фалшифицирани 11 милиона гласове, с които президента изпревари опонента си. Експертите забравиха, че предварителните западни социологически изследвания сочеха убедителна победа за Ахмадинеджад. Например изследването на организацията Terror Free Tomorrow, базирана във Вашингтон. Съгласно изследването проведено от 11-20 май т.г., Ахмадинеджад води с 20% пред Мусави. Малцина „ирански експерти” обърнаха внимание, че Мусави, /премиер на Иран 1981-89/ не е никакъв реформатор, а верен крепител на режима на моллите. Той е ярък поддръжник и на ядрената програма на Иран. Като премиер на страната, именно този „реформатор” беше движещата сила при създаването на „Хезбола”, защото основателя на организацията Али Акбар Мохташами, беше министър на вътрешните работи в правителството на Мусави.
Основната фигура в опозицията не е Мусави, е сивият кардинал на иранската политика, бившият президент /1989-97/ - Хашеми Рафсанджани. Кланът Рафсанджани притежава финансова империя в Иран – земи, банки и мрежа от частни университети и училища. Мрежата, известна като Azad се състои от 300 училища, в която учат около 3 милиона студенти-активисти, подкрепящи Мусави. Ако е имало някога реформатор в Иран, това е Мохамед Хатами, президент на страната от 1997-2005. Плахите му реформи бяха прекратени в 2005, когато беше разгромен от Ахмадинеджад. На сегашните избори, Рафсанджани успя да обедини Мусави /умерен консерватор/ и Хатами /реформатор/, не само, за да победи действащия президент. Основната цел на Рафсанджани беше удар срещу стария му враг – истинския носител на властта в Иран – върховния религиозен ръководител аятолах Али Хаменей. Двамата дълго враждуваха по време на президенството на Рафсанджани. Хаменей, успя, обаче да заздрави властта си през 90-те и към края на десетилетието получи решаващата подкрепа на основните силови организации – Революционната гвардия и религиозната милиция Basij. Хаменей се обгради с верни поддръжници и герои от войната с Ирак – сегашния председател на парламента Али Лариджани, Саид Джалили, председател на Националния съвет по сигурността, Езатола Заргами, директор на държавните радио и телевизия, както и самия Ахмадинеджад. Целта на Рафсанджани и другарите му беше на всяка цена да отидат на втори тур на изборите /19 юни/, където се надяваха на обединение на опозицията и победа за Мусави. Изненадата им, бе, обаче голяма, когато Ахмадинеджад убедително победи /най-вероятно с помощта на манипулации и фалшификации/ Мусави още на първия тур. Не е ясно как ще завършат мощните протести на опозицията, но е ясно, че най-влиятелният човек в Иран, Али Хаменей отново удържа победа над най-големият си враг – Хашеми Рафсанджани. Засега.
Много наблюдатели се надяват, че днес ще се повтори революцията от 1979г., но с обратен, светски знак. Вярно е, че днешните протести са най-сериозните след ислямската революция. Но това е крайно невероятен изход, защото днешната опозиция е част от ислямския елит. Всички опоненти на Ахмадинеджад бяха подбрани от Али Хаменей. Освен това силовите организации /Революционната гвардия и милицията Basij/ твърдо подкрепят президента. И преди всичко страната е дълбоко разделена на прозападен/светски и силно религиозен принцип.
Обезпокоителен знак за Али Хаменей е нарастващото разделение сред моллите. Уважаваният аятолах-дисидент и отдавнашен противник на Хаменей, Хюсеин Али Монтазери вече заклейми отношението на върховния ръководител към изборите. Във важна реч от 19 юни в Университета в Техеран, обаче, Али Хаменей, твърдо подкрепи Ахмадинеджад и предупреди опозицията да не създава повече проблеми.
На фона на драматичните събития в Иран позицията на Белия дом е колеблива и неясна. На 4 юни Обама се обърна в Кайро към ислямския свят с медена реч и за пореден път унизи страната си, като приравни 11 септември с предполагаемите изтезания в лагера в Гуантанамо. На 7 юни на изборите в Ливан прозападните партии победиха „Хезбола”. Съветниците на президента побързаха нелепо да заявят, че победата над „Хезбола” била .....в резултат на примирителната му реч в Кайро. Часове преди края на изборите в Иран, Обама обяви, че „това, което е истина в Ливан, може да бъде и в Иран, където хората може да потърсят нови възможности”. Но убедителната победа на Ахмадинеджад и последвалите репресии срещу опозицията, показват колко абсурдни са думите на Обама. Неясно защо иранските управници не забелязват ореолът на непогрешимост около президента на САЩ, усърдно и постоянно изграждан от почти всички американски, световни и български медии. Управниците правилно прецениха, че Обама не е опасен за тях. Именно затова иранските управници днес могат безпрепятствено да репресират опозицията и да манипулират изборите. /Същото може да се каже и за диктаторът на Северна Корея. И той неизвестно защо не разбира благородството на Обама, отхвърля протегнатата му ръка и продължава ядрената политика/. Последните събития би трябвало вече да убедят Обама, че режимът в Техеран трябва да бъде изцяло изолиран. Но изглежда, че той все още счита, че с добронамерени преговори може да промени решимостта на Ахмадинеджад и моллите да придобият атомни бомби.
Изходът от събитията в Иран е непредсказуем. Но е едно е лесно предсказуемо. Сега, след избирането на Обама за президент на САЩ, световната левица, международните медии, безкрайните леви интелектуалци, правозащитници, университетски преподаватели, безбройните леви блогъри, туитъри, фейсбукъри, холивудската звездна кохорта, вече имат нова, любима кауза.

[Милен]

Neda's mother speaks of her pride

http://www.bbc.co.uk/worldservice/news/2009/07/090730_neda_mother_sl.shtml

[Милен]

Тъжно, достойно интервю. На финала г-жа Хаджар Ростами Мотлах благодари настойчиво и нас тук (обръщайки се към целия свят) за това, че всеки по свой начин сме почели паметта на детето й и сме тъгували за нея.

[Милен]

Видеорепортаж от една забележителна конференция. Който може да проследи изказванията на английски, няма да съжалява, колкото и да е страшно това, което се констатира като диагноза за нашия континент.

<a href="http://video.google.com/googleplayer.swf?docid=-4939948935427209457&amp;hl=de&amp;fs=true" target="_blank">http://video.google.com/googleplayer.swf?docid=-4939948935427209457&amp;hl=de&amp;fs=true</a>

JIHAD IN EUROPE

Geert Wilders' "Fitna" made many aware of the 'Islamization' of Europe. If "Fitna" was an eye-opener, then watch this video.

Muslim immigration & multiculturalism is a threatening mix for the indigenous peoples of Europe. Political, social and militant Islam flourishes as "political correctness" runs rampant among European countries. The death of the West is certain unless this runaway train is derailed.

Moderator: Janet Levy (The David Horowitz Freedom Center). Panelists: Robert Spencer (Jihad Watch), Melanie Philips (journalist and author) and Douglas Murray (author and writer).

[Милен]

...

[Милен]

...

[Милен]

...

[Симеон]

Сериозна тема, Милене!
Дали има написан докторат на тема как да ошамариш жена си богобоязливо и същевременно ефективно, ще рече без да й се нарушават основните експлоатационни качества!?!?
Време е в процеса на интеграция в Германия и ЕС да се въведе стандартизиране на правилата по ДИН и ИСО!!!

[Милен]

В една швейцарска джамия

В името на Аллаха!

През последните десетилетия Ислямът се превръща в най-многобройната религия в Швейцария след християнската. Докато през 1970 г. в страната има само 16 300 мюсюлмани, преброяването през 2000 г. доказа наличието на 311 000. Експерти смятат, че от тогава до сега броят на мюсюлманите е надхвърлил 400 000. Тази тенденция ще се запази - мюсюлманското население е като цяло много по-младо от останалата част на швейцарското общество, а раждаемостта сред мюсюлманките е два пъти по-висока от средната за страната.

От тук: http://www.beobachter.ch/justiz-behoerde/artikel/islam_im-namen-allahs/

* Забележка от Германия: тук не провеждането на подобна на горната анкета, но дори оповестяването на резултати за раждаемостта по етноси или религиозни общности би се приела за расистка простотия и би била осъдена моментално от жреците на политическата коректност.

[Rhino]

Какво осветиха швейцарските минарета

oт Драгомир Иванов



Минаре идва от арабската дума nur (светлина), свободно може да се преведе и като фар. В зората на исляма минаретата са били наблюдателни кули, осветени от факли, а по-късно е започнало използването им за призоваване на мюсюлманите към молитва.

Днес четири минарета в сърцето на Европа осветлиха доста ярко един проблем, за който европейските държави предпочитаха да се преструват, че не съществува. Реакциите по целия континент на референдума в Швейцария, който отхвърли строителството на нови минарета в страната, показаха, че интеграцията на мюсюлманите не протича съвсем така, както си я представят в правителствените и академичните кабинети.

Най-лесно би било да се обвинят швейцарците, че резултатите от вота им са израз на "засилващото се расистко и фашистко поведение в Европа" (по думите на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган). Но за целите на една по-обективна оценка да припомним някои факти.

Швейцария е държава, чиито жители са избрали да живеят в конфедерация, да говорят 4 езика, да "практикуват" демокрацията по възможно най-пряк начин и да не членуват в Европейския съюз и НАТО. Още през 1970 г. по инициатива на лидера на републиканската партия Джеймс Шварценбах се провежда допитване дали да бъде ограничен притокът на имигранти. Предложението е отхвърлено с 54%.

Швейцарците гледат на общностния живот изключително сериозно и затова нямат особени скрупули да оценяват потенциалните имигранти
дали подхождат или не на общността. Не може да им бъде приписано опиянение от мултикултурализма и многообразието, което обогатява обществото - любимата от десетилетия мантра на либералните кръгове в Европа. Бидейки повече консервативни в сравнение с повечето жители от ЕС, швейцарците не са склонни да прегръщат всяка по-радикална промяна, особено ако засяга всекидневието им. Така че резултатът от референдума срещу минаретата не е изненадващ и необясним, още по-малко някаква катастрофа.

Останалите европейци обаче имат проблем с това, че техните страхове са нежелана тема, един вид табу. Събитията от 11 септември 2001 г., последвалите кръвопролитни атентати и в Лондон, Мадрид, Бали, Истанбул и на още много други места нанесоха достатъчно силна травма, която не е излекувана и продължава да поражда недоверие. Все още няма убедителен ориентир дали голямата джамия недалеч от катедралата да се приема само като религиозен израз или и като политическо послание.

Швейцарският вот срещу минаретата (да не забравяме, че не е срещу джамиите) всъщност е конфузен за политическата коректност
допускаща асиметрия в отношенията между християни и мюсюлмани, без да я аргументира. "Защо една учителка да не може да каже, че й пречи, когато нейн ученик мюсюлмански младеж й отвърне: ти не можеш да ми заповядваш, ти си жена! Нарушава се базисната ценност на истинността. Хората искат да могат да изкажат какво чувстват. Но всеки, който само понечи, веднага бива натикван в ъгъла", смята швейцарската психоложка Юлия Онкен, популярна активистка за правата на жените. Според нея допитването не решава проблемите, но поне ги поставя на масата: "Не можем да се правим сякаш те не съществуват.

Жалко е, че се водят заместващи дискусии, но това се случва, когато се задушават истинските причини. А замитаме ли ги под килима, един ден те експлодират. И сега експлодираха."
През 2004 г. попитах холандския писател Леон де Винтер как да се противопоставим на фундаментализма (след убийството на режисьора Тео ван Гог от радикализиран марокански младеж). "Нашето основно оръжие е нашата отвореност, нашето либерално общество. В края на краищата демокрацията може да победи само с откритост.

На фанатизма не може да се реагира със собствена форма на фанатизъм", каза Де Винтер, смятан от мнозина леви интелектуалци за крайнодесен. Днес писателят говори за по-дълбока фрустрация - "да трябва да мълчиш за възникването на мюсюлмански гета, за безработицата и престъпността в тях, за недостатъчните езикови познания, за неблагодарността и откритата антипатия, които някои имигранти изпитват към страната , избягали от бедността в своето отечество"(пред "Нойе цюрхер цайтунг").

Трябва да се отбележи, че тъкмо в Швейцария мнозинството от 300-те хиляди мюсюлмани са светски настроени. Според преподавателя по модерен ислям в "Оксфорд" Тарик Рамадан имигрантите също носят вина за това, че не участват по-активно в демитологизирането на широко експлоатирания образ на мюсюлманина терорист от всички популисти. "Дълги години повтарях на мюсюлманите, че трябва да бъдат положително видими, активни, демонстриращи инициатива в западните общества, в които живеят. А в Швейцария през последните месеци те се стараеха да останат скрити, за да избягват сблъсъци", пише световноизвестният учен във в. "Крисчън сайънс монитор".

Един от инициаторите на допитването - депутатът от Швейцарската народна партия Лукас Райман, отхвърля пред авторитетния в. "Нойе цюрхер цайтунг" обвиненията, че то било насочено срещу религиозните свободи. "Никой швейцарец не би гласувал срещу религиозните свободи. Подкрепилите забраната гласуваха срещу ислямизацията и срещу минарето като неин символ. Всеки имигрант, който произлиза от друга култура и иска да се засели тук, трябва да направи поне още малко, за да се напасне към нашето общество.

" Райман твърди, че политическата коректност в страната стига твърде далеч - освен че в много училища кръстовете от стените са свалени, за да не дразнят децата от други вероизповедания, по същата причина учителите се въздържат и от коледни тържества.

Международните критики към Швейцария също не допринесоха особено за решението на проблема, но допълнително поляризираха лагерите. На размахания пръст от ООН например Райман репликира: "А къде е ООН, когато в много ислямски страни се нарушават човешките права?" Психоложката Онкен също попита: "Къде остават човешките права, ако 15-годишно момиче ми се обади от страх, че ще бъде убито, защото се е влюбило в момче? Трябва ли да й кажа: не се страхувай, ние имаме закони и в случай че те убият, убиецът ще бъде наказан?"

В последното десетилетие в Европа моделът за интреграция бе подложен на изпитания

Реакциите на карикатурите на Мохамед в Дания през 2006, острата полемика след речта на папа Бенедикт XVI в Регенсбург година по-късно, филмът "Фитна" на крайнодесния холандски политик Хеерт Вилдерс, а преди това убийството на режисьора Тео ван Гог са само сред най-показателните случаи. Никой не е очаквал интеграцията на мюсюлманските имигранти в Европа да е лесна и без конфликти. И в случая не става въпрос за нейния провал, а за знак за внимание върху подходите за постигането на тази цел. Никой няма да спечели, ако наистина се нарушава базисната ценност на истинността.