За заплахата, пред която сме изправени

[валери]

„Този Исус не е никакъв Божи син, той не е дори негов пратеник.“

констататацията е вярна това е трябвало да го направи един избран народ и когато е отказвал да го направи наказанията и бедите също са свидетелство за пратеничество,констатацията е правилна.

"качвайте се когато пожелаете"-какво животинско насърчение!

[валери]

Report: 77% of Gaza women face violence

The vast majority of women in Gaza face violence of varying types, a new survey has found.



_{A Palestinian woman in Gaza.
Photo: AP}

SLIDESHOW: Israel & Region | World The study, by the Gaza-based Palestinian Women's Information and Media Center, found that violence against women in Gaza has increased since Hamas took over the Gaza Strip in the June 2007 coup and Israel subsequently imposed restrictions on the coastal enclave.

The study found that 77.1% of Gazan women have experienced violence of various sorts, with almost half experiencing violence of more than one type.

A quarter of the women said they do not feel safe in their own homes because of violence and more than a third said they were unable to fight back as they had more urgent priorities to deal with.

RELATED
The Media Line News Agency
67% of the women surveyed said they had encountered verbal violence, 71% mental violence, 52% physical violence and more than 14% sexual violence.

"I think the levels [of violence] are higher than they were in the Gaza Strip in previous years and compared to other countries, the rates are certainly higher," Huda Hamouda, Director of the PWIC told The Media Line. "It's hard to imagine a family living in dignity when seven family members are living on less than three dollars a day."


"Many say they suffer from disrespect and deprecation," Hamouda said. "There's also domestic violence, which is committed by relatives such as the father, the brother or the husband."

Women are exposed to hardships in every sphere be it financial, social, political or lack of security, she said.

"There's widespread unemployment and the number of female workers has gone down," Hamouda explained. "It was 14.5% in 2006 and now it's less than 10%."

The organization's researchers conducted interviews with 350 women from different districts of the Gaza Strip during the last quarter of 2009.

According to the report almost two thirds of the women who were interviewed were the breadwinners in their families and about the same number were dependent on handouts from international aid organizations.

Some 31% of the married women were either divorced or said their husbands were threatening to divorce them because of the financial situation.

"[Poverty] affects education and public participation," Hamouda said. "It limits their social standing. Add to that the social norms that prevail in society preventing women's freedom and covering up the violence. The authorities impose this culture."

The women's rights advocate said the Hamas government is trying to impose a certain ideology, which includes forcing women to wear the hijab, religious head covering, implying that this has eroded the standing of Gazan women.

"They're imposing their directives and they're encountering opposition from certain groups, human-rights organizations and unions," Hamouda said. "It's understood that in society there is no pluralism or freedom of thought. It's one side imposing its understandings on those under its control."

Last summer the chief justice prompted a public outcry when he decreed that female lawyers must wear the hijab in court. Recently the Hamas religious police have reprimanded women for dressing in what they considered to be immodest clothing and instructed beach goers to cover up.

Hamas denies it is imposing strict religious laws in the Gaza Strip but anecdotal evidence suggests the Gazan population is becoming more religious.

A Gazan woman working in the private sector, who spoke to The Media Line on condition of anonymity, said it was important to realize the feeling of intimidation was not necessarily representative of all women in Gaza.

"I don't cover my hair and I don't feel intimidated or scared to walk in the street," she said. "Maybe it's because I live in the city in an area where all the international organizations work. It would depend on the level of income, the level of education and the environment surrounding of these women. I'm one of hundreds of thousands and I could be an exception."

Palestinian women's rights activists have told The Media Line that domestic violence is not tackled adequately by the Palestinian police, who often turn a blind eye to such complaints.

There are few shelters for battered women in the Palestinian territories.

Hamouda said laws to combat violence against women were lax and contributed to a culture of impunity for perpetrators, especially in relation to honor killings.

Honor killings are cases in which women accused of bringing dishonor to the family are killed by relatives. Killings often involve women suspected of fraternizing with men who are not their husbands or relatives.

"The authorities do punish them, but they have a weak law," Hamouda said. "When it comes to so-called honor crimes, the articles of the criminal laws still mete out mitigated sentences to the perpetrators. The organization is trying to increase awareness of violence against women and make it a higher priority for rights organization, civil society organizations and factions."

We want them to help women participate in public life and make this an important part of their strategy," she said. "Not just a political slogan."-RACHELLE KLIGER

[Rhino]

Германската писателка Неджла Келек, която самата е от турски произход, наскоро доби популярност с книгата си "Чуждестранната невяста", в която разказва за т.нар. булки по поръчка. Тя твърди, че в момента процесът на интегриране на мюсюлманските общности в Германия е почти спрял именно заради увеличаващия се брой невeсти, внасяни от Анадола.

"При това положение как може да се появи четвърто поколение имигранти, когато всяка година в страната пристига поредното първо поколение, пита тя. Много от тези момичета пристигат от турската провинция, където е прието напълно да се подчиняват на мъжете в семействата си. За тях заминаването в чужбина отначало изглежда като спасение. Но много скоро те се оказват още по-изолирани, отколкото в родината си, където поне знаят езика и обичаите, смята Келек.

Забрадката е клеймо. И няма значение дали жената ще я носи или не - във всички случаи тя остава изцяло зависима от мъжа си. Не се опитвам да превърна всяко момиче, което ходи забулено, в жертва, но определен брой мюсюлманки наистина са жертви на ислямските закони и искам да се знае за тях", заявява писателката. Самата тя също е била възпитавана според мюсюлманските традиции, но още на млади години се е разбунтувала против прекалено строгите закони на тази религия. "Въпреки всичко съм много религиозен човек и ислямските традиции и турската култура са част от мен. Но не мога да приема система, където жената не е свободна и е зависима от съпруга си", смята Келек.

Освен книгата си и лекциите си на тази тема писателката е повела и кампания за въвеждането на възрастови ограничения за младите жени, които пристигат от Турция. Според нея е необходим закон, забраняващ браковете с момичета под 24 години, тъй като много от "булките по поръчка" често са непълнолетни.

До момента обаче кампанията й се е оказала неуспешна, тъй като някои турски групи смятат искането й за дискриминиращо. Подобен закон обаче беше успешно приет само преди няколко години в Дания именно поради опасенията на властите, че в страната са зачестили браковете с непълнолетни момичета отвън, най-често от мюсюлмански произход.

Подобна е ситуацията и в Италия, където мюсюлманското малцинство се състои предимно от имигранти от Северна Африка. Над 40% от тях са жени, които пристигат в страната, за да се присъединят към съпрузите си, дошли да търсят нов живот. За разлика от мъжете обаче, които постепенно научават езика и си намират работа, което до някаква степен спомага за интегрирането им в новото общество, съпругите им съгласно източните традиции остават вкъщи да гледат децата.

http://iphone.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2007/05/14/339608_bulki_mjusjulmanki_po_poruchka/

[Милен]

Професор Бенц и смяната на парадигмите

Хенрик М. Бродер

Както всички по света и социалните науки гледат да са в крак с модата. Създаването на специалности като „gender studies“, „holocaust studies“ или "media studies" не произтича от някаква крайна необходимост, то просто рефлектира духа на времето, в който за всеки се намира по ниша - както за Алис Шварцер*, така и за Шарлот Рош**.

И социалната психология, подраздел изследвания на предразсъдъците, не е пощадена от модни веяния. Особено популярни са сега научни разработки по темата "Антисемитизъм и ислямофобия". С пълна искреност техните автори ни уверяват, че по никой начин не искат да приравняват едното с другото, че те се занимават само със сравняване. А пък сравняването на феномени, казват те, е традиционен и доказал себе си научен метод.

Вярно изказване. По принцип всичко подлежи на сравняване. Може да се сравнява Вермахтът с Армията на спасението, бикинито с бурка или КАТ с Камората.

Затова е допустимо - чисто теоретично - да се прави сравнение и на антисемитизма с ислямофобията, макар и единият феномен да има зад себе си 2000 годишна история, а вторият да е пропагандно-агресивно понятие, въведено от аятолах Хомеини преди 30 години. На практика, сравняването - къде изговорено, къде само намекнато - трябва да покаже, че днес мюсюлманите са натикани в някогашната роля на евреите и че т.н. ислямофобия е "структурно" сродна с антисемитизма. Което не е съвсем погрешно, ако си припомним, че и хипопотамът има немалко общи черти с човека: яде, спи, храносмила и се размножава хетеросексуално.

Популисткият метод да се формират аналогии, за да бъдат след това лицемерно  отричани, се прилага все по-често в уж сериозния и отговорен свят на науката. Проф. Волфганг Бенц, историк и ръководител на берлинския Център за изследване на антисемитизма, публикува преди седмица в пресата статия, в която прави паралели между антисемитите от XIX и т.н. "критици на исляма" от XXI век. Това си е негово  право. Право на читателите е да се запитат защо професорът се е ограничил само върху антисемитизма на XIX век, въпреки че следите от антисемитизма на XX век все още могат да се видят навсякъде?

Защо изведнъж се е отказал от широко използвания и в неговия институт термин "ислямофобия" и говори вместо това за "критика на исляма". Не иска ли с това да внуши, че всякаква критика на исляма е априори тъй клеветническа спрямо мюсюлманите, както антисемитизмът на XIX век бе клеветнически по отношение на евреите?  Бенц пише:

"Който с основание се възмущава от бруталното невежество на антисемитите, е длъжен критично да анализира и създавания днес образ на исляма като враг (процес, често съпровождан от агресивен, бутафорен филосемитизъм). Мъдростта изисква резултатите, придобити от анализа на антисемитските предубеждения, да се използват парадигматично."

Разчистим ли парвенюшкия "академичен" жаргон, установяваме, че с горното професорът иска да ни каже две неща. Първо: не реално съществуващият ислям следвало да бъде подлаган на критичен анализ, а "образът на исляма като враг", едно очевидно фантомно явление, виреещо само във фантазиите на критиците на исляма.  Второ: познанията, придобити от проучването на антисемитизма (на XIX век?) не бивало да служат за анализ на днешния, на антисемитизма на XXI век (от Ахмадинеджад до германските му повече или по-малко прикрити апологети). Не, те трябвало да се използват " парадигматично", т.е. да са в помощ за изучаване на такива явления като "ислямофобията" или като нововъведеното от професора понятие "критика на исляма". Нещо подобно на това, някой дълго и упорито да проучва историята на търговията с роби за да напише после въз основа на натрупаните познания анализ на шоуто "Биг Брадър" по RTL 2.

Специфичното качество на професор Бенц, което го квалифицира за парадигматичните му занимания, е неговата непросветеност. Той няма никакво понятие от еврейство и юдаизъм, не познава антисемитизма и е невежа по отношение на исляма. Затова пък е специалист по смяната на парадигмите и усилено я форсира със своята работа.

Нека допуснем за момент, че наистина съществува нещо такова като "ислямофобия". Къде може да са нейните "структурни" паралели с антисемитизма?

Като първо трябва да се констатира, че антисемитизмът не е свързан със самите евреи или с тяхното поведение. Това не е лесно за разбиране дори за самите евреи. Антисемитите мразят богатите евреи, защото са богати, бедните евреи - защото са бреме за обществото. Умните евреи са арогантни, а глупавите им се струват толкова нищожни, че чак им се повдига от тях. Социалистически евреи са обвинявани, че разлагат обществото, консервативни - че блокират прогреса. Каквото и да направи евреинът (или да не направи) - антисемитът ще му го вмени във вина. Затова и няма никаква полза, ако евреинът промени поведението си, за да угоди на антисемита. Юдофобът ще е "аргументативно" винаги на един нос дължина пред евреина.

Докато през 20-те и 30-те години антисемитите крещяха: „Вън евреите - в Палестина!", днешните антиционисти викат: "Ционисти вън от Палестина!" При това антисемитите умеят много добре да диференцират и да определят кой е добър и кой е лош евреин. Така например ултра-ортодоксалните шутове от организацията  "Naturei Karta", които са канени да гостуват на президента Ахмадинеджат и да осъждат в един глас с него ционизма са добри евреи, също толкова добри колкото Тони Джуд и Норман Финкелстейн, зад чиито зализани, кошѐрни аргументи обичат да се окопават антисемитите: "Какво толкова, ето, че това го казват самите евреи..."

Така че ако антисемитизмът се основава на истерични страхове, на фантасмагории, на проекции и на завистливост, то т.н. "ислямофобия" си има съвсем реална основа. Тази основа е изградена от терористичните атентати на ислямски терористи, позоваващи се на своята религия, от вкоренените в традицията "убийства за защита на честта", които не търпят сравнение с обикновените семейни драми и от беснуването на талибаните в Афганистан, от залаганите от мюсюлмани взривове в Ирак и Пакистан, чийто жертви са предимно други мюсюлмани. В реалната основа на безпокойството, което ислямът предизвиква на Запад са вградени насилствените бракове на невръстни деца-булки в Саудитска Арабия и т.н. "временни бракове", които заместват в Иран проституцията, пребиването с камъни на неверни съпруги и бесенето на хомосексуалисти. Опасенията се основават на официалните заявления, че Ислям означавало "мир", докато всекидневно сетивата ни убеждават точно в обратното, те се формират от зловещата смесица на варварство с хайтек, когато обезглавяването на заложници под сури от Корана се заснема на видео и качва в интернет. И не на последно място отношението към дисиденти и "еретици" в собствените редове като Салман Рушди, Айаан Хирси Али и Сейран Атеш превръща всяка предубеденост към някаква присъща на исляма толерантност в непоколебима убеденост в противното.

Фактът, че сега проф. Бенц заменя "ислямофобията" с "критика на исляма", показва колко гъвкави са крачетата, на които припка практикуваната от него смяна на курса. За онова, което Бенц иска да каже, дори не съществува понятие. Тук не помагат и 20 години опит като ръководител на Центъра за изследване на антисемитизма.

Защото в случая с исляма проблемът не е у неговите критици, а в предмета на критиката.

И в експертите, които сменяйки парадигмите, изхвърчават на завоя.
* - немска публицистка, активистка на движението за правата на жените
** - немска литераторка, автор на нашумял бестселър с порнографски елементи

Превод: Милен Радев

[Nick]

Всъщност, лично мен в исляма или по-скоро при мюсюлманите не ме притеснява толкова това

терористичните атентати на ислямски терористи, позоваващи се на своята религия, от вкоренените в традицията "убийства за защита на честта", които не търпят сравнение с обикновените семейни драми и от беснуването на талибаните в Афганистан, от залаганите от мюсюлмани взривове в Ирак и Пакистан, чийто жертви са предимно други мюсюлмани. В реалната основа на безпокойството, което ислямът предизвиква на Запад са вградени насилствените бракове на невръстни деца-булки в Саудитска Арабия и т.н. "временни бракове", които заместват в Иран проституцията, пребиването с камъни на неверни съпруги и бесенето на хомосексуалисти.

- защото от общо над милиард и половината негови последователи съвсем малка част участва в тези извращения -
колкото почти тоталната липса на някаква осезаема вътрешно мюсюлманска съпротива срещу това!

[Милен]

Едно същинско обогатяване на дебата (ако има такъв).

Изпод горната статия в Медиапул. Аз поне пребивавам в нямо възхищение пред това наситено есе:

Релативизъм

JP

20 Януари 2010 19:43

Есето на М.Бродер има за тема културния и моралния релативизъм, който "на пъргави крачета" прониква до всички кътчета на Западната култура. "Есето" на Иванов идва да покаже, как релативизма се превръща в 'weapon of choice' в ръцете на един bigot - не знам в българския толкова силна и точна дума за предубеден човек. Затова нека да сменим перспективата и да поговорим за релативизма.

Културният, в т.ч. религиозният релативизъм е имал своето по-добро време и място като израз на Западната щедрост и алтруизъм към по-слабите и изостанали култури. Но днес той вече е станал едно уродливо оръдие за изнудване в ръцете на цинични и корумпирани елити от третия свят, и теоретическа основа на политическата коректност, уродливото оръдие на левите елити на Запада. Това, което Киплинг наричаше гордо 'white men's burden', днес е сведено до едно самоунищожително чувство за вина, нещо като задължителен за членуване култ за Западноевропейския, и все повече Американски елит.

Фанц Боаз е създал теорията за релативизма на културите въз основа на своя Кантианско-Русоистки мироглед. В най-добрия случай, това е била една научно слаба хипотеза.

Релативизмът радикално отхвърля еволюционните антропологии, които поставяли западното общество на върха на една културна иерархия. Това ентусиазирало много романтични млади хора, и така се създала и получила влияние школата на Боаз.

С края на нацизма в Европа започва възходът на релативизма. Влиятелни 'think tanks' си дават сметка, че европейските народи, оставени сами, спонтанно могат да раждат фашизъм. Затова на Европа бил наложен един крайно либерален елит, крайно нетърпим към всяка дясна идея, автоматично заклеймявана като фашистка и изгонвана от публичното пространство. "Либерален фашизъм" го наричат американските неоконсерватори днес. Катехизис на този елит е политическата коректност.

На ученика на Боаз Мелвил Херсковитц принадлежи инициативата за извеждането на правата на човека от постулатите, и формулирането им в термините на културния релативизъм. Защо му е било на Херсковитц да се откаже от разбирането за правата на човека, постигнато от Просвещението, и залегнали в Американската конституция? Защото правата на човека са произтичали, и равенството между хората е било пред Твореца. Според Херсковитц те следват от постулатите на културния релативизъм, който замества Твореца. Забележително е сходството с комунизма - използването на една псевдонаука за да се контролира и инженерно променя обществото.

За да се сравняват две култури като Западната и Ислямската, трябва да се разкъса тази релативистка паяжина, и да се търси твърда основа за сравнение. Аз мисля, че такава основа е рационализмът.

Рационализмът е наследството, което Западът е получил от Гърция. Гръцката цивилизация е уникална - никога преди това толкова духовно смели и независими хора не са гледали на света с толкова проницателен реализъм. Да се изследват логическите основания на света, и на боговете, е необходимо огромно напрежение на духовните сили. Разцветът на Гръцката култура не е продължил дълго, но духът на рационализма се е запазил не само в тяхното велико наследство във философията, литературата и изкуството, но и през Християнството.

От библейските религии Християнството е единствената, в която Христос е Словото, Който дава смисъл на съзиданието, и го прави разбираемо за човешкия разум. Папа Бенедикт особено подчертава двойнствената природа на Християнството, корените му едновременно във вярата и разума.

Рационализмът е труден дар, Рим и Византия не са знаели какво да правят с него. Арабите и персите са опитали да поиграят с него, но бързо открили колко е опасен, и сложили край на играта.

Западът е открил радостта от познанието на материалния свят като част от служенето на Бога чрез Християнството. Голямата фигура на св. Тома Аквински стои в началото на този мироглед.

Така започва най-героичната епоха в човешката история - продължилият много векове период на уникална, небивала съзидателност и креативност - в изкуството, изобретенията, откритията, науката, технологията, морала, в спорта, в модата даже. Нищо друго в човешката история не може да се мери с тази чудовищна съзидателност. Рационализмът изисква огромно напрежение на духовните сили от всяко ново поколение, а за това е нужна здрава и оптимистична култура в съгласие със своите импулси към алтруизъм и самосъхранение.

*

Един от известните ислямски мислители и духовен вдъхновител на 'Ислямското Братство' Саид Кутб е смятал рационализма за дар от дявола. Той се е гордеел, че в Исляма няма и следа от рационализъм, и е предупреждавал той да не бъде допускан в там. Естествено, че всеки опит за критично разглеждане на наследството на Исляма със средствата на съвременната наука среща истерична съпротива. Карикатурите на Пророка бяха един дребен пример на Западния скептичен и ироничен поглед.

Как изглежда Османската империя в духа на казаното дотук - лесно е да се види. Но културния релативизъм е огромна и важна тема, и той повдига много още важни въпроси.

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=160716&srcpos=6#postmsgform

[Astronomy]

Чудесен анализ, само ми е малко чудно едно нещо.  Има не малко теолози и изследователи на религиите, и специално Мирча Елиаде и Йон Кулиано, които пишат точно обратното, а именно че в исляма има сериозна доза рационализъм. Най- личи това в ислямското разбиране за Светата Троица -  Тринитарния догмат, те наистина го приемат чисто  рационалистично и обвиняват християните в ширк  многобожие, но това не променя силата на гореписаното никак.

[Rhino]

Bih kazal, che za isljama e poveche harakteren determinizmyt.
Astronomy e prav za orthopraxijata na isljama, no racionalizmyt v dneshnata si traktovka idva ot drevnogryckata filosofia.
Toj si probiva pyt oshte v Prosveshtenieto pod formata na deizym.
Imenno pri misticizma horata se priblizhavat bezuslovno do Boga. V kojato i da e religija.

[Lucy]

Чудесно есе! Чудесна статия на Бродер! Благодаря  за възможността да ги прочета.

Брент, ако пояснението «под черта» за Шарлот Рош е твое, моля да ме извиниш, но ми се струва доста объркващо да бъде определена като литераторка. Книгата й е кофа с лайна. (Пардон за израза.). Дори  не е и готина порнография. Е, може на някои хора, които не се изживяли фекалния си период, да им харесва да се потопят в нея, но това не е достатъчно. На въпроса дали е чел книгата Reich Ranicki отговори простичко : «Да и много съжалявам.»

[Милен]

Абсолютно си права, Люси! Бях небрежен при завършването на този текст - "литераторка" е обида за бранша. "Авторка на бестселъри с фекално-перверзна проза" щеше да е по-уместно определение...

Но за информиране на нашите тукашни читатели, нека кажем, че тази "кофа с лайна" (и с всички останали телесни секрети) се продаде в германия в милонни тиражи, а авторката стана "култ" особено сред младите девойки - съдейки поне по писаното в медиите - вярно, че имам дълбоки съмнения до колко то отговаря на реалната действителност,  - вж. случая "Сарацин" - всички медии хулят бившия берлински министър като реакционер, расист и безотговорен подпалвач, защото каза в една статия в списание някои истини за неинтегриращата се тук голяма част от арабско-турските мигранти.

За разлика от това, медийно създавано настроение, аз до сега не съм срещнал и един човек - а общувам и влизам в най-различни кръгове - от най-ниските, до ... айде да не казвам до кои - и не съм срещнал и един човек, който в частен и неоповестяван гласно разговор да не каже категорично че е възхитен от казаното от Сарацин и да не го подкрепи по същността на казаното...

[Милен]

Авторът на горното есе за релативизма JP ми обърна внимание, че при копирането на частите, трета и четвърта си бяха разменили местата или по-точно бяха се преплели като релативистка паяжина.

Това бе огорчително защото се разкъсва и обърква авторовата мисъл.

Сега всичко е оправено и текстът просто зове към повторно прочитане.

[Nick]

Както при Умберто Еко така и при Ребека Габле бях чел, че на християнския свят гръцките философи са били практически напълно неизвестни през първото хилядолетие. Едва по време на кръстоносните походи, първият през около 1096, лека полека Европа повторно се запознава с Аристотел, Сократ и т. н. Знаменателно обаче е, че тогавашните преводи не били правени от старогръцкия а от арабския. Нещо повече, в началото са се приемали за ерес, която била стриктно преследвана.
Така че връзката, която се прави между античните философи и средновековните теолози, май не е толкова естествена, колкото в статията (може би неволно) се внушава.

Друг е въпросът, че може би именно поради това влияние, което обаче по-скоро е резултат на, в крайна сметка, случайност отколкото последователност в развитието, християнството започва да се трансформира. Трансформация или развитие, чийто днешен резултат (но със сигурност не крайна точка) е именно този западен релативизъм - както ми се струва.

Може би трябва да се отчете, че Ислямът е около 600 години по-млад от Християнството. Съответно в развитието си е там, където Християнството е било към 15 век.

Сравнението, разбира се куца както всяко сравнение, но има и няколко чаровни момента: Най-очевидният е, че през 15-и век, поне доколкото знам, Европа е била не по-малко агресивно мисионерски настроена спрямо чужди култури (а, таман се сетих - ами нали тогава започва и колониализирането на Америка!) отколкото днешния Ислям. Втори чаровен момент е, че ренесансът също започва именно в края на 14 началото на 15 век, което дава някаква надежда за бъдещото развитие на Исляма.

Един основен проблем изглежда е, че докато тогавашният християнски свят е бил от материална и военна гледна точка доминиращата култура на планетата, днешният Ислям е преди всичко характерен за по-скоро бедни страни (а ако по случайност са богати, са богати именно по случайност - заради залежите на нефт). Вследствие на това също може да се обяснят голяма част от отрицателните явления на съвременния Ислям - явления, които, както отново показва един поглед в историята на тази религия, хич не са толкова типични за нея, колкото ни се струва.

Нека поясня нещо, за да не се получи погрешно впечатление:
Въпреки че съм възпитан в духа на гореописания западен релативизъм, ни най-малко не пледирам за търпение, толерантност или дори разбиране в стила на онази немска съдийка, която оправдала издевателствата на един арабски съпруг над немската си жена с Корана! (Нищо, че си мислех тогава, не за първи път, колко ... не особено интелигентен вид дават тези жени, които първо се омъжват за мохамедани а след това са много учудени, че съпрузите им се държат така, както са си възпитани вкъщи.) Нито пък съм на мнение, че трябва да се търпят атентати, обрязвания на момиченца и момченца по религиозни причини, осакатяване в стил Шария и т. н.
И като казвам "не трябва да се търпят" нямам предвид цупене или тежки въздишки!

Но в една такава дискусия ми се струва проблематично да се премълчават факти като този, че последните документирани убийства на "вещици" в християнския свят са през 19 век (та самото преследване на вещици е било почти напълно непознато през средновековието, но за сметка на това широко разпространено след това), отсичания на глави без достатъчно доказателства за вината през 20 век или че, без Исляма древногръцките философи най-вероятно са щели да останат безследно изчезнали.

[Милен]

Критика на критиката на исляма

Сготвено с омраза

Неджла Келек *, в. "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

Френският просветител Волтер пише през 1740 година пиеса под заглавие "Фанатизмът или пророкът Мохамед". В нея той представя пророка на исляма като безскрупулен властолюбец и си спечелва моментално ядове със своя крал, който с основание подозира в текста обща критика на религиите. Тези дни на страниците на същия вестник, в който пиша сега,  Клаудиус Зайдл се опита да парафразира един цитат на Волтер за да защити носенето на мюсюлманската забрадка и без да ще си вкара автогол. Той превръща Волтеровското определение за Свободата във виц. Оказва се обаче, че му липсва остроумието на Волтер (или на Хенрик Бродер). Друг критик на критиците на исляма Томас Щайнфелд пък пише в "Зюддойче цайтунг", че Бродер и моя милост се борим за Просвещението със същите средства, които ползват ислямистите в защита на Шарията. Господинът ни нарича и "проповедници на омразата".

Нека и аз се позова на същия Волтеровски цитат - може и да осъждам онова, което пишат по мой адрес Зайдл, Щайнфелд и други, но наистина съм готова да заложа живота си за това, те да могат да продължават да го правят. Приемам критика срещу моята работа, тя е задължителен елемент от дискурса и е част от онази свобода, която според моите критици съм защитавала прекалено необуздано и самомнително.

Настоявам обаче да водим спора за исляма обмислено, концентрирани в темата и без лични нападки. Нужен ни е дебат върху съществените неща, които крепят отвътре нашето общество: дискурс върху свободата на словото и неговите предели и върху това дали в нашата страна правата на човека се отнасят наистина до всички, включително и до мюсюлманите, Трябва да говорим за това каква да бъде ролята на религията в нашия живот и защо онзи, който се застъпва в полза на нашите либерални ценности, попада веднага под подозрение.

Може би нападките на моите критици са преди всичко израз на тяхната собствена колебливост по отношение на "западните ценности", които Щайнфелд например упорито поставя в кавички. Несигурността си те компенсират с вербални удари. Културата на исляма им е напълно непозната, което си проличава веднага. При това те винаги се опитват да създават впечатление, че се разиграва обикновено интелектуално говорене в културния раздел на медиите. В действителност обаче става дума за остър политически спор.

Невъзможната интеграция

След предизборните стълкновения миналата година, сега всички партии се опитват да изолират от публичния дебат неприятната им тема за исляма и за интеграцията на мюсюлманите. Тя е неприятна, защото не се вижда перспектива за какъвто и да е напредък по въпроса. Диалогът с ислямските организации се провали,тъй като те са неспособни за дискурс по същество. Организираната от правителството Конференция за исляма, както се чува, щяла да бъде преструктурирана за да се снижат очакванията, че тя може да доведе до какъвто и да е успех.

След три години мъчителни дебати в рамките на тази конференция, днес на всички отговорни фактори им стана ясно, че с организирания ислям интеграцията е невъзможна. Максималното, което може да се постигне, е усмиряване на неговите организации. Затова и цялата тема се вари на слаб огън и се държи настрани от вниманието на обществеността. Като по поръчка идват становищата на самообявили се специалисти, които поставят под съмнение принципно всяка религиозно-критична позиция. Целта е темата "ислям" да бъде погребана официално и подобаващо, както се случи с т.н. "епидемия" от свински грип. Каква радост за консервативните ислямски организации, които винаги гръмогласно декларират, че тяхната религия е идеална и безпогрешна.

В статиите на критиците на  критиците на исляма понятия от рода на "стойностите на Запада" се употребяват винаги като отрицателно натоварен термин за оборване на противника, а Просвещението се обявява за "религия на победителите". "Зюддойче цайтунг" бърка не само утвърдените в социологията още от времето на Макс Вебер етика на убежденията и етика на отговорността . Вестникът вменява във вина на мен, мюсюлманката, че съм прилагала "християнска критика на исляма", след което започва да клепа на едро: Критиците на исляма били "фундаменталисти на Просвещението", едно понятие, което впрочем пръв въведе убиецът на Тео ван Гог. Защитата на човешките права клеветнически се назовава фундаментализъм, а Хенрик Бродер е третиран сякаш е самият шеф на талибаните молла Омар.

Свободата се приема от тези кръгове като нещо, което се разбира от само себе си. Пак те обаче дискредитират защитата и защитниците на същата свобода. За мен това е проява на интелектуална леност и пресищане. Речникът на критиците ми се струва съвсем лекомислен. Признавам, че реагирам по тази тема особено чувствително. Никога например не хвърлям и коричка хляб, тъй като от дете съм учена, че хлябът е по-свят и от Корана, защото без него животът е невъзможен. Свободата за мен е нещо като хлябът на живота. В моя живот аз трябваше сама да си издействам свободата, защото тя не била "създадена за нас", както ми внушаваше майка ми. Преборих се за своята свобода, защото живеех в Германия и защото много хора ме подкрепяха. Религията е част свободата. Без тази връзка религията става само система на принуда и насилие. Когато разсъждавам върху ценностите, които трябва да бъдат бранени, осъзнавам значението на достойнството, присъщо на всяка отделна личност. Качество, неотменимо от човека, а не нещо, което му се отдава по милост. С удоволствие каня господата Зайдл и Щайнфелд на по една филия хляб.

Позната схема "злосторник - жертва"

В актуалния дебат прави впечатление, че същинският повод – ислямът и неговата роля в демократичното общество – съвършено се губи. В спора не става дума нито за реалната ситуация на мюсюлманските жени, нито за това как разбират понятията държава или свобода мюсюлманите в Германия. Дебатът за свободата и самоопределението не се води с мюсюлманите или в самите джамии, не, той е затворен в паралелния свят на няколко (влиятелни - бел. прев.) редакции и институти. Не се анализират рационално-критично ислямските становища, вместо това в центъра на усилията е разобличаването на критиците на исляма. При това не може да не направи впечатление колко непознати и чужди остават за тези труженици самото ислямско мислене и неговите понятия.

Очевидно за мнозина, които не са израсли в такава общност, е много трудно да си представят какво означава възприемането на човека не като самоотговорен индивид, а - както е в исляма - като колективно социално същество. Изглежда въображението на много западноевропейци се стъписва пред реализацията, че ислямът е не само духовна система, но че чрез Шарията той е придобил и собствен политико-идеологически характер, че той е едновременно и вяра, и политика. Затова и те реагират като по рефлекс, винаги щом им се открие възможност за прилагане на познатата схема "това е жертвата, а това е злосторникът".

Особено забележителна е дискусията, инспирирана преди години от някои Саудитски фондации и до днес страстно подклаждана от телохранителите на исляма, където неговите критици са обвинявани в расизъм и ислямофобия. Апологетите на исляма се опитват да го представят не само като религия, а като вродена същност на човека. Според учението всеки човек е априори мюсюлманин. Следователно всяка критика по адрес на исляма е охулване на вечно и неизменно предопределеното. Затова критиката на исляма се определя като расизъм, мюсюлманите са жертви, а техните критици са нацисти (прочетохме го наскоро в ляво-интелектуалния всекидневник "Тац"). "Сготвено с омраза", както би казал сатирикът Хайнц Щрунк, автор на "Месото като гарнитура".

Шарията трябва да бъде отменена

Още отпреди времето на Лутер и Лесинг критиката на религията е една от пружините за развитие на гражданското общество в Европа. Именно като мюсюлманка няма никога да допусна някой да ми забранява критикуването на моята собствена религия. Правя това от съвсем прагматични подбуди. Защото желая мюсюлманите да се научат да се справят с предизвикателствата на модерния свят. Иска ми се повече светски настроени мюсюлмани, надарени с критично мислене, най-после да вземат думата и да разнищят архаичните традиции на своята религия също тъй ангажирано, както и обществените проблеми като цяло.

Ние, мюсюлманите в Германия, имаме в  тукашните условия уникален шанс, общувайки с опитни и активни деятели да дебатираме практическото съжителство и развитие на големите теми религия и свобода. И можем да го вършим - за разлика от целия останал ислямски свят - без страх. Не бива да пропускаме този шанс. Да, става дума за реформа на исляма, става дума за това, мюсюлманите да се откъснат от политически идеологии, да се секуларизират и да осъзнаят спиритуалната, духовна сила, която религията дава на човека.

Да, според мен опитът да се налага във всекидневния живот религиозното право, буквалното възприемане на постулатите на писанието, върховенството на традицията, цялата система на Шарията е отживелица. Тя трябва да бъде обявена вън от закона. Този процес не може да се състои в "принудителна модернизация", внесена отвън, той трябва да се извърши от самите мюсюлмани. Да, аз се обявявам за "западния стил на живот", за неговите ценности. Част от това понятие е нашата правова държава, която гарантира не само на мюсюлманите свобода на вероизповеданието, но също така и правото на свобода без религия. И да, за мен мюсюлманската забрадка е символ на патриархално опекунство, който въобще не е легитимиран от Корана. Нека тези жени, на които забрадката се харесва си я носят, но не по принуда.

В Германия живеят над 4 милиона съграждани, на които се приписва мюсюлманска идентичност, има над три хиляди джамии и молитвени домове, няколко хиляди ходжи и мюсюлмански функционери. Тази хетерогенна и съвършено разпокъсана общност има сериозни социални, културни, икономически, но и религиозни проблеми. Много от най-острите й проблеми произтичат от традиционния светоглед, от традиционния образ на човека, от дилемата на колективната съобщност в колизия с ориентираната към индивида социална система на страната. Но най-важният проблем - сблъсъкът на основа наличните различия в културата и в отношението към модерния свят се намира извън вниманието и не може да бъде решен със средствата на традиционните "миграционни изследвания" и на интеграционната политика. Причината е, че те оставят непокътната самата система на исляма.

Свободата и отговорността на индивида са за мен универсални, неотменими ценности на Западната цивилизация. Те са неделими и се отнасят за всеки в нашето общество - включително и за мюсюлманите.
 

* Публицистката и социоложка Неджла Келек, родена 1957 г. в Истанбул, живее в Германия. Тя е автор на ползващи се с голяма популярност и предизвикващи оспорвани дебати книги. Последната, със статут на бестселър бе "Сладкогорчиво отечество".

Превод: Милен Радев

[wanderer]

<a href="http://www.youtube.com/v/GVCjZBWgaew&amp;hl=en_US&amp;fs=1&amp;&quot; type=&quot;application/x-shockwave-flash&quot; allowscriptaccess=&quot;always&quot; allowfullscreen=&quot;true&quot; width=&quot;425&quot; height=&quot;344&quot;&gt;&lt;/embed&gt;&lt;/object&gt;" target="_blank">http://www.youtube.com/v/GVCjZBWgaew&amp;hl=en_US&amp;fs=1&amp;&quot; type=&quot;application/x-shockwave-flash&quot; allowscriptaccess=&quot;always&quot; allowfullscreen=&quot;true&quot; width=&quot;425&quot; height=&quot;344&quot;&gt;&lt;/embed&gt;&lt;/object&gt;</a>

[van]

" ООН в противоречие на" Всеобщата декларация за човешките права" (документ, който ислямските страни никога не подписаха), през 1977 г. прие Декларацията за човешките права според исляма. В тази декларация се казва: "Всички изброени права се определят от ислямския закон, или шериата. В мюсюлманските страни шериатът е единственият закон, отнасящ се до човешките права". Същата ООН, чиято неясна Комисия за човешките права организира семинар през 1997 г., финансиран от Организацията "Ислямска конференция". Темата на семинара беше "Ислямски перспективи на Всеобщата декларация за човешките права". Семинарът поиска "ислямските перспективи за човешките права да бъдат разпространени по целия свят" и да се напомни за "приноса на исляма при полагането на основите на човешките права". Участниците обявиха, че става дума за "права, благодарение на които ислямът винаги е водил света към светлина и възраждане и е позволил всички хора да се подчинят на Аллах, както повелява Корана". Същата ООН, където пакистанският посланик безпрепятствено твърди, че "първата харта на човешките права е Коранът и първата декларация за човешките права е провъзгласена от Мохамед в Медина". Същата ООН, която защитава ислямската фундаменталистка диктатура в Судан, но никога на позволи на Джон Гаранг, водачът на християнското Суданско освободително движение, да каже дори дума пред Общото събрание или комисиите на организацията. Същата ООН, която съвместно със  Европейски съюз измисли престъпленията "ислямофобия" и "оскверняване на исляма".http://www.dadalos-iizdvv.org/menschenrechte/grundkurs_mr2/Materialien/dokument_8.htm  гл. 20