За заплахата, пред която сме изправени

[Rhino]

How can we have respect for Islam when we are too fearful to criticise it?

Muriel Gray on the fury over the Muhammed cartoons

One of the biggest misunderstandings of the crisis caused by the Danish newspaper Jyllands-Posten printing cartoons of Muhammed is that the paper was merely satirising Islam and hadn’t realised that any image of the prophet, insulting or respectful, is utterly taboo to Muslims. This is quite wrong.
The incident arose from the fact that an author of a children’s book about the life of Muhammed wanted it illustrated but couldn’t find any artist brave enough to risk offending those who currently express their offence by murdering the offender. Hence in a deliberate test of freedom of speech, the newspaper, not Muslim and therefore not bound by this taboo, sought artists willing to draw Muhammed. The mild satire on the state of Islamic jihad was incidental.

So yes, it was a deliberate provocation, a massive shove in the playground, but they didn’t start the fight. The initial provocation came from Ayatollah Khomeini in 1989 when he pronounced a death sentence on the author Salman Rushdie for having a written a novel that contained another Islamic taboo, that of disrespecting the Koran. This was a stroke of genius. Whereas critics of repugnant ideologies were only in peril when they acted openly in the country guilty of the tyranny, and were free to express their disgust from the safety of a civilised country, Khomeini came up with the brilliant Mafia-like scheme of recruiting his foot soldiers everywhere.

Knowing that there are now Muslims in almost every country in the world, he removed that safety net once offered to people such as critics of the USSR or Idi Amin, so that even in safe, tolerant Britain, nobody would ever again dare write, paint, broadcast, film or lecture on anti-Islamic views for fear of their lives. Of course most Muslims, being sane, peaceful human beings, simply ignored the psychotic Khomeini. But tragically the subsequent brutal murder of Theo Van Gogh, the deadly riots sparked by journalist Isioma Daniel’s article about Miss World in Nigeria, and the threats to people like author Irshadi Manji for writing a witty book about reforming Islam, have had such an effect that they have bought Islam immunity from criticism, not through respect, but through fear.

This was what Jyllands-Posten was testing, and the result, as we can see, is that it has proved its point spectacularly. The other European papers which published the cartoons were, with a couple of exceptions, not trying to further provoke Muslims, but were engaging in an “I am Spartacus” moment, showing solidarity for Denmark and trying to gain enough similar support throughout Europe that it would make it harder for the extremists. What if everyone publishes? Going to kill everyone? Going to boycott goods from every European country? If only the Czech Republic would publish the cartoons then Hamas would have to boycott Semtex.

This may seem a storm in a teacup, but it is in fact a profoundly serious moment in our history. Fundamentalism, utterly at odds with the Western values so vigorously and courageously fought for over two bloody world wars, has successfully undermined the very linchpin of our freedom. Our culture falls way short of being perfect, but it is a work in progress. We are our own self-critics, the majority of us just as appalled by the trademarks of Western excesses like pornography, yob culture and rampant, wasteful consumerism as any mullah would be.

But when the Twin Tower murderers spent their last night alive experiencing Western culture, did they go to The Guggenheim? Did they see an Arthur Miller play, listen to a recital of Mozart’s Requiem, take in a showing of a Hitchcock film or even drive a Ferrari? No. They went to a lap-dancing bar. So when hardline Islamists shout that we don’t understand their culture, the greater truth is that they clearly don’t understand ours. For instance, how, as a feminist, can I explain to an extremist that while the sight of 12-year-old girl with a thong cutting her half-exposed bare bottom in two is offensive to me, so too is the sight of a woman in a burka.

But what of moderate Islam? British Muslims are represented by the unelected Sir Iqbal Sacranie, a man at the forefront of the book-burning mob who threatened Rushdie’s life, when Sacranie declared: “Death, I think, is too easy for him.” For this part in incitement to murder, Sacranie was awarded not the stiff custodial sentence one might expect, but a knighthood. Now this hypocrite says that he “believes in freedom of speech”, although he was complicit in attempting to destroy it, and we must all “respect other people’s beliefs”. If that is so, then logically we must respect the beliefs of Nick Griffin and the BNP. But we do not. We despise them. What we respect is Griffin’s right to be despicable. Hardline Islamists want us to lose the right to criticise all that is contemptible about their beliefs, without understanding how hard we are all working to allow them that exact same freedom.

This paper’s belief in freedom of speech is paramount. The decision not to reprint the cartoons, not to declare ourselves another Spartacus in support of our European colleagues, was taken, at least partly, out of consideration for the safety of the staff, and the safety of Scottish people here and abroad, and I fully support it. But the extremists, who created the fear that made that decision a foregone conclusion, must understand that if they think the UK press have done this out of respect, they are so very wrong. They have undoubtedly won this battle hands down. Well done. We are afraid. But do they think people neutered and silenced by fear are going to work at embracing their culture, their religion or their values? Clearly, they don’t care. The danger of this backlashing on to our innocent Muslim fellow citizens is a distinct possibility and the thought makes me sick to the stomach. It looks as though those of us aching for the misery of all this hatred to end are in for a long wait.

http://www.sundayherald.com/53959

[хГенчо]

Здравейте на домакина и на участниците. Минах през форума, и за да не влизам с празни ръце, реших да оставя един текст. Той е от частна преписка с добър познат от стария форум на Mediapool. Писан е точно преди една година, но ето, след изборите в България и САЩ, мисля, все още запазва известна актуалност.
***
През последните дни на октомври осведомителните агенции предаваха публичните изказвания на президента на Иран Махмуд Ахмадияд. Президентът каза, че "Израел трябва да бъде изтрит от картата", че "една нова вълна от палестински атаки ще разруши Израел. Според него, един свят без САЩ и Израел е напълно възможен, а израелския естаблишмент е конспиративен. Според него, онези мюсюлмани, които искат мир с Израел, ще изгорят на огъня на ислямската ярост. Тази новина предизвиква много размисли, да споделя само някои. Иранският президент е изразител и говорител на идеологията на ислямофашизма. Тя отдавна е формулирана, например от Саид Кутб*. Идеите на Кутб са пътеводни за ислямските теократи екстремисти. Но в ислямския свят има и други тенденции, към секуларен национализъм, даже към демократическо развитие. Във всяка ислямска страна, и особено това се отнася до Иран, има достатъчно широка публика, която презира теокрацията и която би искала да практикува една умерена религия в съгласие с модерността. Заплахите на президента са отправени към умерените мюсюлмани, склонните към реформи, желаещи мир и прогрес. Те са онова мълчаливо мнозинство, в името на което се води войната в Ирак. Четвъртата световна война не е между дома на Исляма и Запада, нейните фронтове минават вътре във всяка ислямска страна. Проблемът на исляма е в това, че той няма вътрешни механизми срещу най-екстремните свои течения. Историята неведнъж е показвала, че крайните, решителни сектанти печелят надмощие и определят дневния ред на обществото. Днес ислямът е похитен от най-крайните свои течения, и в плен на опасните идеи на ислямофашизма.
***
Фронтовете на IV световна война минават и през Запада. Франция е само един пример на страна, заслепена от амбиция да съперничи на САЩ, и затова готова да бъде шампион на арабския национализъм. Антиамериканизмът е ирационална обсесия за широка публика в Европа, сляпа за опасността от радикалния ислямофашизъм: врагът на моя враг става мой приятел. Антисемитизмът, прикрит, но традиционен, прибавя от своята отрова на универсален параноичен аргумент.
Фронтът минава и през САЩ. От едната страна са левите интелектуалци, с готови аргументи в оправдание на арабския и палестински тероризъм. Според такива идеолози, корпоративни интереси диктуват политиката на САЩ и Израел в Близкия Изток. Заради тези интереси САЩ нарушават суверинитета на ислямските страни, заедно с Израел те са там като агресори и окупатори. Тези лесни обяснения на сложни и дълбоки процеси се възпроизвеждат всеки ден по хиляди американски кампуси и медии. Така, по импликация, терористите стават романтични борци за свобода, и техните методи биват оправдавани.
В САЩ вече започна активно антивоенно движение, инициирано от Синди Шиън, майка на загинал в Ирак войник. За много от левите активисти, идеологията изпълнява подчинена роля да рационализира техния утробен антиамериканизъм. Протестиращите използват идеологическите клишета, но малцина се интересуват да направят всички изводир които следват от тази идеология. Синди е храбра и простодушна жена, без да трепне, тя артикулира окончателното решение, което следва по логиката на нейните идеи. В реч на антивоенен митинг на 5 Август , обръщайки се към президента, тя казва:
"You tell me the truth. You tell me that my son died for oil. You tell me that my son died to make your friends rich. You tell me my son died to spread the cancer of Pax Americana imperialism in the Middle East. Don't tell me he died for freedom and democracy. You get America out of Iraq, you get Israel out of Palestine." /Тук следват бурни, нестихващи аплодисменти/.
Бедната душа си мисли, че ако САЩ се изтеглят, ако Израел изчезне от картата и остави Палестина на арабите, на земята ще настъпят мир и благодат. Със сигурност може да се каже, че ще стане обратното: ислямофашизмът ще постави своите нови задачи пред джихада: да си върне Ал Андалус, Балканите, Кавказ и  Поволжието, да настъпва в Африка, в редица индийски щати, да се бори за културна автономия на мюсюлманите в Западна Европа - като начало. Всичко това произтича от учението на ислямския визионер и мъченик Кутб; досега ислямофашистите го следват като катехизис.
***
Никак не е случайно времето, което иранският теократ избра за своето послание. То е точно премерено да съвпадне със затрудненията, които днешната американска администрация си докара - поради неумелост и високомерие. И поради Сляпото Петно, което стои при нея на мястото на административната компетентност. Президентът Буш има остро разбиране за идеологическата борба в света на ценностите. Той разбира нуждата от отпор срещу гностическия култ на нихилизъм, унищожение и смърт, който се шири в близкия Изток под маската на исляма. Разбира, колко важна е борбата на традиционните западни ценности с моралния и културен релативизъм в Европа и САЩ. Той има смелост да формулира и отстоява политика от позиция на ценности и да започне трудния процес по демократизиране и реформиране в Близкия Изток. Същевременно президентът не показва, че разбира колко важни са административните умения, необходими за провеждането на толкова мащабна, историческа дейност. В иракската операция администрацията се оказа неподготвена, схематично вярваща, че частния бизнес, който ще навлезе там след вложените огромни средства, ще доведе цивилизоване, растеж, демократизация. Както винаги става, догматичното очакване някой пазарен закон сам да си свърши работата, е признак на некомпетентност и недостатъчно вникване. За да работят, икономическите закони изискват особена среда и умело управление. Една велика държава не се управлява като корпорация, с ударение предимно на лоялността. Тази некомпетентност днес заплашва да компрометира постигнатите с толкова жертви резултати.
Големите администратори оставят след себе си следа: избегнати кризи, спечелени войни, повишено благоденствие. Големите администратори се раждат, не се създават, и всеки един е национален капитал за страната, достатъчно мъдра да го използва. В лицето на Иван Костов България има забележителен администратор, решителен и волеви политик. Дано има мъдростта отново да употреби неговите способности. Но светът не е идеален, Костов също има Сляпо Петно. То е на мястото, където при другите хора стои идеологията. Управлението на СДС, макар преломно и много успешно, беше белязано с упадъка на партията СДС. Това стана поради догматично упование в една измислена схема: дясната икономическа политика поражда средна класа, тя от своя страна поддържа партията с дясна програма; самоизпълняващ се печеливш проект. Резултатът беше съсипването на СДС. Защото СДС беше духът на идентичност и енергията на Синята Улица. Този дух беше като вътрешен компас, вярно служеше на СДС-арите през всичките бурни години, и той изчезна, напусна догматичната рамка, в която беше напъхан.
Да се изследва много подробно идентичността на една партия е опасно, така могат да пресъхнат изворите й. Но за един партиен лидер тези извори трябва да са ясни. БСП или ДПС не се ровят в своите идентичности, но умело ги поддържат, защото са наясно със себе си. Слепите Петна на политиците, изкушението да вярват, че обществените закони действат сами, че ги освобождават от полагане на усилия и упражняване на компетентност, те понякога струват много скъпо на народите.

[хГенчо]

За справка, от текст, публикуван преди време в Mediapool.
*Саид Кутб /1911-1966/. Египетски писател, религиозен мислител, визионер и мъченик, теоретик и вдъхновител на днешния ислямски фундаментализъм. Според Кутб, ислямът е най-добрата религия, в която човек може да живее в хармония със себе си, обществото и държавата. Юдейството е закостеняло, а християните са се отклонили от заветите на пророк Иса /Исус/, под влияние на гръцкия рационализъм са създали една "шизофренна" религия, която прави хората неспокойни и нещастни. Кутб си представя една идеална религиозна държава, построена изцяло по каноните на исляма. Голяма част от неговите усилия отиват в доказване, че такава държава е възможна. Това трябва да бъде модерна държава, със силна индустрия и армия, която развива съвременна наука и създава нови оръжия. Съвършена тоталитарна държава, в която исляма прониква до и подчинява всяко кътче от живота, обществен и частен.
Този недостигнат от никого идеал на фашистка държава предоставя своята мощ на идеята за световен джихад. Кутб дава свое тълкуване на джихада, съвременно и "хуманно". Джихадът няма за цел да принуди някого да приеме исляма. Негова цел не е отделния човек. Законен обект за военни действия са всички организации и институции, които пречат на човек да направи своя свободен избор на религия. Така, когато държавата и църквата на неверниците бъдат унищожени, и неверникът застане гол и беззащитен срещу мощната ислямска държава, той може да избере свободно вярата си.
Кутб е визионер, от затвора на Насър той вижда далеч. Не се тревожи от опитите за модернизация, предприемани от арабските националистически диктатори, почитатели на Хитлер и Сталин. Той знае, че без участието на исляма тези опити са обречени на провал, и спокойно отива на бесилката, за да прибави един непререкаем аргумент към своите доводи. Кутб пише за бъдещето, оказва се, за нашето време. Днес идеите му вдъхновяват бин Ладен и иранските теократи. Една тема тревожи Кутб повече от всичко, непрестанно и истерично даже той заклева своите последователи: в никакъв случай да не се позволи реформирането на Исляма. Това е неговия завет.
Имам познат, мавър мюсюлманин, преподавател в университета. Попитах го веднаж: "М*, имате ли опити за реформация в исляма?" Той отначало не ме разбра, после ми каза: "Приятелю, знам, че ти си на друго мнение, но ние мюсюлманите храним голямо уважение и признателност към Отоманската Империя. Защото тя е съхранила исляма intact."
Сега, всеки който назнайва отмалко историята на тази империя, знае за дългата поредица от султани, които под силен западен натиск са опитвали плахо да модернизират държавата, за да бъдат пометени от тълпата, настървявана от моллите. Империята е заплатила скъпо за чистотата на исляма, с вековна изостаналост и неразвити държавни институции. Бедственото състояние на арабските нации днес, племенните митове, с които още живеят, тяхната неспособност да се модернизират, също имат своите корени в това имперско минало.
Затова, още по-важно е за нас българите да знаем, благодарение на какво сме излезли читави от тази невъзможна империя. Това не е романтиката на национализма, за българите тя е била от много по-малко значение, отколкото за нашите балкански съседи. Ние сме се издигнали благодарение на самоорганизирането, на училищата, сдруженията, взаимните банки, настоятелствата, кооперациите, читалищата, задругите, цялата онази плодотворна и масова дейност, кипяла десетилетия по българските земи. Това, което на днешен език трябва да наречем гражданско общество. В модерния прочит на това явление следва да търсим идентичност и днес.

[Милен]

Излишно е да се разпростирам по това, колко се радвам, че тъкмо хГенчо - един от участниците, заради които въобще започнах да оставам все по-дълго и по-дълго в стария форум на mediapool е намерил пътя към "Де зората".

Добре дошъл! - с интерес ще очаквам приноси и за напред.

За припомняне на новите участници, които не познават онази форумна история - и в тукашния форум, макар индиректно имахме вече цитирани текстове на хГенчо от архива:

http://www.de-zorata.de/viewtopic.php?p=904&highlight=%F5%E3%E5%ED%F7%EE#904
http://www.de-zorata.de/viewtopic.php?p=919&highlight=%F5%E3%E5%ED%F7%EE#919
http://www.de-zorata.de/viewtopic.php?p=1030&highlight=%F5%E3%E5%ED%F7%EE#1030
http://www.de-zorata.de/viewtopic.php?p=1031&highlight=%F5%E3%E5%ED%F7%EE#1031

[хГенчо]

Благодаря Милене.

Към тази тема искам да спомена за Роберт Спенсър, изследовател на ислямската история, религия и закони, ярък автор и публицист, основател на Jihad Watch. Но и нещо много повече, смел и достоен характер. Защото последното нещо, което екстремистите искат, е корените на тяхната религия да попаднат в светлината на Западната рационална мисъл. Оттам иде непомерната свръхчувствителност към съвсем безобидни на пръв поглед посегателства: Ислямът не търпи анализ, гневът и яростта на реакцията са средство за сплашване и терор. Тази тактика носи успех, в западните университети вече се чуват само гласовете на апологети на ислямизма. Роберт Спенсър остава един от малкото истински изследователи въпреки многократните смъртни заплахи.

В свое скорошно интервю Спенсър коментира и сходството на днешния радикален Ислям с Руската революция. Тази мисъл е интересна и отдавна ме занимава. Наистина, очебийни са редица прилики: култ към смърт и разрушение, нихилизъм, ненавист към Запада, култивиране на революционна ярост.  

Този анализ може да бъде продължен в доста интересни направления. Но ето и самото интервю:

http://www.frontpagemag.com/Articles/ReadArticle.asp?ID=25185

[Милен]

Драги хГенчо - темата е от най-важните и със сигурност тези въпроси ще са, които ще оформят утрешния свят - ако не този, в който ще живеем ние, то със сигурност света на децата ни.

Мен това ме занимава също - повече в практическите си изражения и не толкова в теоретично-аналитичен аспект - все пак градът в който живея има поне 3 големи жилищни квратала, загубили - това вече може да се каже определено - централноевропейския си характер, квартали, в които напрежението расте буквално от ден на ден.

Само през последните 4 - 5 дни се случиха няколко остри стълкновения на представители на държавната власт и администрация с големи групи от мюсюлмански младежи. Немската публика бе най-силно шокирана от случая при който две турски момчета на по 12 години нападат и пребиват посред бял ден на една от големите улици в Кройцберг връстник, германец и му открадват mp3 плейъра. Повикана пристига една (после още няколко коли) полиция. Те слагат белезници на двамата апаши и ги изправят до стената. За броени минути от околните кафенета и жилищни домове се стичат около 100-на турци, които нападат полицаите с викове "Разкарайте се, тук няма какво да търсите, това е наш район!" и пр. Опитват се да освободят арестуваните. Полицаите се защитават както умеят. Добре познавам строгите правила, при които са принудени да действат, защото най-малкото изтълкувано като превишение на правомощията и определено като несъразмерно действие на някой полицай се преследва строго и санкциите по служба са много тежки. Така че мога да си представя на какъв зор са били.

Така или иначе полицията се е оттеглила и е откарала няколко от побойниците. Един от тях сега е подал жалба (както и някои от уличните участници) срещу полицаите за расизъм и за унижаване на човешкото му достойнство. Били му грубо извивали ръцете и му казали "Ако не ти харесва тук, що не си ходиш в родината си?" (Това е вмененият им във вина "расизъм").

Трагичното според мен започва  на другата сутрин: Президентът на полицията на цел Берлин обявява гласно, че започва служебно разследване на замесените полицаи по повдигнатите срещу тях обвинения. И той и политици (от Зелените и от ПДС) корят полицаите, дето така строго се отнесли с 12годишните апаши - не можело с деца да се постъпва като с големи престъпници...

Другите случаи са от подобен характер - лека кола прегазва и ранява 5 годишно турче. Идва линейка и санитарите посягат да го вкарат в колата на носилки. По тръбния зов на шокираната майка се притичват пак около 100-на души и блокират линейката, нападат санитарите и не дават да "им вземат" детето... Скандали, препирни, тупаници...

Завчера в един 10 клас (на популярно с това тукашно училище, че е първото в Германия, в което няма записано нито едно дете - германче) се явяват десетина арабски младежи, извличат от урока свой връстник турчин, заплашват и малтретират учители с тояги и го намушкват многократно с ножове в задника. Причината била - обида на чест...

Това - засегната чест и "непроявен респект" или по нашему "ти не ме уважаваш, мамка ти!" са основна причина за стълкновения както между връстници, така и за нападения над учители и пр.

Ще пиша по-подробно при първа възможност за всекидневно покачващия се градус, за опасенията, че сме пред "френски събития" и в Берлин - и ще опитам някакво ниво на обобщение и анализ - до колкото е възможно...



Като се отплеснах с историите по-горе и  забравих почти - ето този фрагмент от твоя текст ме най-впечатли:

Тази тактика носи успех, в западните университети вече се чуват само гласовете на апологети на ислямизма.

До там ли се е стигнало? Би ли могъл при случай да развиеш това малко повече...
Вчера наистина слушах по БиБиСи Уърлд Сървиса пространно предаване за формалните насоки, които "министърът на висшето образование" (там фирмата му е друга) е разпространил с изисквания и указания за ректорите и администрациите в университетите, как да се борят с ислямизма и как да откриват терористки наклонности по кампусите. Добре, ама веднага след това думата взе главната, т.д. се каже отговорничка на всеобщото сдружение на студентите (извинявам се за неточния език), която направи министъра на мат и маскара за това, че спонсорирал расизма, шпиономанията и пр. - а пък си затварял очите пред десните екстремисти по кампусите...

Това беше безкрайна дивотия, но показателна.

[хГенчо]

Милене, oписаните от теб случаи носят всички характерни белези на бунт. Той не е младежка забава, този
бунт е на живот и смърт. Той никак не е спонтанен, неговата ярост се подклажда от десетилетия. Той
е глобален, подобни демонстрации стават всеки ден, на някоя улица, в някой град на Западна Европа,
все по-често и в Австралия. Идеологически вдъхновен, глобално организиран бунт срещу основите на
западното общество - тa това е революция. Верният термин може много да помогне, за да се схване
същността и размера на едно явление. Ето проницателния коментар на тази тема от текста на Роберт
Спенсър:

"I don't think there's any doubt that there are significant forces in the Islamic world that are
doing all they can to stoke rage and then channel it for their purposes. Some notorious recent
examples include the fact that three more inflammatory cartoons of Muhammad were added to the ones
that actually appeared in the Danish newspaper Jyllands Posten in a dossier that was circulated in
the Islamic world by Muslim leaders. Evidently they thought that the genuine cartoons weren't
sufficient to induce the rage they wanted. Likewise the airing of a TV show depicting the Passover
blood libel - Jews murdering a Christian child in order to use his blood in making Passover matzo
- in Syria and Jordan does nothing but fan the flames of Islamic rage. And there is a veritable
blizzard of such examples.

But aside from Islamic rage being stoked by leaders who plan to exploit it for a particular agenda
(which primarily involves jihad recruitment), there is a deeper principle involved here. The
Ayatollah Khomeini articulated it most vividly when he said: "Allah did not create man so that he
could have fun. The aim of creation was for mankind to be put to the test through hardship and
prayer. An Islamic regime must be serious in every field. There are no jokes in Islam. There is no
humor in Islam. There is no fun in Islam. There can be no fun and joy in whatever is serious." In
this he recalls something Lenin once said - that he enjoyed music but couldn't listen to it, as it
made him want to embrace everyone and thus ran counter to the revolutionary spirit. Khomeini
interpreted the Muslim prophet Muhammad's prohibition of music in much the same way: as a drug
that diverted people away from their true purpose. "Music," he thundered, "corrupts the minds of
our youth. There is no difference between music and opium. Both create lethargy in different ways.
If you want your country to be independent, then ban music. Music is treason to our nation and to
our youth."

I think the insight was sound: that music and other arts and forms of relaxation (Lenin gave up
chess too, for much the same reason that he gave up music) soften the strength of the rage that is
necessary for any revolutionary movement. And the Islamic jihad is just that - a revolutionary
movement. Sayyid Abul A'la Maududi, a leading 20th century Pakistani Islamic thinker and activist,
author of several influential books including Jihad in Islam and the massive Towards Understanding
the Qur'an, and founder of the Jamaat-e-Islami (Islamic Party), which is still an influential
political party in Pakistan, stated this clearly: "The truth is that Islam is not the name of a
'Religion,' nor is 'Muslim' the title of a 'Nation.' In reality Islam is a revolutionary ideology
and programme which seeks to alter the social order of the whole world and rebuild it in
conformity with its own tenets and ideals. 'Muslim' is the title of that International
Revolutionary Party organized by Islam to carry into effect its revolutionary programme. And
'Jihad' refers to that revolutionary struggle and utmost exertion which the Islamic Party brings
into play to achieve this objective."

Such a revolutionary struggle, of course, advances through violence. And that violence is provoked
by rage. Rage thus becomes a cornerstone of a society that holds that revolutionary advance as one
of its core principles."

[Rhino]

хГенчо, добре дошъл в темата и форума. Настъплението на ислямизма е много актуално и за съжаление все още недооценявано и в България, и в света. Понякога се питам дали наистина историята ни учи, че на нищо не ни учи...

[хГенчо]

Здравей Рино. Опасността съвсем не е преувеличена; струва ми се, че тя се подценява предимно от онези, на които антисемитизма и антиамериканизма вече е пуснал капаци на очите. От вашата страна на океана, те май са мнозинство.

[nia]

Здравейте
Благодаря, Рино, за темата;
разтревожена съм от написаното от Милен и искрено му желая в германия да не се повтарят френските събития, макар да осъзнавам, че решението на проблема изисква пълно пренебрегване на емоциите.
Радвам се да 'видя' отново хГенчо - идеята за революция е интересна, питам се доколко в случая религията надхвърля себе си и поглъща цялото битие, нещо, което християнството не прави и в най-мрачните години на средновековието /не, че не опитва/.
Признавам, че моите знания за религиите са нищожни - факт, който се опитвам да редуцирам най-вече с повече четене и малко закъснели разговори с по-възрастните от мен.
Книгата на Иршад Манджи "Проблемът с исляма" прочетох това лято - трябва да призная, че ме разтърси. Вече съм готова, след 3 месеца, за втори и по-сериозен прочит. Иршад Манджи е телевизионен журналист, родена в Източна Африка и израсла в Канада. Написаното от нея носи автентичност - това са изстрадани въпроси и тежки отговори на човек, познаващ исляма интимно.
Спомням си за една холандка, родена в Етиопия, която се осмели да говори за невероятните унижения и практики спрямо жените в Етиопия /за съжаление съм забравила името й/.
Странно ми е как има толкова много политици /основно европейски/, които си въобразяват, че могат да водят транскултурно общуване без нужното познание за ценностната система на събеседника си
Слава богу, че все още не са довтасали някакви извънземни...

[хГенчо]

Добра среща Ния, много се радвам.
Не ми е известна книгата на Манджи, изглежда че е тежка и мъчителна, щом са нужни толкова душевни сили да се прочете.  
Сигурно говориш за Аян Хирши Али, забележителна млада жена, бивш депутат в холандския парламент, сега напусна Холандия, подгонена от бюрократическите безумия на правителството. Тя е мюсюлманка, родена е в Сомалия, бори се с изуверската жестокост на исляма към жените, и с безумния мултикултурализъм на холандците, който пречи на интеграцията на имигрантите.
За нея имаше няколко статии в "Диалог" на Д.Горчева. Също и това:
http://www.racematters.org/ayaanhirsiali.htm
Поздрави,

[nia]

Благодаря, хГенчо, за уточнението - спомних си, че точно в "Диалог" четох за Аян Хирши Али.
Колкото до книгата на Манджи, предполагам, че предпочиташ да я прочетеш в оригинал - Irshad Manji , "The trouble with islam".
Повече информация има тук:
http://www.muslim-refusenik.com/thebook.html

Не си ме разбрал правилно, но това ми се случва често и проблемът е в мен
Книгата не е тежка и мъчителна и съвсем не изисква големи душевни сили, за да се прочете
Вярно е, че ме разтърси на емоционално ниво - написана е честно и смело и в същото време добронамерено, с отваряне на врати вместо затръшването им.
За мен по-важно беше друго - съвсем ясно разбрах, че ислямът не е САМО религия за милиони хора по света, не само за няколко десетки хиляди терориста, не е част от живота им, той е целият им живот. Това ме плаши - някак си не мога да го повярвам напълно, защото не мога да го разбера. Ако приема, че е така, ще трябва да приема, че няма рационален работещ проект, няма спасение за бъдещето ни. По-точно ние, немюсюлманите, не можем да направим нещо.
Да чакаме реформатори от вътре да се справят с фанатичното уахабитско течение в исляма? Дори в мултикултурна Канада това не се случва. А имаме ли толкова много време? Прекалено много въпроси, на които нямам отговори, прекалено много песимизъм и чувство за безнадеждност...
Трябва да има решение... какво е то?

[Rhino]

Здравей, ния.

Все пак си мисля, че единственият начин ислямът да стане приемлива религият за свои и чужди и да се отърси от агресията си, е вътрешната му реформация. Изключително трудна работа, но друго наистина не виждам. Алтернативата е конфликт с глобални размери.

[nia]

прав си, Rhino

имаме ли обаче толкова много време ?

[хГенчо]

Благодаря за цитата, Ния, вече разбрах за какво иде реч.

Ислямът е идеалната тоталитарна религия, той не допуска и следа от "разделение на властите", нещо което е кодирано в самия източник на Християнството. По-важно е неговото отношение към Разума /в Християнството Христос е Логос/. В Исляма няма място за рационализъм, нещо повече, Кутб /фигура подобна на Ленин за екстремистите/, пряко говори, че рационализма иде от Дявола, и вижда в опитите за реформи най-голямата заплаха за Исляма.

Тази осъзната заплаха е главната причина за прекомерната докачливост на екстремистите към всеки опит за обсъждане на Исляма. Разбира се, такава чувствителност не се вързва с рязане на глави и пребиване на жени с камъни. Тя е един театър, който се играе, за да се опази Исляма от западния критичен поглед. За съжаление, Западът е твърде често готов да се включи в тази постановка със своето анти-Западно изобретение - културния релативизъм.

Папа Бенедикт занесе в Турция едно свое предизвикателство към исляма: "Вярата и Разумът са като крилата на птицата. Нуждаем се от двете, за да се издигнем и познаем Бог". Папата много добре разбира, че рационализмът е най-важното оръжие на Запада, по-силно от всичките дивизии на военните.  

И все пак, аз мисля, че не в Исляма се крие причината за днешното настъпление на ислямофашизма. Ислямският свят се радикализира, там се култивира ярост и омраза. Но все още повече от мюсюлманите искат да живеят нормално, да работят и гледат в сигурност семействата си. И такъв живот не противоречи на Исляма, на много места по света това е норма.

Ислямофашизмът е секта, гностически култ, който днес похищава исляма. Това е култ на разрушението и смъртта, движат го силите на омраза към Запада. Приликите с комунистическата революция са дълбоки, и нея я движеха енергии на нихилизъм, омраза и разрушение, в Русия се прибавяше и фрустрацията от несъстоялия се прозападен опит.

Днес навсякъде в ислямския свят се води гражданска война. Но тя не е етническа, нито между конфесии. Това е война на ексремистите срещу умереното мнозинство, което предпочита сигурен живот и западен материален стандарт. Екстремистите всячески се опитват да скрият същността на тази война, да я маскират като междуетнически и верски сблъсък. Засега тази тактика им носи успех.

Проблемът не е в ислямофашизма, той може да бъде пометен като лош кошмар от едно волево усилие на цивилизования свят. За съжаление, светът на Запада е твърде болен, разколебан и несигурен в ценностите си, релативистски. Затова споделям песимизма на Рино.