Червеното православие

[Rhino]

Ужас ви казвам... как съм успял да пропусна, че имало още мераклии да участват в теологичния дебат. Щом и Ригас се обади съм спокоен за светото православие, поне  е в неговите правилните/православни ръце. Уви за съжаление и на единия и на другия трябва да кажа, че горните констатации не са само мои. Като се започне от най-ярките представители на Руския религиозен ренесанс, като Владимир Соловьов, Николай Бердяев, Розанов и стигнем до Збигнев Бжежински все иде реч за това православие което не е мръднало и на йота от средновековието и започва да създава все по-големи проблеми. Интересно е да отбележим че в православието гражданското общество не присъства като идея. От там и идва и ирационалния страх и омразата към плурализма и демокрацията. Добре е известно какви проблеми изпитва днес Еладската Църква. Макар там проблема да е по - различен от колкото в България и Русия. Кръстоносните походи отдавна ги няма но омразата към запада остана. Според думите на Розанов, именно тази кръвна омраза към всичко западно бе завещана на Русия от умиращата Византия. Русия съответно взе доста при сърце този черен завет и го пази и до ден днешен.

Misho, ja vizh kakyv adash imash, che i ikumenist na vsichkoto otgore...

http://en.wikipedia.org/wiki/Michael_Novak

[Astronomy]

Както наш съфорумец ми посочи, тези които са гледали вчерашната ни проповед, сега им представяме на вниманието обратната теза изречана от Николайчо Филибарски

Почернения текст е от мен. Това са някои  "бисери" дето за съжаление ги бълва почти цялото червено скотство.

Митрополит Николай: Вярата е особено значима днес, когато робството е духовно


 През тежките години на робството българската държавност осъществяваше и олицетворяваше Българската православна църква. Това каза в Пловдив митрополит Николай, предаде кореспондентът на Агенция "Фокус". Църквата възпитава и насърчава в душата на своя народ вяра и родолюбие, каза пловдивският митрополит. Според него, злощастен е оня народ, който забрави историята си, който промени светините си, който измени писмеността си.

Българската църква всякога изгражда оня духовен паметник, който не е от гранит и мрамор, а е в душата на нашия народ - паметник за вечна благодарност и признателност към всички загинали за вярата и освобождението на нашия народ, каза още митрополит Николай. По мнението му, Освободителната война е била война на вярата и победа на вярата. Не някой друг, а именно вярата е победила робството. Тя е вдъхновила и руския народ да помогне на България да върне свободата, смята митрополитът. Вярата е особено значима днес, когато робството е по-опасно, посочи митрополит Николай. Робството е духовно, невидимо, това са новите съблазни, изкушения и грехове, страсти и пороци, които се ширят сред човечеството. Това е беззаконието, което се множи по света. Именно в такова духовно робство на хората им е нужно оръжието на вярата.

Да удържим да бъдем в духовната бран против силите на злото, каза митрополитът и добави, че вярата е необходима като фундамент, като твърда скала, на която да застанем всички ние и особено младежта и децата, та в стихиите на бурното житейско море да имаме тихото и пристанище и твърдата опора да оцелеем. Това е нужно, за да не попаднем във водовъртежа и бездната на материализма и бездуховността на порока.
Има много заслужили българи, и не само българи, на които ние дължим благодарност, каза още митрополитът. Светата църква изгражда неръкотворен паметник в душата на нашия народ и призовава към вечен спомен с благодарност и признателност към всички, които са положили живота си и дали душите си за свободата на България. Според пловдивския митрополит рушенето на паметници в днешно време е кощунство. Щом като има паметник, има памет, има спомен и това е спомен за покойник. Няма значение кой е той. Кощунство е да се разруши паметник, каза митрополит Николай.
Цветана ТОНЧЕВА

[Anamary]

kanew.wordpress.com/2009/09/20/667

Журналистите, които отблизо следяха посещението на Патриарха на Москва и цяла Русия Кирил в Украйна, забелязаха на ръката му часовник марка Brequet, който струва между 28 и 36 хиляди евро. Корпусът на часовника е от бяло злато, верижката от крокодилска кожа, има и будилник. Часовникът попадна в кадър по време на молебна на Владимировския хълм в Киев. Там, в Киев, патриархът предупреди миряните от увлечението на „ неудържимо потребление“ и обясни, че потребителският инстинкт лишава хората от обикновените радости.

Пловдивският митрополит Николай, известен с острите си слова за духовната нищета и демонстрация на безкомпромисна отдаденост на православните ценности, се оказа също така отдаден и на материалното. На снимката, направена на откриване на учебната година в пловдивската семинария, се вижда Ролекс, позлатени части от верижката и жълтите копчета за ръкавели, които едва ли са пиринчени.

[Anamary]

Владишката съвест - разкрачена между съветските летци и жертвите на т.нар. „Народен” съд

Христо Беров

Владиците безспорно също имат съвест. Такава, каквато има всеки човек. Не си поставяме задачата да критикуваме владишката съвест пред геополитическата и историческа "коректност".

Защото вярваме, че и владиците имат право на свободна съвест, въпреки че фактите показват, как тя е разкрачена, насилена, обрулена и дори непотребна на БЪЛГАРСКАТА (а не на пост-съветската) АВТОКЕФАЛНА православна църква. На чии „освободители” служи тая свободна съвест ще разберете, ако Ви стигнат силите да дочетете докрай.

Защото, ако съобщението "Трисагий пред паметника на загиналите „руски” летци (гр. Шабла)" не беше обявено от самата Варненска и Великопреслaвска митрополия и не беше публикувано на официалния сайт на БПЦ-БП, може би нямаше да бъде толкова гротескно и да създаде впечатление за подобна безцеремонна духовна извратеност, демонстративно геополитическо безсрамие и възмутителна историческа манипулация.
 
За какво всъщност става дума?

На 3 февруари 2010 г. в град Шабла Варненският и Великопреславски митрополит отслужил трисагий пред паметника на загиналите в бой съветски летци на 7 май 1944 г. В заупокойната молитва взели участие игумен Никифор, диригент на хоровете на Московската академия и семинария, протодякон Игор, сътрудник на Верейския архиепископ Евгений, ректор на Московската духовна семинария, свещ. Василий Селемет от гр. Каварна и свещ. Павел Максимов. Сред присъстващите били и делегации от Руската и Украинската православни църкви, както и представители на Военноморския флот. Съобщава се, че по време на войната са загинали близо 50 млн. души, а най-много жертви е дал Съветският съюз - 27 млн. души. Още е казано: Вечна слава и памет на загиналите във войната и нека Всевишният Бог упокои техните души. Има и видеоматериал.
 
В съобщението от официалния сайт на БПЦ-БП всъщност е събрано цялото близко минало и дай Боже не на същото приличащо далечно бъдеще на нашата "законна" и традиционна православна църква - имаща "историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния и живот", „крепител на българския народ” и тем подобни гръмки изявления, нямащи нищо общо със съвременната действителност, не само около Шабла.
 
Как да се разкрачва владишката съвест ли?
 
Ами трети февруари е просто два дни по-късно от първи февруари, на който нито се е отслужил трисагий, нито е отбелязано събитие, на което БПЦ-БП би трябвало да отдава значение. Не случайно първи февруари 1945 остава една от най-зловещите дати в най-новата българска история. Тогава, сформираният от правителството на Отечествения фронт, т.нар „Народен съд“ осъжда на смърт тримата регенти на Царство България – единият от които е чичо на бивш министър-председател, чиято политическа намеса „реши” всички проблеми в БПЦ – още 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата, управлявали страната от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г. – т.е. тогавашния правителсвующий синклит, за който БПЦ, както добре знаем се е молила пред Бога, 67 депутати от ХХV Обикновено народно събрание и 47 генерали и висши офицери от Българската Армия, в която БПЦ е обгрижвала духовни чада. Присъдите са изпълнени още същата вечер. Нямало е нито последно причастие, нито присъствие на свещеник, въпреки, че в най-голяма степен осъдените от т.нар. Народен съд са били верни на БПЦ. Един по един, с изстрел в тила са екзекутирани представителите на политическия и военен елит на нацията. Посечена е сърцевината на българската държавност, за чийто крепител се заявява БПЦ. До завършването на процесите на Народния съд до април 1945 г. на смърт са осъдени 2730 души. За по-малко от година българските комунисти – под съветски „освободителен” диктат  избиват повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всички войни, които България е водила от Освобождението си насам!
 
В немалка степен на всички съвременници вече е болезнено ясно, че жертвите от първи февруари са осъдени в несправедливо водени процеси. Затова първата присъда на Народния съд е отменена на 30 юни 1993 г. Присъдата над регентите, също е отменена през 1996 г. Тези факти явно нямат никакво значение за БПЦ-БП.

Днес на мястото на престъплението има паметник. Паметник, макар и по-скромен от този на съветските летци от Шабла. На който паметник никой от БПЦ-БП не отслужва трисагий. Въпреки че (пак ще повторим) осъдените от т.нар. Народен съд са верни на БПЦ. За разлика от т.нар. „руски” летци, които освен, че са съветски граждани и повече от вероятно войнстващи атеисти, най-малкото сталинизирани окултници към личността на „Бащата на народите” със сигурност са действали „освободително” по силата на заповед на антихриста Сталин и са сипали снаряди върху българска територия – по-точно върху каноничната територия на тогавашната Варненска митрополия, без оглед, че са поставяли в опасност живота на нейните епархиоти.
 
Освен моралната страна на въпроса за владишката съвест, тук остава горчивият привкус от наглия опит да се манипулира история, като например да се приравняват съветски летци с „руски освободители”, да не говорим за подправената „националната душеспасителна роля” на БПЦ-БП.
 
Малцина все още помнят, че Варна е носила името Сталин от 1949 г. до 1956 г. Може би за някого няма да е проблем и днес да назовава митрополията „Сталинска”, особено след като демонстративно се извършват служби по паметници, напомнящи за сталиновата армия, докато се пренебрегват българските жертви, дадени именно поради нарежданията на същия съветски сатрап.
 
След всичко до тук, трудно би могло да се постави под въпрос, дори и от най-непредубедените, че написаното от свещ. Янко Димов, Не си прави кумир - част втора, С. 1996 г., с. 141-147 не отговаря на истината.
 
От нулевите реакции на „будната” православна общност в България обаче, едвам ли ще има много изненадани, ако висши свещенослужители на БПЦ-БП отслужат трисагий върху паметника на другите „руски освободители” намиращ се на пловдивския Бунарджик1 няколко дни след 16 април2 например. Всъщност какво може да им попречи, ако са със свободна съвест, макар и разкрачена, както и след като Законът за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен така или иначе не се спазва от никого? Същото положение е и с решение 24 на IV ЦНС от 1997 г.
 
Бележки
1 Става дума за паметника на съветския войник (т.нар. Альоша).
2 Това е денят на най-големият до тогава терористичен акт в световната история – взривяването на катедралата Св. Неделя.

http://www.pravoslavie.bg

[Berov]

Една седмица след излизането на горния материал, все пак е била организирана панахида за жертвите на Народния съд. Разбира се не на 1. февруари, когато са избити, а на 14. февруари. По-добре по-късно, отколкото никога!
Не си правя илюзия, че горният материал е повлиял върху организираната панахида, но зная, че голяма част от присъстващите са го прочели една седмица преди панахидата! Каквото и да означава това! Явно трябва да се напомня, защото в спомените им преобладават сърпове, чукове и петолъчки!

http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=18008

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=380487

[Berov]

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=380483

[Anamary]

Кадри на ДС и в алтернативния синод

Покойният алтернативен патриарх Пимен е бил агент на ДС, стана ясно вчера в предаването “Неделя 150” по БНР.

Изследователят Момчил Методиев представи част от книгата си за църквата и комунистическите тайни служби, която ще излезе през март. Без да споменава името на Пимен, авторът обясни, че духовник от първите редици на разкола имал псевдоним Патриархът. Методиев установил, че голяма част от бившите разколници са работели за Държавна сигурност.

“Разделението във върховете на църквата не датира от началото на 90-те, а още от началото на 70-те - след избора на Максим”, каза Методиев. В едно от досиета пишело, че владиците Панкратий (Старозагорски), Калиник (Врачански) и Филарет (Видински) са наричани в синода “хунтата”. “Държавата общува с определени личности, които да манипулират решенията на синода, каза Методиев.

Пред медиите той уточни, че книгата е за периода от екзарх Стефан (1945-1948 г.) до падането на комунизма през 1989 г. Методиев не е изисквал информация за членовете на сегашния състав на синода, защото те подлежат на проверка от комисията по досиетата и той няма право да обявява в аванс имена. Но Калиник, също бивш разколник, вече бил огласен от комисията “Андреев”. Владиката в САЩ Йосиф сам си призна в обръщение: “Прощавай, български народе”.

http://ceacbg.com/hot-news/1-latest-news/1009-kadri-na-ds-i-v-alternativniya-sinod.html

[Smaragda]

 Българска православна църква. Такава няма. Нито е българска, нито православна, нито е църква . Смъртта на екзарх Стефан бележи началото на края й. Следват години на разложение, на духовно падение и предателство.
 Как да се спаси прокаженият, който съзнателно е избрал проказата и не иска да се лекува?
Каквато ни е държавата - такъв и синодът.
Един  агент на ДС, провъзгласен незаконно за патриарх, се бори да опази поста си от друг агент на същата служба, който се е самопровьзгласил за духовен водач.В тази светска крамола няма и искрица истинско християнство.

БПЦ се самоунищожава и не иска да си даде сметка за това.

[Smaragda]

По Ботьова: Ти го чакаш да се роди, а аз думам: умряло е. Що е то?

- Патриотизмът на БПЦ.

[Berov]

Една важна стенограма, която вече не е достъпна на сайта на Народното събрание като текст:

http://hpberov.blogspot.com/2010/02/21-23-2004.html

[Astronomy]

Тепачка пред манастирот Грачаница

http://a1.com.mk/vesti/default.aspx?VestID=119917

Тепачка пред манастирот Грачаница - две групи монаси разменуваа  тупаници - едните како поддршка на сменетиот владика рашко-призренски  Артемије, другите бидејќи ја почитуваат одлуката на Синодот на Српската  православна црква за негово разрешување.

Како што јавуваат српските медиуми, до општата тепачка што се случи  вчера пред манастирот Грачаница на Косово дошло кога групата предводена  од црноречките

Во тепачката на „светите лица“  нема повредени, а поголем инцидент спречиле војниците на КФОР.

Пред  два дена Синодот на СПЦ поради сомнително работење го разреши владиката  Артемие и на негово место како администратор го постави пензионираниот  владика захумско-херцеговски Атанасије Јефтиќ.

Владиката Атанасије  вчера и службено ја презема функцијата и одржа литургија пред околу 200  верници.

Монасите се степале непосредно по литургијата - се  туркале и се влечеле за брадите, а успеале и насилно да влезат во  манастирот.

[Симеон]

Да му се невиди, все ме напушва смях, като им чета диалекта
Сериозните неща звучат като виц...

[Astronomy]

Ами те сами се правят за смях. Хвърчат килимявки, псувни пълен цирк.   

[Berov]

Нито е за пръв, нито ще е за последен път тоя срам....

http://www.youtube.com/watch?v=HFfZ6rYJrL0&feature=player_embedded

[Berov]

Нерде фарисейщина, нерде зилотщина...
Всичко накуп, барабар с националната простащина...
Калугери...
Ако знаеше св. Василий Велики, какви отрепки ще се навъдят сред калугерите, едвам ли щеше да основе монашеството...

http://www.youtube.com/watch?v=Z8g1YFlBX1Y&NR=1&feature=fvwp