За Батак - вчера и днес

[Anamary]

ЦЕЛ:

Отрицателният образ на мюсюлманите, който продължава да засяга в България около 15 % от населението, представлява на фона на актуалната дискусия за европейското разширение както национален, така и общоевропейски проблем.

На мене това горното продължава да ми мирише доста...

Ако може да се говори за отрицателен образ на мюсюлманите, той се гради по-скоро на политиката на агентите Сава, Мурад и пр., както и на техните асистенти Етем, Кабил, Местан и т.н. Възродителният процес също предизвика противопоставяне сред населението. Дори и да съзрем някакви благородни цели у авторите на проекта, похватите, с които са си послужили, провокират болезнено историческата памет. Този проект с нищо не допринася за единение, тъкмо обратното. Както се казва, вместо да изпише вежди, изважда очи. Друг е въпросът дали са искали да изпишат вежди...А и претенциите да се променят учебни програми звучат доста нелепо, меко казано. Ако след всяко подобно упражнение променяме учебниците, горките ни деца съвсем ще затънат в мъглявината на безвремието.

Да се надяваме, че подарената от Христо Беров книга на старостилната православна църква относно новомъчениците най-малкото ще доведе г-ца Балева до размисъл.

Благодаря и аз за силното представяне на нашите съфорумци и за хубавия репортаж.
 

[Rhino]

Ако може да се говори за отрицателен образ на мюсюлманите, той се гради по-скоро на политиката на агентите Сава, Мурад и пр., както и на техните асистенти Етем, Кабил, Местан и т.н. Възродителният процес също предизвика противопоставяне сред населението. Дори и да съзрем някакви благородни цели у авторите на проекта, похватите, с които са си послужили, провокират болезнено историческата памет. Този проект с нищо не допринася за единение, тъкмо обратното. Както се казва, вместо да изпише вежди, изважда очи. Друг е въпросът дали са искали да изпишат вежди...А и претенциите да се променят учебни програми звучат доста нелепо, меко казано. Ако след всяко подобно упражнение променяме учебниците, горките ни деца съвсем ще затънат в мъглявината на безвремието.

Да се надяваме, че подарената от Христо Беров книга на старостилната православна църква относно новомъчениците най-малкото ще доведе г-ца Балева до размисъл.

Благодаря и аз за силното представяне на нашите съфорумци и за хубавия репортаж.
 

Амин!

[Асен Чилингиров]

„Митът Батак и последиците от него” – една лекция в Хумболтовия университет

Преди два дни в една от залите на Хумболтовия университет в Берлин беше изнесен публичен доклад на българската историчка на изкуството Мартина Балева. Преди няколко месеца госпожицата попадна в центъра на вниманието и на българската, и на германската общественост след като неин научен проект, проучващ клането в Батак през 1876 г. като обществен мит, стана обект на остра критика в България. В германски медии българската реакция бе описана като проява на нетолерантен национализъм, на анахронизъм в рамките на днешна Европа.

Лекцията на Мартина Балева ми даде възможност да взема пряко отношение пред германска научна аудитория по темата, която повече от година занимава българската общественост.

Ако досега тази тема беше разглеждана от българската и германската преса само от нейните политически или по-точно „културно-политически“ аспекти, представянето и вече в един от най-известните европейски културни институти наложи тя да бъде разгледана именно и от нейната научна страна и доколко тази научна страна засяга пряко или косвено темите, свързани с научно-изследователската и образователната дейност на този университет и по-специално на Изкуствоведческия институт при него.

Причината и аз да се изкажа по този въпрос е не само, че от 55 години се занимавам активно и непрекъснато в тези области, като голяма част от тези години съм бил сам повече или по-малко свързан със същия университет. Засегнати са и други области – съвременната наука и култура, към които също имам отношение и които определят съдържанието и целта на повечето мои публикации, между които и единствената излязла до сега на немски език „Културна история на България“ – каквато досега не е излизала и на български език. Но също и на над 600 други публикации, отнасящи се предимно към старата и по-новата българска културна и политическа история – но не само българската. В този смисъл разгледах пред берлинската аудитория, а тук развивам по-подробно, главно въпроси от областта на историята на изкуството, поставени от Мартина Балева в нейния доклад.

За разлика от публикуваните досега нейни статии, в които тя запознава българската общественост с общия проект, разработен колективно от нея и нейния съавтор д-р Улф Брунбауер със заглавие “История и съвремие на национални стереотипи в България в светлината на мита за Батак”, доклада си в Берлин тя бе озаглавила  „Митът Батак. Деконструкцията на една картина и последствията”, или с други думи разграничава своя дял от темата по такъв начин, че да може да бъде представена за защита като докторска дисертация  в съответен факултет, какъвто в Берлин има както при Хумболтовия, така и при Свободния университет. След тази успешна защита тя би трябвало да носи титлата „доктор по изкуствознание“.

Без сама да се разграничи по същност от формулирания от д-р Брунбауер модел на проекта, отнасящ се до визуализирането на представите за минали исторически събития и неговата роля при създаването на определени – според него – фалшиви образи, нямащи нищо общо с действителността, г-ца Балева взима един – според нея и според д-р Брунбаер – „типичен случай“: „формирането на Мита за Батак въз основа на едно произведение на живописта: картината на полския художник Пьотровски. При това тя се спира на няколко инсценирани фотографски снимки, изработени според нейните проучвания като нагледен материал при работата на художника върху картината. След завършването на картината, последната била изложена на Първото българско изложение в Пловдив през 1892 година.

Тъй като според Балева споменът за случилите се 16 години по-рано събития бил вече напълно заличен от съзнанието на съвременниците, именно картината на полския художник създала интерес към тези събития и послужила за възникването на „Мита за Батак“, но и за редица произведения на българската белетристика. На това място има вече известни несъответствия между нейния доклад и отпечатаната във вестник Култура на 3 май 2006 година нейна статия „Кой (по)каза истината за Батак“, в която тя дотолкова подценява значението и същността на кървавите събития, че счита за възможно пълното им заличаване от паметта на съвременниците. Сега в Берлин тя в доклада си неколкократно подчертава, че е имало клане, макар и броят на жертвите да е бил значително преувеличен. Балева продължава да поддържа обаче твърдението си, че причината за създаването на „Мита за Батак“ е била именно картината на Пьотровски.

При това независимо от това, че по време на продължителната дискусия в българските медии, включително в няколко сериозни интернет-форуми, състоятелността на това нейно и на нейния съавтор твърдение беше изцяло опровергана.

Смятам за излишно да давам тук примерите, посочени от многобройните участници в дискусията и включващи публикациите на чуждите кореспонденти и творбите на художествената и мемориална литература, между които стихотворенията на най-популярния български поет Иван Вазов и Записките по българските въстания на Захари Стоянов – едва ли днес, както и преди сто години, може да се намери българин, който да не ги е прочел. А кой е видял картината на Пьотровски, която – както призна Балева в отговор на едно запитване – през останалото време се е намирала по складовете на Националната галерия? На запитването на една от присъстващите в Хумболтовата зала студентки, защо българската общественост е била толкова зле настроена против нея, Балева отговори, че тази българска общественост не може да ѝ прости, задето доказала, че изложените в музея на Батак фотографии били инсценировки, направени по поръчка на художника, а не оригинали.

Аз съм сигурно един от малцината българи, които никога не са посетили музея в Батак и затова не мога да взема отношение по въпроса, дали фотографиите са били изложени като документи, т.е. като автентични доказателства. Посетил съм обаче стотици музеи по цял свят, в които често се представят за оригинали фалшификати, на които се предава още по-голяма и дори едва ли не фундаментална стойност. Ако Мартина Балева преди да напише своята дисертация, беше изучила както трябва историята на изкуството, щеше да знае, че за авторите на исторически картини от края на ХІХ и целия ХХ век е било в реда на нещата, вместо да плащат на модели за дълги и уморителни сесии, да си изготвят с помощта на фотографи инсценировки с по възможност най-автентични реквизити.

Доколкото ми е известно, в цялата история на историческата живопис са известни само два случая, при които прочутите и високо декорирани участници в изобразеното на картината събитие, са позирали на художниците в продължение на много дни и седмици – това са картината на Антон фон Вернер, „Берлинският конгрес“, която сега е в тържествената зала на Берлинското кметство и „Заседанието на Държавния съвет“ от Иля Репин, в Руския музей в Санкт Петербург. Всички останали исторически картини са повече или по-малко плод на фантазията на художника. Но понякога – при това много по-често, отколкото зрителите могат да си представят – се инсценират за фотографиране и важни събития, като фотографиите след това не само се считат за документални, но се предлагат като исторически изворни документи. И това се отнася дори за двата „най-важни фотодокумента“ за ХХ век: Поставянето на съветското знаме над Райхстага в Берлин през последния ден на Втората световна война от фотографа Евгений Халдей и Забиването на американското знаме на луната от Нийл Армстронг. 

Същото се отнася и за безбройните „визуализации“, които ни се показват на кино или по телевизията  едва ли не за всички „исторически“ събития от „Големия взрив“ на Вселената, „Живота на динозаврите“ и „Прохождането на маймуните“, до съвременните на нас събития, като най-често се „визуализират“ войните, и то от Троянската до Иракската. Въпреки цялата висока съвременна техника най-важните събития остават незабелязани от сегашните фоторепортери – достатъчно е да си припомним изтребването на Донските казаци в Съветска Русия, разстрелите в Катин или Сребреница.

Някои от най-прочутите „визуализации“ се премират като забележителни произведения на киноизкуството – когато преди много десетилетия изучавах историята на киното, за най-добрия филм на всички времена се представяше – и то не само на Изток, но и на Запад – Броненосецът Потемкин. А в числото на най-забележителните произведения на съветското киноизкуство бяха Незабравимата 1917 година, Иван Грозни, Падането на Берлин и... Донски казаци! И съвсем не напразно на фасадата на всеки кинотеатър се четеше великата мисъл на Великия Вожд на цялото прогресивно човечество: „За нас най-важното изкуство е киното“. Именно за него, за този велик вожд се твърдеше, и то напълно основателно, че познанията си по история той придобил от историческите пиеси на Алексей Константинович Толстой, които безброй пъти гледал на сцената на Малий театър в Москва...

На това място читателят ще се запита: „Но какво общо може да имат тези визуализации с Батак“?
Същия въпрос смятам да задам и на д-р Улф Брунбауер, на неговия адвокат г-н Александър Везенков, но и на професор Хорст Бредекамп, завеждащ Катедра по история на изкуството в Хумболтовия университет в Берлин, при когото предполагам ще бъде защитавана дисертацията на г-ца Балева.

Асен Чилингиров

[Roni]

ИЗТРИТО(от автора).

В ДЕ-ЗОРАТА не се толерира другомислието!

[Berov]

Днес четем и в "Капитал"  статията на журналистката Ваня Ефтимова, Берлин,

http://www.capital.bg/show.php?storyid=493753&sp=0#storystart

която присъстваше на доклада на М. Балева в Хумболтовия университет. Самата тя знаеше, че нейният материал няма да бъде отпечатан в неговата пълнота, което и аз след прочита отчитам. Препечатвам го тук, за да го имаме във форума за всеки случай:

Батак - Берлин, Берлин - Батак

Как германските студенти в Хумболдовия университет видяха миналогодишната медийна истерия

Ако президентът Първанов не беше се възмутил от "антибългарската" кампания Батак, никой нямаше да обърне внимание на темата

"Каква е причината да дойдете на тази лекция", човек не може да не се учуди истински на пълната зала с германски студенти, търпеливо чакащи да чуят за скандала "Батак". Берлин, вторник, осем вечерта, след два часа лекции малко от двайсет и няколко годишните поемат бързо към приятните бирарии нaвън в топлата вечер. Повечето студенти остават, идват и нови, така че зала 3075 на университета "Хумболд", където ще се състои лекцията на Мартина Балева "Националния мит Батак. Деконструкция на една картина и последствията", последвана от дискусията, накрая е пълнa въпреки късния час и хубавото време.

"Прочетох за скандала в "Шпигел", обяснява Аня, една от присъстващите, имайки предвид публикацията от ноември миналата година, предизвикала

Вълна от критики

в Германия към ролята на изданията на ВАЦ в случая. Другите около нея отговарят, че са тук заради професор Хорст Бредекамп, който им препоръчал събитието като много интересен културологичен казус. Повечето са студенти по културология, история, философия и скромно признават, че си нямат ни най-малката представа от България освен туризъм и Черно море.

Проф. Бредекамп, символичният домакин на лекцията, e един от най-известните и влиятелни културулози в Германия, носител на ред национални и международни награди за изследванията си, сред които и Аби-М.-Варбург (2004), най-високото отличие за хуманитарни науки в немскоезичния свят, преподавал в "Принстън", куратор в "Гети сентър" в Лос Анджелис. Българският случай го заинтригува в тясната му специaлност политическа иконография, или по-просто казано, как политиката използва/манипулира картини и представи.

По време на самата лекция Мартина Балева на няколко пъти обяснява, че заедно с Улф Брунбауер, ръководител на дисертацията и cъaвтор в проекта за несъстояла се изложба в България, никога не са отричали клането в Батак. По собствените й думи, "не можем да обявим жестокостите за несъстояли се, защото сме сериозни учени". Лекциятa в Берлин, както и изследването й всъщност много малко се занимават със самите кървави събития от април 1976 г. Целта е по-скоро да се проследи как те са били отразявани в художествените произведения през различните етапи от българската история. Защото така ще научим нещо повече за духа и обществената атмосфера на тези последвали след 1876 времена.

Това, което изглежда отвлечено и академично, придобива неочаквана острота, когато се приложи върху миналогодишния

Mедиен скандал

около научната работа. Защото, ако една представа за миналото казва много повече за конкретното време на създаването си и много по-малко - за самото събитие, какво ли искандалът около Батак говори за днешното българско общество? Колко още кипящи са страстите около случилото се през 1876 в Родопите германските студенти нагледно могат да се убедят в дискусията. В залата присъстват малко българи и като по чудо никoй симпатизант на "Атака", които в либералния Берлин виреят със същата интензивност като в родината. Само че или напоследък информираността им не е на ниво, или хубавото време в съчерание с германската бира са надделели над партийната дисциплина.

Въпреки липсата на крайни националисти страстите в залата на университета "Хумболд" са нагорещени. Eдва проф. Бредекамп е казал докрай изречението си за откриване на дискусията, двама сънародници толкова енергично поискват думата, че седящите около тях германци стреснато поскачат.

"Би трявало да изясните на публиката какви други събития се случиха по време на скандала "Батак", заявява Христо Беров, самият той докторант по църковно право в университета в Потсдам, сочески директно към времевото съвпадение с pазкритията около досието на президента Георги Първанов. Последното предизвиква объркване върху физиономиите на поне половината от двайсетгодишните германци, а в залата - шум, защото се питат един друг дали правилно са разбрали.

Германска студентка иска да знае дали не може да се излезе от конкретната рамка на екзотичните местни политически нрави, които са трудно смилаеми, и иска отговор от Балева защо все пак толкова много българи се чувстват засегнати от отварянето на темата Батак. "Може би защото изследването ми на картината на Антоний Пиотровски "Баташкото клане" и фотографиите му, смятани за автентични, а всъщност направени през 1888, ca засегнали представите на много хора за случилото се. Виждайки заплашени представите cи, те видяха заплашена самата история на събитието", обяснява Балева.

Проф. Бредекамп пък провокира дебата в друга посока - за това как политиката манипулира картините и държи да има върховенство над тях. Проф. Бредекам подготвя изследване за нездравословната връзка между властимащи и Исторически представи, което трябва да излезе следващия месец във флагмана на немскоезичната културология и история - списанието "Критически доклади". Конкретният разглеждан пример - скандалът "Батак".

Така по ирония президентът Първанов и съветникът му Божидар Димитров, борeщи ce срещу "всяка провокация отвън", успяха да събудят интереса на учени, които не само никога не са се занимавали с България, но и доскоро са имали проблеми с намирането на страната на картата. При това обект на изследване не е вече клането, а днешните български политически нрави. Къде другаде проф. Бредекамп например ще намери конкретни примери не за абстрактни книжни битки, а за реален изблик на балканско родолюбие.

"Има ли надежда ситуацията в България да се промени, защото не става просто дума за един вътрешен спор, а за отношения във и към Европейския съюз," пита един от присъстващите накрая, след като неочаквано много емоции и история от най-новата членка на съюза са избухнали в залата на класическия Хумболдов университет. "Въпрос на смяна на поколенията", е краткият отговор. "Това са добри изгледи за бъдещето тогава", завършва със саркастичен смях дискусията.

"Ние само учим за борби около представи и картини, а в България те реално се случват", обяснява впечатленията си след лекцията и дебата Каролине, една от присъсващите. Друг студент, Щефан, казва: "Това, което е интересно за мен, е как германските медийни групировки тук се позиционират като обществено отговорни фактори, а в Източна Европа действат съвсем различно." За седящата до него Аника "имаше няколко нива на история - веднъж тази на създаване на нацията през XIX век, после социализмът и Държавна сигурност и накрая най-новата, защото не са изяснени предишните две. Мисля, че такъв дебат трябваше да се случи в София".

"За мен обяснението, че скандалът около Батак е бил само заради европейските избори и излизането на досието на българския президент е много просто, смята пък Маркус. Те може да са били само мотивът да бъдат подпалени обществените страсти, но явно има нещо много по-дълбоко. Нещо, което не е изяснено около българската идентичност, какво е да си част от тази нация. Вие, българите, явно имате да дебатирате помежду си още много."

[Милен]

Ето, тъкмо казаното от студента Щефан в края на материала на Ваня е част от онова, което имах предвид когато писах преди време подробно тук

http://www.de-zorata.de/forum/index.php/topic,169.msg6277.html#msg6277

"..А сега се връщам към текста, който бях написал преди 5 дена в блога, и който се препечата в Медиапул. В почти 550-те коментари под него май не срещнах и един, който да обърне внимание на по моему най-фаталната последица от Балевата авантюра. Ще приема, че не съм се изразил с нужната яснота и затова ще повторя в нов слог, за какво иде реч:

Шпигел и тези вестници тук, които препечатаха квинтесенцията от статията в Шпигел обобщиха в пет-шест реда новото и изводите от Балевите изследвания, както те ги виждат: прогресивна, европейски тип учена разобличава едно уж случило се събитие (sic!), което висне от десетилетия в българската история - за някакво си клане, което тя сега доказва, че е мит (sic!). Чрез проучвания на данъчни регистри учената установява, че цифрите на жертвите са били драстично преувеличени (sic!) - от патриотични съображения (sic!).

Това е, което ще остане в общественото съзнание в Европа - от тук нататък става много тежко, да не кажа невъзможно да бъде избито от него и опровергано. Защото всеки който се опита да го направи с най-спокойно и цивилизовано поднесени аргументи (говоря от собствен опит) априори изпада в позицията на ретрограден балкански национал-шовинист от сръбско-шумадийски тип, който се бори за запазване на сръбско Косово..."

Също както писаното от Шпигел, така и мнения като това на студента Щефан, че"...явно има нещо много по-дълбоко. Нещо, което не е изяснено около българската идентичност, какво е да си част от тази нация..." са пряка последица от упражненията на "студентката Балева" (буквален цитат от "Шпигел").

Нейна е заслугата освен като диваци-националисти от сръбски тип сега "българите" да стоят пред света по подобие на македонците с провисналите потури на неизяснената им идентичност...

Ако не беше в моемнта такъв благ слънчев ден наоколо и ако не чуруликаха така мило врабчетата щях да тегля нещо по-пиперлия ама нейсе...

[Berov]

Милене прав си, проблемът обаче може да се реши само в рамките на академична дискусия. А засега една нормална такава всъщност е нямало.

За мен остава др. важен проблем. Необходимо ли е да обръщаме внимание на хора, които искат "да ми помогнат" да намеря своя идентитет?

- Според мен, аз за себе си  отлично зная кой съм, зная как държавата се отдалечи от родината особено в последно време (с чийто управници напоследък все по-малко се идентифицирам, но това не ме прави по-малко българин - все пак никой не може да повлияе върху саморазбирането ми в етнически план). Това, че общувам, например приятелски с мюсюлмани и евреи не ме прави по-малко християнин. Това, че имам добри приятели католически и евангелски християни не ме прави по-малко православен. Напротив - прави ме толерантен, прави ме човеколюбив. Така, че нищо не може да говори за това, че българите нямат идентитет, който се гради на толерантност.
 
Защото идентитетът, това е част от нашия forum internum: това са дълбоки убеждения, които нито държава, нито политика нито никой би трябвало да може да повлияе! Идентитетът (по собствено убеждение) се формира именно на ниво семейство и родина - за разлика от гражданството, което е въз основа на държавата.

Всъщност когато чуждестранната преса и студенти като Щефан трудно си представят тази отделеност, желаят ние да търсим "нов" идентитет, ние започваме и тогава настъпват проблемите. Но те настъпват само за тези, за които идентитетът не се гради както казах на ниво семейство и родина, а на ниво партия и държава. А последните две съвсем рядко са толерантни към инакомислещи.

Не господа, аз имам български идентитет и християнско  саморазбиране, но забележете, че някои у нас се опитват да смесват етническия ни и религиозен идентитет с партийно-политически или междунородно-икономически. 

Идентитет си имаме - просто да не обръщаме внимание на хората, които се опитват да злоупотребяват с него! Защото и гонението на "чуждите елементи" не се е случвало в никой случай от народа, а под политически диктат. Я си спомнете, дали народът или БКП преследваше съгражданите ни турци, или кой е сегашния гонител на турците и ромите - народът или политеческата партия Атака? Е, помислете върху въпросите на политиката и нейните цели, които се постигат чрез етнически чистки и гонения. Кому е удобно да има изкуствени "идентитети". При това мислете за съседката Македония, за Косово и т.н.

[Roni]

ИЗТРИТО(от автора).

В ДЕ-ЗОРАТА не се толерира другомислието!

[Милен]

Време е да се припомни един намиращ се назад в тази тема коментар от фронтпейджа на Медиапул:


Относно:      По същество за Балева
Автор:     Unforgiven
Получено на:     23 Ноември 2007 03:19

Ако действително за геноцида в Батак (и други засегнати райони при потушаване на въстанието от редовни войски и башибозук) нямаше исторически сведения, а съществуваше само една малка картина, въз основа на която само "да знаем и помним" трагедията на клането - и ако тази картина при цялата й недостатъчност като извор (единичен) би била и крайно неточна, хиперболизираща детайли и събитие, то тогава Мартина Балева би имала право да каже - "Батак е мит!" (което тя прави - това е тезата й - който си направи труда да се запознае с проекта и тезите, може да прочете именно това - "Батак е мит, в Батак никога не се е извършил геноцид."). Тогава би била права да каже, 'не само е мит Батак, но този мит е създаден, въз основа на една свръхинтерпретация на легенда, която има своя проекция само в една картина, която пък при това притежава твърде съмнителен наративен генезис'.

Тогава можехме да кажем, жалко за недоразбраната Мартина Балева и нейния научен ръководител (който в своя студия пишеше, че помаците са сърби, а българите избивали помаци периодически, тъй като откривали в тях протообраза на вечния антагонизъм между двете славянски нации).

Но при наличието на свидетелствата за около 4000 жертви на МакГахан (той е максимално предпазлив, но и прецизен в числото, на мястото на трагедията е само месец след като е потушено въстанието), но и на Скайлър, Гладстоун или комисиите на посолствата и частни представителства на Англия, Франция и САЩ, и точните експертизи на тези същите, но най-вече свидетелствата на костите и хилядите (!) черепи, които са още налични в костницата в Батак - то тогава ние не се нуждаем нито от една картина, нито от каквато и да е отклонила се от историческата истина интерпретация на геноцида в тази картина - а знаем, че геноцидът в Батак се е случил и не е мит.

Не е мит в българската историческа памет.

И толкова не е мит, колкото Холокостът не е, при коригираните числа на евреите жертви от 10 млн. на 6,5 млн. И толкова не е мит, както не е мит и геноцидът над арменския народ - който също служи за цинично забавни тези на левичари проектанти-демитологисти от Свободния Берлински университет (последният останал левичарско гнездо след като бе маоистката и сталинистката люлка на движението на 1968-те и левия тероризъм на 1970-те във ФРГ).
http://www.de-zorata.de/forum/index.php/topic,169.msg6063.html#msg6063

[Златко]

Единодушие и единомислие! Чак мило ми става.

Впрочем, най-полезното в цялата дискусия за мен се оказа препратката на Милен към по-стария спор с Дилмана (свалям шапка пред упоритостта й да се бори срещу толкова много опоненти - ако и да не я притежавам в ни най-малка степен, поради което я отговоря, я не, на евентуалните реакции тук). Та, препрочетох там много интелигентните (според мен) коментари на това момиче и сега тя ужасно ми липсва, като човек който може да внесе поне малко разнообразие в тона на агитката.

Драги съфорумници,

самият аз съм напълно склонен да приема проекта на госпожица Балева като маловажен и научно-неприемлив. В това отношение не се съмнявам ни най-малко в ерудицията на професор Чилингиров, нито пък в много убедителните коментари на колегата Беров, които чета с интерес и уважение. Онова, което ме смущава дълбоко в тукашната дискусия е непрекъснатото подминаване на същностния проблем, онзи, който засяга Дилмана в коментарите си - и който според мен много точно е уловил немският студент Щефан. А именно: защо българите от началото на 21-ви век реагират с такава острота на всеки опит за поставяне под съмнение на техните "исторически светини"? И на коя от двете съставки на горното съчетание трябва да се постави акцента – на "исторически" или на "светини"? Защото, драги съфорумници, между тези две неща има огромна разлика - историята винаги е била и винаги ще си остане една интерпретационна наука, нещо, подлежащо на тълкуване и променливост почти също толкова, колкото и изкуството ( и която според не малко съвременни учени не може по принцип да претендира за статус на наука; по тоя повод много по-добре от мен е писал любимият ми Карл Попър  в критиката си срещу историцизма). И за един съвременник фактът, че в нея могат да се появяват и екзотични тълкувания не би трябвало да бъде повод за ни най-малко възмущение, както не е повод за възмущение и това или онова произведение на изкуството, граничещо с - или пресичащо - границата на кича. Но виж, когато стане дума за "светини" - били те мирно пасящи крави или недосегаеми представи за собствената идентичност, то тогава нещата стават много по-различни. И в такъв смисъл аз трябва най-после да задам тук въпроса, който никой друг не иска да зададе: за какво всъщност става дума в тази дискусия - водена "цивилизовано" или не? За история или за светини? Защото - колкото и различни да са те инак - и в двата случая според мен става дума за неща, зад които се крият други неща - фантоми, неизяснени, непобутнати неща, нараняващи дълбоко хората не защото по някакъв начин притежават неоспорим статус, а защото са получили в общественото съзнание статуса на същите ония индийски крави, над които ние - образованите, секуларни българи - инак се подсмихваме с такова снизхождение.

Виждате ли, според мен в цялата тая работа става дума не толкова за Батак, където действително се е случило нещо грозно и ужасяващо. За това не става дума. Дума става за това дали някой си би имал право да каже, че за него например това същото нещо не е ЧАК толкова грозно и не ЧАК толкова ужасяващо. Да го релативира, да го постави под въпрос по какъвто и да било начин. Не! Очевидно в българското самосъзнание има неща, които не подлежат на критика - и самоопределението чрез едно грозно и ужасяващо събитие безусловно принадлежи към тях. Ако питате мен - голяма работа, че Мартина Балева била казала, че някаква си картина била фалшификат (или каквото там е казала, откровено казано то не ме интересува чак толкова много). Или че покрай Батак не всичко си било чак толкова неоспоримо, колкото го представят учебниците. Е, и какво от това? Самият аз не се вълнувам особено от едно такова изказване. За мен Батак е място, където се е случило нещо грозно и ужасяващо. В никакъв случай не бих си позволил да говоря с пренебрежение за това - но не защото се чувствам идентифициран с него по някакъв особен начин, а просто от уважение към чувствата на хората, дори и когато не ги споделям. Но това е всичко, драги мои! Това - и нищо повече! Отказвам да видя в себе си човек, оформен по какъвто и да било начин от факта, че някой си бил издевателствал над дедите му! Не, не и не! Историята на Европа е изпълнена с издевателства - и единственото, което аз самият успявам да науча от нея, е че напред се движат само народите, които успяват по някакъв начин да гледат не назад, а именно напред. Не да забравят, не да потиснат или отрекат - а просто да възприемат всяка част от историята си като  това, което тя е - част! И да не я объркват с цялото, което си остава в края на краищата смесица от същите тия части.

Отказвам да видя в себе си жертва! И не мога да се разделя от усещането, че всяка нажежена до бяло дискусия около Батак ме кара да се чувствам като жертва - жертва на нечия дивашка жестокост, която просто реве за отмъщение и отплата. За мен това е минало. И, без да го забравям, аз отказвам да видя в себе си човек, който завинаги е осъден да бъде определян от него. Сигурно това е илюзия, склонен съм да призная - защото миналото по някакъв начин е вътре в нас. Но според мен никак не е маловажно да разберем с каква нагласа го възприемаме и дали сме склонни поне отмалко да се опълчим срещу неговия диктат, да престанем да виждаме в себе си негови пленници - и да започнем да гледаме в бъдещето с по-малко обремененост.

Ето за това става дума според мен в диспута Батак. За удобното извинение на миналото. За оправданието, че няма как да бъдем нещо по-добро от това което сме - с едно такова минало. За потискания срам, че не се чувстваме европейци. За планините от пластмасови отпадъци, за побоя над съпругите и децата, за мълчаливите измами, в които всички участваме ежедневно - тук рушветец, там кражбичка - все неща, за които Батак е едно великолепно оправдание. За това, че не можем истински да повярваме, че Батак е нещо минало, отминало, заминало, част от това, което вече не сме. За това, че е много по-лесно да се биеш в гърдите като вечния страдалец, отколкото да вземеш съдбата си в ръце и да кажеш: до тука беше! Оттук нататък вече сме други!

Но къде ти? Вероятно горчивата истина, скрита зад всичко това е, че Батак всъщност не е никакво минало! Батак всъщност е нашето настояще, че май и бъдеще, мили мои - в преносен, директен и най-буквален смисъл. Че Батак е част от нас вероятно не е никакъв проблем - миналото си е минало и още никой не е успял да избяга от него. Но че самите ние все още сме част от Батак - виж, в това май могат да се открият много, и пренеприятни проблеми.

Но тук вече оставям на вас самите да прецените как бихте искали да възприемете всичко казано дотук - като още едно предизвикателство от страна на поредния безродник, или като нещо, което може би докосва скрити болки, единственият цяр за които може да бъде търсен в изкарването им наяве.

С приятелски поздрав,

Златко Енев

[Милен]

Отговора си на твоя искрен и нужен постинг, Златко, съм го дал по една случайност още преди месеци ето тук:

http://www.de-zorata.de/forum/index.php/topic,168.msg3030.html#msg3030

Признавам, че днес самият аз заинтригуван и с интерес си препрочетох стария постинг...

А и следващият постинг, наречен "Я.МакГахан, писмо IV, да не се чете от всеки!" (по точно моят увод към Писмото) също така съдържа отговор, защо е невъзможно и нетърпимо от моя гледна точка да се позоваваме, както ти, Златко, го правиш на това "...дали някой си би имал право да каже, че за него например това същото нещо не е ЧАК толкова грозно и не ЧАК толкова ужасяващо..."

Невъзможно е да се приема като неоспоримо правото на някой си да пише по този начин без да бъде опровергаван и оспорван с цялата словесна и писмена сила, която Господ ни е дал.

Има граници, отвъд които и свободата на словото може и трябва да бъде ограничавана. Този е точно такъв случай. Съвестта ми не позволява да приема без съответната реакция въпросните писания.

Който не чува нейния глас у себе си по повод като горния, очевидно няма да разбере, какво имам предвид.

[Златко]

А, благодаря, Милене, това е тон и начин на разговор, на който винаги ще отговарям с удоволствие.

Слава Богу, че помежду ни има място и за (много сериозни, принципни) различия в мненията! Вече казах веднъж, че за мен това е повод за оптимизъм. А що се отнася до собственото ми разбиране по въпросите за свободата на мнението, то е най-добре изразено в следната статия:

http://librev.com/content/view/216/38/lang,bg/

(Не ще и дума, аз съм привърженик на позицията на Джон Стюарт Мил).

[Astronomy]

Здравей Златко

Истината неможе вечно, а и изобщо да се релативира, деконструира и тн. Истината си е истина както и да се опитва г-ца Балева да я изкриви - по модерно му релативира. Естетвено е за нормалния човек да реагира къде повече, къде по-малко жарко когато се вършат подобни спекулации(Батак тук  е само частен случай ). Българина е станал като Пилат, вечно пита : А що е истина?

Ще дам един очеизваждащ пример. Представи си следната картинка. След разпъването на Христос на кръста учениците Му са изплашени и стоят събрани на едно място и се чудят какво да правят. В следващия момент Той, Христос им се явява, и те остават поразени от това. Споменът за това явяване е жив до ден днешен, на въпреки на всякакви опити за деконструкция и релативиране на случката. Ако пред теб се бе случило това, ей така някой който е бил мъртъв и погребан  да влезе през стената и да ти каже : Здравей Златко, едва ли ще забравиш това, а какво остава да дойде някоя си Балева и да те убеждава, че  прекалено дълго си гледал картини или филми с минаващи хора през стените и това е изградило във съзнанието ти спомен който е неверен,  къде би я пратил госпожицата?

А тук говорим за случка не в далечното минало. Отговора на въпроса ти е че още е жив спомена за Батак и този спомен ще е много дълго жив, но не за да се оправдаваме с него, а защото това е част от нашата обща памет като българи. Всяко племе, всеки народ, всеки човек който забрави своята история е обречен да изчезне, да излезе от общата памет.
Някой ден някой друг ще ни убеждава, че не е имало комунизъм, въобразявали сме си, и сега има такива които отричат еврейския холокост и комунистическите лагери, но споменът за тях е жив до ден днешен и ще продължава да живее защото "...кръвта на брат ти вика към Мене...(Битие)".. . Оставям на страни морала на тези които си позволяват подобни спекулации с мъката на милиони хора. Нито Христос, нито Батак, нито който и да е холокост може да става разменна монета срещу свободата на лъжата и това историята го доказва до ден днешен.

Аз чудесно разбирам болката с която поставяш въпросите за историята, науката, митологемите в съзнанието на хората и тн. , но забележи, че нито историята, нито науката, нито митовете страдат, а хората.  Истината, която може и  ни освобождава от всичките ни страхове и болки, нея не познава човека тип  Балева. Не в никакъв случай не я сатанизирам, тя също е жертва.

Ти добре пишеш за призраците на миналото които ни тероризират с мрачните си образи, но и срещу това има лекарство и за мен това е вярата, която е оскъдна сега в България и дори нещо повече това е камък в който съвременния българин се препъна, падна, строши си главата и сега е в кома.

Какво ще е за нас Батак - вечен кошмар или поука, тук уцели в десетката. Ти вероятно имаш своя отговор, аз също, както мисля, че и всички тук във форума Де Зората.

Изобщо не мисля, че си безродник, въпросите които зададе са повече от уместни и ще очакват още отговори.

Поздави и благословения !

[Rhino]

"ЦЕЛ"


По време на самата лекция Мартина Балева на няколко пъти обяснява, че заедно с Улф Брунбауер, ръководител на дисертацията и cъaвтор в проекта за несъстояла се изложба в България, никога не са отричали клането в Батак. По собствените й думи, "не можем да обявим жестокостите за несъстояли се, защото сме сериозни учени". Лекциятa в Берлин, както и изследването й всъщност много малко се занимават със самите кървави събития от април 1976 г. Целта е по-скоро да се проследи как те са били отразявани в художествените произведения през различните етапи от българската история. Защото така ще научим нещо повече за духа и обществената атмосфера на тези последвали след 1876 времена.[/i]

[Златко]

Има граници, отвъд които и свободата на словото може и трябва да бъде ограничавана. Този е точно такъв случай. Съвестта ми не позволява да приема без съответната реакция въпросните писания.

Милене, мислих доста по тези ти думи и ми се иска, ако и без агресивност, да ти задам някои въпроси, които ми се струват важни.

Първо, какво имаш пред вид когато казваш, че свободата на словото може и трябва да бъде ограничавана? Кои са границите, кой трябва да ги определя и по какъв начин трябва да се упражнява контрола, грижата за тяхното спазване? Сигурен съм, че ти е добре известно, че при нашите съседи, турците, до много скоро имаше точно такъв закон (закона за обида срещу турската национална идея), въз основа на който в турските затвори лежат над 700 интелектуалци, позволили си по един или друг начин да оскърбят тази идея (най-вече защищавайки идеята, че е имало турски геноцид срещу арменците, която, както знаеш, в Турция все още се смята за национална обида). Въз основа на този закон беше подложен на преследване и Орхан Памук, който беше оставен на мира не поради факта, че носи чест и слава на турския език и литература по целия свят, а просто защото правителството се уплаши, че ще изгуби всякакви шансове за европейско членство.

Та оттук, Милене - още няколко въпроса към теб?

Мислиш ли, че в България трябва да бъде въведен някакъв подобен закон? Ако да, то как трябва да бъде формулиран той и означава ли това, че по принцип ти намираш и турския закон за правилен (имайки, може би, по-различно виждане за понятието "национална идея")? И означава ли това, че по принцип ти не виждаш възможност за възразяване срещу преследването на Орхан Памук? Ние преследваме Балева, те преследват Памук - никой никому не може да вмени някаква грешка, нали така?

Ако не, то в какво се състои принципната разлика между твоето и това на турските законодатели мнение? Кой тип ограничение на свободата на словото е допустим и кой - не?

Задавам тия въпроси без злорадство, осъзнавайки, че някои опити за логическо изчистване на емоционално подадени реплики може би не са най-уместната реакция. Във всеки случай обаче важно е за всеки от нас да има ясно съзнание за последиците от нещата, които поддържа, тъй като тук ние се намираме в публично пространство и думичката "отговорност" не е само думичка. Четат ни много хора, това не е без значение.