За Батак - вчера и днес

Изложението на М. Балева в Хумболдт университет Берлин от 6. Май 2008 г.
(непосредствени впечатления)

Въпреки опасенията ми, че трудно ще може да се намери възможност за влизане в залата, от съображение за сигурност или каквито там други причини и въпреки, че в деня на доклада разговарях по телефона със секретарката на Семинара за „История на културата”, г-жа Лоренц, която съобщи, че събитието е публично и с отворени врати за всеки, все пак си мислех, че може и да има трудности с присъствието ми в залата. Такива обаче изобщо нямаше. Всичко беше спокойно, делнично, непринудено.

20:15 В залата има около 50-60 (на пръв поглед) германски студента от специалността „История на изкуството” (останали от предишната лекция), асистенти, проф. Хорст Бредекамп, изкуствоведи, работещи из галерии, вероятно приятели на г-ца М. Балева, и т.н. На първи ред се намира г-жа Ваня Евтимова, журналистка от в. Капитал, непосредствено зад нея местата са заети от проф. Асен Чилингиров и моя скромност. Чрез биймър ще бъде прожектирана презентация, която буди интереса ми и ме изкушава да заснема с дигитална камера екрана (за личния ми архив). Разбира се виждам колегата Балева на пулта, решавам да я заснема и нея няколко пъти, без обаче да подозирам, че след доклада ще трябва да си губя времето с триенето им пред самата М. Балева, понеже в същия момент съм бил забелязан (не съм се и крил) от „личното германско-българско обкръжение – истинска вярна стража” на последната (все пак може би наистина имат право да бъдат подозрителни след всичко, което може да се случи). Пък и правото на лична снимка го респектирам. Но за това по-долу.
След встъпително слово на една от асистентките на проф. Хорст Бредекамп, и кратки негови думи, представяне на информацията относно новите работни места на М. Балева и У. Брунбауер – и двамата вече не работят в Берлин, а на доста километри от там, същевременно и на доста километри един от друг (няма да спомена градовете, за да не бъда обвинен, че изнасям някаква вътрешна информация – за всеки случай държа да подчертая, че не желая и косъм да падне от главата на М. Балева – дивашките изстъпления на определени хора в тази връзка не бива да бъдат насърчавани по никакъв начин), колегата започна да изнася доклада си на тема: „Митът Батак. Деконстукцията на една картина и последиците”. На няколко пъти Балева постави ударението върху факта, че никой не отрича клането Батак! Усещам, че нещата, които съм чел във в. Култура са някак си леко видоизменени, релативирани, успокоени. И това също е факт, който не е за пренебрегване. Но с три основни момента от доклада съвсем не мога да се съглася. Затова ще представя само тях съвсем схематично заедно с моето изказване, както и няколко момента от изказването на проф. Чилингиров, а останалото важно ще опитам да изложа, след като се дигитализира записа от целия доклад, за да бъде всичко прецизно и на не създавам условия за излишното драматизиране на нещата.

1. Още в самото начало се подчерта теза 1-ва: (цитат по лични бележки) че съществуването (наличието) на картини и снимки (Bilder) поддържа спомените и паметта, в случая въпросната картина на Пиетровски е фактическата възможност българите да учат за клането в Батак.

2. Броят на жертвите е „коригиран”, актуализиран и уточнен възможно най-добре в самия процес на работата по проекта, като за целта са ползвани османски данъчни регистри, понеже били най-точни по уточняването на населението.

3. Едната инсценировка на снимката с разхвърляните кости от църквата в Батак, която Балева датира от 1888 г.

***

След края на втора част от доклада – последиците от „деконструкцията на мита Батак”, в която Балева се представи като жертва, каквато разбира се в потенциален план е. Но с това не бива да се прекалява, защото прекалените емоции на милосърдните научни работници не бива да ги отклоняват от обективността и истината, проф. Бредекамп взема думата и коментира накратко доклада и картината:

- За него картината не представлява чак такова забележително постижение. Тя оставя доста въпроси отворени и той не би си представил, че картината би могла да „запази” спомена за събитията от това клане. Оставам с впечатление, че просто иска да си каже нещо, за да поддържа говоренето, но може и да греша. Всъщност нещата, които той каза са изключително важни, защото в подобен аспект беше и изказването на проф. Чилингиров. С него вдигаме почти едновременно ръце – като давахме сигнал, че желаем да се включим в дискусията – аз избързах (за което после малко съжалих – трябва да не забравя да се извиня при първа възможност на почитаемия ни проф. Ч.).

Изказах се горе долу по следния начин:

- Помолих М. Балева да даде разяснения, дали „мит” има друго значение и смисъл в българския език. Отговорът и бе, че в научната терминология мит означава точно това, което съдържание носи и заглавието на проекта…

И по-нататък:
1. Моят „спомен” за Батак не се поддържа от тази картина, понеже не я познавам. „Споменът” го имам от литература, художествена или научна. На първо място З. Стоянов и Ив. Вазов. Защото една картина може да въздейства на някого, когато той я вижда и я познава. Не си спомням да съм я имал и в учебника си по история в гимназията.

- „отговор: ами едно събитие може да се възприема от различните хора по различен начин”…

2. На една от снимките (снимката в църквата, където костите са разхвърляни) се виждат останки от дверите пред олтара. В абсолютно окаяно състояние са. Затова не мога да си представя, че там например в този храм инсценировката ще включва и „светотатски” действия на преживелите батачани, които да „ликвидират” иконостаса на църквата си. Въпросът остава открит – как е възможно от литургична и каноническа гледна точка да се провеждат богослужения цели 12 години по този начин?

- „на олтара от тази снимка не съм обърнала внимание”…

3. Не мисля, че броят на жертвите би могъл да се определи само по османския фискален регистър, понеже в онова време в немалко случаи е имало разминавания – данъчно укривателство – поради факта, че християните са плащали по-високи данъци (и дори във времето на Танзимата и реформите, където вече имаме Хат-и-шериф и Хат-и-хумеюн, на практика не е имало съществена промяна). Нормално е било да се опитва да се прикрият членове на семейството и т.н. Но в тази връзка трябва да се отбележи, че имаме пълен списък на новомъчениците, канонизирани от старостилната православна църква...

Тъкмо искам да покажа книгата и да попитам М. Балева дали я познава, отговорът и е негативен, - „не, не я познавам, но ...ето в такъв тон ми се говори в България”… (признавам, може малко по-високо да съм говорил, все пак не се намирах непосредствено пред пулта)… и бивам прекъснат от проф. Бредекамп и т.н., защото все пак не трябвало дискусията да се води само около и както в България. Трудно се съгласих, че не мога да кажа още нещо, но в края на вечерта си поговорихме на спокойствие.

Непосредствено след това беше дадена думата на проф. Чилингиров, който каза, че има много неща, които да изложи, ще се спре само на няколко основни момента:

•   Той се занимава от повече от четири десетилетия с история на изкуството, издал е единствената „Културна история” на България и на немски, но картината и нему е била непозната! Защото не е известна, пък и няма чак такова голямо значение, което и „отдаваме”.
•   Къде е била картината през цялото време и защо е останала непозната, защото след като картината е „складирана” в 1913 г. и е изложена в 1996 г. кой и къде е успял да я вижда, за да „подхранва” паметта си? Самият той иска да види списък с албумите на репродукциите от тази картина.
•   Отбеляза, че картината не е била поръчана от българите – факт, който остава много важен (бел. авт. ами самите българи явно не са имали нужда от нея, за да подхранват спомени).
•   Той не може да се съгласи с работата по проекта, защото няма какво да бъде доказано – споменът Батак е жив поради чуждестранни публикации, българска литература, но не и поради тази картина.

Явно М. Балева, както и проф. Бредекамп познаваха почитаемия проф. Чилингиров, защото се обърнаха с особено внимание към него, за албумите с репродукциите от картината беше отговорено, че ще има бележки под линия в дисертацията на колегата Балева.

Като цяло атмосферата се поуспокои, когато няколко германски студенти зададоха въпроси по картината, а последния въпрос по втората част на доклада, където М. Балева представи част от заплахите срещу себе си бе зададен от една асистентка – кога би могло да се промени състоянието в България, за да се говори за подобни теми. М. Балева отговори на въпроса, че според нея едно поколение е необходимо да се смени и нещата щели да се оправят. Разбира се, направих една реплика от място, че проблем с „жертвата” Балева принципно нямаше да има, ако в същото близко време около заплануваната конференция не се изясняваше случая с агентското минало на един от „видните историци на БКП”, все още мандатстващия Г. Първанов (Гоце). И защо нито един от ръководителите на проекта не си зададоха въпроса, как цялата тази история с баташката конференция трябваше да подигне националния дух и „единението на нацията”, за което точно президентът е отговорен…
- за това ръководителите на проекта не са помислили, беше отговорът на репликата.

След края на дискусията се приближих до М. Балева, за да и подаря книгата на старостилната православна църква относно новомъчениците, за която стана въпрос, че колегата не я познава. Тя благодари сърдечно за това, аз исках да я попитам още няколко неща, но около нея и мен постоянно се „навъртаха” някакви лица, уви притеснени, да не и се случи нещо. В този момент пристигнаха две жени, които незабавно я уведомиха, че съм я снимал. Тя доста се притесни от този факт (наистина го усетих) и помоли пред нея да изтрия образа и, което все пак отне известно време, за да може да се увери сама. След това беше почти невъзможно да водя разговор с нея насаме, защото една жена постоянно настояваше, че трябвало да говоря на немски, за да можела и тя да разбира. (сигурно искаше да „чуе”, че ще я заплашвам, обиждам или нещо др., което нито съм имал, нито имам като намерение). Отвърнах, че ще говоря както намеря за добре. Все пак успяхме да разменим няколко изречения, една група от слушателите, се оттегли в заведение да побъбрят неформално на напитка – нас с проф. Чилингиров също поканиха учтиво – той отказа, аз повървях с групата – не можех да остана по-дълго. Но това ми даде възможност да проведа един добър 5-10 минутен приятелски разговор с проф. Бредекамп, който поизясни доста от нещата, които исках да зная.

Междувременно часовникът ми показваше почти 22:30…

Изводите от цялото събитие за мен са:
-   Ръководителите на проекта не могат да се ориентират в обстановката. М. Балева е завършила средното си образование в България, след това е следвала в Германия – факт обясняващ, че е пропуснала основни моменти от трансформационните моменти в родината.
-   Работата по проекта за мен лично няма особен смисъл, поради факта, че картината която се обсъжда не е толкова значима, че наистина да играе ролята на „Клането на о. Хиос” и т.н.
-   М. Балева има представи за България и трансформационните процеси в нея, които не са напълно реалистични – продължавам да твърдя, че добрият учен избира точния момент и начин как, кога и защо да доказва или представя тези, вкл. и как да формулира заглавия на изследванията си, за да бъде разбран от възможно най-широк кръг читатели.
-   Жалко за скандализираната от политиците обстановка, ако все пак се беше състояла конференцията, тя щеше да бъде най-добрата възможност да се обсъди всичко както трябва в академичен дух, а не да го изкривяваме под предлог на жертва на национализма. Да не забравяме все пак, че науката (в случая опит за дискусия) тук се сблъска най-жестоко с политиката. Но това е др. дълга тема за свободата на словото и държавната идеология…, в повечето случаи почиваща върху партийно-политически доктрини.

***