Убийствено червено

[Roni]

"3sat на 11.12. от 22:25 ч., ZDF на 16.12. в 00:20 ч. (посред нощ срещу понеделник!!)."
- това не е ли по-скоро непоказване на филма? Малко като отбиване на номера с една неудобна за обединена Европа тема.

„Онези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.“
Бенджамин Франклин

[Симеон]

Филмът е заснет от екип на ZDF, което ще рече и с техни средства, Рони. Не е в стила на професионалисти да отбиват номер. Тези часове са отражение на интереса на масовия зрител към проблема.
По моя преценка целта на подобен род предавания е да се насочи вниманието към болното място на точно определена група хора - европейски политици, например, имащи влияние върху отношенията между членките на ЕС. Какъв резултат ще се постигне, е съвсем друг въпрос.

[Милен]

В няколко коментара в "подтекстовото" пространство след статията в Медиапул пуснах упътвания за гледането на този документален филм и на още един чудесен филм по 3sat за самия Троянов, за неговата литературна стойност и позиция и за обстановката днес в страната, в която е роден. Който се интересува може да проследи нещата тук:

Относно:      Има линк
Автор:     3sat
Получено на:     14 Декември 2007 14:50

Ето http://www.3sat.de/mediathek/?obj=7130&mode=play за филма
Относно:      @ 3sat
Автор:     Милен
Получено на:     14 Декември 2007 16:14

Линкът е към една документация за книгата Weltensammler на Илия Троянов, а не към актуалния филм за престъпленията на комунизма в БГ.

Документацията е при все това забележителна и дава чудесна представа за високото признание,което получава И.Т. като литератор в Германия. В нея той свидетелства отново недвусмислено за своята достойна и непримирима позиция по въпроса с неанализираното минало и днешната мафиотско-комунистическа власт, държаща БГ заложник на ченгесарията.

Струва си да се гледа.
Относно:      Пак за часа на излъчване
Автор:     Милен
Получено на:     14 Декември 2007 16:29

Понеже виждам, че някои не четат всичко писано в коментарната част по-назад и се задава постоянно един и същ въпрос, отново това указание към филма на Троянов от сайта на ZDF:

http://www.zdf.de/ZDFde/inhalt/19/0,1872,1021587_idDispatch:7247486,00.html

Целият филм със сигурност ще може да се гледа малко по-късно в рубриката Dokumentation. Записът от поп-ап-ващият прозорец ще е по-трудна работа, защото дори Plugin-ът за Firefox DownloadHelper за запис на видео и пр. клипове не върщи работа в този случай.

Предполагам, че даунлуодването е нарочно възпрепятствано по копирайт причини. Ако някой има идея как това да стане нека я сподели в полза на заинтересуваните.

По-назад бе поставен въпросът, че някой не можел да се справи с немският. Филмът е действително с авторски текст на немски и почти пълна синхронизация върху гласовете на участниците. Но в много епизоди българският оригинален говор се чува и разбира доста добре, така че и немски неговорящи няма да останат съвсем неориентирани. А в крайна сметка дори и само визуално филмът според мен си струва гледането.

[Милен]

Наложи се да напиша току що следното в Медаипул:

Горната публикация е жертва наистина на непростим хаос. В блога Де зората, тя е излязла с отсъстваща последна трета на текста (това се обяснява, без да бъде извинено, с почти 50-часовото безсънно състояние на автора).

Медиапул естествено препечатвайки текста също е пропуснал тази съществена по наше мнение финална част. Сега статията може да се прочете в цялата й цялост тук:

http://www.de-zorata.de/blog/?p=97

Ето как продължава статията след публикуваната по-горе част:


Пред паметните плочи край мемориала на жертвите на комунизма в София Георги Константинов разказва, че в обществото не се дава думата на хората, които смятат, че отварянето на архивите е от решаващо значение за настоящето. Вместо това дебатът е в ръцете на онези, които разчитат на забравата и на потулването на миналото. Камерата се плъзга по зловещите озъбени монументални фигури пред партийната централа на Позитано, докато Тошо Пейков говори: «Срам, срам за тази партия, която контролира архивите. Срам за това, че до днес няма никой осъден за престъпленията в Белене и Ловеч. Жертвите не са забравени, за тях просто няма кой да се сети, защото медиите се контролират от политическите и криминални мрежи и в тях се внушава на обществото, че агентите и разузнавачите са добрите, че те са защитавали интересите на България. Истината е, че те са служили на диктатурата...»

И тук настъпва според мен ключовият момент във филма. Склонен пред плочите с имената на загиналите от комунистическия терор, Илия Троянов припомня, че анонимните и незнайни жертви са много повече от тези, вписани в мрамора и споделя: «Когато в едно общество имената на престъпниците са пò на почит от имената на жертвите, в такова общество има нещо много гнило...»

Тези жертви, хората, на които е посветен новият филм на германската телевизия, са за Илия Троянов истинската алтернатива на десетилетното сбъркано българско лутане из безпътицата на лъжата и на спотаените истини за миналото. Апологетичната версия на социалистическата история, която е внушавана на обществото води до масов консенсус, че тоталитарното минало не било чак пък толкоз лошо.

Непреклонността на репресираните разбива подобни заблуди и изобличава лицемерието заложено в тях. Тези възрастни, останали верни на принципите си хора биха могли да са пример за подражание – в едно друго, по-добро от днешното време.


Добре поне, че тук, на предната страница във форума, статията излезе в пълен вид.

Теодоре, това го пускам тук и за да го прочетеш и ти и да предадеш това ти знаеш къде. На практика 1/3 от статията наистина не е излизала още. Сега в блога е целият авторов текст - може да предадеш на човека да го види... Аз потъвам в непробуден сън...

[Stoni]

"Тези жертви, хората, на които е посветен новият филм на германската телевизия, са за Илия Троянов истинската алтернатива на десетилетното сбъркано българско лутане из безпътицата на лъжата и на спотаените истини за миналото. Апологетичната версия на социалистическата история, която е внушавана на обществото води до масов консенсус, че тоталитарното минало не било чак пък толкоз лошо.

Непреклонността на репресираните разбива подобни заблуди и изобличава лицемерието заложено в тях. Тези възрастни, останали верни на принципите си хора биха могли да са пример за подражание – в едно друго, по-добро от днешното време."

[Милен]

Невероятна новина!

В немските медии се появи новината, че предвиденият за утре 0:20 прожекция на филма на Илия Троянов ще се излъчи в интернет нарочно на два канала - единият на български за да могат и хилядите българоезични зрители по света да могат да видят тази уникална документция за престъпленията на българския комунизъм.

Утре, преди старата на филма през нощта по ТВ-канала двуезичната версия ще може да се гледа в интернет - в момента, когато получа повече информация, тя ще бъде съобщена тук:

ZDF zeigt Doku über politische Häftlinge in Bulgarien - im Internet zweisprachig
druckerfreundliche Ansicht Beitrag per E-Mail versenden

News (rb) Fernsehen und Internet verknüpft das ZDF. Den Film "Vorwärts und nie vergessen" über ehemalige politische Häftlinge in Bulgarien wird es online in einer bulgarischen Version geben.

Die deutsche Version des Films "Vorwärts und nie vergessen! Ballade über bulgarische Helden" zeigt das ZDF am Sonntag (16. Dezember) um 0.20 Uhr. Der in Sofia geborene Schriftsteller Ilija Trojanow, Mainzer Stadtschreiber 2007, begleitete für den Film ehemalige politische Häftlinge an die Orte des Schreckens und dokumentierte, wo und wie sie misshandelt wurden. Die mangelnde Aufarbeitung der Vergangenheit im heutigen Bulgarien wird dabei sichtbar.

Den Film, in dem sich auch Menschen zu Wort melden, die auf Jahre und Jahrzehnte in den Lagern des Landes verschwunden waren, gibt es auch in einer Version in bulgarischer Sprache. Diese wird nach Angaben des Senders ebenso wie die deutschsprachige Version am Sonntag (16. Dezember) schon vor der ZDF-Ausstrahlung in der  ZDF-Mediathek abrufbar sein.

http://www.satundkabel.de/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=28958

[Милен]

ZDF направи преди малко жест към българските зрители, какъвто досега не е имало в неговата история.

На сайта бе качена българската версия на филма за комунистическите репресии и за днешния мутренско-ченгесарски режим в България. ексклузивното показване на българската версия става поради проявения интерес от българско говорещи зрители и по изрично желание на автора.

Филмът може да се гледа тук:

http://www.zdf.de/ZDFde/inhalt/17/0,1872,7133425,00.html

Освен него има и много интересно интервю с Илия Троянов, както и разговор между него и Гюнтер Грас.

Става дума за безпрецедентно масирано поднесен цял блок, посветен на темата за комунистическите репресии и господството на лъжата за миналото в днешна България.

Без съмнение това се дължи на извънредната роля, която има в немската днешна литература нашия сънародник Илия Троянов, на неговото живо чувство за съпричастност със съдбата на родината и с унизяваните и премълчавани нейни герои от антикомунистическата съпротива.

За този му принос ние - без каквото и да е преувеличение - му дължим дълбок поклон. Да е жив и здрав и нека Всевишният да го пази по пътищата на Индия, където се е отправил отново за два месеца!

[Милен]

До сега гледах да избягвам такива самореклами, но с оглед на темата и мястото където се провежда проявата, ето това съобщение - ако някой се намира довечера случайно в Берлин или околностите:
Mo., 17.12.07
BULGARIEN : Vergessene Schicksale ? Die Opfer des Kommunismus heute

Referenten: MILEN RADEV (Publizist, Berlin) und CHRISTO BEROV (Jurist, Berlin)

ORT: Berliner Rathaus, Raum 338 (Eingang Jüdenstrassse) BEGINN: 18.00 Uhr

http://www.uokg.de/Text/akt067-Haeftlingsreihe-Osteuropa.htm
Понеделник, 17 февруари 2007 г.

България: Забравени човешки съдби? Жертвите на комунизма днес

Ще говорят Христо Беров (юрист, Берлин) и Милен Радев (публицист, Берлин)

Място: т.н. Червено кметство (хубав символ!), сградата на правителството, зала 338 (Вход откъм улица "Еврейска", начало: 18 часа

[Милен]

Филмът за българските жертви на комунизма - на националния екран в Германия

Свободен интернет достъп и на български език

© Милен Радев

След като само преди дни германо-швейцаро-австрийският канал 3sat излъчи премиерно филма на родения в България немски писател Илия Троянов «Балада за български герои», нощес той бе показан и по националната телевизия ZDF.

Нещо повече - по изрично желание на автора и за да задоволи неочаквано големия интерес на българоезични зрители от цял свят, ZDF предприе вчера уникален експеримент в своята програмна политика. Още преди излъчването му в ефир филмът бе качен на сайта на ТВ-канала, което по принцип се прави при някои от ползващите се с най-голям интерес документации. Новото е, че освен версията, синхронизирана на немски, сега се предлага и версия на български – с оригиналните разкази на жертвите на политическия терор в България.

ZDF предлага и специална интернет-страница, посветена на филма и на неговия автор, именития вече немски литератор Илия Троянов. Наред с биографични материали за него самия, на сайта е качен и разговор с Гюнтер Грас, рецензии за книгите на Троянов и актуално интервю с писателя.

От февруари 2007 Илия Троянов бе лауреат на приза на град Майнц (седалище и на ТВ-канала ZDF) и на свързаната с наградата титла «Градски писател». Старата германска традиция на «градския писател» или «градски словослагател» се почита в немалко градове, но наградата на Майнц се смята за най-реномираното отличие от този род. Носители на титлата «Градски писател на Майнц» досега са били най-значимите имена на немската литература. Освен за книжовни занимания, периодът на стипендията е предназначен и за един уникален експеримент: удостоеният с наградата писател получава възможност да се изяви и в съвършено нов жанр – като документалист по свободно подбран от него сюжет и да заснеме авторски филм, като проектът се финансира от ZDF.

За тема на своя филм Илия Троянов е избрал съдбата на жертвите на комунистическите репресии в страната, която е напуснал на 6 години. Последното лято той прекарва в България, среща се с много от героите на своя филм, посещава местата на терора от миналото и търси причините за подложеното на организирана забрава минало в днешните властови структури.

В актуално интервю, запитан защо се е спрял тъкмо на българската тема, когато пред него са били открити всички краища на света за филмово претворяване, Троянов казва следното:

«Избрах тема, която е напълно игнорирана от общественото внимание. След еуфорията от 89-та година, на Запад бе пренебрегнато обстоятелството, че много от страните в Източна Европа все още остават в плен на последиците от тоталитаризма. В България тази зависимост е просто екстремна, почти също толкова екстремна колкото в Русия или Беларус. В България бившата комунистическа номенклатура се преобрази в мафиотска олигархия и все още контролира всички сфери в страната. И понеже това е една много тежка тема, тя много рядко попада в полезрението на западните медии. Когато ми бе дадена възможност да снимам напълно свободно по сюжет, който аз си избера, реших, че е много по-важно да направя филм за нещо непознато, отколкото по темите, които публиката без друго свързва с моето име като Индия или Африка например, страни достатъчно познати поради своята екзотичност и туристическо значение. България е държава, която се намира в мъртвата точка на нашето публично възприятие – въпреки членството й в ЕС.»

Ключовият момент във филма «Балада за български герои» са съкровено произнесените от автора на фона на мраморните плочи с имената на загиналите от комунистическия терор слова: «Когато в едно общество имената на престъпниците са пò на почит от имената на жертвите, в такова общество има нещо много гнило...»

Чрез неподправените разкази на репресираните «Балада за български герои» разбива внушаваните на обществеността в България носталгични копнежи, подплатявани с балади на всеки километър и с дъжд от държавни ордени за певците и надзирателите на някогашния социалистически рай. Филмът лишава от основа режисираната заблуда, че тоталитарното минало не било чак толкова лошо.

На жертвите, на хората, преминали непречупени през месомелачката на комунистическия терор Илия Троянов поставя чрез своя филм непреходен паметник. Те са за него автентичната алтернатива на десетилетното сбъркано българско лутане из безпътицата на лъжата и на спотаените истини за миналото. Тези, останали верни на хуманните си принципи хора, биха могли според Троянов да бъдат пример за подражание – в едно друго, по-добро от днешното време.

Целият филм «Балада за български герои» може да се гледа на български език тук: http://www.zdf.de/ZDFde/inhalt/17/0,1872,7133425,00.html

[Милен]

Колко прозорливо Симеон написа на предната страница:

Симеон на December 13, 2007, 13:05

... похвалната инициатива на ZDF и 3sat да осветят този мрачен ъгъл на Европейския съюз ...

Като че ли Илия Троянов го е прочел преди да даде горното интервю и да спомене "мъртвата точка" ...

[Симеон]

Милене, би било интересно да ни разкажеш за снощната дискусия/проява/доклад? (не знам как да го нарека) в Берлин.

[Милен]

Не мога да не откликна на твоя интерес, Симеоне, макар, че времето за отклика се налага предварително да се ограничи на 10 минути по независещи от мен причини.

Назоваването на проявата е наистина сложно - доклад звучи прекалено обременено социалистически, лекция - неуместно научно (макар че това което каза уважаемият Христо Беров напълно отговаряше на всички критерии за научност), презентация - технократично-авангардно - да го наречем със старомодното понятие, което в съзнанието ми се вързва с проявите някогашни в читалище "Славянска беседа" - сказка.

Сказка, сказка, но нищо "приказно" нямаше в тематиката - "Забравените жертви на комунизма в България"...

Проявата бе част от поредица на центъра за Източна Европа (http://www.osteuropa-zentrum.de/index.htm) и на Обединението на съюзите на репресираните от комунистическата власт в Германия. Организатор е известният и у нас обществен деятел Детлеф В. Щайн. Мястото е познато в Берлин - сградата на т.н. Червено кметство, седалище на правителството на Федерална провинция Берлин (управлявана впрочем от коалиция на соцдемократи и бивши комунисти - това, че все още позволяват провеждането на точно такива прояви в правителствената им сграда е признак, че дори и тукашните бивши комунисти не могат да се сравняват с нашите бивши главорези и децата им) Много интересно е, че темата на снощната проява бе уточнена още преди близо 3 месеца и тя повече или по-малко случайно съвпадна със сегашното излъчване на филма на Троянов и повдигането на въпроса за българското комунистическо минало в Германия.

С Христо Беров си бяхме разделили вечерта по следната схема - моя милост въведе чрез кратък преглед на историческата рамка, в която след 1944 г. в България се стига до безпримерен терор, до изтребване на около 20 000 души без съд и присъда - "Народните" съдилища с около 2500 смъртни присъди-сравнение със смъртните присъди от Нюрнбергските процеси, създаването на лагерите (ТВО) - Куциян, по-късно Белене, о-в Персин, свинефермата, от там каменоломната в Ловеч, по-късните политически затворници на 70-те и 80-те години и така до края на 89-та когато са освободени последните политически затворници.

Тук предадох "топката" на Христо Беров, който от позициите на юрист беше проучил темата с реабилитацията в България. Систематично и подробно Христо запозна публиката с влезлия 1991 г. в сила Закона за реабилитация и пр. и с неговите изменения - последното от които през 2004 г. с предвидена финансова компенсация на лежалите в затворите на комунистическа България. Христо представи трите групи, преследвани в България - поради своя социален произход, поради политически убеждения или заради политическа неблагонадеждност и преследваните по религиозни причини. Подробно бе развито прилагането или по-точно неприлагането на този закон, ходенето по мъките на вече престарелите репресирани и набиващата се в очи практика, изплащането на обезщетенията да се протака и така колкото може повече от престарелите мъченици си отидат от този труден и донесъл им малко радости свят.

Може би най-красноречиви бяха цифрите, които сподели Христо Беров - по негови разследвания за цялата текуща година като средства за изплащане на финансови компенсации по смисъла на Закона за цяла България (!) са предвидени общо кръгло 14 000 лева (!) и то от бюджета на Социалното осигуряване (?!). При подадени към това лято общо кръгло 7000 молби за компенсация всеки може лесно да изчисли за какви суми на репресиран става дума... Само за София имаме около подадени 4000 молби, от тях са вече обработени кръгло 260, от които е даден положителен отговор на 168...

Тук Христо отново прехвърли към мен думата и започнах с анекдотичното съобщение, че по ирония на съдбата (или според черния хумор на някой червен администратор) зам.областният управител на София, от когото зависи одобряването на молбите и към когото трябва да се обръщат репресираните се казва Сталин Генадиев. Това, казах, за много от тези нещастници е като например жертви на националния социализъм да търкат праговете на чиновник в днешна Германия, наречен примерно Адолф Мюлер...)

Маркирам само най-общо за какво говорих от тук нататък - започването и провалът на Дело № 4 за лагерите - следствието, разпитите на Живков и други членове на политбюро, отказът им да подпишат какъвто и да е протокол, защитната линя на Живков, че за всичко са били виновни руснаците, че "ние нищо не можехме да направим срещу тях" - повдигнатото обвинение срещу Мирчо Спасов, Газдов, Горанов, Гогов и Ръжгева (всичко естествено, както си ме познава тукашната публика, подплатено с красноречиво-живописни описания на делата на тези главорези) - провалът на делото, протакането и смъртта на Мирчо Спасов и пр. - прекратяването поради изтичане на 20-год. период на давност...

Съдбата на мъченицата Надя Дункин като знакова за участта на много от репресираните - една от главните свидетелки на процеса, готова да свидетелства и по-нататък, убита зверски в квартирката й и то символично, по същия начин, по който надзирателите, началниците и лагерните цигани са убивали своите жертви в Ловеч например - чрез удари със сопа по главата - безразличието на нашата общественост към този и към подобни случаи - хипнотизирана от продажни, собственост на комунистическо-мафиотската олигархия медии и скована от страх след подобни посткомунистически ексцеси.

Случаят Георги Константинов - един от героите на филма на Троянов - неговото ходене по мъките и опитите му да получи справедлива компенсация за годините прекарани в затвора, чакането му от 20 месеца да се разгледа молбата му в дебрите на софийската бюрокрация - отхвърлен като член на Комисията по досиетата заради абсурдно обвинение в тероризъм, защото е взривил паметник на Сталин (след като пак Сталин трябва да му одобри молбата, няма какво да се чудим че го разтакават и му се подиграват публично).

И още неща се казаха, но поради изтичане на лимита ми от време за днес се налага тук да прекъсна...

Сказката бе заснета и ще бъде излъчена както обикновено по History TV, програмата на Центъра за Източна Европа, но май извън Берлин каналът Offener Kanal, където ще стане излъчването не се гледа. Ако има някой много настоятелно заинтересуван, скоро ще има DVD на проявата.

[Симеон]

Благодаря, Милене!
"настоятелно заинтересувани", разбира се, има!

[Милен]

Ами ето като допълнение един визуално-статичен репортаж от мястото на събитието:

[proanti]

Здравейте,
Не видях да пишеш, ,Милене, Колко души присъствуваха и имаше ли активност  от страна на слушателите?