Убийствено червено

[Милен]

Благодаря ти много, proanti за това, че сподели и с нас, намиращи се по четирите краища на света, тази силна и буквално изстрадана реч на Георги Марков.

Тя разтърсва в неминуемото ни всекидневно дребнотемие и напомня, че винаги има и друга - по-висока действителност.

[slavimir genchev]

Наистина разтърсващо слово! Но защо ни е да го четем ние тук, а вие - да го слушате там? Би трябвало то да стигне до американските политици - демократи и републиканци, до американското правителство. Защо с толкова лека ръка се направиха, че вярват, че българските комусти са се променили, освен че станаха капиталисти? Та те още ругаят "тъпите американци", макар че не се отказват от балагата, създадени от тях и от Западния свят.  Все повече българи се чувстват пердадени от онези, на които вярваха. Надяваме се само, че икономическата дейност ще ги изхвърли зад борда, защото техният "бизнес" процъфтява единствено в условията на връзкарски капитализъм, търговия с наркотици, оръжие и плът. Българската демокрация е думокрация, тя е мафиотска, тя е фалшива. Но ето - приеха ни в НАТО и ЕС, признаха, че имаме "пазарна икономика" (представяте ли си, при положение, че основнвите енергоносители са държавни, а мафията държи под контрол цели икономически сектори и всъщност тя диктува цените, а не несъществуващият пазар...).
За нас в България парите още миришат...

Бог да ви пази там, а ние тук ще се оправяме някак си.

 

[Милен]

Славимире - само няколко думи от мен, контрабанда, защото по това време теоретически трябваше да съм вече далеч от компютъра, но...

Според мен такова положение "...защо ни е да го четем ние.., а вие..." и пр. няма.

"Прави каквото трябва, пък да става каквото ще", както ми припомни неотдавна един уважаван съфорумник - да ме поправи, ако в бързината съм перифразирал недопустимо цитата - така че няма "нужно", "безсмислено", "излишно" - щом някой - Георги Марков, proanti, наши милости с теб и пр. и пр. - чувстваме, че нещо трябва да направим - не защото някой ще плати хонорар (Стефан Маринов: "Хонорар, хонорар, дайте хонорар - и Берон за хонорар, писал е буквар...") или защото така казал филанкишията, а защото вътрешното Аз така нарежда - ще го правим. И няма да питаме - абе имаше ли смисъл и от този зор, я виж как блее работният добитък и ни приема ни предава - а пък надзирателите на стадото, те и едно око не хвърлят, че даже на добитъка позлатен прашец в очите сипят, та да не премигва прекалено и си оправи далекогледането и т.н.

ДА се чувстваш продаден от "онези, на които си вярвал" е също неловка роля - да не си вярвал ще каже някой наследствен скептик. И ще излезе прав чилякът - че тя цялата история на последните 100 и кусур години ако има някакъв познавателен смисъл, той е само в това - "Не вярвайте, байновци, не вярвайте!" (да не се разберем погрешно - за невярване в силните на мира сего става дума, разбира се) И пак вярваме и ще вярваме - какво да се прави. Но нека да е барем по-малко "вярата" - пред очите ни са аргументите за това, всекидневно!

Че мафията "държи под контрол цели икономически сектори... и пр." - това не е само у нас. Има едно трийсетинагодишно момче италианче, Роберто Савиано, дето си е презряло животеца и е написало книга наречена "Гомора" - тези месеци щурмува пазарите и се купува от прогледналите или желаещи да прогледнат от средите на работните добичета (към които последните с пълна сила спада и пишещия тези редовце, да не се разберем пак погрешно!), та това момче описва такива неща за Н'дрангетата и Комората и за вече победоносният им завоевателен подмолен поход в цяла Западна Европа и особено в Източна, че свят ще ти се извие.

Това едно. Другото се задава от Североизток - и туй що се гласи там едва ли тревожи кой знае колко някого от държащите стратегическите юзди лица на "Западния свят" - защото са а) некадърни в голямата си част и б) корумпирани вече - също в една немалка част. Какво имам предвид? Моята прогноза е, че Кремълският кръстник ще направи една крачка назад към кулисите и без много-много да се увива в завесата, ами на всеобозрение ще спретне най-гигантския концерн, който светът е познавал - нефт, газ, стомана и алуминий и пр. в едни ръце - с Володя Ленинградски начело - и гледай тогава сеира на представителната демокрация и на не по-малко представителната пазарна икономика как ще съжителства със суверенната демокрация от тоатлитарен тип - и ще съжителства, и ще надува румени бузи, и ще примлясква с устни - и за още ще пита - защото за онези със стратегическите юзди все ще се намери маргарин за хляба - а въпросът с хипнотизирането на работния добитък се решава все по-успешно и по-успешно - благодарение на достиженията на всички съвременни електронно-медийно-психотропни средства.

Ето нА, това измъдрих контрабандно, признавам, че сам не виждам свързващата идея в цялото писание, но от друга страна то не би се явило, ако трябваше първо да се сяда благопристойно, да се точи молив, да се приготвя гумичка, да се разпалва лула и да се взира човек половин час към хоризонта в търсене на вдъхновение (и на свързваща писанието идея)

[slavimir genchev]

Пак си прав, но аз така си пиша - спонтанно. Важното е да не стоим никога със скръстени ръце. Ако не друго - поне да изобличаваме.

Аз имам своя перифраза:

В този век на компютърна правда
бих написал и с паче перо:
"Ако можеш - стори добро.
Пък да става, каквото трябва!"

Това, че не мирясваме, е също важно. И е Добро.

[slavimir genchev]

Сега продължавам от вкъщи. Очертаваш свирепа перспектива. Не съм привърженик на теориите на конспирациите, но явно ще трябва да се вслушам в настойчивите гласове. Наистина, след падането на комунизма  нишата се зае от... все повече социализъм навсякъде из Европа, а липсата на страх от съветската агресия поразглези Запада. И престъпността процъфтява, намирайки опора и съмишленици в бившите соцстрани. Явно твърде далеч прониква мафията, както четох някъде - дори в европейските структури, които са толкова бюрократизирани и корумпирани, че вероятно проблемът е предимно в сумите; задръжките остават на заден план... Един Фратини, дето караше ски с Румен Петков и се скъса да го хвали за успехите в борбата с престъпността, е доста красноречив пример.
Да ти кажа, никога не съм се чувствал предаден в нещо от някого; повечето хора в България обаче така чувстват и изразяват нещата. По-скоро ми се искаше да кажа, че съм разочарован от Запада задето толкова лесно призна соцпремяната на комунистите и под предлог, че България била демократична и изборите протичали демократично и т. н., пусна вълка в кошарата. Бих предпочел да не ни приемат нито в НАТО, нито в ЕС, защото това бетонира и легитимира комунистите като наистина променили се, а не преЕменили се. Може да не е патриотично, но така исках; толкова зор сме видели, че още няколко години нямаше да са фатални за страната; но може би щяха да отслабят комунистическите позиции в "капитализма", който те строят у нас, след като години наред го оплюваха.
Ето това е, което най-малкото дразни.  Не мога да го преглътна толкова лесно...

Лека нощ!

[Stoni]

Славомире, приемането и в НАТО и в ЕС са геополитически процеси в които естесвено са отчетени и тези политически мимикрии в България.НАТО както се видя ще си остане от другата страна срещу мечката.Добре е да сме облъхани от спиртния и дъх и леко позакачени от икономическите и нокти, отколкото да сме и в лапите и устата останали извън тези структури.
Налагането на икономически и политически рамки, поставя съпротивата срещу мафиотизираните вътрешни механизми в свободна рамка за борба и изпращането на некадърниците там където им е мястото и си зависи от способноста на здравото да се пребори.Освен, че спи то и е заблудено...не се разпознава, не се отличава а и доста е пияно.
Едва ли някой ще "оправя" България...червения буклук "оправя" нейния народ а той трябва сам да се оправи.Света му е дал шанс....хора като Милен се опитват да събудят онези които могат да направят нещо, аз бих ги пазил, доколкото мога и колкото им трябва, защото само от това разбирам.
Ти сам си намираш мястото и работата и си я вършиш

[Милен]

Не очаквах такива силни текстове на сайт с такова название (pravoslavieto.com)! Макар че като се вглеждам, май този не е казионен (т.е низкорускопоклонен)... Или? Astronomy ще ни разясни.

Изглежда, че не е много нов, защото линковете към Варненските мъченици вече не работят, тях ги беше май правил едно време един много сериозен и приятен участник в стария форум на Медиапул - Радомир ли беше...? Нещо ми изневерява паметта - да прощава, ако ни чте тук...

И така:

Български новомъченици от комунистическия режим

"Помнете вашите наставници и подражавайте на вярата им" Св. ап. Павел

http://www.pravoslavieto.com/history/20/bg_novomuchenici.htm

[Astronomy]

Не очаквах такива силни текстове на сайт с такова название...

Милене, привидно този сайт не е казионен, има наистина ценни текстове, но посланията му са вдъхновени от реториката на партия "Атака". Виж най-доло на front page какво пише. Те също са "антикумунисти". Мисля, че ме разбираш. Българското православие все още неможе да намери себе си, дали да е по-филетично(национално) да ли да е про руско или про гръцко. Това са все течения вътре в него, които се противопоставят едно на друго. Вероятно знаеш за цирковете които се разиграха между атакистите и пловдивския закрилник на православието Николай, то фесове му подаряваха, то бяха подигравки и псувни, страшна работа и все в името на православието. Мен ако питаш, но това е лично мое мнение, ако всеки един от тези закрилници на светата православна вяра си навие ръкавите на расото ще се покажат я парцалите на руска рубашка, я пагоните на православно ченге.

[Милен]

Благодаря за уточнението. Със сигурност е така. Но това не променя силата на биографично-мъченическите справки за жертвите.

Преди, както казах, тези неща бяха събрани на този адрес, който вече не съществува:

http://tea-varna.tea.bg/otec_Popov/hronika2.htm

Какво ли стана с отец Попов, впрочем? Нещо чувал ли си за него?

[Astronomy]

Благодаря за уточнението...

А за това спор няма, пак е нещо. Нашия дякон Стефан се занимава именно с това и ще го помоля ако има някаква по-изчерпателна информация да ни я предостави и той ще го направи с удоволствие. А с отец Попов незнам какво става, ама и той ни нарече отстъпници от светото православие, но жив и здрав да е, ние се молим за него, Бог да му даде сили да устоява на попълзновенията на Варненското светейшество.

[proanti]

Славомире, пишеш:"Би трябвало то да стигне до американските политици - демократи и републиканци, до американското правителство". Ако не си я чел ето  тук една много силна реч на президента Буш. Ли Едуардс сподели неофициално, че е помогнал при написването й.:

http://www.pro-anti.net/show.php?issue=808&article=8

Така че, само наивните политици не си дават сметка, че сме в България повече от порозовели.

[Милен]

"Че Гевара бе международен терорист и масов убиец. По време на зловещата му акция за налагане на комунизма в страните на Латинска Америка, Че Гевара обучава и мотивира разстрелните команди на режима на Кастро, които екзекутират хиляди мъже, жени и деца.

Всички образи, използвани за този фотомонтаж са на хора избити от Че и от кубинския режим. Нека с негова помощ помогнем за разкриването на истината за жестокото и смъртоносно лицемерие на Че и да отдадем дължимото на безбройните му жертви - знайни и незнайни."

Плакатът в оригинален размер - за да бъде отпечатан (и от някои участници, знам аз...), разпространяван и популяризиран ето тук:

Front Page Magazin

[Милен]

Рентгенов преглед на едно прогнило общество

Нов филм на Илия Троянов показва България, каквато германският зрител не е и сънувал

© Милен Радев

Има една характерна черта на мнозина преуспели в чужбина наши сънародници, спечелили си име в световната наука, в изкуството или бизнеса. Превръщането им в граждани на света обикновено върви ръка за ръка с дистанциране от проблемите и вълненията на татковината. Ангажирането с нейните каузи, заемането на активна позиция по български теми в новата среда на обитание са сякаш рисков фактор, сантиментална отживелица, която пречи на самореализацията.

Къде-къде по-престижно е да подлагаш на постструктуралистки анализ феномените на западния свят отколкото да се поровиш в авгиевите обори на посткомунистическата българска действителност. Или да опаковаш парижки мостове и американски паркове, вместо да отделиш сили за разопаковане на стегнатата в десетилетни лъжливи митове култура в старата родина.

През последните години едно име стремително къса с тази традиция. Илия Троянов, роденият в София писател, от 12-годишна възраст живеещ на три континента, заемащ всеобщо призната позиция в първата десятка на съвременните немски литератори, все по-често и по-красноречиво поставя България в центъра на своите публични изяви в Германия.

Отличеният с реномирани призове автор посвещава статии в авторитетни немски медии на най-новата българска история. Той включва България в темата на свои високотиражни книги и изнася лекции пред реномирани аудитории за неотдавнашното минало на родината си, което премълчавано и манипулирано, спъва до днес пътя й към съвременността.

Току що по съвместния ТВ-канал за Германия, Австрия и Швейцария 3sat Илия Троянов представи на немскоезичната публика 45-минутен документален авторски филм под заглавие «Балада за български герои». Става дума за уникален, заснет това лято в България съвместен проект с националния канал ZDF, който също ще покаже филма в неделя. Рядко германският зрител е бил разтърсван така немилостиво от сблъсъка с чудовищната комунистическа действителност в една страна на Източна Европа. Също така рядко от екрана са се чували толкова директни и неподправени описания на абсурдната днешна действителност в страна, от неотдавна членка на Европейския съюз.

Изграден върху пестелив, но много наситен авторски коментар зад кадър, филмът дава основно думата на героите от миналото, на политическите затворници, лежали десетилетия в комунистическите лагери и затвори като асеновградския горянин Стефан Вълков, носителя на три смъртни присъди Георги Саръиванов, взривилия паметника на Сталин Георги Константинов, един от последните политически затворници на комунизма Янко Янков...

В самото начало Илия Троянов представя на любознателния немски зрител България: «Това е страна, която тоталитарната комунистическа партия бе превърнала в един общ голям затвор. В него съществуваха множество по-малки затвори и лагери, предназначени за хилядите противници на режима, за тяхното изолиране, изтезаване и унищожаване. Филмът отдава почит на тези герои».

Едно след друго от черния екран изплуват в едър план измъчените, набраздени, сразени от десетилетните мъки лица на антикомунистическите борци. Под тях се изписват годините, прекарани в тъмница – 1948 – 1963 и отново 1977 - 1980, 1952 – 1963, 1983 – 1989... Не дават мира очите им, които гледат непреклонно, упорито, но някак благо и мъдро, очите на хора, видели онова, което според Варлам Шаламов никое човешко същество не бива да вижда. Заедно с тях, с главните герои, камерата посещава кръговете на българския ад – Пазарджишкия затвор, Белене, поклонението на о-в Персин, каменната кариера край Ловеч...

Оцелелите разказват нечувани никога в Германия, трудно въобразими по своята жестокост и дяволска изобретателност подробности – заливането на килиите с вода при отворени прозорци през зимата за да спят затворниците на заледения бетонен под, изкормените от надзирателите и лагерните цигани трупове, хвърлени за назидание пред караулното, прасетата поглъщащи за минута хвърления от лодката труп, така че от него не остават дори и кости.

Под звуците на кръшна чалга се пренасяме във втората част на филма – в «България днес». Софийските улици са място за парад на луксозни лимузини и джипове, по тях кръстосват мутри, с мъка си пробиват път просещи старци. Методи Андреев, председател на разпуснатата комисия за архивите на ДС въвежда в обстановката на новата, предполагаемо демократична и европейска България: «Какво е днешна България? В България нещата се контролират от политици и бизнесмени, свързани с бившите служби. Огромната част на финансовия елит са хора, произхождащи от тайните служби или имащи връзки с тях. Ето защо в днешна България няма истински капитализъм в положителния смисъл на тази дума.»

След него се зарежда динамично стакато от изказвания на Стефан Вълков («Властващите днес са синове и внуци на бившите властници...»), на Георги Константинов («Днешните служби без изключение се ръководят от офицери на ДС. Друга част на старата ДС бе насочена към бизнеса и политиката, трета част основа т.н. силови групировки...») и пак на Методи Андреев («В България бяха откраднати милиарди долари – от български държавни фирми...»). Георги Константинов обобщава: «В България се създаде мафия, която разполага с несравнимо повече средства от мафията на Запад. У нас действат в най-тясна връзка политическата власт, престъпният и финансовият свят.»

Впечатляващо овладян, професорът-юрист, правозащитник от 80-те години и дългогодишен политически затворник Янко Янков безпощадно обяснява защо в днешна България просто не съществува това, което в Европа се нарича «правова държава»: В тукашната правна система, казва той, никога не се е развила законност. На фона на нелепи съветски паметници с щръкнали шмайзери Янко Янков продължава: «От влизането на Съветската армия до днес тук не е имало право и справедливост. Всъщност тя никога не е отстъпила от България. Тази армия междувременно се е трансформирала в червена мафия.»

От 1989 г. проф. Янко Янков е внесъл най-малко 100 искания за разследвания в прокуратурата по извършени конкретни престъпления, над 90 % от тях са престъпления от особена важност за законността, извършени с изключителна бруталност. Резултатът е нулев, казва проф. Янков, защото според него «в прокуратурата и съдилищата просто не съществуват служители, които да не са свързани или да не са зависими от старите мрежи на ДС или от днешните им трансформирани мафиотски организации.»

Законът за реабилитация и компенсация на репресираните не се изпълнява. Грохнали и едва пъплещи из бюрократичните коридори старци чакат от две години да им бъде изчислена и изплатена минимална компенсация за времето, прекарано в затворите на социалистическа България. Мнозина от тях си отиват от този свят без да дочакат жеста на признание. Унизително разтакавани от служба в служба, те за пореден път усещат, че се подиграват с тяхната мъка.

В третата част на филма основна тема са недостъпните за гражданите архиви на ДС. Илия Троянов разказва, как в България реалната история на последните десетилетия продължава да се държи под ключ. Властта в страната контролира спомена за миналото. Промяната от 1989 г. е била само една симулация. Докато архивите не влязат в употреба като източници  на историческо познание, а не като политическо оръжие, е немислимо да се извърши критичен анализ, да се стигне до пречистване, до наказание и прошка.

Думата взема Серафим Стойков, бивш шеф на архива на ДС. Той обяснява, защо неговите бивши партийни другари, комунистите се боят от масовото четене на архивите. Защото, казва Стойков, те съдържат много зло,  в тези документи има много, много мърсотия извършена срещу собствения народ, много мъка и много кръв. Това е казано от човек, познаващ предмета, за който говори.

Общо е възмущението и неразбирането на събеседниците на киноекипа за отношението на ЕС към тази, неминуемо позната в Брюксел, българска действителност. Методи Андреев: «ЕС игнорира, затваря си очите пред тези скандални развития.» Публицистът Тошо Пейков се обръща настоятелно към зрителите и обвинява елита на ЕС, че си сътрудничи отлично с комунистическата номенклатура: «В ЕС не се разбира скритата заплаха от това, че така се защитават интересите на Москва в ущърб на всички граждани на Евросъюза.» Янко Янков финализира този раздел с на пръв поглед парадоксалното заявление, че не може да се каже, че в държавата има мафия. Ако беше така, продължава той, щеше да има някакъв шанс – можеше да се прогони мафията и държавата пак да си остане чиста. Проблемът обаче е там, казва професорът, че у нас самата държава е част от мафията.

Пред паметните плочи край мемориала на жертвите на комунизма в София Георги Константинов разказва, че в обществото не се дава думата на хората, които смятат, че отварянето на архивите е от решаващо значение за настоящето. Вместо това дебатът е в ръцете на онези, които разчитат на забравата и на потулването на миналото. Камерата се плъзга по зловещите озъбени монументални фигури пред партийната централа на Позитано, докато Тошо Пейков говори: «Срам, срам за тази партия, която контролира архивите. Срам за това, че до днес няма никой осъден за престъпленията в Белене и Ловеч. Жертвите не са забравени, за тях просто няма кой да се сети, защото медиите се контролират от политическите и криминални мрежи и в тях се внушава на обществото, че агентите и разузнавачите са добрите, че те са защитавали интересите на България. Истината е, че те са служили на диктатурата...»

И тук настъпва според мен ключовият момент във филма. Склонен пред плочите с имената на загиналите от комунистическия терор, Илия Троянов припомня, че анонимните и незнайни жертви са много повече от тези, вписани в мрамора и споделя: «Когато в едно общество имената на престъпниците са пò на почит от имената на жертвите, в такова общество има нещо много гнило...»
Тези жертви, хората, на които е посветен новият филм на германската телевизия, са за Илия Троянов истинската алтернатива на десетилетното сбъркано българско лутане из безпътицата на лъжата и на спотаените истини за миналото. Апологетичната версия на социалистическата история, която е внушавана на обществото води до масов консенсус, че тоталитарното минало не било чак пък толкоз лошо.

Непреклонността на репресираните разбива подобни заблуди и изобличава лицемерието заложено в тях. Тези възрастни, останали верни на принципите си хора биха могли да са пример за подражание – в едно друго, по-добро от днешното време.

[cveta]

Статията е много силна и автентична, предполагам  адекватна по дух  на филма, който се надявам да видим поне във форума. Този текст веднага трябва да се появи и в българските медии. Дано има и други българи като Илия Троянов  с възможности и връзки, които да застанат на позициите на истината и морала.Но според мен  не само България, а и светът е тотално объркан и нравственото като категория деградира в световен мащаб. Има някаква паника ,  страх  и криза- икономически, психологически, политически. Западните демокрации вероятно чувстват вътрешен упадък и отслабване, затова се поддават на всякакви  компромиси , стремейки се по този начин да омилоствят и забавят злото , да запазят  колкото е възможно и поне привидно своите позиции.Но това всъщност  е обречен кръг - злото става все по силно и нагло превзема  отслабената отвътре крепост. Това се вижда от  факта, че руската мафия днес е по разклонена и по силна от всички предишни мафиотски образования.Тя  изкупува  цели региони.
Мисля също , че западният свят няма в момента силен и влиятелен лидер, който да  може да промени  посоката на тези процеси. много е жалко като ги гледаш, как всички се навеждат пред убийци като Путин и как се гаври с тях Кадафи. Така че за нас надежда няма и тези хора от филма са последните мохикани, вопиющи за справедливост, която няма да дочакат. Изглежда, че  нефтът  ще  погуби демокрацията в глобален аспект.Тя сама се жертва  в името на корпофилията.

[Симеон]

Статията е даже по-силна от филма.

Цвета е права - западното общество нехае за случващото се. Не защото не разбира последиците, а защото идеалистите са малко. В условията на глобализация обществото е съставено и движено главно от опортюнисти, които в името на консумацията и профита "ще се навеждат" пред когото трябва.
Иначе похвалната инициатива на ZDF и 3sat да осветят този мрачен ъгъл на Европейския съюз се излъчва във време, което ни подсказва колко "висок" е интересът към подобни теми - 3sat на 11.12. от 22:25 ч., ZDF на 16.12. в 00:20 ч. (посред нощ срещу понеделник!!).

И пак е по-добре от нищото, което се случва в България!