Убийствено червено

[chernokozhevv]

Краткият и еднозначен отговор е: не! За мнозинството днешни българи това е дълбоко непозната и несъществена история. Колцина от тях са прочели напр. книгата на Петър Семерджиев  "Народния съд"в България. Кому и защо е бил необходим" /1997/; или "Жертвите на "народния съд". Кн. 2" от поредицата "Писахме да се знае" /2006/ на в. "ПРО и АНТИ". Книги в изключително малки тиражи, незабелязани на книжовния ни пазар.
Национален антикомунистически протест у нас няма, още дълго няма и да има, защото България все още не осъзнава, а като че ли и няма особено желание да осъзнае дълбочината на генетичното й заразяване с комунистоидно мислене. На България й беше наложен след куп изборни нарушения президент втори мандат - сътрудник на ДС. Влязохме в ЕС със стотици ДС-агенти на различни нива във властта, очевидно закриляни от доминиращата в "тройната коалиция" БСП - въпреки че тя няма мнозинство в парламента. Нима в ЕС не знаеха това, както и нереформираната ни съдебна система? Антиконституционното, олигархично ДПС, конструирано също от ДС, е втора по влияние управляваща партия, която сега открито се готви да е "троянския кон" на Турция в ЕС.
Сегашното мнозинство в Народното събрание само на думи осъди престъпленията на комунистическия режим, но отказа да гласува създаването на Институт за националната памет, който да извади на светло и да осмисли тези престъпления. България е единствената от посткомунистическите страни, която още не е отворила тоталитарния си архив. Отдавна претършуван впрочем, за да е във вид удобен за сега управляващите. България сега е в период на тотална рекомунизация с небрежно нахлузена европейска маска.

[Natali]

Краткият и еднозначен отговор е: не! За мнозинството днешни българи това е дълбоко непозната и несъществена история. Колцина от тях са прочели напр. книгата на Петър Семерджиев  "Народния съд"в България. Кому и защо е бил необходим" /1997/; или "Жертвите на "народния съд". Кн. 2" от поредицата "Писахме да се знае" /2006/ на в. "ПРО и АНТИ". Книги в изключително малки тиражи, незабелязани на книжовния ни пазар.
Национален антикомунистически протест у нас няма, още дълго няма и да има, защото България все още не осъзнава, а като че ли и няма особено желание да осъзнае дълбочината на генетичното й заразяване с комунистоидно мислене. На България й беше наложен след куп изборни нарушения президент втори мандат - сътрудник на ДС. Влязохме в ЕС със стотици ДС-агенти на различни нива във властта, очевидно закриляни от доминиращата в "тройната коалиция" БСП - въпреки че тя няма мнозинство в парламента. Нима в ЕС не знаеха това, както и нереформираната ни съдебна система? Антиконституционното, олигархично ДПС, конструирано също от ДС, е втора по влияние управляваща партия, която сега открито се готви да е "троянския кон" на Турция в ЕС.
Сегашното мнозинство в Народното събрание само на думи осъди престъпленията на комунистическия режим, но отказа да гласува създаването на Институт за националната памет, който да извади на светло и да осмисли тези престъпления. България е единствената от посткомунистическите страни, която още не е отворила тоталитарния си архив. Отдавна претършуван впрочем, за да е във вид удобен за сега управляващите. България сега е в период на тотална рекомунизация с небрежно нахлузена европейска маска.

Вихрене, на Запад знаят всичко, макар че е имало времена, когато съм мислила, че не знаят или не ги интересува. Но една България в ЕС е по-лесно контролируема от демокрациите, 17 години зловещ български преход го доказаха вече. Трябва да си признаем истината, нашият народ няма вътък да се справи с повдигнатите от теб в постинга ти проблеми и това постепенно стана ясно на останалата част от света. Явно десетилетията комунистически, и преди това турски геноцид, са нанесли непоправими поражения на българската душа и тя не може да се съвземе без помощ отвън. Всеки ден благодаря на Бога, че сме приети там и ще има някакъв шанс поне за бъдещите поколения българи.

[Natali]

Една приятелка тази сутрин ме наведе на тъжни мисли в чата. Дали някога ще узнаем съдбата на всички ликвидирани от комунистите хора? Техни или обявени за "врагове на народа"? Защото беше много лесно от "техен" да станеш "чужд", това беше една зловеща тоталитарна машина, която премазваше безпрекословно всичко по пътя си.

Спомням си за един филм например, казваше се "Изборът на Софи". Главната роля се играеше от чудесната Мерил Стрийп. Разказваше за съдбата на едно семейство, бащата беше полски професор, подкрепящ изцяло нацистите и тяхната политика. Дъщерята Софи, играна от Мерил, имаше две деца, момче и момиче. Но когато любимите им нацисти нахлуха в Полша, те не се интересуваха кой е техен и кой чужд. Арестуваха и ликвидираха бащата, а дъщерята пратиха с децата й в концлагер. И там един нацист я представи пред избора да реши кое от децата й да бъде унищожено, в противен случай щяха да бъдат пратени в газовата камера и двете.

И тя избра сина си. Момичето беше ликвидирано, а момчето пратено в нацистка Германия, да бъде обучавано в Хитлерюгенд като "истински германец", каквито бяха убежденията на семейството. След войната тази жена, преживяла концлагера, смъртта на детето си, което бе убила със собствения си избор, беше наркоманка, която дори любовта не можа да спаси. Тя беше вече мъртва вътрешно.

Този филм, както и разговорът ми сутринта, ме наведоха на мисълта, че не е никакъв избор да служиш на злото, че то не ти дава сила, а те унищожава, и е илюзия, че, съюзен с него, си сред победителите. Когато след 1989 година попитах татко кои са били хората, допринесли за смъртната му присъда, после за пращането му в концлагера, той ми каза, че никой от тях не е жив и всички са загинали от насилствена смърт и при странни обстоятелства. Че няма вече живи, които да бъдат обвинени. Спомням си и смъртта на братовчедка ми, дъщеря на леля ми, която след Девети беше искала смъртна присъда за братята си - татко и чичо. Така я беше научила любимата й Партия. И баба ми я беше проклела пред иконата Господ да убие нейните деца.

Така загинаха братовчедка ми и синът й, едно съвсем младо дете, красиво и умно. Голямото момче се поболя от тази история, изкара живота си по психиатрии. Наскоро и жена му се самоуби. Няма край на действието на тази майчина клетва, не знам докога ще ги преследва.

Ще завърша с думите на Дънов. Той е казвал нещо подобно на учениците си: "Изберете доброто доброволно, защото един ден ще бъдете принудени да го направите".

И често тази принуда на небето се заплаща с невинни човешки животи, така действа кармичният закон, на който се подчинява всеки от нас.

[chernokozhevv]

Една приятелка тази сутрин ме наведе на тъжни мисли в чата. Дали някога ще узнаем съдбата на всички ликвидирани от комунистите хора? Техни или обявени за "врагове на народа"? Защото беше много лесно от "техен" да станеш "чужд", това беше една зловеща тоталитарна машина, която премазваше безпрекословно всичко по пътя си.

Спомням си за един филм например, казваше се "Изборът на Софи". Главната роля се играеше от чудесната Мерил Стрийп. Разказваше за съдбата на едно семейство, бащата беше полски професор, подкрепящ изцяло нацистите и тяхната политика. Дъщерята Софи, играна от Мерил, имаше две деца, момче и момиче. Но когато любимите им нацисти нахлуха в Полша, те не се интересуваха кой е техен и кой чужд. Арестуваха и ликвидираха бащата, а дъщерята пратиха с децата й в концлагер. И там един нацист я представи пред избора да реши кое от децата й да бъде унищожено, в противен случай щяха да бъдат пратени в газовата камера и двете.

И тя избра сина си. Момичето беше ликвидирано, а момчето пратено в нацистка Германия, да бъде обучавано в Хитлерюгенд като "истински германец", каквито бяха убежденията на семейството. След войната тази жена, преживяла концлагера, смъртта на детето си, което бе убила със собствения си избор, беше наркоманка, която дори любовта не можа да спаси. Тя беше вече мъртва вътрешно.

Този филм, както и разговорът ми сутринта, ме наведоха на мисълта, че не е никакъв избор да служиш на злото, че то не ти дава сила, а те унищожава, и е илюзия, че, съюзен с него, си сред победителите. Когато след 1989 година попитах татко кои са били хората, допринесли за смъртната му присъда, после за пращането му в концлагера, той ми каза, че никой от тях не е жив и всички са загинали от насилствена смърт и при странни обстоятелства. Че няма вече живи, които да бъдат обвинени. Спомням си и смъртта на братовчедка ми, дъщеря на леля ми, която след Девети беше искала смъртна присъда за братята си - татко и чичо. Така я беше научила любимата й Партия. И баба ми я беше проклела пред иконата Господ да убие нейните деца.

Така загинаха братовчедка ми и синът й, едно съвсем младо дете, красиво и умно. Голямото момче се поболя от тази история, изкара живота си по психиатрии. Наскоро и жена му се самоуби. Няма край на действието на тази майчина клетва, не знам докога ще ги преследва.

Ще завърша с думите на Дънов. Той е казвал нещо подобно на учениците си: "Изберете доброто доброволно, защото един ден ще бъдете принудени да го направите".

И често тази принуда на небето се заплаща с невинни човешки животи, така действа кармичният закон, на който се подчинява всеки от нас.

Наталия, споделеното е толкова съкровено, че няма нужда от коментар.

Колкото до думите на Дънов, струва ми се, че доброто няма как да бъде направено "по-принуда" -  все едно дали тя идва отвътре или отвън; ще се превърне в своята противоположност. Не вярвам и в демокрацията по принуда. Перспективата европейските комисари да ни бият по главите като мързеливи недорасляци, които не са си научили урока, не ме въодушевява особено.

[Natali]

Вихрене, Дънов със сигурност няма предвид каквото и да е пряко насилие над човека. Той говори за друго, че обстоятелствата в живота ни така се променят вследствие на неправилните ни мисли и постъпки, че същият този живот накрая ни поставя пред дилемата: или да изберем да живеем в съгласие с Божиите закони, или да понесем още повече лични жертви.

Което съвсем не значи, че някои от нас непременно ще се вслушат в гласа на му. Но което също не значи, че небето ще ни прости това неподченение. Аз имах възможност да наблюдавам как действа същият този кармичен закон в собственото ми семейство. Отказът на леля ми да се покае и промени влечеше след себе си все повече и повече човешки жертви. Само се питам, дали сега с нейната смърт нещата вече ще се успокоят или в разплащането ще бъдат въвлечени и новите поколения? Искрено се страхувам, че може да се случи второто.

[proanti]

По Коледа гледах стария филм  по „Под Игото”  (1953);Режисьор: Дако Даковски; Сценарий: Павел Спасов, Георги Крънзов
Да оставим настрана  това, че  когато се заклеваха по тайните комитети  нямаше ни Кръст ни Евангелие, а само  револвери и ками, и на Оборище  от немай къде ръководителите привикаха един поп да благослови Събранието и някой от представителите все пак се кръстеха. Това  в светлината на атеизма инсталиран след 9.9.1944 бе закономерно. Но когато  след обявяване на въстанието в Бяла черква, главният комендант  събра всички чорбаджии (около една дузина) , обяви ги за народни изменници и колаборатори, осъди ги самолично на разстрел и командва разстрела, онемях. Как може , от какъв зор трябваше да се слага тази сцена, след като няма такова нещо нито в „Под игото”, нито в историята от онова време. Просто под пресното впечатление на така наречения „народен съд’ сценаристите са си позволили една престъпна сервилна постъпка. Може би биографиите  на режисьора и на сценаристите  биха хвърлили светлина върху този позорен епизод.  Защото много хора тогава покорно ставаха активисти по ОФ организациите, по същия стаден начин както след 1989  се прехвърлиха и запълниха този път черквите. Не е ясно колко от тях биха реагирали остро на този филм. Няма да са сигурни дали не го пише все пак така в „Под Игото”.  И няма да направят паралела с „народния съд”.

[Милен]

proanti, аз съм потресен от онова, което разказваш - и не по-малко съм потресен от това, че този случай на гавра с първоизточника, с духа и съдържанието на една от хрстоматийните книги на нашата литература е практически непознат в общественото пространство - все пак не се движа със запушени очи и уши по света, но така и не съм прочел никъде (след 1989 г.) в демократичния печат бурни декларации на възмущение и омерезение от тази очевидно близка като дух на убийствата край бомбения кратер на Орландовци през 1945 г. фантасмагория на кинаджиите.
И най-съм стреснат от съзнанието, че когато съм гледал този филм като невръстен в от училище съм бил впечатлен от Боримечката, размахващ черешовото топче като кибритена кутийка в мишците си и пр. етюди, а не съм бил ужасЕн от описаната от теб безумна сцена. Ново доказателство за деградиращото въздействие на онова време. през което се оформяхме и възпитавахме.

[proanti]

Когато споделих това за "Под игото" с мой приятел, той ми обърна внимание, че в романа "Бенковски" на Яна Язова тя описва въстанието в Стрелча, където турците жени деца и възрастни били натикани в джамията и запалени. Захари Стоянов не бил писал за Стрелча. Дали има някаква частица историческа истина в това подобие на Батак не вярвам, по скоро е писателска измислица, при това от писател патриот. Защо й е трябвало да слага такава сцена, ако няма  историческа основа?!

[Teodor Detchev]

Дали са палили джамията - не знам. В "Записките", които лично аз третирам много повече като народопсихологически труд, отколкото като исторически източник се отбелязва, че веднага след вдигането на въстанието Иван Ворчо напада Стрелча, и "скоро над нея се вдигат облаци от дим". Какво точно е горяло в момента не си спомням, но може да се провери и в други източници. Също така имам бегъл спомен, че в Стрелча "бяха го отнесли" не турците, ами циганите.

[Милен]

Днес се навършват 80 години от едно масово престъпление... (вж. линка)

[Багатур багаин]

[align=justify]Волтер беше казал, че може и да не понася Вашите идеи, но би дал живота си да имате възможност да ги изкажете. Не съм за "Атака", но и нямам нищо против нея, но комунягите вече прекалиха. В началото Георги Пирински Заяков (син на съветски агент и български национален предател изпратен от НКВД в САЩ да прави от българските емигранти там македонска нация) в качеството му на председател на Народното събрание - започна да отнема думата на депутати, които се осмеляваха да критикуват президента Първанов.
След това слугинската телевизия бТВ, собственост и/или управлявана от долнопробното ченге от УБО Красимир Гергов (син на непризнатата сестра на другаря Тодор Живков) уволни Иво Инджев под натиск на президента Първанов, защото задал неудобен въпрос за президентския мезонет. Дойде и наказанието на журналистката Наташа Димитрова от БНР, защото също така задала неудобен въпрос на министъра Румен Петков. После ченгето Явор Колев наложи цензура в Интернет и БТК слугински изпълни поръчката му.
Сега и Националната телевизия взе да спира клипове на неудобни партии.
Е, какво чакаме още?
Да възстановят и концлагерите ли?[/align]

[Stoni]

Амиии аз не чакам...ето дори ти обещавам да се разкъсам, клонирам, размножавам на колкото се може повече парчета....но колко ще станем общо...много парчета и толкова недостатъчно...
Нужно е да се преброим....даааа но кой ще броим? :?:  

[MakRina]

Амиии аз не чакам...ето дори ти обещавам да се разкъсам, клонирам, размножавам на колкото се може повече парчета....но колко ще станем общо...много парчета и толкова недостатъчно...
Нужно е да се преброим....даааа но кой ще броим? :?:  

Ако някой иска да спечели още един глас за определен евродепутат, сега е момента да ме убеди за своята кауза. Но без БСП и  Герб… Гласувала съм винаги -  доскоро за СДС, последния път за Атака.
За сега симпатиите ми са за Димитър Стоянов. Заради Радой. Той, лично ми е казвал, че единствен той му помага. Когато го попитах, как успява с пенсията да си купува нови книги, той ми отговори, че внукът му купувал книги и че единствено с него поддържа топла връзка. Разказваше ми много за семейните си проблеми. И то се различава от онова, което се тиражира. Неговите приятели и познати знаят това, но не мога да си обясня, защо мълчат. Вихрен Ч. например. Но не е за това сега въпросът...

[Багатур багаин]

Stoni, не е въпроса в гласуването, партиите няма да оправят нещата. Настъплението против България и демокрацията е тотално и сега са ясни само враговете ДПС и БСП. А те управляват за съжаление. При това зад тях стоят Русия и Турция. Нищо лично, просто геополитика.
Та не е въпроса за кой да гласуваме. Защото има два варианта:
1. Да се излъжем както винаги (1991, 1997).
2. Да не се излъжем и да гласуваме правилно, а нашите да не вземат властта.
Става както поредния мит - някаква партия да дойде и да оправи нещата, които ние не можем или не смеем или не желаем да оправим. Отдавна е ясно, че  ако само една партия изповядва някакви идеи, тя като вземе властта няма друг път освен да направи тоталитаризъм за да прокара идеите си. Или да падне от власт ако държи на демокрацията.
Когато всички партии (подчертавам всички) станат патриотични или националистични (което е същото) тогава демокрацията ще дойде от само себе си, защото е на-добрият измислен досега инструмент за националното развитие. Както казва Чърчил - демокрацията е нещо много-лошо, но за съжаление по-добро до момента няма измислено. Та всички ние ако сме си българи и натискаме партиите, медиите, съседите, роднините, познатите, колегите да са българи, тогава ще има нормална национална политика и демокрация

[chernokozhevv]

Амиии аз не чакам...ето дори ти обещавам да се разкъсам, клонирам, размножавам на колкото се може повече парчета....но колко ще станем общо...много парчета и толкова недостатъчно...
Нужно е да се преброим....даааа но кой ще броим? :?:  

Ако някой иска да спечели още един глас за определен евродепутат, сега е момента да ме убеди за своята кауза. Но без БСП и  Герб… Гласувала съм винаги -  доскоро за СДС, последния път за Атака.
За сега симпатиите ми са за Димитър Стоянов. Заради Радой. Той, лично ми е казвал, че единствен той му помага. Когато го попитах, как успява с пенсията да си купува нови книги, той ми отговори, че внукът му купувал книги и че единствено с него поддържа топла връзка. Разказваше ми много за семейните си проблеми. И то се различава от онова, което се тиражира. Неговите приятели и познати знаят това, но не мога да си обясня, защо мълчат. Вихрен Ч. например. Но не е за това сега въпросът...

MakRina, Митко наистина беше любимият внук на Радой, неговата надежда за продължение, но депутатът от "Атака" Димитър Кинов Стоянов все повече се отдалечава от надеждите на дядо си да не стане Гуньо Гъсков. Останалото отдавна съм написал в "Отворено писмо до Димитър Кинов Стоянов - кандидат-депутат от "Атака" и внук на Радой Ралин". Ако ти се чете, потърси го в LiterNet.

Изборът е нещо твърде лично, няма да агитирам, но наистина не разбирам как човек, който - предполагам - убедено е гласувал за дясна партия като СДС, сега се втурва да подкрепи крайно левия екстремизъм на атакаджиите, хора без никаква реална идея за българското бъдеще, разчитащи само на креслив популизъм.