Убийствено червено

[Милен]

Милен  Aug 23 2004, 04:25 AM  

На 13.08.2004 в София се проведе конференция за подготовка на проявите по повод 60-тата годишнина от преврата на 9 септември 1944 година.

Присъстваха представители (без претенция за изчерпателност) на Съюз "Истина", Съюз «Съединение/в-к АНТИ, Съюза на репресираните, Съюза на възпитаниците на Военните на Н. В. училища, Школата за запасни офицери и Родолюбивото запасно войнство, Националните клубове за демокрация, Християн-Аграрната партия, СДС, ССД, Български Демократичен Форум/Съюз на Българските Национални Легиони, Мати Болгария, Български Национален Фронт, КБЕС и пр. При проверката, кои от поканените организации са откликнали и присъстват, бе установено, че по неустановени причини не са се отзовали ДСБ, НДСВ, "Оборище" и пр.

След оживени и емоционални дебати присъстващите се обединиха около решението, проявите на 9 септември да преминат под общото название Национален Антикомунистически Протест. Подробностите се разработват детайлно през следващите дни, но общата рамка е следната: централната проява ще започне със заупокойна молитва пред Параклиса за жертвите на комунизма в градинката пред НДК към 18 часа на 9 септември. Оттам шествието ще премине до паметника на Незнайния войн, като пред църквата Св. София ще има съвместен акт с протестиращите там срещу най-новата проява на неокомунистическия милиционерски произвол свещенослужители и миряни. Мнозинството присъстващи бяха склонни на Протеста да не се участва с партийни знамена, а само с национални флагове, превързани с черна траурна лента.

Силни, емоционални и аргументирани изказвания направиха проф. Дянко Марков, Петър Константинов, Александър Глушков. Проф. Георги Марков изтъкна необходимостта, на тази протестна проява съзнателните и политически активни граждани да покажат, че чудовищните престъпления на комунизма в България не са забравени. Трябва да се даде отпор на готовността на сегашните наследници на онези, които вършеха десетилетия престъпления срещу народа, сега пак да поемат властта в България. В този изключително тежък момент в историята на страната, когато пред очите ни се реализира заговор на най-реакционните сили от редиците на бившата Държавна сигурност и на Комунистическата партия, демократичните сили трябва да са единни и да демонстрират своята нетърпимост към възраждането на миналото и към продължаващата безнаказаност на комунистическите престъпления.

Един призив ще трябва да бъде огласяван всекидневно до траурната дата: «Софиянци, елате за да заклеймим комунизма!»

Откривам тази тема с молба за оповестяване тук на всички новости от подготовката на Протеста. Очаквам, че нашите приятели, които активно участват в проявите ще ни държат в течение, а всички останали гости и посетители, моля за разгласяване на близки и познати!

[Милен]

[Милен]

[Милен]

Румен  Aug 26 2004, 06:06 PM  

Варна, Паметник на жертвите на комунизма, 10 юли 2004 г.
http://tea-varna.tea.bg/otec_Popov/hronika2.htm#100704

Заупокойна молитва в памет на жертвите на 9-то септемврийския метеж се отслужва винаги на 9 септември в последните 14 години, ще се отслужи и тази година.
От две години денят 10 юли е определен в православния ни календар за ден за почитане на тези жертви - свещеномъченици и мъченици. Тази година заупокойната молитва бе отслужена по инициатива на Демократи за силна България и енорията "Св. Атанасий".

[Милен]

Румен    Sep 24 2004, 02:03 PM

в-к "ПРО & АНТИ"

Конференция за осъждане на комунизма

“Работилница за книжнина” и националният седмичник “ПРО и АНТИ” под патронажа на Фондация “Конрад Аденауер” и Фондация “Свободна и демократична България” на 24 и 25 септември организират в Копривщица конференция на тема “Международното осъждане на тоталитарния комунизъм – инициатива на Европейската народна партия. Българската гледна точка”.
ПРОГРАМА
ПЪРВА ЧАСТ
Уводно слово на директора на фондация “Конрад Аденауер” г-н Ралф Якш
ЛЕКТОРИ:
1. Проф. Георги Бакалов – “Морални последици от престъпленията на комунизма”
2. Лъчезар Тошев – “Инициативата на ЕНП и решението на XVI конгрес на ПАСЕ за международното осъждане на тоталитарния комунизъм”
3. Калин Манолов – “За смисъла от антикомунизма. Защо трябва да бъде осъден? Как да бъде разграден? С какво да бъде заменен?”
ВТОРА ЧАСТ
ЛЕКТОРИ:
1. Цвета Трифонова – “Погромът над писателите след 9.IX. 1944 г.”
2. Филип Димитров – “Правни аспекти и осъждането на комунизма”
3. Христо Троански – “Комунистическите вартоломееви нощи (Избиванията без следствие, съд и присъда през есента на 1944 г. в България)
4. Христо Христов – “Престъпленията по време на тоталитарния комунистически режим. Опити за тяхното разкриване след 10 ноември 1989 г.”
5. Калин Йосифов – “Комунистическото насилие в земеделското стопанство на България след 9. IX. 1944 г.”
ТРЕТА ЧАСТ
ЛЕКТОРИ:
1. Проф. Пламен Цветков – “Съветският окупационен режим в Източна Европа (Някои сравнения)”
2. Евдокия Манева – “Екологически последици от комунистическия режим”
3. Доц. Дария Крачунова – “Тоталитаризмът – власт и пропаганда”
4. Борислав Скочев – сайт “Декомунизация” - “Българската декомунизация от гледна точка на една гражданска инициатива”
Сред поканените за участие в дискусията личат имената на проф. Георги Марков от Съюз “Истина”, проф. Михаил Огнянов, проф. Кирил Миленков, проф. Георги Фотев, Иван Станчев – Съюз на репресираните след 9.IХ.1944 г., Иван Неврокопски – Съюз на репресираните в България, Радослав Мутафчиев – Съюз на репресираните от комунистическия терор, Дянко Марков, Фреди Фосколо, отец Христо Писаров.

[Милен]

Милен Jan 28 2005, 02:51 AM


Да си спомним за мъчениците на комунизма


Институт за изследване престъпленията на комунизма в България


На 1 февруари 2005 се навършват 60 години от кървавия геноцид над политическите водачи на България, извършен от комунистическия режим. По този повод ще бъде отслужен възпоменателен молебен за жертвите-мъченици.

В нощта на 1 февруари 1945 бяха избити осъдените от т. нар. “Народен съд” регенти, царски съветници, министри и народни представители от 25-тото Народно събрание на

България. С благословията на Сталин слугите му в България унищожиха мислещата българска интелигенция, която нямаше да допусне съветизацията на страната. На мястото на несъстоялия се фашизъм се установи още по-жесток и безчовечен режим - комунизма.

Молебенът ще се отслужи на 01-02-2005 от 17:30 часа на площад Батенберг - на мястото на бившия мавзолей, от изгонените от храмовете им свещенослужители.

Каним всички демократи-антикомунисти да присъстват на службата

[Милен]

Милен Feb 2 2005, 03:03 AM

... и 60 години от кървавата комунистическа вакханалия край бомбения кратер на Софийските гробища.

Предлагам да посветим тази нощ на материали и размисли свързани с това наистина рядко в историята на модерното човечество събитие: В една европейска страна е изтребен за един час като стадо заразено с шап целият политически елит - регенти, депутати, министри.

Изисканият, чувствителен, талантлив и родолюбив световноизвестен хирург Александър Станишев е принуден да изпълни последния си медицински дълг - под дулото на шумкарския шмайзер удостоверява в нощта смъртта на всеки от разстреляните си приятели и политически противници. Накрая ги последва в ямата.

Светла памет на мъчениците, жертви на комунистическото безумие!

[Милен]

Милен Feb 2 2005, 03:56 AM

Христо Троански "Убийствено червено", София, 2003:


"...Ако се създаде музей на комунистическите насилия в България, уредникът му несъмнено би изложил в него и едно, наистина по чудо оцеляло, джобно църковно календарче за 1944 г. Би го поставил в раздела за вартоломеевите нощи, редом с най-потресаващите експонати. Заради трите странички за водене на бележки в края му, върху които са надраскани с молив няколко реда, неподдаващи се на коментар.

Да разгърнем първата: "На 6/7.X. 1944 г. бяхме в Букьовци. Към 10 ч. заминаваме в неизвестност". Следват имената на шестима мъже и уточнението от кои села са те. "Бор. Т. Ценов, Д. Т. Пунчев и Д. Николов - от Хайредин, и Зл. Николов, Ив. Нешков и Кирчо Цоловски - от Бутан". Под тях е добавено: "и др. 8 човека".

На втората страничка пише: "Който го намери (календарчето - бел. авт. ), да го предаде на жена ми Р. Б. Ценова. Води ни (следва неразчетено име на някой от конвоя, очевидно лично познаван от притежателя на календарчето - бел. авт.) и други милиционери да ни убият". Отдолу: "7.X.1944 г. - Букьовци".

Съдържанието на третата, последна страничка е от едно-единствено изречение: "Пазете го като документ!"

Толкова. Няма следваща, нова дата, няма и подпис. Не е имало време. Това е последното сведение за тези четири-найсет души, погълнати от ненаситната паст на поредната вартоломеева нощ. Ръката е била принудена да остави молива. Чия е тя?

Имената на първите трима фигурират в списъка на подсъдимите по дело № 55/1944 г. на заседавалия в Оряхово IV състав на народния съд за Врачанска област. Но и срещу трите е отбелязано: "отсъствуващ". Това обстоятелство обаче никак не е смутило съдиите, които осъждат на смърт чрез разстрел и тях, заедно с останалите тридесет и петима подсъдими. В преписа на присъдата цитираните хайрединци са подредени така: срещу № 17 - Димитър Тодоров Пунчев, адвокат, 51-годишен; № 18 - Димитър Николов Ценовски, 62-годишен; № 36 - Борис Тодоров Ценов, бивш кмет на Хайредин, 46-годишен (той е водил записките - бел. авт. ). Ала в протокола от изпълнението на присъдите имената им липсват. Няма как да бъдат разстреляни на 15 февруари 1945 г. хора, чиито кости вече от пет месеца гният в земята.

[Милен]

Милен Feb 2 2005, 04:51 AM

Регентите на Царство България.



ген. Никола Михов

княз Кирил Преславски

проф. Богдан Филов

Убити от комунисти заедно с още 97 изтъкнати личности на държавата.

[Милен]

Милен Feb 2 2005, 04:54 AM

Христо Троански "Убийствено червено", София, 2003:

"....В София двата най-главни процеса, с които е даден стартът на колективните убийства чрез съд, приключват работата си почти едновременно в следобедните часове на 1 февруари 1945 г. Смъртна присъда получават тримата бивши регенти княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов, осем царски съветници, двайсет и двама министри от кабинетите на Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов и шейсет и седем депутати от XXV Обикновено народно събрание, включително и неговите председатели Никола Логофетов и Христо Калфов. Смърт чрез разстрел.
Това безпрецедентно не само в българската по-нова история решение за екзекутирането на сто държавни мъже поразява мисълта на всеки трезвомислещ. Обществеността е травмирана. "Присъдите са определено отмъстителни", констатира британският политически представител Бозуел Хаузтаун. Без да разполага със сведения, той пръв изразява мнение, че те са планирани не само на местна почва. И ще се окаже прав.

Физическото ликвидиране на бившия политически елит е замислено в София от политбюро на ЦК на БРП (к). Но детайлите са уточнявани в Москва, откъдето, докато траят двата процеса, Георги Димитров поддържа непрекъсната радиовръзка с Трайчо Костов и Вълко Червенков. Неговите указания изпълняват те. Същевременно си разменят и писмена кореспонденция. Преписката се съхранява в Централния държавен архив и от нея, дори от бегъл прочит, става недвусмислено прозрачно, че подсъдимите са били предварително обречени, че участта им е предрешена. Наистина у някои комунистически лидери, като Костов и Тодор Павлов, е имало известни колебания относно съдбата на един или друг от "фашистките" управници, но отмъстителността на Димитров няма граници: "По моему оправдать никого не следует!" И от позицията на богоизбран съдник се разпорежда безапелационно: "Для министров первмх двух кабинетов и для тех из третьего кабинета, которме непосредственно от-вечают за палаческие действия против народа, за ограбление страни - висшая мера наказания!"

Директивата му е от 21 декември 1944 г, от втория ден на процесите, и за нея освен членовете на политбюро са били информирани и началниците на репресивните органи. Да бъдат нащрек, за да осуетят всеки опит на прокурор или съдия за промяна в "линията", както и възможни протести на отделни обществени групи. Изцяло може да се вярва на Никола Петров, помощник-командира на 3-а дивизия, който в едно интервю, четирийсет години подир тези събития, твърди: "Още преди процеса присъдите ги знаехме и не се тревожехме за изхода му". Тогава какъв вятър го е довял в съдебната зала на 1 февруари? Трябва да има някаква изключително важна причина, за да напусне подполковникът фронта, където ври и кипи. Има. И тя е същата, поради която в столицата се е завърнал почти целият помощник-командирски състав, начело с Фердинанд Козовски и ведно с началника на спецотдела Главинчев.

Тези хора са извикани от ЦК на партията им за участие в организирането и провеждането на екзекуциите. За целта предните дни е сформирана специална команда, оглавявана от софийския комендант на милицията подполковник Веселин Георгиев. В състава й са включени само комунисти и ремсисти от системата на МВР и военното разузнаване на генерал Петър Вранчев: биячи, удушвачи и касапи от славните вартоломееви нощи. Палачи с опит...."

[Милен]

Милен Feb 2 2005, 04:56 AM

"...Извеждането на осъдените започва същата вечер. Вън чакат пет камиона. Определено е и мястото на екзекуциите -най-отдалеченият край на Софийските централни гробища, където зеят дълбоки ями от бомбардировките. Готови гробове.

"Повечето не бяха униформени, а цивилни, въоръжени с шмайзери. Главинчев беше с тях, а и други шумкари. Ръцете им (на осъдените) бяха вързани..." Така тогавашният началник на служба "Паркове и градини" Цеко Алексиев е видял екзекуторите и техните жертви. Но това е било чак на разсъмване, преди ликвидирането на последната партида. А дотогава онова, което става там под светлината на автомобилните фарове, представлява някакъв жанрово неопреде-лим спектакъл на режисьори с първосигнална сетивност и актьори, боричкащи се за главната роля. Осъдените са ту безмълвни зрители, ту аксесоар.

"Вдигането на завесите" се предхожда от партийно блиц-събрание. Тук е мястото да се спомене, че палаческата команда си е сформирала, както му е редът, временна група на БРП (к) със секретар Кольо Петков-Моряка, съучастника на Мирчо Спасов в убийството на уличения в предателство техен съпартиец Никола Милев. Сега той свиква събрание на актива. В гробището, моля ви се!

С няколко думи началстващият Веселин Георгиев изтъква голямото доверие на партията оказано на определените за екзекутори в изпълнение на голямата политическа задача. Партийният секретар Моряка го допълва, като набляга на вменената им "висока отговорност". Всичко трябвало да приключи колкото може по-бързо, за да бъдели утре изправени пред свършен факт американският и британският представители в Съюзническата контролна комисия; иначе те биха се опитали да отложаг или изобщо да спрат провеждането на присъдите в изпълнение, използвайки разни хитри дипломатически ходове.

Трети взима думата яркият партиен активист Главинчев. Съзнаващ важността на историческия момент, полковникът се обръща към изправените до бездънно зейналата яма и започва реч. Разбирали ли най-сетне господата, че каузата им е бита карта? Че напразно са се мъчили да възпрат светлото комунистическо бъдеще? Голям късмет били извадили те, мноого голям... Защото имало предложение не да ги разстрелват, а да ги бесят... На това място подполковник Георгиев нетърпеливо го пресича: "Губиш ни времето, Левчо. Без формалности. Утре ще започнат да звънят по телефоните да спрем..."

[Милен]

Милен Feb 2 2005, 04:59 AM

"...Имало ли е наистина предложение за друг вариант на екзекутиране, за "класическия"? Възможно е. Бесилката и след Втората световна война продължава да бъде "актуално" средство за изпълнение на смъртни присъди: с "намазване на въжето" е увенчан Нюрнбергския процес например, а по същия начин приключва животът по-късно и на Никола Петков, и на осъдения от съпартийците си Трайчо Костов. Но кой ли е настоявал изразът "чрез разстрел" да бъде заменен с "чрез обесване"? В недомлъвките се прокрадва, че застъпник на този вид умъртвяване бил някой си, определян с термина за роднинство "зетят". Най-видният зет сред комунистическата върхушка е Вълко Червенков, женен за сестра на Георги Димитров. Нищо чудно Червенков да е искал "тъпкано да си го върне", заради съратниците си, взривили през 1925 г. храма "Света Неделя": тяхната присъда е била изпълнена чрез обесване. Ала в сегашния случай е надделяло "по-хуманното" решение. С пистолетен изстрел в тила. Жертвата е с лице към ямата: бум и тя мигновено се строполява в нея.

Но още с първото действие на спектакъла възникват пререкания кой кого лично да застреля. Апетитите са насочени към княз Кирил. След години Веселин Георгиев неведнъж ще се хвали на приятелски разпивки: "Лично пролях синята му кръв!". Същото ще твърди и Главинчев, колчем се отвори приказка за нощта на 1 срещу 2 февруари: той бил ликвидирал княза, професорите Филов и Станишев, а и генерал Михов. Няма да остане назад и Кольо Моряка, който пък щял едва ли не да се сбие с Георгиев: "Аз му заявих твърдо,че като партиен секретар на групата, на мене се пада тази чест. Контингентът (тоест князът - бел. авт. ) е мой и не го отстъпвам на друг. Весо се опита да ми се противопостави, но в крайна сметка си го "взех" Кики"...

Не минава и без мародерство. Палачите "си вземали" от жертвите каквото все още можело да се вземе. Пръстени, златни халки - няма да са им нужни там, "горе", я! А един от по-нисшите чинове и изува от нозете на вече разстреляния княз ботушите му.

Нощта е била много студена, ала тиха, без вятър. Затова надалече отекват изстрелите. Единични, пистолетни. Но изведнъж се чуват и шмайзерни откоси. Това вече е в "малките" часове, когато екзекуторите се усещат, че "церемониите" с първата група осъдени наистина са били излишни. Особено ги забавя професор Александър Станишев, принуден отначало да констатира подир всеки изстрел смъртта на жертвата. При втората група се отказват от "услугите" му. Пък и Станишев вяло извършва огледите. Не се стига до спор кой да бъде палачът на световноизвестния хирург. Всички признават, че той си е Левчов "контингент" - стари сметки за уреждане има с него Главинчев.

... На другия ден шестнайсетгодишният Александър Сталийски, син на екзекутирания бивш министър на правосъдието д-р Сталийски, е между първите близки и роднини, дошли на мястото на разстрела. Ямите са току-що заринати, а отгоре им е посипана сгур. Но покрай тях "около сто-двес-та метра в кръг беше килим от кръв. Хората слагаха цветя и се кръстеха".

Тази картина наблюдава и чуждестранният кореспондент Волфганг Бретхолц. На 5 февруари той успява да се срещне с Цола Драгойчева, която по линия на политбюро на ЦК на БРП (к) отговаря за "народния съд". И я пита какво мисли за присъдите и "спешното" им изпълнение. Известната конспираторка с отменена смъртна присъда и амнистирана преди десетина години по силата на закон, приет именно от избитите в Софийските централни гробища, отговаря с предизвикателна флагрантност: "Никога в живота си не съм спала толкова добре, както в утрото на екзекуцията".

[Милен]

Милен Apr 16 2005, 11:28 AM

Днес се навършват 80 години от едно масово престъпление - извършеното и организирано от БКП терористично покушение срещу църквата Св. Неделя и събралите се в нея стотици богомолци.

Вечна памет на мъчениците.




и

[Милен]

Милен Apr 16 2005, 12:01 PM


Тъй като сме свикнали повече да споменаваме цифрите - 160 убити, 500 ранени - нека се опитаме чрез вглеждане в имената на жертвите да си представим по-добре трагедията стоварила се на онзи ден върху хиляди хора.

Използвам ценното фототипно издание на "Македония прес" от 1999 г. "Кървавият Велики четвъртък - Атентатът в храма "Св. Нделя - По стенографските дневници на съда" (намира се още в книжарницата на Македонския дом срещу 10,50 лв).

Следват 8 страници списъци. Един истински социален профил на стара България.

[Милен]