В северната част на Берлин се намира кварталът (по-рано село) Вайдманслуст.
В него има природозащитен район с много езера, мочурища, гори и – както може да се види, дори
В северната част на Берлин се намира кварталът (по-рано село) Вайдманслуст.
В него има природозащитен район с много езера, мочурища, гори и – както може да се види, дори
Тези дни от сепаретата на Атанастилевия офис отново се понесе бодра бригадирска песен. Нещо в стила на
Комунистите Родината изграждат
комсомолците след тях вървят
Комунисти, комсомолци
заедно във труд и бой…
Песнопоецът се оказа познат Бригадир, вече побелял, макар и без да се е трудил кой знае колко, затова пък закален в тежки битки по класовите полета. Където и да го е запокитвала през годините
Влизането на българска тема в новинарските емисии на един от двата големи обществено-правни ТВ-канала в Германия не е от най-честите явления. Това се случи на 8 март тази година и то със солиден сюжет – почти 3 минути в централната следобедна емисия „heute in europa“ (Днес в Европа) на ZDF.
Естествено, не бях успял да видя материала на живо, но слуховете за нещо необичайно и дори драматично бързо ме достигнаха и накараха да се почудя в отчаяние как да открия текст или образ от предаването.
Милен Радев, за бр. 10 на в-к СЕДЕМ
Седмица след гостуването на турския премиер Ердоган в Германия вълнението, което той предизвика с триумфалната си поява в Дюселдорфската конгресна зала продължава да люшка политици и граждани.
За втори път след 2008 година Ердоган се
Умилително и дружно, в реалния и виртуалния свят, наши сънародници си честитят днес някакъв национален празник.
Един през друг иначе уж прозорливи и информирани Фейсбук-„приятели“, благодарят кой на загиналите в битките с османлийската армия опълченци, кой на „братята руси“. Други отлагат по някой челобитен поклон направо на „Матушката“, на „Дядо Иван“, че даже и на въшлясалия солдатин от Червената армия, смазал с кирзовия си сапог българската независимост през 1944 г.
За опълченците спор не може да има. Както не може да има спор и за всички онези именити и безименни работници от Мизия, Тракия и Македония, които оставиха през годините
© Милен Радев
Господи, Ти си във всяко пясъчно зърно, в Теб е всичко, което съществува, Ти създаваш и рушиш светове и вселени.
Отче наш, Ти който си навсякъде, Ти, чиито синове и дъщери сме всички ние под земното небе, да бъде
© Милен Радев
Няма Берлинале досега, което на десетия си ден да не е затваряло врати и спускало кепенци. Тази съдба не бе спестена и на 61-вото издание на фестивала. Но поне ще има с какво да се запомни неговият финал: с нечуваното и невиждано досега струпване на всички големи призове върху едно заглавие – филма „Надер и Симин“.
Журито под председателството на величествената
Субективни репортажи III
Както обещах последния път, продължавам разказа си за някои от направилите ми впечатление филми от конкурсната програма на Берлинале 2011.
Дължа преди това обаче на интересуващите се кратко обяснение за обичайния график на фестивала и за свързаните с него закъснения
Субективни репортажи II
На кинофестивал като берлинския е късметлия, който успее да „програмира“ посещенията си в Берлинале-паласт така, че да си спести тягостните, прекарани в терзания заради загубеното време прожекции от „пълнежа“ на конкурса – онези, селекционирани от политическо-коректни или фестивално-стратегически съображения.
Утре се открива 61-ият Берлински филмов фестивал
Зимата пак се стяга за път и пак Берлинале хлопа на Бранденбургската порта. Все по-шеметната скорост, с която се завъртат Берлинале след Берлинале не може да не е свързана с надвисналата над всички ни климатична катастрофа. Хипотезата звучи според мен не по-малко убедителна от
Германия е световен шампион по експорт. Това може и да не важи вече за бизнеса, но е вярно с пълна сила в областта на раздаването на добри съвети. Почти няма терористична организация по света, която да е пощадена от германски оферти за „конструктивни разговори“. В някои афганистански племенни региони страхът от поредната кръгла маса бил, казват, по-голям от страха от американските безпилотни ракети. Днешната германска рецепта гласи, всеки конфликт да се разрешава на масата на преговорите, на безкрайни конференции всеки фанатик да бъде омотаван в дебати до премаляване.
При това за глезотии няма място: без възражения, пък ако ще и да са от най-аргументираните, всеки трябва да
Посещавам онзи ден любимата ми шкембеджийница в берлинския квартал Нойкьолн (Йени Колон).
Мерхаба, мерхаба, насълсън, ийим, бир ишкембе чорбасъ, буйрум, аби Милан…
Сядам, отлагам капата и си разхлабвам пояса…
Разговаряме се с любезните стопани Юсеин и Хасан. Е, хелбете, казвам, сега и в Египет белки изгрява свободата, ще падне черпня!
Те ме гледат умислено.
Я свобода, я нещо съвсем друго, отвръща мустакатият шегаджия Юсеин. Хич не знаете вие, продължава той, какво нещо са туй Мюсюлманските братя. Втори Иран израства пред очите ни…
Приседна ми даже легендарното Юсеиново шкембе, ей Богу!
80 г. от рождението на Стефан Маринов – българският отговор на безвремието
„…замислям се над карнавала, в който е въвлечен целият народ. Всеки прекрасно знае, че животът, който живее, е един долен маскарад, но на никой и през ум не му минава мисълта да се изправи и да каже: „Живков, я не се правете на шантав!“
Стефан Маринов, 1982 г.
Всред зеещата празнота в полето на неприкритото, изобличително дръзко художествено противопоставяне на комунистическия режим стои съвсем самотно една оригинална фигура.
Пред нас, късните съзерцатели, тя блещука и прелива, приемайки черти от образа ту на Гаргантюа, ту на Швейк, ту на Иван Чонкин, ту на вечния борец за правото на слабия Дон Кихот де ла Манча.