Милен Радев
Преди два дни бе празникът Успение Богородично. Пуснах този постинг тогава във Фейсбук. Там обаче всичко е мимолетно и когато по-късно е нужно трудно се намира. Искам това изпъленние (което съвсем неочаквано ме споходи сутринта на празника) да ми е подръка, затова го повтарям тук.
Един от най-хубавите госпъли в изпълнение на наскоро отишлия си Чарли Лувин – вторият от легендарните Louvin Brothers.
Милен Радев
Около 50-тата годишнина от изграждането на Берлинския зид тук и там се заговори за дефицити в културата на опазване на паметта, за пропуски в задълбочения анализ на комунистическите десетилетия в Източна Германия, както и при изследването на посткомунистическите деформации в страната.
Дори „тежките“, квази-официални медии се оплакват от пошлата, панаирджийско-комерсиална атмосфера, която цари около най-известните, знакови забележителности на разделения някога град – Чекпойнт Чарли, Бранденбургската порта,
Милен Радев
Тези дни в Берлин преминават под знака на паметните прояви за почитане 50-тата годишнина от издигането на Берлинския зид в нощта на 12 срещу 13 август 1961 г.
При цялото многообразие на темите, формите и гледните точки, намерили
Милен Радев
Тази година централните събития около отбелязването на 50-годишнината от строителството на Берлинския зид на 13 август 1961 г. се случиха край Мемориалния комплекс по протежение на улицата „Бернауер щрасе“. С няколко думи ще разкажа за значението на тази
В нощта на 12 срещу 13 август 1961 г. започва изграждането – отначало с телени мрежи и бетонни блокове – на Берлинския зид.
Символична за съдбата на разделения град е Църквата на помирението (Versöhnungskirche) на Бернауер щрасе. Останала без енория, по средата на граничната зона тя бе взривена през 1985 г. от властите на ГДР от съображения за сигурност. На нейното място през 2000 г. бе построен и осветен дървен параклис.
Милен Радев
От Русия, страната на победилата вертикална демокрация по чекистки, не спират да постъпват правни новини. И може ли да бъде другояче след като същата бе неотдавна цел на юридическата командировка на едно от светилата на българската правна мисъл и
Милен Радев
Би Би Си продължава да следва своя курс на социалната романтика, на илюзорната политическа коректност…
Въпреки страшната реалност тези дни, на медийния елит му е трудно да преодолее марксисткото си кондициониране (в икономически план), общолевичарските утопии (в културен) и враждебността към християнството (в религиозен).
Ще споделя обаче сюжет от вчерашния ден, който силно ме впечатли: обръщението на Тарик Джахан,
Милен Радев
Преди време в интернет случайно ми бе попаднал един мил и искрен текст на анонимна участничка за музиката на Мисисипи Джон Хърт. Привеждам го тук в превод, защото нищо по-хубаво и точно не бих могъл да измъдря. Към двете изпълнения добавям, както ми стана адет, по един превод, който правя с чисто информациона цел, без каквито и да е литературни и пр. претенции:
Легендарният блус-изпълнител Mississippi John
Милен Радев
Помни ли някой лятото на 2001? Дискотеката Dolphinarium на плажа в Тел Авив. Саид Нотари, палестинец, симпатизант на Хамас, се самовзривява сред тълпата от тийнейджъри и отнася 21 млади израелци в смъртта. Стотина са жестоко и за цял живот обезобразени.
В родното му село Саид е герой. Дърветата са украсени с негови портрети с динамитени шашки в ръка. Семейството му дава богато угощение за възхвала на джихадисткия подвиг на сина им, който в момента е в рая, защото е умрял заради аллах и се съвъкуплява с толкова
Милен Радев
В памет на днешния ден 2 август, годишнината от Илинден (като реакционер нищо друго освен стар стил, не признавам) тази статия от Каравелов.
Четох я внимателно, изречение по изречение с голям интерес. За жалост днес тя може и трябва да се възприема съвсем
Милен Радев
Преди година и нещо, когато този блог още не съществуваше, публикувах във форум Де зората следния разговор на редактора на американското консервативно издание Frontpage Magazinе Джейми Глазов с датския психолог Николай Сеннелс.
След няколкогодишна практика в
© Милен Радев
„Във всички познати ни от миналото общества злото е възприемано като самостоятелна сила. Древни митове разказват как то възниква в света, легендите на народите описват многообразните форми, под които то се проявява, религиите ни предупреждават за неговата съблазнителна сила. Фундаменталните цивилизационни традиции приемат за даденост съзнанието, че способността да вършиш зло е в основата на свободата на човека, която го отличава от животното и че в края на краищата злото си остава една загадка, „неразбираема фактичност“ по Киркегор. Навярно никога досега не е съществувала цяла култура – както нашата днес – която да възприема злото
“Злото е постоянен спътник на човешката история. То не се поддава на лечение, на превъзпитание или на финансово изкореняване. То е трагичното условие на човешката свобода и може да се премахне само ако бъде премахнат човекът.
Страшна е мощта на злото. Не само защото може да предизвика парализиращ страх, но и защото злото има прелъстителна сила. То прекъсва монотонността на всекидневието, прави живота интензивен и обещава освобождаване от ограничения и задръжки.
© Милен Радев
Символът на Берлин – Бранденбургската арка – заедно с коронясващата я четворна колесница, квадригата – има дълголетна и бурна история. Едно от силно травмиралите столичани събития в по-далечното минало е плячкосването на квадригата от корсиканеца Наполеоне Буонапарте.
Последните два месеца в НХГ бяха показани около 90 т.н. автохрома – големи цветни отпечатъци от стъклените плаки (9 х 12), заснети през 1911 – 1913 г. от екипи, оборудвани от французкия банкер, меценат и хуманист Албер Кан.
Той изпраща своите фотографи и оператори буквално по целия свят, снабдени с тази най-авангардна за времето си първа фототехнология за запечатване на цветни изображения. Немалка част от снимките са и от Балканите, в
