Рождество 2011 – 69 години от Сталинградската трагедия

Милен Радев

В моето семейство, силно свързано с немската културна и историческа традиция, дните около Коледа наред с всичко красиво, тайнствено и радостно-надеждно са били винаги и дни на скръбен спомен за трагичните дни преди и около Коледа 1942 г.

Никога не бих могъл да слушам мелодията на Stille Nacht, heilige Nacht – Тиха нощ, свята нощ без спомена за разказите на майка ми, която както и хиляди други приятели на Германия в София е

Дует от “Апостол” – Емилу Харис и Робърт Дювал

Милен Радев

Cлава Богу точно преди Коледа на YouTube,  са снели египетските окови, налагани постоянно върху това мило (за да не кажем някоя по-силна дума) изпълнение на една от песните от филма “Апостол” на режисьора и изпълнител на главната роля Робърт Дювал и пеещата самата мелодия във филма Емилу Харис.

Ако се намери някой да държи на този рядък

Коледа преди 9-ти септември 1944?

Милен Радев

Питане на участника Lerin в стария форум на “Де зората” от 14 декември, 2008:

Здравейте,

а) Знаете ли как се е празнувала Коледа в България преди 9-ти септември 1944? На различни места чета “като в Гърция”, “Св. Николай  е носил подаръци”, “Западният Дядо Коледа е Св. Николай, Източният – Св. Васил” и т.н., но източниците не са достоверни.

б) Имаш ли представа как е “изглеждал” дядо Коледа преди 44-та? Личното ми наблюдение е, че при комунизма е бил наложен Дядо Мраз, а сега се налага

Единайста заповед: “Помни!” – II част

Фрайа Клийр

Това е втората част с откъси от голямо есе на Фрайа Клийр. То съдържа нейни неотдавнашни размишления за разрушителното въздействие на социализма, за годините на прехода, за днешното социално-психологическо състояние на Германия. Първата част може да се чете тук.

Авторката – правозащитничка, писателка, публицистка, театрална и кинорежисьорка,

Единайста заповед: “Помни!” – I част

© Nadja Klier

Фрайа Клийр

Авторката – писателка, публицистка, театрална и кинорежисьорка, една от най-известните дисидентки на бившата ГДР, бе така любезна да предостави по молба на блога “Де зората” свое голямо есе, писано тази есен за 50-годишнината от построяването на Берлинския зид.

Публикуваме с нейно разрешение в превод откъси от размишленията й за годините на прехода, за днешното социално-психологическо състояние на

Мрачен ден за Юнус М. Хубав ден за Германия?

© Милен Радев

Германският върховен (Федерален) административен съд се произнесе днес по дело, което от години занимава всички инстанции на административното правораздаване.

Преди 4 години тогава 14 годишният Юнус

„Брикети“, „жълти маймуни“ и лицемерието на левицата

Фрайа Клийр,
в-к Die Welt

Всекидневно Германия е разтърсвана от все нови разкрития за възмутително безнаказано върлуване с години на група десни екстремисти с ксенофобски, човеконенавистнически и общо антидържавни нагласи. На фона на факта, че както географски, така и личностно мрежите на десните

Пак враговете ни топят

Вадим Белоцерковски

След убийството на Анна Политковская и Александър Ливтиненко преди 5 години, Вадим Белоцерковски написа следната статия и я предостави любезно за превод на български. Валидна до днес и в детайлите си, тя заслужава

London: “Der Untergang des Abendlandes”/”The Decline of the West”/”Le Déclin de l’Occident”

Източен Лондон, последното лято“Залезът на западния свят” (почти по Шпенглер)

© Милен Радев

Летен Лондон. С “Young Stalin” на Simon Sebag Montefiore под мишница поемам по стъпките на Ленин, Троцки, Сталин, Плеханов & Co. в Лондон в търсене следите на историята.

През 1907 г. в британската столица, гостоприемно отваряща и тогава, и сега врати за всевъзможна терористична и агентурна паплач от цял свят се

Долу край трена – среща с Том Уейтс и Джон Кеш

Милен Радев

За любители и почитатели на двамата едновременно – на автора на песента Том Уейтс и на нейния изпълнител Джон Кеш (който я включи през 1994 г. в първия си от серията албуми с Рик Рубин American Recordings ) Записът от онова далечно време е аматьорски и калпав, но пък е

Рик Рискорла – последният войник, първият спасител

Милен Радев

Един от любимите ми военни филми (а всъщност той е много повече от само военен филм) е „We Were Soldiers“ на Рендъл Уолъс с Мел Гибсън в главната роля на подполковник Хал Мур.

Едноименната песен от саундтрека към филма не се забравя.

Нека тази песен прозвучи днес тук в памет на един герой, загинал на днешния ден – 11 септември – преди 10 години за да могат да живеят хиляди други.

Името му е Кирил „Рик“ Рискорла – боец в американската армия във Виетнам, директор

Под слънцето на милиционеро-социализма *

Два документа

Милен Радев

Отшумяха празничните правешки фанфари, отгърмяха славословните речи на пожизнените тодорживкови роби, расея се вонята на деветосептемврийските безплатни кебапчета и заглъхнаха умилителните стонове на „Срещата на поколенията“, организирана от Кадиев и Овчаров.

Дойде време за нещо автентично. Време за спомняне на всекидневния ужас при реалното властване на деветосептемврийските каскети.

Либия: Залезът на диктатора – изгревът на исляма

Клеър М. Лопез

Авторката на този текст е аналитик и специалист с многогодишен опит в рисковото разузнаване. Тя започва кариерата си като оперативен работник на ЦРУ, изпълнява задачи по целия свят, след това преминава в частния бизнес и се концентрира върху теми от борбата с тероризма. Клеър Лопез е

Андре Глюксман към Германия: „Защо търпяхте кланетата в Либия”

В-к „Тагесшпигел”

Мосю Глюксман, миналата пролет Вие осъдихте мълчанието на много интелектуалци пред лицето на арабската пролет. Ето че сега бе свален от власт либийският диктатор Муамар ал Кадафи. Смятате ли, че времето потвърди правотата на Вашата позиция?

През март подкрепих незабавно акцията на Франция, Великобритания и НАТО. Тогава трябваше да се защитят гражданите в Бенгази от настъпващата правителствена армия. От времето на войните в бивша Югославия се обсъжда въпросът дали трябва да бъдат

Руска рулетка

Андре Глюксман

Берлинският “Тагесшпигел”  публикува в днешния си брой важно интервю с френския философ-хуманист Андре Глюксман. Докато се подготвя преводът му на български реших да извадя от архива тази негова статия от 2004 г.

Големият публицист и мислител се проверява с времето. Годините, изминали от  публикацията на есето на Глюксман в ОщеИнфо, не само потвърждават тезите му. Те доказват с нова сила, че не гласовете на политическата класа, на алчния бизнес-елит и на продажните официални медии поставят точната диагноза

Subscribe to RSS Feed