Валерия Новодворская, “Грани.ру”
С първата си реакция тук, веднага след смъртта на Борис Березовски Валерия Новодворская малко ме разочарова. Междувременно Валерия Илинична явно е събрала повече информация, обмислила е ситуацията и като истински голям интелектуалец и честен човек заема онази
Валерия Новодворская, сп. Грани
Съвсем нов текст на една от най-интересните и независими авторки на рускоезичната публицистика. Както обикновено той се помества тук защото не е без значение и за българския читател. Набиват се в очи прискърбни паралели, които настройват на определени размисли.
Непознаващите достатъчно името на Валерия
По празниците ми се случи да стана слушател на комично-жалка случка от неволята на държавните медии в Германия.
Тяхната преобладаваща про-екологична, про-руска и анти-американска ориентация – най-общо казано
70-тата годишнина от спасяването на евреите в Царство България бе почетена и в Берлин – някогашната столица на Райха, в която през 1942 г. се взеха нечовешките решения за финално (“окончателно” като русизъм не приемам) изтребване на европейското еврейство.
Една от по-малко известните книги на Виктор Суворов – „Самоубийството“ – представя може би най-убедително вижданията му за характера на съветския режим, за бандитския характер на ръководната московска клика и за намеренията й да наложи комунистическия режим над цяла Европа.
Покрай сегашната кръгла годишнина от събитията през пролетта на 1943 г., придобили популярност като “спасяването на българските евреи” (понятие, за което съм обяснявал вече защо предпочитам израза “спасяването на евреите от Царство България“), се пише и говори много за героизъм, за гражданска смелост, за спасяване и
Днес големият човеколюбец и непримирим борец с тиранията от ляво, от дясно и от страна на исляма Ралф Джордано (Ralph Giordano) става на 90 години.
Да е жив и здрав и все така прям, независим и неудобен за политкоректните, за релативистите и
Историята, казват някои, се развивала по спирала. Други – че рипала стъпаловидно. Трети намират по-сложни постструткуралистки аналогии и обяснения.
Може по света и така да е, ние от толкова сложни конструкции слабо отбираме.
Прелиствах тези дни спомените на проф. Александър Балабанов „И аз на тоя свят”.
И не можах да се отърва от една примитивна и присъща на
Има две “школи” за възприемането, реагирането и осмислянето на потискащи и емоционално всеобсебващи актуални събития.
Едната, наложена от самия живот, е да се потопиш в тях, да ги преживяваш страстно, да се ангажираш, да се съсипваш и гориш.
През 1988 г., в мизерна хотелска стая в Хюстън, в 3 часа през нощта, се случва един от редките звездни мигове в поп-музиката.
Таунс Ван Зандт (Townes Van Zandt) записва сам пред камерата с китара в ръце 13 свои заглавия.
Сред заклетите почитатели на саморазрушилия се
Във връзка с филмовата премиера в София завчера.
Покойният Стефан Маринов за Георги Марков.
Годината е 1981…
… Ей, Гогов, с кой акъл убихте този божи човек, бе, с кой акъл? Че гаси ли се туй, що не гасне, бе Гогов? Някой някъде да е успял да угаси
Току що Васил Станилов ми изпрати две свои нови есета специално за публикация в Де зората.
Приех ги с благодарение, публикувам ги с радост.
Васил е за мен уникален литератор, вестникар, публицист, интелектуалец от възрожденски тип.
През всеки един ден от изминалите 24 години след формалното
Днес се навършват 60 години от смъртта на моя дядо по майчина линия Стилиян Максимов. Светла му памет.
Рових се преди време в един от офицерските албуми на покойния за да извадя за публикация неговия текст «Все напред!», към който съвипускникът му от Военното училище Александър Морфов пише през 1901 г. музиката
На днешния ден се кръстосват сенките на далечното минало с гримасите на настоящето: годишнината от руския опит за поробване на България под маската на “освобождение” през 1878 г. и днешния нов руски опит за разнебитване и връщане на Отечеството в царството на московската диващина.
Точно сега, когато толкова приятели пребивават в
Чудя се и се мая, как хора интелигентни, свободомислещи, а също така хора, патриотично настроени припяват в един хор “Слава Богу, че пак си имаме патриарх, дай му Боже здраве и сила да изведе България….” и пр. кичозни славословия…
Възможно ли е човеци с всичкия си да не са
