Попадна ми при ровене в личния архив този жизнерадостен съветски плакат.
Обстановката е мила, задушевна, спомените от бъдещето, които той буди точно в тези дни зашеметяват и без упойка…
Приятел ме запита озадачен, защо брадата на добродушния старик на
Една психограма
Авторът е по моя преценка един от най-добрите познавачи на днешна Русия в германските медии. Роден през 1971 г. в Бавария той се дипломира като преводач в Москва и от 1992 г. работи с малки прекъсвания като кореспондент в Русия за различни германски вестници и телеграфни
Литературната награда за Мишра е грешка!
Родената в Турция, израснала, образована и социализирана в Германия учена и публицистка Неджла Келек е една от най-смелите и неуморни критички на фундаменталисткия, реакционен ислям като тоталитарна политическа доктрина и като всекидневна жизнена практика
Отдавна се каня да споделя с читателите във Фейсбук възхищението си от една донесена при последното ми пътуване до България книга на наша приятелка – филолога, философа, журналистката и публицистка Виолета Радева.
“От първо лице” събира беседи и интервюта, които авторката е водила през десетилетията (първият разговор е от 1977 г. с Иван Богданов, а последните са от началото на новото хилядолетие) с наши съвременници, интелектуалци, хора на
Току що получено от автора. С възхищение пред проникновените редове и преклонение пред украинските герои, борещи се и за нас и вместо нас, се публикува – М.Р.
Любомир Канов
Много се възхищавам от великите боксови шампиони братята Виталий и Владимир Кличко, защото знам срещу какви физически мутанти се налага да се бият.
По какво познаваме хуманиста?
По любовта му към слабите, особено към децата.
По какво познаваме отявления комунист и фашист?
По това, че слабите и децата са му съвършено безразлични.
Woran erkennt man einen Menschenfreund?
An seiner Liebe zu den Schwachen, ganz besonders zu Kindern.
Woran erkennt man den eingefleischten Kommunisten und Faschisten?
Daran, dass ihm die Schwachen, auch die Kinder herzlich egal sind.
През последния четвърт век се осъществиха всички златни мечти на партийно-кагебистката номенклатура. Същата която замисли в средата на 80-те години перестройката в СССР. В Русия и в съседните криминални паханати (от „пахан“ = „батюшка“, бандитски главатар в руския
Нашите развратени русофили, лакомите рубладжии, всички тези калининенандролили се, петриволгодонски, велиславидървенясали и ивонехристови … как пък веднъж те не забелязаха и не чуха имената, мислите и думите на такива живи, страдащи, тръпнещи и борещи се руснаци като
No, this is not a war, not even a civil war!
It’s a massacre.
Perpetrated by the heirs of those who organized the Holodomor, who killed millions in Kurapaty, in Vinnitsa, in Bykovnya etc etc, who committed the Katyn massacres…
В тези дни, пред очите ни, Русия показва най-грозното си лице и брутално, подло, безмилостно се опитва да си възвърне реални позиции на Изток и на Юг.
В нашия дребен български контекст вчерашният ден ще се запомни с това, че руската машина чрез свои явни и сенчести
В търсене на смисъла
Стартовият филм на тазгодишното Берлинале засипа фестивала и целия град с такъв незапомнен порой от звезди, че всички останали филми от конкурса вкупом здравата ще се озорят за да настигнат The Grand Budapest Hotel.
7 Февруари 2014
Милен Радев, http://de-zorata.de/
В упадъчната фаза на всяка зима, на границата между леденото отчаяние и пролетното предчувствие, всяка година Берлин става за 10 дни столица на световното кино.
В тазгодишната борба за златните и сребърни мечки се включват 20 филма от 13 страни. Още три(продуцентите на които се блазнят от маркетинговия ефект на Берлинале, но се боят от унижението да бъдат пренебрегнати от журито при раздаване на наградите въпреки колекцията от звезди във филмите им) участват в официалната програма „извън конкуренция“.
Това са The Monuments Men на режисьора и изпълнител на главната роля Джордж Клуни, с Мат Деймън и Кейт Бланчет (за специална част на американската армия в края на Войната, чиято задача е да спасява произведения на изкуството, преди да бъдат унищожени от национал-социалистите?!?!),
Nimphomaniac (на безспорния маниак Ларс фон Трийр) – лента, кичеща се отсега с лаврите на „първия порнофилм в сериозното кино“ с тъй невинната на вид Шарлот Генсбур
и La belle et la bête с Леа Сейду, фантасмагорична приказка от XI век.
Сред официалната конкуренция за Мечките изглежда ще има за всекиго по нещо, но както се опасявам, само за автора на тези редове – почти нищо.
Днес Берлинале се открива с фанфари, светлинна феерия и The Grand Budapest Hotel на Уес Андерсън. Рядко ми се е случвало досега освен във филм на Уди Алън да срещна такова съзвездие от големи имена в една продукция: Ралф Файнс, Тилда Суинтън, Бил Мърей, Джуд Лоу, Ейдриън Броуди, Оуен Уилсън, Уилем Дафоу, Едуард Нортън, Джеф Голдблум…
Помнейки силно затормозилия ме със своето безсмислие The Royal Tennenbaums на същия режисьор и четейки предварителните анотации за новия му филм като „бурна и драматична семейна и социална комедия“, нямам много добри предчувствия.
С по голям интерес ще очаквам Macondo от Австрия за терзанията на чеченско семейство във виенски бежански лагер. Неотменимият филм от Китай в програмата този път е No Man’s Land на режисьор и с актьори, чиито имена вероятно ще кажат толкова малко на читателите на този блог, колкото и на пишещия. Към него ме привлича само описанието, което прочетох, че е издържан в традицията на итало-уестърна. Да видим…
Колкото и да разнищвах другите заглавия от официалната конкуренция, не мога да кажа, че намерих нещо, което да ме накара от първия ден да тръпна в очакване на премиерата на филма. Сред социалните драми от Аржентина, семейните травми от Перу, вълненията на поръчков убиец от Гърция и преживяванията в салон със слепи масажисти от Китай, с известна надежда гледам към La voie de l’ennemi на Рашид Бушареб, който през 2009 г. силно ни развълнува със своя London River. Този път той поставя киноразказа си в тексаско провинциално градче, където се опитва да устрои своя нов живот излежал присъдата си затворник. Дори и само заради тримата ми абсолютни любимци, участващи във филма ще го чакам с нетърпение: Форест Уитакър, Бренда Блетин и Харви Кайтел!
За останалото – като (и ако) му дойде времето.
За финал не мога да не споделя едно от специалните преживявания на всеки, който се опитва с помощта на официалната фестивална прес-брошура, съдържаща данните за всички филми с кратки анотации, да вникне в предлаганите заглавия, да си направи някаква лична селекция и да си разграфи фестивалните дни.
Следва случайна (е, признавам, не съвсем случайна) подборка на няколко от анотациите на филми:
Xi You (Китай): „Будистки монах се придвижва екстремно бавно по улиците на Марсилия. Необичайни ракурси на камерата колажират кварталите на града в хипнотизиращо пространство, в което медитативното пътешествие се превръща в изненадващо откритие.“….
Cheaol-ae-kum (Южна Корея): „Изпълнен от мъката на раздялата безименен разказвач реди във филмовото си писмо до напусналата го поради внезапна религиозност приятелка своите разсъждения за необичайни форми на божественото: праисторически наскални рисунки на китове или гигантски индустриални халета на Хюндай.“…..
Que ta joie demeure (Канада): „Абсурдна театрална пиеса, в която човек и машина се сливат в една симбиоза: в различни фабрики работници стоят пред апарати, които тракайки задават ритъма, докато абстрактни анекдоти рефлектират съотношението между човек и машина.“…
Is The Man Who Is Tall Happy (Франция): „В един пулсиращ поток на фантазията от рисувани анимации режисьорът разгръща своите впечатления от разговори с американския лингвист Ноам Чомски като мечтателно визуализира езиковото осмисляне на света.“
Мъгла (Германия): „Филм, изтъкан като фина паяжина, свързващ невъзможностите. За какво става дума в него? За нещо, което всеки познава, но което звучи във всекиго различно и никога не би могло да се предаде в писан текст.Нека да го наречем вътрешно бръмчене.“
Точно. Да живее вътрешното бръмчене!
До нови срещи…
http://www.svobodata.com/page.php?pid=13178&rid=&archive=
Току що получено от автора. С възхищение пред безмилостната и блестяща диагноза и с благодарност за предоставянето му се публикува този гневно-хладнокръвен разрез на едно общество през срамно време – М.Р.
Любомир Канов
Разхождахме се из поредната листопадна есен на нашето емигранствуване заедно с кучето Сокър покрай езерото в един парк на Лонг Айлънд, недалече от Ню Йорк.
Все си блъскам главата, все се ровя за варианти и се питам: какво ли би могло да послужи за мост (като „магарешкия мост“ според немския идиом, който означава кратка, паянтова, но спасителна връзка между уж несъвместими позиции), за мост на десния “ситнеж” в България, който осцилира с по около процент и
