Милен Радев

Трудно ми е да си представя как може нормален, почтен, морален и просветен човек да беснее и злослови против т.н. Истанбулска конвенция.

Във всяка от по-цивилизованите и развити в хуманно отношение страни в Европа ратификацията премина на времето си спокойно, без кой знае какво обществено внимание – предметът на Конвенцията е толкова очевидно естествен, съвременен и навременен, че той не предизвика никакви оспорвания освен в затворени, екстремни, маргинални, публично незначими среди.

За разлика от това истеричната възбуда, обхванала голяма част от българската публика, така както я виждам филтрирана от моята гледна точка във Фейсбук и в малкия медиен сегмент, който допускам в своя близост, ми напомня средновековна умствена изостаналост и джихадистка диващина. Крещят се някакви нелепости за “трети пол”, за “джендърно надмощие” и пр. дивотии, които съществуват само в дезинформационните опорни точки на кремълската пропаганда и във възпалените мозъци на вече поразените от акутен московитис.

Учудвам се колко лекомислено дори смислени хора се поддават на масовата психоза, плод на безогледни лъжи от антизападната руска дезинформационна кухня, как не разбират, че тече мащабна програма, планомерно структурирана за деморализиране и отбиване на страни като България от съвременните европейски западни ценности.

Как сляпо се приемат лъжите на кремълската агентура вместо да се постараят да се информират за един от документите на най-просветената и напредничава институция – Съвета на Европа!