Из бита на пролетарските мъченици

Dimitroff2Милен Радев

Задаваме ли си понякога въпроса колко тежък е бил животът на несретниците, които развилнелият се български фашизъм прогони след 1923 г. по света? На онези светли и безкористни борци за свободата на пролетариата, които едва турили кибрита на “въстанието” в България се изсулиха с три лимузини през Сърбия на Запад за да палят и там де що видят и да сеят семето на бунта?

Тези благородни мъже са били принудени да преживяват скромно, да пестят откъм закуски, вакса за мустаци, жартиери и дантелени чорапи. По три пъти е трябвало да обръщат всяка марка и долар, които са им носили с куфари куриерите на другаря Зиновиев от международния отдел на ВКП (б).

Ето че неотдавна случайността ми помогна сам да се убедя в нерадостното всекидневие на емигрантите-мъченици за светлата идея. Влизайки по работа в стара cграда на реномираната западно-берлинска улица Шлютерщрасе в буржоазния квартал Шарлотенбург погледът ми кой знае защо се плъзна към висящата вдясно от входа елегантна бронзова възпоменателна плоча. Вгледах се и замръзнах!

С вълнение посегнах към джоба и притискайки носната си кърпа към разнежените си очи ето какво прочетох на нея:

Dimitroff2

“В този дом твори от 1930 до 1933 година ГЕОРГИ ДИМИТРОФФ, великият син на България”

Една скромна паянтова сграда както се вижда:

Dimitroff1

Точно такава каквато приляга на бедни емигранти, вероятно изкарващи прехраната си на пиацата за наемни общи работници или в някое от многобройните традиционни казина наоколо. Какво облекчение трябва да е било за другаря Димитрофф да бъде измъкнат през 1933 година от този бордей и след кратко лирическо интермецо в затвора Моабит да бъде експедиран в родината на световния пролетариат, в самия Кремъл, до коляното така да се каже на Вожда и Учителя…!

Поинтересувах се за историята на въпросната плоча. От справката в компетентната служба на район Щарлотенбург се разбра, че плочата била поставена “в чест на прочутия български комунистически деятел, прочул се с мъжествения си подвиг срещу Гьоринг на Лайпцигския процес”, който след Втората световна война бил станал “Президент на Народна република България”. Тъкмо неговата родина се била погрижила да закачи въпросната възпоменателна плоча. При реставриране на сградата през 90-те години плочата била снета, почистена и отново закачена.

Не се и опитах да просвещавам съвестните служителки в общината. За сметка на това влязох във връзка с Детлеф Щайн, активна фигура в тукашните съюзи на репресираните от комунизма и сталинизма. С типична българска злоба към преуспелия сънародник се постарах да му опиша в реалистични краски дейността на председателя на Коминтерна през втората половина на трийсетте в Москва и след 1944 г. в София.

Всъщност това не бе и необходимо. Детлеф Щайн сам бе достатъчно добре информиран за личността на геноссе Димитрофф и реагира шокиран на снимките и известието ми.

С готовност откликна на идеята ми и вече направи постъпки съюзите на репресираните да подготвят скромна проява, при която плочата да бъде покрита с черно платно с надпис “На хилядите жертви на Коминтерна от Германия, България и всички други страни”.

Дай Боже това скоро да се осъществи и да мога там да разкажа накратко за активната кръвопускаща дейност на този “велик син на България” след 1944 г.


5746 Total Views 3 Views Today

Comments

comments

You can leave a response, or trackback from your own site.

6 Responses to “Из бита на пролетарските мъченици”

  1. Маркова says:

    Поздравления за достойната постъпка, господин Радев!

    Популярен коментар: харесваш/не харесваш Thumb up 12 Thumb down 0
  2. Георги Чунчуков says:

    Милене, поздравления за това, което си свършил! Ако всеки българин претендиращ да е антикомунист, независимо къде живее по света, имаше очи да вижда, глава да осмисля и воля да противодейства на дивотиите на комунистите, България сега щеше да бъде друга!

    Популярен коментар: харесваш/не харесваш Thumb up 17 Thumb down 1
  3. Петров says:

    Някога мохеше да се видят в музея на Димитров в София дрехите му шити при най скъпите шивачи в Берлин. Също смомени на българи, които като го срещнели му се покланяли по улиците на Берлин и Белград. Той вадел от надутите джобове по десет долара (никакви рубли) и щедро им ги раздавал (сегашни около 400 долара). Ако за него руснаците направиха мавзолей в София, другите двама българи от процеса получиха незнайни гробове в Сибир, както обикновено се оправят с “полезните глупаци”. А в България стандарта за активните комунисти преди войната бе да получават поне по високи заплати от царските офицери и семействата им да се подпомагат всячески. Документите ги има. Само да се извадят. Стара история, но винаги нова.

    Популярен коментар: харесваш/не харесваш Thumb up 13 Thumb down 1
  4. Йв. Терзийски says:

    А можеше просто да хвърлиш едно око и да отминеш.
    Ама не отмина. 😉
    Браво Милене!

    Популярен коментар: харесваш/не харесваш Thumb up 18 Thumb down 1
    • Milen says:

      О, не, абсурд! Невъзможно беше. Така ме преряза през корема като го видях!

      Популярен коментар: харесваш/не харесваш Thumb up 11 Thumb down 1
  5. Не зная дали с лимузините дошли от София през Петрохан, са пресекли към Сръбско от гр. Фердинанд, или с конски каруци, но знам че като най-големите ПОДЛЕЦИ са оставили излъгания народец на заколение/последното по Антон Страшимиров/. Само трънен венец за онзи тип Г. Димитров, на когото слава богу падането на Берлинската стена попречи да сложат величествен паметник на централния площад в Монтана.

    Популярен коментар: харесваш/не харесваш Thumb up 12 Thumb down 0

Leave a Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Subscribe to RSS Feed
Post Navigator Supported By WordPress Plugins