Милен Радев

Не ми се щеше предновогодишно да правя бомбастични заявления, да тегля равносметки и се представям за много прозорлив.

Но след като снощи във Фейсбук се случи за половин час да нахвърлям някакви моментни мисли, които се посрещнаха с известно внимание, ще ги преместя и тук за да избегна мимолетността на фейсбуковите публикации.

Ако все пак трябва от моята далечна, паянтова,  немеродавна, често пъти оказвала се в заблуждение камбанария да направя равносметка на българската политическа година, няма да се замисля кой знае колко, но просто ще повторя безброй пъти писаното вече по тукашните страници:

– Миналата зима, пролетта и лятото в България се разигра план, неотстъпващ по перфидност на условно т.н. “план Клин”, но много по-експедитивен от старата комуно-ченгесарска завера от началото на 90-те.

– “Прокситата” на Москва, т.е. силите около БСП и нейните клонинги, впрегнаха цялата си медийна, политическа и съдебно-полицейска агентура за да съборят правителството на ГЕРБ, което при всички свои очевидни и в случая неинтересни слабости и грешки,  бе на път сериозно и за дълго да вгради България в тъканта на Европейския съюз (казвам “неинтересни”, защото на фона на залога за който ставаше и става дума, отделни министерски провали или естетически капризни очаквания към този или онзи и пр. изглеждат просто маргинални).

– Мнозина антикомунистически настроени хора, в миналите десетилетия верни поддръжници на т.н. “синя идея” (иначе казано на идеята за истинско отстраняване на БСП от обществения живот, за реалистичен и обективен прочит на миналите десетилетия, за дълбок поврат в българската национална съдба), дадоха на предсрочните избори предпочитание на ГЕРБ.

В тази партия те видяха солидна сила, можеща да се пребори с бившите комунисти. За предпочитанието им изигра своята роля и разочарованието от разкола и от мишкуването сред миниатюрните остатъци, славещи се като “сини” партии. Още по-голямо бе разочарованието от политическите лица и от политиката на тези организации.

– Други антикомунистически настроени хора не можаха да бъдат убедени в това, че само подкрепата за голямата дясна европейска партия ГЕРБ може да доведе до мнозинство, способно да осуети страшните планове на московските проксита (протежета, по нашему).

Предупрежденията за това, което неминуемо настъпва, ако ГЕРБ няма мнозинство в новия парламент, не помогнаха. Месеците от 12 май насам показват последователно и мрачно основателността на тези предупреждения…

– В България се конституира правителство на изборната измама, на обществено тиражираната лъжа и на управленческата некадърност. Срещу него преди 200 дни излязоха на протести многобройни, разнообразни и добронамерени в целите си граждани. Пя се, скандира се, шества се и се гладува – почти до смърт!

След начален ентусиазъм и на границата на успеха решаващата си дума казаха дрязгите и недобронамерените нападки в редиците от едната страна на милиционерските заграждения – страната на протеста.

За немалка част от протестиращите, в т.ч. студенти и пр. се оказа, че опасният, голям и страстно мразен противник не е преди всичко БСП заедно с клонингите си, а са съ-опозиционерите от ГЕРБ… Това ставаше при видимото и устойчиво въздържание на ГЕРБ откъм ответни или изпреварващи враждебни декларации.

– Без единство на всички сили отвъд блока на БСП (вклч. клонингите й барековци и валерисимеоновци) очевидно няма да може да се събори днешната власт, нейното парализиращо безвремие ще продължи,  процесът на изолация на България от Евросъюзното й битие ще се задълбочава, руският капан ще зейва все по-страшно, евразийската кочина ще се превърне в кошмарна но вероятна реалност.

– Известна надежда дава предстоящото да се създаде широко Движение 22 септември.

Неговата платформа бе подписана и оповестена от 16 авторитетни личности, които за всеки читав ум са извисени над кариеристични сметки и типично нашенска дребнава мнителност.

Движението иска да обедини в едно общо усилие споменатите горе политически и граждански сили отвъд БСП и пр. Само така, смятат учредителите му, ще се постигне конституционнотворческо мнозинство, способно да натика социалистите там, където отдавна им е мястото – в музея на идиотщините на комунизма.

От българските граждани, включително в микромерен размер и от четящите този Блог, ще зависи дали с помощта на 22 септември ще може да се заличи не само черното превратаджийско петно на 12 май, но и целият 24-годишен измамен и подменен “преход”…