Едва ли през 1936 година, пред Берлинската Олимпиадата, дори развинтената фантазия на най-ноторния черногледец е можела да допусне реалното съществуване на Дахау или Аушвиц.
Но след има, няма пет години тези топоси на земния ад вече действат на пълни обороти и заедно с Треблинка, със Собибор и Майданек ни учат до днес, че и най-невъобразимото зверство става възможно, когато “добрите не проявят безстрашие” (според безсмъртната максима на Роналд Рейгън) и не противодействат своевременно на злото…
Да не говорим пък за още по-ранното десетилетно безучастие на същите уж “добри”, допуснали, приели и пренебрегнали ледения пъкъл на Соловки, на Колима и Воркута…
За тези неща си мислех нощес в навечерието на поредната Олимпиада, плод на маниакалния ламтеж за пари и величие на кремълския диктатор и на не по-малко маниакалната лакомия на световните олимпийски функционери.
Слушах на вълните на Радио Свобода уникално, вълнуващо ума и свиващо сърцето гостуване на руския писател, сатирик и гражданин Виктор Шендерович в тяхното московско студио.
Освен всичко друго Шендерович е и просто един много смел човек, както можем да видим от следния откъс, който превеждам от транскрипта на радиото:
Въпрос: Значи Вие не изпитвате нито радост, нито патриотична гордост от това че Руската Федерация ще проведе на своя територии първо Олимпийски игри, а след това и Световно първенство по футбол?
Виктор Шендерович: Каква ти гордост и каква радост! Нищо освен срам и мъка, човек не може да изпитва. Две са съображенията за това. Едното е така да се каже практично, другото е, ще ме извините, нравствено. Практичното е в това, че съществуват и малко по-различни представи как би трябвало да се изхарчат 50 милиарда долара в страна, в която умират деца в огромни количества защото няма пари за лекарства против излечими болести.
Просто няма пари за лекарства! В страна, в която медицината бере душа, в страна, в която образованието е на доизживяване и пр. и пр. И ето в тази страна всичко се източва в този безумен патриотарски шемет, в някакво разнасяне на факли, в излизане в Космоса с факла в ръка, ами за тези пари можеха да бъдат спасени примерно сто души. Но не, за страната, за държавата било по-важно факелът да излезе в Космоса! Това беше практичното съображение, съвсем примитивно, така да се каже.
Но има и второ: не ми се вижда много уместна идеята да се провеждат олимпиади в страни, където има политзатворници. Ние не сме първите, помним Олимпиадата от 36-та година в Берлин и даже в нейна чест в страната е било въведено временно известно смекчаване на режима. То разбира се с нищо не сетнешния Дахау. Олимпиадата през 36-та година укрепва хитлеровия режим.
Въпрос: Тоест Вие свързвате бъдещата амнистия с предстоящата Олимпиада?
Виктор Шендерович: Амнистията може и ни се размине, защото Украйна пообърка сметките. Ако не се бяха случили събитията на Майдана в Киев, то, навярно амнистия щеше да мине. Но тъй като нас ни ръководи човек с психология на бандитски главатар, с разбиранията на криминален авторитет, то ясно, че той гледа на всяко отпускане като на проява на слабост, всякакво милосърдие е за него проява на слабост. Той си представя, че ако прояви милосърдие, ние ще решим, че той е слаб и ще се нахвърлим върху него да го довършим. Такъв е неговият свят…
Въпрос: Че ще го разкъсат пръв?
Виктор Шендерович: Това са съвършено мутренски, бандитски понятия, поради които той се бои да не прояви слабост. Всъщност на тях още при постъпването в школата на КГБ им ампутират онзи участък от мозъка, който отговаря за милосърдието, затова него такава опасност не го заплашва. Но той очевидно няма да предприеме нещо такова даже от съображения за целесъобразност. По принцип е много лоша идея да се дава на такъв режим такъв мощен пиар-ресурс, защото каквото и да си говорим, това е голям пиар-ресурс. Никакъв празник на спорта не е, а просто гигантски пиар-ресурс с въздействие на цял свят.
Такава възможност за самореклама не бива да се дава в ръцете на тоталитарни, на авторитарни режими. А сега този ресурс е в ръцете именно на такъв режим. Путинският режим и по-рано не беше цвете за мирисане, но последните години той е просто нелегитимен полубандитски режим – това е съвършено очевидно. Затова идеята с Олимпиадата ми се струва не много удачен. На мен тези игри са ми напълно безразлични. Освен срам и тъга, абсолютно нищо друго не изпитвам по този повод…
Цялото интервю на Виктор Шендерович като транскрипт и като пълен видеозапис тук.
