“Влакът заминава. Днес и всекидневно…”

Galich3Милен Радев

Има две “школи” за възприемането, реагирането и осмислянето на потискащи и емоционално всеобсебващи актуални събития.

Едната, наложена от самия живот, е да се потопиш в тях, да ги преживяваш страстно, да се ангажираш, да се съсипваш и гориш.

Другата е да се оттеглиш, образно казано, на няколко ръце разстояние, да мериш и съпоставяш с познато, чуто прочетено и да се стараеш да филтрираш мътното вещество на всекидневието.

Признавам, че втората “школа” е несравнимо по-лесна и навярно единствено възможната, когато се намираш далеко от окото на урагана и си физически обграден от среда със съвсем други дертове и всекидневни дразнители.

Но може би пък точно това ми дава възможността и правото да припомням и да привличам вниманието и към неща извън “злобата на деня”. Да събуждам (и у себе си преди всичко!) усещането за връзката с други, отминали хора и епохи, да се опитвам да прилагам аршини от съвсем друго естество.

Тук преди време бях разказал и цитирал под формата на аудиофайл за Надежда Манделщам и едно нейно откровение.

Струва ми се, че следната песен на Александър Галич (записана 1975 в изгнание в Норвегия) е хем органично продължение от една сродна душа на Надежда Яковлевна, хем пряк вик на душата на един покойник към нас, днес вълнуващите се и тревожещите се. Отправен от другия бряг.

За пръв път се хващам да “превеждам” стихове от руски. Правя го заради младите хора, които ще се затруднят с възприемането тънкостите на този велик език. Както обикновено напомням, че в превода не е вложена и трошица лирическа амбиция или каквито и да са претенции от друг род.


..


Поезда

Памяти С.М.Михоелса

Не гневом, ни порицанием
Давно уж мы ни бряцаем:
Здороваемся с подлецами,
Раскланиваемся с полицаем.

Не рвемся ни в бой, ни в поиск –
Все праведно, все душевно.
Но помни – уходит поезд!
Ты слышишь? отходит поезд
Сегодня и ежедневно.

А мы балагурим, а мы куролесим,
Нам недругов лесть, как вода из
колодца!

А где-то по рельсам, по рельсам, по рельсам –
Колеса, колеса, колеса, колеса…

Такой у нас нрав спокойный,
Что без никаких стараний
Нам кажется путь окольный
Кратчайшим из расстояний.

Оплачен страховки полис,
Готовит обед царевна…
Но помни – отходит поезд,
Ты слышишь?! Уходит поезд
Сегодня и ежедневно.

Мы пол отциклюем, мы шторки повесим,
Чтоб нашему раю – ни краю, ни сноса.
А где-то по рельсам, по рельсам, по рельсам –
Колеса, колеса, колеса, колеса…

От скорости века в сонности
Живем мы, в живых не значась…
Непротивление совести –
Удобнейшее из чудачеств!

И только порой под серцем
Кольнет тоскливо и гневно –
Уходит наш поезд в Освенцим,
Наш поезд уходит в Освенцим
Сегодня и ежедневно!

А как наши судьбы – как будто похожи –
И на гору вместе, и вместе с откоса!
Но вечно – по рельсам, по сердцу, по коже –
Колеса, колеса,колеса, колеса!

Влакове

В памет на С.М.Михоелс

Без гняв и без упреци
отдавна вече не се репчим:
Здрависваме се с подлеците,
Кланяме се на полицая.

Не се хвърляме нито в бой, нито поемаме рискове –
Всичко си е тихо и задушевно.
Но помни – потегля влакът!
Чуваш ли? Влакът заминава
Днес и всекидневно…

А ние се бъзикаме, ние се гощаваме
Ласкателствата на враговете са като
кладенчова вода за нас!

А някъде по релсите, по релсите, по релсите –
Колела, колела, колела, колела…

Такъв ни е нравът – спокоен,
Та даже без никакви усилия
Ни се струва пътят околен
най-краткото от всички разстояния.

Застрахователната полица е платена,
Княжната готви обяда…
Но помни – заминава влакът,
Чуваш ли?! Влакът потегля
Днес и всекидневно.

Ще изциклим паркета, завески ще спретнем,
За да е раят ни гиздав и вечен.
А някъде по релсите, по релсите, по релсите –
Колела, колела, колела, колела…

Унесени от скоростта на времето
Живеем ний, без да се числим сред живите…
Несъпротивлението на съвестта
Е най-удобното от всички чудачества!

И само понякога под сърцето
ще ни жилне мъчително и гневно:
Заминава влакът ни за Освиенцим,
Нашият влак потегля за Освиенцим
Днес и всекидневно!

А колко си приличат съдбите ни някак –
И нагоре заедно, и пак заедно надолу в оврага!
Но вечно – по релсите, по сърцето, по кожата –
Колела, колела, колела, колела!


2602 Total Views 1 Views Today
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Subscribe to RSS Feed