Разговор с чешкия външен министър Карел Шварценберг
Хубави новини от Чехия. Както изглежда в момента, прогнозите за изхода от първия тур на президентските избори се опровергават от час на час.
Карел Шварценберг – интелектуалецът, кандидат на европейския избор и реалист по отношение на комунистическата и постсъветска заплаха излиза на балотаж. Защо пък не той да обедини около себе си всички трезво мислещи чехи след две седмици…
Научавам, че българските национални медии са се концентрирали само върху татуираното кандидат-прездентско недоразумение и сластно очакват пропадането на Чехия в лапите на един от двамата ляво-популистките кандидати. Затова искам да повторя тук едно чудесно интервю на Карел Шварценберг от 2008 г., което едва ли някой помни:
Карел Шварценберг е роден през 1937 г. в Прага под аристократичното име Карл Йоханес Непомук Йозеф Норберт Фридрих Антониус Вратислав Мена принц Шварценберг.
Произхожда от една от най-влиятелните и стари благороднически фамилии на бившата Австро-Унгарска империя. През 1948 г. семейството му бяга от завзелите властта в Прага комунисти. Шварценберг живее в Австрия и Германия. Притежава чешко и по стара семейна привилегия и швейцарско гражданство.
През 1984 става президент на Международния хелзинкски комитет за правата на човека. Носител заедно с Лех Валенса на наградата на Съвета на Европа за човешки права. Издател и журналист с деснолиберални политически възгледи.
През 1990 Карел Шварценберг става шеф на кабинета на президента Хавел и негов най-близък съветник. През 2004 г. е избран за член на чешкия Сенат. Против волята на президента Клаус, който критикува «прекалената обвързаност на Шварценберг с Австрия», Шварценберг заема на 9 януари 2007 поста министър на външните работи в кабинета на Мирек Тополанек.
Карел Шварценберг разбира участието в политиката преди всичко като изпълнение на граждански дълг. Отдавна не му е нужно да работи – личното му състояние се оценява на 300 милиона евро.
Интервюто, което препечатвам с малки съкращение в превод от седмичника «Ди Цайт», неминуемо ни навежда на мисълта, че за жалост ние в България май и на аристокрация не сме случили.
Господин министър, американците искат да строят в Чехия радарна инсталация като част от системата за противоракетна защита. Какъв интерес има Чехия от това?
Ние имаме чувството, че след гибелта на Съветската империя диалогът между европейския континент и Съединените щати вече не е така интензивен както по-рано. Убедени сме, че новите опасности на днешния свят правят интензивното сътрудничество на ЕС, на европейските членки на НАТО със Съединените щати и с Канада изключително важно, просто необходимо. При тези наши убеждения всеки шанс за по-близки съвместни действия със съюзника трябва да бъде използван. За мен нашият съюз е от съществено значение.
По-важен и от ЕС?
Евросъюзът има едно измерение, НАТО и въпросите на сигурността – съвсем друго. Докато ЕС няма собствена значима тежест в световната сигурност – ако сме откровени ще признаем, че реалността е все още такава – трябва да си сътрудничим в тази област преди всичко с американците, защото именно Съединените щати са безспорно най-силният съюзник в НАТО.
Може би Вие сте по-склонен да виждате в лицето на днешна Америка защитна сила отколкото ние, които от почти 60 години сме нейни съюзници?
Вие просто сте привикнали да живеете под защитата на тази сила! Ние пък не сме очаровани от склонността на западноевропейците да се възползват от една страна неограничено от защитната мощ на Америка, в същото време да я подлагат на критика, но от друга страна да нямат готовност да дадат по-голям принос към отбранителната способност и към европейските въоръжения. Ето от къде идва нашият повишен интерес към това заради собствената сигурност Европа и в бъдеще да продължи да бъде съюзник на Съединените щати. Ясно ни е, че всеки трябва да даде свой собствен принос – както в случая с радарната противоракетна система.
Е да, но две трети от чехите са против тази радарна инсталация.
Днес е много по-трудно да обясните на гражданите опасността от заплаха, която е отдалечена на десетина хиляди километра. Във всеки случай по-трудно отколкото преди едно или две поколения, когато цели танкови армии дебнеха на само 200 км разстояние. Все повече и повече държави са способни да произвеждат ракети с далечен обсег на действие и междуконтинентални ракети, многобройни държави са в състояние да развият производството на оръжия за масово унищожение. Европа трябва да е готова за отговор на тези заплахи.
Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер се опасява, че ракетният щит може да предизвика нова надпревара във въоръжаването. Вие нарекохте това «глупости».
Не споделям всяко колебание на моя колега Щайнмайер. През последните 15 години се направиха грешки в отношенията с Русия. Въпреки това съм сигурен, че руските оплаквания и агресивност не са породени от истинска руска загриженост за собствената национална сигурност. Напротив – както винаги и от векове Русия разсъждава единствено стратегически и геополитически. Русия смята, че притежава някакво право на вето по отношение на държавите от бившия Варшавски договор. Защо не съм чул никога нито дума от Москва против същите радарни системи, които са разположени в Англия или Гренландия?
Досегашният президент на Русия Путин заплашваше, че ще насочи ракети към страните, които изграждат противоракетни системи.
Питам се накъде ли са били насочени тези ракети до сега.
Искате да кажете, че те вече са прицелени към Варшава и Прага?
Не мога да знам дали е точно така. Но всички знаем, че Русия притежава в наследство от съветските времена значителни запаси от ракети, и че произвежда нови ракети като модела Топол-М например. Никой никога не е задавал публично въпросът, а накъде всъщност са прицелени тези руски ракети. Много мило, че руснаците решиха най-после да ни съобщят, че насочват ракетите си към нас.
Чувствате ли се поставени под натиск?
Разбира се, но не специално заради тези ракети. Мен силно ме безпокои цялостното развитие на Русия в посока към една автократична държава.
Какво представлява днешна Русия?
Тя е без съмнение велика сила и държава, която има да се бори с гигантски проблеми като например изостаналата инфраструктура, неравномерно разпределеното икономическо развитие, изключително високите доходи от нефт и газ, които руснаците не са в състояние да инвестират смислено в собствената страна. Русия е държава, в която за жалост вътрешните инструменти на демокрацията са подложени на все по-пълен демонтаж.
Какъв трябва да бъде подходът към Русия според Вас? Сближаване или конфронтация?
Простете, аз не виждам тук алтернативата «или – или». Трябва да прилагаме и двата модела на отношения с Русия. Трябва да се поддържа на всички нива контакт с руснаците – не само с най-високото ниво – и да се развиват активни икономически отношения. Но трябва категорично да се противопоставяме на властовите амбиции на Кремъл. Все пак има някои граници. Можете ли да си представите демократична държава, в която генерали правят политически декларации или дори отправят закани към съседите? Във всяка демокрация такъв генерал още на следващия ден ще трябва да си вземе фуражката и отдавайки чест да напусне спешно кабинета си.
Чехия поема през първото полугодие председателството на Евросъюза. Вашето мото ще бъде «Еропа без бариери». Как да разбираме това?
Всички вътрешноевропейски бариери трябва да бъдат премахнати. Включително и пречките, които Германия и някои други държави от ЕС поставят пред свободното упражняване на труд.
Чувствате ли се дискриминиран от германските закони за пазара на труда?
Лично аз – не, защото не търся работа в Германия. Но няма спор, че става дума за дискриминационна мярка.
ЕС има нужда от икономически обосновани преходни срокове.
Ако се вгледаме реалистично в нещата, ще видим, че решаваща роля играят съвсем не икономически, а чисто вътрешнополитически разсъждения. Промишлеността в Германия и Австрия отчаяно търси квалифицирани специалисти!
Може ли ЕС да понесе още едно разширение? Трябва ли да бъде приета и Украина?
На всяка цена! Друг е въпросът, кога и Европа, и Украйна ще узреят за това.
Кой би трябвало по-рано да стане член на ЕС: Украйна или Турция?
С двете държави имаме един и същ проблем. Европа далеч не е узряла за приемането на такава голяма страна като Турция със съвършено различна култура. Вижте какви трудности съществуват с интеграцията – да се говори за асимилация не е политически коректно – на турските мигранти в Европа. Просто двете страни не са още узрели една за друга. Нека не се лъжем взаимно.
Не беше ли прекалено прибързана политиката на разширяване на Евросъюза?
Най-голямата опасност за ЕС е отчуждаването на средния европейски гражданин от Съюза. Защо в Брюксел се вземат решения за сирената или за ракиите, а съществени въпроси като енергийната политика се решават на национално ниво?
Вие често се застъпвате за обща европейска енергийна политика.
Да, често. Но нищо не се случва.
Всъщност под «общоевропейска енергийна политика» не трябва ли да се разбира чисто и просто намаляване на зависимостта от руския газ и нефт?
Не само от руския. Ние зависим и от Близкия Изток, който както добре знаем съвсем не е световна зона на стабилността. По тези въпроси ние просто не сме в състояние да застъпваме общи позиции. В енергетиката имаме в най-добрия случай система на олигопол, която в някои региони се превръща в истински монопол. Още в първи семестър по народно стопанство се учи, че това не може да бъде свободна пазарна икономика.
Затова ли в миналото Русия можеше да разиграва отделните ЕС-държави една срещу друга?
Естествено. Като търговец разбирам, че това е била единствената им смислена стратегия.
Имате ли резерви към проекта «Северен поток» през Балтийско море?
Мисля, че тръбопроводът бе тежка политико-психологическа грешка. Няма какво да се чудим, че веднага камбаните във Варшава и другаде забиха тревога. Някои днешни трудности в германо-полските отношения се дължат на този злополучен тръбопровод. През 90-те години на нас в Прага ни беше казвано: вземете за пример поляците, вижте как идилично развиват новите си отношения с Германия, вие чехите направо изоставате и т.н. Но ето – днес имаме отлични отношения с Берлин, а полско-германските напрежения си остават.
В миналото бяхте известен с недипломатичния си и откровен език. Бихте ли характеризирали днес накратко следните личности: Владимир Путин?
Той се гордее с това, че е чекист.
Ангела Меркел?
Тя е живяла живота си в двете системи и затова има ясното съзнание за днешния свят и за онзи свят от миналото. Това й дава задълбочено разбиране за проблемите в нашата част от Европа. Същевременно като човек на точните науки тя вижда нещата много реалистично и прагматично.
Джордж Буш?
Президентът Буш е дълбоко убеден в своята мисия. Това обяснява и обуславя политиката му.
Никола Саркози?
Той е обект на най-дълбокото ми възхищение. Ако ще и само защото успя да завладее сърцето на Карла Бруни. Това ме изпълва с възхищение и искрена завист. Но като цяло го познавам прекалено слабо. Той внася дух на неспокойствие в политиката, което понякога съвсем не е зле.
Не изпълнявате ли и Вие същата роля в Прага?
Кой, аз? Моля Ви се, прекалено съм стар за това. На 70 години човек се поукротява…
© за превода от руски: Милен Радев
