Песента за калеш Ангя…

Милен Радев

Една от любимите ми български песни от Македония (признавам си, че към песни от никой друг край на Татковината не изпитвам подобна емоционална привързаност) е “Айде слушай, слушай, калеш бре Ангьо”.

Качих в YouTube две изпълнения – едното на Нина Спирова, а второто на несравнимия Никола Бадев.

Партнира му на много млади години гранд-дамата на циганската музика в Македония Есма Реджепова.

И така – песента за калеш Ангя… Налага се едно пояснение – “калеш” има забравеното днес значение на “черноока, вакла красавица” (или овца, също така – какво да се прави, земеделски народ сме си били…).

В Македония Ангя е производно на Ангелина. Това име носи и покойната ми леля, емигрирала като млада невеста преди Европейската война от Дебър в София. Тя е отгледала и невръстния ми баща, побягнал от Дебърско през 1920 г., още след първи клас, когато в училището им се явява сръбски учител-окупатор.

В интерес на истината трябва да се признае, че даскалът май е бил българин-сърбоман, купен със сръбски пари. Така поне чета в изследването за този край на Светлозар Елдъров “Българите в Албания”, а баща ми вече не мога да питам да ми обясни…

Прави впечатление, че първото изпълнение на Нина Спирова е силно окастрено и финалът му остава да “виси” като в безвъздушно пространство. Типично по македонистки: хем се казва нещо, хем нищо не се казва за отношението на калеш Ангя към неприличните предложения на “клетото турче”. Никола Бадев представя разбира се пълния текст.

..

Илюстрирах първия вариант на песента с няколко картини на Ян/Иван Мърквичка – големия наш художник от чешки произход на когото дължим не само Рисувалното училище и стария герб, но и безброй жанрови платна с незабравими образи преди всичко на българки – красавици и мъченици от Македония.

Никак не е случайно, че от една от картините му, изобразяваща в полупрофил една скръбно вперила поглед към хоризонта македонска мадона виси над писалището на автора на “Песни за Македония” – в къщата-музей на Иван Вазов…

За втория вариант (Бадевия) ползвах снимки на оригиналната шамия на леля ми Ангя. Бродирала я е сама на границата между XIX и ХХ век и я е донесла от Дебър в София. Сега шамията е на другия край на Европа като ценна семейна вещ.

На положената върху шамията снимка са тя и калеко ми Фидан. На една снимка шамията се носи от нейната дъщеря Цветанка, малко преди да ми я завещае за спомен, днес и тя покойница

Показана е и познатата картина на Мърквичка “Българка от Дебър” – интересно е, че и тази българка се е накичила с досущ същата шамия…

На Ангя и Цветанка се посвещава това нежно изпълнение на великия Никола Бадев.

..

Айде слушай, слушай
калеш бре Ангьо
що тамбура свири.

Тамбурата свири,
калеш бре Ангьо
анъма да бидеш.

Анъма да бидеш,
калеш бре Ангьо
на чардак да седиш.

На чардак да седиш,
калеш бре Ангьо
жолтици да броиш.

Айде слушам, слушам
клето бре Турче,
турски не разбирам.

Тамбурата свири
клето бре Турче,
анъма не бивам.

Анъма не бивам
клето бре Турче,
на чардак не седам

На чардак не седам
клето бре Турче
жолтици не броям

Анъма не бивам
клето бре Турче,
жолтици не броям


3758 Total Views 1 Views Today

Comments

comments

You can leave a response, or trackback from your own site.

2 Responses to “Песента за калеш Ангя…”

  1. Belomore says:

    Интересно съвпадение – точно тази сутрин четох из мъкидонския печат, че къщата на Калеш Ангя е запазена (което ме удиви само по себе си) и дори скоро ще бъде реставрирана.

    Няколко линка с малко снимки тук:
    http://www.time.mk/cluster/53c9163f8f/naskoro-tender-za-rekonstrukcija-na-kukata-na-kales-angja.html

    Популярен коментар: харесваш/не харесваш Thumb up 5 Thumb down 0

Leave a Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Subscribe to RSS Feed
Post Navigator Supported By WordPress Plugins