Блаженият сън на Цола Драгойчева

Der Schrei© Милен Радев

Този текст бе написан и публикуван през 2008 г. отначало в mediapool, след това и в сборника “Хроники на злото и надеждата”. Тъй като има подозрения, че все още се намират и  нечели го читатели – ето го отново тук на “Де зората”.

Като мото му слагам няколко реда, написани след статията в mediapool от много активния по онова време цивилен коментатор, пишещ под красивия псевдоним “Вишински”…

“…Човек може да се скъса от плач, като чете за убитите. Направете си експеримент: поинтересувайте се от списъка на убитите. Изчетете имената им и си припомнете кои са те. И с изненада ще видите, как сълзите ви ще пресъхнат. Да, 10% са били свестни хора, съгласен съм. А останалите? И каква е щяла да бъде ползата за България, ако генерал Вълков е бил оставен да си доживее до дълбоки старини?”

Вишински


В следобедните часове на 1 февруари 1945 г. двата най-големи процеса на т.нар. Народен съд в София приключват с безпрецедентни в политическата история присъди. На смърт са осъдени тримата регенти княз Кирил, проф. Богдан Филов и генерал Никола Михов, осем царски съветници, двайсет и двама министри и шейсет и седем депутати на Народното събрание заедно с двама негови председатели.

Само след няколко часа, през нощта на първи срещу втори февруари, край една бомбена яма в Софийските централни гробища комунисти и ремсисти с вече натрупан неколкомесечен кървав опит разстрелват по-голямата част от дотогавашния политически елит на България.

По същото време в София пребивава журналист със световна известност, на когото дължим безценни свидетелства за царящата в България атмосфера.

Волфганг Бретхолц

работи до 1933 г. в родината си Германия за легендарния либерален всекидневник “Берлинер Тагеблат”. След закриването на вестника от национал-социалистическите властници той напуска нелегално страната и живее следващите 12 години като емигрант, писател и публицист в различни държави на военна Европа.

До 1944 г. Бретхолц посещава на няколко пъти България и като антифашист естествено не проявява в пътеписите си големи симпатии към съюзената с нацистка Германия българска политическа класа.

Това не му пречи да оцени реалистично установилия се след 9 септември комунистически режим и да опише с ужас и възмущение терора срещу представителите на стара България.

Освен актуални кореспонденции за различни европейски вестници десет години след събитията Волфганг Бретхолц издава в Мюнхен и книга под заглавие

“Видях ги да се повалят”.

Отдавна бях срещал цитати от нея, но едва наскоро, благодарение на Интернет, успях да получа екземпляр от превърналия се в антикварна рядкост обемист том.

Бретхолц, който е човек с по-скоро леви убеждения, се сближава с д-р Г.М. Димитров и Никола Петков, но черпи информация за събитията и от други източници. Когато през януари 1945 г. идва за втори път в България след преврата, той заварва терора вилнеещ с пълна сила:

“Комунистическите злодеяния бяха станали още по-страшни. Много от политиците и журналистите, с които бях разговарял последния път бяха или арестувани или изчезнали безследно. С подкрепата на съветската окупационна армия комунистическата милиция бе се превърнала в господар на цялата страна. Нейният шеф, комунистическият

министър на вътрешните работи Антон Югов

се хвалеше, че благодарение на организираната по съветски образец Народна милиция бил успял “да усмири профашистката контрареволюция в цялата страна и да прочисти България от фашистки, националшовинистки и антидемократични елементи”.

В действителност, пише Волфганг Бретхолц, точно жертвите, които се опитваха отчаяно да се съпротивляват на комунистическия терор, бяха истинските защитници на свободата и демокрацията.

Европейският журналист получава билет от “министерството на пропагандата” и може да присъства на заседанията на първи състав на “Народния съд”. Пред Съдебната палата, докарани от цялата страна тълпи скандират “Смърт на фашистите”, а залата е превърната в истинска сцена с кулиси и прожектори. Трибуналът не се намесва, за да усмири озлобената, специално подбрана публика, която по време на заседанието по инструкция изразява “чувствата” си.

Волфганг Бретхолц е респектиран от принц Кирил, който се държи смело, овладяно и с достойнство

контрира съдебните и прокурорски реплики.

По това той се различава от някои от обвиняемите, които се надяват чрез разкаяние и сервилничене пред съда да си издействат неговата милост. Когато в една от паузите млади милиционери му подвикват подигравателно “Ей, Кики, как се чувстваш днес?”, принцът отвръща спокойно усмихнат: “Аз съм отлично момчета, мислете му как ще се чувствате вие…”.

На въпроса на съдията дали има някакви оплаквания от режима в затвора, принц Кирил отговаря: “Стражата се държи коректно, само дето не съм свикнал да спя с други хора в една стая и с още двама мъже в леглото”.

Регентите Филов, Михов и принц Кирил са били затворени в обща килия с единичен нар. След като съдията замълчава, принц Кирил добавя тихо “Но това вече едва ли е толкова важно…”.

Бретхолц нарича произнесената присъда “ужасна” и смята, че в “историята на правосъдието” не е имало подобен прецедент. Официално оповестеното в София на 2 февруари комюнике не съобщава подробности за екзекуцията, но истината за това “ужасно и невъобразимо клане”, както го нарича германският писател, бързо става известна в София.

Неговото описание се покрива почти напълно с

изнесеното от Христо Троански

в през 2003 г. в книгата “Убийствено червено”. Тъй като данните на Бретхолц се основават на бегли слухове си струва да припомним установените от Троански факти:

“За организирането и провеждането на екзекуцията от ЦК на партията е сформирана специална команда, оглавявана от софийския комендант на милицията подполковник Веселин Георгиев. В състава й са включени само комунисти и ремсисти от системата на МВР и военното разузнаване на генерал Петър Вранчев: биячи, удушвачи и касапи от славните вартоломееви нощи. Палачи с опит.”

“Още с първото действие на спектакъла възникват пререкания кой кого лично да застреля. Апетитите са насочени към княз Кирил. След години Веселин Георгиев не веднъж ще се хвали:

“Лично пролях синята му кръв!”

Същото ще твърди и Лев Главинчев, колчем се отвори приказка за нощта на 1 срещу 2 февруари: той бил ликвидирал княза, професорите Филов и Станишев, а и генерал Михов.”

“Нощта е била много студена, ала тиха, без вятър. Затова надалече отекват изстрелите. Единични, пистолетни. Но изведнъж се чуват и шмайзерни откоси. Това вече е в “малките” часове, когато екзекуторите се усещат, че “церемониите” с първата група осъдени наистина са били излишни. Особено ги забавя професор Александър Станишев, принуден отначало да констатира подир всеки изстрел смъртта на жертвата.”

В своята книга Волфганг Бретхолц обобщава:

“Към средата на март 1945 в София бе съобщено, че “България е прочистена от фашистки, националистки и антидемократични елементи». 11 000 души бяха изправени пред съда, от тях 2680 осъдени на смърт, а 2000 на доживотен затвор. Никога няма да научим, колко души са били отвлечени и избити без съд през това време. Голямото изтребване бе започнало. Целта му бе във всяко село и градче да се унищожи и последният човек, който някой ден би заел мястото на предшествениците си и би продължил борбата им срещу тиранията.”

На 5 февруари 1945 Волфганг Бретхолц посещава в сградата на ОФ Цола Драгойчева, за която знае, че не само е била сред организаторите на процеса, но и

лично е участвала в ръководството на екзекуцията.

Посреща го недодялана, грубовата, нечистоплътна жена на петдесетина години. Бретхолц я пита какво мисли за присъдите над принц Кирил и другите “военнопрестъпници” и разчита на стандартен отговор в стила на официалната пропаганда. Неочаквано другарката Цола го шокира с едно изречение, което писателят няма да забрави:

“Никога през живота си не съм спала така блажено както в утрото на екзекуцията, след като заглъхна и последният изстрел…”

За разлика от Цола Драгойчева, България сякаш до ден днешен пребивава вцепенена и не може да се отърси от сполетелия я кошмарен сън.


7752 Total Views 1 Views Today
You can leave a response, or trackback from your own site.

11 Responses to “Блаженият сън на Цола Драгойчева”

  1. Не е ли абсурдно днес нашите площади да носят имената на хора като нея?

  2. Г-н Радев, семейството ми притежава 9 крайни устройства за сърфиране в Интернет. Гледам по-горе над това ми мнение как “системата” Ви е банирала Vili с 5:1 мнения. Помислете колко от домашните ми устройства могат да запушат нечия уста, която Ви критикува. “Системата” работи според заданието, което й е планирано. Вие ме окачествявахте като идиот по повод скандала, който предизвика Мартина Балева и отзвука от него по СКАТ. Аз се мъчех да защите различна позиция, а точно тогава сработваше Вашата система. И сега ценя мненията и разработките Ви. Но тогавашното разминаване между звук и картина, което вкара чужди изрази у Вас не биваше да Ви дава право да ме обиждате. Апропо Вие излязохте прав. Берлинският съд в Тиергартен осъди хулигана-съпруг на Мартина Балева на 15 дни. И защити един непознат български журналист, който си вършеше работата и искаше да зададе въпроси на мнимата професорка Балева(възпроизведена като такава от фондация към университета в Базел?!? миналата година)…

  3. Г-н Радев, добре е да се публикува истината за онези седмици – в разгара на гражданската война у нас. Тогава републикаците “побеждават” с помощта на главорезите на Сталин. И избиват монархистите. Нещо подобно, но с обратен знак е станало край Мадрид няколко години преди това – монархистите побеждават в Испания в тамошната гражданска война и избиват победените републиканци. Само че с риск да ме банирате(чрез няколко натискания на палеца надолу от Ваши съмишленици по Ваш “сигнал”) ще Ви споделя, че ни поднасяте отново един слаб материал с гръмко заглавие. Очаквах по-задълбочени разсъждения за въпросната мръсна и проста селянка Цола Драгойчева. Тя излъчваше като мощен гама-източник цялото тъпоумие на пролетарската диктатура, която се установява у нас след 1944г. Очаквах факти за прякото й участие в избиването на противниците на партията й, както например съм чел за свекъра на Йорданка Христова – Григор Стоичков. Или за Трайчо Костов – лично ръководел и участвал в разстрелите…

    • Milen says:

      Г-н Петров, сериозно ли мислите, че се занимавам с това да “давам сигнали на съмишленици” кой коментар да харесват и кой не?!

      И колкократни обяснения тряба да Ви се дадат за да възприемете най-после, че коментари не се “банват”, а си остават достъпни и читаеми и след “сгъването” им от софтуера след определен превес на отрицателни оценки?

      Още нещо Ви е убягнало. Горният не е авторски материал, а е нещо като рецензия по стара книга на друг автор. Т.е. неудоволствието си от начина на описание на Цола трябва да отправите към него, а не към мен, който не би могъл да дописва несъществуващи характеристики след като тях ги няма в оригинала.

  4. Ген. Луков says:

    Те и досега не са се събудили от блажения сън, породен от смъртта на други хора.

  5. Момчил Дойчев says:

    Човеконенавистната комунистическа (днес неин наследник е нацистко-комунистическо-ислямистката) доктрина може да създава такива изроди като Цола, Мирчо Спасов, Веселин Георгиев, Чочоолу,Лев Главинчев, Георги Боков и вероятно още стотици такива изверги, които още не са получили заслужената си присъда. Но днешните техни наследници само възмутеният Господ изглежда ще наказва (виж съдбата на Боковата фамилия…)

  6. Kostov says:

    Тази със сигурнос е била идиотка неопописума ,тя е била огадолото на свойта партия.
    На такива отрочетата днес сеят ли сеят демокрация безмилосно насаждаки най новия вид робство, робство на самоиздръжка .

  7. aigg says:

    “Блаженият сън” на тая комунистка говори само за едно: че по-големи нравствени уроди от комунистите човечеството и историята не познават!

    • Vili says:

      “Нравствени уроди” е имало, има и ще има. Историята познава много такива от различните исторически епохи. Всяка епоха, обаче, е имала и своите титани. Нека да виждаме и оценяваме и доброто, и лошото, а не като коне с капаци само да осъждаме или да величаем. Историята е учителката, от която на нашите географски ширини никой нищо не иска да научи, по-точно, учим се само да отричаме, да мразим, да унищожаваме…

      • Milen says:

        Любопитно би ми било да науча името поне на един “титан” от епохата на управление на пладнешките разбойници, на садистите-убийци и неграмотни мужици (1944 -1989). Втората цифра доста ме озори докато реших все пак да я поставя.

  8. […] Блаженият сън на Цола Драгойчева | Де зората Posted on 04.09.2012 by Borislav Gueorguiev Блаженият сън на Цола Драгойчева | Де зората. […]

Leave a Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Subscribe to RSS Feed