Гюнтер Грас. Лудостта на нобелиста

© Милен Радев

Днес в няколко световни вестника, чийто ляв крен се вижда и без оптически прибор като Ню Йорк Таймс или Зюддойче Цайтунг, бомбастично взема думата нобелистът Гюнтер Грас („Тенекиеният барабан“ и пр.) с нещо, което може да заприлича на стихотворение само във възпалените мозъци на преживяващи от мастития литератор и пълзящи пред него критици, редактори и допотопни политически спътници.

Съответно голяма е възбудата по първите страници на всички германски издания. Лайтмотивът е горе долу един и същ: „Литературният гений Грас предупреждава за опасността от превантивен ядрен удар от страна на Израел!“ или „Гюнтер Грас: Атомната суперсила Израел заплашва световния мир!“

За какво всъщност става дума?

Тъкмо пред западните великденски празници 85-годишният Грас е решил най-после да не си трае, а да изкара на бял свят зле спотайваните си досега антиизраелски и антиеврейски чувства. Наточил майсторът нобеловото си перо, топнал го в „последното мое мастило“, както кичозно е решил да се изрази, и надраскал една литературно непоносима, тромава и скучна политическа проза, разбита на строфи.

Поставил й заглавието

„Нещо което отдавна трябваше да се каже“,

набедил я за стихотворение и я пуснал на петимните за „антиционистка“ пропаганда медии.

Отляво веднага зафуча пролетният възторжен ураган: Ето че след Мартин Валзер най-после се намери един смел интелектуалец, който да се противопостави на декретираното „отгоре“ мълчание в Германия, когато става дума за „престъпленията на Израел“! – тази въздишка на облекчение се понесе от много страници на германската преса.

Все по-трудно сдържаните напоследък

антисемитски рефлекси

сред лявата германска публика (за настроенията в крайната десница няма какво и да се говори, те са си известни отдавна) сега защракаха като отрязан крайник на лабораторна жаба, към който е прикрепена жичка с постоянен (с десетилетно постоянство!) ток.

Но какво ни казва все пак в своето „стихотворение“ достолепният, замислено вторачен маестро, който по собствените думи не си боядисвал перчема, също както не го боядисвал и неговият партиен приятел Герхард Шрьодер?

Основното политическо послание, поднесено в немерена реч, звучи като бълнуване на въдворен в психиатрична лечебница обсесивен субект:

Израел, а не Иран заплашвал с унищожение и пръв ядрен удар. Всички загрижени за мира на Земята трябвало да се обединят за да „спасят иранския народ от пълно унищожение“. Иранският ръководител Ахмадинеджат бил

чисто и просто един „хвалипръцко“.

Иран въобще нямал и помен от атомно оръжие, а само проучвал с мирни цели, докато Израел… – и тук ще преведа буквално пасаж от „стихотворението“ за да може читателят да си състави сам представа за качеството на нобелистката продукция:

„Ах защо ли сам си забранявам
да назова по име онази страна,
в която от години – макар и по потаен начин –
е налице постоянно нарастващ ядрен потенциал,
но който не е под контрол, тъй като е недостъпен
за никакви проверки?“

… Германският стих е нито римуван, нито е в по-мерена реч от моята, нито езикът е по-художествен, напротив, може би за пръв път ми се удава 100%-но пренасяне на един стихотворен оригинал на български! По принцип би трябвало да спра тук. Но фурията, обсебила ползващия се и в България със славата на голям интелектуалец страстен социалдемократически активист го кара да се развихри в апокалиптични мащаби:

“Защо мълча, защо прекалено дълго премълчавам,
онова, което е очевидно и което се упражнява
в щабни учения, на края на които ние оцелелите
ще сме само бележки под линия
Става дума за присвоеното право за нанасяне на пръв удар,
който може да заличи целия поробен от един хвалипръцко
и принуден организирано да ликува ирански народ,
само защото някой подозира, че под неговата власт се работело над атомната бомба…“

Веднага следва обяснението защо на автора му се налагало толкова дълго време да мълчи. Не, не защото нямало кой да му каже

„Гюнтере, кажи си!“

Причината била друга:

“Възприемам всеобщото премълчаване на тези фактически обстоятелства,
на което и аз подчиних собственото мълчание,
като обременителна лъжа
също като принуда, която заплашва с наказание,
ако бъде пренебрегната;
всички познаваме присъдата – ,антсемитизъм‘…“

И така нобелистът изплю камъчето. Значи днес, на крачка от гроба, с „последното си мастило“ той се бил осмелил въпреки страшния риск да бъде наречен „антисемит“ да каже истината на света, а именно, че:

„Ядрената държава Израел заплашва
и без това крехкия световен мир <…>
а ние, германците, ставаме снабдители на едно престъпление<…>
готвим се доставим още една подводница за Израел
чиято специалност се състои в това
да изстрелва всеунищожаващи бойни глави
натам, където е недоказано съществуването
и на една единствена атомна бомба…“

Ако не с друго, то с този си пасаж големият хуманист Гюнтер Грас запя в хор с една набираща сила от месеци кампания на инициативната група „За солидарност с народите на Иран и Сирия“. Точно онзи ден те публикуваха платена реклама на половин страница във водещи германски всекидневници, в която се апелира с почти същите изрази за

солидарност с „иранския народ“,

който се борел срещу своето „пълно унищожаване под ударите на израелския атомен арсенал“ и срещу „военното обкръжение от страна на САЩ“. 1500 са подписалите това възвание сред които леви интелектуалци, политици, депутати от парламента и пр.

Не бе много трудно да открия с помощта на интернет, че въпросната акция е стартирала още през януари на крайно леви, антиамерикански и антиглобалистки сайтове. Антиизраелската риторика по тези сайтове е наситена с „антиционистки“ клишета, сред активистите пъстреят немалко имена с очевидно мюсюлмански произход. Там се води кампанията срещу доставката от Германия на още една подводница за израелския ВМФ. Левичарите изказват опасения, че на нея и на други подводници – германско производство – Израел ще разположи ракети с ядрен заряд, които след евентуална атака от Техеран, биха могли да достигнат всяка точка на иранска територия като „ответен втори удар“.

По принцип такъв тип въоръжение има безспорно отбранителен ефект защото служи като

средство за възпиране

на потенциален агресор, който трябва да изхожда от презумпцията, че ще бъде „наказан“ дори и след унищожителна атака срещу територията на Израел. На тази основа функционира взаимното възпиране на големите ядрени сили през десетилетията на Студената война.

Със съпротивата си срещу такъв тип отбранителна мощ за Израел нашите леви активисти обаче показват истинската същност на своя копнеж: унищожаването на Израел, довършването на започнатата от покойния фюрер голяма задача по т.н.

„финално решаване на еврейския въпрос“.

Разочарованието от това, че може пак да се разминат с мечтата си блика от яростните реакции из коментарните секции не само в германските (там полуприкрито), но и в доста български информационни сайтове (тук без нуждата от свян и преструвка).

В гемията на тази публика се настанява сега прославеният нобелист, дрънкайки на своята лира и припявайки поетичната си тирада. Вслушаме ли се отново в нея – и оставим настрана полемичното допускане от заглавието на този текст – не може да не му признаем едно:

Гюнтер Грас е забележително последователен в своя клиничен антисемитизъм – от 17-годишна възраст, когато (както се разбра неотдавна) той влиза в редиците на Вафен-СС, та до ден днешен…

 

8422 Total Views 2 Views Today
You can leave a response, or trackback from your own site.

18 Responses to “Гюнтер Грас. Лудостта на нобелиста”

  1. an says:

    PRAV SI MOMCHILE!

  2. ivanski says:

    Най-голямата лъжа на 20 век е целенасочения геноцид с/у евреите, така наречения холокост. Не ядрената мощ на Иран ги дразни, а това, че иранския президент даде възможност да се чуе думата и на ревизионистите. Чудно, че ционистите се нагърбиха да спасяват света от Иран:)))! Миротворци:)) Факт е, че свободните хора нямат право дори да се усъмнят в съществуването на холокоста, вече е достатъчно доказателство кой е манипулатора. Нямам нищо против обикновените евреи/естествено, че ционистките слуги ще зинат с пълно гърло да ме квалифицират/, но да се продължава да се спекулира с лъжата за холокоста е престъпление с/у човечеството.
    Света има нужда от верния прочит на 20 век, но не така както са го писали победителите-варвари. Ако това не се случи, ционизма ще унищожи всеки нормално мислещ човек с набеждаването му за антисимит. Народопсихологията на евреите не трябва да се подминава нито да се подценява. От внимателния анализ може картинката да се обърне и от жертви, да се окаже че са палачите!

  3. леа says:

    Ето я поемата, айде кажете ми , че е антисемитска! Има и разкаяние от миналото на Германия и собственото му, и желание за мир и за израелците, палетинците и за иранците, просто е срещу двойния стандарт и срещу лицемерието на Запада, което наистина е голямо. Това , дори да не се харесва на някого, дори да се намира за крайно, е позиция, на която той / и всеки/ има право без да бъде заклеймен като “антисемит”. Израел и евреите там, също са хора и могат да бъдат критикувани и не на всеки да се харесва политиката на Израел. Поздрави :
    http://www.kultura.bg/bg/article/view/19586 ….

    п.п. а да не говорим, че благодарение на този политически изгоден на някои сили изфабрикуван “антисемитизъм”, който се лепи на всеки, дръзнал да критикува Израел, се подпомага истинския такъв, който от своя страна се потулва и за него, за истински опасния антисемитизъм, расизъм, крайнодясното не се говори.

    • Milen Radev says:

      Анти-Израелски публикации от такъв род са днешната форма на завоалиран антисемитизъм.
      Това е факт, неоспорим на нивото на сериозния, необременен от левичарско умопомрачение и юдофобия, дебат.

  4. БС2012 says:

    Някой трябва да им каже на тези израелски фашисти,че са заплаха за световния мир.Със сигурност немалко евреи се срамуват от тази държава. Браво на Грас.Хвърли камък в блатото.Израелските хитреци сега го оплюват по перфиден начин.

  5. Krasimir Iliev says:

    ЯВно левичарската откачалка Грас започва да си дава сметка какви л…а е накъкал и дава заден ход ,по хозда на развитие на скандала ,който сам предизвика с откровенията си .
    НЕ МУ ВЯРВАМ! НА 17 ГОДИНИ ДЕЦАТА СА МНОГО ПО-ИСКРЕНИ ОТ СЪЩИТЕ ВЕЧЕ ПОРАСТНАЛИ ИНДИВИДИ НА 80.ГРАС В СЪРЦЕТО СИ Е ОСТАНАЛ НАЦИСТ.
    Типичен пример:московския диктатор Владимир Путин.Той не националсоциалист ,но е интернационалсоциалист .Все тая .
    Както пише с гордост в биографията си , ученика Путин на 14 години се е явил доброволно в Ленинградския КГБ и си е предложил услугите да стане ЧК-ист и да унищожава враговете на революцията.На тези години нормалните деца мечтаят да станат всичко друго ,но не и палачи на съгражданите си и въображаемите чужди граждани-врагове на държавата .

  6. П.Петров says:

    Леа, харесва ми маниерът Ви на изказване. Но си позволявате много отревисто да отричате тезите на М.Радев. Той е написал един наистина забележителен материал. Все пак човек като Грас не може да се оприличава с “объркано дете”. Едва ли Александър Велики, Христо Ботев или Джон Ленън са оприличавани на деца на същата възраст. Защо е отишъл в Waffen-SS според Вас? Защото на 17г. с детския си мозък се е пообъркал и не е отишъл като редовен войник, както милиони от връстниците си? А се е влял в елитните тогава части на Хитлер от някаква заблуда?!
    Що се отнася до атаките срещу Иран – те са заради задаващите се катаклизми с енергийните източници. Въпросът вече не опира до цената им, а до възможността изобщо да разполагаш с енергия. Американците поглъщат 35% от световния нефт и ще искат да продължават да прахосват световните богатства. Защото ако направят като останалия свят и обложат цената на горивата с акцизи и непреки данъци – икономиката им ще рухне за броени месеци. А рухнат ли те – рухва световния ред. Хаос, сблъсъци и край на съвременната цивилизация… В това се крие като че ли атаката срещу Иран…

    • леа says:

      Не, никак не е подходящо да се свеждат под един знаменател хора, възрасти, епохи.
      Ще повторя : първо казах, че макар да считам, че нацизмът, расизмът и антисемитизмът не са мнение, а престъпление, аз считам, както и всеки нормален човек, че всеки човек има право да се разкае и да му се даде шанс да мислим за него, като за човек, който може да се промени. Още повече, когато става дума за младежки престъпления и грехове.

      Второ Грас очевидно е бил объркан младеж и не се гордее с грешката си, след като след това пише Тенекиеният барабан / предполагам не случайно там главният герой е именно дете объркано от навлизането на нацизма в Германия и приемането му от народа/. Освен това участва активно в дебати по въпроса за равносметката за това защо и как е допуснат нацизма от германският народ. Част от подобно интелектуално течение е.
      ТОЧКА.

  7. леа says:

    Мнението ми е, че авторът на статията не разбира нито от политика, нито от идиология, нито от това какво е антисемитизъм, нито от история, нито от култура, нито знае кой е Гюнтер Грас. Най-малкото автор на един от най-критичните романи срещу нацизма : Тенекиеният барабан.
    Студената война не е била нещо хубаво- масовото въоръжаване не няма произход, народност и не е гот, който и да го прави. Оправданието за ядрената програма на Иран е същото- страх от имперска намеса на САЩ там и има резон, което не прави политиците на Иран добри. Обаче колкото намериха Бен Ладен в Афганистан или пък ядрено оръжие в Ирак, толкова и в Иран може да е, империализмът на САЩ е очевиден. Не че управлението в Ирак е било хубаво или това в Афганистан, но и САЩ не носят мир, извинете ме, но е елементарно. Еврейския и иранският народ са залог на имперско – фанатични интереси и от двете страни. Имаше една израелска карикатура, на местното пацифискто движение “Гледай си работата г-н Ахмединяху, иранският и израелският народ не искат твоята война”, представляваше двете страни на лице от едната е Ахмединаджад, а от другата Натаняху. Не е ли елементарно?! Четете Амос Оз “Как да излекуваме фанатик”, по въпроса за израело-палестинският проблем и се отучете от това надменно европейско делене на черно-бели проблемите и страните. Особено в този конфликт няма прости отговори – едните са добри другите лоши и там е цялата му трагедия.
    Ако сме срещу войната и агресията, то нека сме честни и да е еднакво критично отношението ни и към от двете страни. Не става дума да го няма Израел, но политиката на Израел съвсем не е про-еврейска, миролюбива, народна, очевидно са марионетка на интересите на САЩ. Съответно крикитата към политиката и агресията от страна на Израел трябва да бъде приемана, както и критиката срещу Иран или когото и да било другиго. Израел не е застрахован от грешки.
    Трагедията на Холокоста не може да бъде използвана за опрадвание на всичко и за забрана на критика към Израел и за този “антисемитизъм” в кавички говори Грас.
    А това, че зад антиционизъм също се прикрива антисемитизъм вече е отделна тема. Не смятам, че случаят е такъв.
    Не знаех Грас да е бил някакъв на 17, но действията на едно хлапе в подобна ситуация не са сериозен аргумент при положение, че имаме написана такава антифашистка книга като Тенекиеният барабан.
    Не вярвам да е антисемитски мотивът на последните му публични изяви. Макар, че да никой не е застрахован да полудее.


    05/04/2012 at 23:05
    Още с първия си роман Die Blechtrommel (1959) Грас се превръща в своеобразен говорител на поколението немци, израснали по времето на нацизма. – Тоест това, че едно дете е въвлечено в нацизма е едно от престъпленията на този нацизъм и тази именно меланхолия и депресия, объркване изразява Грас в образа на детето, което отказва да порастне, защото не може да възприеме комформизма на възрастните наоколо, това, как те приемат нацизма.
    Подобно и на Ингмар Бергман, който също е бил въвлечен като дете в Хитлер юген Грас изпитва угризения и объркване. Подобно на цяло поколение германци.
    Има много голяма разлика от това да си бил някакъв и да си бил дете участник. Но дори и нацистите могат да се разкаят за престъпления. Тези нацисти не са извънземни били и това е страшното, а обикновени хора.
    Изключително смешно ми се вижда от публицист с претенции да се дава като аргумент някакъв такъв факт, какво е правил някой в пубертета…при положение, че после се е доказал неимоверно по какви ли не други начини.


    06/04/2012 at 00:08
    Да се коментирам сама, за да поясня за незапознатите в Тенекиеният барабан се разказва за дете, което отказва да порастне защото идва нацизма и е приет от бюргерите все едно че няма проблем, продължават да си живеят, има и силна критика срещу антисемитизма в романа, в образа на евреина продавач на тенекиени барабани, от когото детето си копува барабаните за да не пораства и който се самоубива защото не понася антисемитските закони, които малко по малко идват.
    За мен едно от най-силно пацифистките, антифашистки и анти антисемитски изречения е разказът на непорастналото дете “някога имаше един продавач на тенекиени барабани в червено и бяло” казано с дрезгавия глас на актьора от филма на Фолкер Штрьондорф по книгата, но тази история признавам не е за всеки, не всеки може да го схване и определено е тежко преживяване…
    Не по – тежко от “Сало или 120 те дни на Содом ” де, който също е критика на фашизма, но е наистина много много ужасно за гледане и дори мисля не трябва да се пуска масово, но това не променя факта , че е критика, дори това да са отчаяните викове на твърде чувствителни творчески души..


  8. Julian says:

    Присъединявам се към оценката на Цвета за текста на Милен. Мисля, че следва да се използва нашата енергия за други дела и да не я хабим за подобни изявления като въпросното на нобелиста Грас. Прибавим ли към възрастта му и синдрома на славата – клиничният случай е налице и так възприемам цялата патардия. Иначе като злоба на деня – има колорит – разкрива колко относителни са критериите за оценка на всеки един от нас. Моят любим девиз: Съвършенството е идеал.

    • Milen Radev says:

      Julian, благодаря за мнението.
      Мотивацията за горното антрефиле е чисто просветителска. А поводът според мен си заслужава вниманието.
      “Патардията”, която се вдига тук от вчера е забележителна – ето, в момента включвам радио и моментално по два канала се говори и обсъжда “Гюнтер Грас и неговото стихотворение” – за вестниците да не говорим. ТВ-дебати и пр. Болна тема – сблъсък на отговорни мнения и хора от една страна с дълбоко загнездени предубеждения и интелектуални и емоционални дефекти от друга. Сериозна работа!

  9. Atanas says:

    Да ти сера в устата Милене нима мислиш че Америка и Израел са по-добри от Русия и Китай. Не, тъпако недоносен и с последвала трепанация на мозъка, мръсен лицемер и хюм продажен! Не,НЕ И НЕ… те са също толкова лоши като Китай, Русия, Иран и т.н. Всички сте едни мръсни лицемери “И В ЕДНО ГЪРНЕ ПЪРДИТЕ ВСИЧКИТЕ” САМО МЕТОДИТЕ СА РАЗЛИЧНИ… НО ВОЙНИТЕ СА ВИ ПАК ЛЮБИМ НАЧИН НА “ПРЕХРАНА” ПФУ ВАШТА МАМА ДЕЕБА И МРЪСНИ ЛИЦЕМЕРНИ ПСЕТА

    • peperud says:

      Към Atanas: Атанасе, що не се гръмнеш?

      Към останалите: Това е линк към блог:
      http://zonkobg.blogspot.com/2008/03/blog-post_09.html
      Ето откъс, за който не обича линкове:

      Тенекиеният барабан – Гюнтер Грас

      След четири години мъки по прочита отправям благородно предупреждение, целящо спасението на душите на четящите:

      Това е най-отвратителната книга, която някога съм чел. Нагло и безумно писане, плод на болен мозък. Без да съм чел “Моята борба”, за която всички се палят колко била “опасна”, бих могъл да се закълна, че тази е в пъти по-вредна за човешкото съзнание, и трябва да бъде забранена със закон. Изключително глупава. Няма абсолютно никакъв смисъл да се чете. Дълбоко съм убеден, че авторът на книгата е луд.
      Като видите, че някой е награден с Нобелова награда за литература, бягайте по-далече.

      • леа says:

        Тенекиеният барабан е отвратителен, казваш?! А какъв мислиш е фашизма?! Доста отвратителен. Гледай Сало на Пазолини или Обикновен фашизъм на Ром и ела да си говорим. Твърде интелектуално ти е явно. Може и така да е, но когато идва от журналисти, както е при статията, невежеството е досадно.

  10. Момчил says:

    Тенекиената лира на левичаря Граас бие на кухо… ?.Милене, отново блестящ анализ!Само ще добавя, че ислямизмътне не може да се победи нито с “политическа коректност”, нито с толерантност. Не ние сме дошли в ислямски страни, а те са дошли при нас. И като е така ще спазват нашите правила, ще говорят нашия език, ще изповядват нашата либерална култура.Ако не щат да си вървят там откъдето са дошли.

  11. Cveta says:

    Тази статия притежава класата на първокласна европейска публицистика и политология. Само пламенен и задълбочен коментар като този може да е равностоен отпор на една зловеща политическа тенденция, възраждаща се в съвременна Европа. Милен Радев е доказал качествата си на европейски публицист от високо ниво. Този материал го потвърждава безапелационно. За наша радост е написан на български език и от българин , т. е пак да “дадем нещо на света” дори по време на тоталната си духовна криза.

  12. Питащият says:

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8 Да, един дърт нацист каза истината.Израел е заплаха за мира.Но кой стои зад Израел? Засега единствената държава използвала ядрено оръжие е САЩ. Същите усилено изнасят демокрация,включително с военни средства, когато им изнася,а местните диктатори не слушат. Проблемът е, че Германия и Европа нямат самостоятелна и последователна мирна външна политика.Проблемът е ,че има двоен стандарт. Ционизмът не се различава особено от фашизма, а палестинските гета от концентрационни лагери.Защо тогава стожерът на човешките права и демокрацията субсидира Израел?
    Еврейската религия се появява в резултат на историческата съдба и неудачи на един незначителен народ и е форма на колективно психясване, на компенсация чрез въображението. Същото днес забелязваме и при българите, които си търсят корените и бръщолевят врели некипели за величието на прадедите. От тази психарска религия се раждат още две подобни и естествено като такива не се понасят, а на всичко отгоре от християнството се ражда и комунизмът и фашизмът, които за мен също са религии. Каккво е общото между тях?

  13. Белчо Дончев says:

    Старческо насиране на един обременен от нацизъм мозък! Всякакви извратени левичари станаха нобелови лауреати! Явно те си раздават наградите един на друг! Нещо като нашия Гъзоблизец Храбър! Отвратен съм от пълната подмяна на общоцивилизационните ценности с националистически такива! Огледайте се, хора, вижте какво дава Еврейският народ на света и го сравнете поне със себе си! Вижте какво дават Американският, Английският, Канадският, Холандският, Австралийският, и всички останали високоорганизирани нации! В икономическо, технологично, културно и религиозно отношение! Да се унищожи Еврейската нация, да се унищожи която и да е нация, включително и Иранската означава да се унищожи част от Човешката история! Или за този Нобелов лауреат Иранската част от Човешката цивилизационна история е по-важна от Еврейската?
    Смаян съм! Двадесет и първи век, Нобелов лауреат, Гьобелс, нацизъм, антисемитизъм, междучовешка омраза, която е на път отново да се превърне в междувидова…На този човек просто трябва да му отнемат Нобеловата награда!!!

Leave a Reply to БС2012

Leave a Reply to БС2012 Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Subscribe to RSS Feed