Четири и три години от смъртта на Бонка Денчева и Климент Денчев

Безименната *

Климент Денчев

Подреждам книгите си, които би трябвало да са винаги подредени, както ме е учила майка ми. Старая се, но все се случва тъкмо когато всичко е в ред, да посегна за „този” или „онзи” том. След час, като се огледам, няма и следа от „реда” в библиотеката. Прескачам от купчина до купчина. Стъпих на едно списание с гланцови корици и така се изпързалях сред камарите книги, че можеше да…

Обикалям с поглед заглавията около ми. Солженицин – „Архипелаг ГУЛаг”, Стефан Куртоа -“Черната книга на комунизма”. Както съм на пода „възнак”, посягам към три обемисти книги. Заглавието –“Жертвите на „народния” съд” **. Три внушителни книги. Зачитам се. Подзаглавието е “Писахме да се знае”.

В това време влиза автомеханикът, който ще ми поправя колата (тя си е непоправяема, ама пак да се опита), той е сънародник, отскоро в града, на континента, искам да кажа. Като всеки българин започва да ми дава акъл какво трябва да се направи с „тия ми ти книги” и ме поучава: „Стига с тоа антикомунизъм, бе. То комунизъм отдавна вече няма.” Не посмя да добави, че не е и имало. Взе ключа от камиончето и излезе. Усещах как ме залива поредната гневна вълна.

Разлиствам „Писахме да се знае” и си мисля – толкова мъка, толкова труд да се съберат данни, свидетелства, спомени за неизброими жертви и да ти се яви някой дебил и с опакото на ръката да забърше с пренебрежение това, което беше и Е. Потъвам в книгите. Виждам след репортажа името на сестра ми с годината и къде е публикуван материалът. Има и други автори с имената си. Следват други свидетелства за Ужаса (който бил) или щял бил да си е отишъл, но подпис няма. Не един и два от репортажите за Жертвите са неподписани. Страница след страница няма подпис – само датата на изданието.

Посягам към телефона. Набирам София. Обажда се сестра ми. Питам я: – Защо така и така няма подписи след разказите (тя знае, защото дълги години работи във в. „Анти” и “Писахме да се знае” с подзаглавие “Отнесени от червената метла” беше в огромната си част нейно дело), та казвам – защо?, много е странно. Сестра ми отговаря с хладнокръвие: – Ами така решиха, защото става неудобно почти на всяка страница да се мъдри името ми.

Нищо де, това не е важно. Важна е целта – да се знае! Така премина през Живота сестра ми, безшумна, скромна, работлива, но със страхотно упорство срещу злото, което вече го “нямало”. Писаното от нея остава и крещи от всяка страница. Купчините от в. “Прелом”, надиплени по рафтовете ми, макар и стари, са гневното свидетелство на един безименен Живот, отдаден само на истината и за Отечеството. Живот, посветен на идеалите на БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ.

От една година ръката ми увисва, като посегна към телефона, за да се обадя на сестра ми, но въпреки това си говоря с нея, защото с “безименния си Живот” тя влезе в легиона на БЕЗСМЪРТНИТЕ.

Беше 27 март 2008 г.

Моята сестра се казва Бонка Денчева -журналист, дъщеря на Бат’ Денчо и Диана.

ЛЕГИОНЕРИ…


* Това е последното есе на Климент Денчев, писано малко преди смъртта му.

* * Всички томове от поредицата Българска черна книга на комунизма, съдържащи свидетелски спомени, излизали през годините в рубриката “Писахме да се знае” на вестник АНТИ, могат да се купят все още чрез издателя Васил Станилов. Който се интересува за координати – да пише бележка (М.Р.)


3951 Total Views 1 Views Today

Comments

comments

You can leave a response, or trackback from your own site.

3 Responses to “Четири и три години от смъртта на Бонка Денчева и Климент Денчев”

  1. П.Петров says:

    Хубаво е човек да прочете подобни постнги. Те вдъхват надежда, че все някой ден у нас ще се заговори сериозно по темата “KZ-BG”. Защото ние концлагеристите в България се правим, че не сме били такива(докато евреите, които са били малтеритарани от нацизма са в пъти повече от действителния брой на заявилите се като такива). Но и да лъжат за бройката, това не снема от дневен ред въпроса за вината у мъчителите им. У нас все още не е станал дебата за вината. Той се разми. Сега всички сме били малтретирани, всички сме били мачкани, но това не е така. Обикновените кнцлагеристи много добре знаем кои бяха гаулайтерите в концлагера, кои издевателстваха над честните и неопетнени тогава граждани.
    Бате Климбо беше един гений. Скромен и самотен. Липсваше на всички ни, липсва ни и сега. Заради позицията си…
    И в тази връзка не мога да Ви разбера г-н Радев. Не може да поддържате блог и да ми криете постингите от Вашите читатели. Когато става дума за онзи период и за сътрудничилите на режима и на тайните служби у нас и в СССр.

    Популярен коментар: харесваш/не харесваш Thumb up 5 Thumb down 0
    • Milen Radev says:

      Г-н Петров, вече Ви отговарях на същото мнително подозрение (то дори не е подозрение, а е директно неоснователно обвинение).

      Няма “скрити” Ваши постинги. Коментарната функция на WordPress автоматично “сгъва” постинги, които получат над 7 или 10 (не съм гледал точната бройка) отрицателни гласувания на читатели. Но те не се “крият” и всеки може да ги отвори и прочете, просто се спестяват на мнозинството на читателите и то именно от самия софтуер, върху който аз нямам власт.

      Това съм Ви го писал вече неведнъж и дваж например тук:

      http://de-zorata.de/blog/2011/05/23/lekcija-martina-baleva-berlin/

      в своя коментар на 25.5.2011 на часа 18:10

      Също там един от Вашите коментари е изобразен по следния начин:

      П.Петров says:
      25/05/2011 at 14:28
      Hidden due to low comment rating. Click here to see.
      Кофтарски коментар. Ти какво мислиш? Thumb up 3 Thumb down 11

      (т.е. този коментар има “рейтинг” от “минус 8” и вероятно затова е “сгънат”, но може да се чете след едно просто кликване от всекиго)

      Всички враждебни на стопанина на блога коментари си стоят и могат да се четат и това не е случайно. Нали трябва да има материал за последните 2 – 3 страници от следващата ми книга.

      Много рядко филтърът за спам (Akismet) отстранява коментари като следните и тях наистина не ги “де-спамвам” просто от уважение към дамите, четящи този блог. Този “бананов” впрочем изглежда, че има малко други радости в живота щом една от преобладаващите му е да опитва настойчиво да се увековечи тук с подобни интелектуални коментари:

      bananov2@gmail.com
      151.29.52.45
      Flagged as spam
      HYUA DA MI IZQDESH RADEV TI KONOSHTIP KRIV0GLED


      bananov@gmail.com
      151.29.52.45
      Flagged as spam
      radev , huy zaspal , ot koga se preboqdisa , maama ti deeba? lapay vinkelo i malchi!

      Харесваш/Не харесваш Thumb up 2 Thumb down 3
    • Milen Radev says:

      Фрустриран, “бананов” си прави на всичкото отгоре труда да регистрира безброй нови мейладреси за да проникне тук:

      bananov99@gmail.com
      bananov01@gmail.com
      bananov100@gmail.com

      и пр. и пр.

      Тежка орис, какво да се прави… Но това му беше радостта. Повече внимание не заслужава.

      Популярен коментар: харесваш/не харесваш Thumb up 5 Thumb down 0

Leave a Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Subscribe to RSS Feed
Post Navigator Supported By WordPress Plugins