Мемориални тревоги

Милен Радев

Около 50-тата годишнина от изграждането на Берлинския зид тук и там се заговори за дефицити в културата на опазване на паметта, за пропуски в задълбочения анализ на комунистическите десетилетия в Източна Германия, както и при изследването на посткомунистическите деформации в страната.

Дори „тежките“, квази-официални медии се оплакват от пошлата, панаирджийско-комерсиална атмосфера, която цари около най-известните, знакови забележителности на разделения някога град – Чекпойнт Чарли, Бранденбургската порта, малкото останали в централната част на града сегменти на Берлинския зид. Така и не бе създаден централен, публично финансиран, обобщаващо-информативен музеен комплекс за времето на комунистическото господство на Изток от Елба.

Затова пък напоследък усилено се популяризира проект, който от една страна би покривал въпросната епоха, а от друга би се вписал в господстващата в научните и политически среди предпазлива и релативистка практика на политическата коректност. Става дума за планирания Музеен център на Студената война.

Отново най-убедително формулира своите принципни резерви към алиби-мероприятието неудобният и непримирим наш съвременник, историкът и директор на Мемориала към затвора на Щази в Хоеншьонхаузен,

Хубертус Кнабе.

Той каза, че е шокиран от новите планове и припомни, че не Студената война е издигнала Берлинския зид, а източногерманските комунисти. Кнабе призовава за по-голямо уважение към чувствата на репресираните от режима.

„За жертвите е непоносимо“, казва Хубертус Кнабе, „да виждат как костюмирани в униформи на Щази и на гедеренски граничари субекти предлагат на туристите да се снимат с тях пред Бранденбургската порта.“ Той апелира – но влиятелните фактори пак си правят оглушки – Германия

да последва примера на други бивши страни от Съветския блок

и постави строга законова забрана за използването на социалистическа символика.

Този дебат и някои направени от мен самия наблюдения по време на различните церемонии и прояви във връзка с кръглата годишнина ми припомниха един случай със 7-годишна давност. Случай, който ни учи с колко малко средства при наличие на искрена и убедителна концепция може да се постигне автентично въздействие, силен възпитателен и емоционален ефект. Но случаят, за който ще стане дума, показва за съжаление също така  деструктивната сила на гнетящата обществения живот система на „политическа коректност“.

През 2004 г. край световно известния Чекпойнт Чарли възникна без продължителна подготовка, буквално за няколко дни, по частна инициатива мемориал с

убедителна сила и магнетична атрактивност

за берлинчани и гостите им. Половин година по-късно този мемориал в памет на загиналите край Стената бе сринат с булдозери…

Ще ползвам по-нататък свои тогавашни репортажи за Българската редакция на Би Би Си и текстове от стария форум на Медиапул от 2004 и 2005 година, писани по горещите следи на събитията, като и снимки от онова време.

*  *  *

15 ноември 2004 г.


Още през 1990 г. правителството на федералната провинция Берлин – берлинският Сенат – продаде ареала около бившия граничен пункт между Източен и Западен Берлин Чекпойнт Чарли на частен инвеститор. Сделката бе свързана с ангажимент за построяване на възпоменателен обект на това символично място. През октомври 1961 г. на върха на т.н. „берлинска криза“ танковете на свободния свят застанаха на 10 метра от готовите за агресия съветски пълчища и им показаха, че няма да ги допуснат нито на метър пò на Запад. С тези събития, но и с многобройните – успешни или трагични – опити за бягство през стената Чекпойнт Чарли влезе в историята.

15 години след обединението обещаният “официален” мемориал така и не е построен. Вместо това районът бе даден под наем на организатор на битпазар, който през последните години разви там оживена амбулантна търговия на сергии с реликвите на комунизма – от кожени съветски ушанки с петолъчки до руски пилотски часовници и безформени парчета от Стената – всичко за нуждите на туриста.

На 50 м от стария граничен пункт се намира частният (не ползващ нито цент държавна субсидия) Музей на Берлинския зид. Неговият основател Райнер Хилдебрандт, правозащитник от бившата ГДР, побягнал на Запад, наема през 2003 г. парцела под аренда и плаща от частни средства 113 000 евро наем за да прогони търговците от знаковото място.

След смъртта му в началото на тази година, неговата вдовица Александра – самата тя е украинка – си поставя за цел да осъществи проекта на покойния си съпруг. За кратко време на мястото на стария Чекпойнт Чарли израсна внушителен мемориален комплекс.

Възстановен бе 200 метров отрязък от оригиналната стена. Издигнати бяха 1065 високи дървени кръста – по един за всяка от жертвите на разделението на Германия. Тази цифра включва както убитите при опит за бягство, така и отвлечените от агенти на Щази от Западна Германия на Изток и след това умъртвени противници на комунистите, но също така и съветски войници-дезертьори или войници от армията на ГДР, граничари и пр.

Само дни след откриването му мемориалният комплекс се превърна в притегателен пункт за туристи и граждани на Берлин. Хората, които се тълпят пред гората от кръстове са единодушни – сблъсъкът с индивидуалните човешки имена, лица и съдби (на всеки кръст има или име и снимка или съобщение за обстоятелствата на смъртта на жертвата) разтърсва и впечатлява, както рядко се случва пред друг паметник.

Не на това мнение са повечето медии и преди всичко берлинският Сенат, в който управлява коалиция от социалдемократи и партията на бившите източногермански комунисти ПДС. Според политиците Берлин нямал нужда от повече паметници на Стената, а още по-малко от мемориали, които „разединяват гражданите вместо да ги обединяват“. Известният историк (от школата на ГДР) Лауренц Демпс говори за «зловещ маскарад», други обвиняват украинската вдовица за „алчна комерсиалност“ и „политкич“.

В този дух са и критичните статии в повечето печатни медии. Единствено опозиционният ХДС изтъква внушителната сила на мемориала и подчертава, че със своята акция Александра Хилдебрандт е демонстрирала безпомощността и нежеланието на Сената да напомня за жестокото минало на града. Ето как се е наложило частната инициатива да компенсира неспособността на управляващата политическа класа.

Наскоро публично бе формулирано и най-тежкото обвинение, което отдавна витаеше във въздуха: Мемориалът на Чекпойнт Чарли по възмутителен начин напомнял за строящия се наблизо за стотици милиони евро паметник на Холокоста край Бранденбургската порта. Стотиците кръстове пародирали бетонните блокове на бъдещия мемориал и по този начин ставали повод за скандално сравняване на жертвите на Холокоста с тези на Берлинската стена. Такива мнения бяха изказани с пълна сериозност в медиите…

Собственикът на парцела – една банка вече отстъпи на мощния натиск и прекрати договора с музея към края на годината. Дотогава булдозери трябва да сринат мемориала. Срещу тези планове се надига граждански протест. Организации на репресираните от комунизма и фондации в памет на загиналите събират протестни подписи срещу ликвидирането на станалия популярен за броени дни мемориал.

*  *  *
1 юли 2005 г.

Поставеният през зимата срок за опразване на парцела отмина без последствия. Половин година туристи и берлинчани продължиха да се снимат пред участъка от Стената и пред кръстовете, разглеждаха комплекса край Чекпойнт Чарли. Дойде лято. Днес собственичката на музея и уредничка на Мемориала с кръстовете Александра Хилдебранд се обърна към гражданите и медиите за помощ, тъй като е получила ултиматум от собственика до 5 юли да опразни имота.

Банката, собственик на парцела, поставена от една страна на политически натиск от управляващите в Берлин коалиционери соцдемократи и бивши комунисти и от друга – под натиска на финансовите си баланси, възнамерява да изпрати булдозери за да разрушат стотиците кръстове.

Днес пред мемориала се очакват протестни прояви на политзатворници от времето на ГДР.

Следва репортаж от мястото на събитието:

Пред Мемориала с кръстовете на Чек Пойнт Чарли днес политзатворници от бившата ГДР направиха “медийна” демонстрация – връзване с вериги, за да обърнат внимание на готвеното заличаване на този паметник с булдозери, обявено за нощта на 4 срещу 5 юли. Ханс-Еберхард Цан (Zahn), излежал 7 години в затвора за клевета срещу социализма, каза пред журналистите, че отговорните лица за този срамен за имиджа на Берлин по цял свят епизод, трябва да знаят, че когато булдозерите дойдат, ще им се наложи със сила да отстраняват вързаните с вериги правозащитници.

Три поколения политически затворници на ГДР протестират срещу днешната политика на берлинското правителство от социалдемократи и посткомунисти.

Хубертус Кнабе, историк, директор на антикомунистическия мемориал – затвора Хоеншьонхаузен, бе търсен партньор за интервюта.

Добавка от 2011 година:

По подобие на неотдавнашната софийска акция с почистването на боядисания паметник на съветските окупатори, определеното време за събарянето на кръстовете бе изпреварено с измамна цел. По този начин в среднощния час правозащитниците отсъстваха от мястото. Булдозерите дойдоха преди разсъмване и Мемориалът бе сринат за 2 часа в присъствието на съдия-изпълнител. Съвършено изрядно, в съответствие с принципите на правовата държава…

Крис Гефрой, 20 годишен, гениално талантлив, както разказват всички, които го познават, един син на майка

Мнозина защитници на Мемориала подозират, че берлинската коалиция от соцдемократи и бивши комунисти (изявени противници на държавно несанкциониран музей, политически “некоректен”, визуално и същностно изграждащ въздействието си на християнския символ на кръста) са упражнили натиск върху банката-собственик да прекрати договора с г-жа Хилдебрандт.

Съдебното решение е произнесено по иск на банката, поради прекратяването на договора и неопразването на парцела от арендаторката. Самата банка не предлагаше към онзи момент концепция за развитието на парцела. За всеки добронамерен наблюдател бе ясно, че нищо освен

ляв идеологически бяс

не пречеше в преходния период Мемориалът да си остане на мястото докато се намери нов собственик на парцела (самата Александра – борбена и непримирима украинка – набираше по онова време усилено средства с цел закупуването на имота на обявената от банката цена – 38 милиона евро).

Един факт е за мен многозначителен: политическите фактори предпочетоха принудителното изпълнително производство, приеха през туристически най-оживените месеци районът да се превърне в пустош и бунище за боклуци… При това банката се отказва от наема, който до преди прекъсването на договора й плаща А. Хилдебрандт (!).

Последният убит на Стената. На 5 февруари 1989 приятелят му ранен успвал да се преметне, а Крис на решето остава завинаги от “нашата” страна.

Това, че предложеното от наемателката временно продължаване на статута на една от най-атрактивните забележителности на столичния град бе отхвърлено говори достатъчно ясно, според мен, по какво високопоставено внушение се е задвижил абсурдният механизъм.

До ден днешен ареалът пустее (2011 г.), парцелът е заграден от големи билбордове с фотоизображения и текстове – сцени от драматичната история на Чекпойнт Чарли. Туристите се тълпят пред тях, без и да подозират, че е изчезнал един тъй важен комплекс, който напомняше визуално и емоционално, че тук е минавала стената между свободния свят и света на комунистическите диктатури.


2570 Total Views 1 Views Today

Comments

comments

You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Subscribe to RSS Feed
Post Navigator Supported By WordPress Plugins