© Милен Радев

Символът на Берлин – Бранденбургската арка – заедно с коронясващата я четворна колесница, квадригата – има дълголетна и бурна история. Едно от силно травмиралите столичани събития в по-далечното минало е плячкосването на квадригата от корсиканеца Наполеоне Буонапарте.

След победата при Йена през 1806 г. пълководецът демонтира колесницата и я праща като трофей в Париж. Чак през 1814 г. фелдмаршал Блюхер си я прибира от победена Франция и я връща триумфално върху Бранденбургската арка в пруската столица.

За разлика от историческата драма надвисналата тези дни актуална заплаха от ново отвличане на квадригата трая много по-кратко време. Само за около седмица, обявеното решение за отличаване на руския премиер Путин с приза „Квадрига” бе отменено и опасността наситената със символика колесница да изчезне – този път в източна посока – се разсея яко дим.

Берлинчани се радват на върнатата Квадрига през 1814 г.

Връчването бе отменено, но в Берлин споровете около личността на несъстоялия се лауреат и незапомнения отдавна обществен скандал не утихват.

Трудно, на хапки започват да излизат наяве подробности около двете коренно противоположни решения на Съвета на настоятелите на сдружението Werkstatt Deutschland (Работилница Германия). От 2003 г. насам тази организация присъжда

приза „Квадрига”

на изтъкнати световни личности заради тяхната „далновидност, прагматизъм, пионерски дух, убедителност, ангажимент и достоверност”.

Странното сдружение е от една страна частно, но в неговото управително тяло – Съвета на настоятелите – влизат лобисти, влиятелни политконсултанти, активни политици, дори членове на правителството. Финансира се от спонсорство на германски фирми и заможни личности. Само много мнителен човек би си помислил, че списъкът на отличените световни фигури може понякога да има и нещо общо с бизнес интересите на членове на управата или на спонсорския кръг…

Преди 10-на дни, непредвидено от организаторите, в медиите се промъкна информация, че Съветът на настоятелите е решил един от четиримата носители на „Квадригата” тази година да бъде бившият разузнавач на КГБ в Източна Германия и днешен руски премиер Владимир Путин. Връчването трябваше да стане с големи салтанати при честването на деня на Обединението на Германия на 3 октомври.

Не закъсняха реакциите. В повечето големи медии и от устата и перото на известни публични фигури те варираха от критични и осъдителни до възмутени. Разбра се, че един от членовете на управителното тяло – зеленият политик Джем Йоздемир е напуснал Съвета в знак на

протест срещу номинацията на Путин.

Надигнаха глас някои от досегашните носители на позлатената „Квадрига” и заплашиха, че ще върнат своите призове, ако в техния кръг бъде включен руският премиер.

„Тежката артилерия” на германската публицистика „Франкфуртер алгемайне” написа: „Ако желае да затвърди у руснаците циничната им увереност, че Европа е безволева и безпринципна застаряваща дама Берлин не можеше да измисли нищо по-подходящо от това да отличи с „Квадригата” именно Владимир Путин… Същия който ликвидира свободните избори в Русия, който задуши медиите и съдебната система и назначи козлите от тайните служби за градинари на националната икономика…”

Известни интелектуалци не закъсняха да осъдят публично подигравката с човешките права и с принципите на демократичното обществено устройство, проявила се в номинацията именно на тази личност. В медийната действителност на Германия се усети дух на непримиримост и ангажирано несъгласие с наложено отгоре решение, какъвто отдавна не бях забелязвал.

Когато миналогодишният носител на „Квадригата”, реномираният световен художник Олафур Елиасон, върна своята награда преди три дни нещата започнаха да стават неудържими за организаторите.

Финалният удар

им бе нанесен от тежко болния чешки екс-президент Вацлав Хавел, който заплаши чрез посланика на Чехия, че също има намерение да върне „Квадригата”.

През уикенда Съветът на настоятелите оповести решението си да не връчва наградата. В хаотичната процедура около „Квадригата” дословният текст на съобщението внася нов скандален елемент и дава основание за сериозни въпроси към политическото и икономическо задкулисие, което участва в играта. Организаторите ни най-малко не си посипват главата с пепел за абсурдната номинация на руския премиер, канещ се да се върне за нови 6 години на президентското кресло.

Вместо това те стоварват вината за казуса върху „масивната критика на медиите и на част от политиците”, поради което не било оценено по достойнство тяхното решение в „неговата приемственост и в дух на сътрудничество и взаимно разбирателство”. За да избегне опасността от по-нататъшна ескалация и в невъзможност да издържи на „непоносимия натиск” дружеството решило в интерес на номинираните кандидати да се откаже от връчването на призове за тази година…

Веднага започнаха

публичните увъртания и замазвания

на положението: членът на управата, действащ министър на транспорта, Петер Рамзауер от баварската ХСС отрича да е присъствал на заседанието на Съвета, взело решението за номиниране на Путин. Други членове на Съвета обаче твърдят, че този близък до канцлера Меркел министър е участвал в началото на миналата седмица във видеоконференция за обсъждане на кризата и бурно е настоявал „Квадригата” да се връчи по план на Путин на националния празник 3 октомври. В противен случай, заплашвал, Рамзауер, германо-руските отношения щели да пострадат сериозно.

Сега започнаха да вземат думата лобисти и представители на бизнеса с интереси в Русия, които масирано нагнетяват впечатлението, че невръчването на приза на Путин ще доведе до големи загуби и разочарования за германските интереси. Обвиненията са към някаква „кампания”, която се била развихрила в медиите и то точно в навечерието на посещението на Путин в Германия.

Работата е там, че днес, в понеделник, в някогашната „столица” на Герхард Шрьодер Волфсбург започва масова проява на

дружбата и сътрудничеството на Русия и Германия,

наречена „Петербургски диалог”. Началото на тази инициатива бе положено навремето от Путин и Шрьодер, а за поредното издание на мероприятието в Германия се стичат стотици участници от бизнеса, политиката и – както допускам с определени основания – от една друга, специфична област, позната професионално на днешния руски премиер. Задълбочи ли се човек в програмата на „Диалога” може и да му хрумне, че сценария на панелите, на дискусионните форуми и семинарите е съставян сякаш от специалисти на някогашната академия АБОП…

В сряда на проявата ще участват Ангела Меркел и Дмитрий Медведев, а веднага след това започват редовните германо-руски правителствени консултации между Меркел и Путин в съседния Хановер.

Не мога да се отърва от впечатлението, че спешното решение за отменяне на „Квадригите” е взето може би на принципа

„Ела зло, че без теб пò зло”.

Посрещането на Путин преди две години в Дрезден след гибелта на правозащитничката Наталия Естемирова от протестиращи с викове „Убиец, убиец!” едва ли е забравено. Гласовити протести и то от влиятелни личности по време на сегашното, решително за канцлерката, посещение е трябвало да бъдат изключени на всяка цена.

С какво предстоящите правителствени консултации на висше ниво се отличават от досегашните? С това, че идват в критичен за мандата на фрау Меркел момент. Доверието в нейната коалиция е на незапомнено ниско ниво. Последните сондажи показват, че тя е далеч от правителствено мнозинство. След взетото по

чисто конюнктурни, политически причини

решение за „енергиен поврат”, т.е. за изключването на всички германски АЕЦ до 2022 г. Германия на практика се отдава в ръцете на основния си доставчик на изкопаеми енергоносители – Русия. Ако в момента страната зависи, благодарение усилията на ексканцлера Шрьодер, на около 35 % от нуждите си от природен газ на Газпром, то елиминирането на атомната енергия ще увеличи тази зависимост значително. Голям дял от тежестта за задоволяване на енергийните нужди в новите условия ще падне върху когенеративни или комбинирани централи на газ.

Предстои откриването на почти готовия газопровод по дъното на Балтийско море – оспорвания допреди няколко години „Северен поток”. Газпром се кани да влезе със солидни инвестиции в енергоконцерните RWE и E.on. Това би позволило на практически държавния руски концерн да участва и в производството, и в дистрибуцията на  електрическия ток в Германия – безпрецедентен пробив в досегашната общоевропейска политика в тази област.

Изпадналата във всекидневен стресов хаос управляваща немска политическа класа се мята между зейналите по южната периферия на Европа

многомилиардни финансови гробници,

ирационалния и истеричен електорален страх пред атомната енергия и набиращата скорост гнетяща мигрантска проблематика в големите градове.

Трудно е да се очаква при това положение от нея сериозно противопоставяне на руския натиск и защита на някакви що годе вразумително формулирани национални интереси. Дали някой ще чуе и ако чуе ще разбере предупреждението на ценения и в Германия художник Дмитрий Врубел, написано онзи ден в „Московские новости”: „С тази награда Германия се опитва да поласкае самочувствието на своя непредсказуем партньор, защото той може още утре пак да почне да затяга кранчето на газа…”.

Квадратурата на кръга

не изглежда непосилна задача, сравнена с проблемите, които Берлин и Европа си надробиха…