Батак след Батак

В навечерието на днешната сказка на Мартина Балева в Берлинския Хумболдтов университет  (19 май, часа на 7 вечерта, зала 2103; тема на сказката: “Изкуство и национализъм на Балканите на примера на България”) решавам да припомня въвеждащия текст от моята книга “Хроники на злото и надеждата”, София, 2009:


© Милен Радев

След няколкомесечно затишие историята около „Баташкия проект“ на сънародничката Мартина Балева и изследователския екип от Свободния университет в Берлин започва да набира нова скорост.

Само преди дни най-влиятелното германско списание Spiegel пространно информира своите читатели за „терористичната заплаха“,която била надвиснала над главата на един учен, осмелил се „да внесе яснота“ в мрака на национално-патриотичното българско съзнание. 35-годишната студентка Балева, пише списанието, е подложена на гонения по интернет форумите. Наложило ѝ се да смени телефонния си номер, да засекрети жилището си и да потърси защита от германските тайни служби. Телевизия СКАТ, съобщават германските журналисти,предлага 2500 евро за нейния адрес. „Цялото общество, дори и духовният и политически елит на страната се включи в националния протестен рев срещу Мартина Балева“. С тези думи Spiegel смразява кръвта на читателите си, без друго склонни да си представят Балканите като люлка на всевъзможни ексцеси.

Флагманът на немската разследваща журналистика не пояснява, че излиза с голямо закъснение на мястото на публицистичната битка. Още през септември всекидневникът Frankfurter Allgemeine Zeitung вече пусна на цяла страница възмутено задълбочено-интелектуално есе за новата проява на балканска национална истерия в България.Ето защо сегашната атака на Spiegel няма нова информационна стойност. Тя може да се обясни единствено във вътрешно-немски контекст с медийно-пазарни конфликти на две от големите структури на този бранш в Германия. Не случайно на прицела на публикацията са изданията на ВАЦ в България „Труд“ и 24 часа“ и в материала остро се критикува липсата на контрол от страна на издателя в Есен, допуснал подобни „тенденциозни националистически кампании“.

Разбира се, покрай есенските стопани на българските часови издания, не се разминава и на Тошо Тошев, представен в Spiegel като фигура с разкопчана до пъпа риза, със златна верижка и пура в ръка,който пуска облаци дим в лицето на събеседниците си, гротескна имитация на създателя на Playboy Хю Хефнер. Макар и да не става дума за неговото обществено познато ДС-агентурно минало като агент „Бор“, все пак бегло е описан генезисът му на редактор, свързан с посткомунистически олигарси.

За всеки, съзнаващ фаталната роля на ВАЦ-овите издания у нас и развращаващото им, обществено деморализиращо влияние в страната, би било лесно да възкликне при това четиво радостно „Е, намериха си майстора!“ Би било лесно, но късогледо. Защото покрай разчистването на сметките си с ВАЦ, в този си текст Spiegel дава пример и за небрежно и незадълбочено разследване на първопричината за скандала. И се превръща в източник за сериозно, може би дълготрайно, манипулативно влияние върху общественото съзнание в Германия.

В типичния за много тукашни медии сгъстен, но донякъде схематичен стил се въвежда накратко в същността на проекта на Мартина Балева със споменаването на картината на полския художник Пиотровски „Баташкото клане“ от 1892 г. Това мащабно платно определяло от край време патриотичното самосъзнание на българите чрез постоянното си присъствие в техните учебници. Картината, пише Spiegel,е посветена на „унищожаването на селото Батак, което българската историография свързва с някаква героична борба на българскипатриоти, каквато всъщност не е имало“.

Според Spiegel приносът на Балева бил в това, че тя „подробно анализирала“ картината на Пиотровски. Тя открила, че художникът бил използвал снимки, които сам инсценирал 12 години след „събитията“.От тогава, смята немското списание, тези снимки се представят за автентични фотодокументи на клането и като такива са влезли в обръщение в националната историография. Финалът в историческия раздел на статията е запазен за най-впечатляващите изследвания на студентката Балева: с помощта на данъчни регистри от онези години тя успяла да изчисли, че „броят на жертвите е бил драстично завишен от патриотични пропагандни подбуди“.

Излишно е тук да се навлиза в опровергаване или уточняване на тезите на Мартина Балева и на нейния екип. Това по впечатляващ и изряден начин вече бе сторено от д-р Наум Кайчев още през юни 2006 г. в бр. 24 на в-к „Култура“. Младият историк Александър Долев също даде в своя блог изключително коректен и подробен отговор, разкриващ несъстоятелността на Балевата концепция.

Именно такъв трябваше да бъде преобладаващият отговор на българската общественост, на нейния „духовен и политически“ елит още в началото на набиращия сила скандал. Отговор конкретен, спокоен, с премерен тон, опровергаващ очевидните дефекти в концепцията на берлинските историци и съобразен с елементарни норми на общуване в европейския контекст.

Вместо това станахме свидетели на една побесняла псевдопатриотарска кампания. На преден план отново се изстъпиха познатите имена, които са заграбили в публичната среда монопола за родолюбиво говорене и за отстояване на патриотични чувства. Заредиха се абсурдни призиви за репресии срещу провинилата се авторка, намеси се най-високото научно и държавно ниво в България с укори срещу немските историци. Такава реакция не оставя на никого в научните или публицистични кръгове в Западна Европа друга възможност освен да я осъди и стреснат да се оттегли на безопасна дистанция.

В най-добрия случай.

Онези пък, които не хранят кой знае колко добронамерено отношение към България, ще открият в описаните по-горе реакции най-добрата възможна илюстрация за назадничавото и недостатъчно развито българско общество, станало според тях днес по недоразумение член на общоевропейското семейство.

Принципът на функциониране на немските медийни механизми е такъв, че след публикуване представляващ интерес материал в Spiegel, той веднага влиза в кръговрата на вторичното му използване от печатни и електронни медии и се разпространява от информационни агенции. Сам по себе си силно концентриран и ограничаващ се главно до схематични основни тези, оригиналният текст по-нататък се сбива в няколко изречения и остава именно така в общественото съзнание. Вече ми попадна агентурно съобщение на голямата информационна агенция „Евангелска пресслужба“ (epd), запознах се през последните дни и с кратките съобщения за случая по страниците за медийна тематика на няколко от големите всекидневници.

Схемата, която се предлага там на немския читател, незапознат нито с конкретния случай, нито пък с далечната османска история на Балканите е следната: прогресивна, европейски обучена и възпитана млада научна работничка разобличава неверен мит, създаден с шовинистична, отживяла времето си цел. Ретроградни, национал-патриотарски кръгове, които преобладават в публичния живот на България, я лишават от свобода на научната и публицистична дейност.

Нещо повече – текстовете от по половин колонка внушават почти без колебание, че самото „Баташко клане“ било мит на българската история, и че било дошло времето да се каже истината за него. Berliner Zeitung например съобщава буквално, че „историчката на изкуството Балева поставя под съмнение официалната версия, че османската армия била извършила през 1876 г. клане в намиращото се днес на българска територия село Батак“. Според Балева, пише друг вестник, „броят на жертвите е бил раздут с патриотично-пропагандна цел“

Колко време ще е необходимо и ще успее ли въобще българската културна общественост да преодолее тази, налагаща се днес, трагична за българското историческо самосъзнание, представа в чужбина? Кой ще слуша занапред подробни български обяснения и уточнения, много лесно възприемани като просто оправдаване? Авторът на тези редове говори от личен опит, защото се опитва от седмици да обяснява и на добронамерени германци нещо, което маститият Frankfurter Allgemeine вече им е разяснил просто и ясно: българите реагират така фанатично, защото не искат да си признаят, че са си „разкрасявали“миналото.

Това е, което ще остане в общественото съзнание в Европа. От тук нататък става много тежко, да не кажа невъзможно, то да бъде избито от него и опровергано. Защото всеки, който се опита да го направи с най-спокойно и цивилизовано поднесени аргументи а приори изпада в позицията на ретрограден балкански национал-шовинист от шумадийски тип, който се бори за запазване на сръбско Косово.

Най-важният въпрос в крайна сметка е дали българското общество ще разбере една проста закономерност. Докато темата за патриотизма е преотстъпена на политически спекуланти, на популисти и на безотговорни користолюбци, докато истинският елит на нацията гледа плахо да се дистанцира от това тъй „неевропейско“ понятие, могат да ни очакват и още по-неприятни изненади.

Берлин, 22.11.2007 г.

5603 Total Views 2 Views Today
You can leave a response, or trackback from your own site.

12 Responses to “Батак след Батак”

  1. Милен Р. says:

    Гази Осман, вярвам, че личи, че още в този стар текст основната тематична тежест бе именно върху това как отразиха някои немски медии “казуса” и особено дивашките реакции на СКАТ, Труд, БДШИМ и пр. и пр.

    Комбинацията от въздействието на проекта Брунбауер/Балева (при цялата му “културологичност”, а не “историографичност”) тогава с беснуването на СКАТАтакаджиите можеха да въздействат само по един начин на немските медии и на академичния свят в Германия (онази част от тях, която въобще регистрира, че има България и българска история). И реалният ефект от въздействието се видя и онзи ден в Хумболдтовия университет. Вече в рамките на дискусията, когато един объркан от толкова деконструиране и пр. бледен юноша запита лекторката “Добре де, а имало ли е въобще кланета на Балканите или не”, аз моментално възползвайки се от случая “закачих” свой въпрос: “А имало ли е въобще “Батак”?” – най-добронамерено и чисто любознателно, просто исках да чуя от устатата й най-после как мисли тя за това.

    Че като се надигна един вой от залата “Ауууу, какво пита, как може…” и пр. А госпожа Балева просто заяви, че не, на въпрос за Батак тя нямало да отговаря… ?!?! Отбелязах на глас, че съм изненадан, какво на такава лекция имало табу върху въпросите за задаване…

  2. Gazi Osman says:

    Не разбирам отде се взе това “отричане на клането в Батак”? То беше формулирано за пръв път от вездесъщия Джаба Димитров (подводен археолог, най-безочливо титулувал се професор по история) и оттам се разпространи като горски пожар навсякъде и помете всякакъв опит да се погледне какво аджеба казваха в “скандалните” си публикации Балева и Брунбауер. А те никъде и по никакъв начин не твърдяха, че клане в Батак не е имало. Твърдяха и то съвсем основателно, че клането в Батак е неимоверно преекспонирано, избрано някак за лице на страданията на българите през Априлското въстание от Захари и Вазов, след нарисуването на картината на Пьотровски. И тук няма нищо невярно. В статиите си Балева обясняваше как за разлика от клането в Стара Загора примерно (даваше и още примери, които сега не помня), където са загинали много повече хора, клането в Батак е митологизирано – докарано до гигантски размери, възпято и описано от множество поети, писатели и прочее дейци на изкуството. Станало е с една дума мит, част от няколкото ключови думи, с които се описва “историята на България”, наред с Шипка, Левски, Клокотница, снопа пръчки, Крума Страшни, 9ти септември, 10-ти ноември и т.н. Това, разбира се, не е прерогатив само на българите. Всяка национална държава си има нужда от национална митология, а тя се състои именно от такива митове като клането в Батак. Изследването беше ценно с това, че проследява един от механизмите, по които се гради нация.
    Не виждам и какво толкоз престъпно е направила немската преса, освен дето е публикувала историята с голямо закъснение (а! и разбира се, че е приписала на Балева “отричане на клането в Батак”). Масовият патриотарски вой, наистина беше манипулативен (“Посегнаха на най-ценната българска светиня!”, “Платени шваби отричат клането в Батак!” и прочее мракобесия) и повсеместен, наистина в него се включи куцо и сакато от президенто и шефът на БАН, през една плеяда “професори” като истеричавият малоумник Г. Марков и споменатият вече Джаба от “Памет Българска”, през една плеяда мастити “журналисти” като проникновената Валерия Велева от вестник Труп, та до хиляди обикновени впиянчени патриоти от телевизии като Скат и прочее. Заплахи наистина имаше (“Балева на дръвника, швабата – агент на кол!”, имаше изписани заплахи във входа на родителите й в София, имаше награда, обявена за адреса и снимката й от същата огорчена телевизия Скат и т.н. и т.н.). И в крайна сметка наистина цялата държава и много от народа реагираха на публикациите на Балева и Брунбауер абсолютно дивашки. Смислените гласове се публикуваха само на страниците на Дневник и бяха наистина само капка в морето на “справедливия народен гняв”.
    А че сме си разкрасявали миналото – правили сме го разбира се, както и всички останали национални държави.

  3. Милен Р. says:

    Благодаря за интересното мнение, Калине и за благосклонната оценка.
    Добре сте дошъл.
    🙂

  4. Калин says:

    Прочетох публикациите във Вашия блог и се радвам, че има хора, които могат да подходят спокойно и обективно към темата.
    Да, разбира се, че лекцията на г-жа Балева е повърхностна, доколкото подхожда чисто изкуствоведски, без (доколкото разбрах) ни най-малко да се интересува от историческите аргументи. Разбира се, че е имало зверства. Възможно е да са преекспонираи мащабите, но имаме достатъчно достоверен исторически материал, за да не се съмняваме в нещата, които г-жа Балева отрича само на база на сходства в картини.
    Попаднах на блога Ви, след като бях ужасен от една група във facebook, на която попаднах.
    http://www.facebook.com/pages/Да-се-отнеме-БЪЛГАРСКОТО-гражданство-на-Мартина-Балева/189649424420861
    Самото име на групата не ме смути толкова колкото това, че за нейна емблема се използва изображение, наподобяващо некролог, на което над снимка на г-жа Балева стоят думите: “За наша радост, на 26.05.2011 г. от този свят си отиде Мартина Балева”, а отдолу това нещо завършва с “Тежка и пръст!”
    Това изродско творение ме задуши със злобата си. Та докато просто търсех информация дали да тълкувам буквално този некролог, стигнах до Вашите публикации, които всъщност бяха единствените нормални интерпретации на случая, на които попаднах. Благодаря Ви!

  5. П.Петров says:

    Г-н Радев!

    Благодаря за добрия тон. Само с едно изключение – не съм дивак, за да пиша “дивотии”. Едва ли ще откриете и с най-мощната търсачка из Интернет(там съм от 1996г след една специализация в САЩ) да съм употребил подобни епитети към някой опонент.Смятам, че и прф. Фос не е “свиня”(определен така от малтретирания журналист). Предполагам, че съм Ви изкарал извън нерви, но няма как, в статията по-горе хвалите г-жа Балева.

    А ето цитат от статията Ви на 50 см( там се позовавате на друг източник, но близко до идеята, която Вие развивате в постинга): Berliner Zeitung например съобщава буквално, че „историчката на изкуството Балева поставя под съмнение официалната версия, че османската армия била извършила през 1876 г. клане в намиращото се днес на българска територия село Батак“. Според Балева, пише друг вестник, „броят на жертвите е бил раздут с патриотично-пропагандна цел“…

    Не ми става ясно какво се е променило в позицията на Балева, за да я акламирате. Не пишете също кой друг одобри пасквила на Балева в Хумболдт университет освен проф. Фос? Като българин, не изразявате Вашето безпокойство от опита за побой над журналист и заплахите с убийство към него(разбира се според Вас заради Касабов ,държал се невъзпитано и в университета, но това не е така и се вижда от записа)
    Във всички цивилозовани страни отправянето на публични места на закани за убийство се третира много строго и се наказва със затвор. Не Ви чета мнението по въпроса(можете да се скриете с него зад правилата на блогърите).

    Вие как ще се държите, ако въпросната Балева и антуражът ѝ, са Ви блъскали безпричинно, обиждали са Ви и са Ви заплашвали с убийство? Помислете защо Касабов беше толкова краен. Не да нападате мене с обидни квалификации, защото съм дал гласност на криминалните действия на Балева и сътрудниците ѝ спрямо един журналист.
    Желая Ви по-наташно приятно скатаване! И още по настъпателно да защитавате М.Балева и да разобличавате “мита за Батак”.

  6. Милен Р. says:

    По принцип съм престанал да се включвам в коментарите под статиите в блога. Има обаче известна граница на поносимостта към дивотии, която като се прекрачи, отговорът не може да бъде спестяван.

    Чета за някакъв странен “страх”, че съм щял да бъда набъркан в нещо си, на което нито съм бил свидетел, нито съм присъствал пространствено или времево?! Не смятам за нужно да се впускам в повече обяснения извън констатацията, че секунда след като проф. Фос обяви края на проявата, вече не бях в залата, защото по принцип нямам и минута време за губене. Журналиста Касабов или някаква неапетитно описана личност нито съм виждал, нито знаел.

    В блога на Иво Инджев участник, нарекъл се P.Petrov ме репликира с трескава канонада от въпроси “…Какво се уплашихте от проф. Фос? Че ще Ви отстрани от кранчето ли?…” Смятам, че съм достатъчно познат публично, та горният въпрос да прозвучи съвършено абсурдно. Кранче, мое някакво отстраняване от страна на проф. Фос… ?!? Как да предположи неинформираният запитвач, че слава Богу от никакво кранче и от никакви професори не завися и освен от тъмни мазета и посреднощно скърцащи дюшемета няма от какво да се плаша.

  7. П.Петров says:

    Г-н Радев, не съм Ви никакъв “Петров”, защото не съм пил бира с Вас в “Максимилиан”, на Фрийдихсщрасе. Ще Ви обърна внимание, ако решите да контактувате с мене възпитано, а не императивно. Не ви отива този стил на общуване…
    Изпускате си нервите от страх, че ще Ви набъркат в опита за побой над български журналист. Как така се допускат хора в университета като онзи миришещ на пот човек, който си бършеше сополите с мръсна кърпичка. Да същият, който заедно с един немец блъскаха журналиста Касабов, и го заплашваше, че ще го заколи, че ще гледал как ще му тече кръвчицата, че ще го застреля във врата с “Калашников”?

  8. Ваня says:

    Нацията няма елит.Ако имаше такъв нямаше да бъде допусната дискусия върху тази лъженаучна измислица на недообразованата Балева и отдавна българската държава в лицето на правителството трябваше да има ясно становище по въпроса.За какъв елит говорим тогава ?

  9. Милен Р. says:

    Петров, забранявам Ви да пипате линкове към de-zorata и да ги ползвате за тиражиране на манипулативни пасквили като този видеосюжет по СКАТ! Невежеството и диващината на коментара е забележително, даже за телевизия като въпросната (дори само калташкия език да вземем по адрес на проф. Фосс, един от големите-приятели на България).

    Оставям настрана това, че почти нищо не сте разбрали от това, което питах Балева, а сте ми приписали в устата някакви свободни дебилски съчинения. Разбира се, че ще публикувам транскрипт на действителните ми въпроси към лекторката.

  10. Toross says:

    Вярно и точно, но кой да чете, кой ?!

    • П.Петров says:

      За сведение е приложено документирано физическото нападение от екипа на Балева над български журналист, подклаждано от нея. Ако имате шанс, изпратете фактите около заплахите на групата около г-ж Балева за убийство в сградата на Хумболтовия университет, там където трябва. Тук в България е невъзможно да се търси санкция.

      http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=4147

Leave a Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Subscribe to RSS Feed