Ден на комплексираните

© Милен Радев

Пак е 9-ти май и пак от Изток се понася грохот на солдатски ботуши по калдъръм, пак заскърцват веригите на танковете, пак сянката на балистични ракети подплашва рояците арбатски врабчета.

Пак през челюсти, вдървени от нечовешко количество погълнат самогон, се надига протяжно мучене за някакъв си “съюз нерушимий” . Пак се опъват до продиране акордеоните, пак излиза с колеблива крачка на брега Катюша, преди да се бухне в храсталака с правнуците на някогашните „освободители“ на Европа.

По западноевропейски телевизионен канал гледам директен репортаж на

деветомайския парад

от Червения площад. Слушам почти неприкритото възхищение на немския говорител от стегнатите редици на маршируващите днешни окупатори на Чечения и Грузия, от внушителната мощ на руското оръжие. Следя витиеватите коментари на политолога-експерт в студиото Александър Рар – съветник на германското правителство и личен гост на Путин в Кремъл.

Увлекателният му глас с дискретен руски акцент реди като бисери по гушата на руска матрона доказателства за отличните „работни“ отношения между Русия и Германия, за газа и нефта, които осигурявали надеждно германската икономика, за прекрасните условия пред немския бизнес в Русия, за това как Русия искала да се модернизира, та даже обмисляла да превъоръжи танковите си войски изцяло с германски Леопард 2 от концерна Краус-Мафай

На екрана колоните постепенно се изтеглят, двойката еднояйчни близнаци Медведев/Путин поема по своя отговорен път в подножието на Кремълския зид, гласът на Рар ромоли и тихо заглъхва, а аз се замислям за онова, което всъщност се случва пред очите на целия (стига да е готов и желаещ да го забележи и осъзнае) свят:

На централния площад на Русия, пред

капището на непогребания труп

на един от най-зловещите масови убийци в историята – обект до днес на преклонение от милиони свои сънародници – се празнува годишнина от края на една война.

Война, наречена „отечествена“, макар че става дума чисто и просто за Втората световна война.

А тя, както отново и отново трябва да се напомня срещу забравата, бе разпалена от двамата съюзника, хитлерова Германия и сталинския СССР, с нападението над Полша през есента на 1939. И едва по-късно, по стара бандитска привичка, двамата тирани се хванаха за гушата .

Празнува се не как да е, а се празнува с демонстративна агресивност, образно казано с размахване на ядрения боздуган, с високо вдигнат ботуш, по който още не е изсъхнала кръвта на стоте хиляди чеченски деца от миналото десетилетие и на стотиците грузински цивилни жертви неотдавна.

Празнува кой?

Празнува страната-наследник на Съветския съюз. Страната, вграждаща по указание на доскорошния си президент и сегашен премиер все повече елементи от своето кърваво болшевишко минало в днешната си идентичност. Празнува под звуците на смразяващия кръвта на близки и далечни нейни съседи съветски химн „Союз нерушимый, республик свободных, сплотила навеки великая Русь…“. Мелодия, която същият президенто-премиер наложи за химн и на днешна, вертикално-демократична Русия.

Празнува с демонстрация на технология в по-голямата си част отпреди 30 години, но достатъчно зловеща и до днес. Празнува страната на опустошената природа, страната-енергиен придатък и енергиен рекетьор на света, страната – негативен шампион по смъртността на мъжкото си население, страната на озверената младеж, фанатично предана на националния си водач, страната на подтиснатите, комплексирани наследници на

Империята на злото.

Празнуват победа в схватката на две тоталитарни държави, едната от които избързва и преварва с нападението си другата само с няколко седмици.

За почтените и информирани изследователи на близкото минало, но и за всеки заинтересован и следящ публикациите и свидетелствата от последните години човек по света, днес не може да има съмнение в съпоставимостта на двата режима – национал-социалистическия в Германия и комунистическия в Съветска Русия.

Престъпността на първия бе доказана международно-правно на Нюрнбергския процес. Престъпността на другия произтича от античовешката теория, на която той се основава и от надминаващата всяко въображение и всеки исторически паралел терористична практика през първите 40 години от неговото съществуване. Пресмятането и сравняването на броя на милионите жертви в едната и в другата тоталитарни системи е

безсмислено и неморално.

И все пак, ако то се извърши съвестно, тежестта на милионите жертви дори само на Колима, на този „Освиенцим без пещите“, по определението на Варлам Шаламов, ще натисне със страшна сила червеното блюдо на дяволската теглилка на двата античовешки режима през ХХ век.

Теорията за сингуларността на престъпленията, извършени в Третия райх не издържа на критичния анализ на излезлите през последните 20 години на бял свят доказателства за също тъй масови, също тъй безжалостни престъпления срещу човечеството, извършвани още от първия ден на установяването на болшевишката „диктатура на пролетариата“.

През десетилетията на своето съществуване, изградената на нейна основа държавна система заличава почти безследно цели обществени и национални слоеве. Нещо повече: по пътя на отрицателната селекция, на принудителната социална адаптация, тя води до страшни антропологични модификации на оцеляващия т.н. „хомо совиетикус“, видими и до сега у неговите наследници на Изток от Днепър.

Именно тази победа се чества днес – победа по волята на историческото стечение на обстоятелствата (и на многомилиардната американска военна помощ от 1942 до 45 г.) на един тоталитарен режим над друг. Победа, която за мнозина от освободените обитатели на национал-социалистическите концлагери се превръща бързо в кошмарно продължение на мъчението, но вече

зад полярния кръг.

Победа, която донесе смъртта на два милиона бивши съветски граждани, освободени от германски плен или интерниране в Западна Европа и предадени от Съюзниците на благоволението на своя партньор, седящ на трона на Иван Грозни в Кремъл.

Победа, която за милиони източноевропейци се превърна в буквалния смисъл на думата в десетилетно комунистическо робство, и която струва живота на цвета на тези нации…

Но защо пък не? На честване подлежи всичко. Агнешкото стадо може да следи с радостно вълнение и да участва с ентусиазъм в отбелязването празника на колача и месопроизводителя в модернизираната и благоустроена вече кошара.

Цивилизована уж западноевропейска нация може да чества с помпозни паради годишнината от своята „Велика“ революция, от вакханалията на терора в парижките септемврийски нощи на 1792 г. и от геноцида във Вандеята година по-късно.

Може да се честват митични, трагични, абсурдни и дори срамни годишнини.

Може да се заглушават или охулват гласовете на хора будни, отговорни, смели и неуморни, които призовават принципите на здравия разум и на елементарната порядъчност да се прилагат не само в семейните и комшийските, но и в публичните дела и взаимоотношения.

Може.

Но тогава не може и не бива по-късно да има чудене, кахърене и вопли до Бога, когато отново дойде време за едни по-други, съвсем не весели, но до болка познати ни европейски и световни празници.


7288 Total Views 2 Views Today
You can leave a response, or trackback from your own site.

15 Responses to “Ден на комплексираните”

  1. Ak says:

    Degradiralata Rusiya prodaljava da se pravi na velika sila ubivayki nevinni hora v Chechnya i v Dagistan. Povra6ta mi se ot piyani rusnaci i prodajni ruski kuchki…..slava na Boga , che veche ne sme chast ot tyah ! Rusnacite sa paraziti i sa leniv i prodajen narod….ne im davayte vazmojnost pak da ni zarobyat !

    • Ak says:

      Писмо до президента на Русия: “Уважаеми Президент, пише Ви президента на една малка африканска държава. Ние много уважаваме вашата страна и руския народ, но има един парадокс! Тези, които вие победихте, живеят добре, за пример:немци. шведи, французи, японци. Моля, победете и нас…”

  2. поп Грую Бански says:

    Милене,

    Моля уточнете за незнаещите ,че “Денят на Европа” ,8 май ,няма нищо общо
    с победата на съюзниците над нацистка Германия,честван блогадарение на комунистеческата пропаганда , в някои страни от Източна Европа и бившия СССР ,като “Край на Втората световна война”.
    Само левичарските идиоти (други не познавам ) не знаят,че Втората световна война зъвършва през авгест 1945 г.,с капитулацията на последният участник от нацистката ос-Япониял.
    И , че СССР не е едноличен победител в тази война ,както системно ни бяха промимани мозъците от червенана пропаганда след 09.09.1944г.
    През май 1945 г. завърши само войната в Европа .

  3. Askold says:

    Много, много въпроси има към участието на Европа във биографията на Парвус, Троцки и Ленин, към въсхищението на евролевите от Сталин и страната на победилият комунизм, към ролята на Европа във убийството на Качински и газът, който откриха във Полша, към участие на началниците от Штази във далаверите на Газпром (общ бизнес?) и на заинтересуванноста да се защити газовият съвместен бизнес от полската газ, към дружбата на НКВД и Гестапо, към глобализма и идеите на Всемирното Правителство… Защо скандинавските страни създават свой отделен от ЕС съюз и своя алтернатива на НАТО???!!! Съдбата на страни, заразени от “еврейско”-руската международна мафия със ляв уклон е предрешена. Ще ги убиват и лишават от история, национална гордост, шанс на издигане, забогатяване…

  4. Нека и аз река:
    Никой не оправдава сталинския терор.
    Нито концлагерите в далечния Изток и Сибир.
    Нито мракобесните копелета, с които Сталин и Ко владяха не само Русия, но и много повече.
    Не може да се оправдае човекът, извършил най-много да вкара света във Втората Световна.
    И Медведев с Путин нямат пряко участие в онази война.
    Обаче, в Русия празнува НАРОДЪТ.
    Тези, които изнесоха войната на плещите си.
    Тези, които са оставяли кокалите си по бойните полета.
    И…тях наричаш “комплексари”?
    Милене, момко, пий една бира, па се успокой. Не се дръж сам като комплексар.
    Бъдидрав,
    бате ти.

  5. А. Малинов says:

    Союз нерушимий разрушился!

  6. GKrIvan says:

    Опаа,извинявам се много Милене но последният ти пост ме кара много да се замисля,нима искаш същото като преди 20 год. да продължава,нима инакомислещите пак трябва да ходят в лагери,а да се разберем какво искаме демокрация или пак терор.Ако ще е демокрация всеки има право на мнение, дали добро дали лошо мнение е,убеди човека,че не е прав в мислите си но не плаши с бан.Ако искаш и на мен сложи бан,но само ще затвърдиш мнението ми изразено по-горе.Аз лично от Руските филми съм се научил да обичам и да защитавам страната си,в Бг няма един филм които да те накара да си горд,че си българин,какво следва от това,само да попитам,смяташ ли,че в момента щеше да бъде такава историята на света ако Хитлер беше завоювал СССР.Вярно и те са направили много грешки,но кои не греши- единствен Господ е с тази привилегия,не можем да се равняваме с него. От цяла Европа 9-ти май е определен за ден на Европа- защо ли,трябва ли заради лично мнение да следват наказания,айде моля ти се,аз съм вече наказван заради лично мнение,пак ли ще има наказания,докога.

  7. гого says:

    глупава е статията!комплексирани или не-това е история!колкото и пишещия да иска да я промени!силните винаги са диктували правилата! и на мен не ми харесва еврейските съединени щати да ми диктуват как да живея,ама с толкова техни агенти в управлението на държавата!?!?!?

    • Милен Р. says:

      На мен пък не ми харесва да пишат тук неканени гости като твоя милост.В този блог цари пълна нетолерантност към глупостта и невежеството. Това ти беше последният коментар тук.

      • dona2003 says:

        TUK SUM GOST
        no ne mi haresva komentara na Milen. Ne mu podhojda !!!

        • dona2003 says:

          Negovata Statija e mnogo dobra. No ne mi haressvat Komentarite mu kum drugite gosti

        • Милен Р. says:

          Нито имам илюзията, че е възможно, нито имам желанието да се харесам на всеки читател, Дона. На Вас не Ви харесва отношението ми към някакъв въшкар-антисемит – бъдете здрава и си го лелейте.

          Неведнъж вече е казвано, че в този личен блог няма да откриете и капка толерантност към някои лица, към техните модели на поведение и имитации на мисловна дейност. Авторът смята (заедно с някои уважавани от него съвременници), че проявата на толерантност в такива случаи днес не е добродетел, а проява на слабост и глупост. Напротив, в непреклонната нетолерантност е единственият ни шанс.

    • az says:

      noabe ti normalen li si be?!de tezi,za koito govori6,da ni upravlqvaha!!!ama za jalost -ne!!!zaradi ruskite agenti,koito upravlqvat i durpat koncite,mafiqta-ruska,bg,no glavno ot rusiq idvat vsi4ki,VSI4KI problemi za BG!!!!kruvopiici-da izmrat dano!!!

  8. Пореден знак е, уважаеми Toross! Ще правят “народен фронт” предизборно – досущ като единият от двамата мустакати през 1937 г.

    http://www.grani.ru/opinion/piontkovsky/m.188338.html

  9. Toross says:

    Чудесно Милене, наистина каква общо-европейска заблуда ли, левичарство ли, наслаждение ли, не знам, но се чудя защо изтъпаниха толкова вайска и техника руснаците и то не на кръгла годишнина. Някакъв знак е …

Leave a Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Subscribe to RSS Feed