Берлинале 2006 – започна конкуренцията за Златната мечка

© Милен Радев

В Берлин снощи с гала церемония бе открит 56-ият международен филмов фестивал. Наред с Кан и Венеция той се смята за един от най-авторитетните форуми на седмото изкуство. За престижните Златни и Сребърни мечки на Берлинале 2006 ще спорят 19 филма. В репортаж от Берлин нашият кореспондент Милен Радев съобщава подробности за конкурсната и за съпровождащата фестивална програма, включваща тази година 360 заглавия.

И тази година берлинският фестивал привлича с уникалната си смесица от зрелищно и авторско кино, от Холивуд и независими, експериментални продукции, от официална конкурсна програма и паралелни панорами и форуми на младото кино. В петата си година като фестивален директор популярният вече Дитер Кослик маркира преди започването на Берлинале 2006 основната тематична рамка на фестивала като «политика, музика, спорт и секс». Това звучи многообещаващо и крие изненади за всеки вкус.

Председател на журито, в което участват големи киноимена от Европа, Америка и Азия тази година е Charlotte Rampling. На нея и колегите й предстои да изгледат 19-те филма от конкурсната програма, сред които от сега правят впечатление заглавия на големи режисьори с участието на блестящи звезди.

За пръв път германското кино е представено с цели 4 филма в конкурса, което подхранва надеждите на домакините, след дълги години отново да задържат Златната мечка в Берлин. Най-силно привлича филмът Елементарни частици на Oskar Roehler по бестселъра на френския философ Michel Houllebecq – историята на двама братя, всеки по своему търсещ смисъла на живота. Тук е събрано съзвездие от най-популярните германски актьори, начело с Franka Potente, известна и отвъд океана с Run Lola Run.

Американското кино се представя с обявения предварително като шедьовър A Prairie Home Companion на патриарха на киното Robert Altman, където ще видим Meryl Streep и Lily Tomlin като кънтри певици, заедно с Woody Harrelson, Tommy Lee Jones и Kevin Kline. Филмът е разказан като музикално-драматична история за легендарно и популярно радио-шоу в Америка.

Политическият трилър Syriana с George Clooney и Matt Damon ще е поредният кинематографичен удар на Холивуд срещу съвременната американска политика в Близкия Изток. Филмът изгражда пред зрителя сложна конструкция от интриги и заговори на ЦРУ-агенти, политици и бизнесмени, корумпиращи се взаимно и обладани от една единствена страст – нефта и глобалното господство.

Във Find Me Guilty майсторът на съдебната драма Sidney Lumet („Дванадесет разгневени мъже“) разказва за най-дългия процес срещу мафията в САЩ с Vin Diesel в ролята на главния обвиняем, отказал се от предложената му сделка да предаде своите шефове, за да се отърве от затвора.
Носителят на Златна мечка от 2003 година Michael Winterbottom представя британския филм The Road to Guantanamo – жанрово лавираща между автентични свидетелства и фиктивни елементи драма за изпитанията на трима британски мюсюлмани, прекарали по погрешка две години в лагера за терористи на кубинския остров.

Франция ще се представи с новия филм на Claude Chabrol L´Ivresse du Pouvoir с Isabelle Huppert в ролята на съдия следовател, разследваща злоупотребите в голям концерн. Типично за Chabrol филмът изследва дълбините на човешката психика, колебанията и изкушенията на властта, концентрирана в ръцете на следовател, надарен със съвест.

В конкурсната програма са подбрани за участие и филми от Босна и Херцеговина (Grbavica – за продължаващата трагедия на братоубийствената война), Иран (Offside – за проблемите на иранските жени), Италия, Хонг-Конг, Холандия и Дания.

Както обикновено на Берлинале за специалистите-ценители на киното извън мейнстрийма, по-интересни от конкурсната програма ще са двете паралелни секции Панорама – за авангардни, експериментални и авторски филми и Форум – фестивалът на младото кино. Тази година в програмата отново прави впечатление масираният десант на азиатски продукции – главно от Китай и Южна Корея, но и многобройни латиноамерикански заглавия, предимно със социално-политически и все по-подчертано хомоеротичен акцент в селекцията.

Източна Европа тази година отсъства почти изцяло. Въпреки най-детайлно изследване на програмните схеми не открих нито един филм от Русия или от страните от някогашния Съветски Съюз. В паралелните секции ще бъдат показани само по два филма от Румъния и Полша. Затова пък големият полски режисьор Анджей Вайда ще получи на фестивала почетна Златна мечка за цялостно творчество. България, която напоследък беше представяна поне в Панорамата, е бяло петно на картата на Берлинале 2006.

* * *

Тържествената гала церемония на откриването на фестивала събра снощи в Берлинале паласт германския филмов елит наред с политици, представители на кинобизнеса и много гости. Берлин посрещна пристъпващите по пищния червен килим със снежна буря и поледица, която накара мнозина с копнеж да мечтаят за морския пролетен бриз в Кан. Но влезли веднъж в главната фестивална кинозала всички бързо се настроиха на берлинска вълна – силни и горещи емоции, страсти и конфликти.

Още първият филм, селекциониран за церемонията на откриването направи сериозна заявка за призовете. Snow Сake на уелския режисьор Marc Evans разтърсва зрителя с класическите елементи на античната драма – чрез сълзи и смях води до катарзис и неминуем самонализ. Алекс (Alan Rickman), печален и самовглъбен англичанин на средна възраст, потегля с колата си през потъналата в сняг канадска провинция Онтарио. По пътя взема случайна стопаджийка – момиче, от което животът блика и цъфти с всяка нейна дума, песен и закачка.

Внезапно оглушителен трясък разкъсва снежната пустош – гигантски тир връхлита и премазва колата на Алекс. Той е невредим, но младата Вивиен загива на място. Алекс смята, че е длъжен да посети майка й, за която Вивиен му разказва и да занесе последните подаръци на дъщеря й. Sigourney Weaver е завладяващо блестяща в ролята на аутистка, невротично затворена в себе си. Линда регистрира смъртта на дъщеря си, но е неспособна да изрази каквито и да било чувства. Алекс решава да остане в малкото градче до погребението и общуването с нея събужда постепенно тъмните сенки в собственото му минало, с които трябва да се справи. Историята е разказана почти конвенционално, но с много фино чувство за мярка и с грижливо и внимателно повдигане на всеки следващ пласт на една колкото всекидневна толкова и магически извисена действителност.

Познатата от Matrix Carrie-Anne Moss (Trinity) в ролята на съседка на Линда излъчва спокойствие и разбиране, тя дава топлината, която толкова дълго е липсвала на Алекс. Филмът не се гледа лесно, но постепенно отчаянието и празнотата от неразбираемата внезапност на загубата се заместват от чувството, че всичко пасва на своето място като в перфектна мозайка и че всяко събитие води точно там, за където героите са се бил запътили, без сами да го осъзнават. «Миналото е спомен, бъдещето е фантазия – само сегашното е реално», тези последни думи на Вивиан преди да връхлети камионът, сякаш затварят кръга на филма и на финала всеки от героите поема обогатен по собствения си път.

3532 Total Views 1 Views Today
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Subscribe to RSS Feed