Питам се:
Какво ли отроче ще се роди от сенчестото групово съешаване на
- една стоикусурлетна наследствено обременена от комунизъм социалистическа партия,
- на една мафиотска организация, държаща в крепостна зависимост бедно и измъчено етническо и религиозно малцинство и
- на една фашистоидна партия на побеснели и ненавиждащи всекиго и всичко маргинали…?
Неопределеното време затова е неопределено, защото може да свърши изневиделица.
Точно това става сега. Смятах за малко по-дълго да се посветя на отглеждането на орхидеи и угояването на копринени буби, но настояването на трима верни читатели (трима Петка не хранят, но тежко
Чудо в Задунавия, страната на ограничените възможности и неограниченото червено свинство.
Поради, както се казва на руски, “невостребованост”
Една неконвенционална молитва.
Писана от Вазов в усилно време преди почти 100 години. Сложена в устата на земляци на Св. Климент Охридски, “Златниот”.
Тревожното е да не се окаже, че патриархът я е писал и за нас, и за нашето време.
Ден за размисъл!
На днешните мъки и терзания се посвещава.
Прочит (през 2010 г., с помрачена от грипна треска глава) на едно есе на Димитър Талев, писано на 23 юли 1940 година…
От вестник Зора.
“Българският национализъм”.
Така се получи, че от три дни с няколко души обсъждаме на Дневника ми във Фейсбук освен чеченския (или “чеченски”!) атентат в Бостън и някои полски въпроси, темата за руското вековно и непрестанно зверство по отношение на Полша и пр.
Стана дума и за Анджей Вайда и от там и за неговия незабравим – поне за нас, гледалите го откъм България или откъм Германия – филм “Катин”.
Не е първоаприлска!
Както начуваме току що, трима участници из Емиратствата на фолклорен фестивал в Саудова Арабия били сграбчени изневиделица от религиозната полиция на страната домакин
Вместо да отбележи като първо “гласа на терора” един от големите германски всекидневници тази сутрин започна със заглавието “От Америка пак се чуват гласове като от времето на Буш!”
С това се имат предвид някакви “агресивни” и “войнствени” изказвания на американски политици, които дочул вестникът… (?!?)
При това става дума за един от смятаните за
Валерия Новодворская, “Грани.ру”
С първата си реакция тук, веднага след смъртта на Борис Березовски Валерия Новодворская малко ме разочарова. Междувременно Валерия Илинична явно е събрала повече информация, обмислила е ситуацията и като истински голям интелектуалец и честен човек заема онази
Валерия Новодворская, сп. Грани
Съвсем нов текст на една от най-интересните и независими авторки на рускоезичната публицистика. Както обикновено той се помества тук защото не е без значение и за българския читател. Набиват се в очи прискърбни паралели, които настройват на определени размисли.
Непознаващите достатъчно името на Валерия
По празниците ми се случи да стана слушател на комично-жалка случка от неволята на държавните медии в Германия.
Тяхната преобладаваща про-екологична, про-руска и анти-американска ориентация – най-общо казано
70-тата годишнина от спасяването на евреите в Царство България бе почетена и в Берлин – някогашната столица на Райха, в която през 1942 г. се взеха нечовешките решения за финално (“окончателно” като русизъм не приемам) изтребване на европейското еврейство.
Една от по-малко известните книги на Виктор Суворов – „Самоубийството“ – представя може би най-убедително вижданията му за характера на съветския режим, за бандитския характер на ръководната московска клика и за намеренията й да наложи комунистическия режим над цяла Европа.
Покрай сегашната кръгла годишнина от събитията през пролетта на 1943 г., придобили популярност като “спасяването на българските евреи” (понятие, за което обясних тук защо предпочитам израза “спасяването на евреите от Царство България“), се пише и говори много за героизъм, за гражданска смелост, за спасяване и
Днес големият човеколюбец и непримирим борец с тиранията от ляво, от дясно и от страна на исляма Ралф Джордано (Ralph Giordano) става на 90 години.
Да е жив и здрав и все така прям, независим и неудобен за политкоректните, за релативистите и
